Открито автобиография



страница33/33
Дата23.07.2016
Размер7.18 Mb.
#2546
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33

Благодарности


ТАЗИ КНИГА нямаше да съществува без моя приятел Джей Ар Моринджър.

Още преди да се срещнем, тъкмо Джей Ар ме наведе на мисълта, че мога да разкажа в книга своята история. По време на моето последно Открито първенство на САЩ през 2006 година, когато в свободното си време четях покъртителната история за неговото детство. Книгата му разтърси душата ми. Толкова много ми хареса, че всяка вечер си опре­делях по колко страници да прочета. В началото книгата му беше неве­роятно добър начин да отклоня мислите си от вълнението и тъгата, кои­то съпътстваха края на кариерата ми, но в крайна сметка, книгата заси­ли тревогите ми, защото се страхувах, че ще я дочета, преди да съм при­ключил с кариерата си.

Точно след мача си в първия кръг, позвъних на Джей Ар и се пред­ставих. Казах му, колко много съм харесал книгата му и го поканих на вечеря във Вегас. Веднага си допаднахме, както и предполагах и след първата вечеря последваха много други. Най-накрая помолих Джей Ар да обмисли предложението да ми помогне да дам живот на книга за моя живот и да ѝ придаде облик. Помолих го да ми покаже моя живот през погледа на носител на награда Пулицър. За моя изненада той прие пред­ложението ми.

Джей Ар дойде във Вегас и се сработихме. Придържахме се към едни и същи правила в работата си, с еднаква посветеност и устременост към главната цел. Срещахме се всеки ден и изградихме ненарушим ритъм, поглъщахме с апетит няколко бурито и с часове разговаряхме пред дикто­фона на Джей Ар. Нямаше забранени теми, затова понякога срещите ни бяха забавни, а понякога мъчителни. Не се придържахме към някаква хро­нология или към някакви теми, просто разговаряхме, подтиквани от вре­ме на време от купчините изрезки от вестници, събрани от нашия неверо­ятен, млад и с блестящо бъдеще изследовател Бен Коен.

След доста месеци с Джей Ар имахме вече цял куп записи, които бяха за лошо или за добро историята на моя живот. Неустрашимата Ким Уелс превърна тези записи в ръкопис, от който по някакъв начин Джей Ар на­прави история. Джонатан Сигъл, нашият мъдър и прекрасен издател от Кнопф и Сони Мехта, който е истински Род Лейвър в редактирането, по­могна на Джей Ар и на мен да огладим първата чернова до втора и до трета, която после беше проверена най-старателно откъм факти от Ерик Меркадо, който е прероден Шерлок Холмс. Никога не бях прекарвал тол­кова време в четене и препрочитане, обсъждане на думи, числа, пасажи и спорове около тях. Изживях нещо, което много приличаше на учене за държавни изпити.

Много пъти молих Джей Ар да постави името си на книгата. Той обаче считаше, че има само едно име, което трябва да стои на корицата. Въпре­ки че се гордее с работата ни, той каза, че не си представя своето име поставено върху историята на живот, който е на друг човек. Тези истории са твои, каза ми той, ти разказваш за твоите хора, за твоите битки. А когато за пръв път прочетох неговата история, съзрях в нея някаква щед­рост. Имах достатъчно мъдрост да не споря. Упоритостта е още една обща и за двама ни черта. Но настоях да използвам тези страници, за да разка­жа за приноса на Джей Ар към книгата и да му благодаря открито.

Искам да спомена и първия всеотдаен екип от читатели, на когото два­мата с Джей Ар давахме копия и извадки от ръкописа. Всеки има своя значим принос. Най-искрени благодарности към Филип и Марта Агаси, Слоун и Роджър Барнет, Айвън Блумбърг, Дарън Кахил, Унди Неткин Коен, Брад Гилбърт, Дейвид Гилмор, Крие и Варанда Хенди, Бил Хастид, Макроу Милхевън, Джейми Роуз, Гън Рюдер, Джон Ръсел, Брук Шийлдс, Уенди Стюарт Гуудсън и Барбара Стрейзънд.

Благодаря изключително на Рон Борета, който беше непоклатим като скала, който ме е разчел толкова подробно, колкото е чел тази книга, за това, че ми е давал безценни съвети за всичко от психология до стратегия и за това, че ми е помогнал да премисля и преосмисля старото определе­ние на думите най-добър приятел.

Най-вече искам да благодаря на Щефани, Джейдън и Джаз Агаси. Те трябваше да понасят отсъствието ми безброй дни и в продължение на две години да ме делят с книгата, а нито веднъж не се оплакаха, непрестанно ме окуражаваха и така ми дадоха сили да я довърша. Непоклатимата лю­бов и подкрепа на Щефани беше мой постоянен източник на вдъхновение, а усмивките на Джейдън и Джаз се превръщаха в моя сила, така както храната се превръща в кръвна захар.

Един ден, докато работех над втората чернова, при Джейдън дойде негово другарче. Листовете от ръкописа стоя натрупани из целия кухнен­ски плот и малкият приятел на Джейдън попита: Какви са тия хартии?

Това е книгата на татко, отговори му Джедън с такъв глас, с какъвто съм го чувал да говори само за дядо Коледа и за любимия си герой от любимата си видео игра.

Надявам се двамата със сестра му да се гордеят с тази книга и след десет, след трийсет и след шейсет години. В книгата си писах за тях, но и на тях. Надявам се да им помогне да избегнат някои капани, на които налетях. Нещо повече, надявам се, че тази книга ще е една от многото, които ще им донесе спокойствие, ще им бъде напътствие и ще им доставя удоволствие. Аз самият доста късно открих магията на четенето. От всич­ки грешки, от които искам да предпазя децата си, тази е една от първите в списък.




Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница