Открито писмо до моите другари Обръщам се към тези, за които думата “другар” означава чувството, че имаш съмишленици, но и към „отговорните другари”



Дата09.01.2018
Размер21.53 Kb.
Открито писмо до моите другари
Обръщам се към тези, за които думата “другар” означава чувството, че имаш съмишленици, но и към „отговорните другари”, за които тя е алиби за високи постове.

Обръщам се със страх за каузата, за партията, която по принцип трябва да ни събира, но май напоследък повече ни разделя. Някои от нас отвориха фабрики – за катран, за черна боя, за кал…Но не срещу опонента, а срещу съмишленика. Когато човек отвори медиите вижда нашето мръсно бельо. Но не мръсното бельо на 250 хиляди членове на БСП, а на шепа хора, които решиха, че ще говорят от името, и още по-лошо – за сметка на БСП.

Аз не съм политолог, не съм теоретик, но съм 3-то поколение социалист. И по наследство знам едно - Българска социалистическа партия не е и никога няма да бъде партия за лично ползване. Тя за разлика от другите съвременни партии принадлежи на хората. Никой не е по-голям от нашата партия. Никой не е по-чист от идеите, идеалите и мечтите.

Пиша тези редове, не защото бях засегнат от “приятелския” огън. Дали името ми ще бъде оплювано от едни или употребявано от други – не ме интересува. Аз знам колко струвам и пред кого съм отговорен.

Днес страховете ми са други, за нашата партия – плюейки се, заплашвайки се, обвинявайки се - ние унищожаваме БСП. Спрете!

Днес Българската социалистическа партия е подложена на двоен обстрел. Ударите от политическите опоненти са логични. На тях това им трябва - слаба и безжизнена опозиция. Били сме в подобна ситуация и преди, но излязохме от нея, защото бяхме единни.

Ударите от свои най-много болят. БСП има талантливи политици и велики оратори, но защо не използваме езика си срещу опонента? Най-ярките си речи изнасяме на вътрешнопартийни битки, а не в битките за социална справедливост. И докато нашите „отговорни другари” от централата и по места търсят виновни и си нанасят удари, партийните редници са обезверени, гади им се от елита. Държи ги само вкоренената принадлежност към ПАРТИЯТА, която за тях е нещо повече от елитната „извадка”. Продължим ли с оплюването, ще останем без редници.

Да, загубихме изборите. Да, допуснахме грешки. Да, трябва да бъдем кристално честни и ясни. Да, но БСП трябва да я има и след Конгреса. Трябва да продължи да бъде кауза за стотици хиляди български граждани.

Това трябва да решим на този Конгрес. Наш е изборът дали това ще е 47-и “решаващ”, или 47-ият “предпоследен” Конгрес на БСП…

Нека приемем един простичък етичен кодекс:

Първо – имайте смелостта да си казваме това, което мислим първо в очите и на партийните форуми.

Второ – приемете, че сме по-малки от партията. Да помислим не как да се издигнем или да спасим поста си, а как с реални действия и ясна програма да възстановим доверието в НАШАТА БСП.

Призовавам ви - замълчете. Изтрайте до конгреса. Там ще имаме трибуна. И още по-важно – да помислим. Защото това, което ще кажем, предложим и гласуваме на конгреса, трябва да е съобразено с интереса на ПАРТИЯТА, а не с личната ни кариерни схеми. Това не е поредната игра на вътрешнопартиен покер за влияние. Никой няма да се пенсионира като председател на БСП, нито като член на Бюрото.

Залогът сега не е кариерата ни, а да бъде ли БСП масовата и единна патриотична лява партия, каквато винаги е била.


Кирил Добрев

Секретар на ИБ на НС на БСП


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница