Отговорно родителство или родителска отговорност



Дата25.10.2018
Размер161.49 Kb.
#97688

ОТГОВОРНО РОДИТЕЛСТВО ИЛИ РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ




ЗОЯ СЛАВОВА


Началник отдел “Анализ и стратегическо планиране” в НОИ,

координатор по равнопоставеност на половете


Отговорното родителство или родителската отговорност събира няколко аспекта и има своето значение и скрит потенциал в контекста на икономическото развитие, демографската криза, равнопоставеността между жените и мъжете, съвместяването на професионалния живот и грижите за семейството, психическото и физическото здраве и в крайна сметка – подобряването на социалния статус и качеството на живот. Осветляването на това понятие би било полезно, погледнато от различни и най-вече – не особено популярни, дори нестандартни гледни точки.


Раждаемост и осъзната потребност от създаване на деца

Един от демографските проблеми – преодоляване на ниската раждаемост, се повлиява от политиките по отношение на: демографските/социалните плащания, данъците, доходите, мотивационните нагласи за реализиране на потребността от деца, стимулиране на борбата със стерилитета, развитието на инфраструктурата за отглеждане на деца, модифициране на осигуровката майчинство в осигуровка родителство и др.

Като зависеща най-вече от икономическото положение в семейството и в страната, раждаемостта напоследък е по-добра отколкото преди 8-10 години, което потвърждава корелацията с икономическото състояние. В нормалния, масовия случай, ако хората имат работа, достатъчно доходи и не са ексцентрици, няма да напускат страната, а младите по-лесно ще вземат осъзнато решение да имат деца. За раждаемостта много важен е също здравния проблем, касаещ безплодието, и респективно подкрепата на държавата по програмите за борба със стерилитета и осигуряването на репродуктивно здраве на хората във фертилна възраст, когато искат деца.

Подобряването на раждаемостта обаче не бива да се абсолютизира, ако се изходи от следната концепция: На обществото са нужни не колкото може повече деца, а повече деца, заченати и родени с шанс да получат добро отглеждане, възпитание и обучение. Това означава отговорно родителство, раждане на дете като осъзнато решение – плод не само на биологично-физическа зрялост, но също и на духовна зрялост, социално самосъзнание и материална обезпеченост. Биологията има първостепенно значение в човешката репродуктивност. Но когато зачеването и раждането на деца се случва само под въздействието на хормоните (когато чрез полово зрелите и здравите мъжки и женски индивид природата се възпроизвежда в новороденото) това се случва на най-ниското ниво на самосъзнание – нивото на инстинкта. Раждането на деца в едно общество обаче е отговорност, с която бъдещите родители трябва да са предварително подготвени, за да отглеждат с обич и възпитават качествено детето. Има и случаи, когато се пристъпва към раждане на дете с цел женитба или обвързване с партньора, излизане от депресия или друг личен дискомфорт. Понякога раждането на второ дете се използва за заздравяване на пропукалата се брачна връзка. Не малко деца се зачеват под силното въздействие на алкохол или други упойващи вещества. В някои етноси все още е прието да се “правят” повече деца и по една тривиална причина, изтъквана от многодетните родители: “Да има кой да ме гледа на стари години”. Друг е въпросът дали това наистина се случва, кой кого и как “гледа”. У нас е познат и феноменът раждане на деца като източник на доход заради детските добавки, помощите и други социални придобивки.

Посочените случаи показват елемент на случайност за появата на детето, както и че то се използва като средство за постигане на някакво егоистично намерение на родителя или пък подценяване на възможността за зачеване. Когато детето не е желано заради самото него, а се е появило по грешка, по невнимание или като средство за постигане на някаква цел, този факт остава на подсъзнателно ниво, подмолно въздейства на психиката на родителите и на децата, отразява се на възпитанието, взаимоотношенията и изграждането на характера. Ако липсва осъзнатост и не се положат нужните усилия за коренни промени, порочният модел се възпроизвежда в следващите поколения. Многобройни са случаите на изоставени деца, които пълнят социалните домове за деца, лишени от родителска грижа. Многобройни са хората с пречупени съдби или с обременени характери заради нечия родителска безотговорност.

Ако на по-горното ниво на самосъзнание – интелектуалното, се работи върху превенцията на нежелана или преждевременна бременност, както и върху мотивационните нагласи за реализиране потребността от деца, може да се постигне родителска отговорност в по-добра степен. А тя следва да гарантира за детето добро отглеждане, възпитание и обучение, за да се създава качествен човешки потенциал. А качественият човешки потенциал предполага наличие на физическо и психическо здраве, добро образование и интелигентност, издигащи човека над инстинктивното ниво на самосъзнание. Същевременно отговорното родителство е достойнство за самите родители, които чрез него биха се изживявали като пълноценни хора без невроза, увреждаща както тях самите, така и децата.

На развитото обществото не му е потребна свръх популация на човешки същества, които нямат отговорност за собствения си живот, нито за живота на поколението, което създават, нито за живота на предците си. Иначе една голяма, но некачествена популация просто влошава още повече социалния живот, защото не произвежда обществени блага, но консумира такива, произведени от другите. А в условията на свободно пазарно стопанство все повече ще се държи връзка между приноса и потребяването, между това какво си дал на обществото и какво получаваш в замяна. Защото солидарността е базов принцип на социалната държава, но и тя има граница на допустимост и търпимост.

Деца, лишени от родителска грижа


Когато се раждат деца и остават без родителски грижи по една или друга причина, алтернативните форми за отглеждане и възпитание са осиновяванията, попечителствата, приемните семейства и социалните домове за деца и юноши, въпреки европейската повеля за деинституционализация и закриване.

Децата без родителски грижи са един човешки ресурс, който следва да бъде отглеждан под високо хуманна грижа на обществото така, че да се повиши качеството му дори повече, отколкото това е възможно в множество семейства от маргиналните групи. Грижата за отглеждането, обучението и възпитанието на тези деца на България би трябвало да стане абсолютен приоритет на правителствената политика за десетки години напред. Вместо оскъдното финансиране от държавата, нужно е силно финансиране на домовете-интернати, плюс благоволението от дарители за благотворителна дейност, което по характера си е несистемно и непредсказуемо. Би могло дори са се премине към приемане в тези домове-интернати и на деца, за които не се полагат нужните грижи в семейството и поради родителска безотговорност те не получават нужното образование, възпитание и здравни грижи. Би се прекъснал и порочния кръг за възпроизвеждане на неграмотност, бедност, престъпност и духовна нищета във всяко следващо поколение. Така може да се повиши значително качеството на този човешки ресурс, да стане част от нормалното гражданство и потенциалът му да се развие до степен, носеща задоволство както на самия индивид, така и на обществото.

Деца, лишени от родителка грижа, могат да се считат и тези, които не са оставени в домове извън семейството, но биват принуждавани да просят, да крадат, да проституират. Тези случаи означават не само безотговорно родителство, но и престъпно родителство.

Превъзпитание на възпитателите


Не само финансов е проблемът с домовете за деца без родителски грижи. Другият, по-сложен въпрос е, кой и как възпитава тези деца. Язвата, разяждаща ценностната система на българина и увреждаща здравата психика, е обхванала и тази сфера, както всички други в обществения живот. Чрез медийни издания понякога ставаме зрители на грозни и тъжни истории, случващи се в домовете за сираци. Потресени чувстваме, че е нужна дълбока промяна. Но за тази цел са наложителни специални мерки за превъзпитание на възпитателите. Разбира се, това е валидно не само за социалните домове, но и за всички възрастни, които по някакъв начин пряко или косвено извършват възпитателни функции по отношение на децата и юношите.

Доброто възпитание, включително и самовъзпитанието, излизат на предна линия като абсолютна необходимост за преодоляване кризата на морала, на която сме свидетели и жертви. Най-важните фактори за възпитанието на човека са семейството, училището, медиите, политиката, културата във всичките й жанрове. Но за да изпълнят достойно възпитателните си функции, самите възпитатели от тези сфери трябва да са правилно възпитани или превъзпитани. Наистина е необходим обрат в начините на възпитание на подрастващите и превъзпитание на възрастните, за да се създава надеждно поколение – и телесно и духовно здраво. Ще трябва да се започне от най-трудната задача – превъзпитание на възпитателите. Иначе, духовната нищета води до духовна инвалидност. Тя не се взема предвид в експертизата при оценката на работоспособността, но подкопава ценностната система и деморализира от най-ниското до най-високото ниво на обществената йерархия, съсипва човешки съдби, нанася щети. А това със сигурност не само влошава качеството на живота, но води към унищожаване на човешки животи.

Когато се говори, че децата трябва да бъдат възпитавани правилно, защото те са бъдещето, пропуска се нещо много съществено – какво е качеството на възпитателите, кой и как възпитава децата. Когато си отговорим на тези въпроси неминуемо виждаме необходимостта от превъзпитание на всички, които въобще имат отношение към възпитанието на децата и юношите (родители, прародители и роднини, осиновители, приемни родители, учители, преподаватели, настойници и пр.). Дори списъкът на хората, изпълняващи възпитателни функции, продължава с включване на медиите, водещите телевизионни предавания, журналистите, политиците, певците, артистите, сценаристите, режисьорите и пр. личности, които влизат в полезрението или с продукта на своя труд въздействат за формиране на мирогледа и ценностната система и на децата и на възрастните. А както е известно, човек се учи цял живот. Но, дълъг е пътят на поучението, кратък – на примера. Очевидно е, че както децата, така и възрастните се нуждаят от възпитание в дух на толерантност, съпричастност, смирение, спазване на човешките права, зачитане на различията и други добри качества. Вместо тях разпознаваме всякакви симптоми за психичен дисбаланс и криза на морала. Надпреварата за властване и колкото може по-високо материално благополучие, куха показност и пр. са водещи идеали. Превесът на материалното консуматорство оставя все по-малък дял за духовни потребности и духовно израстване, както в личния/семейния бюджет, така и в съзнанието на индивида. От своя страна духовната бедност на болшинството от населението предопределя ниско качество на живота в страната и за останалите граждани.

Психическото здраве и родителската отговорност

Във връзка с горното, национална стратегия за подобряване на психичното здраве на нацията и действен и реално осъществим план за изпълнението й е повече от необходим при положение, че причинители и признаци на невроза под всякаква форма могат да се разпознаят навсякъде около нас от ежедневния живот. Много малко хора си дават сметка например, че компенсаторни механизми като жаждата за власт и алчността, алкохолизмът, наркоманията, фрустрацията1, агресията и други симптоми за психическа лабилност, изследвани в дълбочина почти винаги отвеждат към проблеми в семейството и често неосъзната родителска безотговорност. Убитите и увредените вследствие пътни катастрофи, домашното насилие и насилието извън дома, показват силно обезпокоителна, нарастваща вълна от агресия, нахалство, незачитане на другия, пренебрегване и неспазване на правилата – все невротични признаци за наличието на комплекси за малоценност, объркана ценностна система и пр. Освен че причиняват нещастия за пострадалите и семействата им, освен че разходват личен и обществен икономически ресурс, в катастрофите се унищожава най-вече млад човешки капитал – младите хора по-често са зад волана или на пътя и причиняват пътни произшествия или стават жертва на такива.

С национални мащабни програми за подобряване на психичното здраве има шанс постепенно да започне овладяване на критично високата агресия, алчност, недисциплинираност, безотговорност, неморалност, корупция и нехуманно отношение на възрастните, отговорни за децата на обществото. Защото децата много скоро също започват да създават деца и да стават възпитатели под една или друга форма, в една или друга роля.

Наложително е специалистите психолози, психоаналитици, психотерапевти, стоящи сега на много заден план на сцената на живота, организирано (от държавата и от неправителствения сектор) да се включат активно, навсякъде където е възможно, в укрепването на психиката на българина превантивно, стабилизиращо, отрезвяващо, насочващо, възпитаващо преди да е станало късно, както и преди настъпване на патологията, когато човек става пациент на психиатрите. Потенциалът на психологията стои неизползван поради консерватизъм и стереотипно мислене. Този дял от науката и по-широката медицина в областта на себепознанието, душевния мир и човешките взаимоотношения би могъл значително да подобри психическото здраве на нацията. А доброто психическо здраве е важна предпоставка за упражняването на отговорно родителство, както и обратното – отговорното родителство е предпоставка за добро психическо здраве на децата.

Все още не се отдава нужното значение на психосоматиката2, разкриваща дълбоката и здрава връзка между психическото състояние на индивида и физическото му здраве. При недобро психическо здраве или душевно състояние на нацията, физическото й здраве няма как да е цветущо, особено предвид състоянието на здравеопазването и други сектори от социалната защита. Впрочем, при недобър здравен статус на населението, излъченото от неговите среди малцинство, което управлява и взима решенията във всички органи и нива на властта, в стопанските дела и всички сфери на социалния живот, не би могло да изпълнява перфектно функциите си в интерес на нацията и в защита на общочовешките ценности именно поради собствения си недостиг на психическо здраве, причиняващо широко разпространеното нарушаване на етичните норми.

Съвместяване на грижите за децата с трудовата ангажираност


Друг аспект на отговорното родителство е поделянето на грижите и задълженията между родителите по отглеждането на децата и съвместяването им същевременно с техния професионален живот, израстване в кариерата, преодоляване на “стъкления таван” за жените. Стереотипите оказват силно негативно влияние върху поведението на майките и бащите в тези ситуации. Продължава да битува схващането за водещата роля на майката в отглеждането и възпитаването на децата. Този стереотип в остатъчни форми по наследство присъства и в нашето законодателство, въпреки отбелязването на сравнителен напредък в равнопоставеността на половете.

Има разчупване на статуквото, но все още равнопоставеност между жените и мъжете във всички области на личния и обществения живот не е постигната. Тази констатация, базирана на данни от националната статистика, както и от тематични изследвания, е валидна за всички етноси в страната, включително и за българския, макар и в по-малка степен. Липсва познание сред широката общественост, че поведението на равнопоставеност на жените и мъжете е общочовешка ценност, и че когато тя не е налична, от това страда и търпи загуби личността, семейството и цялото общество. Липсва разбиране, че поведението на равнопоставеност между половете е въпрос на духовно израстване и съзнание, надхвърлящо религиозните догми и канони, с които е била въведена неравнопоставеността, продължаваща да съществува и до сега. Не се осъзнава, че е въпрос на психическа уравновесеност или на здраво, некомплексирано его да приемеш човека от противоположния пол като равнопоставен.

Съвместяването на грижите за децата и други зависими членове на семейството, домакинските задължения от една страна, и от друга – трудовите ангажименти, напредването в професионалния и обществения живот би следвало да е еднакво възможно и за мъжа и за жената. За поделянето на семейните и домашните грижи така, че никой от двойката мъж и жена, баща и майка да не е ощетен или облагодетелстван от съответната ситуация, като предпоставка се появява отговорното родителство в контекста на равнопоставеността на половете. Разпределението на социалните роли между мъжа и жената би било по-справедливо, ако отговорният баща се включва по-активно в отглеждането и възпитанието на детето от бебешка възраст до неговата зрялост. Така сегашният дисбаланс в разпределяне на родителските отговорности с по-голямо участие на жената-майка би се подобрил. При положение че жената-майка получи едно разтоварване, освободеното време и неизразходена енергия тя би могла да вложи за подобряване на квалификацията, развитие на кариера или бизнес, участие в обществени дела или управление, както и за поддържане на личния тонус. Това е начин за постигане на икономическа независимост, получаване на по-високо възнаграждение, а с придобиването и на по-голям осигурителен стаж жената би си подсигурила и по-висока пенсия, като функция от размера на доходите и продължителността на стажа.

Жените и мъжете не са равнопоставени в правата си да отглеждат децата си. Например бащите нямат право да получават обезщетение за периода до 9 месечната възраст на децата, независимо, че те се осигуряват във фонд „Общо заболяване и майчинство” на ДОО. На практика това означава, че мъжете законово са изключени от възможността да отглеждат децата си до 9 месечната им възраст, което отразява един традиционно утвърден стереотип, че те не могат да заместят майката в този период. За мъжете не съществува отпуск за бащинство след раждането на детето, докато жените имат право на отпуск за майчинство.

Периодите, в които родителите отглеждат децата си, се признават за стаж за пенсия и двата пола привидно са равнопоставени в тази законова възможност. Абсолютната им равнопоставеност е нарушена, обаче, индиректно. В повечето случаи традиционно жените поемат отговорността да се грижат за децата и другите зависими членове на семейството. Отсъствието им от пазара на труда води до загуба на опит, квалификация и позиции, което от своя страна води до намаляване на доходите им и по-ниски размери на пенсиите им.

Тази ситуация може да бъде променена, ако обществото е информирано за последиците от липсата на неравнопоставеност, ако държавата прилага целенасочена политика и адекватни мерки за насърчаване на равнопоставеността на двата пола и ако отделната личност в хода на собственото си развитие достигне до това съзнание и го претвори в лично поведение.


Синдром на родителското отчуждаване

Още един аспект на отговорното родителство или родителска отговорност е отдаването на нужното значение на синдрома на родителско отчуждаване (PAS – parental alienation syndrome). Синдромът на родителско отчуждаване като термин е въведен от американският клиничен и съдебен психолог д-р Ричард Гарднър, занимавал се дълго с бракоразводни дела и с последвалите проблеми на децата на разведени родители, които са въвлечени в семейни войни. В тях единият родител (съзнателно или несъзнателно) иска да накаже другия, като му отнеме възможността да се вижда и да общува с детето, да участва в живота му след раздялата. В много страни на Западна Европа съдебната система и работещите с деца социални служби са въвели мерки за идентифициране на синдрома на родителското отчуждаване. Води се сериозна дискусия и се правят законодателни предложения, за да може навреме да се реагира и да се предотвратят душевните разстройства при деца, станали жертва на PAS.

У нас юристи, социални работници и психолози – вещи лица в съда, често се сблъскват с формите на родителското отчуждаване и последиците им върху разстроеното детско поведение – агресивност, импулсивност, емоции на омраза и гняв към околните и себе си. Децата, жертва на PAS, са рискова група за развиване на агресивно или асоциално поведение – неглижиране на училищните занимания, употреба на наркотици, алкохол и пр. както начин за отреагиране на семейния конфликт.

Синдромът на родителско отчуждаване все още не се приема в България като форма на емоционално насилие върху детето, за да може то да бъде защитено по смисъла на Закона за защита на детето и правилника за прилагането му. Не фигурира и в наскоро приетия Закон за домашно насилие. Нужно е да се привлече вниманието на законотворците, законодателите, социалните работници, адвокатите и други ангажирани по тези казуси юристи и специалисти върху превенцията на разстроено детско поведение и поражения върху психиката на детето вследствие раздялата на родителите с последвала обработка на съзнанието на детето и отчуждаването му от страна на родителя, спечелил родителски права, или при който е останало детето след раздялата. Въпрос на отговорно родителство е детето да не бъде използвано за задоволяване на егоистични цели заради страхове, ревност, отмъстителност, комплекси за малоценност и пр. на родителя, при който е останало детето или на втория съпруг/съпруга. Въпрос на отговорно родителство е също така напусналият родител да се противопостави на развиването на PAS и да не допусне прекъсване на връзката си с детето в защита на своите родителски права и още повече – в името на най-добрия интерес на детето, гарантиращ включително и психическото му здраве.

Изхождайки от презумпцията за най-добрия интерес на детето и познавайки същността на синдрома на родителското отчуждаване, въпрос на родителска отговорност и зрялост е никой да не възпрепятства поддържането на нормални отношения и контактуване между детето и напусналия рожден родител, освен ако не е заплаха за него. За да се случи обаче това на практика, въвлечените участници в тези сложни взаимоотношения трябва да са психически здрави, с балансирано его, без комплекси и страхове. За да постигнат желаното състояние на духа си и да следват правилното поведение на разумни и цивилизовани хора, те могат да се опрат на помощта на специалиста – на психолога, или най-малкото като се запознаят с подходящата литература за сдобиване с познание по тези изключително важни въпроси, да променят поведението си в благоприятната посока.

Необходима е промяна в Семейния кодекс така че да се предвидят превантивни мерки за закрила на детето и в смисъла на нормалното му психическо развитие след раздяла на родителите, за да не се допуска PAS. За съжаление не само обикновените граждани, но и българската правна система и юридическа мисъл сякаш все още са далеч от такова разбиране, макар че вече е приет европейски регламент, в който официално се въвежда понятието “родителската отговорност”. Това е Регламент (ЕО)


№ 2201/2003 на Съвета: Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност. Регламентите, които са ясни, точни и безусловни, могат да имат хоризонтален и вертикален директен ефект. Регламентът установява нормативни принципи, определя абстрактно условията за приложение и формулира произтичащите правни последици. С влизането му в сила той става действащо право както за държавите членки, така и за лицата. В този регламент се въвежда термина “Родителска отговорност” –“родителски права и задължения” – чл. 2, т. 7 (всичко без задължението за издръжка, осиновяване и др. – чл. 1, т. 3.). Но куриозът е, че в българското семейно право няма такова понятие, което да изразява по събирателен начин и правата и задълженията на разделените родители към децата и ще трябва да се въведе рано или късно.

В Хартата на основните права на Европейския съюз се казва, че при всички действия, които предприемат публичните власти или частни институции по отношение на децата, от първостепенно значение е да се има предвид най-доброто в интерес на детето.


Отговорното родителство – фактор за икономическо развитие

Отговорното родителство е фактор за икономическо развитие, доколкото от него зависи създаването на качествен човешки потенциал, необходим за пазара на труда, за разумни управленски дейности на всички нива, както и за морално издържани решения в правосъдието. Родителската безотговорност причинява психически разстройства, създава условия за поддаване на зависимости, девиантно поведение и ограничава децата за нормално социализиране, развитие и успех в живота.

От отговорното родителство зависи децата да получат образование, професионална подготовка и трудова заетост. Спирането на деца да посещават училище, както и ранното отпадане от образователната система, е типичен случай на родителска безотговорност, особено сред ромското население. Това е случаят, при който липсата на отговорно родителство директно въздейства негативно на обществения живот, като създава необразовано поколение, неспособно за реализация на пазара на труда и създаващо всякакви проблеми на нормалните граждани.

Отговорното родителство е възможно, ако е осъзната неговата ценност и потребност от такова, и съответно – ако е осъзната вредата на безотговорното родителство. То е възможно при наличие на отговорна държава, отговорни институции и отговорни индивиди.

Макар че е наше удоволствие, задължение и грижа отглеждането и възпитанието им, нашите деца не ни принадлежат. Те принадлежат преди всичко на себе си, както и на обществото, като негови граждани. А при разширяващата се глобализация ще се превръщат все повече в граждани не само на обединена Европа, но и на света. И навсякъде ще са добре дошли, когато носят висок физически и духовен потенциал, за който една от предпоставките е наличие на родителска отговорност.

5 декември 2007




1 frustration – от английски: осуетяване, разстройване, рухване;

чувство на безсилие/неудовлетвореност/безизходност





2 психе – от гръцки: душа; somatic – от английски: телесен, соматичен








Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница