Отговорен редактор



Дата31.03.2018
Размер331.07 Kb.

Благодат


Християнско тримесечно списание

За търсещи читатели


Пролет 2007

Брой 1 (19)

Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив



Редакционен съвет:

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна


Коректори:

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.


Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web:http://gracebg.org
СЪДЪРЖАНИЕ
От редакцията.....................................................3

Ежедневни връзки...............................................4


По стъпките на Исус Христос и апостолите

Коринт..................................................................8


Да сме по-добри не е достатъчно

Живота на мисионерите...................................12


В светлината на Божието слово

Силата на Неговото Възкресение....................23


Химни за Господа

Едно име.............................................................36


Свидетелства

Трябва ли да обвиняваме Бог за болестите....38


Божият характер.................................................41
Заедно в молитва...............................................46

Новини от Благодат..........................................46

Извикайте към мен

и ще ви отговоря

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

/ Еремия 33 3 /

Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец.” Матей 5 48

От редакцията
Здравейте приятели!

Отново сме заедно. Тази година, аз вярвам, че Бог ще ни поведе към едно по-високо ниво и към по-близко общуване с Него. Ако го желаете, бъдете с нас и заедно ще търсим лицето на Господ с цяло сърце,а Бог е казал: «И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце». (Еремия 29 12Б) И още: «Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.” (Яков 4 8)

Да се приближаваме към Господ означава да Го опознаваме все повече и повече чрез словото Му и чрез повече престояване в молитва. Така ще Го обикваме още и още и поради любовта си към Него ще се стремим да Му угаждаме, както човек прави с любимите си хора. Ще се наслаждаваме на близостта си с Него и ще се стремим към съвършенството, към което Господ ни призовава. Това означава да измиваме ръцете си и да очистваме сърцата си. Само така ще искаме да ходим в Неговите пътища според Словото Му, а не според това което ние смятаме за правилно. Тогава и вярата ни ще нараства и ще се освещава живота ни.
Стефка Стойчева

Ежедневни връзки

/Джереми Пиарсонс/


В този век на информация, нашия достъп до медията е на практика неограничен. Ние можем да слушаме музика, да гледаме телевизия и да сърфираме из Нета където си поискаме. Само след няколко мига, можем да гледаме новини по целия свят както са се случили. С кликването на мишката, можем да пазаруваме от нашия любим магазин или дори да поръчаме пица или дори филм. С малки или въобще никакви усилия, ние можем да вземем нещо или всичко, което този свят предлага. За нещастие, много хора, млади и стари, намират, че времето им е погълнато от такива неща днес. И несъзнателно, твърде много християни са объркани.

Повечето от нас имаме дни когато чувстваме, че сме дърпани във всяка посока. В тези времена, е толкова лесно да оставим нашето време с Бог да бъде изтласкано настрани.

Но е важно да запомним предупреждението в Притчи 4:23, "Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." Нещата, които слагаш в ушите си и в очите си влизат в сърцето ти. Нещата, които слушаш и гледаш оформят емоциите ти, отношението ти и живота ти.

Така, че ако живота изглежда твърде запълнен и никога не можеш да намериш време, което да прекараш с Бог в Неговото Слово — погледни в сърцето си. Тогава отговори на този въпрос: С какво го изпълваш?

Исус ни каза в Марк 4:19, че когато позволим на грижите на този свят да влязат, те ще задушат Словото. Те ще задушат глада и страстта, които някога си имал за движението на Бог в твоя живот.

Казано просто, ако не си гладен, това е защото вече си пълен. Нещата (грижите) на света са задушили нещата на Бог.

Бог има удивителен план за теб като вярващ — не пропускай нито един момент от него! Ти трябва да се възползваш от всичко, което Той има за теб. Има само един начин да направиш това — ЗАРЕДИ СЕ!

Зареди се със Словото на Бог. Зареди се с изцеление. Зареди се с просперитет. Зареди се с мира, радостта и любовта на Бог, която никога не отпада. Ежедневно трябва да вземаш решението, че ще чуваш от Него както никога преди. Ти трябва да решиш, че Неговото Слово е главния приоритет в твоя живот и тогава не трябва да бъдеш отместван от това решение. Не се извинявай.

Мисли и Действай Като Бог Господ говори на пророк Исая и каза, "Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли" (Ис.55:9). Много християни използват този стих като извинение да си свалят ръцете и да кажат, "Аз никога не мога да мисля или да действам като Бог, така че защо да се опитвам?" Но това не е, което Той казва!

Бог казва, Хей! Мислете като Мен. Действайте като Мен. Спрете да вършите нещата по начина, по който сте ги вършили в миналото и ги вършете по начина, по който Аз ви казвам.

Исус е нашия пример. И Той казва, че никога не казва или не върши нещо докато първо не чуе Неговия Баща да го казва (Йоан 5:19;8:28). Това е начина, по който аз искам да бъда. Искам да се заредя с Неговото Слово, с Неговата воля и с Неговите пътища. Когато Исус проповядваше в Матей 5:6,Той каза, "Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."

Изпълни се с присъствието на Самия Бог!

Ти и аз можем и трябва да живеем всеки ден пълни до преливане. Но, ако ще преживеем Бог по този начин, ние трябва да направим място за Него. Това означава по-малко време пред телевизора и повече време пред Библията.

Апостол Павел казва, "нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще." Едно по едно, Святия Дух ще започне да ти показва тези неща без които можеш и трябва да живееш — нещата, които са бремена. Скоро, ще бъдеш вкоренен и основан в любовта на Христос така, че ще можеш да познаваш, да схващаш и да разбираш тази любов (Ефесяни 3:17-19).

Време е да спреш да даунлодваш грижите на този свят и да се заредиш с присъствието на Бог.

По стъпките на Исус Христос и апостолите


КОРИНТ

Коринт е древен гръцки град в западния край на едноименния провлак.От незапомнени времена коринтяни се славят като опитни мореплаватели и това обстоятелство спомага градът да се превърне във важен търговски център.

Керамичните изделия са другата слава на Коринт. В древността там се издига храм на Афродита - богинята на любовта.

При римската инвазия /146 г. пр. Хр./ градът е разрушен,защото ревностно отстоява независимостта си. Сто години по-късно е построен отново.

В своите мисионерски странствания апостол Павел стига до Коринт през 51-52 година след Христа. Дотогава, бидейки под покровителството на Афродита, коринтяни се славят като хора с изключителна сексуална разпуснатост. Но всъщност тази репутация на стария Коринт е създадена от Атина - основен негов съперник в търговията и контрола на морските пътища. Въпреки култа към Афродита, вероятно нравите в Коринт не ще да

са били много по-различни от нравите в кое да е друго средиземноморско пристанище от оная далечна епоха. Не ще и дума обаче, че когато Павел, придружен от Акила и Прискила, посещава за пръв път града, за добродетели, които водят до покаяние и приемане на Христос, трудно може да се говори. Апостолът се стреми да убеди хората от юдейската общност, че Исус е Месия, но "те се противяха и хулеха". Тогава Павел "отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм

чист от нея; от сега ще отивам между езичниците" (Деян.18:6). И наистина, църквата в Коринт се основава "в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата" (Деян.18:7). Павел престоява в Коринт година и половина и с пламенното си поучение в Божието слово обръща сърцата на мнозина към Исус.

Разбира се, и тук не минава без обичайните обструкции от недоволни юдеи. Те повдигат обвинение против апостола пред управителя на Ахая Галион, но не могат да турят спирачка на благовестието. След като си тръгва, Павел остава след себе си една жизнена църква, която продължава да се разраства необезпокоявана от нищо. Нейният състав е пъстър - както в народностен, така и в социален аспект. Тук идват да прославят Господа и богатият градски ковчежник Ераст, и домашните роби на Хлоя.


Но въпреки вдъхновеното проповедническо служение на апостол Павел, малко време след неговото отпътуване църквата е връхлетяна от какви ли не извращения. Научавайки за тези извращения,апостолът изпраща до коринтяните своите две послания.*

Още в началото на първото послание Павел говори, че раздорите са в основата на всяко разпадане,че християнинът (ревностният) не е нито Павлов, нито Аполосов, нито пък Кифов. Християнинът е само и единствено Христов. "Аз насадих, пише апостолът, Аполос напои, но Господ възрасти" (1Кор.3:6).

По-нататък Павел разобличава блудниците и призовава: "Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек е отвън тялото, но който блудствува, съгрешава против своето си тяло" (1Кор.6:18).

Апостолът отговаря и на въпросите за ергенството, за поведението по време на богослужение и за взаимопомощта по време на гладуване. Във 2 Послание до коринтяни Павел предупреждава, че сред хората ще тръгнат и лъжеапостоли, които ще се опитат да изкористят Христовото учение и да разрушат съграденото от Него. "А който се хвали, наставлява Павел, с Господа нека се хвали" (2Кор.10:17).


Оглеждайки за лишен път историята на Коринт, не можем да не се замислим за ефимерността на земното битие. След материалното благополучие идва ред на пълната разруха, после отново следва въздигане изпод руините. Какви изпитания очакват Коринт в близкото и далечното бъдеще, знае само Бог. Но дори и идващите векове да го затрупат безвъзвратно, посланията на апостол Павел към една генерация коринтяни ще останат да светят като пътеводни звезди на нашите братя и сестри в трудния им път към съвършенство в името на Исус Христос.

И тази светлина няма да бъде затрупана и угасена до свършека на света.

* В Новия Завет са включени две послания на постол Павел до коринтяни,но изследователите на библейските текстове са на мнение, че посланията са повече. По един или друг начин обаче са се загубили или пък са се "влели" в двете известни.

Манол МАНОЛОВ


Да сме само добри не е достатъчно

Живота на мисионерите


Адонирам Джадсън

(1788 - 1850)


Адонирам Джадсън е роден на 9 август 1788. Той е син на посветен конгрешански служител. От ранна възраст показва необикновени способности. На три години под ръководството на майка му той се научава да чете докато баща му отсъства от дома за известно време. Колко голямо е било удивлението на баща му като се върнал и чул сина му да чете глава от Библията. На десет години вземал уроци по навигация, изучавал теология, бил приет в Провидънс Колидж на седемнадесет въпреки, че бил една година болен и отсъствал от училище и за него може да се каже, че бил истински „книжен червей“.

За разлика от другите мисионери Адонирам нямал призив от Бог, нито пък обичал Бога. Напротив, Адонирам в юношеските си години имал много невярващи приятели най-големия, от които бил Джеймс Емес. На двадесетгодишна възраст синът на служителя се отрекъл от Христос. Като блудния син напуснал дома си за да търси по-вълнуващ начин на живот и да избяга от родителските ограничения.

Невероятно, но обръщането му към Христос е станало до голяма степен поради Джеймс Емес. Една вечер той се отбил в страноприемница и го настанили до стаята на умиращ човек. Стенанията на този мъж не позволили на Джадсън да спи през нощта. Мислите му го смущавали. Цяла нощ се надигали въпроси в него: „Приготвил ли се е този човек за смъртта?“ „Къде ще прекара вечността?“ „Бил ли е християнин, спокоен и силен в надеждата за живот в Рая?“ „Или е бил грешник треперещ от ужас в ада?“ На следващата сутрин, Джадсън попитал собственика кой е бил нещастника в съседната му стая и какво е състоянието му. “Той беше удивителен млад мъж от Провидънс Колидж. Казваше се Емес,“ отговорил хотелиера. Джадсън бил шокиран. Емес – невярващия младеж, който разбил вярата на Джадсън в Христос сега бил мъртъв и загубен. „Загубен! Загубен! Загубен!“ Тези думи нахлули в ума му, звънтяли в ушите му и крещели в душата му. Там и по същото време Джадсън разбрал, че също бил загубен. Прекратил пътуването си и се завърнал у дома. Малко по-късно бил приет в Андовър Теолоджикал Семинари. Писанията на пуританите и Томас Бостън довели младия Джадсън до пълна вяра в Христос и спасението. Някогашният пленителен атеист бил трансформиран в човек, който усещал върху себе си Божия призив за мисиите. Адонирам срещнал обаче един проблем относно мисиите. В началото на 1800 г. в Америка нямало мисионерски организации. През 1811г. Джадсън писал следнато: „Как християните се освобождават от отговорността, която им е дадена? Оставят от света да спят дрямката на смъртта, незнаейки простата истина, че Спасител е умрял за тях. Задоволяват се, ако могат да са полезни в тесния кръг от техни познати те тихо си седят и гледат как цели нации погиват поради липса на знание.“ Събирайки се и молейки се с други посветени конгрешани , Джадсън съставил планове за сформиране на мисионерска общност посветена на изпращане на мисионериза Индия.

