Отговорен редактор

МЕМФИВОСТЕЙ

Из книгата на Макс Лукадо „Облак свидетели”

Царят запита: „Има ли някой оцелял от Сауловия дом?Иска ми се да му покажа милост."

Сива отговори на царя: „Йонатан има още един син, недъгав и с двата крака"

И царят запита Сива: „Къде е този син?"

Сива отговори: „В дома на сина на Амиил Maxup, в Ло-Давар."

Тогава цар Давид изпрати слуги да доведат сина на Йонатан от дома на Махир в Ло-Давар. Така синът на Йонатан Мемфивостей дойде при Давид и се поклони по лице.

Давид каза: „Мемфивостей!"

Мемфивостей отвърна: „ Твой слуга съм аз."

Давид му каза: „Не се страхувай. Ще се отнеса добре с теб заради баща ти Йонатан. Ще ти върна цялата земя на дядо ти Саул и за напред винаги ще ядеш хляб на трапезата ми."

Тогава Мемфивостей се поклони пред Давид и каза: „Прекалено добре се отнасяш към мен, твоя слуга. Аз не съм с нищо по-добър от умряло куче"

Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: „Всичко, което е принадлежало на Саул и на целия му дом, давам на внука на твоя господар. Ти, синовете ти и слугите ти ще му обработвате земята и ще жънете реколтата му. Така семейството ти ще има храна. А внукът на твоя господар Мемфивостей занапред ще се храни на моята трапеза"

А Сива имаше петнадесет синове и двадесет служители.) Сива каза на царя: „Аз, твоят слуга, ще изпълня всичко, което моят господар царят заповядва"

Така Мемфивостей се хранеше на трапезата на Давид като царски син. Той остана да живее в Йерусалим, защото постоянно се хранеше на царската трапеза. А беше недъгав и в двата крака.

2 царе 4:4;9:3-11,13,NCV

Истински късмет е да се паднеш проповедник тъкмо в такава църква! Майстори готвачи носеха тенджери с отбрани гозби. Кексове, кейкове и всякакви вкусотийки изпълваха масите. Дори кварталните магазини знаеха да зареждат извънредна стока, щом се разчуеше, че предстои месечното хапване. Готварските книги в околните книжарници се изкупуваха като топъл хляб. Край отрупаните шведски маси се появяваха хора, които никога не си виждал на църковните пейки. Жените се състезаваха по приготвяне, а мъжете им - по преяждане.

Само като си спомня какви чудесии се донасяха, ех! Сочна шунчица, залята със сок от ананас. Печен фасулчец. Мариновано мезенце. Пай от орехи... (Ох, май накапах клавиатурата със слюнка.) Чудели ли сте се някога защо има толкова много пухкави свещенослужители? Човек влиза в църковно служение тъкмо заради подобни угощения.

Като ерген, аз разчитах на тези църковни вечеринки за физическото си оцеляване. Докато другите се подготвяха да готвят, аз се запознавах с хранилищните техники на камилите. Знаех, че ще е редно и аз да занеса нещо и затова в неделя следобед изпразвах кухненския си долап. Но резултатите обикновено бяха плачевни. Веднъж приносът ми бе отворено бурканче с пържени фъстъци. Друг път занесох половин дузина намазани със сладко сандвичи. Сред най-удачните ми дарове бе цял, неотворен пакет с чипс; а сред по-скромните - консерва с доматена супа, също неотваряна. In the Grip of Grace; превод: Влади Райчинов

(на това тук ли му е мястото?) Не беше кой знае какво, но пък и никой не се оплакваше. Всъщност по реакциите на тези жени човек би помислил, че съм им донесъл ароматно сготвена благодарствена пуйка. Поемаха моето бурканче с фъстъци и го поставяха на дългата трапеза наред с останалите храни. После ми връчваха чиния:

- Хайде, Макс, не бъди свенлив. Напълвай тази чиния догоре.

И аз я напълвах! С пухкаво пюренце и сос грейви. С печено телешко. С пържено пилешко. От всичко по нещичко си вземах. Освен от фъстъците.

Пристигах като сиромах, а се хранех като монарх.

Макар апостол Павел никога да не е попадал на подобен банкет, със сигурност символиката щеше да му допадне. Вероятно би посочил, че за нас Христос прави тъкмо онова, което онези жени правеха за мен. Приканва ни да поседнем на неговата трапеза. Входът за там е неговата обич и нашата молба. Мястото на масата ни се гарантира не от онова, което ние донасяме. Нещо повече. Каквото и да донесем ние, на тази маса ще изглежда въздребно и малоценно. От нас се изисква само да си признаем, че сме гладни, понеже са „блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят" (Мат. 5:6).

Чувството за глад, значи, не е нещо лошо и отрицателно, от което да се срамуваме. Напротив, то е измислено от Бога, за да ни подтикне към нещо друго. Слабостта ни не е пасив, а актив. Просто трябва да си я признаем. Не пише ли Павел тъкмо по тази тема тук: „Когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните. Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас" (Римл. 5:6-8).

Семейният терапевт Пол Фокнър разказва как един човек взел вкъщи проблемна тийнейджърка с цел да я осинови. Околните му се чудели на акъла. Момичето се държало недисциплинирано, несдържано и недостойно. Един ден се върнала вкъщи след училище и обърнала жилището надолу с главата в търсене на пари. Когато се прибрал от работа, бащата заварил дома си в безпорядък, а от момичето нямало и следа.

Съседите и приятелите научили за случилото се и започнали да го увещават да се откаже от процедурата за осиновяване.

- Зарежи я - настоявали те. - В края на краищата, тя не е твое дете.

- Да, знам - отвърнал простичко той. - Обаче вече й казах, че е моя. Бог също сключва някакъв такъв завет за осиновяване. И по подобен начин неговият завет не се анулира от това, дали ние се държим недисциплинирано. Едно нещо е да ни обича, когато сме силни, изпълнителни и лоялни. Но когато обърнем дома му нагоре с краката и го окрадем? Ето тогава си личи колко автентична и безусловна е обичта му. „Бог демонстрира огромната си обич към нас по следния начин. Христос умря за нас, докато все още ние бяхме грешници" (5:8, NCV).

Все едно жените в нашата църква да бяха изгледали фъстъчетата ми с думите: „Ела чак когато се научиш да готвиш."

Все едно таткото на тийнейджърката да бе изгледал разтурения си дом с думите: „Ела чак когато се научиш на уважение."

Все едно Бог да бе изгледал нашия бездеен и безидеен живот с думите: „Ще умра за теб чак след като го заслужиш."

Или все едно Давид да бе изгледал Мемфивостей с думите: „Ще ти помогна чак след като се научиш да ходиш."

Мемфиво... кой?

Мемфивостей. Когато чуете историята му, ще разберете защо цитирам името му. Изтупайте прахта от Първа и Втора книга на царете - и ще го откриете.

(Синът на Саул Йонатан имаше момче на име Мемфивостей, недъгаво и с двата крака. Той беше на пет години, когато от Езраел дойде вест за смъртта на Саул и Йонатан. Бавачката на Мемфивостей го вдигна и побягна. Но в бързането си тя се препъна и го изпусна, а той окуця...)

(I царе 4:4,NCV)

Скобите в този цитат не са никак случайни. Първата поява на Мемфивостей в Библията е заградена в скоби. Така, между другото. Стихът не хвърля особена светлина върху това момче. Научаваме името му (Мемфивостей), злополуката му (изпуснат от бавачката) и увреждането му (недъгав и с двата крака). После скобата се затваря и историята продължава с друго.

Ала и това ни е достатъчно, за да се повдигнат някои въпроси. Какво е това момче? Защо библейските хроники включват неговата история? За да отговорим, ни е нужна малко предистория.

Мемфивостей е син на Йонатан и съответно внук на цар Саул - първият монарх на Израил. Саул и Йонатан изгубват живота си при военен сблъсък, завещавайки престола на Давид. В онази епоха всеки нововъзцарил се държавен глава си е обезпечавал царуването, елиминирайки всички роднини на предишния управител.

Давид не е имал никакво намерение да се съобразява с такава традиция, но роднините на Саул не са го знаели. Затова те си плюят на петите. Със специално внимание се опитват да покрият петгодишния Мемфивостей, понеже след кончината на баща му и на чичо му сега той е правоимащият правоприемник на престола. Ако Давид се захване да елиминира конкурентите си, наследници на Саул, това хлапе би било най-отгоре в списъка му. Затова близките на момчето решават да го изведат на безопасно място. Ала в голямата суетня около бързането Мемфивостей се изплъзва от ръцете на бавачката си и пада на пода, получавайки трайно увреждане на стъпалата. Оттук нататък до края на живота си той ще остане сакат.

Ако неговата история започва да ви звучи някак познато, не се озадачавайте. С него имате общи неща. Нима самите вие не сте били родени с царско потекло? Нима и вие не носите белезите на древно тежко падение? Нима всеки един от нас не живее с някакво първично чувство на страх от цар, когото не сме виждали?

Мемфивостей незабавно би се отъждествил с описанието на Павел за нас, които „сме били неспособни да си помогнем" (Римл. 5:6, NCV). В продължение на цели две десетилетия младият княз се крие в далечна земя, неспособен да отиде до царя, нерешителен дори да му напише писмо. Нестабилен. Несигурен. Немощен.

Междувременно царството на Давид е в нечуван възход. Под неговото управление Израил нараства десетократно по територия. Войските му не познават поражение. Дворът му не познава размирици. Израил живее в мир и благоденствие. И хората са признателни. А Давид - някога овчар, сега цар - си припомня едно обещание, което е дал на Йонатан.

Колко ли скъп е бил този спомен в душата на Давид? Представяте ли си как в продължение на години е размишлявал върху този миг ? Застанал на балкона на двореца, докато разглежда благоденстващата столица. Или яхнал жребеца си, докато препуска през пълните с урожай полета. Или издокаран в лъскава броня, докато тържествено инспектира войските си. Дали е имало моменти, когато вътрешно се е изпълвал с признателност? Дали през сърцето му не е преминавала мисълта, че нищо от това нямаше да е реалност, ако Йонатан не бе спасил живота му?

Може би тъкмо в подобен миг на размишления Давид се е обърнал към слугите си с въпроса:

- „Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?" (I Царе 9:1, РИ).

Когато човек е склонен да показва благодат, подобни въпроси не са изненадващи. Не мога ли да сторя нещичко за някого? Не мога ли да покажа доброта към някого просто понеже съм получил доброта от някого? Това не е политически маньовър. Давид не се захваща да върши добро, за да му ръкопляскат околните. Нито пък е решил да окаже услуга, за да му я върнат след време. Водещата мисъл в съзнанието му е, че самият той някога също е бил в състояние на слабост. И тъкмо в това състояние са му ударили приятелско рамо. Оказали са му помощ точно в мига, когато напълно се е квалифицирал в групата на Павловите „немощни" (Римл. 5:6).

С чужда помощ Давид е бил избавен и сега иска да стори нещо подобно за някого. Когато задава въпроса, се оказва, че един от слугите му на име Сива е чувал за такъв наследник на Саул:

- „Има още един син на Йонатан, недъгав с двата крака. И царят му каза:

- Къде е той?

И Сива каза на царя:

- Ето, той е в къщата на Махир, сина на Амиил, в Ло-Давар" (II Царе 9:3-4).

Едно изречение е достатъчно и Давид разбира, че търси тъкмо това. Момчето е „недъгаво с двата крака". Кой би обвинил Давид, ако бе запитал Сива дали има и други, здрави наследници на приятеля му?

Кой би го укорил, ако бе разсъждавал по следния начин: „Увреден човек не би се вписал добре в декора на двореца. По тези коридори вървят само отбрани хора. А това хлапе даже не може да ходи! Пък и каква служба би могъл да поеме? Той няма средства, няма образование, няма подготовка. И кой знае как изглежда? Толкова години наред вече живее в... как беше... Ло-Давар! Дори и името на селището означава „ялово място". Не може да няма някой друг, комуто да помогна. Някой, който да не е чак толкова очевидно нуждаещ се."

Ала никой не произнася подобни думи. Единственият въпрос на Давид е: „Къде е този син?" (4 ст., NCV).

Този син. Колко ли години са изминали от последния път, когато някой е наричал Мемфивостей с думата „син"? Във всички досегашни хроники го описват просто като „недъгав". При всяко споменаване на името му дотук летописците уточняват, че е уродлив. Ала в думите на Давид няма и помен от неговия недостатък. Царят не пита: „Къде е Мемфивостей, проблемното момче?" Въпросът му е просто: „Къде е този син?"

Мнозина от вас знаят какво значи да носиш някаква дамга. Всеки път, когато се спомене името ви, следва и прякорът ви.

„Срещали ли сте наскоро Джо? Този, разведеният."

„Получихме писмо от Джери. Да, алкохоликът."

„Шарън се е преместила тук. Точно така, самотната майка."

„Днес се видях с Мелиса. Именно, безработната."

Като досаден близнак миналото ви преследва където и да отидете. Няма ли да се намери някой, който ще види във вас самите вас, а не стореното от вас? Няма страшно. Вече се е намерил. Това е вашият Цар. Когато говори за вас, вашият Цар не споменава вашата язва, вашата махана (това така ли се пише, и аз не знам) или вашата злополука. Не натяква къде сте сгазвали лука, кога сте оплитали конците или колко пъти сте подвивали опашка. Напротив. Той иска да ви включи във своята слава. Иска да ви назове свое дете.

Няма да действа вечно за лошо,нито ще се гневи до века. Не е постъпил с нас според греховете ни,нито ни е отплатил според беззаконията ни. Колкото са високо небесата над земята,толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят. Колкото е далеч изтокът от запада,толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали деца,така жали ГОСПОД онези, които Му се боят, Защото Той познава нашия строеж,помни, че ние сме пръст. (Псалом 103:9-14)

Мемфивостей носи своята дамга цели двадесет години. Когато хората споменават името му, винаги цитират и проблема му. Ала когато царят споменава името му, го назовава „син". И една-единствена дума от двореца заглушава хиляди гласове от улиците.

Придворните на Давид отиват до селището на Мемфивостей, натоварват го в колесница и го ескортират до царския палат. Момчето получава аудиенция пред самия цар и инстинктивно се строполява по очи, изповядвайки: „Твой слуга съм аз" (9:6, NCV). Страхът му е разбираем. Може и да са му казали, че Давид иска да му покаже благодат, но пък каква е гаранцията? Макар емисарите да са го уверили в добронамереността на царя, страхът си е естествена реакция. (И можете ли да го корите?) Лицето му е прорязано от тревожни мисли. А първите думи на Давид са: „Недей да се страхуваш."

Между другото, вашият Цар подхваща разговора със същите думи. Знаехте ли, че най-повторяемата заповед от устните на Исус е същата: „Не се бой"? Знаехте ли, че небесното уверение да не се страхуваме се среща в абсолютно всяка книга на Библията?

Мемфивостей е бил потърсен, намерен и избавен. Но при все това той все още се нуждае от увещание и успокоение. Пък не важи ли това и за нас? Не се ли нуждаем и ние подобно на треперещия гост от уверение, че Царят, пред когото сме се поклонили, е благ и добронамерен? Павел ни гарантира, че имаме такова уверение. Апостолът посочва към Кръста като обезпечение за любовта на Бога. „Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас" (Римл. 5:6-8). Бог е подпечатал любовта си към нас, като е принесъл в жертва собствения си Син.

Някога Бог е командировал пророци, за да проповядват. Накрая обаче е изпратил своя Син, за да умре. Някога Бог е експедирал ангели, за да ни помагат. Накрая обаче е изпратил своя Син, за да ни изкупи. И когато ние се разтреперваме, Той посочва към изцапаните с кръв греди и ни казва: „Не се страхувай повече."

През ранните дни на Гражданската война в САЩ един съюзнически войник бива арестуван с обвинение в дезертьорство. Тъй като е неспособен да докаже, че е невинен, го осъждат на смърт чрез екзекуция. Молбата му за помилване някак си достига до кабинета на Ейбрахам Линкълн. Президентът се смилява над войника и подписва заповедта за помилване. Тогава войникът се завръща на бойното поле, воюва през цялото времетраене на Гражданската война и накрая изгубва живота си в една от последните битки. В джоба на куртката му откриват президентската заповед за помилване, сгъната и съхранена.

Непосредствено до сърцето си този войник пазел безценния документ с прошката на неговия ръководител. В благодатта на президентския подпис той намерил сили и кураж да воюва. Чудя се колко ли много хиляди подобни на него са откривали сили и смелост в Кръста на своя Цар, който дава къде-къде по-велико обещание!

Без да се бави, той възстановява на Мемфивостей всичките му притежания, земеделски имоти и домашни служители. После издава нареждане занапред момчето да се храни изключително на царската трапеза. И го издава не веднъж, а цели четири пъти!

Ще ти възвърна цялата земя на баща ти Саул; а ти постоянно ще ядеш хляб на трапезата ми.

Мемфивостей, синът на господаря ти, постоянно ще яде хляб на трапезата ми.

Мемфивостей, каза царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.

Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, защото постоянно ядеше на царската трапеза. (II Царе 9:7,10,11,13)

За минутка се опитайте да си представите трапезата в царския дворец. Мога ли временно да предам химикалката на Чарлз Суиндол, за да ви помогне?

Звънците за вечеря отекват из царските палати. Давид се приближава до главното място на трапезата и посяда. Няколко мига по-късно Амнон - умният, изобретателен Амнон - се настанява отляво на Давид. Прекрасната и грациозна Тамар - нежната, красива принцеса - пристига и сяда редом до Амнон. После от другия край на залата се появява Соломон, току-що откъснат от книгите си в своя кабинет - интелигентен, начетен, преждевременно съзнателен. Той бавно заема своето място, докато в същия миг идва и гордо сяда Авесалом - напетият, строен Авесалом с красиви, буйникоси, гарваново черни, дълги до раменете. Тази конкретна вечер на вечеря е поканен и Йоав - неустрашим воин и главнокомандващ на войските на Давид. Мъжественият боец с бронзов загар сяда редом до царя. След което всички започват да чакат. Някъде в далечен коридор се дочува тътренето на крак и ритмичният звук от патерицата на мъчноподвижния Мемфивостей - кламп, кламп, кламп... След минута момчето се появява в залата, непохватно заобикаля до своето местенце и тромаво се отпуска на стола. Един слуга се приближава и покрива краката му с бродираната покривка. Е, питам ви. Дали Мемфивостей е разбирал що е благодат?

Аз пък питам вас. Дали не съзираме и своята история тук?

Родени като царски деца, осакатени при падението, трайно белязани от греха. Тук водим живот в скоби на фона на глобалните земни хроники, докато един ден самият Цар не си спомни за нас. И тогава, движен не от нашата привлекателност, а от собственото си обещание, Той ни привиква към себе си и ни приканва да заемем постоянно място на трапезата му. И макар повече да куцукаме, отколкото успяваме да ходим нормално, ние заемаме местенцето си редом до останалите помилвани грешници и получаваме достъп до Божията слава.

Мога ли да споделя един откъслечен списък на онова, което ви очаква на трапезата?

Вие сте избавени от осъждението (Римл. 8:1).

Вие сте освободени от Закона (Римл. 7:6).

Вие сте приближени на Бога (Ефес. 2:13).

Вие сте предпазени от силата на злото (Кол. 1:13).

Вие сте поданик в Царството му (Кол. 1:13).

Вие сте оправдани (Римл. 5:1).

Вие сте съвършени (Евр. 10:14).

Вие сте осиновени (Римл. 8:15).

Вие сте обдарени с достъп до Бога винаги (Ефес. 2:18).

Вие сте част от неговото свещенство (I Пет. 2:5).

Вие сте имунизирани срещу самота (Евр. 13:5).

Вие сте нетленно наследство (I Пет. 1:4).

Вие сте партньор с Христос в живота му (Кол. 3:4) в привилегиите му (Ефес. 2:6), в страданията му (II Тим. 2:12) и в служението му (I кор. 1:9).

Вие сте член на неговото тяло (I кор. 12:13).

Вие сте клонче от неговата лоза (Йоан 15:5).

Вие сте жив камък в свята сграда (Ефес. 2:19-22).

Вие сте невяста за Младоженеца (Ефес. 5:25-27).

Вие сте новото поколение (I Пет. 2:9).

Вие сте обиталище за Светия Дух (I кор. 6:19).

На вас ви е дадено (внимавайте сега!) всяко възможно духовно благословение. „В Христос Бог ни е подарил всяко едно духовно благословение в небесния свят" (Ефес. 1:3, NCV). Това е подаръкът, който Бог е приготвил и за най-падналия грешник на тази земя. Кой друг би могъл да отправи подобно предложение? „От него ние всички получаваме дар след дар" (Йоан 1:16, NCV).

В следния цитат Павел говори от името на всички ни:

Попадали ли сте някога на нещо подобно на екстравагантната любов на Бога - тази дълбока, дълбока мъдрост? Тя е далеч над главите ни.

Никога няма да успеем да я схванем.

Има ли някой там, който би могъл да обясни Бога?

Някой достатъчно умен, за да му подскаже какво да прави?

Мемфивостей (и това някак не ми се връзва тук)

Някой, който му е помогнал с нещо и сега Бог го вика за съвет?

Всяко нещо идва от него;

Всяко нещо идва чрез него;

Всяко нещо завършва у него.

Вечна слава! Завинаги хваления!

Да! Точно така! Да! (Римл- 8:33-36, MSG)

Подобно на Мемфивостей и ние сме деца на Царя. И също като мен в Маями и най-големият ни принос на трапезата няма да е нищо повече от буркан с фъстъчета.

2. „Все едно Бог да бе изгледал нашия бездеен и безидеен живот с думите: „Ще умра за теб чак след като го заслужиш." Ако Бог бе сторил нещо подобно, по какъв начин щеше да се отрази то на живота ви днес? Успявал ли е някой човек някога да заслужи смъртта на Христос? Обяснете.

3. Разгледайте списъка с благословения от Божията трапеза в края на главата. Кои от тези неща са ви най-скъпоценни? Защо? Кои от тези благословения ви изглеждат далечни? Защо? Как знанието за тези благословения влияе на живота ви?

4. Прочетете Матей 5:6. Каква група хора описва Исус в тези стихове? Какво обещание им дава?

5. Смятате ли, че и вие сте включени в тази група? Обяснете?