Откриха мавзолея на Орфей
Изтегляне 45.48 Kb.
|
| http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=48009&eid=425
Малка врата с височина 90 см води към помещение в тракийското светилище до с. Татул Откриха мавзолея на Орфей Поклонниците му от далечни земи са били пропускани през подвижни дървени стълби ВИЛДАН БАЙРЯМОВА Хронологията Началото на свещената дейност в хероона е от 15-12-11 в.пр.н.е. Това е великолепното късно-бронзово светилище, което е разположено около скалната пирамида. Там първоначално са били положени мощите на обожествения тракийски цар. Кой е той? Археолозите работят по версията, че това е самият Орфей - особено след като се натъкнаха на ритуалната статуетка преди две седмици. Въпросният цар безспорно е бил герой, почитан не само сред тракийските племена. За това говорят многобройните находки от късно-бронзова керамика, донесена на светилището от далечната Мала Азия, островите и Микена. Това е силен аргумент в полза на хипотезата, че светилището край Татул е на Орфей. Ритуалните дейности на открито са продължили през цялото последно хилядолетие преди Христа /ранно-желязната епоха/. През 4-3 в.пр.н.е. се появява и първият каменен храм, изграден от красиви бели квадри. През първото десетилетие на 1 в. траките все още са имали известна независимост. На светилището бяха открити множество монети на последните тракийски царе Реметалк Първи /с образа на Октавиан Август/ и на Реметалк Втори /с образа на Тиберий/. Те са били сателити на римляните до 45-а година, когато Тракия напълно е загубила позиции и се е превърнала в римска провинция. Приблизително по времето на император Тиберий, е направено голямото преустройство на храма. Тракийското население е продължавало своите жертвоприношения, създавал се е постепенно грандиозен храмов комплекс. Това е траяло до началото на 5 в., когато е прието християнството. Заключението Светилището край село Татул е действало цели 2 000 години, в периода между 15 в. и 5 в. след новата ера. С това обаче историята на култовото място съвсем не се изчерпва. Догодина проучванията продължават. Пред археолозите стои още работата по пласта, който стои под късно-бронзовия. Няколко енеолитни фрагмента обаче насочват археолозите и към варианта култовите дейности по тези земи да са започнали още в каменно-медната епоха /4-ото хилядолетие пр.н.е./. Под белия каменен под от времето на император Тиберий се очаква да бъдат разкрити помещения от елинистическата епоха. Прогнозите на Николай Овчаров са, че там ще се появят предмети, свързани с култа. Два фрагмента от теракота маска на Дионис и глава на хищна птица, бронзово краче от сатир бяха открити при разкопките през миналата година. Според Овчаров всяка държава би завидяла на България заради Свещения град на траките Перперикон и светилището край Татул. Загадките им тепърва ще бъде разбулвана. 
Археолозите откриха вратата от северната страна на светилището, където е подходът към него. През следващите дни започват проучвания, които да изяснят това. В храма, чиято врата вече е намерена, древните са допускали само избрани хора и местни велможи. А довчера екипът на проф. Овчаров се шегуваше, че щом няма вход, значи най-вероятно древните хора са се спускали в храма отгоре. Храмовете в Севтополис, столицата на одрисите от 3 в.пр.н.е., не могат да съперничат с величието на находката на светилището до Татул, отсича Овчаров. Аргументът му е, че в Севтополис градежът е кирпичен, а край Татул - от ростицирани квадри. Татулският храм е монументален, мнозина го сравняват с огромна бяла птица, кацнала на хълма, казва ученият. Той е категоричен, че тези дни експедицията му открива архитектура, за която дори не е допускано, че е съществувала в Тракия. Подобен храм е голяма атракция в турския град Бергама. Археолозите се натъкнаха на каменно-зидания голям античен храм през миналата година. Първо бе разкрита южната му фасада, което ги доведе до хипотезата, че под могилата ще се покаже средновековна църква. Никой обаче не е предполагал, че всъщност под пръстта се крият белокаменните зидове на храм, запазени до 6 м дълбочина. Южната фасада има прозорец, но източната и западната стени нямат око към света. Дълго търсената врата пък е на северната - там, където е подходът към светилището. Тя е много добре съхранена, но изумително малка - около 90 сантиметра е широчината й и вместо пред нея да има каменно стъпало, открити са подвижни дървени стълби. 
Снимки: автора Проникването в него изисква специална подготовка.
"При такава архитектура ние очаквахме една пищна фасада с колони, корнизи, архитрали. Нищо подобно - просто в една стена е избит този тесен вход! Но именно това променя изцяло нашата концепция за това какво е представлявал храмът", обяснява професорът. "Ние до последно предполагахме, че това е класически храм, който предполага една фасада с колонади. Вместо това обаче виждаме малък вход. Това ни кара да мислим, че при тази великолепна архитектура този храм не е бил предназначен за всеки. Той е бил помещение само за избрани хора", казва археологът. Според него действително вече става дума за мавзолей - за сграда-хероон. Последната открита керамика на прага му пък пренасочили търсенията на археолозите към други времена на цивилизацията. Първоначалните отнасяха храма към 4-3 в.пр. Хр. Но при разкопките във вътрешността му, в пласт бяла подова замазка бе открита вградена сребърна монета на император Тиберий, която е от първата половина на 1 век пр. Хр. Това откритие стана база за твърдения, че архитектурата е от римско време. Последва дълъг период, в който Овчаров бе убеден във версията, че храмът е от ранно-римската епоха. Тези дни пък се изяснява, че подът от времето на Тиберий в подовата замазка е преправка, направена тогава. А под него съществува още един културен пласт с дълбочина около 1,30 м. В този пласт се намери елинистическа керамика от 4-3-2 в.пр.н.е. 
Според проф. Овчаров всяка държава би завидяла на България заради Свещения град на траките. "Очевидно храмът е построен в елинистическата епоха, в римската е ремонтиран, после през 2-3 в. се появяват нови пристройки - трапезарията и трите помещения за обряди. Така се стига вече до края на 4-и началото на 5 век, когато е прието християнството. По-късно храмът и помещенията около него са били използвани и през Средновековието. По този начин си изяснихме хронологията на хероона", казва проф. Овчаров. 
Учените се надяват след влизането в храма да бъдат открити култови предмети. Тези дни пък се изяснява, че подът от времето на Тиберий в подовата замазка е преправка, направена тогава. А под него съществува още един културен пласт с дълбочина около 1,30 м. В този пласт се намери елинистическа керамика от 4-3-2 в.пр.н.е. "Ние до последно предполагахме, че това е класически храм, който предполага една фасада с колонади. Вместо това обаче виждаме малък вход. Това ни кара да мислим, че при тази великолепна архитектура този храм не е бил предназначен за всеки. Каталог: thracia -> tatul thracia -> 28 Септември 2005 thracia -> Bulgaria unearths huge hoard of gold thracia -> Lifestyle: 10 September 2005, Saturday thracia -> Monitor, Брой: 2323, Неделя, 04 Септември 2005 tatul -> Петък, 5 Август, 2005 г., Брой 180, (1422), Година XII thracia -> Обявиха Перперикон за столица на траките thracia -> Lifestyle: 26 July 2005, Tuesday thracia -> Bulgarian archaeologists came across a uniquely rich funeral of an ancient Thracian king Изтегляне 45.48 Kb. Сподели с приятели:
|