Откровението на йоан

1 Откровение от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Иоан,

2 който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово - и всичко що е видял.

3 Блажен, който прочита пред другите, и ония, които слушат, думите на това пророчество, и пазят написаното в него, защото времето е близо.

4 Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте Духове, които са пред неговия престол,

5 и от Исуса Христа, който е верния свидетел, първороденият от мъртвите, и началникът на земните царе. На този, който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта си,

6 и който ни е направил царство от свещеници на своя Бог и Отец, на него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.

7 Ето, иде с облаците; и ще го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за него. Така е; Амин.

8 Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.

9 Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа].

10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия, и до Лаодикия.

12 И обърнах се да видя този, който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

13 и всред светилниците видях един, който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха, и препасан около гърдите със златен пояс;

14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък;

15 и нозете Му приличаха на лъскава мед като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;

16 и имаше в десницата си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше както свети слънцето в силата си.

17 И когато го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а той тури десницата си върху мене и каза: Не бой се; Аз съм първият и последният и живеещият;

18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

19 Напиши прочее това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, -

20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
ГЛАВА 2

1 До ангела на Ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника,

2 Зная твоите дела, и трудът и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.

5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро], и ще вдигна светилника ти от мястото му ако се не покаеш.

6 Но имаш това, че мразиш делата на Николаитите, които и аз мразя.

7 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е в [сред] Божия рай.

8 До ангела на Смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя,

9 Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония, които наричат себе си Юдеи, но не са, а са Сатанинска синагога.

10 Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмница, за да бъдете под изпитня, и ще имате скръб десет дена. Бъди верен до смърт, и аз ще ти дам за венец живота.

11 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

12 До ангела на Пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има мечът остър и от двете страни,

13 Зная де живееш, там дето е престола на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, дето живее сатана.

14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред Израиляните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на Николаитите.

16 За това, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро, и ще воювам против тях, с меча, който излиза от устата Ми.

17 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

18 До ангела на Тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед,

19 Зная твоите дела, и любовта, вярата, служението, и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, и която учи и прелъгва моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

21 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло; и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.

23 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще дам на всеки от вас според делата му.

24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам, Няма да наложа на вас друг товар;

25 но дръжте онова, което имате, докле дойда.

26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, -

27 (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове," -), както и Аз получих от Отца Си. 28.И ще му дам зорницата.

29 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите.
ГЛАВА 3

1 До ангела на Сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.

2 Бодърствувай, и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред моя Бог.

3 Помни прочее как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.

4 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си, и те ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.

5 Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца си и пред Неговите ангели.

6 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите.

7 До ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.

8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, която никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

9 Ето, давам ти някои от ония, които са от Сатанинската синагога, които наричат себе си Юдеи, но не са, а лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

11 [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.

12 Който победи ще го направя стълб в храма на Моя Бог, отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новият Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

13 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите.

14 До ангела на Лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателя на всичко, което Бог е създал,

15 Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл.

16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата си.

17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях, и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп, и гол,

18 то съветвам те да купиш от Мене злато пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; за това, бъди ревностен да се покаеш.

20 Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласът Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

22 Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите.
ГЛАВА 4

1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тука, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

2 На часа се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

4 И около престолът имаше двадесет и четири престола, и видях че на престолите седяха двадесет и четири старци облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

5 И от престола излизаха светкавици и гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии Духове.

6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред, и отзад.

7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле,третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и отвътре; и те не престават ден и нощ да казват: Свет, свет, свет, Господ Бог Всемогъщий, Който бе, и Който е, и Който ще бъде!

9 И когато живите същества принасят слава, почет, и благодарение на този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

10 двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почет и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

1 И видях на десницата на седящия на престола книга написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.

2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите й?

3 И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.

4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.

5 Но един от старците ми каза: "Недей плака; ето, Лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.

6 И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове разпратени по цялата земя.

7 И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола.

8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите.

9 И пеят нова песен, казвайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й, защото си бил заклан, и с Своята кръвта си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде, и народ,

10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

11 И видях, и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди, и хиляди по хиляди;)

12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почет, слава, и благословение.

13 И всяко създание, което е на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почет, слава и господство, до вечни векове.

14 И четирите живи същества казаха: Амин! и старците паднаха та се поклониха.
ГЛАВА 6

1 И видях когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!

2 И видях, и ето бял кон; и яздещия на него имаше лък; и даде му се корона, и той излезе побеждаващ и да победи.

3 И когато отвори вторият печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!

4 И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5 И когато отвори третият печат чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещия на него имаше везни в ръката си.

6 И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

7 И когато отвори четвъртият печат, чух гласът на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!

8 И видях, и ето блед кон, и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор, и със земните зверове.

9 И когато отвори петият печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

10 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

12 И видях когато отвори шестият печат, че стана голямо поклащане: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

13 небесните звезди паднаха на земята, както когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини;

14 небето беше преместено като свитък когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

16 и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

17 защото е дошъл великият ден на техния гняв; и кой може да устои?

1 След това видях четири ангела стоящи на четирите ъгъла на земята, и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.

2 И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, и каза:

3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.

4 И чух числото на подпечатаните, сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на Израиляните:

5 от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

6 от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

7 от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

8 от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Йосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.

9 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде, и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, който седи на престола и на Агнето!

11 И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола та се поклониха Богу, казвайки:

12 Амин! благословение, слава, и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.

13 Тогава един от старците проговори като ми каза: Тия облечени в белите дрехи кои са? и от къде са дошли?

14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

15 За това са пред престола на Бога, и Му служат ден и нощ в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

17 защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир, и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.

1 И когато отвори седмият печат, настана мълчание на небето около за половин час.

2 И видях, че на седемте ангела, които стоят пред Бога, се дадоха седем тръби.

3 И друг ангел дойде та застана при олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всички светии над златния олтар, който бе пред престола.

4 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

5 И ангела взе кадилницата, напълни я с огън от олтара, и хвърли огъня на земята; и настанаха гърмове и гласове, светкавици и тръс.

6 И седемте ангела, който държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.

7 Като затръби първият ангел, настана град и огън размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част от земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

8 И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв,

9 та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите беше унищожена.

10 И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

11 А името на звездата е Пелин; и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

12 И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите беше поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.

13 И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят!

1 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключът от бездънната пропаст.

2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила както е силата що имат земните скорпии.

4 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

5 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

7 И скакалците приличат на коне приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

9 При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне когато тичат на бой.

10 Имаха и опашки подобни на скорпийни, и жила; а в опашките си имаха силата да повреждат човеците пет месеца.

11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по Еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.

12 Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

14 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден, и месец, и година, за да убият третата част от човеците.

16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови, и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

18 От тия три язви, - от огъня, от дима, и от жупела що излизаха от устата им, - беше избита третата част от човеците,

19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните, и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

21 също не се покаяха ни от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.

2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

3 извика с висок глас както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гърмове издадоха своите гласове.

4 И след като седемте гърмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша; но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърмове, и недей го писа.

5 И ангела, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги пророците.

8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене като рече: Иди, вземи разгънатата книга що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

9 Отидох прочее при ангела та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи та я изяж: и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела та я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божият храм и олтарът, и ония, които се кланят в него;

2 но дворът, който е извън храмът, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.

4 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята,

5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва да бъде той убит.

6 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв, и да поразяват земята с всяка язва колкото пъти биха поискали.

7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи, и ще ги убие.

8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и техният Господ беше разпнат.

9 И мнозина измежду людете, племената, езиците, и народите ще гледат труповете им три дена и половина, и не ще позволят, да бъдат положени труповете им в гроб.

10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия двама пророка са мъчили жителите на земята.

11 А след три дена и половина влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

13 И на часа стана голям тръс, и десетата част от града падна, та измряха в тръса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха та отдадоха слава на небесния Бог.

14 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

16 И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който Си и Който Си бил, загдето Си взел голямата Си сила и царуваш.

18 Народите се разгневиха; но дойде Твоя гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците, и на светиите на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гърмове и тръс, и силен град.

1 И Голямо знамение се яви на небето, - жена облечена със слънцето, с луната под нозете й, и на главата й корона от дванадесет звезди.

2 Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му седем корони.

4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

6 И жената побягна в пустинята, дето имаше място приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дена.

7 И стана война на небесата, излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змеят; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9 И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог.

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз щото да бягат от смърт.

12 За това, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13 И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети от мястото си в пустинята, там дето я хранят за време и времена и половин време скрита от лицето на змея.

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави, и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

2 И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, и устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си, и голяма власт.

3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра, и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

5 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името му и скинията му, па и ония, които живеят на небесата.

7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

9 Ако има човек ухо, нека слуша.

10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей.

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

15 И позволи му се да даде дишане на звяровия образ, така щото звяровият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които се не покланят на звяровия образ.

16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата им или на челата им;

17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

18 Тука е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
ГЛАВА 14

1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха неговото име и името на неговия Отец написано на челата им.

2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупените от земята.

4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са, които следват Агнето където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

6 И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята, и на всеки народ и племе, език и люде.

7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ, и приема белег на челото си или на ръката си,

10 той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11 И димът от тяхното мъчене ще се издига до вечни векове; и ония, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито кой да е, който приема белега на името му.

12 Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши, Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона, и в ръката си остър сърп.

15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и рече: Простри острият си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19 И ангела хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20 И линът беше изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
ГЛАВА 15

1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божия гняв.

2 И видях нещо като стъклено море размесено с огън, и че тия, които бяха победили звярът и образът му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

3 И пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? защото само Ти Си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се покланят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма облечени в чисти и светли дрехи, и препасани през гърдите си със златни пояси.

7 И едно от четирите същества даде на седемте ангела седем златни чаши пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

8 И храмът се напълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
ГЛАВА 16

1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 И първият ангел отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ.

3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, загдето си отсъдил така;

6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават за това.

7 И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха от делата си.

12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

13 И видях да излизат от устата на змея, и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка, три нечисти духове прилични на жаби;

14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.

15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.)

16 И събраха ги на мястото, което по Еврейски се нарича Армагедон.

17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола, и каза: Сбъдна се.

18 И произлязоха светкавици и гласове и гърмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкова силен.

19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния си гняв.

20 И всеки остров побягна, и планините не се намериха.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

4 Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни, и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша пълна с мърсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

5 И на челото й имаше написано това име: Тайна: Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

7 Но ангела ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче скоро ще възлезе из бездната и отиде в погибел. И земните жители, всеки чието име не е записано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят когато видят, че звярът беше, и го няма, но пак ще дойде.

9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;

11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;

12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

13 те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт;

14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани, и верни.

15 Каза ми още: Водите, които си видял, дето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

16 И десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълняват Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

18 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.
ГЛАВА 18

1 След това видях друг ангел, който слизаше от небето имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон, и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух, и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

3 защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерният й разкош.

4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвувате в греховете й, и да не споделяте язвите й;

5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

8 За това, в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал, и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

9 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея когато видят димът от изгарянето й.

10 От далеч ще стоят поради страх от мъките й, и ще казват, Горко, горко, на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво, и всякакви изделия от слонова кост, и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор;

13 и канела, аромати, тамян, миро, и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овци; коне, колесници, и роби; и човешки души.

14 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

15 Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

16 Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница, и червено, и украсен със злато, със скъпоценни камъни, и с бисери;

17 защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците, и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

18 и викаха, като гледаха димът от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

20 Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

21 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

22 Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, и от тръбачи няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

23 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

24 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.
ГЛАВА 19

1 След това чух като-че-ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава, и сила принадлежат на нашия Бог;

2 защото са истинни и праведни неговите съдби; понеже той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.

3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!

5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

6 И чух като глас от силни гърмежи, които казваха, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашия Бог, Всемогъщий, царува.

7 Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

9 И казва ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони, и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

13 и беше облечен в дреха попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово.

14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга, и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете, и Господ на Господарите.

17 После видях един ангел стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря,

18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи.

19 И видях звярът и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против неговото воинство.

20 И звярът беше уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знамения, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се кланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

21 А останалите бяха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

1 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

2 Той улови змеят, старовременната змия, която е Дявол и Сатана, и го върза за хиляда години,

3 и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

6 Блажен и свят оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа, и ще царуват с него хиляда години.

7 И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

8 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морският пясък.

9 И те се разпростряха по цялата широчина на земята, и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето та ги изпояде.

10 И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, дето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

11 След това видях един голям бял престол и онзи, който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

12 Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите.

13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и Смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

14 И Смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро - е втората смърт.

15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.

1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

2 Видях и светият град, новият Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.

3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина,

5 И седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши; защото тия думи са верни и истинни.

6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и края. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

7 Който побеждава ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците, и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми проговориха, казвайки: Дойди, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.

10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

11 и имаше божествена слава, като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

12 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на Израиляните:

13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

14 И градската стена имаше дванадесет основни камъни с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.

15 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстика, за да измери града, портите му, и стената му.

16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери градът с тръстиката, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

17 Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

18 Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато подобно на чисто стъкло.

19 Основните камъни на градските стени бяха украсени от всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,

20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато прозрачно като стъкло.

22 И храм не видях в него, защото неговия храм е Господ Бог Всемогъщий и Агнето.

23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветлява; защото Божията слава го осветляваше, и неговото светило е Агнето.

24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща;

25 портите му не ще се затварят деня, (защото нощ не ще има там;)

26 и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.

27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота.

1 След това, ангела ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето, и течеше всред улицата му.

2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дървото бяха за изцеление на народите.

3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

5 Нощ не ще да има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява. И те ще царуват до вечни векове.

6 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ, Бог на пророческите духове, прати ангела си да покаже на неговите слуги това, което трябва скоро да стане.

7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.

8 Аз Йоан съм, който чух и видях това. И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това.

9 Но той ми рече: Недей! аз съм служител на тебе и на братята ти пророците, и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо.

11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свят.

12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго според каквито са делата му.

13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и края.

14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите в града.

15 А вън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците, и всеки, който обича лъжата и лъже.

16 Аз Исус изпратих ангела си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

17 И Духът и невястата казват: Дойди. И който чуе нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска нека вземе даром водата на живота.

18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите написани в тая книга;

19 и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме делът в дървото на живота и в светия град, които са описани в тая книга.