Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мълчание на небето .
- Половин час .
- 2. Видях .
- Стояха .
- 3. Друг ангел .
- 4. Кадилният дим .
- Хвърли огъня на земята .
- Гласове .
- Седем тръби .
- 7. Град и огън .
- Третата част .
- Всяка зелена трева .
- 9. Одушевените същества .
- Одушевени .
- Светило .
- 11. Името .
- Пелин .
- Третата част от деня да не свети .
- 13. Видях .
- Ангел ( орел ).
- Сред небето .
- Земните жители .
Глава 81. Седмият печат. Глава шеста описва отварянето на първите шест от седемте печата. Глава седма е вмъкната и прекъсва отварянето на печатите, за да покаже, че Бог има един истински народ, който ще може да устои през ужасите, които са били описани (виж в гл. 6:17). Сега видението ни връща към отварянето на печатите. Мълчание на небето. В противоположност на грандиозните и вълнуващи събития, които следват отварянето на другите печати, отварянето на седмия печат е последвано от една внушаваща страхопочитание тишина. Това мълчание е било обяснявано поне по два начина. Някои приемат, че това мълчание на небето, което следва след ужасните събития, които стават на земята непосредствено след второто идване (6:14-16), е причинено от небесните войнства, които напускат небесните дворове, за да придружат Христос при идването Му на земята (виж Матей 25:31). Другото становище обяснява, че това мълчание на небето е мълчание на величествено очакване (сравнете това, което се казва за “мълчанието” в “Ранни писания”, с.15,16 и в “Животът на Христос”, с.693). Досега небесните дворове бяха представяни като изпълнени с хваления и песни. Сега всичко е тихо в тържествено, величествено очакване на нещата, които предстои да станат. Така разбирано, това мълчание от седмия печат изгражда мост между отварянето на печатите и затръбяването на тръбите, защото това означава, че откровението не завършва със седмия печат – има и още нещо, което трябва да бъде изяснено, относно Божията програма за събитията във великата борба със злото (виж в ст. 5). Половин час. Някои тълкуватели са разбирали това понятие от гледна точка на формулата за пророческото време, според която един ден представлява една буквална година (виж в Даниил 7:25). На това основание “половин час” би бил равен на около една буквална седмица (сравни с РП, с.16). Други приемат, че не съществуват категорични основания в Писанията да се приема за пророческо време който и да било период, който е по-малък от цял ден, и затова предпочитат разбирането, че изразът “за около половин час” означава просто кратък период от време с неопределена продължителност. Адвентистите от седмия ден обикновено отдават предпочитанието си на първото становище. 2. Видях. Виж в гл. 4:1. Седемте ангела. Въпреки че той не е споменавал никъде преди това тези седем ангела, Йоан очевидно приема за дадено, че тяхната идентичност е достатъчно добре установена от изявлението на факта, че те са “седемте ангела, които стоят пред Бога”. Стояха. По-скоро “стоят”. Седем тръби. В настоящето видение седемте ангела затръбяват със своите тръби, за да известят предстоящите божествени съдби (виж в ст. 5,6). 3. Друг ангел. Т.е. не един от седемте ангела с тръбите. Олтара. Сравни с Изход 30:1-10. Кадилница. Ср. с Лев. 10:1. Много тамян. Виж Изх. 30:34:38. При молитвите. Картината представлява описание на това как ангелът прибавя тамян към молитвите на светиите, когато тези молитви се издигат към престола на Бога. Представената сцена може да бъде разбирана като символ на службата на Христос за Своя народ (виж Римл. 8:34; 1 Йоан 2:1; сравни с ПП, с.356; ВБ, с.414,415; РП, с.32,252). Христос като ходатай съединява Своите заслуги с молитвите на светиите, които по този начин стават приемливи за Бога. 4. Кадилният дим. Виж в ст. 3. 5. Напълни я с огън. Настъпва внезапна промяна в сцената на ходатайството. Още веднъж ангелът напълва своята кадилница с въглени от огъня, но не прибавя тамян. Хвърли огъня на земята. Значението на това действие е важно, за да се разбере това, което следва, когато тръбите затръбят. Могат да бъдат предложени две тълкувания. Според становището, което адвентистите от седмия ден предпочитат, прекратяването на службата на ангела при олтара с тамян символизира приключването на ходатайствената служба на Христос в полза на човечеството - края на благодатното време, на времето на изпита. Гласовете, гръмотевиците, светкавиците и земетресенията, които следват, когато ангелът хвърли кадилницата на земята, описват събитията, които стават в края на седмата тръба, след отварянето на храма (гл. 11:19), и по време на седмата язва, когато от храма се чува глас, който заявява: “Свърши се” (гл. 16:17). Някои коментатори виждат глава 8:3-5 не толкова в хронологическата й връзка с печатите и тръбите, колкото в логическата й взаимовръзка с тях. Това становище е в хармония с предшествуващото, според което службата на ангела при олтара с тамян представлява Христовата ходатайствена служба за Неговия народ през цялата християнска епоха. Но то подчертава факта, че молитвите на светиите се издигат и тълкува значението на тези молитви в светлината на молитвите на мъчениците от петия печат: “Докога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?” (гл. 6:10). Това са били не само молитвите на мъчениците, това е било тема и на молитвите на всички Божи чада, които са страдали от ужасите, описани при отварянето на печатите. Така, когато молитвите от глава 8:3 се разгледат в светлината на печатите, хвърлянето на кадилницата с огъня, неразмесен с тамян, на земята символизира отговора на тези молитви. В глава 6:11 на страдащите светии се даде временен отговор, като им се каза да чакат, докато бъде попълнено числото на светиите. Сега идва истинският отговор на молитвата им. Божият гняв срещу гонителите на народа Му не ще се задържа вечно. Най-после той се излива и то без привилегията от ходатайствената служба на Христос. Тръбите се приемат като описание на тези съдби. Това второ становище прави опит да свърже печатите и тръбите, като приема, че тръбите са Божият отговор на събитията, описани в печатите. Гласове. За повторението на тези предзнаменования виж гл. 11:19; 16:18; виж по-горе при “хвърли огъня на земята”. 6. Седемте ангела. Виж в ст. 2. Седем тръби. Виж в ст. 2. Излагани са били редица становища за тълкуването на последователните сцени, които започват със затръбяването на тръбите. Едното становище за тръбите се основава на допускането, че след като символите от стих 5 сочат на приключването на Христовата ходатайствена служба, събитията, които следват, логично би трябвало да представляват съдбите на Бога, които Той излива на земята след приключването на благодатното време. Според това становище тези съдби са аналогични със седемте последователни язви. Привържениците на този възглед посочват известни аспекти във всяка от тръбите, в които се откриват характерни черти за всяка от язвите. Според другото становище седемте тръби не трябва да се приемат хронологически, но като символ на божествения отговор на молитвите на Божия страдащ народ от всички векове. С други думи, това тълкувание вижда тръбите като Божие уверение към Неговите преследвани светии, че независимо от войните, язвите, глада и смъртта, през които може да минат, Той не е загубил контрол над света. Той е още Съдия и ще накаже неправедните човеци. Виж в ст. 5. Становището, което адвентистите от седмия ден предпочитат, е, че тези тръби повтарят до голяма степен периода на християнската история, обхванат вече от седемте църкви (глави 2, 3) и от седемте печата (гл. 6; /71), и че те подчертават важни политически и военни събития през този период. Тези събития ще бъдат разгледани по-долу при коментиране на различните тръби. 7. Град и огън. Картината тук представлява описание на страхотна буря от градушка, придружена от светкавици, което напомня за седмата язва в Египет (Изх. 9:22-25). Земята. Особената, специална цел на този бич е земята с нейната растителност (ср. с гл. 16:2). Това бедствие е необикновено описание на нахлуването на вестготите в Римската империя под водителството на Аларик. Това беше първото от германските нападения в Римската империя, които изиграха толкова важна роля за нейното окончателно падане. Като започнаха в 396 г.сл.Хр., вестготите опустошиха Тракия, Македония и Гърция в източната част на империята, след това прекосиха Алпите и ограбиха град Рим в 410 г.сл.Хр. Те също така опустошиха голяма част от това, което е днешна Франция, и накрая се заселиха в Испания. Третата част. Тази част се среща много пъти в Откровението (виж ст. 8,9,11,12; гл. 9:15,18; 12:4; ср. със Захария 13:8, 9). Това вероятно означава съществена, но не голяма част. Всяка зелена трева. Жестокостта на тази буря се подчертава от факта, че тя унищожава голяма част от растителността на земята. 8. Нещо. Йоан очевидно намира в горящата планина най-близкия аналог на сцената, която се разиграва пред очите му. Фигурата за голямата “планина, пламнала в огън” се среща в юдейската апокалиптична литература (виж Енох 8:13; Р.Х.Чарлз, “Апокрифите и псевдоепиграфите на Стария завет”, том 2, стр. 200), но няма доказателства, че Йоан е извлякъл от този източник описанието на явлението, което сега вижда. Сравни с Еремия 51:25, където пророкът описва Вавилон като “планина разорителна”, която ще бъде направена “изгорена планина”. Морето. Морето с живота в него и по него е представено като специална цел на тази присъда. Катастрофата, която оповестява втората тръба, представлява описание на грабителските походи на вандалите. Изгонени от своите селища в Тракия от нашествията на хуните от Централна Азия, вандалите се преселиха през Галия (сегашна Франция) и Испания в римска Северна Африка, като установиха своето царство около Картаген. Оттам те завладяха западното Средиземноморие с пиратски кораби, като плячкосваха бреговете на Испания, Италия и дори Гърция и нападаха често и римските кораби. Кулминационната точка на техните грабителски походи беше през 455 г.сл.Хр., когато две седмици те ограбваха и плячкосваха град Рим. Третата част. Виж в ст. 7. Морето стана кръв. Тази присъда ни напомня за първата язва в Египет (Изход 7:20). По време на втората язва (Откр. 16:3) морето “стана кръв като на мъртвец”. Тук “кръв” без съмнение означава масова човешка сеч, проливане на човешка кръв в огромен мащаб. 9. Одушевените същества. Гр. “ктизмата”, “сътворени неща”. Гръцката дума не означава по необходимост живот и затова е прибавено определението “одушевени”. Виж в Изх. 7:21. Одушевени. Гр. “психеи” (виж в Матей 10:28). 10. Падна от небето голяма звезда. Това събитие се тълкува като описание на нахлуването и опустошенията на хуните под ръководството на техния цар Атила през пети век. Навлезли в Европа от Централна Азия около 372 г.сл.Хр., хуните най-напред се заселили покрай долното течение на Дунав. Три-четвърти век по-късно те били отново в движение и за кратък период от време опустошили различни области в загиващата Римска империя. През 451 г.сл.Хр., пресичайки Рейн, те били спрени от обединените войски на римляни и германци при Шалон в Северна Галия. След кратък период на мародерство в Италия Атила умрял в 453 г. и почти незабавно хуните изчезнали от историята. Въпреки краткия период на господство хуните били толкова алчни в своите грабежи и опустошения, че името им е влязло в историята като синоним на най-ужасна сеч и унищожение. Светило. Гр. “лампас”, тук вероятно със значение на факел (виж в Матей 25:1). Третата част. Виж в ст. 7. Реките. Тази съдба засяга източниците на прасна вода в противоположност на солените водни маси, засегнати в предишната тръба (ст. 8; ср. с гл. 16:4). 11. Името. Тъй като “име” често пъти означава характерен белег за нещо, към което се отнася името, то приема се, че тази звезда представлява описание на присъдата по време на тази тръба (виж в Деян. 3:16). Пелин. Гр. “апсинтос”, известна горчива билка, “Артемизиа абсинтиум”. В настоящия текст самите води стават пелин. 12. Третата част. Виж в ст. 7. Слънцето. Приема се, че слънцето, луната и звездите представляват големите светила на западното римско правителство - неговият император, сенатори и консули. Със залязването на Западен Рим през 476 г.сл.Хр. (виж стр. 21 и 22 от оригиналния коментар, както и стр. 111) престана и царуването на последния негов император. По-късно прекратиха своята дейност сенатът и консулите. Третата част от деня да не свети. Мисълта изглежда означава, че тези тела ще бъдат поразени през една трета от времето на тяхното светене, а не че една трета от самите тела ще бъдат поразени, така че те да светят с две трети от блясъка си. Следователно една трета част от деня и една трета част от нощта щяха да бъдат тъмни. Приложени за подразделенията на римското правителство, този символ описва последователното изчезване на императорите, сенаторите и консулите. 13. Видях. Виж в гл. 4:1. Това временно прекъсване на последователността на тръбите насочва специално вниманието към последните три, които са обозначени като “горко”. Ангел (орел). Текстуални доказателства дават предпочитание на превода “орел” (виж стр. 10 от оригиналния коментар). Орелът може да се приеме като знак за присъда (виж Матей 24:28; ср. с Втор. 28:49; Осия 8:1; Авак. 1:8). Сред небето. Т.е. в зенита, така че всички да чуят вестта му. Горко, горко, горко. Бедата е повторена три пъти, поради трите съдби, които предстоят при затръбяването на трите останали тръби. Всяка от тях е означена като “горко” (виж гл. 9:12 и 11:14). Земните жители. Това са неправедните (виж в гл. 3:10).
|