Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение

Глава 16

Фактът, че първата язва се излива върху човеците, които са приели белега на звяра и които се кланят на неговия образ (гл. 16:2), показва, че язвите започват да се изливат след създаването на образа и утвърждаването на белега (виж в гл. 13:14-17), а също така и след прокламацията на третия ангел, която предупреждава срещу поклонението на звяра и приемането на неговия белег (виж в гл. 14:9-11). Освен това фактът, че седемте последни язви представляват в пълнота Божия гняв, който не е примесен с милост (гл. 14:10; 15:1; 16:1), ясно показва, че благодатното време за тези, върху които те падат, е приключило (виж в гл. 22:11). Фактът, че по време на петата язва човеците още страдат от раните на първата язва (гл. 16:11), ясно показва, че язвите се изливат последователно и за сравнително кратък период от време (виж в ст. 2). Изглежда също така, че и присъдата над тайнствения Вавилон предшествува присъдата над земните царе при идването на Христос (виж в гл. 17:16; 18:11,20; 19:2,11-19; 6:15-17; 14:14).

Всяка от десетте язви в Египет беше болезнено буквална; и всяка беше предназначена да покаже колко фалшиви бяха претенциите на фалшивите религии и колко напразно беше да се разчита на тях (виж в Изход 7:17; 12:12; ПП, с.333,758-760). Подобно и седемте последни язви ще бъдат буквални и все пак всяка язва ще нанесе решителен удар върху някоя особеност на отстъпилата религия и следователно имат и символични оттенъци. Очевидно е например, че първият ангел не е излял буквална химическа смес от буквална чаша върху човеци, които са получили буквален белег, наложен от буквален звяр. Но самият ангел е вероятно буквален ангел, а човеците, върху които той излива своята чаша, са сигурно буквални човеци, както и техните страдания са еднакво буквални. Символичното значение на третата язва е ясно посочено в Откровение 16:5,6.

Би могло да се отбележи, че първите четири или пет язви имат, в известен смисъл, подготвителен характер. Те довеждат човеците да разберат, че се борят срещу Бога (виж ВБ, с.640). Но вместо да се покаят, те Го проклинат по-тежко, отколкото когато и да било преди това и стават дори по-решителни в своята съпротива (виж Откр. 16:9,11,21). Язвите следователно служат, за да се открие духът на бунт, който напълно контролира техните сърца. Плевелите, така да се каже, доказват, че са плевели (виж Матей 13:24-30,36-43), а Бог доказва Своята справедливост, като ги унищожава (виж ВБ, с.670). От друга страна, изпитанията по време на голямата скръб, които придружават язвите, усъвършенствуват характера на светиите, и ги водят да се доверяват все по-напълно на Бога. Сравни с Откр. 7:4.

Както желанието да се умре за другия е върховна проява на любов (Йоан 15:13), така намерението да се отнеме живота на другия бележи върховната степен на омраза. По време на двете последни язви се развива такова положение, което прави тази разлика съвсем очевидна дори и за самите участници, като по този начин се доказва както на човеците, така и на ангелите справедливостта на Бога при приключването на човешката история (виж Римл. 14:11; Фил. 2:10; ВБ, с.638-640; ПП, с.260; Откр. 16:13,14,16,17). Тогава ще бъде показано пред всемира, че останалите биха предпочели да умрат до един, отколкото да бъдат непослушни на Бога, и че тези, които са избрали да служат на Сатана, биха убили, ако им бъдеше позволено, всеки, който застава в пътя на тяхната цел да контролират земята. Заловени в момента, в който се опитват да изпълнят смъртния указ, те застават без извинение пред Бога. Виж в глава 16:17.

Така се поставя ясна разделна линия между тези, които служат на Бога, и тези, които не Му служат, а чрез необърнатите на дявола се позволява да покаже какъв би бил всемира, ако му беше позволено да го контролира (виж ВБ, с.37). Сравни с гл. 7:1.

Според първото тълкувание “голямата река Ефрат” представлява Отоманската империя; пресушаването на водите й – постепенното западане и отмиране на тази империя; “царете, които идат от изток” – народите от Изток (Ориента); “Армагедон” - буквалната долина Мегидо в Северна Палестина. Така че отмирането на Отоманската империя подготвя пътя на източните народи да се присъединят в битката срещу западните народи в долината Мегидо.

Според второто тълкувание Ефрат представлява хората, над които управлява тайнственият Вавилон; пресушаването на водите й – оттеглянето на тяхната подкрепа от Вавилон; “царете, които идат от изток” – Христос и тези, които Го придружават, и Армагедон - последната битка от великата борба между Христос и Сатана, състояла се на бойното поле на тази земя. Следователно отнемането на човешката подкрепа от тайнствения Вавилон представлява оттеглянето на последната бариера за окончателното му унищожение и наказание.

Според първото становище битката при Армагедон започва предимно като политически конфликт, който достига кулминационната си точка при идването на Христос и небесните армии.

Според второто становище битката при Армагедон започва, когато обединените религиозни и политически сили на земята започнат своята последна атака срещу Божия останал народ.

Въпреки че тези две становища изглеждат взаимно изключващи се, те в действителност имат много общи точки:

1. Че това е последната голяма битка от земната история и че тя лежи още в бъдещето.

2. Че това е битката “във великия ден на всемогъщия Бог” (ст. 14).

3. Че “голямата река Ефрат” е символ на човеци (Откр. 17:15).

4. Че “трите нечисти духа” (ст. 13) представляват папството, отпадналия протестантизъм и спиритизма (или езичеството).

5. Че тези три “духа” представляват силите или представителствата, които ще съберат народите за тази битка.

6. Че представителствата, които събират - “трите нечисти духа” – са религиозни по естество, а събраните сили са политически и военни.

7. Че приготовленията за битката се извършват през време на шестата язва, но самата битка става по време на седмата язва.

8. Че в един етап това ще бъде действителна битка между действителни хора, използуващи действителни оръжия.

9. Че ще има проливане на кръв в безпрецедентен размер.

10. Че ще бъдат въвлечени всичките народи на земята.

11. Че накрая Христос и небесните армии се намесват и поставят край на войната.

12. Че живите светии са свидетели на тази битка, но не са преки участници в нея.

Фундаменталното различие между двете становища се състои в това дали трите понятия “Ефрат”, “царете от изток” и “Армагедон” запазват в известна степен буквално, географско значение, или трябва да се интерпретират в напълно фигуративен, символичен смисъл. Първият възглед приема, че тези изрази запазват географско значение. Вторият възглед твърди, че те трябва да се тълкуват напълно символично в светлината на контекста на глави от 13 до 19. За допълнителен коментар по отношение на различните пунктове на подобие и различие между двете становища виж в стихове от 12 до 19. Сравни с Даниил 11:36-40.

Както би могло да се очаква, варианти и модификации на тези две главни становища се поддържат и от някои адвентни изследователи. Липсата на място не ни позволява да ги изследваме подробно. За едно по-ранно представяне на становището, че битката при Армагедон е битка между Христос и грешните народи при второто Му идване, виж Джеймс Вайт в “Ривю енд Херълд” от 21 януари 1862 г., стр. 61. За едно по-ранно представяне на становището, че битката при Армагедон включва също така и политическо, и военно събиране на земните народи в Палестина, виж Урия Смит в “Даниил и Откровение”, стр. 671-701.

Голямата река Ефрат. Виж стр. 724; виж в гл. 9:14. Привържениците и на първото, и на второто становище се съгласяват, че тук Йоан няма предвид буквалната река, нито буквалното пресушаване на нейните води. Съществува също така и взаимно съгласие, че водите на река Ефрат тук представляват човешки същества (Откр. 17:15).

Според първото становище обаче Ефрат представлява бившата Отоманска империя, през която тече тази река, а след падането на тази империя в края на Първата световна война – нейният сегашен наследник – Турция. Този възглед приема, че това понятие Ефрат, въпреки че не се отнася буквално за реката, все пак запазва известно буквално значение в смисъл, че представлява обозначение на географска област, пресичана от реката - Месопотамската долина. Повече от хиляда години тази област е била управлявана от сарацините и турците, а напоследък от правителството на Ирак.

Според второто становище значението на понятието Ефрат трябва да се осигури от контекста, който открива, че понятието Вавилон се използува изключително като символ за отпадналото християнство (виж в гл. 14:8; 17:5). Исторически и географски буквалната река Ефрат беше реката на буквалния Вавилон (Ерем. 51:12,13,63,64). Като река на тайнствения Вавилон, “големия град” (виж в Откр. 17:18), Ефрат тук би трябвало да бъде напълно отделена от своето бивше буквално, географско значение и да се разбира от гледна точка на придружаващия я символ, тайнствения Вавилон. Следователно водите на Ефрат биха представлявали “многото води” от глава 17:1-3,15, на които стои тайнственият Вавилон - “жителите на земята”, които той заставя “да пият от виното на неговото блудодеяние” (гл. 17:2; виж гл. 13:3,4,7,8,14-16).

Водата й. Виж в гл. 17:1,15.

Пресъхна. На гръцки формата на глагола означава пресъхването на реката като един вече осъществен факт.

Според първото становище пресушаването на река Ефрат, за което става дума тук, е започнало да среща своето изпълнение в постепенното отпадане на Отоманската империя, като пълното изпълнение на това пророчество е още в бъдеще.

Според второто становище пресушаването на водите на Ефрат се отнася до оттеглянето на човешката подкрепа от тайнствения Вавилон във връзка с шестата язва (виж по-горе при “голямата река Ефрат”; виж в Откр. 16:14,16,17,19; ср. с Исая 44:26-45:2). Привържениците на това становище откриват, че резултатите от пресушаването са описани символично в Откровение 16:18,19; 17:15-18 и буквално във “Великата борба”, стр. 540-544.

Пътят. Гр. “ходос” - “път”, “шосе”. В контекста на стихове от 12 до 16 това е “пътят”, по който преминават “царете” и техните армии през Ефрат, за да се присъединят към битката със своите противници.

Според първия възглед този “път” ще преминава географски през Месопотамската долина, бившата територия на Отоманската империя.

Според втория възглед “пътят”..............., по който се приготвя състоянието на земята за триумфа на Христос и небесните армии над Вавилон (ст. 19) и “царете на земята” (ст. 14).

Царете от изток. Буквално “царете от изгряващото /слънце/” (виж в гл. 7:2). В съгласие с географското значение, което приписват на “голямата река Ефрат”, тези, които поддържат първото становище, разбират “царете от изток” в географски смисъл, означаващи народите, разположени на изток от Месопотамската долина.

Според второто становище “царете от изток” представляват Христос и тези, които Го придружават. Това становище основава тълкуванието на израза “царете от изток”, както другите символични изрази от Откровение 16:12, на историческия случай с Кир, завладял Вавилон и по-късно освободил Божия народ, юдеите, да се завърнат в своята родина.

Според второто становище “пътят” ще се “приготви” с оттеглянето на човешката подкрепа от тайнствения Вавилон (виж в ст. 1,12,14,17).

Според първото становище тази подготовка има географски и военен характер.

Според второто становище тя има морален и духовен характер.

Според първото становище тези “царе” представляват народите на Запад, в противовес на “царете от изток” (гл. 16:12), които представляват народите на Изток.

Според второто становище изразът “царете на земята и на цялата вселена” включва и западните, и източните народи (виж в ст. 12). За допълнителна информация относно идентификацията на “земните царе” и временния успех на този заговор виж в глава 17:2,12,14; 16:12; Свид., том 7, с.182.

За да ги съберат. Според първото становище това събиране представлява политическата и военната подготовка от страна на “царете на земята и на цялата вселена”.

Според второто становище това събиране се отнася до усилията, които тройният религиозен съюз полага, за да обезпечи обединените действия на политическите сили на земята с цел да се обяви война на останалите от Божия народ.

Според първото становище това е предимно политическа и военна битка, която трябва да се състои в буквалната долина Мегидо между народите на Изтока и Запада (виж в гл. 16:12,13).

Според второто становище в тази битка народите се обединяват, за да унищожат Божия народ и следователно тя е предимно един религиозен конфликт.

Великия ден. Т.е. в деня на Божия гняв (виж в ст. 1). Друг превод гласи: “Великия онзи ден”, могат да бъдат представени обаче важни текстуални доказателства (виж стр. 10) в подкрепа на превода “великия ден”. Виж в Исая 2:12.

Всемогъщия Бог. Виж в гл. 1:8.

15. Ето. Или “Виж!”

Ида като крадец. Т.е. за невярващите (виж в 1 Сол. 5:2,4; 2 Петр. 3:10; Матей 24:43; Лука 21:35).

Блажен. Или “щастлив” (виж в Матей 5:3).

Оня, който бди. Виж в Матей 24:42. Светиите трябва да бъдат готови, да бъдат нащрек и будни, за да не бъдат измамени (виж по-горе при “ида като крадец”).

И пази дрехите си. Т.е. остава твърд и постоянен във вяра и характер, и напълно верен на Бога. Виж в Матей 22:11.

За да не ходи гол. Т.е. да загуби своята дреха на характера в резултат на отказване от своята вяра. Сравни с глава 17:16.

Та да. Вероятно се има предвид хората изобщо.

Гледат срамотата му. Т.е. да видят, че той се е отказал от вярата си. Въпреки че съдбата на всеки се решава при приключване на благодатното време (виж в гл. 22:11), Божият народ не трябва да се отказва и да намалява своята бдителност. Напротив, те трябва да увеличат своята готовност и бдителност, тъй като Сатана увеличава своите измами.

И събраха ги (и събра ги). Гръцкият оригинал може да бъде преведен и по двата начина. Местоимението “те” би се отнасяло до трите нечисти духа от стихове 13, 14, а “той” – до ангела от стих 12. Контекстът дава предпочитание на превода “(те) ги събраха”. За процеса на събирането виж в ст. 14.

Привържениците и на двете становища са съгласни, че събирането става през време на шестата язва, докато самата битка става през седмата язва (виж Смит, Оп. сит., стр. 702; виж в Откровение 16:12, 17).

Според първото становище военните сили на земята се събират в буквалната долина Мегидо в Северна Палестина (виж в ст. 12,14).

Според второто становище земните царе се обединяват по дух и цел (виж в гл. 17:13,17). Сравни с Псалм 83:4,5.

Място. Гр. “топос” - “място”, дума, която се използува за географско място, за “място” в книга, състояние или фигуративно - “условие” или “положение”, както в Деяния 25:16 (“случай”, “позволение”) и Евр. 12:17.

Според първото становище, което поставя ударение върху географското местоположение, това се отнася за долината Мегидо - равнината Ездраелон в Северна Палестина (виж в Откр. 16:12,14).

Според второто становище, което подчертава символичното значение на различните изрази в стихове от 12 до 16 (виж в ст. 12), това би представлявало “условието” или тази психическа настройка, при която се събират царете на земята - съгласието да унищожат Божия народ (виж в гл. 16:14; 17:13).

По еврейски се нарича. Може би чрез този израз Йоан е имал намерение да насочи своите читатели към изучаването на Армагедон като еврейско понятие, както и към преглед на еврейската история, за да се разбере това загадъчно име.

Армагедон. Гр. “Хармагедон” – това е транслитерация от еврейски, както обяснява Йоан. Могат да бъдат приведени текстуални доказателства в полза на превода Армагедон, но може да се произнесе Армегедон, Армагедо, Магедон и др. Като вземем предвид факта, че никаква географска местност не носи това име, значението на понятието не е съвсем ясно. Също така становищата се различават по отношение на това коя еврейска дума или думи представя гръцката транслитерация. Преведената с Армагедон дума е съставена от две еврейски думи, първата от която може да е “ир” - “град”, макар че по-вероятно е “хар” - “планина”. Както отбелязахме обаче, някои от древните ръкописи напълно изпускат първата сричка “ир” или “хар”.

За втората част на името се предлагат два различни произхода:

1. Че “магедон” произлиза от еврейската дума “мегидо” или “мегидон” (3 Царе 9:15; Захария 12:11), древният град Мегидо, който е дал името на важния проход през планините на югозапад, към долината Езреил на север и на североизток (2 Лет. 35:22) и към реката Кисон (Съдии 4:7,13; 5:19,21), която извира от долината.

2. Че “магедон” произлиза от “мо,ед”, еврейска дума, която обикновено се използува навсякъде в Стария завет за “събрание” (Изход 27:21; 28:43; 29:4,10,11,30,32 и пр.), за определен “празник” (виж в Левит 23:2), както и “мястото на събранието му” (Плачът на Еремия 1:15; 2:6). Първият произход свързва съставното име “Армагедон” с географските и историческите околности на древния Мегидо, докато вторият предлага възможна връзка с великата борба между Христос и Сатана.

В Исая 14:13, където “Хар-Моед” е преведено “планината на събранието” и представлява планината, на която е бил построен Соломоновият храм, на север от древния Ерусалим, Луцифер е представен като такъв, който се стреми да замести Бога като върховен управител на Израил (виж коментара там). Сравни с “шатъра за срещане” (Изход 33:7).

Привържениците на първото становище за Армагедон считат, че понятието води началото си от еврейската дума “хар-мегидо”, “планината Мегидо” и тълкуват името от Откровение 16:16 от гледна точка на географските околности и историческите връзки с град Мегидо.

Привържениците на второто становище разбират първия произход символично, т.е. от гледна точка на историческите събития в старозаветната история, свързани с околностите на древния Мегидо (виж Съдии 4:4 до 5:31, особено глава 5:31; гл. 6:33 до 7:25; 3 Царе 18:36-40; Пс. 83; 2 Лет. 35:20-24), но без да приписват географско значение на понятието Армагедон в Откровение 16:16 (виж в ст. 12). Те разбират втория произход “хармоед” също фигуративно, на основанието на използуването му в Исая 14:13, от гледна точка на великата борба между Христос и Сатана (Откр. 12:7-9,17; 17:14; 19:11-21).

17. Седмият ангел. Относно значението на числото “седем” в Откровение виж в глава 1:11.

Във въздуха. Могат да бъдат приведени текстуални доказателства (виж стр. 10) в полза на превода “върху въздуха” (виж в ст. 8). Резултатът от тази язва е всеобщ.

Голям глас (силен глас). Очевидно това е гласът на Бога. Сравни с глава 1:10. Виж ВБ, с.527,528; Свид., т.1, с.353,354.

От храма в небето. Могат да бъдат представени текстуални доказателства (виж стр. 10) в подкрепа на превода просто само “храма” или “небето”.

От престола. С други думи, изявлението представлява официално възвание от Владетеля на вселената (виж в гл. 4:2-5).

Свърши се (сбъдна се). Същите думи ще бъдат произнесени втори път при пресътворяването на новата земя (гл. 21:6). Подобни думи - “свърши се” - бяха казани от нашия Господ на кръста (Йоан 19:30), когато Той приключи Своята жертвена служба, като осигури по този начин успеха на спасителния план. В контекста на Откровение 16:17 драматичното съобщение бележи момента, в който се разкрива напълно тайната на беззаконието, когато се демаскира истинският характер на световния религиозно-политически съюз от стихове 13,14,19 (виж коментара там и в стих 1).

Бог позволява на силите на злото да достигнат до точката на явния успех в своето зловещо намерение да унищожат Божия народ. Когато моментът, определен в смъртния указ, идва и грешните се втурват с триумфиращи викове да унищожат светиите (ВБ, с.523,527; РП, с.283,285), се чува Божият глас, който заявява: “Свърши се”. Това изявление означава край на времето на Якововата скръб и начало на седмата язва (РП, с.36,37,282-285; ВБ, с.527,528; Свид., том ?, с.353,354).

Когато се появява Христос и небесните армии слизат, дрънкането на оръжието и шумът от земната битка престават. “В бясната борба на техните собствени свирепи страсти и чрез ужасното изливане на Божия неразмесен гняв падат безбожните жители на земята: свещеници, управници и народ, богати и бедни, висши и низши” (ВБ, с.544). За по-пълно описание на тази битка виж в гл. 17:14; 19:11-21; РП, с.282,290; ВБ, с.543,544. Сравни забележително подобното описание в Исус Навин 10:7-14; Съдии 7:19-23; 1 Царе 14:19,20; 2 Лет. 20:22-24; Исая 19:2; 34:8-10; 51:21-23; 63:1-6; Еремия 25:12-15,29-38; Езек. 38:14-23; Агей 2:22; Зах. 14:13.