Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
| Глава 6
1. Видях. Виж в гл. 4:1. Видението продължава при същата обстановка, представена в гл. 4 и 5, но сега започва ново действие. Отварят се (гл. 5:1-5) печатите на книгата. Агнето. Виж в гл. 5:6. Отвори един от седемте печата. Следното изявление хвърля светлина върху значението на печатите: “Тяхното (на юдейските водачи) решение (да разпнат Христос) беше записано в книгата, която Йоан видя в ръката на Този, Който седеше на престола, книгата, която никой не можа да отвори. С цялата своя отмъстителност това решение ще се яви пред тях в деня, когато тази книга бъде разпечатана от Лъва от юдиното племе” (Пр.Хр., с.294). Това изявление показва, че, сред другите неща, докладва действията на юдеите в съдебния процес на Христос, и че във великия последен съд (виж гл. 20:11-15) тези врагове на Христос ще се изправят пред доклада на своите зли дела. Логично е да направим заключението, че книгата съдържа и други значими събития от великата борба през вековете. Изглежда, че на Йоан беше дадена възможността на надникне в някое от тези събития. В символична форма пред него беше представена историята на великата борба, докато тя достигне кулминационната си точка в оправдаването на Божия характер по време на последния съд (гл. 20:11-15; виж в гл. 5:13). Фактът, че Христос “превъзмогна да разгъне книгата” (гл. 5:5) означава, че Той е победител в борбата и Господар на историята. Сравни с ВБ, с.666-672. Може да се смята, че както вестите към седемте църкви, така и сцените, които се откриват, когато се отварят печатите, имат както специфично, така и общо приложение (виж в гл. 1:11). Сцените могат да бъдат разглеждани като особено важни за последователните периоди от историята на църквата на земята. Животни. Виж в гл. 4:6. Дойди и виж. Текстуалните доказателства се разделят (виж стр. 10) относно това дали думите “и виж” би трябвало да останат. Ако те се запазят, тогава заповедта е отправена до Йоан; ако не, тя е отправена вероятно до коня и неговия ездач (ст. 2), който, след като е повикан, излиза на сцената за действие. Същото разделяне на доказателствата се среща и в стихове 3,5,7. 2. Бял кон. Символите за четирите коня и първите четири печата (ст. 2-8) са били често пъти сравнявани с четирите коня от видението на Захария (Зах. 6:2,3). Съществуват някои подобия в използувания символизъм, но съществуват и някои различия. Редът, в който са подредени конете, е различен. В Откровение конете имат ездачи; в Захария те теглят колесници. Приложението на символите е също съвсем нееднакво (виж в Зах. 6 гл.). Коментаторите обикновено приемат две главни становища относно тълкуванието на първия кон и неговия ездач. Едната група приема, че този символ представлява църквата в апостолско време (31-100 г.сл.Хр.), когато нейната чистота на вярата (която се внушава от белия цвят) и ревността й я доведоха до най-великите духовни победи в историята на християнството. Вероятно никой друг век след първия век от християнската ера не е представлявал толкова блестящо отражение на Божието царство. Лъкът в ръката на ездача е символ на завоевание, а короната (“стефанос”, виж в Откр. 2:10) е символ на победа. Евангелието е било разпространено толкова бързо, че когато пише до колосяните приблизително в 62 г.сл.Хр., Павел заявява, че добрата вест е била проповядвана “на всяка твар под небесата” (Кол. 1:23; ср. с ДА, с.48,578). Другата група коментатори приемат, че конете и ездачите не представляват църквата в този аспект, а различните неблагоприятни условия, при които е живяла църквата и през които, чрез Божията благодат, е оцеляла. В библейската символика конят се свързва с война (виж Йоил 2:1,4,5), а снаряжението на конника от белия кон показва, че ездачът е воин. Но короната на ездача и белият цвят на коня означават победа. Следователно се приема, че първият кон представлява време, в което Божият народ е живял в един свят, който се е характеризирал с военни завоевания и господство, когато Рим излезе “побеждаващ и да победи” и държеше в действителност една световна империя. Адвентистите от седмия ден обикновено приемат, че първият кон представлява църквата от апостолско време. Лък. Белег на война. Корона. Гр. “стефанос” (виж в гл. 2:10). Побеждаващ и да победи. Буквално “побеждаващ и да може да победи”. Това означава постоянна победа. 3. Второто животно. Виж в гл. 4:6. Поред всяко от четирите живи същества обявява по един от четирите конници. Дойди и виж. Виж в ст. 1. 4. Червен. Символизмът на втория конник отразява по подходящ начин условията, при които се намираше църквата от около 100-313 г.сл.Хр. (виж в гл. 2:10). Жестоките гонения, които тя понесе от ръцете на римските цезари, са подходящо охарактеризирани от конник, който носи “голяма сабя” и има власт “да вдигне мира от земята”. Ако белият цвят представлява чистотата на вярата (виж в гл. 6:2), тогава червеният може да се счита като поквара на вярата чрез въвеждането на различни ереси (виж том IV, стр. 835; том VI, стр. 43-46, 51-58, 64-67). Според друго становище цветът на този кон внушава идеята за кръв. Както може да се приеме, че първият конник символизира славата от военните завоевания (виж в ст. 2), така може да се приеме, че вторият отразява други аспекти на войната - загубата на мира и изобилие от кръвопролития. Такъв би бил неизбежният резултат от завоеванията, представяни от първия конник, ако се приеме, че той символизира завоеванието и господството на Рим. Адвентистите от седмия ден приемат обикновено първото становище.
Освен това тези къпони могат да се интерпретират като символ на прекален интерес към материалните потребности на живота. Войната вече няма за резултат победата, както беше при първия конник (виж в ст. 2) и не представя голямо кръвопролитие, както е при втория конник (виж в ст. 4), но сега следва дори по-ужасен резултат - гладът. Един хиникс. Гр. “хоиникс”, мярка приблизително равна на една кварта (= 1/4 галон = 1,14 литра). Това количество зърно е представлявало дневният хранителен рацион на работника. Динар. Гр. “денариос”, монета, струваща около 11 цента, изчислени в съвременни монетни стойности (виж том V, стр. 49). Римският “динар” представляваше обикновената дневна надница на работника (виж в Матей 20:2). Оттук се вижда, че дневната дажба пшеница, получена за един ден работа, стигаше едва-едва за изхранването на работника и семейството му. По-малко от това би било истински глад. В сравнение с цените за зърнените храни, цитирани от Цицерон за Сицилия, цените, споменати от Йоан, са били от 8 до 16 пъти по-високи от нормалните цени. Въпреки глада обаче оцеляването е възможно. Така Господ винаги е запазвал Своите чада във време на нужда. Приложен за периода на християнската история след узаконяването на християнството около 313-538 г.сл.Хр. (виж стр. 753), думите на неидентифицирания говорител може да означават всеобщ интерес към материалните неща. Ечемик. Този вид зърно е по-евтино от пшеницата, както се вижда тук от съотношението в цените (виж 4 Царе 7:18). Ечемикът е бил обикновената храна за бедните и е бил използуван за храна на животните (виж в Йоан 6:9). Не повреждай. Гласът, който съобщава високата цена на пшеницата и ечемика, също така заповядва да не се унищожават ненужно маслото и виното. Дървеното масло и виното. Това са били обикновено двете течности, използувани за храна в древния свят. Някои ги тълкуват като символи на вяра и любов, които е трябвало да бъдат запазени пред лицето на материализма, който беше завладял църквата след узаконяването й през четвърти век. 7. Четвъртия печат. Сравни с гл. 5:1; 6:1. Четвъртото животно. Виж в гл. 4:6 и 6:3. Дойди и виж. Виж в ст. 1. 8. Бляд. Цветът на страха и смъртта. С бледия кон времето на нещастие достига своята ужасна кулминация (виж в ст. 2,4,5). Ад. Гр. “хадес”, “жилището на мъртвите” (виж в Матей 11:23). Смъртта и адът тук са персонифицирани и представени единият като ездач на кон, а другият - вървящ след него. Четвъртата част от земята. Вероятно означаваща обширна област от земята. Меч. Гр. “ромфана” (виж в гл. 1:16). Серията – меч, глад, смърт (или мор, виж по-долу при “смърт”) и земни зверове – описва прогресивната поквара на цивилизацията, която последва след войната. Опустошенията от меча, убиването на хората и унищожаването на реколтата причиниха глад; гладът води до влошаване на здравето, донася мор, а когато морът вземе своите жертви, човешкото общество отслабва толкова много, че не може да се защити от нападенията на дивите зверове. Когато се приложи за точно определен период от християнската история, се вижда, че четвъртият конник описва точно състоянието на църквата, което я характеризираше за период от около 538 до 1517 г., началото на Реформацията (виж “Допълнителни бележки” към глава 2 и гл. 2:18). Смърт. Изразът “да умъртвят със ... смърт” трудно може да се разбере. Трудността вероятно се решава най-добре, като разберем, че думата, преведена “смърт”, “танатос”, тук означава “мор”, “чума”, “епидемия”. Преводът на седемдесетте постоянно превежда еврейската дума “дебер”, “мор” като “танатос” (виж Лев. 26:25; Ерем. 21:6; Езек. 5:12). Йоан, за когото еврейската мисъл беше по-естествена от гръцката, очевидно следва начина, по който седемдесетте използуват тази дума, а не воден от точната гръцка дефиниция на тази дума. 9. Олтара. Олтарът, представен в пророческата картина, вероятно напомня бронзовия олтар от еврейското светилище, а за учениците може да се мисли като за жертви, представени пред Бога. Както кръвта на жертвите се изливаше в основата на олтара (виж Лев. 4:7), а “животът (в Септуагинтата - “психе”, “душа”) на плътта е в кръвта” (гл. 17:11), така душите на тези, които отдадоха себе си като мъченици, може да се предполага, че са под олтара. По-късно юдейска традиция изложи идеята, че мъртвите в Израил са били погребвани, така да се каже, под олтара, а тези, които са били погребвани под олтара, са били погребвани, така да се каже, под престола на славата (виж Страк и Билербек, “Коментар на Новия завет”, том 3, стр. 803). Някои приемат, че олтарът би трябвало да се отъждестви с олтара, споменат в Откр. 8:3. Душите. Гр. “психаи”, за уточняване на това понятие виж в Матей 10:28. Би трябвало да си припомним, че Йоан вижда картинно описание и че правилата, които обуславят тълкуването на такива пророчества, трябва да се имат постоянно предвид, когато се търси значението на различните символи (виж в Езекиил 1:10). Йоан видя един олтар, в чиято основа се намираха “душите” на мъчениците. Правилата на тълкуване не изискват да поставим точно определен олтар на точно определено място в точно определен момент от историята. Както е случаят с подробностите при притчите, не всички особености на пророческата символика имат тълкувателна стойност. Изглежда, че символизмът на петия печат е бил представен, за да насърчи тези, които са се изправяли пред мъченичество и смърт, с уверението, че независимо от привидния триумф на врага защитата, оправданието в края на краищата ще дойде. Такова насърчение би било особено окуражаващо за тези, които са живели по време на ужасните преследвания през късното Средновековие и особено по време и след Реформацията (1517-1755; виж стр. 41-67 на ориг. коментар, виж в ст. 12). На тях сигурно им се е струвало, че дългият период на потисничество никога няма да свърши. Вестта на петия печат е била едно повторно уверение, че Божията кауза в края ще триумфира. Същото насърчение ще се даде и на онези, които ще минат през последната велика борба (виж Свид., том 5, с.451). Всеки опит да се тълкуват тези “души” като безтелесни духове на починали мъченици в действителност погазва принципите на тълкувание на символичните пророчества. На Йоан не беше даден изглед на небето такова, каквото е то в действителност. Там няма бели, червени, черни или бледи коне с ездачи-воини. Там Исус не е във вид на агне с кървяща от нож рана. Четирите животни не представляват истински крилати създания с отбелязаните животински особености (виж том III, стр. 1111). Респективно не съществуват никакви “души” в основата на олтара в небето. Цялата сцена представлява едно картинно и символично представяне, предназначено да ни предаде духовните уроци, за които стана дума по-горе. На закланите. Фокусът на откровението сега се сменя от описание на широко разпространеното състояние на унищожение и смърт, които претърпява Божият народ, към разглеждане на положението на самите светии. Словото Божие. Виж в гл. 1:2,9. Свидетелството. Виж в гл. 1:2,9. 10. Викаха. Т.е. в картинното, образното представяне (виж в ст. 9). Чува се, че “душите” говорят. Господарю. Гр. “деспотес” (виж в Лука 2:29). Естествено свързана с “деспотес” е “доулос”, “роб” (виж 1 Петр. 2:18). Като отдадоха своя живот, мъчениците показаха, че са истински “слуги” /роби, раби/ на Бога” (виж Тит 1:1; ср. с Откр. 6:11) и следователно Той е техен Господар. Тук вероятно става дума за Отец. Свети и истинни. Виж в гл. 3:7, където тези думи се отнасят за Христос. Не отмъщаваш. Мъчениците не търсят отмъщение и въздаяние за себе си; вместо това те търсят защита и реабилитация на Божието име (виж Римл. 12:19; виж в Откр. 5:13). Живеещите. Виж в гл. 3:10. 11. Дрехи. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на превода “дреха” (“столе”). Това е различна дума от думата, преведена “дрехи” в гл. 3:5 и 4:4. “Столе” е била дълга дреха, носена в знак на различие, издигнатост (виж в Марко 12:38). Във видение Йоан вижда “душите” облечени, всяка една, в бяла дреха. Изглежда, че това изобразяване е предназначено да покаже, че независимо от тяхната позорна смърт и факта, че за тяхното мъченичество все още не е въздадено от Бога, мъчениците вече са признати от Бога като победители. В дните на Йоан такова уверение е било особено утешително за християните, които са виждали своите вярващи братя да бъдат унищожавани от Нерон (64 г.сл.Хр.) и които сега самите се изправяха пред гонението на Домициан (виж том VI, стр. 87). През всеки век оттогава обещанията на Бога към Неговите измъчвани светии са утешавали тези, които са давали своя живот заради Неговото име. Почиват. Заповедта е дадена на тези, които в пророческото видение се вълнуваха поради привидното дълго забавяне. В действителност мъчениците си почиваха от момента, в който бяха положили живота си, и ще продължават да почиват до възкресението (виж в гл. 14:13). Техните “съслужители” ще продължат борбата, докато самите те станат победители в мъченичеството. Малко време. Времето не трябваше да продължава неопределено дълго (виж в гл. 1:1; ср. с гл. 12:12). Великата борба със злото ще бъде доведена до своята велика и славна кулминация. На греха трябва да бъде позволено да покаже своя грозен характер така напълно, че вече никога да не се оспорва праведността и справедливостта на Бога (виж в гл. 5:13). Съслужителят. Гр. “сундоулои”, “брат-роб” (виж в ст. 10). Допълни. Т.е. броят да бъде пълен (виж Рев. ст. изд.). Това не означава, че Провидението е издало указ, според който мъчениците трябва да бъдат точно определен брой. Беше необходимо да мине известно време, за да се прояви напълно истинското естество на сатанинската програма на действие и посредством това да се покаже, че Бог е справедлив и славен. 12. Трус голям. Тези събития от шестия печат откриват разместването на физическия универс. Пророк Йоил беше използувал вече образа на земетресението, за да опише катаклизма в природата в деня Господен (Йоил 2:10; ср. с Исая 13:9-11; Амос 8:9). Тъй като след земетресението следва слънчевото затъмнение, а то стана през 1780 г.сл.Хр. (виж долу в “слънцето почерня”), това земетресение се отъждествява с Лисабонското земетресение от 1 ноември 1755 г., едно от най-обширните и сериозни сеизмологични бедствия, докладвани в историята на земетресенията. Ударът от земетресението е бил почувствуван не само в Северна Африка, но също така и далеч в Западна Индия. Отъждествяването с голямото Лисабонско земетресение предполага 1755 година като подходяща начална дата (виж “Допълнителните бележки” към глава 2). Слънцето почерня. Затъмняването на слънцето се споменава често в старозаветните пророчества във връзка с катастрофите, които предшествуват деня Господен (виж в Исая 13:10). Исус отбеляза специално това явление в Своето пророчество за края на света, като подчерта, че то е един от белезите, по които Неговите последователи да могат да знаят, че идването Му е близо (виж в Матей 24:29, 33; виж ВБ, с.334). Зрелищното, буквално изпълнение на сцената, описана тук, беше преживяно в източен Ню Йорк и южна Нова Англия на 19 май 1780 г. Внимателното проучване на съобщенията от пресата от онова време открива, че е настъпил един необикновен мрак в източен Ню Йорк и югозападна Нова Англия приблизително в десет часа сутринта, като през деня се е насочил към изток през южна и централна Нова Англия, навлизайки на известно разстояние в морето. Всяка географска област е докладвала, че мракът е продължил няколко часа. Този феномен е станал в предсказаното време - “през ония дни, подир оная скръб” (Марко 13:24; виж в Матей 24:29). То е било наблюдавано в област, където е предстояло едно забележително съживяване на интереса към пророчествата на Даниил и Откровение и е било признато от изучаващите тези пророчества като изпълнение на настоящия пасаж (виж ВБ, с.304-308). Цялата луна стана като кръв. Виж в Матей 24:29. 13. Небесните звезди паднаха. Виж в Матей 24:29; ср. с Исая 34:4. Виж ВБ, с.333. Незрелите си смокини. Гр. “олунтои”, дефинирано от някои като ранни смокини, които падат, преди да са достигнали зрялост. Някои смокинови дървета от по-ниско качество “хвърлят” всичкия или почти всичкия плод, когато достигне големината на череша. Други дефинират “олунтои” като късни или летни смокини. Виж Исая 34:4. 14. Свитък. Гр. “библион” (виж в гл. 5:1). Картината тук е описание на небето, което се свива като пергаментов свитък. В древната космология небето се е смятало за твърд свод над земята. Сега пророкът вижда небето нагънато като свитък, така че земята да застане открита, незащитена пред Бога. Исая (гл. 34:4) представя същата картина. Това събитие без съмнение е същото, което Исус описва, когато казва: “Силите небесни ще се разклатят” (виж в Матей 24:29). Това събитие лежи все още в бъдещето и е тясно свързано с явлението на Човешкия син на небесата. И всички планини и острови. Виж в гл. 16:20, където тези страхотни конвулсии са представени като събития, които стават по време на седмата язва. 15. Царе. Списъкът, който следва, включва цялата гама на социалния и политическия живот такъв, какъвто е съществувал в римския свят в дните на Йоан. Въпреки че тук не се споменава действителното идване на Христос, контекстът изяснява, че идването на Христос е предстоящо. Големците. Гр. “мегистанес”, “началниците”, “благородниците”, гражданските служебни лица от римското правителство, такива като Плиний (виж том VI, стр. 61-63, 88), който често е изпращал християните мъченици на смърт. Богатите. Виж в Яков 5:1-6. Хилядниците. Гр. “хилиархон”, “началници на хиляда”. В Новия завет тази дума се използува за римския военен трибун (виж Йоан 18:12; Деян. 21:31-33), така че тук тя вероятно представя висшите военни офицери. Силните. Сравни с 1 Кор. 1:26. Свободен. Сравни с гл. 13:16; 19:18. 16. Паднете върху нас. Виж Осия 10:8; Лука 23:30. Да се срещнеш с Бога сега е по-страшно, отколкото да се срещнеш със самата смърт. Гнева. Гр. “орге” (виж в Римл. 1:18). 17. Великият ден. Виж Йоил 2:11,31; виж в Исая 13:6. Кой може да устои? Сравни с Наум 1:6; Мал. 3:2; Лука 21:36. С този пронизващ въпрос приключва настоящата сцена. Всеки от шестте печата, които бяха отворени, показва различни аспекти от великата борба между Христос и Сатана и всеки допринася, за да се покаже на наблюдаващия всемир справедливостта на Бога (виж в Откр. 5:13). Сега настъпва пауза при отварянето на печатите, защото трябва да се отговори на един въпрос. Дотук при описанието на ужасните събития, които предшествуват второто идване, не бяха дадени никакви индикации, че някой ги е преживял. Оттук следва и драматичният въпрос: “Кой може да устои?” Глава 7 прекъсва последователността на печатите, за да представи отговор. Глава 7 1. След. Виж в гл. 4:1. За връзката между седма и шеста глава виж в гл. 6:17. Четири ангела. Тези ангели представляват божествени представителства в света, които задържат силите на злото, докато бъде завършено Божието дело върху човешките сърца и бъде поставен печат върху челата на Божия народ (виж в гл. 6:17). Четирите ъгъла. Сравни с Исая 11:12; Езек. 7:2. Това означава, че е заплашена цялата земя. Четирите ветрове. Често в Писанията “четирите ветрове” представляват четирите посоки на компаса (виж Дан. 8:8; Марко 13:27). Тук четирите вятъра са очевидно разрушителни сили (виж в ст. 3). Най-близкият аналог вероятно се намира в Даниил 7:2, където те представляват силите на конфликта, от който произлизат великите народи. Предполага се, че тъй като глава 7 представлява отговор на последния въпрос от глава 6 (виж в гл. 6:17), това задържане на четирите ветрове е временно задържане на ужасите, описани в глава 6, докато се подготвят за бурята тези, които ще устоят в нея. Разглеждано в светлината на великата борба между Христос и Сатана, тези разрушителни сили представляват усилията на Сатана да разпространи навсякъде гибел и разруха. В символично видение Йоан видя четири ангела; в действителност участвуват много ангели в задържането и контролирането на намеренията на врага. Тези ангели опасват “света... Те държат армиите на Сатана на разстояние, докато се осъществи подпечатването на Божия народ... На тях е поверено делото на задържане разярената сила на този, който е слязъл като ревящ лъв, търсейки кого да погълне” (ЕГВ, Допълнителни материали към гл. 5:11). Когато делото на подпечатването бъде завършено, тогава Господ ще каже на ангелите: “Не се сражавайте вече със Сатана в усилията му да погубва. Оставете го да излее своята злоба върху чадата на непослушанието, защото чашата на тяхното беззаконие е пълна” (ЕГВ, РХ, 17 септември 1901; ср. със Свид., том 6, с.408). Когато четирите ангела най-после пуснат и престанат да задържат злокобните намерения на Сатана и “свирепите ветрове на човешките страсти, природните сили и всички размирни елементи ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, която ще бъде по-ужасна от тази, която връхлетя древния Ерусалим” (ВБ, с.510). По земята. Трите пункта, споменати тук - земя, море и дърво, - подчертават всемирното естество на заплашващата разруха. 2. Друг ангел. Т.е. освен четирите ангела, които държат ветровете (виж в ст. 1). От изток. Буквално “от изгрев слънце”. В древността изток е бил главната посока на компаса. Посоките са били отчитани от гледна точка на човек, който е отправил лицето си към изток (виж в Изх. 3:1). Именно от тази посока Езекиил видя Божията слава да влиза в храма (гл. 43:2-5). Знамението на Човешкия син ще се яви от изток (Матей 24:30; ср. с ВБ, с.531,532). Следователно посоката, от която идва ангелът, може да означава, че той идва и е изпратен от Бога. Някои предпочитат буквалния превод “от изгрева на слънцето” и вярват, че се подчертава не посоката, а начинът, т.е. появяването на ангела е като появяването на слънцето в неговото величие. Виж в гл. 16:12. Печата. В Близкия Изток печатите са били използувани в далечната древност, както се използуват подписите днес. Така те са удостоверявали авторството на документ, посочвали са собственика на предмета, върху който е бил поставян печата, или са обезпечавали сигурността на каси, сандъци, гробове, за да не бъдат отваряни или крадени и повреждани. Един надпис посочва, че печатът е на “Шема, слугата на Еровоам” (Дейвид Дирингер, “Библейска археология”, ХII, 1949, стр. 84). Друг надпис гласи: “Принадлежи на Асанан, син на Йогим /Йоким/” (В.Ф.Олбрайт, “Спасение за библейска литература”, 41, 1932, стр. 81). Идеята, че Бог поставя белег върху Своя народ, ни връща назад към видението на Езекиил за човека с писарската мастилница, на когото беше заповядано да “тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред” Ерусалим. Благодарение на белега те щяха да бъдат спасени от унищожение (Езекиил 9:2-6). Идеята за поставяне на печат е приложима и при други случаи. Павел прилага този символ за опитността на получаването на Светия Дух във връзка с обръщането и кръщението (виж 2 Кор. 1:22; Ефес. 1:13; 4:30). Исус казва за Себе Си, че е бил подпечатан от Отца, като без съмнение има предвид засвидетелствуването Му от Отца чрез Светия Дух при кръщението (виж в Йоан 6:27). Символът на подпечатването намира интересен аналог в юдейското есхатологично (т.е. което се отнася до края на света или до събитията, свързани с края на света – б.пр.) мислене. Един от Псалмите на Соломон (псевдоепиграфична творба, от около средата на първи век пр.Хр.) заявява за праведните, че “огненият пламък и гневът срещу неправедните не ще ги докосне, когато той излиза от лицето на Господа срещу грешниците, за да унищожи всяка частица от грешниците, защото белегът на Бога е върху праведните, за да бъдат те спасени. Глад и меч, и мор ще бъдат далеч от праведните” (15:6-8; Р.Х.Чарлз, “Апокрифи и псевдоепиграфи на Стария завет, том 2, стр. 646). Юдеите следователно са мислели, че поставянето на белега върху праведните ще ги предпази от опасностите по времето на идването на Месия. Подобно и настоящият пасаж представя подпечатването на Божия народ, което ги приготвя да устоят през страхотното време на напрежение и насилие, което ще предшествува второто идване (виж в Откр. 7:1). Както в древните времена подпечатването на някой предмет свидетелствуваше за неговия собственик, така поставянето на Божия печат върху Неговия народ известява, че Той ги е признал за Своя собственост (виж 2 Тим. 2:19; ср. със “Свидетелства към проповедниците”, с.446). Печатът, поставен върху Божиите верни слуги, е “чистият белег на истината”, “белегът” на Неговото “одобрение” (Свид., том 3, с.267). Той свидетелствува за “подобие на Христа по характер” (ЕГВ, Допълнителен материал към стих 2). “печатът на Бога, белегът или знакът на Неговия авторитет, се намира в четвъртата заповед” (ЕГВ, “Знамения на времето”, 1 ноември 1899 г.; ср. с ВБ, с.640). За по-подробен коментар по въпроса за запечатването виж в Езекиил 9:4.
1. Че той е буквален 2. че е символичен. Някои от тези, които приемат, че числото е буквално, сочат, че броенето може да е по системата, използувана при броенето на 5000, които бяха нахранени по чуден начин, където бяха броени само мъжете, без жените и децата (виж Матей 14:21). Тези, които приемат, че числото е символично, сочат, че видението е явно символично и тъй като другите символи не трябва да се тълкуват буквално, и този също не би трябвало. Числото дванадесет се приема от много изследователи на Библията като важно число, без съмнение защото в Израил съществуваха дванадесет племена (виж Изх. 24:4; 28:21; Лев. 24:5; Числа 13; 17:2; Ис. Нав. 4:9; 3 Царе 4:7; 18:31; Матей 10:1; Откр. 12:1; 21:12,14,16,21; 22:2). Дванадесетократното повторение на числото 12 000 (Откр. 7:5-8) внушава идеята, че главната цел на този текст не е да открие точния брой на подпечатаните, а да покаже разпределението на подпечатаните сред племената на духовния Израил. 144 000 тук са представени като такива, които “могат да устоят” по време на страхотните събития, описани в гл. 6:17 (виж коментара там). Те имат “печата на живия Бог” (гл. 7:2) и са запазени по време на всесветското разрушение, както бяха запазени онези, които притежаваха белега във видението на Езекиил (Езек. 9:6). Те са одобрени от небето, защото Йоан ги вижда по-късно с Агнето на планината Сион (Откр. 14:1). За тях се казва, че “в устата им не се намери лъжа” и “са непорочни” (Откр. 14:5). Йоан ги чува да пеят песен, която “никой не може да научи” (Откр. 14:3). Те са определени за “първи плодове на Бога и на Агнето” (Откр. 14:4). Съществуват различия в мненията относно това точно кои от последното поколение светии ще представляват 144 000. Липсата на по-определена информация, необходима, за да се достигне до догматични заключения по този въпрос, е довело мнозина да поставят ударението не върху това кои са 144 000, но какви са те – т.е. видът характер, който Бог очаква те да притежават – и на важността да се подготвят да принадлежат към тази непорочна група. Следният съвет е навременен: “Неговата (на Бога) воля не е да се влиза в спорове по въпроси, които няма да ги подпомогнат духовно, като този: “Кои ще образуват 144 000?” Тези, които са избрани от Бога, в кратко време ще разберат това без колебание” (ЕГВ, Допълнителен материал към гл. 14:1-4; ср. с “Царе и пророци”, с.189). От всичките племена. Тук са изброени дванадесет племена (ст. 5-8), но те не са напълно идентични със списъците, които се намират в Стария завет (виж Числа 1:5-15; Втор. 27:12,13; ср. с Битие 35:22-26; 49:3-28; 1 Лет. 2:1,2). Старозаветните списъци обикновено започват с Рувим, докато настоящият списък започва с Юда, вероятно защото Христос е произлязъл от юдиното племе. В Стария завет Леви понякога не се включва като племе, въпреки че, разбира се, той се изброява като син на Яков. Това е без съмнение така, защото Леви не получи наследство сред племената (виж в Ис. Нав. 13:14). Тук е включено племето на Леви, а е изпуснато племето на Дан. За да се изброи Леви и за да се запази въпреки това числото 12, е било необходимо да се изпусне едно от племената, тъй като и Йосиф е бил броен за две племена - Ефрем (вероятно наречен Йосиф в Откр. 7:8) и Манасия. Вероятно Дан е бил изключен поради репутацията, която това племе е имало (Съдии 18:30,31). Редът, в който са изброени племената тук, е различен от всеки старозаветен списък. Някои посочват, че ако стихове 7 и 8 се поставят между стихове 5 и 6, племената се подреждат по реда на синовете на Лия, синовете на Рахил, синовете от слугинята на Лия и синовете от слугинята на Рахил - с изключение на Дан, на чието място е поставен Манасия. С това пренареждане обаче не се постига нищо съществено. Имената на някои от племената не се произнасят по същия начин, както в Стария завет. Това е така, защото новозаветните имена са транслитерирани от гръцки език, докато старозаветните имена са транслитерирани от еврейски. Гръцката транслитерация на еврейските имена е често пъти неточна, защото в гръцката азбука липсват някои звукове, които се срещат често в еврейския език.
Трябва следователно да разбираме, че подпечатаните по този начин израилтяни принадлежат на духовния Израил, християнската църква (виж в Римл. 2:28,29; 9:6,7; Гал. 3:28,29; 6:16; ср. с Гал. 4:28; 1 Петр. 1:1; виж във Фил. 3:3). В библейската символика духовният Израил също е представен разделен на дванадесет племена, защото на дванадесетте врати на Новия Ерусалим са гравирани имената на дванадесетте племена на Израил (виж в Откр. 21:12). 9. След това. Виж в гл. 4:1. Голямо множество. От ранни християнски времена коментаторите се различават по въпроса за връзката на това множество със 144 000. Поддържат се главно три становища. Едното становище приема, че 144 000 и “голямото множество” от настоящия стих описват една и съща група, но при различни условия, и че стихове от 9 до 17 определят истинската идентичност на 144 000. Според това становище стихове 1-8 описват подпечатването на 144 000, което ще ги подготви да устоят на ужасите, които придружават идването на Месия, докато стихове 9-17 ги показват след това да се радват около престола на Бога в мир и триумф. Тези, които приемат това становище, вярват, че очевидните различия в описанието на “голямото множество” и описанието на 144 000 не са различия, а обяснения: така фактът, че “голямото множество” не може да бъде изброено, означава според тях, че числото 144 000 е символично, а не буквално. Фактът, че множеството е от всички народи, а не само от Израил, какъвто е представен произходът на 144 000, те обясняват с това, че Израил, от който произлизат 144 000, не е буквалният Израил, а духовен, включващ всички езически народи. Второто становище подчертава различията между 144 000 и “голямото множество”. Едното е изброимо, другото не може да се изброи. Едното представлява специална група, “първите плодове на Бога и на Агнето”, които “следват Агнето, където и да иде” (гл. 14:4), другата група - останалите триумфиращи светии от всички векове. Третото становище представя “голямото множество” като всички изкупени, включително и 144 000. Адвентистите от седмия ден общо взето приемат второто становище.
1. Че става дума за 144 000. Тези, които приемат това становище, изтъкват аргумента, че Йоан вече е знаел кое е “голямото множество”, защото беше заявил, че то е от “всеки народ и от всички племена, люде и езици”. Те подчертават следователно, че за да бъде смислен повдигнатият от старейшината въпрос, той трябва да е имал предвид 144 000. 2. Че става дума за “голямото множество”. Тези, които приемат това становище, посочват, че от стих 9 започва една съвсем нова сцена от видението и че трудно би могло да се очаква връщане назад към предишната сцена, особено когато това не е изрично посочено. Те освен това твърдят,ч е “голямото множество” не е идентифицирано по-ясно от 144 000. Най-после те насочват вниманието към факта, че старейшината говори определено за тези, които са “облечени в бели дрехи”; в контекста “голямото множество” е “облечено в бели дрехи” (ст. 9). Това становище може да се приеме както ако допуснем, че “голямото множество” обхваща всички изкупени, включително и 144 000, така и изкупените без тази група. Виж “Деяния на апостолите”, с.602; “Великата борба”, с.649; “Служба за изцеление”, с.507.
Тези, които приемат, че стихове 13-17 се отнасят за “голямото множество”, прилагат “голямата скръб” по-общо за различните периоди на скръб, които светиите са претърпявали през вековете или по-специално за скръбта, описана чрез символите в Откровение 6 (ср. с Матей 24:21). Ср. с Откр. 3:10. Опрали дрехите си. Представена е причината за чистотата на дрехите. Светиите триумфират не поради свои заслуги, но поради победата, спечелена от Христос на Голгота (ср. с гл. 6:11). Тук е показана тясната връзка между праведност и победа – и двете символизирани чрез белите дрехи (сравни с гл. 3:4 и с гл. 1:5). Битката е срещу греха; праведността е победата. Праведността на Христос е извоювала победата; и приемайки Неговата праведност, грешниците стават и праведни, и победители. 15. За това. Праведното, победоносно състояние на тази благословена група осигурява възможността тези, които се включват в тази група, да стоят постоянно в присъствието на Господа. Ако техните дрехи не бяха бели, те не биха могли да стоят в Неговото присъствие. Пред престола. Виж в гл. 4:2. Тази група е непрекъснато в присъствието на Бога. Те преживяват радостта да бъдат винаги с Този, Който ги е спасил. И Му служат. Най-силното желание на спасените е да вършат Божията воля. Ден и нощ. Виж в гл. 4:8. Храм. Гр. “наос”, дума, която подчертава храма като място, в което обитава Бог (виж в гл. 3:12). Скинията. Гр. “скенос” (виж в Йоан 1:14). Изразът може да бъде преведен така: “Той ще построи палатката Си /или “храма”/ над тях”. Представяйки това събитие в бъдеще време, старейшината очаква с нетърпение безкрайните векове на вечността, през които спасените могат да имат упованието, че Бог наистина ще обитава сред тях. Те никога няма да бъдат лишени от Неговото присъствие, Неговата подкрепа и Неговото благоволение. Да бъдеш без присъствието на Господа е абсолютна загуба; да обитава сред нас е вечно спасение. 16. Няма да огладнеят вече. Този стих изглежда намеква за Исая 49:10, където беше обещано изобилие на връщащите се пленници. Обещанието ще намери своето пълно изпълнение в опитността на духовния Израил. 17. Агнето. Виж в гл. 5:6. Пред средата на престола. В глава 5:6 Агнето е представено, че стои най-близко до престола на Бога. Ще ги пасе (ще им бъде пастир). Гр. “поиманно”, “паса”, “грижа се за” (ср. с гл. 2:27). Въпреки че обикновено именно агнето е, което се пасе и има нужда от пастир, тук ни се открива, че Агнето е истинският пастир (ср. с Йоан 10:11). Мисълта от настоящия пасаж е вероятно извлечена от Исая 40:11. Живи извори от води. За тази фигура виж в Ерем. 2:13; Йоан 4:14; Откр. 22:1. Ще обърне всяка сълза. Това е литературна фигура, която означава, че в бъдещия свят няма да съществува причина за сълзи. Някои тълкуват тази фигура съвсем буквално, приемайки, че известно време ще има повод за сълзи поради отсъствието на тези, които сме обичали. Това не може да се докаже. Догматични заключения по този въпрос би трябвало да се основават на нещо повече от символичен израз.
|