Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
| Глава 22
1. Река (чиста река). Ангелът бе показал на Йоан външността на града (гл. 21:10) и сега обръща вниманието му към някои неща във вътрешността на града. Сравни Езекииловото описание на реката (виж коментара върху Езек. 47:1). Бистра. Гр. ЛАМПРОС - “блестящ”, “светъл”. Сравни употребата на тази дума в Лука 23:11; Деян. 10:30; Откр. 15:6; 22:16. От престола. Сравни коментара върху Езек. 47:1; Зах. 14:8. 2. Дърво на живот. Сравни Езекииловите “много дървета” (виж коментара върху Езек. 47:12). За дървото в първоначалната едемска градина виж Свид., т.8, с.288-289. Дървото е символ на вечен живот от източника на живота. Сравни Откр. 21:10 с ПП, с.62; ВБ, с.645,648; ЕГУ - Допълнителен материал върху Откр. 22:2. Плод... дванадесет пъти. Ще има едно постоянно изобилие, достатъчно да задоволи всички нужди от живот на спасените през вечността. Сравни с 47:12. Изцеление. Гр. ТЕРАПЕЙЯ - “лужба”, лекуване”, понякога – събирателно - “всички служители в домакинството”. Има само четири случая при които тази дума се употребява в Новия завет (сравни Матей 24:45; Лука 9:11; 12:42) В класическия гръцки думата ТЕРАПЕЙЯ има различни значения - “служба”, “хранене”, “грижа”. За функцията на дървото на живота във възстановения Едем, виж по-горе Забележките към “дърво на живот”. 3. Проклето. Гр. КАТАТЕМА - “нещо (или личност) проклето”. Думата вероятно трябва да се разграничава от “АКАТЕМА” – което представлява проклятие, произнесено като присъда над някакво нещо или над някоя личност. Престолът. Това предполага, че Бог и Христос ще царуват в града. Това е възможно, защото никакво проклето нещо не ще се намира там. Ще му служат. Гр. ЛАТРЕИО - “служа”, “покланям се”, “обожавам”, “прислужвам”. Думата сочи на (обозначава) нормална, естествена, спонтанна служба и се различава от ЛЕИТОИРГЕО – която дума означава официална служба, служба на назначен пост (виж Изх. 29:30 – превод на 70-те). 4. Гледат лицето Му. Израз, означаващ интимни връзки с друга личност, както и взаимно доверие. Виж Пс. 17:15; Матей 5:8; Евр. 12:14; 1 Йоан 3:2. Сравни опитността на Мойсей (Изх. 33:20-23). На челата им. Божественото име на челото е символ на собственост и автентичност. Пълното посвещаване живота на светиите на служба и поклонение на Бога, тук е особено подчертано (виж гл. 7:3; 13:16). 5. Нощ не ще има. Този стих очертава една словесна картина, подчертаваща незначителността на сътворените светила в присъствието на Бога. Те ще избледнеят и ще станат на нищо в присъствието на славата на Божествената Личност (виж гл. 21:23). Ги осветлява. Това състояние представлява установяване наново и започване отново на отношения на пълна хармония, които бяха прекъснати поради греха. Те ще царуват. Сравни гл. 5:10. Това не означава, че те ще царуват един над друг, нито пък че ще царуват над някакви други светове. По-скоро, това вероятно е един образ, един символ на щастието на изкупените. Те повече няма да бъдат под подтисническата ръка на някоя преследваща сила. Те ще се радват на свобода и изобилие като царе (на свободата и изобилието на които се радват царете). 6. Верни и истинни. Изявление, което вдъхва надежда и сигурност, подчертаващо, че Божието откровение е достоверно, на него може да се разчита; пророчеството, така както е дадено от ангела, е автентично. На пророческите духове. Това може да се счита като забележка, че собствените духове на пророците са над контрола на Светия Дух, когато последните са във видение. Светият Дух осветли духа на Йоан, както бе правил и с духовете на старозаветните пророци (виж гл. 1:10). Цялото Откровение е едно свидетелство за контрола, който Светия Дух упражняваше върху духа на Йоан, когато той беше във видение. 7. Скоро. Ангелът цитира Исус. Забележката е по отношение на второто пришествие. Виж коментара върху гл. 1:1. Блажен. Още едно от седемте блаженства на Откровението (сравни гл. 1:3; 14:13; 16:15; 19:9; 20:6; 22:14). Думите. Т.е. различните съвети и предупреждения на книгата. 8. Видях. Пасажът гласи буквално така: “Аз, Йоан (човекът) виждащ тия неща” и чуващ. Паднах да се поклоня. Може би като акт на почитание, който акт ангелът отхвърли. Величието на видението преди да е сломило пророка напълно и да го е направило да се почувствува крайно нищожен и смирен. Нещо повече (освен това) – ангелът цитираше Исус Христос, като че Сам Господ говореше. 9. Съслужител. Виж коментара върху 19:10. Които пазят думите. Сравни гл. 19:10, където явно е описана същата група като негови “братя”, “които държат свидетелството за Исуса”. “Думите на тая книга” – това е Исусовото свидетелство (виж коментара върху гл. 1:2). Поклони се Богу. Виж коментара върху гл. 14:7. 10. Не запечатвай. Това е точно противоположност на заповедта дадена на Данаил по отношение на неговата книга (виж коментара върху Дан. 12:4). Вестите на книгата Откровение не трябваше да бъдат запечатвани предвид на факта, че “времето е близо”. Това не беше вярно за Данаиловите дни. Думите “не запечатвай” са негативно изявление, което в същност означава: “Публикувай, разгласявай думите на пророчеството на тази книга на длъж и шир”. Времето е близо. Виж коментара върху гл. 1:1,3. 11. Неправда. Стихът буквално гласи: “Оня, който върши неправда, нека все още си върши (да продължава да си върши) неправда; и нечистия нека продължава да си бъде нечист; и праведния - нека продължава да върши правда; и светият - нека си остане свят”. Тези думи намират специално приложение за времето, когато бъдещето на всяка личност бъде изрично и невъзвратимо установено и уредено (запечатано). Такъв указ бива издаден в края на изследователния съд (виж коментара върху гл. 14:7). Някои виждат в тези думи едно по-широко приложение, като ги сравняват с думите на Христос в притчата за плевелите. “Оставете да растат и двете заедно до жетва” (Матей 13:30). Тук няма намеса в свободната воля на човека. На човеците трябва да бъде разрешено да изживеят живота си по свой собствен избор, така че да може да се изяви истинският им характер. Всеки човек от всяка епоха ще бъде накаран да се изяви по отношение на това – към коя класа ще принадлежи при Второто идване на Христос. 12. Ида скоро. Виж коментара върху ст. 7. Наградата. Гр. МИСТОС - “заплата”, “отплата”, онова, което е дължимо”. Сравни употребата на тази дума в Матей 5:12,46; 20:8; 2 Петр. 2:13. Да отплатя. Гр. АПОДИДОМИ - “да изплатя”, “да отдам онова, което е дължимо”, “да отплатя (компенсирам, обезщетя, възнаградя). Делата. Гр. ЕРГОН - “извършено действие (постъпка). Единственото число на гръцки предава идеята, че думата се употребява като колективно съществително, събирателно, обхващащо всички постъпки направени от една личност като цяло, през целия й живот. Последиците от Христовата благодат или от отхвърлянето на тази благодат, също са взети предвид, когато се изследват “делото” на даден човек (виж коментара върху Езек. 18:22,24) 13. Алфа и омега. Това са първата и последна букви от гръцката азбука, употребени като описание на Господа като Творец на всички неща и като началото и края на Божието откровение към човеците (сравни коментара върху гл. 1:8). Началото и краят. Всички сътворени неща дължат съществуванието си на Христос; всички неща намират своя край - по отношение на Него (във връзка с Него). Сравни коментара върху Кол.1:16-17. Първият и последният. Изработването на спасителния план, от началото до края, е свързано с Исус Христос. Трите титли в този стих сумират дейността на Христос по отношение спасението на човека (сравни коментара върху гл. 1:7). 14. Блажени. Още едно благословение над верните (виж коментара върху ст. 7). Които изперат дрехите си (Които пазят заповедите Му). Може да се цитира важно текстуално доказателство (сравни стр. 10) в полза на първия вариант - “Които изперат дрехите си”. От първите ръкописи (виж т.V, стр. 114-116), само Синаитикус и Александрикус съдържат тази част от Откровението, като и двата ръкописа гласят “които изперат дрехите си”. Повечето от минускулните ръкописи гласят “които пазят заповедите Му”. Древните версии са разделени по отношение на превода на текста, както и цитати в литературата на отците (патристиката). На гръцки двете изречения са много подобни, така че лесно може да се види как един преписвач може да сгреши и напише едното изречение вместо другото, макар че е невъзможно да се разбере със сигурност кой е бил оригиналния текст. Следната транслитерация (транскрипция) ще ни покаже това подобие: xou nоuyнmec mac enmoлас аymy - “които пазят заповедите Му”. хоu nлунoнmec тас столас аутон - “които изперат дрехите си”. Всъщност и двете версии подхождат на контекста и са в хармония с учението на Йоан на друго място. По отношение на този предмет – пазенето на заповедите, виж Откр. 12:17; 14:12; сравни Йоан 14:15,21; 15:10; 1 Йоан 2:3-6. По отношение на другия предмет – изпирането на дрехите виж Откр. 7:14, където една група светии са описани като такива, които “са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на агнето”. Нашата титла за небето е вменената Христова правда; а нашата годност за небето е вменената Христова правда, представена чрез изпраните дрехи. Външното доказателство на вменената Христова правда е съвършеното съгласие с Божиите заповеди. Следователно двете идеи – за изпирането на дрехите и за послушанието на заповедите – са тясно свързани. В светлината на тук дискутираните проблеми за правда, изглежда, че е разумно да се изградят основите на доктрината за послушание на Божиите заповеди, върху онези други пасажи от Писанието посветени на послушанието, по които не се повдига въпрос относно тяхната текстуална достоверност. А такива има много. За по-пълно изучаване на този проблем виж проблеми в Библейския превод, стр. 257-262. Гръцката дума за “дреха” е СТОЛАИ, употребявана за (да обозначи) по-външните, падащи, надиплени дрехи, отличаващи хората с по-високо положение. Сравни употребата на думата в Марко 12:38; 16:5; Лука 15:22; 20:46. Същата гръцка дума употребяват 70-те в своя превод за светите одежди на Аарон и неговите потомци (Изх. 28:2; 29:21). Думата “епатрахил” е произлязла от тази гръцка дума.Първоначално е означавала дълга, свободна дреха, падаща надолу по тялото и достигаща до стъпалата; по-късно - свещеническа копринена дреха, която се носела около врата и падаща надолу от раменете. Право. Гр. ЕКЗУСИЯ - “свобода”, “привилегия”, “право”. Привилегия и свобода трябва да бъде за светиите да имат дял в дървото на живота и да се радват на безсмъртие с Исус Христос (сравни коментара върху ст. 2). Да влязат. Това е още една привилегия. Новият Ерусалим ще бъде столицата на новата земя (виж ВБ, с.676). 15. Псетата. Фигуративен израз за долна, безсрамна личност (виж коментара върху Фил. 3:2). Чародейците. За тази категория грешници изброени тук виж коментара върху гл. 1:8. 16. Аз, Исус. Исус удостоверява валидността и автентичността на откровенията. Записани в Откровението. Виж коментара върху гл. 1:1. Ангела Си. Виж коментара върху 1:1. Коренът и потомъкът Давидов. Виж коментара върху гл. 5:5. Светлата утринна звезда. Символът вероятно е взет от пророчеството на Валаам (Числа 24:17). Сравни името с което Петър нарича Христос - “зорница” (2 Петр. 1:19). Вестите до църквата от всички векове не могат да имат по-голяма достоверност и автентичност от дадената тук. 17. Духът. Светият Дух – Този, Който придава енергия на християнския живот на вярващите, Който им дава сила да живеят победоносен живот, да побеждават дявола и да ходят безопасно във време на трудности. Невестата. Без съмнение, същия символ тук, както и в гл. 21:9-10 (виж коментара там). Казват. Или “казват (в момента)” или “продължават да казват”. Дойди. Повечето коментатори считат това за отговор на Исусовото обещание дадено в ст. 12: “Ето, ида скоро”. Христос е умоляван да изпълни обещанието Си. Това е едно от възможните тълкувания. Възможно е също така това обръщение да се разбере като един апел към невярващия свят да приеме евангелието. Който чуе. Единственото число означава, че тук се има предвид отделната личност. Хората ще бъдат спасени лично, а не като църква или паство. Спасението е строго лично. В Новия Завет думата “ще” (АКОИО) обикновено има смисъл на ефективно, действено чуване - т.е. на чуване и послушване на чутата вест. Такова е нейното значение тук. Само тези, които чуят и приемат вестта, са подготвени да повторят призива. Виж коментара върху Матей 7:24. Нека (рече). Единственото число внушава, че всеки църковен член като отделна личност трябва да присъедини и своя приветствен вик на очакване, като по този начин публично изяви силния си копнеж за скорошното второ идване на Христос и желанието си – и други да споделят Христовите благословения. Жаден. Т.е. жаден за Божиите неща (сравни гл. 21:6). Виж коментара върху Матей 5:6. Ела. Едно увещание към всеки нуждаещ се – да приеме предимството на обещанието от гл. 21:6. Който иска. Предложението е универсално. Никой не е изключен от възможността за спасение. Христос е умилостивение за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2). Фалшивата доктрина, че някои са избрани, за да бъдат загубени, са отрича от това изявление на автора на Откровението (виж коментара върху Римл. 8:29). Даром. Или “безплатно, гратис”. Водата на живота. Всеки, който желае да наследи безсмъртие, е поканен да го вземе. Живата вода се предлага на всички (виж коментара върху гл. 21:6; сравни Исая 55:1-3). 18. Аз свидетелствувам. Говорителят е Исус (виж ст. 20). Неговото свидетелство трябва да бъде прието. Всекиго. Отношението на човека към Бог и Неговата вест, е личен въпрос. В тези неща един не може да приеме отговорността на друг. Слуша. Това не се отнася за простото пропущане звука на думите на тази книга край ушите; по-скоро, това е едно споменаване на ония, които слушат и изучават значението на вестите (виж коментара върху гл. 1:3). На пророчеството. Йоан говори за прибавените към книгата откровения, макар че същото се прилага и за всяка книга на Свещения канон. Притури. Сравни Втор. 4:2; 12:32. Исус потвърждава достоверността на книгата Откровение; Той предупреждава срещу съзнателните промени във вестите на тази книга. За 22-те книги, съставляващи еврейския Нов завет, Йосиф казва така: “Защото, макар че толкова много дълги векове са минали до сега, никой не е дръзвал нито да прибави, нито да премахне или промени една единствена сричка” (“Против .....” - I.8 [42]; изд. Лоеб, стр. 179-180). Бог ще притури. За да бъде справедлив Бог не може да направи нищо друго, освен да отдаде на всекиму дължимото, в съответствие с неговите дела. 19. Отнеме от. Този, който отнеме някоя дума от Откровението е еднакво виновен с оня, който прибавя думи (виж коментара върху ст. 18). Ще му отнеме дела. Виновният в този случай ще претърпи три главни загуби: 1) Загубата на безсмъртието и като последица – претърпяването на вечна смърт; 2) Загуба на каквото и да било участие в живота на града на Новата земя; 3) Загуба на всички благословения и обещания дадени в Откровението. Тук е представена една пълна и потресающа загуба, която нищо в този живот не може дори и мъничко да компенсира. 20. Оня, Който свидетелствува. Т.е. Христос. Забележката тук се отнася специално за свидетелството в ст. 18 и 19. Наистина (сигурно). На гр. – НАИ – термин на силно потвърждение, както старозаветното “наистина”. Скоро. Господ препотвърждава сигурността и неизбежността на Своето второ идване (виж гл. 3:11; 22:7,12; виж коментара върху гл. 1:1). Амин. Сравни гл. 1:6-7,18; 3:14; 5:14; 7:12; 19:4. За значението на този термин виж коментара върху Матей 5:18. Този амин е изговорен вероятно от апостола. Ако е така, той трябва да се свърже с думите, които следват след него: “Амин, дойди, Господи Исусе”. Дойди, Господи Исусе. Може да се приведе текстуално доказателство (виж стр. 10) в полза на това, че текста трябва да гласи така: “Дойди, Господи Исусе Христе”. Това възклицание е отклика на Йоан на свидетелството на Исус, Който уверява апостола, че идва скоро (сравни коментара върху гл. 1:1).На Йоан вероятно му бе напомнено за онази нощ в горницата (таванската стаичка), преди повече от половин век, когато Господ Исус заяви: “Пак ще дойда” (Йоан 14:3), както и за онзи ден, няколко седмици по-късно, на Маслинената планина (Елеонския хълм), когато той бе чул ангелите да казват: “Тоя Исус, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). И сега,докато е във своето видение, на Йоан е дадено още едно последно уверение, че неговият благословен (любим) Господ ще се завърне и по-скоро. Това уверение идва от устните на Самия му Учител – верния и истинен Свидетел. Сърцето му се разтуптява от радостно вълнение при тези думи и той със силен копнеж гледа напред към деня, когато той ще види своя блажен Господ но вече във видение, а наистина, реално. 21. Благодатта. Този стих е едно благословение, излязло от дълбините на сърцето на апостола и достигащо до всички, които четат думите на неговите видения. Благословението е подобно на онова, което употребява Павел в заключение на своите послания (виж Римл. 16:24; 1 Кор. 16:23; 2 Кор. 13:14 и пр.). Тези думи образуват подходяща кулминация и завършек на библейския канон, явявайки се в кроя на колекцията от свещени книги, така както ги знаем. Христа. Може да се цитират важни текстуални доказателства (ср. стр. 10) в полза на пропущането на тази дума. Със светиите. Според някои преводи - “с всички вас”. Текстуалното доказателство (сравни стр. 10) е в полза на “всичките светии”. Могат да се преведат текстуални доказателства и в полза на варианта “светиите”. Думата “светии” се среща много често из цялото Откровение (виж гл. 5:8; 8:3-4; 11:18 и пр.). Амин. Могат да бъдат цитирани текстуални доказателства за пропущането на тази дума. Каталог: index.php -> files files -> Дарбата на светлина files -> Притчи христови files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon files -> Свидетелства към църквата – том 9 files -> Елена Вайт " Познаването на Светия е разум." files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the files -> Притчи христови files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи Изтегляне 7.67 Mb. Сподели с приятели:
|