Младият мисионер намерил по това време и бъдещата си съпруга. В дома на дякона, където мисионерската общност се събирала Джадсън се влюбил в благочестива млада жена с име Ан. Представете си да сте бащата на младата Ан и да получите следното писмо от Адонирам Джадсън: „Не трябва да Ви питам да ли сте съгласен да се разделите с дъщеря Ви през следващата пролет, да не я видите повече на този свят; да ли сте съгласен за нейното заминаване и нейното излагане на трудностите и страданията на мисионерския живот; да ли сте съгласен с излагането й на опасностите на океана; на фаталното влияние на климата на Индия; на всякакъв стрес; на оскърбление, опозоряване, гонение и може би на насилствена смърт. Можете ли да се съгласите на всичко това заради Него, Който остави небесния Си дом и умря за нея и за Вас; заради погиващите безсмъртни души , заради Сион и за Божията слава?“ С широко отворени очи, поради неизбежните опасности на мисионерския живот Ан се съгласила да се омъжи и тя и Джадсън се бракосъчетали през февруари 1812 г. Младото семейство отплавало за Индия, докато техния добър приятел Лутер Райс се приготвил да пътува с по-късен кораб. По време на своето четири и половина месечно пътуване до Индия, Адонирам и Ан се впуснали в интензивно изучаване на Писанията. Знаели, че когато пристигнат в Индия ще трябва да служат заедно с известните баптистки мисионери от Мисията Серампур, водена от не кой да е, а от самия Уилям Кери. Как биха могли да работят заедно с техните различия относно кръщението? Адонирам също търсел да разреши някои богословски въпроси, които имал относно неговата теология. Всички техни първи обръщенци щели да бъдат възрастни. Той се чудел дали трябвало да кръстят малките деца на тези нови вярващи в земята на езичниците. Ако Джадсънови знаели, че баптистките мисионери в Индия имали становище да се избягват такива спорове, те никога нямало да изследват този предмет. Но с течение на изучаването на Библията по време на плаването, а също така и след молитви, достигнали до убеждението, че водното кръщение на вярващия в Новия Завет трябвало да се осъществява като тялото изцяло е потопено във вода. Решили, че когато пристигнат в Индия ще вземат такова водно кръщение. С Божието провидение Лутер Райс щял също да достигне до същото заключение отделно от тях.

Ан и Адонирам отплавали от Америка като конгрешани, но пристигнали в Индия като баптисти. Те знаели, че това тяхно решение ще наруши сериозно техните отношения със семейството им и приятелите им в Америка. Ан написала до една от най-близките си приятелки: “Моя скъпа Нанси, ние станахме баптисти не защото искаме, но защото истината ни принуждава да бъдем такива. Разбирам, че това ще ни коства загуба на репутация и ще афектира много от нашите Американски приятели.” Когато пристигнали в Калкута, Джадсън написал писмо до Уилям Кери: “Чувствайки, че сме в езическа земя искаме да изповядаме нашата вяра в Христос като бъдем кръстени в покорство на Неговите свещени заповеди.” Разделянето на Джадсънови и Лутер Раис от конгрешаните станало приятелски и било за разширяването на Божието царство, също както станало с раздялата между Павел и Варнава.

Като пристигнали в Индия новите баптисти открили, че техния най-голям враг не са езичниците, а Източната британска индийска компания. Британското правителство водено от алчността си не се доверявало на новите мисионери и не приемало промените, които ставали с ново повярвалите. Хора, които били освободени от греха, според британското правителство придобивали лош навик да се покланят на Бог, а не на човек, както британците знаели, че трябва. На Ан и Адонирам им бил отказан постоянен престой в Индия, затова те отплували за Бирма.

Нямало друго място на света като Бирма, където да се изпълни пророчеството на Адонирам, написано в неговото писмо до бащата на Ан. Бирма била земя на суеверия, корупция и посветен будизъм. Синът на Уилям Кери, Феликс писал за Бирма: “Къщите в Рангун са мизерно построени, улиците са пълни с изпражнения, квартирантите жестоко подтискани, данъците абсурдно високи, а наказанията варварски.”

Бирма била всичко това и още. Мъчения и масови екзекуции били нещо често срещано. Всяка чужда религия била, посрещана безмилостно. Държавниците били горделиви хора, които вярвали, че тяхната нация превъзхожда всички останали. В такова място Адонирам довел своята половинка, за да служат на Господ Исус Христос.

Още с пристигането в Рангун имало много какво да се върши. Бирманският език бил толкова труден; редица от думи изглеждаща безкрайна, без каквато и да е пунктуация или разпознаване на отделни изречения. Занимаването на Джадсън с езика му отнело над 6 години. През 1819 г. първият бирманец Моунг Нау предал живота си на Христос и бил кръстен. Скоро още няколко били кръстени, а новопристигналия мисионер доктор Пиърс се присъединил към тях. Нещата изглеждали добре, често както се случва преди да връхлети бурята.

Джадсън и Пиърс бавно печелели благоволението на краля до момента, когато се чуло, че 5000 британски войници са атакували и превзели Рангун. Въпреки, че мисионерите не били британци, те били бели чужденци и скоро ги хвърлили в затвора в най-ужасните условия, които човек може да си представи. За почти две години Джадсън и Пиърс били в една килия с още 100 други мъже. Ако не била Ан с нейната любяща посветеност и грижа, те двамата със сигурност щели да загинат.

Британците печелели битка след битка и ставало очевидно, че Бирма е загубена. Виждайки неизбежното бирманците осъзнали, че мисионерите могат да им помогнат като преводачи в преговорите. Така най-накрая Джадсън и Пиърс били освободени.

Дългото стоене в затвора оказало влияние върху Ан. През това време тя се грижела за малко дете и работела безуморно, за да храни своя съпруг и доктор Пиърс. Крехкото тяло на Ан не можело да поеме всичко това. Няколко месеца след като Адонирам бил освободен неговата скъпа съпруга починала на 24 октомври 1826 г., за да бъде последвана една година по-късно от смъртта на нейната дъщеря Мария. Мисионерския призив струвал нещо наистина скъпо на Джадсън. Тези загуби били големи, но това, което последвало било дори още по-скръбно.

Адонирам потънал в дълбока депресия. Той отхвърлял всякакви контакти и не приел почетната титла доктор, която преди това изработил в Браун Юнивърсити. Накрая той се преместил да живее в сърцето на джунглата в колиба. Там прекарал 40 дена изследвайки сърцето си и размишлявайки за своя призив. Местните диваци считали, че оцеляването в джунглата, където било пълно с тигри, отровни змии и т.н. било нищо по-малко от това как Бог запазил Данаил в рова на лъвовете.

Също както Давид узнал кой път да поеме в пещерата Одолам, така и Джадсън излязъл по-добър човек след тези тъмни нощи в джунглата. Той се потопил в своята работа с обновен устрем и до 1839 г. имал вече 47 кръщения. През 1832 г. 217 човека дошли до Христос, а през 1836г. – 1144. Бог благословил мисионерската жертва, с това, че повече и повече хора напускали тъмнината на Будизма, идвайки в светлината на Исус Христос.

Осем години след смъртта на Ан, Адонирам се оженил за вдовицата на своя приятел мисионер, Сара Боарман. Нито едно от децата на Ан не оцеляло, но Адонирам и Сара имали шест деца, които оцеляли. Бог възвърнал много обратно в живота на Джадсън и през 1840 г. му позволил да завърши големия превод на Бирманската Библия. Почти осем години отминали с големи победи и дълбока любов между Сара и Адонирам. Отново обаче, трагедията посетила Джадсън, след като Сара се разболяла. Двамата решили да заминат за Америка, но пътуването се оказало твърде тежко за Сара и тя била положена да почива на остров Света Елена.

Пристигайки в Америка, загубил втората си съпруга, Джадсън не бил подготвен за посрещането, което го очаквало. Минали 38 дълги години, откакто за последно той бил на американска почва. Лутер Райс се бил върнал години по-рано и неуморно разширявал подкрепата за мисиите в чуждите земи. Където и да отивал, хората искали Джадсън да говори и да им каже за Божието дело в Бирма. Докато бил в Америка Джадсън се оженил за трети път. Емили се оказала вярна компания и сестра в Господа в оставащите години на Джадсън. Двамата се върнали в Бирма. Накрая, дал всичко от себе си за Исус, Джадсън починал през април 1850 г. и бил погребан в морето.

Адонирам Джадсън е като пример за всецяло посвещение на Божията работа. Той не бил съвършен човек, както никой от нас не е. Когато се сблъскал със смъртта на скъпата му Ан и Мария в това, което в днешни дни бихме нарекли маниакална депресия, неговия единствен утешител бил Святия Дух и убеждението на Божия Дух в суверенността на Бог. Адонирам бил готов да страда, да претърпи загуби, за това което вярвал, че било истинската доктрина. Той твърдо вярвал в доктрините на благодатта, необходимостта от Евангелието и силата на обръщението, причинено от Святия Дух.

По време на неговата смърт имало над 7000 християни в Бирма, заедно с 63 църкви и 123 мисионери и пастори. Влиянието на Адонирам Джадсън се чувствало на длъж и шир. С помощта на мисионерските агенции Джадсън помогнал да се изпратят над 2700 мисионера по целия свят. Най-голямото наследство на Джадсън било неговата неумираща любов към Христос. А в Америка имало някои, които се оплаквали, че Джадсън не им е разказал повече вълнуващи приключенски истории и интриги. В отговор на това Джадсън казал: “Радвам се, че са го казали това, но аз нямам нищо по-добро да разкажа от чудесната история за това, че Исус умря за нас.”



В светлината на Божието слово
Силата на Неговото Възкресение

/Кенет Копланд/

В духа на всяко новородено дете на Бога има божествен глад. Този глад не може да бъде задоволен нито с удоволствията на този свят, нито с теологии или религия.

Това не е желание, избледняващо с времето, а напротив – колкото повече ходиш с Господ, толкова по-силно става то.

Спомням си как преди няколко години Орал Робъртс – мой баща в служението и един от Божиите хора, които ценя най-високо, покани Глория и мен в неговата всекидневна, сложи ни да седнем на килима заедно с него и каза: “Разкажете ми какво сте научили за вярата. Аз съм най-гладният за Бога човек, когото някога сте виждали.”

Брат Робъртс познаваше интимно Господа от много години, но все още в него имаше копнеж за повече и повече. С апостол Павел беше по същия начин. Той ходеше в откровение и познание за Бога повече от всеки друг човек с изключение на Самия Исус, но все пак когато писа до своите партньори филипяните, той изрази толкова силен духовен глад, засенчващ всичко друго в живота му. Той написа:

А освен това считам като загуба всичко заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос (Помазаника и Неговото помазание) и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вяра в Христос (Помазаника и Неговото помазание) - правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него и силата на Неговото възкресение (Фил.3: 8-10).

Когато четете тези думи, можете да видите какво точно желаеше Павел. Това е същото, което и брат Робъртс желаеше. Това е същото, към което и аз се стремя – повече и повече. Всеки вярващ е гладен за това – без значение дали той или тя го осъзнават или не.

Павел силно копнееше за по-дълбоко откровение за Помазаника и неговото помазание…и да познае силата на Неговото възкресение.

Да погледнем отново последната фраза, силата на Неговото възкресение. Ако сте като мен, чели сте го стотици пъти, самонадеяни, че разбирате какво се има в предвид. Но ако го изследвате с мен, вярвам, че ще видите нещо толкова силно вълнуващо, че ще ви се иска да хвърлите статията във въздуха и на бегом да направите няколко обиколки на къщата.

Ще видите какво наистина значи силата на неговото възкресение!

Рим.6 хвърля светлина по въпроса. Тук апостол Павел пише:

Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус (Помазаника и Неговото помазание), бяхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщението в смъртта, така че както Христос (Помазаника и Неговото помазание) беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, така и ние да ходим в нов живот (3-4 ст.).

Според тези стихове Исус беше възкресен от мъртвите чрез славата на Бога. Така че силата на Неговото възкресение е в същност славата на Бога. Да приложим тази истина към Фил.3:10, и ще видите, че горещото желание на Павел беше да познава Исус, Помазаника и Неговото помазание…и да познава Неговата слава!

Поглед върху Славата

“Добре, брат Копланд,” можеш да кажеш ти, това е интересно, но още не съм толкова въодушевен, че да започна да тичам около дома си.

Това е защото още не си получил откровение за славата. Но когато веднъж го получиш, никога няма да го забравиш. Славата на Бог е предмета в Библията, който вдъхва най-много страхопочитание. Толкова е обширен, че ще трябва да прочетете Стария и Новия Завет от начало до край, за да вникнете в него. Разбира се, няма да успеем да направи това сега, но можем да хвърлим известна светлина по въпроса. После можете да изучите това самостоятелно.

Едно от първите зървания, което Библията ни дава за това какво действително е Божията слава може да бъде намерено в Из.33:18-19. Тук Мойсей извиква към Господа: Моля Те, покажи ми славата Си!” В отговор Бог казва: “Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост.

С други думи, Божията слава е Неговата благост.

Обикновено, когато мислим за благостта, не я считаме за нещо изключително мощно, но благостта на Бог е благост в своето основно състояние. Тя е далеч, далеч по-добра от най-голямото зло, което някога е съществувало. Тя е толкова по-велика от злото, че когато Божията благост се изявява, напълно поглъща злото.

Благостта на Господа е толкова могъща и достига толкова далеч, че е отвъд пределите на ограничения ни разум да я схванем. Божията благост е толкова пълна с живот, че когато отвори устата Си и благостта изпълни думите излизащи от Неговото най-вътрешно същество, това създаде една толкова прекрасна вселена, че е отвъд възможността на човешкия ум да я обхване. Нямаше никакво зло в тази вселена, всичко беше абсолютно добро!

Когато реалната сила на Господната слава се прояви, бе наречена славата на Бог. През историята пророци и светии бяха виждали проявлението на славата и се опитваха да я опишат. Захария оприличи явяването на славата като светкавици” (10:1) и неговото описание трябва да е било точно, защото го виждаме навсякъде в Библията.

Това беше огненият стълб на Божията слава, който водеше евреите към обещаната земя (Из.16:10). Това беше светлината, която освети овчарите през нощта, когато Исус се роди (Лк.2:9). Това беше светлината на славата, която покри Исус на планината на преображението (Мт.17:5). Това беше ярката светлина на Божията слава, която се яви на Савел от Тарс по пътя към Дамаск. Силата й така го удари и беше толкова блестяща, че го ослепи за няколко дена (Деян.9).

Има толкова яркост и сила в Господната слава, че хора, които прекарват достатъчно време в нея, започват да светят. Лицето на Мойсей, когато слезе от планината, където бе срещнал Господа, за да получи заповедите, така блестеше от Божията слава, че трябваше да си сложи покривало за да не плаши хората.

Когато Исус беше в славата на планината на преображението, “…лицето Му светна като слънцето, и дрехите Му станаха бели като светлината (Мт.17:2). Години след възкресението, когато Исус се яви на Йоан на остров Патмос, Той блестеше толкова ярко в славата, че главата Му и косата Му изглеждаха “бели като вълна, като сняг, а очите Му бяха като огнен пламък” (Откр.1:14). Исус никога не е бил, а и сега не е с бяла коса. Неговата коса е тъмна, но когато Йоан Го видя, Той блестеше толкова в славата, че изглеждаше като че грееше в бяла светлина.

Някои хора приемат, че сиянието, което Йоан видя около Исус се дължеше на факта, че Той беше Цар на царете и Господ на господарите. Но истината е, че Той беше също толкова Цар на царете и Господ на господарите и през първите няколко дни след възкресението, колкото и години по-късно, когато бе написано Откровението. Обаче в онези първи дни, когато се яви на Йоана и на другите ученици, нямаше нищо отличително във външния Му вид.

Причината сега да блести по-ярко отколкото слънцето в силата си е, защото Той бе прекарал години в изявената Божия слава! Моят приятел, Джеси Дуплантис, е бил на небето и е видял тази слава. Той каза, че тя е толкова гъста около Господния трон, че не може да се види нищо през нея. Може само да се забележат очертанията на Бог Бащата през този светещ облак.

Самият Господ е толкова славен, че изглежда обвит с огън нагоре от хълбоците Му и огън надолу от хълбоците Му, според Езек.1:27. Той гори в славата!

Има толкова мощ в тази слава, че Джеси изгубил силата си в присъствието й, паднал по лице и едва можел да се движи. Обаче, видял Исус да ходи посред нея и да прекарва време с Татко.

Разбира се, Джеси бил там за съвсем кратко време, но въпреки това вечерта след посещението си на небето, когато отишъл в църквата да проповядва, хората казали, че лицето му блести. Светлината и Божията слава все още били върху него.

Денят, в който Славата Нахлува да Сега, след като имате поглед върху грандиозната слава на Бог, помислете за Исус за момент. Той не само имаше тази слава върху Себе Си, тя течеше през Него. Точно така! В Неговото възкресено тяло вместо кръв протичаше славата на Бог.

Исус е изпълнен и заобиколен от славата и това е тя – целият живот и цялата благост. Той никога повече не може да бъде докоснат от смъртта. Той ходи в цялата власт на небето и земята с абсолютен духовен и физически авторитет.

Всичко, което човек има и всичко, което Господ има се съсредоточава в едно Същество със славата на Бог, течащата в Неговите вени – това е Исус. И ние сме определени да станем подобни на Него. Предстои ни да бъдем изпълнени със слава по същия начин! Затова Исус умря за нас. Затова Той бе възкресен – за да доведе много синове до слава! (Евр.2:10).

Още в началото Бог създаде човека в прославено тяло. Пс.8:5 казва, че когато Бог е направил човека, Той …увенчал със слава и великолепие.” Адам и жена му бяха увенчани със славата на Бог когато Той ги създаде. Това не значи, че имаха златни ореоли около главите си. Това означава, че Всемогъщият Бог положи ръце на главите им и ги изпълни с Неговата слава.

От първия ден на Адам като жива душа, докато съгреши, той никога не погледна на физическото си тяло. Той беше облечен отвътре навън със славата на Бог. Тялото му бе защитено чрез нея. Той можеше да се разхожда в Едемската градина, без нищо да го нарани.

Но когато Адам отстъпи пред Сатана, светлината, която беше в човека, изчезна. Изворът на славата пресъхна. Останалите духовни качества все още бяха в него. Той все още беше дух, имаше душа и живееше в тяло, но славата на Бог се беше оттеглила от Него.

Това е духовната смърт – да си отделен от живота и славата на Господа.

Ако Исус не беше дошъл да ни изкупи, цялото човечество щеше да е безнадеждно обхванато от духовна смърт и лишено от славата. “защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава” (Рим.3:23). Но, слава на Бога, Исус взе нашия грях върху Себе Си и понесе наказанието за него – което беше духовна смърт.

Виждал съм книги, написани срещу мен за това, че съм казвал, че Исус е умрял духовно, но в същност не аз го казвам, а Библията. Исус зае нашето място. Ако не бе преживял духовна смърт, тогава ние никога нямаше да сме съживени духовно. Но Той премина през това!

На кръста Исус бе отделен от Божията слава. Той позволи да бъде направен грях за нас, и стана покорен до смърт. Той достигна до дъното на ада и пострада така, сякаш беше Единственият, който е извършил грях.

Но Той не остана там. След три дни Той бе съживен духовно чрез славата на Господа!

В този ден Божията абсолютна, върховна доброта нахлу на дъното на абсолютното зло – самия ад – и нахлу в изпълнения с грях дух на Исус. Славата на Бог Го възстанови и Го направи първия възкръснал от смъртта. Всичкият грях, болести и демони на ада трябваше да се преклонят и да изгубят власт над Него, защото не можеха да стоят в присъствието на славата!

Устремени като Ракета към Дома

Помислете сега за това. Нека това да проникне в съзнанието ви.

Това е същата слава, към която Исус ни води сега.Ние сме се насочили към славата, както една ракета е насочена към целта си. Библията казва, че като гледаме като в огледало Господната слава, ние “се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух” (2Кор.3:18).

Забележете, че стихът казва, че ние се преобразяваме, като гледаме славата. Как го правим? Като поставим вниманието си на “славното евангелие.” Евангелието, съдържащо се в книгата, която носиш всяка неделя на църква, е Словото на живия Бог и е пропито с Неговата слава! Когато го четеш под помазанието на Бога, ти се променяш повече и повече в истинския образ на тази слава. Затова апостол Павел казва: Да не помръднете от надеждата на благовестието, което сте чули на което станах служител според Божието настойничество, което ми беше възложено за вас, за да изпълня словото на Бога, т. е. тайната, която е била скрита от векове и от поколения, а сега беше открита на Неговите светии, на които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос (Помазаника и Неговото помазание) във вас, надеждата на славата (Кол.1:23, 25-27).

Чуй ме, приятелю. Ти имаш помазание върху теб – помазанието на Исус и то вика за славата. Има нещо в теб, което вика за славата на Господа.

Преди време ние съгрешавахме и бяхме лишени от славата, но вече не сме. Сега имаме “надеждата за славата” вътре в нас. Думата, която се превежда надежда тук не означава “желание,” а “абсолютно очакване.” Имайки предвид това, ти можеш да четеш Рим.5:1-2 по следния начин: “И така като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Помазаника и Неговото помазание), чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим и се хвалим с надеждата (абсолютното очакване) за Божията слава.

Време е като вярващи да се отнесем с вяра към славата!

Когато стоиш с вяра, ти не казваш: “Наистина се надявам да получа това някой ден.” Не, когато заемеш позиция на вяра, ти отиваш в Словото на Бог, намираш какво Бог вече е казал и безкомпромисно стъпваш на това Слово. Казваш: “Това е мое! Приемам го сега в името на Исус според Словото на живия Бог. Със сигурност очаквам да видя славата на Бог в моя живот!

Лично аз вече съм заел тази позиция. Размишлявал съм и съм изучавал Писанията относно славата, докато започнах с увереност да очаквам тя да се проявява в живота ми. Очаквам възкресенската сила да ме съпровожда където и да отида. Очаквам славата, която светеше като огън от лицето на Исус да свети и в мен в моята ситуация.

Очаквам моят Бог да снабди всичките ми нужди. Как? СПОРЕД НЕГОВИТЕ БОГАТСТВА В СЛАВА!

Аз не чакам славата да падне от небето. Очаквам да излезе от мен. Очаквам да излезе от теб.

Очаквам да излезе от нас, защото 1Лет.16:27 казва: “Слава и чест са в Божието присъствие,” и откакто Самият Бог живее в нас чрез обитаващият Святи Дух, славата вече е в нас!

Нашия проблем досега не е бил липса на слава, а липса на разбиране. Не сме имали откровение за Божията слава в нас. Не сме знаели как да я освободим така че тя да може да тече отвътре навън. Но Бог не възнамерява да ни остави без знание по този въпрос.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос (Помазаника и Неговото помазание). Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас” (2Кор.4:6-7).

Бог не ни е оставил в тъмнината. Той е заповядал на светлината да изгрее и да ни даде работещо познание, способност да схванем и да разберем как да използваме славата на Бог, която обитава вътре в нас. Той ни е дал ума на Христос” (1Кор.2:16). С други думи, същото помазание, което е в Христовия ум е на наше разположение.

Така че искайте това! Молете Бог да познаете славата Му! Як.1:5 обещава, че Той ще ви даде щедро.

Няма нужда да стоите в някакъв проблем, в който дяволът ви е натикал. Няма нужда да бъдете спирани от някаква планина от грях, болест или бедност, която дяволът е поставил на пътя ви. Имате славата на Бог вътре във вас. Имате помазанието да освободите проявлението на тази слава.

Така че започнете да очаквате славата! Започнете да очаквате да разбирате изхода от проблема. Очаквайте славата да експлодира от вас и да взриви тази планина, стигаща до небето!

Когато поставите Словото на Бог в сърцето си и в устата си, очаквайте думите ви да бъдат изпълнени със същата възкресенска сила, която накара самият ад да падне на колене преди 2, 000 години. Очаквайте всемогъщата благост на Господа да пропие цялото ви същество – дух, душа и тяло – докато вашият живот засияе с ярката светлина, която грее от лицето на Исус, светлината, която осветлява ярко цялото небе.

Очаквайте славата!


Химни за Господа
Едно име
Ако в тъмна гора зърнеш лъч светлина

и намериш подслон и храна,

с благодарност в сърцето не заставай пред мен -

аз съм само прозорец, в който вечно е ден.

Но запей тоз' рефрен и го знай наизуст:

Светлината се казва ИСУС!


А в пустинята зла, ако зеленина

те упъти към жива вода,

с благодарност в сърцето не заставай пред мен -

аз съм само дръвчето, чийто лист е зелен.

Но запей тоз' рефрен и го знай наизуст,

че Водата се казва ИСУС!


А в тъмница една, ако чуеш врата,

че отваря се някак сама,

с благодарност в сърцето не заставай пред мен -

аз съм само ключето и - дотук с твоя плен.

Но запей тоз' рефрен и го знай наизуст:

Свободата се казва ИСУС!


Щом руши се света и почустваш крила

да те носят към твърда земя,

с благодарност в сърцето не заставай пред мен -

аз съм само крилете, за да бъдеш спасен.

Но запей тоз' рефрен и го знай наизуст:

Канарата се казва ИСУС!


Щом в полето си спрял, указател видял,

който сочи къде да вървиш,

с благодарност в сърцето не заставай пред мен -

аз съм само посока всред огромно поле.

Но запей тоз' рефрен и го знай наизуст:

Пътят верен се казва ИСУС!


Свидетелства
Трябва ли да обвиняваме Бог за болестите

Нирайда Уолкър


Когато за първи път се сблъсках с неплодието, първата ми реакция

беше: "Боже, какво ми стори?" Аз бях християнка вече 10 години, тогава

защо ми се случва това? Все пак се предполага, че като християни имаме

най-доброто, защото имаме Бог! Ще вметна, че това вярване в този

момент и моята протекция бяха предположение, а не вяра или откровение

от Божието Слово (както са сега). Да считаш, че всичко ще е добре е

опасно съждение, защото нашето здраве, безопасност и защита се

получават като дар.


Също така намерих за много трудно да вярвам, че Бог, Който е обичащ и

състрадаващ баща, създател и творец на всичко, ще ни направи неплодни.

Не можех да разбера, защо Бог ще ни изпитва по такъв начин. Вярването,

което тогава имах беше без основа. Нашият Бог е обичащ и милостив. Той

не ни причинява неплодие, помятане или други болести, нито пък Той ги

е създал. Също така Бог не ни изпитва по този начин!


1Кор.10:13:

"Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи

човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани

повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и

изходен път, така щото да можете да го издържите."
Това, което прави Бог, е че стои зад нас и понякога разрешава да

минаваме през такива неща. Причината за това може никога да не ни бъде

открита, но аз знам едно сигурно нещо - че Бог може и прави всичко да

работи за наше добро. Той може да обърне всяка горчива ситуация в нещо

добро и Сам Той има силата да ни изцели и да ни защити от помятане и

проблеми с безплодието. Аз съм живо свидетелство за това. Бъдете

уверени, че Бог никога няма да допусне да ви се случи нещо, което вие

не можете да понесете. Той е винаги там за да ви помогне. За нещастие

в този пропаднал свят изпитанията са част от живота, но с Божията

помощ и с Неговата подкрепа и сила, ние ще ги преминем. Колкото повече

преживяваме в живота, толкова по-силни и мъдри ставаме. Защо някои от

нас имат повече изпитания отколкото други, може никога да не разберем,

но Бог знае какво върши с живота ни и само Той може да види началото и

края на всяка случка. Бог също така може да използва обстоятелствата

за да ни помогне да утешаваме другите, които изпадат в същите

ситуации. Ако Бог ме беше спасил от всички усложнения, които имах,

тогава нямаше да науча Словото Му и волята Му за моя живот. Също така

нямаше да прекарам такова време в молитва, което задълбочи отношенията

ми и разбиранията ми за Бога. Аз порастнах невероятно по време на

всички тези неща. Бог постави нова основа в живота ми и сега съм

по-силна и се преборвам с други усложнения по-бързо и лесно. Също така

нямаше да имам това служение и много други двойки нямаше да бъдат

окуражени и нямаше да имат вярата и надеждата за семействата си.
Сега ще споделя какво казва Библията по този въпрос за да потвърдя

казаното досега. Ако не сте съгласен с мен по тези въпроси, то ви

предлагам да помолите Бог да ви открие лично истината. Също така

прочетете Писанията и вижте какво Бог разкрива по тази тема.


[ Част от следващата информация е взета от Учебника за втора година в

училището за изцеление от Белинда Мийдоус и Шърли Хенсби. Това училище

е шест месечен курс, обучаващ за Божията воля за изцелението. Това,

което учат Белинда и Шърли, е взето от Библията (Писанията). Шърли е

била по чудо изцелена от астма, а Белинда от депресия. Препоръчвам

този курс за тези, които са в района на Сидни Метрополитън. Голямо

насърчение е да научиш за библейските принципи на изцелението. Вярата

идва от слушане, а слушането от Божието Слово (Рим. 10:17)

За повече информация позвънете или пишете на Christian City Church

Oxford Falls, Locked Bag No.8 DEE WHY N.S. W 2099 Телефон 9975-6222

или Факс: 9975-6223.]
Божият характер
В Библейски времена имената са имали значение. Описвали са характера

или положението на човека:

ИМЕ ЗНАЧЕНИЕ Исав - космат

Авраам - Баща на множество

Давид - Възлюбен от Бога

Мойсей - Изваден

Исус - Ейова е спасение или Спасител
Исус промени името на Симон на Петър (означаващо скала). Защо Исус

направи това? Защото Той искаше Петър да се види като скала, силен и

непоклатим.

В Библията Бог е дал много имена за Себе си. Това е за да разберем

Неговия характер и са били създадени, за да може Той да ни се открие.
ИМЕ

НАХОЖДЕНИЕ ЗНАЧЕНИЕ

1) Елохим Бит.

2:4 Господарят Бог

2) Адонай Ейова Бит.

15:2,8 Господ нашият Суверен или Господарят

Йеова

3) Ел Шадай



Бит.17:1 Всемогъщият Бог
Ето седемте имена на Изкупителят Йеова:

1. Йеова Ире (Бит.22:8-14) Господ ще снабди нуждите, Бог нашият

Снабдител

2. Йеова Рафа (Изх.15:26) Господ нашият Изцерител

3. Йеова Нисий (Изх.17:15) Господ наше знаме или Победител

4. Йеова Шалом (Съдии 6:24) Господ нашият мир

5. Йеова Шамах (Ез.48:35) Господ е там, присъства

6. Йеова Цидкену (Ер.23:6) Господ наша праведност

7. Йеова Рохи (Псалм 23:1) Господ нашия Пастир
Матей 6:25-34 описва Бог като нашия Небесен Отец и че Той ще снабди и

ще се погрижи за нас.

Матей 7:9-11 казва, че Бог ще ни даде това, което молим от Него. Ако

поискаме хляб, Той няма да ни даде камък и т.н.

Яков 1:17 Всеки добър и съвършен дар ни е от небето и ни се дава от

бащата на светлината, у когото няма промяна.

Мал.3:6 "Аз Господ не се променям"
Също така характерът на Бога е същият. Той не е по-различен отколкото

преди хиляди години. Обещанията Му в Словото важат за нас вчера, днес

и утре. Когато страдаме от болест или каквато и да е болка, простуда,

неплодие, помятане е не защото Той ни изпитва с тази болест.

Исус понесе нашите болести. Ако Бог ни изпитва с болести, то тогава

Той ни и изпитва и с грях!

Яков 1:13-14

"Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог

се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. А който се изкушава,

се завлича и подлъгва от собствената си страст"

Бог не ни изпитва с болест!

Псалм 91:1-16


Този Псалм е за защита и освобождение. Бог ни е защитник и

освободител! Той не се променя.

Никъде в Библията Бог не казва, че е нашият изцерител и също Този,

който ни прави болни!Бог направи всичко добро. Не е Божията воля за

нас да сме болни. Бог не е създал болестта. Тя е последствие на греха

на Адам и е на земята поради сатанинското присъствие. Затова ние можем

да се научим никога да не обвиняваме болен човек заради дълбоки скрити

грехове или да го оставим с подобна идея, че е болен и че страда

заради недостатъчно вяра.
Осия 4:6 "Хората ми погиват от нямане на знание"
Важно е да събираме знание за Божиите обещания в Словото. Веднъж като

сте научил истината, тя ще ви освободи! (Йоан 8:32)


Бог ни е дал изхода от болестта и страданието. Ние имаме победата чрез

нашият Господ Исус Христос. Той понесе болестите ни и болката на

кръста и чрез Неговите рани ние сме изцелени! Исая 53:4-6

1 Пет.2:24

Мат. 8:17

Изход 23:25-26

Изход 15:26

Исая 58:8

Мал.4:2

Псалм 103:2-5



Исая 57:18

Ер.17:14


Псалм 30:2

Ер.33:6


Ер.30:17

Йов 36:15

Яков 5:15

Ако молитвата с вяра може да изцели болния, то същата тази вяра може

да изцели и неплодната двойка.

Надявам се този материал да е изчистил всякакви съмнения, които сте

имал за Бога относно болестите. Моля се да получите откровение за

Божията изцелителна сила и да използвате това знание за вашия живот.


New Life Ministries

P.O. Box 593 Forestville NSW 2087

Sydney, Australia
Заедно в молитва
Молете се за Лаос. Там християните се подтискат. Пасторите се затварят. Пастор Ван Тонг и още 11 християнски лидери са в затвора от ноември 2006 година.
Сканираме много книги, но за да станат пригодни за четене трябва да минат през корекция. Молете се за желаещи и разполагащи с време хора да ни помогнат, по-бързо книгите да стигат до всички.
Новини от „Благодат”
Вече имаме на брайл целия Нов завет и Псалмите от Стария. Затова няма да отпечатваме Псалми в списанието. Всички, които желаят, ще ги получат безплатно.
Очаквайте каталозите на целия ни библиотечен фонд на диск в МП3 формат. Желаещите ще получат диска безплатно. Тези, които работят с компютър и имат интернет, могат да си ги свалят от нашия сайт, посочен в началото на списанието.

Благодарим на всички, които жертват от своите финансови средства за да подкрепят Божието дело. Наградата им от Господа е голяма.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница