Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Глава 91. Петият ангел. Петата тръба се разглежда в стихове 1-12. Тази тръба е първото “горко” (виж в гл. 8:13; ср. с гл. 9:12,13). Звезда паднала. Звездата, описана тук, не се вижда, че пада, както е по времето на третата тръба (гл. 8:10), но е представена вече паднала на земята. Интересно е да отбележим между другото, че фигурата с падаща звезда се среща също и в юдейската апокалиптична литература, за да опише Сатана като звезда, която е паднала от небето (Енох 88:1; Р.Х.Чарлз в “Апокрифите и псевдоепиграфите на Стария завет”, том 2, стр. 251). На която се даде. Това означава, че силата, представена чрез ключа, не е присъщо нейна, а й е дадена от по-висша сила. Ключът. Притежаването на ключа означава властта да отваря и да затваря (виж Откр. 3:7; ср. с Матей 16:19). Редица коментатори идентифицират петата и шестата тръба с опустошенията на арабите и турците. Те посочват, че войните между персите под ръководството на Корсау II (590-628 г.сл.Хр.) и римляните под водителството на Хераклий I (610-641 г.сл.Хр.) са отслабили двете империи и по този начин са приготвили пътя за победата на мюсюлманите. Те приемат, че ключът е падането на Корсау, чието отхвърляне и убийство в 628 г.сл.Хр. отбелязаха края на Персийската империя като сила и отвориха пътя за напредването на арабските сили. Бездънната пропаст. Гр. “фреар тес абусос”, “ямата на бездънното (място)” или “кладенец на бездната”. Думата “абусос” е използувана многократно в превода на седемдесетте, за да се преведе еврейската дума “техом” (виж в Битие 1:2, където “абусос” представлява първичния океан). В Йов 41:31 тя представлява морето изобщо, а в Псалм 71:20 - дълбините на земята. “Абусос” е също така и обиталището на Левиатана. Така че преводът на седемдесетте на Йов 41:22, 23, 25 (стихове 31,32,34 на масоретския текст) гласи: “Той (змеят) прави дълбините абусос /като ............................................... на гърне с масло, а най-дълбоките части на бездната - като на пленник: той счита дълбините като свое обиталище. Той вижда всяко високо нещо и е цар на всичко, което е във водата” (Английски превод на Септуагинта под редакцията на Багстър). По отношение на арабите “бездънната пропаст” представляват обширните пространства на арабските пустини, откъдето произлязоха тези последователи на Мохамед, за да разпространят своите завоевания в обширни области. 2. Бездънната пропаст. Виж в ст. 1. Потъмняха. Сравни с глава 6:12. Тъмнината е също характерен белег за петата язва (гл. 16:10). По отношение на мюсюлманите потъмняването на слънцето представлява затъмняването на слънцето на християнството. Такъв беше резултатът от разпространяването на мюсюлманската религия. 3. Скакалци. Това посещение ни напомня за язвата от скакалци, която нападна Египет (Изход 10:13-15). Още през VIII в.сл.Хр. Беатус, испански монах, е идентифицирал символа на скакалците с арабите мюсюлмани, които по негово време са били току-що опустошили Северна Африка, Близкия Изток и Испания. Докладва се, че от негово време насам много тълкуватели са направили подобна идентификация. Скорпии. Обикновено скакалците не нападат хората, но скакалците, представени тук, имат отровата на скорпиите. Скорпионите са известни със своята враждебност спрямо човека (виж Езек. 2:6; Лука 10:19; 11:12). 4. Да не повредят. Скакалците унищожават растителността, не хората. Но на тези скакалци се заповяда да не повреждат никое растение. Техните нападения трябва да бъдат отправени само срещу неправедните. Тези, които идентифицират символа на скакалците с арабите, приемат, че тази забрана отразява политиката на арабите-завоеватели да не унищожават по произволен начин собствеността и да не убиват християните и юдеите дотогава, докогато те се подчиняват на плащането на данък. Докладва се, че Абу-бакр, наследник на Мохамед, е казал на своите войници: “Вие ще намерите друг вид хора, които принадлежат на сатанинската синагога, които са обръснали своето теме; разцепете им черепите и не им оказвайте милост, докато не се обърнат към мохамеданството или не платят данък” (цитирано в “Упадък и падане на Римската империя” от Едуард Гибън под редакцията на Дж.Б.Бъри, том 5, стр. 416). Тази група хора не е точно идентифицирана. Когато бъде приложена за арабите мюсюлмани, приема се, че тази забрана означава тяхната политика да запазват живота на победените. Този начин на поведение е бил възприет, за да може победените да подкрепят армията в нейните завоевания. Нямат Божия печат. Някои коментатори приемат, че тъй като съблюдаването на съботата в края ще бъде външният знак на вътрешното дело на подпечатване от Светия Дух (виж в Езек. 9:4), то тук тези, които са нападнати от “скакалците”, представляват онези, които не съблюдават истинската събота. На челата си. Виж в Езек. 9:4; Откр. 7:3. 5. Не да убиват. Наказанието, наложено от скакалците, е мъчение, а не смърт. Пет месеца. За изясняване на този период виж “Допълнителни бележки” в края на главата. Скорпион. Виж в ст. 3. Ужилването от скорпион може да е изключително болезнено, но е рядко съдбоносно за човека. 6. Потърсят смъртта. Сравни отношението на човеците тук с отношението, представено в гл. 6:16. Виж Йов 3:21; ср. с Ерем. 8:3. 7. Подобието (приличат). Гр. “хомойомата”, “подобия”. На коне. Виж в Йоил 2:4, за който ни напомня този пасаж. Някои коментатори приемат, че тук става дума за кавалерията, забележителна характерна черта за арабските военни сили. Корони. Гр. “стефанои” – символи на победата (виж в гл. 2:10). Някои коментатори приемат, че тук става дума за чалмата, която е била дълго време националната шапка на арабите. Човешки лица. Може би загатване, че представителите на това посещение са човешки същества. 8. Косата на жените. Някои прилагат тази особеност във видението за, както се твърди, дългите коси, носени от арабските войски. Зъбите им бяха като на лъв. Тази фигура внушава идеята за сила и хищничество. 9. Железни нагръдници. Люспите на скакалците може би са внушили това описание. Фигурата означава непревземаемостта на изпълнителите на тази присъда. Шум от колесници. Ср. с Йоил 2:5. 10. Подобни на скорпиони. Т.е. подобни на опашките на скорпионите, които съдържат отровно жило. Да повреждат човеците. Виж в ст. 5. Пет месеца. Виж “Допълнителни бележки” в края на главата. 11. Имаха над себе си за цар. Мъдрецът Агур заявява, че “скакалците нямат цар и все пак всички те излизат по дружини” (Притчи 30:27). Скакалците в настоящия текст обаче са далеч по-организирани при извършването на своето разрушително дело, тъй като имат ръководител, чиито заповеди следват. Тези коментатори, които прилагат петата и шестата тръба за арабите мюсюлмани и за турците, приемат, че тук става дума за Осман (Отоман) I (1299-1326), традиционния основател на Отоманската империя. Неговото първо нападение на Гръцката империя, което според Гибън стана на 27 юли 1299 г., те приемат за началото на петмесечния период на мъчения (Откр. 9:7, 10). За разискване на този период виж “Допълнителни бележки” в края на главата. Ангела. Или “вестителя”, този, който е отговорен за силите, които излизат от бездънната пропаст. Бездната. Виж в ст. 1. Авадон. Гр. “Абадон” – транслитерация от еврейската дума “Абадон”, “унищожение”, “разруха”. Тази дума е използувана с общо значение в Йов 31:12 и е аналогична с “ад” (евр. “шеол”, символичното царство на мъртвите, виж в Притчи 15:11) или “преизподня” от Йов 26:6. Употребеното тук еврейско име е от значение от гледна точка на факта, че много от символите на Йоан са от еврейски и юдейски произход. В юдейската традиция “абадон” се персонифицира (виж Талмуд, Събота 89а) .................................................. /текстът е нечетлив и неподреден/ ............ Златния олтар. Без съмнение това е същият олтар, на който ангелът служеше при поднасянето на молитвите на светиите. 14. Четирите ангела. Преди това пророкът беше видял четири ангела, които имаха власт да задържат ветровете, за да не духат (гл. 7:1). Те имаха власт над целия свят. Сегашните изглежда имат само ограничена, локална власт. Много коментатори, които приемат, че петата тръба се отнася за сарацините, виждат в шестата тръба турците. Някои от тях приемат, че четирите ангела означават четирите султанства в Турската (Отоманската) империя, а именно Алепо, Икония, Дамаск и Багдад. Други приемат, че тези ангели представляват разрушителните сили, които се насочиха срещу западния свят. Вързани. Буквално “които са били вързани”. Тези ангели са били възпрени при изпълнението на присъдата, докато шестият ангел затръби с шестата тръба. Ефрат. Коментаторите, които прилагат шестата тръба за Турция, обикновено дават буквално тълкувание на Ефрат в смисъл, че именно от областта на Ефрат турците навлязоха във Византийската империя. Но тъй като имената Содом, Египет (гл. 11:8) и Вавилон (гл. 14:8; 17:5; 18:2,10,21) са използувани символично в Откровението, други коментатори приемат, че и Ефрат би трябвало да бъде разбирана символично (виж в гл. 16:12). Някои от тях отбелязват, че за израилтяните Ефрат е представлявала северната страница на страната, която те в идеалния случай е трябвало да притежават (Втор. 1:7,8) и която на върха на своята слава те са притежавали, поне до известна степен (виж 3 Царе 4:21). Отвъд Ефрат са се намирали езическите народи от север, които многократно са нападали и завладявали Израил (виж Ерем. 1:14). Според този възглед Ефрат тук представлява границата Бог държи силите, които осъществяват Неговата присъда по време на шестата тръба. Други свързват Ефрат с тайнствения, мистичния Вавилон. Те посочват, че тъй като по-нататък в Откровението последното отстъпничество е представено като тайнствения Вавилон (гл. 17:5) и че се отдава особено внимание на факта, че той стои на “много води” (ст. 1), и тъй като историческия Вавилон беше буквално разположен върху водите на Ефрат (виж том IV, стр. 796), Ефрат тук е символ на господството на силата, представена като тайнствения Вавилон (виж в гл. 16:12). 15. Четирите ангела. Виж в ст. 14. За тоя час. Относно израза “тоя час и ден, и месец, и година” виж “Допълнителни бележки” в края на главата. Виж и в гл. 17:12. Третата част. Виж в гл. 8:7. 16. Воюващите конници. Четирите ангела са представени, че изливат своите съдби посредством една голяма армия от конници. В древността кавалерията е била най-леката, най-бързата част от армията. Следователно тук тя може да се приеме като символ на бързината и мащабите, с които идва тази присъда. Двеста милиона. Числото е без съмнение символ на огромно, неизброимо множество. Аз чух. От гледна точка на синтаксиса това изявление на гръцки може да означава, че Йоан е чул това число и е разбрал значението му. Устната информация потвърди впечатлението му за неизброимо множество. 17. Ми се видяха. Описанието на конете и техните ездачи изглежда следва обичайния обърнат паралелизъм: споменати са първо конете и след това ездачите; след което се описват ездачите и накрая конете. Нагръдници. На ездачите. Огнени. Вероятно не само бронята на ездачите е изглеждала блестяща, но и самите войски може да са изглеждали на пророка като облечени с огън. Виж по-долу при “яцинтови”. Яцинтови. Гр. “хиакинтинос”, виолетов или тъмносин цвят. Някои предполагат, че това представлява пушекът, който придружава огъня (виж по-долу при “огън, дим и жупел”). Други коментатори виждат в този цвят описание на турската униформа, в която се казва, че са преобладавали червено, синьо и жълто. Те вярват, че огънят представлява червения цвят, жупелът – жълтия. Жупел. Гр. “тхенодеис”, “сяра”, “от жупел”. Огънят и жупелът се споменават често пъти заедно в книгата Откровение (глави 9:18; 14:10; 19:20; 20:10; 21:8). За евентуалното значение на цвета виж по-горе при “яцинтови”. Глави на лъвове. Това сравнение на “конниците” с царя на животните внушава идеята за жестокост и величественост. Огън, дим и жупел. Същите неща, с които изглеждат облечени конниците, излизат и от устата на техните коне. Споменаването на “дим” на мястото на “яцинт” от нагръдниците на конете подсилва идеята, че двете са едно и също нещо (виж по-горе при “яцинтови”). Сравни описанието на Левиатана в Йов 41:19,21. Тълкувателите, които идентифицират шестата тръба с опустошенията на турците, виждат в “огъня, дима и жупела” използуването на барута и огнестрелните оръжия, които бяха открити по това време. Те сочат на факта, че изпразването на пушка от пехотинец, яхнал кон, би изглеждало от разстояние, като че ли огънят излиза от устата на коня. 18. Тези три. Текстуални доказателства отдават предпочитание (виж стр. 10 от оригиналния коментар) на превода “тези три язви”. Фактът, че тези съдби са наречени язви, се приема от някои коментатори като доказателства, че съществува тясна връзка между тръбите и седемте последни язви (виж в гл. 8:6). Третата част. Виж в гл. 8:7. Огъня... дима... жупела. Виж в ст. 17. 19. Йоан вече е описал, че тези коне убиват хората чрез огъня, дима и жупела, които излизат от техните усти (виж в ст. 17). Опашките. Тези коне правят поразии както с главите си, така и с опашките си. Сравнете със скакалците от петата тръба, чието жило беше в опашката им (ст. 10). По отношение на турците някои изследователи приемат, че с тези “опашки” се прави намек за конската опашка като турско знаме. 20. Останалите човеци. По-голямата част от хората не бяха унищожени от това ужасно изпитание, но независимо че техните съчовеци пострадаха, те не взеха присърце урока, който им беше даден, за да се покаят. Делата на ръцете си. Най-вече идолите, които бяха направили (виж Втор. 4:28; Псалм 135:15; Ерем. 1:16). В днешно време човеците, които отдават в своя живот по-голямо значение на произведенията на своя творчески гений, отколкото на Бога и Неговото царство, стоят еднакво осъдени. Макар и добри от само себе си, съвременните материални блага - делата на човешките ръце - могат така всецяло да поглъщат човешкия живот, че да станат толкова идоли, колкото и древните богове от дърво, камък и метал. Сравни с 1 Йоан 5:21. Бесовете. Гр. “даимониа” - “демони” (виж в 1 Кор. 10:20). Това се отнася за поклонението на духове, което е било общоприето в древността и е все още широко разпространена практика сред много езически общности. Злато. Златото, среброто, медта, камъкът и дървото са изброени в обратен ред на тяхната стойност като материали ред. Идоли. В противоположност на поклонението на духовете чрез “идоли” се осъжда поклонението на конкретни неодушевени предмети. Нито да виждат. Глупостта на идолопоклонството се подчертава от факта, че тези предмети, на които човеците се кланят като на богове, нямат и най-обикновените способности дори на животното, още по-малко – на човека (виж Пс. 115:4-7; Ерем. 10:5; Дан. 5:23). 21. Убийствата си. Грехът на идолопоклонството срещу Бога често води до престъпления като изброените тук (виж Откр. 21:8; 22:15; ср. с Гал. 5:20). Чародеянията си. Виж в гл. 18:23. Блудодеянията си. Гр. “порнеиа” - “проституция”, “нецеломъдрие”, общо понятие, което означава всякакъв вид незаконна сексуална връзка. Кражбите си. Виж 1 Кор. 6:10. Допълнителни бележки към глава 9 Един от първите библейски изследователи, за когото се докладва, че е идентифицирал Турция със силата, представена по време на шестата тръба, е швейцарският реформатор Ханрих Булнигер (починал през 1575 г.сл.Хр.), въпреки че Мартин Лутер вече е бил изложил становището си, че тази тръба е символ на мюсюлманите. По отношение на датирането на тази тръба обаче, както и при петата, коментаторите се различават много един от друг, въпреки че по-голямата част от изследователите датират петата тръба в периода, когато сарацините са във възход, а шестата тръба – или в разцвета на Селджук (родоначалник на няколко турски династии, които са управлявали по-голямата част от Западна Азия през единадесети, дванадесети и тринадесети век сл.Хр. - б.пр.), или при отоманските турци. През 1832 година Уйлям Милър подходи по нов начин при датирането на тези тръби, като ги свърза хронологично (това той осъществи в петата от серията статии, които написа във вермонтското списание “Телеграф”). На основание на принципа “ден - година” (виж в Даниил 7:25) Милър изчисли, че петте месеца на петата тръба (Откр. 9:5) представляват 150 буквални години, а часът, денят, месецът и годината от шестия печат представляват 391 години и 15 дни. Много изследователи и преди Милър са възприемали този начин на изчисление, но те не са свързвали хронологично двата периода. Милър изложи становището, че периодът от шестата тръба следва непосредствено след периода от петата тръба, така че двата периода се сливат и обхващат един период от 541 години и 15 дни. Той постави началото на този период в 1298 г.сл.Хр., когато беше осъществено първото нападение от страна на турците-отомани срещу Византийската империя, а края му - съответно в 1839 година. Така, според това становище, и двете тръби представляват Турция - петата тръба - техния възход, а шестата - периода на тяхното владичество. През 1838 г. Йосия Лич, един от сътрудниците на Милър в адвентното движение в Америка, ревизира датите на Милър, като постави началото на петата тръба в 1299 г.сл.Хр., а края – в 1449 г., като за шестата тръба прие датите от 1449 до 1840. Лич прие датата 27 юли 1299 г., в която започна битката за Бафеум, близо до Никомедиа, която той взе като начало на нападението на турците-отомани срещу Византийската империя. Той прие 1449 г. като важна за падането на византийската власт, защото към края на 1448 г. новият византийски император Константин Палеолог беше поискал разрешение от турския султан Мурад II, преди да се осмели да се качи на престола, и в действителност той е получил короната едва на 6 януари 1449 г., след като му било дадено такова разрешение. Лич вярваше, че този 150-годишен период представлява времето, през което турците-отомани ще “мъчат” (виж ст. 5) Византийската империя. Както вече заявихме, Лич прие 1299 г. за начало на петата тръба и още по-точно – 27 юли 1299 г. - датата на битката при Бафеум. Той определи за петата тръба период от 150 години. Това го доведе до 27 юли 1449 г., която дата той прие за начало на шестата тръба. Като прибави и 391 години, това го доведе до 27 юли 1840 година. Петнадесетте дни го придвижиха до месец август на същата година. Той предсказа, че през този месец Турската империя ще бъде победена. В началото обаче той не фиксира точно определен ден през август. Малко време преди изтичането на този период той заяви, че Турската империя ще бъде съкрушена на 11 август, което представлява точно петнадесет дни след 27 юли 1840 година. По това време световното внимание било насочено към събития в Турската империя. През юни 1839 г. Мохамед Али, паша на Египет и васал на султана, въстанал срещу неговото господство. Той разгромил турците и пленил флотата им. В този критичен момент умира султанът Махмуд II и министрите на неговия наследник Абдул Меджид предлагат мирни условия на Мохамед Али, съгласно които той ще стане наследствен паша на Египет, а синът му Ибрахим - управител на Сирия. В този момент обаче Англия, Франция, Австрия, Прусия и Русия, които имали интереси в Близкия Изток, се намесват, като настояват да не се постига никакво съгласие между Турция и Мохамед Али без консултация с тях. Преговорите били проточени до лятото на 1840 година, когато на 15 юли Англия, Русия, Австрия и Прусия подписали Лондонския договор, с което се предвиждало оттеглянето чрез сила на условията, предложени предишната година от Турция. Именно по това време Лич заявил, че очаква Турция да бъде премахната като сила на 11 август. На този ден турският пратеник Рифат бей пристигнал в Александрия с условията от Лондонската конвенция. Освен това на този ден посланиците на четирите сили получили комюнике от султана, в което той ги питал какви мерки трябва да се вземат по отношение на обстоятелствата, които жизнено засягат неговата империя. Било му отговорено, че е “съставен план”, но че той не можел да знае какъв е той. Лич изтълкувал тези събития като признание на турското правителство, че неговата независимост като сила е преминала. Тези събития, дошли в точно определеното, предсказано от Лич време, оказали огромно влияние върху мисленето на тези хора в Америка, които се интересували от Милъровото движение. И наистина това предсказание на Лич послужило за укрепване на доверието в други, все още неизпълнени пророчества - особено пророчеството за 2300 денонощия, - които са били проповядвани от милеристите. Това събитие от 1840 година стана значителен фактор в утвърждаването на идеята за очакването на второто идване три години по-късно (виж ВБ, с.334,335). Би трябвало да изясним обаче, че коментатори и теолози поддържат различни становища относно значението на петата и шестата тръба. Това се дължи по принцип на проблеми в три области: 1. Значението на самия символизъм 2. Значението на гръцкия език 3. Включените исторически събития и дати. Но ако трябва да разискваме в пълнота тези проблеми, това би надхвърлило обемните възможности на този коментар. Общо казано, разбирането на адвентистите от седмия ден за петата и шестата тръба, особено по отношение на включения период от време, е по същество разбирането на Йосия Лич.
|