Да се покориш, независимо какво ще ти струва

Да се покориш, независимо какво ще ти струва

"Пак ли за покорството... Това е толкова трудно. Слушал съм достатъчно." Да, трудно е, съгласна съм. Има хора, които наистина много са слушали, аз също. Но така или иначе Бог очаква от нас покорство. Не започна ли всичко в Едем с непокорството на Адам и Ева?

Очаквахме да се роди първата ни внучка. Имаме двама сина и при новината, че бебето е момиченце, бях много щастлива. Раждането наближаваше и съвсем естествено правехме, всеки по своему, различни планове. Извън всеки наш план в седмия месец на бременността лекарите във Варна поставиха диагноза на бебето хидроцефалия вътрешна).

Последваха изследвания в Сливен и в София – в "Св. София" и в медицинския център на д-р Г.Марков. Диагнозата бе не само потвърдена, към нея се прибавиха: спина бифида (доста голяма в лумбалната област на гръбнака) и криви крачета. Лекарите във Варна и в "Св. София" бяха категорични, че бременността трябва да се прекъсне и бебето да бъде умъртвено, дори в момента на прегледа настояваха да оформят документите.

Представянето на Самуела в църква от родителите й за нас обаче имаше само един вариант: Няма да има аборт, защото не е по Божието слово. Създадени сме по образ Божий и затова убийството и абортът са грях. (Битие 6:9, Псалом 139:13-16, Яков 3:9). Доверихме се на Бог, защото знаем, че той е в контрол на ситуацията. Не е лесно, особено когато дяволът използва хора и неща, за да атакува. Не бяхме сами в тази битка. Слава Богу!

От момента на поставянето на диагнозата църква Д.А.В. – Сливен, Евангелската петдесятна църква във Варна и църква "Благовестие” в Бургас, както и църкви, и приятели от цялата страна и извън нея –международните молитвени служения на Бени Хин, Кетрин Кулман, Джойс Майер, църкви от Англия, Нова Зеландия – всички бяха в пост и молитва и все още са.

Дяволът до последния момент искаше убийството на това бебе. Ден преди раждането – отново. Дори тогава лекарите предлагаха не да изродят, а да умъртвят. Битката беше изключително голяма. Самуела (означава "изпросена от Бог") се роди на 2 октомври 2008 година в "Майчин дом" на ул. "Здраве" 2 в София. Очаквахме да се роди здраво дете, но Божият план не беше такъв.

Един час след нормално раждане ни казаха, че бебето няма никакви шансове за живот. Родено е с установените преди раждането проблеми и още един: хидронефроза на двата бъбрека. Поради спината няма гаранции дали детето ще движи крачетата си, дали ще контролира малка и голяма нужда, никой не може да каже какво ще е умственото му развитие и още, и още... Думите на лекарката бяха: "Ще го гледаме, докато...."

Стоях срещу тази жена и си казах: "Вие казвате това, но има Един, който определя кой ще живее и кой не." Молех се: "Господи, да се роди Самуела не е грешка. Много преди да е била зачената от родителите си, тя е била зачената в твоя ум. Ти си помислил за нея, за всяка част от тялото й, за всяка подробност, и за най-дребния детайл. Ти си я създал с цел. (Псалом 139:16) Господи, Ти си Създателя и грижата Ти за нея е още преди да се роди" (Исая 44:2).

Знаех, че при такива случаи държавата не инвестира средства. Последваха невероятно трудни разговори. Синът ми, след като видя детето си, чу лекарите и техните прогнози, ми зададе въпроса: „Мамо, какво означава, че ще я гледат, докато…?”

Не ми беше лесно, е слабо казано. Беше изключително трудно, направо разкъсващо. Въпреки това си говорехме нещата едно към едно. Казах му: „Миличък, трябва да дадеш Самуела на Бог. Не се опитвай да я задържиш, ще ти бъде много трудно. Довери му се! Той е в контрол на ситуацията, защото – ако ние я обичаме – колко повече я обича Той?”

С разума си не можехме да приемем, да си обясним случващото се, но някъде дълбоко в себе си оставахме в мир. През цялото време си казвах : „Господи, според стиха сме страшно и чудно направени. Ако това е страшното, то остава чудното. Тази част е Твоя. Ние се покорихме. Знам, че имаш план. Прослави се!”

Още на другия ден след раждането същата лекарка ни каза, че бебето е консултирано с лекар-неврохирург от „Пирогов” – д-р Захаринов. От нас остава да дадем съгласие за затварянето на спината. Видяхме следващата крачка. Да, следващата, защото такива деца умират от инфекция на централната нервна система. Спината е участък (различен по големина), който не е покрит с кожа, а само с ципа. Това е входна врата за инфекции. Дадохме съгласието си. В „Майчин дом” Самуела беше изненада за всички. Бързо бе извадена от кувьоза, премина жълтеницата с нормални чернодробни показатели. По наше настояване й извадиха сондата за хранене. Принципно деца с хидроцефалия могат и да не засучат, липсва им рефлекс. Самуела не само засука от шише, но и от гърда. За общо учудване бебето само спеше и се хранеше. Приведоха я в „Пирогов”. Д-р Захаринов сподели: „Много са млади родителите, имам чувството, че очакват от нас чудо. А затварянето на спината води след това до напрежение в бъбреците и в главичката. Допълнително усложнение е, че бебето има проблем с бъбреците…” Прекъснах го, като го уверих, че ние си говорим нещата реално. А като вярващи не само не направихме аборт и наистина очакваме чудо, но знаем, че само Бог може да прави чудеса. Уверих го, че се молим за тях – лекарите, за техните умения, за всичко, което правят. Д-р Захаринов спря за малко, погледна ме и благодари. Оставихме го с мислите му.

На следващия ден беше операцията. Премина успешно. Д-р Захаринов беше изненадан и доволен, защото спината се е затворила цялостно (понякога това не е възможно). След една седмица поставиха клапа в главичката на бебето. Функцията й е да балансира налягането в мозъчните сакчета. Независимо през какво преминаваше, Самуела оставаше в невероятен комфорт. Бог я беше поставил в защитна капсула. Д-р Захаринов сне поетапно конците, изненадван всеки път от необяснимо бързото възстановяване. Остана още едно изследване – на бъбреците. Бог по невероятен начин подреди ехографията да бъде направена от професор, светило в тази област. Думите на лекаря буквално бяха: "Бебето не е за тук. То няма проблеми с бъбреците, здрави са! Нямам обяснение за предварителната диагноза, но казвам това, което виждам сега."

Невероятно? Бог е невероятен!

В един момент трудните мигове и сълзите останаха толкова далеч.

Бог се прослави! Бог не ни дължи обяснение за това, на което трябва да се покорим. Той можеше да направи чудо още в утробата, но повече от ясно е сега, че планът Му е друг. Не сме наясно колко хора бяха в контакт, са, и знаят вече за Самуела. Бог обаче ги знае и познава по сърца. Бог не направи чудо преди раждането, но пък всеки ден, всеки миг бяхме свидетели на чудеса. Самуела се роди жива – лекарите не го очакваха. Това бе чудо! Тя бързо започна да диша самостоятелно. Това бе чудо! Тя премина жълтеницата (гледаха на нея като на дете без шанс). Това бе чудо!

Тя засука – това бе чудо! Затвориха спината цялостно – това бе чудо!

Тя е единственото дете, изписано два дни след поставянето на клапа –това бе чудо!

Диагнозата "хидронефроза" не бе потвърдена – бъбреците са здрави.

Това бе чудо! Тя има рефлекс на двете крачета – това е чудо! През цялото време на тези медицински намеси и изпитания тя бе в невероятен комфорт. Това бе чудо!

На 2 ноември Самуела бе представена пред Господа в църква. Това бе чудо.

Да, Самуела е чудо! Тя ще бъде чудо, за да се прославя Бог!

Да се покориш, независимо какво ще ти струва! Покорството изпреварва разбирането. Цялата слава е на Господа! От прибирането у дома до днес – 8.12.2008г., се извършва рехабилитация и масаж на крачетата. Имаме резултати. По-силно засега е дясното краче, което в интервал от три дни помръдна първо веднъж, а след това 2-3 пъти. Контролният преглед беше на 1 декември при д-р Захаринов. Всичко се развива добре, затова следващият преглед ще бъде чак след шест месеца.

Благодарим на Бог! Благодарим и на всички, които се молят.

Очакваме следващото чудо.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ БЛАЖЕНСТВОТО

Йордан Младенов
Неотдавна световно известният британски физик Стивън Хокин направи изявление, че учените вече нямат нужда от създател, за да обяснят създаването на вселената. Това несъмнено предизвика смут в душите на много вярващи хора, защото един от най-добрите физици в света категорично отрича съществуването на Бог. Една подробност – Стивън Хокин живее в условия на тежка инвалидност. Той се движи с инвалидна количка и говори с помощта на апарат за синтетична реч.

Този учен не е първият, който е загубил вярата си, смятайки, че вече са обяснени неща обясними преди това само със съществуването на Бога. През 19 век с Чарлс Дарвин се е случило същото. Вероятно вярата на изследователите открили, че земята не е център на вселената също е била сериозно разклатена.

Много години обаче след Дарвин един известен молекулярен биолог възхитен от съвършенството и сложността на генетичните кодове каза: “В нашата работа ние всеки ден се срещаме с Бога.” Той не може да допусне, че такова творение като живия организъм е плод на милиони случайности. Едва преди няколко години беше установено, че човешката клетка е програмирана да се дели 120 години. Поради тази причина никой човек не може да живее повече от 120 години. Всички ние си спомняме онзи пасаж от стария завет на библията, където се казва, че Бог определи човекът да живее 120 години. Случайност ли е това?

Очевидно напредвайки в познанието човек не един и два пъти е стигал до извода, че всичко му е ясно. После се е установявало, че има други неща, които тепърва трябва да бъдат откривани. Вече за никой няма съмнение, че морето на познанието е безкрайно, както е безкрайна и вселената. Очевидно на нас ни се дава на час по лъжичка от това море. Опитите да се спре приемането на определената доза са завършвали безуспешно. Също така няма никаква опасност човекът да получи повече познание, отколкото е готов да поеме. Атомната бомба беше открита преди 65 години и е използвана само два пъти в условия на война. В периода на най-обтегнати отношения между двата враждуващи лагера в света се водеха усилени преговори за неизползване на ядрено оръжие. Днес голям процент от електроенергията на земята идва от обогатен уран. Експериментите със стволови клетки, колкото и спорно да е тяхното провеждане, вече показват пътя за лечение на нелечими сега болести.

Човечеството традиционно обръща много повече внимание на напредъка в изследването на материалния свят и доста по-малко на нематериалния. За никого няма съмнение, че ако се съединят водород и кислород и се подаде искра ще последва мигновенна експлозия. Много хора обаче не са убедени, че ако извършиш зло, това също ще има своите последствия. На нас ни е трудно да приемем, че както има закони в материалния свят, така има и в нематериалния. Взаимоотношенията между хората в обществото са част от нематериалния свят. Той също има своите закони, които ако бъдат нарушени не минава без последствия.

Кои са обаче моралните закони, които не са писани от нас, а тях ги има, така както физическите, химическите и биологичните закономерности за съществуването на материята. За трите основни монотеистични религии – християнството, исляма и юдаизма - тези закони са формулирани най-кратко в десетте божи заповеди.Голяма част от тях стоят в основата на законодателствата на почти всички държави – „Не кради, не лъжесвидетелствай, не прелюбодействай и т.н. Има един закон, обаче, който не фигурира в нито едно национално законодателство – „Да възлюбиш ближния си, както себе си.” Това е въпрос на личен избор. Въпрос на личен избор е и „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялата си душа, с цялото си сърце и с целия си разум.”

Именно в тези две заповеди е голямата разделителна линия между вярващи и невярващи. Те са посочени от нашия Господ Исус Христос като основни. Именно те са основния закон за взаимоотношенията между човеците, който не е написан от нас. Ако сме възлюбили ближния си както себе си, ние няма нито да го окрадем, нито да го убием, нито да го излъжем.

Кои са нашите ближни? Отговорът на този въпрос е категоричен – всички хора. Да обичаме само близките, роднините и приятелите си не е достатъчно. Исус Христос казва, че митарите и фарисеите също обичат своите близки. Въпросът е да възлюбим и враговете си – хората, които ни мразят или са ни причинили зло. Болшинството от хората все още не вярват, че злото и омразата не се побеждават със зло и омраза, а с искрена любов. НЕОБХОДИМО Е НЕ ПРОСТО ДА ОБИЧАШ ХОРАТА А ДА ОБИЧАШ ВСЕКИ ЧОВЕК ПО ОТДЕЛНО.

Ние сме свидетели на омраза и между вярващи. До неотдавна в Северна Ирландия се избиваха католици и протестанти. Знаем, че в спорове кои са по-правоверни се е стигало и до войни. Кой в този случай се е съобразил с основния закон - да възлюбиш ближния си, както себе си.

Среща ме на улицата човек християнин като мен. Започва да ми говори за Бог и за това колко сме грешни с много тъжен глас. От къде идва тъгата в този човек. Той е открил Бог, моли се за опрощение на греховете си, но очевидно счита, че аз съм далеч от Бог и съм по-грешен от него. Фактически на този вярващ човек му е мъчно за мен. Аз приемам, че съм грешник, но защо който и да е трябва да се счита за по-безгрешен от мен. Не е ли казано категорично в Библията, че пред нашия Господ всички сме равни и който иска да бъде по-пръв, слуга да ни стане. Ние не можем да се отнасяме без любов и към хората, които не вярват в Бог, защото ако утре те повярват, ще бъдат равни с нас пред Него. Предполагал ли е някой, че когато апостол Павел е преследвал християните, същият този човек ще стане един от най-големите последователи на Исус Христос и ще умре с мъченическа смърт за него. Вратата към Бога е отворена и всеки, който премине през нея ще получи еднаква награда. Без значение е дали това е станало в детската възраст на човека или часове преди смъртта му. Нека да си спомним притчата за господаря, който изпратил работници на лозето си едни от тях сутринта, други на обед, а трети привечер и на всички платил пълна надница. В това е голямата милост на Господ към всички човеци.

Какво получава като награда още тук на земята човек, който е възлюбил Господа своя Бог и ближните си? Възлюбвайки Господа ние преставаме да се тревожим за бъдещето си. Той много добре знае какъв път ще ни посочи и ние напълно му се доверяваме. Болестта на века сега е депресията, а тя идва почти винаги с тревогата за бъдещето. Ако сме възлюбили ближния си, това означава, че в душата ни няма да има омраза, злоба и завист. Не е ли блаженство да не се тревожиш за бъдещето си и да обичаш всички хора около теб. Пътят към това състояние на духа обаче е доста дълъг.

Поезия

Христина Радомирова

МОЛИТВА
Прости ми, Боже, греховете

и болката в сърцето ми вземи,

животът ми, отвян от ветровете

в прободените длани поеми!
И с Твоята Голгота да се слея,

едно да бъда с Теб во век,

с възкръсналата вяра да живея,

да съм по Твоя образ нов човек!

И дай ми сила да прощавам,

любов към ближния ми дай,

и дните ми за Твоя слава

в небесна песен пресъздай!

20.05.2011 г.
ВЪРНИ МИ, БОЖЕ, СВЕТЛИНАТА!

На Тодор Андонов

Върни ми, Боже, светлината,

в очите ми ти пак я запали –

да бъде слънчева земята,

нощта да стане изгрев светлолик.

Усмивките на хората да виждам

и в цветна песен да ги претворя…

Дъгата в мене да приижда –

от нея дом за птици да строя.

Върни ми, Боже, светлината,

и дай ми мъдрост да я съхраня

за всички, дето на земята

след мене някога ще се родят.

Провери филтрите си

Неизвестен автор

„Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения“ (Притчи 21:23)

„Това, че мислиш нещо, не означава, че задължително трябва да го кажеш“

Не зная защо, но винаги отлагам досадната задача да проверявам и подменям филтрите на климатиците вкъщи, всички работят по-добре, когато го направя. Не че е трудно, просто отлагам, докато не стане очевидно, че трябва да му обърна внимание. Има и друга област на всекидневието ни, която изисква периодична проверка и евентуална промяна – това са думите ни. Нужно ли е да провериш филтрите си днес? На всеки се е случвало да каже нещо и бързо след това да осъзнае, че е било по-добре да замълчи. Мисля, че за всички ни това е добре познато преживяване. Проблемът е, че щом кажем думите, не можем да ги върнем обратно. Изговаряме думи, които не са истина или са груби и нараняват, били са споделени поверително. Достатъчно е едно лесно правило: „Това, че мислиш нещо не означава, че задължително трябва да го кажеш“. По-добре е да решим да балансираме изобилието от мисли с недостиг на думи.

Наскоро ми описаха един човек по следния начин: „Не му обръщай внимание – той е останал без филтри“. Някои хора като че ли никога не са имали филтри, не са се учили да се контролират, както за собствено добро, така и за доброто на другите. Други имат филтър, който не работи добре и ги подвежда в най-неподходящите и критични моменти. Това е често наблюдавана социална болест. Мнението ти ще бъде ценено най-много, ако го запазиш за себе си, докато не ти го поискат. Можеш да кажеш всичко, което поискаш, но не и без последствия. Откровеното изразяване на мислите ти може да доведе до загубата на приятели, да ограничи възможностите ти и да затвори врати пред теб.

Библията казва: „Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения“ (Притчи 21:23). Няма нужда от повече обяснения, нали? И все пак, изглежда във всяка група хора има един, който става център на едно бедствие във взаимоотношенията. Този стих може да бъде преведен така: „Ако си държиш устата затворена, няма да си създаваш проблеми“. Може ли да се каже по-ясно? Разбери, че не е нужно да коментираш всяко нещо, дори и другите да го правят. Думите ти са ценни – използвай ги мъдро и ги споделяй предпазливо.

Искам да предложа няколко практични филтъра, които работят много добре.

1. Обърни думите първо към себе си. „Нека говоренето ви да е винаги благо, подправено с мъдрост, за да знаете как трябва да отговаряте на всеки“ (Колосяни 4:6). Задай си въпроса, дали тези думи ще ти се сторят подходящи, ако са изговорени по твой адрес. Ако отговорът е отрицателен, не ги казвай!

2. Премисли думите си внимателно преди да ги изкажеш на глас. „Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат“ (Ефесяни 4:29). Ето колко е лесно – дали коментарът ти е благ и ще насърчи слушателите?

3. Първо постави думите си пред Бога. „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14). Когато говориш, звучиш ли като последовател на Христос? Може ли за теб да се каже същото, което казваха за Петър и Йоан – „познаха, че са били с Исус“ (Деяния на апостолите 4:13). Когато живееш с Исус се променяш в добра посока.

4. Смекчавай думите си, за да не нараниш Святия Дух. „Никаква гнила дума да не излиза от устните ви… и не наскърбявайте Святия Божий Дух…“ (Ефесяни 4:29, 30). Святият Дух е доверен Съветник с безпогрешна мъдрост. Слушай Го със сърцето си (1 Петър 3:9-11).

Молитвата ми за теб днес е: думите ти да бъдат благи и обаятелни.

Благодарност

За да можем да издаваме списание „Благодат” и да разпространяваме християнска литература, ние се нуждаем от вашата подкрепа.

Благодарим на всички, които подкрепиха с молитви, труд и финансови средства Божието дело. Господ ще ги възнагради богато.

Който има желание да подкрепи служение Благодат с финансови средства да се свърже с нас чрез посочените в началото телефони и електронен адрес.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос! Той е главният Редактор на списанието и Ръководител на служението ни. Алелуя!

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: