Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение



страница4/20
Дата07.11.2017
Размер7.67 Mb.
#34030
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
Глава 4
1. След това. Т.е. след като Йоан беше видял видението от гл. 1:10 до гл. 3:22. Думите “след това” не дават основание за някаква хронологическа връзка между заключителните събития от предшествуващото видение и видението, което сега следва.

Видях. Израз, който Йоан използува многократно, за да представи нови сцени или важни нови символи (виж в гл. 1:2).

Врата. Тук вратата очевидно е врата на тронната зала на всемира (виж ст. 2; ср. със стих 5).

Отворена. Или “която стои отворена”.

На небето. Не “вътре в небето”, като че ли Йоан е отвън и гледа във. Тъй като, гледайки навътре, той видя престола на Бога, това трябва да е била вратата, отваряща тронната зала на всемира. Тази тронна зала се идентифицира като Светая Светих на небесното светилище.

От разглеждане на състоянието на църквата на земята (гл. 1-3) вниманието на Йоан сега се насочва към символичното видение за престола на Бога в небето. Че описанието на Божия престол и сцените относно него в глави 4 и 5 трябва да се разбират символично, а не буквално, става ясно например от гл. 5:6, където Христос е описан като “Агне ... заклано, което имаше седем рога и седем очи” и все пак беше живо и можа да дойде и да вземе книгата от ръката на Бoга. Тъй като това е очевидно съвсем символична фигура, следва, че целият пророчески пасаж трябва да бъде изтълкуван по същия начин. Символично пророкът може да се извиси над земните и материални цели на човешкия живот и да трогне по-висшите отдели на ума и сърцето с небесни впечатления, които не се подчиняват на описанието на човешката реч (виж Езек. 1:10).



Предишния глас. Значението на оригиналния текст се предава по-ясно така: “Ето... първият глас, който бях чул да ми говори като тръба, ми казваше...”. Този глас е без съмнение гласът от гл. 1:10, който представи първото видение, а сега представя второто.

Възлез тук. Покана към Йоан да влезе във видение, която отправя неговите чувства далеч от земните обстоятелства и ги насочва към небесните неща.

Подире. Не задължително след изпълнението на предишното видение, но от гледна точка на Йоановото време. Това изявление следователно е аналогично с изявлението от гл. 1:1 (виж коментара там).

2. В Духа (чрез Духа). Гр. ен пнеумати (виж в гл. 1:10). Йоан влиза във видение за втори път. Какъв период от време е изминал между първото видение и това, не може да се каже.

Беше поставен. Престолът беше вече на мястото си.

Седеше Един. Почтителната сдържаност на Йоан да опише Управителя на всемира с понятия, които биха могли да наподобяват по някакъв начин нещо антропоморфично, се вижда от факта, че той просто Го описва с причастието “катхеменос”, “седящ”, без да каже какво или кой седеше. Той дава да се разбере, че на престола има присъствие. Такова отношение към Отец стои в поразителен контраст с подробното описание на Сина (гл. 1:13-16); но Синът е както човек, така и Бог, и може следователно да бъде описан с човешки понятия. Виж ст. 3; ср. с гл. 6:16; 7:10.

3. Седналият. Тук отново е използувано само причастието (виж в ст. 2).

Яспис. Гр. “яспис” не точно като съвременния яспис, но камък, описан от древния естественик Плиний като полупрозрачен (“Естествена история” ХХХVII). Йоан прибягва многократно до скъпоценните камъни, за да опише прекрасните цветове, защото слънчевата светлина, падаща върху тези камъни, произвеждала някои от най-прекрасните цветове, познати на човека от негово време. В настоящия случай “яспис” вероятно описва светлата, блестяща светлина, по-забележителна със своя блясък, отколкото със своя цвят.



Камък сардис. Червен халцедон или някакъв друг камък с червеникав цвят. Плиний (пак там) отбелязва, че този камък трябва да се е намирал в Сардис и съответно е взел името на този град. Тук той описва една блестяща червена светлина.

Дъга. Сравнете с видението на Езекиил за престола на Бога (Езек. 1:26-28).

Като смарагд. Т.е. със зелен цвят. Силата на светлината, проблясваща от присъствието на престола, се омекотява от нежната зелена светлина на дъгата, която го обкръжава. Тази дъга представлява съчетанието на правда и милост, които характеризират Бога (виж “Възпитание”, с.115; ср. с Пр.Хр., с.148).

4. Престола. Гр. “тронои”, “престоли”. Вижда се, че 24 старейшини седят на 24 престола, които обкръжават престола на Бога.

Двадесет и четири старци. Тази сцена ни напомня за Исая 24:23 от превода на седемдесетте: “Господ на силите ще царува... и ще се прослави пред старейшините Си”. Фактът, че старейшините, описани тук, са облечени в бели дрехи, което може да е символ на праведност (виж в Откр. 3:4) и имат върху главите “златни корони” (“стефанои”, знаци на победата, виж в гл. 2:10), е довело някои до предположението, че те представляват изкупените човеци.

Едно от тълкуванията приема, че описанието на небесния престол в кн. 4 и 5 става по времето, преди да се изпълнят събитията, символизирани чрез седемте печата. Въз основа на това, ако двадесет и четирите старейшини са човешки същества, следва, че те трябва да са човеци, които са били вече в небето в дните на Йоан. Адвентистите често са ги отъждествявали със светиите, които възкръснаха от своите гробове по време на Христовото възкресение (Матей 27:52,53; ср. с Ефес. 4:8), тъй като това е група, за която се знае, че вече е била възкресена. Главното възкресение е още в бъдещето (1 Сол. 4:16). Сигурно е следователно, че присъствието на човешки същества на небето не може да бъде прието като доказателство, че възкресението на всички изкупени трябва да предшествува събитията, описани в печатите.

Друго тълкувание сравнява двадесет и четирите старейшини с двадесет и четирите реда на левитското свещеничество. Както свещениците служеха пред Бога в земното светилище, така Йоан вижда двадесет и четирите старейшини да служат в небесното светилище.

Други предполагат, че двадесет и четирите старейшини символизират Израил в пълния смисъл на тази дума (виж в Откр. 7:4) – по двама старейшини от всяко племе, единият символизиращ буквалния Израил, Божия народ преди кръста, а другият - духовния Израил, християнската църква, Божия народ след кръста. Така те могат да се уподобят на дванадесетте патриарха и на дванадесетте апостола. Това становище подчертава символичния характер на тези образи, вместо да ги приема като буквални светии, които са сега в небето (виж в ст. 1).

Някои тълкуватели приемат двадесет и четирите старейшини като ангели, а не като човешки същества. Те посочват, че старейшините са представени, че служат при молитвите на светиите (гл. 5:8), дело, което – твърдят те – трудно би било поверено на човеците.

Бели дрехи. Виж в гл. 3:18.

Корони. Виж при “двадесет и четири старейшини”.

Златни. Тук вероятно просто белег за скъпоценност.

5. Светкавици и гърмежи, и гласове. Любим израз на Йоан (виж гл. 8:5; 11:19; 16:18), вероятно означаващ сила и величие (виж Йов 37:4,5; Пс. 29:3,4; Езек. 1:13).

Седем огнени светила. Или “седем огнени лампи”. Виж в гл. 5:6. Въпреки че те имат известна повърхностна прилика със седемте златни “светилника” от гл. 1:12, те са наречени “лампи” (“лампадес”), а не “светилници” (“лучниа”; виж в гл. 1:12). Освен това за тях ясно се казва, че представляват седемте Божи Духове, докато светилниците от гл. 1 представляват седемте църкви (виж ст. 20). На основание на този символизъм някои определят вратата (гл. 4:1) като врата в първото отделение на небесното светилище.



Седемте Божи Духове. Виж в гл. 1:4.

6. Стъклено море. Това описание има много общи черти с видението на Езекиил за Божия престол, който стоеше “на твърдта, над простора” (Езек. 1:26). В древността стъклото е било много по-ценно, отколкото е днес. Тук то представлява чистия, кристален вид на повърхността, на която стои престолът.

Кристал. Гр. “кристалос”, дума, която означава или “кристал”, безцветен, прозрачен минерал, или “лед”. Това, което Йоан вижда, е огромна трептяща шир, славно отразяваща червеното и зелено излъчване около престола. Сравни с видението на Езекиил (гл. 1:22).

Сред престола. Вероятно, както херувимите от видението на Езекиил (Езек. 1:22,26), тези животни се виждат както под трона, така и около трона. Символизмът тук е в хармония с древното семитско мислене. Така саркофаг от Библус, от края на второто хилядолетие преди Христа, изобразява, че един финикийски цар седи на престол, който се поддържа от едно животно-херувим (виж В.Ф.Олбрайт, “Какви бяха херувимите?” в “Библейският археолог” 1:1, Февруари 1938 г., стр. 1-3). Виж Пс. 80:1; 99:1; Исая 37:16.

Животни. Гр. “зоа”, “живи същества”. Думата “зоа” не показва към какъв вид творения принадлежат тези четири същества. Те обаче много ясно наподобяват на съществата, които Езекиил видя във видение (виж в Езек. 1:5-26), които Езекиил нарича херувими (гл. 10:20-22).

Пълни с очи. Виж Езек. 1:18; 10:12. Това може да се разбира като символ на интелигентност и непрестанна бдителност на небесните същества.

Тъй като символът за очите е ясно взет от Езекиил, възможно е също така тук да се разбира и от гледна точка на еврейската мисъл. Девет пъти в Стария завет еврейската дума “айн”, “око” се използува в смисъл на “цвят” или “блясък” (Пр. 23:31; Езек. 1:4,7,16,22,27; 8:2; 10:9; Дан. 10:6). Това предполага, че при описанието на четирите животни като “пълни с очи” Йоан може да е искал да каже, че техният вид е бил блестящ и силен.



7. Лъв. Тук всяко от четирите животни се явява с едно от четирите лица, които бяха характерни за всеки от херувимите във видението на Езекиил (виж Езек. 1:10; 10:14). За разискване на значението на тези символи виж в Езек. 1:10.

8. Шест крила. Херувимите от видението на Езекиил имаха всяко по четири крила (Езек. 1:6; 10:21), докато серафимите на Исая имаха по шест (Исая 6:2). Може да се приеме, че крилата означават бързината, с която Божиите небесни творения изпълняват своите поръчки (виж Евр. 1:14).

Пълни с очи. Виж в ст. 6.

Не престават. Хората обикновено работят през деня и почиват през нощта, но “няма да задреме, нито ще заспи Оня, Който пази Израиля” (Пс. 121:4). Божествената сила, която поддържа всемира, никога не намалява.

Ден и нощ. Нощта донася прекъсване за по-голямата част от човешките дейности, но тя не оказва никакво влияние върху непрестанния поток от хваление към Бога, който извира от небесните същества.

Свят, свят, свят. Това е също вика на серафимите от видението на Исая (виж в Исая 6:3). Нямаме основателна причина да приемем, че това тройно приписване на хвала има предвид Триединството, защото то е отправено към присъствието на престола - Отец. Втората и третата личност от Божеството са представени тук с други символи (виж Откр. 4:5; 5:6).

Господ Бог Всемогъщий. Виж в гл. 1:8.

Който бе, и Който е, и Който ще бъде. Виж в гл. 1:4.

9. Животните. Виж в ст. 6. Хвалението, произнасяно тук, е антифонно. То се започва от небесните същества, тези, които са най-близко до Бога.

Благодарение. Както небесните същества, така и човеците дължат благодарност на Бога, защото Той им е дал живот. Те съществуват поради Неговата добра воля. В последна сметка Бог не дължи на Своите творения нищо; те дължат всичко на Него.

Който седи. Виж в ст. 2.

Който живее до вечни векове. Сравнете със старозаветния израз “живия Бог” (Ис. Нав. 3:10; Пс. 42:2; 84:2). Бог е източникът на всеки живот, а фактът, че Той “живее до вечни векове”, е основание за Неговото непрекъснато поддържане на природата (виж в Йоан 1:4; Откр. 4:8).

10. Двадесет и четири старци. Виж в ст. 4.

Седящия. Виж в ст. 2.

Живее до вечни векове. Виж в ст. 9.

Полагат короните си. Виж в ст. 4.

11. Достоен. Бог е “достоен” да приеме хваление от Своите творения, защото Той им е дал живот и всичко, което притежават. Той ги е направил това, което са.

Господи. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на превода: “Господи наш и Боже наш”. Тези, които поддържат становището, че двадесет и четирите старейшини са човешки същества, посочват, че използуването на титлата “куриос”, “Господ” от старейшините, а не от четирите животни, е важен факт, защото “куриос” е гръцкият еквивалент на еврейското “Йахвех”, божественото име, чрез което Бог се откри на Своя народ (виж Изх. 6:2,3). Тази титла, твърдят те, е особено подходяща за хваление от човеците. Виж том 1, стр. 171,172.

Поради Твоята воля. Беше удоволствие за Бога да доведе всемира в съществувание и да даде живот на Своите творения. Той видя, че е добро да се направи това. Нямаше нищо желателно от Негова гледна точка да бъде сам в една пуста вселена. Удоволствие щеше да бъде за Него вселената да бъде населена с интелигентни същества, способни да оценяват и отразяват Неговата безкрайна любов и съвършен характер. Това беше Неговата цел при сътворението им.

Е съществувало и е било създадено. Текстуални доказателства (виж стр. 10) дават предпочитание на превода: “са били и са били сътворени”. Под израза “са били” Йоан без съмнение има предвид съществуването на вселената, след като Бог я доведе в съществувание. Бог сътвори и сега поддържа всичко (виж Кол. 1:17).
Глава 5
1. Видях. Виж в гл. 4:1. Условията и средата в тази глава са същите, както в четвърта. Докато четвърта глава обаче описва сцена, в центъра на която е Божият престол, то пета глава има за фокус Агнето и запечатания свитък.

“Петата глава от Откровението трябва да бъде внимателно, щателно изучена. Тя е от огромно значение за тези, които ще вземат участие в Божието дело в тези последни дни” (Свид., том 9, с.276; виж в ст. 7,13).



На седящия. Виж в гл. 4:2.

Книга. Гр. “библион”, “свитък”, “книга”. В новозаветно време най-често срещаният вид книга е бил папирусовият свитък и без съмнение такава е “книгата”, която Йоан вижда тук. Старинните ръкописи, или книгата, съставена от листове, свързани заедно в единия край, не са били известни за съставителите на книги до втория век сл.Хр. Виж том V, стр. 113.

Отвътре и отвън. Някои коментатори предлагат запетайката в този пасаж да бъде поставена след думата “отвътре”, а не след думата “отвън”. Значението тогава би било, че “книгата” е била написана отвътре, а е била запечатана отвън или от външната страна.

Ако се запази пунктуацията, както е в превода на крал Джеймс, текстът би означавал, че свитъкът е бил написан и от двете страни. Това тълкувание се оказва, че има своето основание по две причини. Първо, гръцкият израз “есотен кан опистен”, “отвътре и отвън” представлява едно цяло, съставено от две подобно звучащи наречия, което означава, че те трябва да бъдат разбирани заедно. Второ, древните папирусни свитъци, поради естеството на материала, рядко са превишавали 30 стъпки (прибл. 10,5 м – бел.пр.) дължина. Нормално те са били написвани само от вътрешната страна, но поради това ограничение в размера, при определени случаи е била използувана и външната страна на папируса, ако материалът, който е трябвало да се запише, е превишавал използуваното пространство отвътре. Настоящият пасаж изглежда представлява такова положение и показва, че не е имало място за съдържанието на доклада, представен в тази “книга”.



Седем печата. Тъй като числото седем е символ на съвършенство (виж в гл. 1:11), това изявление би означавало, че книгата е била съвършено запечатана. В действителност никой освен Агнето не може да я отвори (виж гл. 5:3,5).

Според “Притчи Христови”, с.294 решението на юдейските управители да отхвърлят Христос “беше записано в книгата, която Йоан видя в ръката на Този, Който седеше на престола”. Очевидно е, следователно, че тази запечатана книга включва нещо повече от доклад за събитията от периода на християнската църква, макар че пророчествата от Откровение се занимават специално с нея. Виж в гл. 6:1.



2. Кой е достоен? Способността да се отвори книгата не е въпрос на сила или достойнство, или положение, но на победа и морално достойнство (виж в ст. 5; ср. с гл. 4:11).

3. И никой. Гр. “оудеис”, “нито един”, включващо не само човеци, но и всички същества в целия универс.

На небето. Тези думи представляват литературен похват, използуван, за да опише цялата Божия вселена.

Нито да я гледа. Т.е. да я прочете и следователно да разкрие съдържанието й.

4. Аз плаках много. Тези думи отразяват бурната емоционална реакция на Йоан към драмата, която сега минава пред очите му. Това, което той видя и чу, беше съвсем реално за него.

Никой. Гр. “оудеис”, виж в ст. 3.

Достоен. Виж в ст. 2.

И да прочете (нито да я гледа). Текстуални доказателства (виж стр. 10) дават предпочитание за изпускане на тези думи.

5. Старейшините. Виж в гл. 4:4.

Недей плака. Или “спри да плачеш”. Гръцкият оригинал внушава идеята, че Йоан вече е бил облян в сълзи.

Лъвът, който е от юдовото племе. Тази титла вероятно се основава на Битие 49:9. Христос се роди от юдовото племе (виж в Матей 1:2). Символът за лъва означава сила (Откр. 9:8,17; 10:3; 13:2,5), а Христос беше спечелил победата (виж по-долу при “превъзмогна”) във великата борба със злото. Именно това е, което Му дава правото да отвори книгата (виж в гл. 5:7).

Може да се отбележи освен това, че в ролята на “лъвът, който е от юдовото племе” Христос се явява като Един, Който “превъзмогна”, Тържествуващият, Този, Който защищава каузата на Своя народ. В ст. 6 Той се появява като “Агне ... заклано”, Този, Който ги е изкупил.



Давидовият корен. Тази титла е извлечена от Исая 11:1,10, където се говори буквално, че “ще израсте пръчка из пъна (в превода на седемдесетте - “корена”) Йесеев и отрасъл... из корените на Йесея”, Давидовия баща. В Римл. 15:12 Павел прилага последния символ за Христос, като показва, че Христос е вторият Давид. Давид беше най-великият цар и военен герой на Израил. Идеята за Давид като символ на Месия беше по същество идея на победител, който ще възстанови царството на Израил (Матей 21:9; ср. с Деян. 1:6). Въпреки че Христос не възстанови буквалното царство на юдеите, Неговата победа във великата борба със Сатана наистина възстанови царството в един безкрайно по-велик и по-значим аспект. Следователно, от гледна точка на настоящия пасаж, тази титла е най-подходяща.

Превъзмогна. Гр. “никао”, “да победя”, “да бъда победител”. Това сочи пряко на Христовата победа във великата борба със Сатана, което стои в основата на Неговото право да отвори книгата. Тъй като никой друг в целия всемир не може да направи това (ст. 3), Неговата победа е уникална. Един ангел не би могъл да заеме мястото на Христос, защото основният спор във великата борба е почтеността на Божия характер, който е изразен в закона Му. Нито ангел, нито човек не биха могли да осъществят тази защита, тази реабилитация, защото самите те са подчинени на закона (виж ПП, с.66). Само Христос, Който е Бог и за Чийто характер законът е израз, би могъл да осъществи тази защита на божествения характер. Този факт е централен в мисълта на 5 глава (виж в ст. 9-13).

6. Сред. Това може да се тълкува, че Агнето е стояло между живите същества и престола, сред старейшините. Но такова подреждане би се онагледило трудно, когато се сравни с гл. 4:4,6. Възможно е също така да се разбира, че Агнето е сред всички тях. Това е вероятно по-подходящото обяснение, тъй като сега Той става централната точка на видението (виж Деян. 7:56).

Четирите живи същества. Виж в гл. 4:6.

Старците. Виж в гл. 4:4.

Агне. Гр. “арнион”, дума, която е използувана 29 пъти в Откровение и само един път на друго място в Новия завет (Йоан 21:15). Мисълта обаче е същата като тази, представена чрез думата “амнос”, “агне” в Йоан 1:29,36; Деян. 8:32; 1 Петр. 1:19 и Исая 53:7 в превода на седемдесетте.

Йоан току-що беше чул да наричат Христос лъв и победител, когато поглежда обаче, той вижда агне! Такъв драматичен контраст внушава идеята, че победата на Христос не е победа на физическата сила, но на морално величие, защото над всичко друго Той е обявен за “достоен” (виж в Откр. 5:2). Именно заместническата жертва на Неговия безгрешен живот, символизиран чрез живота на едно безупречно чисто агне, а не чрез някаква проява на сила, Му спечелиха победата във великата борба със злото.

Новозаветното описание на Христос като “Агнето” се среща само в писанията на Йоан, въпреки че и Филип, и Петър прилагат за Него старозаветния символ за агне (Деян. 8:32; 1 Петр. 1:19).

Като заклано. Йоан вероятно вижда Агнето с Неговата смъртоносна, все още кървяща рана, като агне, заклано за жертва в службата в светилището. Думата “като” показва, че това е символ. Йоан не казва, че едно заклано агне наистина стои пред престола на Бога в небето. По-скоро той описва това, което вижда, в символично видение. Тъй като това е очевидно вярно за Агнето, следва, че и другите отличителни черти на това видение - седемте огнени светила (гл. 4:5), четирите живи същества (гл. 4:4) и книгата (гл. 5:1) са също символични (виж в Езек. 1:10; Откр. 4:1). Формата на глагола, преведен “заклано”, означава, че действието на заколването е станало в миналото и че резултатите от това остават. Следователно, въпреки че Христовата смърт е исторически в миналото, нейните резултати за човечеството са винаги нови, свежи и достъпни. За значението на символа, според който Исус е Божи Агнец, виж в Йоан 1:29.

Седем рога. Седем е число, което означава съвършенство. Роговете могат да бъдат разбирани като символи на сила и слава (виж в Плач. Ерем. 2:3). Следователно седемте рога на Агнето биха означавали, че Той е съвършен в сила.

Седем очи. Символ на съвършена мъдрост и интелигентност. Тези очи се отъждествяват със седемте Божи Духове, израз, използуван за Светия Дух (виж в гл. 1:4). В гл. 4:5 е използуван различен символ: “седем огнени светила”.

Разпратени. Виж Зах. 1:10; 6:5; Йоан 14:26; 15:26; 16:7; Гал. 4:6.

И то дойде, та взе. Буквално “то дойде и беше взело”. Това е централният момент, фокусът на глава 4 и 5 - че като взе книгата от ръката на Бога, Христос направи това, което никое друго същество във всемира не може да направи (виж в гл. 5:5). Това действие е символ на победата Му над злото и когато Той прави това, великият антифонен химн на всички творения се понася по целия всемир (виж в ст. 9-13).

Думите на Йоан: “то дойде и беше взело” са думи на човек, чието перо трудно би могло да върви в крак с драматичните сцени, които минават пред очите му. В бездиханно удивление и възхищение той заявява, че Христос е “взел” книгата. Виж в ст. 13.



Книгата. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на изпускането на тази дума. Че това обаче е книгата, която Агнето взема, е ясно от ст. 8.

Седящия. Виж в гл. 4:2.

8. И когато взе книгата. Това е моментът, в който небесните множества отговарят (виж в ст. 7).

Четирите животни. Виж в гл. 4:6.

Старци. Виж в гл. 4:4.

Арфа. Гр. “китараи”, “лири”, музикални инструменти, които се използуват често като акомпанимент при пеене. Текстуални доказателства обаче дават предпочитание (виж стр. 10) на превода “китара”, “лира”; т.е. всеки старейшина държи една китара в ръката си. Споменаването тук на тези инструменти е естествено във връзка с химна, който ще бъде изпълнен (ст. 9,10).

Чаши. Гр. “фиалаи”, “чаши” или “чинийки”, съдовете, в които са се принасяли приношенията. Според Йосиф Флавий “фиалаи” с тамян са били поставяни на присъствените хлябове в светилището (“Древността” III. 6. 6/143). Че молитвите на светиите се съдържат в златни съдове, може да означава високата стойност, която те имат в очите на небето.

Молитвите на светиите. Това, че те притежават “арфи” и съдове с тамян, които представляват молитвите на светиите, внушава идеята, че старейшините представляват Христовата триумфираща църква на земята, издигаща своя глас в песен и молитва. Виж в ст. 9,10; виж ПП, с.353.

9. Пеят. Т.е. двадесет и четирите старци и вероятно и четирите животни (виж по-долу при “ни”).

Нова песен. Песента беше нова в смисъл, че беше напълно различна от всяка песен, пята преди. Този израз е често срещан в Стария завет (виж Пс. 33:3; 40:3; Исая 42:10). Тук той е особено подходящ, защото представлява песента, която произтича от една уникална опитност - спасение чрез победата на Исус Христос (виж в Откр. 5:5). Тя е “новата песен” на тези, които имат “ново име” (гл. 2:17; 3:12), които населяват “новия Ерусалим” (гл. 21:2), когато всичко стане “ново” (гл. 21:5).

Достоен. Виж в ст. 2. Небесните хорове изразяват признанието, че Бог е бил оправдан и защитен от обвиненията на Сатана чрез победата на Своя Син. Някои виждат в двадесет и четирите старейшини представители на светиите, които някога самите са били пленници на злото. Светиите се явяват пред наблюдаващата ги вселена като свидетели за праведността и благодатта на Бога. Виж в Откр. 5:5; ср. с Ефес. 3:10.

Си бил заклан. Смъртта на Христос с последвалия от това резултат - спасението на човека, което на свой ред оправдава характера на Бога, стои в основата за достойнството на Христос (виж ст. 2).

Ни. Независимо от факта, че текстуални доказателства дават предпочитание за запазването на тази дума, преводачи и коментатори обикновено я изпускат на основание на други текстуални доказателства от стих 10 (виж коментара там).

10. Ни. Текстуални доказателства дават предпочитание на превода “ги” (виж стр. 10), което се отнася за изкупените от стих 9. Преводът “ни” е бил взет вероятно от преводачите на изданието на крал Джеймс от латинската Вулгата. Очевидно е следователно, че в стих 10 тези, които говорят, не включват категорично себе си в групата на царете и свещениците. Не е невъзможно обаче те да говорят за себе си в трето лице, но това не е естественото заключение, до което ни водят древните ръкописи. Според превода, който е за предпочитане, стихове 9, 10 могат да бъдат преведени, както следва: “Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й, защото си бил заклан и изкупил си за Бога с кръвта си от всяко племе, език, люде и народ, и си ги направил на нашия Бог царство и свещеници; и те ще царуват на земята” (виж по-долу при “царе” и “ще царуваме”). Царството е без съмнение духовното царство на благодатта (виж в Матей 4:17; 5:3; Откр. 1:6).

Царе. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на превода “ще царуват” (виж по-горе при “ни”).

Свещеници. Виж в гл. 1:6.

Ще царуваме. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на превода “ще царуват” (виж по-горе при “ни”).

На земята. Времето на царуването на земята тук не е точно определено, но в глави 20 и 21 се вижда, че това става след хилядагодишния период.

11. Много ангели. В отговор на свидетелството на четирите животни и двадесет и четирите старейшини небесните войнства се присъединяват в провъзгласяването на достойнството на Агнето. Така Бог е оправдан, защитен, реабилитиран пред ангелите, които след първите обвинения на Сатана на небето не бяха разбрали в пълнота Неговото действие при изгонването на Сатана и спасяването на човеците (виж ЖИ, с.761,764).

Живите същества. Виж в гл. 4:6. Тези живи творения вземат участие в хвалебствените приветствия към Бога (гл. 5:12), които изразяват високата оценка на смъртта на Христос.

Десетки хиляди. Това очевидно не означава буквално число, а по-скоро неизброимо множество. Този израз има вероятно своя произход от Дан. 7:10 и може да се сравни с един пасаж от псевдоепиграфичната книга на Енох (виж том V, стр. 87) гл. 14:22: “Десетки хиляди по десетки хиляди /стояха/ пред Него” (Р.Х.Чарлз, “Апокрифите и псевдоепиграфите на Стария завет”, том 2, стр. 197). Виж Евр. 12:22).

12. Достойно. Виж в ст. 2,9.

Агнето. Виж в ст. 6.

Сила. Гр. “динамис”, тук Божията сила в действие. Славословието на небесните множества е седмократно. Тъй като седем означава съвършенство и е използувано неколкократно в това видение, както и в цялото Откровение (виж в гл. 1:1), може би седмократното славословие в гл. 5:12 означава, че небесното славословие е пълно и съвършено.

Богатство. Сравни с Фил. 4:19.

Премъдрост. Гр. “софиа” (виж в Яков 1:5).

Могъщество. Гр. “исхус”, което тук означава вероятно божествената енергия като потенциал.

13. Всяко създание. Т.е. всяко сътворено същество. Силата на хоровете нараства и в отговор на хвалебствените гласове на небесните множества цялото творение се присъединява в поклонение на Отца и Сина. Христос е победител и характерът на Бога е оправдан пред целия всемир (виж в ст. 11).

За кой момент от великата борба се отнасят символичните сцени, описани в гл. 4 и 5? Според “Животът на Исус”, с.834 песента е била пята от ангелите, когато Христос е бил официално въведен от дясно на Бога след възнесението Си. Също според “Делата на апостолите”, с.601,602 и “Великата борба”, с.671 тази песен ще се пее от светиите при установяването на новата земя, и от изкупените и от ангелите през вечността (Свид., том 8, с.44; ср. с ПП, с.541; ВБ, с.545,678). Тези различни постановки внушават идеята, че видението от гл. 4 и 5 не представлява някое точно определено събитие в небето, а е вечно, силно символично описание на победата на Христос и произтичащото от това оправдание на Бога. Когато се разбира така, може да се види, че това видение представлява отношението на небето към Сина и Неговото дело след кръста, отношение, което расте в сила, колкото повече великата борба се приближава към своята победоносна кулминация. За естеството на символичните видения виж Езек. 1:10.



На небето и на земята. От гледна точка на древната космология небето, земята, под земята и морето представляват целия всемир. Цялото творение накрая ще признае справедливостта на Бога (виж ВБ, с.670,671).

Благословение. Четирите славословия от стих 13 са аналогични на четири от седемте славословия от стих 12.

Сила. Гр. “кратос”, “сила /да управлявам/”, “господство”, аналогична на “сила” от стих 12, но се различава от нея по това, че “кратос” представлява божествена сила в действие. Тя е тази сила, за която земните творения свидетелствуват (виж в ст. 12).

На Тогова, Който седи. Виж в гл. 4:2.

Агнето. Виж в ст. 6. Фактът, че на Агнето тук се покланят на същото основание, както на Отца, доказва тяхното равенство (виж Фил. 2:9-11).

14. Амин. Виж в Матей 5:18. Както антифонните хваления, така и последвалото “Амин”, описани тук, са били характерни за ранното християнско богослужение. Плиний, пишещ около две десетилетия след Йоан, докладва, че в своите богослужения християните “са пеели в редуващи се през един стихове химн на Христос като на Бог” (“Писма” Х. 96, Изд. Лоеб, том 2, стр. 403). Описвайки чествуването на Господнята вечеря, Джъстин Мартър, пишещ през втори век, казва, че след като ръководителят на събранието е изказал молитви и благодарения, народът е изразявал своето одобрение, като е казвал “Амин” (“Първа апология” 67; “Предникейските отци”, том 1, стр. 186).



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница