Отговори на въпроси, поставени от батек ефективно прилагане на диагонално натрупване на произход



Дата10.02.2018
Размер141.64 Kb.





ОТГОВОРИ на въпроси, поставени от БАТЕК

1.1. Ефективно прилагане на диагонално натрупване на произход

Пан-евро-средиземноморската кумулация на произход ще бъде установена чрез протоколите относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество в рамките на споразуменията за свободна търговия между страните в региона. Разширената зона за кумулация ще включва страните, участващи в пан­европейската зона (страните-членки на Европейския съюз, ЕАСТ, Турция, България и Румъния) и страните, участващи в евро-средиземноморското партньорство, базирано на Барселонската декларация (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис, Западен бряг и Ивицата Газа), като действащите понастоящем възможности за натрупване на произхода ще се разширят и към средиземноморските страни. За функционирането на тази нова кумулация е изработен модел на протокол по правилата за произход, който, след въвеждане във всички споразумения за свободна търговия между въпросните страни, ще съставлява правната рамка на системата (в действащите споразумения той ще замени настоящия протокол, а в новите ще бъде направо включен като част от споразумението). Моделът, който следва да се адаптира към спецификите на съответното споразумение за свободна търговия, е базиран на действащия модел на пан-европейски протокол (например Протокол 4 към ЕСА) с промени единствено в разпоредбите за кумулация и издаването на доказателствата за произход. Критериите за придобиване на произход съгласно Приложение II (специфичните продуктови правила) остават същите. Ефективното прилагане на кумулацията ще започне с влизане в сила на правилата в споразуменията за свободна търговия. Запазен е принципът натрупването на произхода да е възможно само при наличие на действащи споразумения за свободна търговия, съдържащи идентични правила за произход. Изричните разпоредби във връзка с това дават законовата гаранция срещу проникването на стоки при преференциални условия от страни, с които все още няма споразумения за свободна търговия. Те също дават възможност за осъществяване на връзка между средиземноморски и европейски страни, които вече имат преференциална търговия. Прилагането на кумулацията ще е ограничено на този етап, тъй като все още не е изградена пълната мрежа от споразумения за свободна търговия между всички страни, участващи в зоната. От средиземноморските страни за България ще е възможно кумулиране с Израел, с която има влязло в споразумение за свободна търговия.



1.2. Пазарен достъп на ЕС и реципрочна търговия - митнически ставки, нетарифни
бариери

В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране между България и страните от ЕО, ЕС премахна митата за внос на текстилни продукти от България от 01.01.1997 г., а количествените ограничения бяха премахнати от 01.01.1998 г. От друга страна всички мита за внос на промишлени стоки (включително текстилни) от ЕС в България бяха премахнати от 01.01.2002 г. По този начин търговията с текстилни продукти и облекла между България и страните от ЕС е напълно либерализирана.

В съответствие с ангажиментите по Споразумението за текстила и облеклото всички прилагани квоти за внос на текстилни продукти в ЕС, САЩ и Канада бяха премахнати от 01.01.2005 г. Ефектът от премахването на количествените ограничения се разпростира в няколко посоки. От една страна, достъпът на всички вносители на тези пазари е поставен на еднаква равноправна основа, от друга страна, в рамките на ЕС това доведе до изместване на

производствата на текстил и дрехи, както вътре в рамките на Съюза, така и извън него, като по този начин допринесе за намаляване на производството и заетостта в този сектор.

През 2004 г. ЕС прилагаше квоти за внос на текстилни продукти от някои страни-членки на СТО, сред които Аржентина, Хонк Конг, Макао, Южна Корея, Сингапур, Индия, Пакистан, Тайланд, Индонезия, Малайзия, Перу и Филипините. Вносът в рамките на квоти, обаче, съставлява не повече от една трета от вноса в ЕС.

Средната стойност на обвързаните мита за внос на текстилни продукти и облекла в ЕС е 7,9. За сравнение, обвързаните мита на други големи текстилни държави значително надвишават тези на ЕС. Те са посочени в следващата таблица.



Държава

Глави 50-63 (текстил и облекла)

Глави 50-60 (текстил)

Глави 6 1-63 (облекла)

ЕС

7,9%

6,2%

11,3%

Аржентина

35%

35%

35%

Бразилия

34,9%

34,9%

35%

Индия

35% + специф.

35,2%

необвързани

Индонезия

40%

40%

40%

Канада

12%

10%

17%

Китай

15%







Колумбия

35%

35%

35%

Корея

18,4%

14%

27,6%

Малайзия

19%

18%

23%

Мексико

33%

32%

50%

Пакистан

24%

85,4%

необвързани

САЩ

8,9%

7,6% _

10,6%

Тайланд

28,8%

28%

30%

Чили

25%

25%

25%

Филипини

27%

26%

30%

Япония

6,6%

5,4%

8,8%

В рамките на ЕС сериозно се разглеждат и различни въпроси, свързани с вноса на текстил и облекла от Китай. След премахване на количествените ограничения от 01.01.2005 г. една от възможните мерки, обсъждани от Комисията, е мониторинг (наблюдение) на вноса от Китай посредством митническите декларации и развитие на диалога със съответните китайски власти и представители на китайската промишленост. В съответствие с Протокола за присъединяване на Китай към СТО съществува възможност и за прилагане на защитна клауза и по-специално по отношение на вноса на текстил от Китай. От 01.01.2005 г. Китай въведе експортни мита за определени текстилни стоки. Обхванати са 148 продукти от сектора на текстила и облеклото, като митата варират между 0,2 юана (0,024 щ.д.) и 0,5 юана на бройка. Части от облекла и аксесоари, като например качулки, ще се облагат с мито 0,5 юана за килограм. Мярката се прилага за износ на стоки за всички страни. Специалните икономически зони на Китай също са длъжни да я прилагат. Въвежданите едностранни търговски мерки под формата на допълнителни специфични мита следва да насърчат износа на висококачествени текстилни продукти с по-висока добавена стойност и да ограничат до известна степен обема на износа на евтини стоки от Китай, чиято цена е съизмерима с наложеното експортно мито. Затова митата са определени на база количество, а не на база стойност на износа. Редица страни са оценили положително въведената мярка.

Освен експортните мита, правителството на Китай е предприело мерки за:


- осигуряване на статистическо наблюдение на износа на стоки, които преди това са били обект на квоти;

- информиране от страна на компаниите за техните планове за разширяване и разрастване;

- насърчаване на компаниите да инвестират в чужбина;

- насърчаване на развитието на национални марки.



1.3. Прилагане на Общата система за преференции (ОСП)

Общата система за преференции е отделен независим преференциален режим, при който предвиденото тарифно третиране се предоставя в различни правни рамки и самостоятелно действащи условия и изисквания. Към настоящия момент България и Европейският съюз прилагат своите преференциални схеми, независимо една от друга и отделно от преференциалното третиране, предоставено на страните в зоната за кумулация -стоките по ОСП се третират като такива без произход за целите на пан-евро-средиземноморската кумулация. След присъединяването на България към ЕС ще се възприеме и прилага изцяло външната политика на ЕС, в това число и О8Р.

Освен НОН ставки, ЕС е предоставил преференции по ОСП на някои африкански, карибски и тихоокеански страни в рамките на Конвенцията от Ломе, като за повечето от тях прилаганите мита са нулеви.

България също прилага обща система за преференции при внос на памучни прежди и конци от редица страни, като пълният списък на държавите, попадащи в тази система, е приложен към Митническата тарифа.

В съответствие с одобрените насоки за развитие на текстилния сектор, в дългосрочен план търговската политика на ЕС ще бъде насочена към подобряване достъпа до пазара на трети страни в рамките на преговорите в СТО. В позицията на ЕК е заложено намаляване на митата до възможно най-ниските възможни нива и премахване на нетарифните пречки, като изключения ще се правят само за най-слабо развитите страни. В тази посока е и предложението ползите от ОСП да бъдат насочени към страните с най-големи нужди, т.е. най-слабо развитите страни или най-уязвимите развиващи се страни. Както е посочено в Комюнике на ЕС/СЕС ТехШез ап<1 С1ойгт§ айег 2005 - Кесотепдайоп оГ Ше НШ, бързото приключване на пан-евро-средиземноморската зона ще бъде от ключово значение за развитието на текстилния сектор, доколкото ще позволи на този сектор да запази цялата производствена верига близо до пазарите на ЕС, като запази доброто съотношение разходи-качество-географска близост.

2. Средства, фондове и програми на ЕС за адаптация на предприятията към новите изисквания на ЕС

По програма ФАР, сектор "Конкурентоспособност" ("Икономическо развитие"), се предвижда стартиране на проект ВС 2004/016-711.11.04: "Подпомагане на повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия". Основната цел на проекта е повишаване конкурентоспособността на малките и средните предприятия от производствения сектор и осигуряване на подкрепа за подготовката им за функциониране в условията на силно конкурентната среда в рамките на ЕС.

Този проект се състои от три компонента, които ще бъдат реализирани чрез предоставяне на безвъзмездна помощ (грант) със съответно съфинансиране от страна на бенефициентите.

Първият компонент е Консултантска грантова схема, която има за цел да осигури консултантска помощ на малки и средни предприятия в области като оценка на състоянието на предприятието и на бизнес стратегията му, разработване на маркетингови и иновационни


стратегии, подготовка за въвеждане на системи за управление на качеството и сертифициране, оценка на ефективността на производството и определяне на мерки за подобряването й, управление на човешки ресурси, и др.

Вторият компонент е Грантова схема "Подпомагане на конкурентоспособността". Целта на помощта е съдействие за постигането на съответствие на предприятията с европейските изисквания и стандарти. Потенциални бенефициенти на схемата са малки и средни предприятия.

Индивидуалния грант обхваща три елемента, които са считани за принципни при подпомагане на развитието на едно предприятие:

• Консултантски услуги

Дейностите, които са допустими за финансиране, включват консултации във връзка с изпълнение на професионални стандарти за безопасност и здравословни условия на труд, сертификация на системи за управление на качеството, подобряване на качествения контрол на продукти и услуги и др.

• Безвъзмездна помощ за инвестиции

Допустими инвестиции са тези, които са свързани с осъществяването на очертаната цел на проекта

• Професионално обучение

Професионалното обучение следва да съответства на дейностите, осъществявани във връзка с предходните два елемента.

Предприятията имат възможност да кандидатстват за различна комбинация от елементите на гранта, или за отделните елементи, като единствено последният елемент -професионално обучение, не може да бъде самостоятелен.

На трето място е предвидена Грантова схема "Публично-частно партньорство". Схемата е насочена към подобряване на бизнес средата, чрез насърчаване на сътрудничеството между частния и публичния сектор за реализацията на дейности от обществен интерес. Потенциалните бенефициенти по схемата са общини, бизнес центрове, неправителствени организации и съществуващи регионални структури, като ЮВ8 бизнес центрове, инкубатори и др.

Проектите, които следва да бъдат изпълнени в рамките на приоритетите, свързани с присъединяването, съгласно постигнато споразумение с Европейската комисия, ще бъдат включени в предстоящия Финансов меморандум за Националната програма Фар 2004. Информация за проектите по програма ФАР, които не са в ресора на Министерството на икономиката, може да се намери на Интернет страниците на съответните министерства.

3. Преференции за изработени на територията на БС облекла с внесени тъкани от развиващите се страни

Тъканите от развиващите се страни се считат като такива без произход по смисъла на Протокол 4, тъй като са от трети за споразумението и зоната за кумулация страни и поради това облеклата, произвеждани от тях, не придобиват преференциален произход в търговията с България. Ако въпросът е дали ще се ползват от предвиденото по ЕСА преференциално третиране дрехите, произведени в ЕС от платове с произход от развиващите се страни, отговорът е не. Материали, внесени в рамките на О8Р в ЕС следва да се третират като материали без произход (с произход от трета страна) по смисъла на търговията с България, тъй като само материалите от страните, посочени в чл. З от Протокол 4, могат да се считат като материали с произход. Понастоящем това са европейските страни, участващи в пан­европейската зона за кумулация. След влизане в сила на новите протоколи, като материали с произход ще се считат и тези от посочените по-горе средиземноморски страни, но само по отношение на тези страни, с които България има Споразумение за свободна търговия (ССТ), т.е. кумулирането е в зависимост от наличието на преференциална търговия с идентични


правила за произход между всички страни, участващи в производството и страната на крайното предназначение. Тъй като България има ССТ само с Израел, само при условие, че облеклата са произведени от плат с произход от Израел (доказан при внос в ЕС с предвидените доказателство за произход, например ЕТЖ.1) и за тях е издадено доказателство за произход при износ за България, ще се предостави преференцията, предвидена по ЕСА (дрехите на основание кумулацията придобиват произход ЕС). Ако платът бъде реекспортиран от ЕС за България с доказателство за произход, в България ще се приложи преференциалното третиране, предвидено по ССТ България - Израел. Ако платът е с произход от Мароко, внесен в ЕС с доказателство за произход, съгласно преференциалната търговия между ЕС и Мароко и произведените от него дрехи бъдат изнесени за България, не следва да се издава доказателство за произход, тъй като в този случай платът се счита за материал без произход по ЕСА и следва да се приложат разпоредбите за достатъчна обработка (изискващи производство от прежди). Ако се използват китайски платове, резултатът по отношение на придобиването на произход е същият - дрехите не се считат за стоки с произход ЕС, не следва да се изготвя доказателство за произход и следователно не могат да ползват предвидените по ЕС преференции при внос в България.



4. Издаване на сертификати Е11К 1 за облекла и платове, внос от страни извън БС

При издаване на сертификати Е1Ж.1 следва да са изпълнени изискванията на правилата за произход по съответния протокол от Споразумението за свободна търговия, в рамките на което се издава сертификата. В България не може да се издаде сертификат за дрехи, произведени от плат от Дубай или от Китай, предназначени за ЕС и същото е валидно и в обратната посока - от ЕС за България. Тъй като Турция участва в пан­европейската зона за кумулация, при използването на плат с произход от Турция за производство на дрехи в България или в ЕС за износ съответно за ЕС или за България облеклата придобиват произход и за тях може да се издаде сертификат.



5. Издаване на сертификати Е11К1 за преработка на европейски платове

При производството в България на дрехи от платове с произход от ЕС може да се издаде сертификат Е1Ж.1, посочващ български произход при износ за страни на ЕС, ЦЕФТА, както и за Израел, когато влезе в сила новият протокол.



7. Защитни механизми на ЕС за борба с нелоялни търговски практики

Защитните механизми, които могат да се прилагат в Европейския съюз за преодоляване на нелоялните търговски практики с цел защита на вътрешния пазар, са важна част от общата търговска политика.

Механизмите, действащи в областта на текстилното производство, се състоят от мерки, които могат да бъдат въвеждани след доказване на вече съществуваща или заплашваща да възникне вреда за отрасъла. В Европейския съюз в съответствие с правилата СТО могат да бъдат прилагани следните мерки за защита:

• Антидъмпингови мерки, които се прилагат под формата на антидъмпингови мита;

• Мерки срещу субсидиран внос, които са насочени срещу субсидиран износ на трети страни за Европейския съюз и се въвеждат под формата на изравнителни мита и

Защитни мерки по вноса, които се въвеждат под формата на увеличени мита или количествени ограничения (квоти).

Мерките за защита са уредени законодателно със следните регламенти:

• Регламент № 384/96 защита срещу дъмпингов внос от срани, които не са членове на ЕС

• Регламент № 2026/1997г за защита срещу субсидиран внос от страни, които не са членове на ЕС.

• Регламент № 3285/1994г за общите правила за внос.


Тези регламенти са в съответствие с изискванията на Чл. VI и Чл. XIX от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ 1994), Споразумението за прилагане на чл. VI на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994), Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и Споразумението за защитните мерки на СТО.

По отношение на пазарния достъп, предвид диагоналната кумулация, следва да се има предвид, че продуктите се третират в страната на вноса съобразно техния произход, като се предоставя предвидената към съответната страна преференция.




BULGARIAN ASSOCIATION OF TEXTILE AND CLOTHING (BATEC)


This event has been implemented with the financial support of the European Community’s PHARE programme. The views expressed herein are those of the participants and BATEC and can therefore in no way be taken to reflect the official opinion of the European Commission.

Това събитие бе осъществено с финансовата подкрепа на програма ФАР на Европейската общност. Изразените на него възгледи са на участниците и БАТЕК и затова по никакъв начин не могат да бъдат взети като отражение на официалното мнение на Европейската комисия.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница