Внесоха 689 жалби в "Медицински одит"

Внесоха 689 жалби в "Медицински одит"

689 жалби са внесени от пациенти, техни близки и различни организации в Изпълнителната агенция "Медицински одит" през миналата година, показват докладите на одиторите. От тях 345 са от физически, а 344 от юридически лица.

По думите на нейната директорка проф. Златица Петрова, хората се оплакват най-много от достъпа и качеството на медицинската помощ, от организационни затруднения и от нарушаване на правата им.

Одиторите са направили 517 проверки. Инспектирани са 316 лечебни заведения, от тях 173 болници и 143 за извънболнична помощ. Около 60% от проверените жалби са се оказали основателни.

Хората най-често се оплакват, че трябва да чакат, а също и от липсата на специалисти. Например, пациент чака до следобяд във Видинската многопрофилна болница, за да му разчетат рентгенова снимка, направена сутринта, тъй като няма достатъчно рентгенолози. Сред жалбите има и такива за забавяне на операции заради липсата на анестезиолози.

Същевременно, Изпълнителната агенция "Медицински одит" е издала 318 наказателни постановления. Сумите варират между 1000 и 8000 лв. на лечебно заведение. Общо, те възлизат на близо 600 000 лева. Близо половината от санкционираните обаче обжалват. Одиторите обаче са спечелили 60% от делата. Несъбраните суми са около 80 000 лева, но грижа за тях ще има НАП.

Одиторите признават, че регламентираните суми нямат никакъв ефект. Например, за нарушаване на качеството, санкцията е от 100 до 600 лв. за физическо лице.

5 града най-уплашени от корупция в клиниките

Жителите на пет града имат по-високо усещане за корупция в болниците от останалите населени места, показва социологическо проучване, основано на данни от Националния статистически институт. Това са Перник (96%), Търговище (92%), Кюстендил (80%), Видин Пациентите се чувстват застрашени от корупция

(67%) и София (66%). Най-високо оценена е работата на болниците в Търговище, Русе, Варна, Ловеч, Силистра. На дъното на класацията са Смолян, Стара Загора, Сливен, Кюстендил, Перник.

10 на сто от българите през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми за себе си или за свой близки, показва друго социологическо изследване. За дадени подкупи за лечение споделят предимно жени между 40 и 60 години и предимно високообразовани.

Едва 6% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които дават подкупи.

1000 души годишно стават жертви на небрежни специалисти

Около 1000 души средно на година стават жертва на лекарска грешка, твърдят от Асоциацията за закрила на пациентите.

Повечето от тях са хора със скромни възможности и бедни, които нямат средства дори да си наемат адвокат в съда, поясни председателят на организацията Пламен Таушанов, който по професия е адвокат.

Затова е редно да се създаде специален фонд за обезщетение, който да изплаща щетите на такива хора, заяви той. Финансирането му да става от застраховките на докторите срещу лекарска грешка.

Такива фондове има в почти всички страни от Европейския съюз. От тях се покриват щетите на увредени пациенти в резултат на неправилно лечение или гаф на доктор.

Да се увеличи и ЗАСТРАХОВКАТА на българските лекари за над половин милион лева, като, подобно на Франция, се въведе санкция, ако медик не се е застраховал, настояват още от асоциацията. Сега тези полици са за не повече от 50 000 лева, което според адвокат Таушанов, не покриват щети. По думите му, щетите, оценени от съда, за увреждане на пациенти вече стигат до 150 000 - 200 000 лева. Когато пострадалите са няколко, имущественият иск може да надскочи половин милион лева. Според него по-високите застраховки трябва да се . въведат час по-скоро, тъй като сега лекарят не се чувства защитен да работи и взима рискови решения при изключително тежки случаи.

От Асоциацията за закрила на пациентите са категорични, че трябва да се създаде и

РЕГИСТЪР на лекарските грешки, в който да се описват конкретните случаи. Сред исканията йеи прецизиране за информираното съгласие. Сега не само доктори, както изисква Законът за здравето, но и медицински сестри дават бланките за информирано съгласие на болните да ги подпишат, като не са им разяснили точно и разбираемо какви са ползите и рисковете за тях. От организацията призоваха още да се наблегне на превенцията. България е на 52-ро място в цяла

Европа по превенция на пациентите. Изпреварва ни дори Албания. "Пациентът в България е в по-тежка позиция от обвиняем. Обвиняемият има право на адвокат", смята Пламен Таушанов. Лекарските права да се отнемат минимум за шест, а не за два месеца, както е сега. 60 дни забрана за упражняване на професията звучи несериозно, смята той.

Вързаният Хипократ

Оказва се, че не само Темида е с вързани очи в името на справедливостта. С вързани ръце е и Хипократ, колкото и това да е чудно някому. За да се уверите, опитайте се да подадете сигнал в Българския лекарски съюз за гаф на доктор, от който следва да му бъдат отнети правата. Просто нищо няма да последва. Защото ръцете на Хипократ са вързани, но не с превръзка в името на обективността, като тази на Темида, а със Закона за съсловните организации, от една страна, и Етичния кодекс на БЛС, от друга.

Колкото и да е голяма грешката на медика, колкото и членовете на Централната етична комисия на БЛС да са нахъсани да изчистят съсловието от черните овце в него, те не могат да направят нищо. Погледнато според нормативната база, дори министърът на здравеопазването (който и да било той) да сезира въпросната комисия, ще удари на камък. Причината е направо трагикомична.

Оказва се, че Централната етична комисия, която е избрана от най-висшия орган на съсловната организация събора, не може да налага наказание "отнемане на лекарски права". Това обаче могат да правят регионалните етични комисии, чиито членове са избрани на общо събрание. Макар и те да имат това право, лишават доктори от права едва след като влезе в сила присъда срещу тях. Защото докторите по места се познават. Трудно някой ще скочи срещу колега, който по стечение на едни или други обстоятелства утре може да му се окаже началник или пък под скалпела му да легне собственото му дете. Друг е въпросът, че докато една присъда влезе в сила, за да му бъде сложена и медицинската диплома на трупчета, не е ясно колко още пациенти ще минат през кабинета на същия този доктор и дали той няма да повтори, че и потрети допуснатата вече грешка, за която срещу него се води дело.

Дори да се намерят един-двама обективни членове в етичните комисии на БЛС по места, пак ще ударят на камък, защото рискуват самото съсловие "да им вземе главите". Причината - твърде елементарна, но изключително ефикасна за опазване на доброто име на гилдията.

Етичният кодекс на съюза е "застраховал" всеки един свой член срещу риска да му бъдат отнети правата, като е предвидил санкция за медик, който уронва престижа на колега. Какво точно трябва да се разбира под това понятие обаче, документът не казва. Затова пък е ясно, че всеки лекар, дръзнал да се произнесе негативно, но обективно за друг, ще понесе санкция.

Ето затова в малките населени места, а и не само в тях, трудно се намират хора, които да бъдат включени в лекарските експертни комисии по едно или друго дело. Резултатът е, че жалби от пациенти валят всеки ден, но за пет години само седем човека са с отнети права и то след влезли в сила присъди.

Действително, всяко съсловие е силно пред своите членове, когато пази интересите им. Но е с авторитет пред обществото, когато не крие черните овце в стадото си, така, както се практикува в останалите европейски страни. Защо това да не е така и у нас?