Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Глава 111. И даде ми се. Редът на мисли от глава десета се пренася в глава единадесета. Тръстика. Тази тръстика е трябвало да бъде използувана като мярка за измерване. Сравни със символизма в Езек. 40:3,6 и Зах. 2:1,2. Ангелът стоеше. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж в стр. 10 от оригиналния коментар) тези думи да бъдат изпуснати (виж в Ревиз. стандартно изд.). Стани. На Йоан е заповядано да вземе участие във видението. Измери. На основание на символа в Захария за човека с връвта за мерене, който измерваше Ерусалим като уверение, че градът ще бъде издигнат отново (виж в Зах. 2:2), може да се приеме, че тук измерването на храма и на онези, които се кланят в него, е също така обещание за възстановяване и запазване. Между шестия и седмия печат има едно допълнително, вмъкнато уверение: че независимо от ужасите, които придружават второто идване на Христос, Бог има народ, който ще устои (виж Откр. 7; виж и гл. 6:17). Подобно и настоящата скоба между шестата и седмата тръба може да бъде разглеждана като уверение, че сред ужасите, които придружават тръбенето на тръбите, Божият храм – т.е. изкупителният план, представен там – и Неговите истински поклонници са в безопасност. Изглежда, че възстановяването и запазването на Божия храм има и едно особено приложение за по-пълното разбиране на значението на Христовата служба в небесното светилище от 1844 година насам. Храм. Гр. “наос” (виж в гл. 3:12; 7:15; 11:19). След голямото разочарование на вярващите адвентисти от 22 октомври 1844 година вниманието им беше отправено към небесното светилище и към делото на Христос като първосвещеник в това светилище. Че тук не става дума за буквалния храм в Ерусалим може да се заключи от факта, че когато Йоан е получавал виденията си, храмът е лежал в развалини. Поради отхвърлянето на юдеите като Божи избрани представители (виж в Матей 21:43 и том IV, стр. 26-33), този храм никога не ще бъде възстановен като божествено признат център на поклонение (виж в Езек. 40:1). Следователно “тези, които се кланят в него”, не са буквално юдеи, кланящи се в своя буквален храм, но такива, които отправят своето поклонение към небесния храм, където Христос служи в полза на Своите чада (Евр. 8:1,2). В особен смисъл и в контекста на това пророчество измерването става в точно определен период от историята на църквата. Ония, които се кланят. Т.е. истинският духовен Израил, Божият народ, в противоположност на “езичниците” (“народите”) (ст. 2). Измерването на поклонниците внушава идеята за едно дело на съд (виж ЕГВ, “Допълнителен материал” към този стих). 2. Двора. В Иродовия храм, който Йоан познаваше добре, имаше един вътрешен двор, разделен на двор за жените, двор за израилтяните и двор за свещениците. Зад тях беше един голям външен двор – дворът за езичниците. Една бариера - “средната стена, коя го разделяше” (Ефес. 2:14) – разделяше външния от вътрешните дворове и никой езичник нямаше право да преминава бариерата под страх от смъртно наказание (виж том V, стр. 67). Поради факта, че дворът, споменат тук, е “даден на езичниците”, Йоан изглежда има специално предвид този голям външен двор. Дворът представлява тази земя в противовес на Божия храм в небето (ст. 1). Остави. Йоан не трябва да измерва нищо друго освен поклонниците на Бога, тези, които и мат право да преминат отвътре бариерата, където биха могли да влизат само израилтяни. Само те могат да се надяват да бъдат запазени от последните съдби, които ще паднат на земята. Даден на езичниците (на народите). Както това беше вярно за двора на езичниците в земното светилище. Може да се приеме, че тук “езичниците” са тези, които не са поклонници, които не са изповядали, че принадлежат към Божия Израил. Светия град. Т.е. Ерусалим (Дан. 9:24; сравни с Лука 21:20). Предаването на външния двор на езичниците включва тъпченето на светия град. За символичното значение на Ерусалим виж по-долу при “тъпчат”. Тъпчат. Настоящият текст е аналогичен на описанието в Дан. 7:7,23, където се изобразява тъпченето от четвъртия звяр (виж в Дан. 7:7,8,25). Тъй като действията на този звяр са насочени специално срещу “светиите на Всевишния” (Дан. 7:25), не е нелогично да разберем, че “светият град” тук представлява Божия народ. Четиридесет и два месеца. Явно е, че този период е идентичен с “време, времена и половин време” от Дан. 7:25 (виж коментара там). 3. Ще дам. Текстът гласи буквално: “Ще дам на двамата си свидетели и те ще пророкуват”, т.е. аз ще накарам моите двама свидетели да пророкуват. Моите двама свидетели. Били са предлагани различни интерпретации на този символ. Намеците в стихове 5, 6 са довели някои тълкуватели до становището да отъждествят тези свидетели с Илия и Мойсей (виж в ст. 5,6), но значението на тези “двама свидетели” надвишава това. В ст. 4 те се отъждествяват с “двете маслинени дървета” и с “двата светилника”, символи, извлечени от Зах. 4:1-6, 11-14. Там за тях се казва, че “те са двамата помазани, които предстоят при Господаря на целия свят” (ст. 14). Както клоните на маслината са представени, че снабдяват с масло светилниците на светилището (ст. 12), така от тези двама светии, които стоят пред престола на Бога, Светият Дух се дарява на човеците (виж в Зах. 4:6,14; виж Пр.Хр., с.408; Свид. към проп., с.338). Тъй като пълното проявление на Светия Дух за човеците се съдържа в писанията на Стария и Новия завет, може да се приеме, че те са двамата свидетели (виж ВБ, с.267; сравни с Йоан 5:39). Относно Божието Слово псалмистът заявява: “Твоето слово е светилник на нозете ми и светлина на пътеките ми”; “изясняването на твоето слово просвещава” (Пс. 119:105,130; ср. с Пр. 6:23). Пророкуват. Въпреки господството на злото през периода от 1260 дни (виж в ст. 2), Божият Дух, особено така, както се открива в Писанията, ще свидетелствува все пак на тези човеци, които биха Го приели. Хиляда двеста и шестдесет дни. Период, който е идентичен с “четиридесет и два месеца” от ст. 2 (виж коментара там). Облечени във вретища. Носенето на вретище е било общоприет белег за скърбене (4 Царе 3:31) и покаяние (Йона 3:6,8). Така Писанията могат да бъдат представени, че скърбят във време, когато човешките традиции са във възход (виж в Дан. 7:25). 4. Двете маслини. Виж в ст. 3. Двата светилника. Виж в гл. 1:12 и 11:3. Които стоят пред Господаря на земята. Виж в Зах. 4:14; Откр. 11:3. 5. Повреди. Т.е. желае или има намерение да ги повреди. Огън излиза. Това ни напомня за присъдата на Илия над вестителите на Охозия (4 Царе 1:10,12). В края тези, които упорито се съпротивляват на свидетелството на Светия Дух, ще бъдат унищожени в огненото езеро (виж Откр. 20:15). Устата им. Формата за единствено число без съмнение е използувана събирателно за “усти”. Такава употреба е нещо обикновено в гръцкия език, както е например с думата “сърце” (Матей 15:8; Марко 6:52), “лице” (Матей 17:6; Деян. 7:45). 6. Власт. Гр. “ексоусиа” - “власт”, “авторитет”. “Ексоусиа” се среща два пъти в този стих, като и в двата случая е преведена “власт”. Да заключат небето. Както и в ст. 5, така и тук това изглежда е намек за Илия, който предсказа, че в Израил няма да вали дъжд “през тия години... освен чрез дума от мене” (3 Царе 17:1) или, както Лука докладва: “три години и шест месеца” (Лука 4:25; Яков 5:17). Водите ... на кръв. Това, което се загатваше досега за тези свидетели, ни напомняше за Илия (виж по-горе и в стих 5); това тук сега изглежда, че сочи на Мойсей и на първата язва в Египет (Изход 7:19-21). С всяка язва. Свидетелите не само имат власт да навличат върху своите неприятели, която падна първо в Египет, но имат власт да призовават и навличат всяка от язвите. 7. Когато свършат. Т.е. в края на 1260 дни (виж Откр. 11:3; Дан. 7:25). Звярът. Гр. “То терион”, “дивият звяр”. Дотук Йоан не е споменавал никакъв звяр (“тхерион”, “четирите животни” от глава 4:6 в действителност не са зверове; виж коментара там). И все пак думата “звярът” изглежда иска да обозначи, че читателят ще разбере за кой звяр става дума тук. Представяни са били две тълкувания на този символ. Коментаторите, които приемат, че понятието “звярът” означава, че ние трябва да го идентифицираме с някой открит ни преди това звяр, и тъй като такава идентификация не се намира в книгата Откровение, те я намират в книгата на Даниил, където звярът, пар екселанс, е четвъртият звяр от Даниил, глава 7. Освен това те посочват, че този звяр излиза от морето, а сегашният звяр “възлиза от бездната” (“абусос”), която в старозаветни времена определено е била свързвана с морето (виж в Откр. 9:1). Според това становище силата, символизирана чрез четвъртия звяр от книгата на Даниил, особено в нейната последна фаза, ще бъде силата, която убива двамата свидетели. Други коментатори идентифицират този звяр като сила, която ще търси начини да унищожи Писанията (символизирани чрез двамата свидетели) в края на 1260-дневния период, 1798 г.сл.Хр. (виж в Дан. 7:25). Тъй като атеизмът е бил особено популярен във Франция по това време, а антирелигиозният дух на деня естествено е воювал срещу използуването и вярата в Писанията, звярът от настоящия пасаж се идентифицира с Първата френска република. Адвентистите от седмия ден общо взето приемат второто становище. Бездната. Гр. “абусос” (виж в гл. 9:1 и по-горе при “звярът”). По отношение на Франция фактът, че звярът излиза от бездната, че нацията няма никаква основа - тя е била атеистична сила - проява на един нов вид сатанинска сила (виж ВБ, с.269). Ще ги убие. Т.е. ще се опита да унищожи Божието слово. За начина, по който Франция обяви война на религията, виж в стих 9. 8. Труповете им. Текстуалните доказателства се разпределят (виж стр. 10 от оригиналния коментар) между този превод и превода “трупът им”. Формата за единствено число обаче би трябвало да е използувана събирателно, както при понятието “уса” в ст. 5 (виж коментара там). Ще лежат. Да се остави едно мъртво тяло непогребано винаги е било считано за възмутително унижение (виж в Пс. 79:2,3). Виж в Откр. 11:9. Големия град. Фактът, че за този град се казва, че е градът, “дето и техният Господ биде разпнат”, навежда на мисълта, че става дума за Ерусалим, “светият град” от ст. 2. Много коментатори обаче разбират израза “дето и техният Господ биде разпнат” символично, както трябва да се разбират без съмнение имената Содом и Египет. От това следва, че те идентифицират “големия град” с Франция, която към края на периода от 1260 години прояви характерните качества, символизирани чрез тези изрази. Общо взето адвентистите от седмия ден приемат това второ становище. Духовно. Гр. “пнеуматикос”, т.е. не буквално, но чрез духовна символична реч (виж в Исая 1:10). Содом. Содом е символ на морална деградация (Езек. 16:46-55). Такова беше състоянието на Франция по време на Революцията. Египет. Тази страна беше известна с отричането на съществуването на истинския Бог и с откритото си неподчинение към заповедите на Бога. Фараонът каза: “Кой е Йеова, та да послушам гласа му...? Не познавам Йеова” (Изх. 5:2). Тези възгледи бяха характерни за водачите на Революцията във Франция. Разпнат. Т.е. в лицето на Своите последователи, мнозина от които загинаха от гоненията във Франция. 9. Людете и племената. Другите народи. Те щяха да наблюдават войната, обявена на Библията във Франция. Три дни и половина. В съгласие с принципа на пророческото тълкувание, според който един ден означава една година, “три дни и половина” ще бъдат равни на три години и половина. Адвентистите от седмия ден, които общо взето приемат, че звярът от стих 7 представлява Първата френска република (1789 до 1801 г.), особено от гледна точка на нейните антирелигиозни предразсъдъци, намират, че това пророчество се е изпълнило по време на този кратък период от френската революционна история, когато атеизмът беше достигнал връх. За начало на този период може да се приеме 26 ноември 1793 година, когато един декрет, издаден в Париж, премахна религията, а за край – 17 юни 1797 година, когато се приема, че френското правителство премахна ограниченията срещу изповядването на религията. Както за някои други части от Апокалипсиса, така и тук по въпроса за “трите дни и половина” са съществували чувствителни различия в становищата на коментаторите. Това е вярно не само поради някои проблеми в самия символизъм, но и поради трудността да се определят точно някои дати в историята на този трескав период от Френската революция. За щастие обаче точното определяне на този период от време не е от жизнено значение за цялостното разбиране на големите пророчески периоди в Библията или за разбиране на главната тема на пророчеството, от което то е част. 10. Земните жители. Виж в гл. 3:10. Ще се развеселят. Гр. “еуфранно” - “радваме се”, “веселя се”. “Еуфранно” е преведено “весели се” в Лука 12:19. Сега, освободени от мъката, т.е. от убеждаващото свидетелство на двамата свидетели, грешните успокояват своята съвест, като се отдават на веселие. Пратят подаръци. Знак на веселие (виж Естир 9:22). Мъчили. Чрез убедителната сила на своето пророчество (виж ст. 3). Почти не съществува по-голямо изтезание от гузната съвест. Когато истината и правдата се представят постоянно пред упорития и преднамерен грешник, те често пъти стават непоносими за него. 11. А след трите дена и половина. Т.е. след края на периода, през който телата на свидетелите лежаха непогребани и изложени пред очите на хората (виж в ст. 9). Жизнено дишане (дух на живот). Т.е. дух, който е живот. Гръцкият израз, употребен тук, е използуван от седемдесетте, за да преведат еврейското “руах хайним” - “дихание на живот” (Битие 6:17; 7:15). Евреите фактически са приравнявали диханието с живота. Следователно да се каже, че диханието на живота е влязло в човека, означава да се каже, че той е получил живот (виж Бит. 2:7). От Бога. Бог, Дарителят на живота, възкреси Своите верни свидетели. Те се изправиха на нозете си. Сравни с 4 Царе 13:21; Езек. 37:10. И голям страх обзе. Гузната съвест, която беше измъчвала грешните по време на пророчеството на двамата свидетели (виж в ст. 10), отново утвърждава себе си. Тези, които се бяха развеселили поради смъртта на свидетелите, сега стоят ужасени, когато гледат чудото с възкресението на тези свидетели. 12. Глас от небето. Говорителят не е идентифициран, но както може да се предположи, е Бог. Възлезте тука. Свидетелите не само че са възкресени от Бога, но на тях им е наредено да влязат в небето. Така, докато техните неприятели ги гледат, те са напълно оправдани от обидите, които са понасяли, и пред всички се демонстрира истината на пророчеството, което те вярно бяха провъзгласявали през 1260 дни. Гласът на самия Бог ги приветствува в небето, точно пред погледа на тези, които търсеха да ги погубят. Това издигане на свидетелите е било разбирано като символ на забележителната популярност, на която се радват Писанията от началото на ХIХ в. Скоро след Френската революция бяха основани различни национални Библейски общества. Особено известни сред тях станаха Британското и чуждестранно библейско общество, основано в 1804 г., както и Американското библейско общество, основано през 1816 г. Тези и други общества са разпространили Писанията в целия свят на повече от 1000 езика. Така че през последния век и половина Библията, вместо да бъде изпратена в забвение като духовно ръководство, се радва на най-широкото си разпространение. И възлязоха на небето в облак. Както Исус се сбогува с учениците Си и облак “го прие от погледа им” (Деян. 1:9), така и двамата свидетели възлизат на небето в облак. Символът описва по подходящ начин възвеличаването на Писанията в периода, последвал тяхното потъпкване във Франция (виж в Откр. 11:9; ср. с Дан. 4:22). И неприятелите им ги видяха. Виж по-горе при “възлезте тука”. 13. И на часа. Т.е. почти непосредствено след възнасянето на свидетелите. Голям трус. Символът на земетресението е използуван многократно в Писанието, за да представи бъркотията и катаклизма, които ще характеризират света непосредствено преди второто пришествие (виж Марко 13:8; Откр. 16:18). Като прилагат пророчеството за Франция, коментаторите виждат в земетресението описание на катаклизъма, който разтърси нацията към края на ХVIII в. Десетата част. Това не е последното земетресение, тъй като само част от града пада по това време (виж в ст. 2,8). Сравни с гл. 16:18. Това земетресение означава временна присъда, която изплашва и довежда до подчинение някои от тези, които се бяха прославили със смъртта на свидетелите. Някои коментатори прилагат израза “десетата част от града” за цяла Франция на основание на факта, че Франция е един от десетте царе, който се издигна от падналата Римска империя (виж в Дан. 7:24). Други коментатори идентифицират града като папския Рим, а Франция – като десетата част – едно от десетте негови подразделения. Седем хиляди. Споменати са сравнително малък брой хора, но все пак достатъчен, за да накара живите да признаят върховенството на Бога, чиито свидетели те са презирали. Човека. Гр. “ономата антропон” – буквално “имена на човеци”. Някои вземат тук думата “ономата”, “имена” в смисъл “личности” (виж в Деян. 3:16). Други прилагат “ономата” за титлите, службите или реда, които бяха премахнати по време на Френската революция. Небесния Бог. Тази титла се среща често в Даниил (виж Даниил 2:18,19,37,44; Ездра 5:11,12; 6:9; 7:12). 14. Второто горко. Т.е. съдбите по време на шестата тръба, която приключи в 1840 година (виж в гл. 8:13; ср. с гл. 9:12; виж “Допълнителни бележки” към глава 9). Третото горко. Т.е. събитията, описани по време на седмата тръба (ст. 15-19). 15. Седмият ангел. Това бележи началото на третото горко (виж в ст. 14) и края на скобата между шестата и седмата тръба (гл. 10:1 до 11:14; виж в гл. 11:1). Адвентистите от седмия ден поставят неговото начало през 1844 година (виж в ст. 10). Силни гласове. Това са били вероятно гласовете на небесните воинства (виж гл. 5:11,12). Подобно по време на седмата язва се чува силен глас и от храма в небето (гл. 16:17). Царства (царство). Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10 от оригиналния коментар) на превода “царство”. Христос получава царството малко време преди Своето завръщане на земята (виж в Дан. 7:14). По време на Неговото идване всяка земна съпротива се съкрушава (виж в Откр. 17:14). Неговия Христос. Т.е. Неговия Помазаник (виж в Пс. 2:2). Небесните воинства, които не са получили спасение чрез Христос, говорят за Него като за “Неговия (на Бога) Христос”, вероятно защото титлата Христос се отнася специално за втората личност на Божеството в Неговата роля да бъде Помазан за делото на изкуплението. Той ще царува до вечни векове. Виж в Дан. 2:44; 7:14,27; Лука 1:33. 16. Господи Боже Всемогъщи. Виж в гл. 1:8. Особено подходяща титла за Бога като победител. Който си. Виж в гл. 1:4. Който си бил. Виж в гл. 1:4. Който ще бъдеш. Текстуални доказателства отдават предпочитание (виж на стр. 10 от оригиналния коментар) на изпускането на тези думи. Те вероятно са изпуснати от цялостния израз от глава 1:4, защото тук фокусът в прославата и хвалението на старейшините пада върху миналото и сегашното положение на Бога, а не на бъдещото. Взел ... и царуваш. Времената в гръцкия оригинал се превеждат по-добре така: “взел голямата Си сила и наистина царуваш”, т.е. взел си и наистина си започнал да царуваш. Победоносното царуване започва с утвърждаването на Божието всемогъщество. Бог винаги е бил всемогъщ и царуването на греха беше възможно само благодарение на Неговото позволение, за да се открие на сътворените същества истинското естество на греха. Когато тази цел беше осъществена, тогава Той взема “голямата Си сила” и още един път се възцарява като върховен Владетел на всемира. Виж в 1 Кор. 15:24-28. 18. Народите се разгневиха. Сравни с Пс. 2:1. Такова ще бъде състоянието на народите преди идването на Христос. Те ще се обединят, за да се противопоставят на делото на Христос и на Неговия народ (виж в Откр. 13:12; 14:8). Гняв. Божият гняв може да се представи накратко със седемте последни язви (гл. 15:1). Времето. Гр. “канрос” - особено време с точно определена цел (виж в гл. 1:3). Това е време на съд както за награда, така и за унищожение. Да се съдят. Споменаването и на наградата, и на унищожението (погублението) означава, че Йоан тук говори за последния съд, който се провежда след хилядата години (гл. 20:12-15). Наградата на слугите Си. Виж в Матей 5:12; 6:1; 1 Кор. 3:8; Откр. 22:12. Тъй като изброените събития са последователни (виж “Ранни писания”, с.36), наградата, за която се говори тук, е унаследяването на новата земя в края на хилядата години. Пророците. Божиите специални служители, които говорят от Негово име. Тази група е носила тежки отговорности и често е страдала по най-жесток начин за своя Господ. Светиите. Или “светите”, т.е. членовете на тялото Христово, които се отличават с чистотата на живота си. Ония, които се боят. Гр. “хои фобоуменон”, понятие, използувано в Деянията за тези, които, макар и да не бяха напълно прозелити в Израил, все пак се кланяха на истинския Бог (виж в Деян. 10:2). Ако това общо значение се има предвид тук, тогава може да се приеме, че тази трета група, която получава награда в съда, са тези, които не са познавали напълно Христос и Неговия път, но които са живели в пълнотата на светлината, която е дошла до тях. Тъй като те са се страхували от името на Бога, както им е бил открит, те също получават награда (виж ЖИ, с.638). От друга страна, изразът “хои фобоуменон” може просто да е в апозиция с думата, преведена “светии”. Текстът тогава би гласял: “светиите, т.е. на ония, които се боят от Твоето име”. Малки и големи. Общественото положение и ранг са без значение в последния съд. Да погубиш губителите. Съдбата на грешните, които са унищожили земята - физически, а и духовно - е поразително подходяща. Самите те са погубени. 19. Божият храм. Пред Йоан се открива изглед от Божия небесен храм с “ковчега на ... завета”, централният момент и същността на видението. Сега, в земното светилище, което беше “образ на истинското” (Евр. 9:24; Рев. станд. изд.) в небето, ковчегът се намираше в пресвятото място, което беше в центъра на службата в Деня на умилостивението - символичния ден на съд. Именно във връзка със седмата тръба Йоан вижда храма в небето и специално “ковчега на Божия завет”. Това означава, че е започнала втората и последна част от службата на Христос в небесното светилище, която отговаря на символичния Ден на умилостивението. Други текстове в Писанията откриват, че тази последна фаза от Христовото дело започна през 1844 година (виж в Дан. 8:14). Респективно адвентистите от седмия ден поставят началото на седмата тръба през тази година. Ковчега на Божия завет. Ковчегът в земното светилище беше мястото, където се съхраняваха Десетте заповеди, Божият непроменим морален закон за всички хора през всички векове. Никой, който вярваше в Бога в юдейско време, не можеше да мисли за ковчега, без да го свърже незабавно с Десетте заповеди. Видението на Йоан за ковчега горе доказва красноречиво, че в последните часове от историята на земята великият морален закон ще заеме централно място в мислите и живота на всички, които търсят да служат на Бога в дух и в истина (виж в гл. 12:17; 14:12; ВБ, с.433). Светкавици и гласове, гръмове и трус. Както по време на седмата язва (гл. 16:18). Трус. Както по време на седмата язва (гл. 16:18,19; ср. с гл. 11:13). Силен град. Както по време на седмата язва (гл. 16:21).
|