Относно кандидатурата на доц дсн Людмила Иванчева



Дата14.07.2017
Размер59.63 Kb.
#25669
СТАНОВИЩЕ
от доц. д-р Асен И. Димитров

Институт за изследване на обществата и знанието – БАН

относно

кандидатурата на доц. дсн Людмила Иванчева във връзка с конкурс за Професор по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата за нуждите на секция “Общество на знанието: наука, образование и иновации” към ИИОЗ-БАН, обявен в Държавен вестник” бр. 94 от 25.11.2016 г.


Относно кандидатурата на доц. дсн Людмила Иванчева:
Понастоящем доц. Людмила Иванчева e доцент в ИИОЗ-БАН, зам. ръководител на секция „Общество на знанието: наука, образование и иновации”. От2015 е Доктор на социологическите науки.

Областта на научни интереси на доц. Иванчева е: изследване на науката и технологиите; научна и иновационна политика; наука и общество; наукометрия; организация на научните изследвания и институционално развитие; мобилност и кариерно развитие на учените; методология и философия на науката; научни комуникации.

Научната биография на доц. Иванчева е многостранна и плодотворна, като тук ще отбележа само един от нейните научни грантове и отличия: Университет на Минесота и WWF, спечелена стипендия (след международен конкурс) за study-tour в САЩ и Канада. Тема: „Нови информационни технологии и информационен мениджмънт в областта на екологията и опазването на околната среда”; Основни обучаващи институции: Университет „Джордж Вашингтон“, Конгресна библиотека, Институт за световни ресурси (WRI), Агенция за опазване на околната среда (EPA), Световна банка – Вашингтон; ООН, UNDP, Публична библиотека – Ню Йорк; Център за изследване на световното развитие (IDRC), Централен институт за научна и техническа информация (CISTI) – Отава; участие в 86-та Годишна конференция на SLA – Монреал.

Впечатляваща е и експертната дейност на доц. Иванчева:

2016, Експерт-оценител към ФНИ по конкурсна програма „Научна периодика“

2016 и понастоящем,

2014, 2015, Експерт-оценител, РП „Хоризонт 2020”, Европейска комисия, Брюксел

2013 и понастоящем,

Член на Управителен съвет на БАН, 2011 и понастоящем,

Член на Консултативен научен съвет „Човек и общество”, БАН,

2011-2015, Член на Научен съвет на ИИОЗ-БАН,

2010, Член на Учредителен научен съвет на ИИОЗ-БАН,

2010, Член на Атестационна комисия към ИИОЗ-БАН,

1996-1997, Член на Междуведомствен съвет за реализация на политиката за жените към Министерски съвет на РБ.

Доц. Л. Иванчева е автор на 86 научни публикации, от които 4 монографии (2 от тях – извън хабилитацията и дисертационните трудове), 18 – в чуждестранни и международни издания (4 от тях индексирани в Thomson Reuters и Scopus), 45 в реферирани издания. За сериозността на научните резултати на кандидатката свидетелства тяхната висока цитируемост в чуждестранни и международни издания: h-индекс 5; 90 цитирания в чуждестранни и международни издания, от които – 10 в списания, индексирани в Thomson Reuters и Scopus; забелязани цитирания у нас – 33.

За присъждане на академична длъжност „Професор” е от значение и наличието на преподавателски опит, като кандидатката отговаря на това изискване в качеството си водещ на курс „Медиазнание”, Югозападен университет „Неофит Рилски”, бакалавърска степен, редовно и задочно обучение (автор на новата учебна програма), както и научен ръководител на двама докторанти – един отчислен с право на защита и един – настоящ.


Оценка на публикациите на доц. дсн Людмила Иванчева, представени за участие в конкурса:
В конкурса за Професор по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата за нуждите на секция “Общество на знанието: наука, образование и иновации” към ИИОЗ-БАН, доц. Иванчева участва с две монографии, една публикация с IF и над 10 публикации в реферирани издания в чужбина и у нас. Тук ще е възможно да се спра само на нейното монографично изследване върху „Моделиране на научното развитие с наукометрични методи: подходи, интерпретации, перспективи”, София: Издателство на Техническия университет, 2015, 157 с., ISBN 978-619-167-179-3.

Монографията представлява обстоен аналитичен обзор на многообразните наукометрични модели, отразяващи различни аспекти от развитието на науката. Изследването е с голям времеви обхват, проследяващо еволюцията, състоянието и тенденциите в разглежданата проблематика, като вниманието е фокусирано върху методологичната концептуализация и систематизирането на наоукометричните модели, както и върху възможностите за тяхното приложение в различни сфери на науката и в научната и иновационната политика.

Монографичният труд представя и оригинални наукометрични разработки на авторката, като например модел, базиран на теорията на размитите множества, за изследване на интердисциплинарност на научни публикации на макроравнище (Вж. Документи по конкурса – списък публикации). Моделът въвежда три количествени параметъра: индекс на интердисциплинарност (измерващ обхвата на интердисциплинарните взаимодействия); степен на интердисициплинарност (обозначаващ силата на интердисциплинарните връзки); среден коефициент и средна степен на интердисциплинарност (обобщени параметри, отнасящи се за документален масив) (op. cit. стр. 73). Особеност на предложената нова методика е, че в качеството на индикатор не се използва наличието на цели термини, обозначаващи научната дисциплина, а на морфеми, извлечени от тези термини. Например дори когато в заглавието (или в някое друго поле) изобщо липсва думата “биология”, обозначаваща научната дисциплина, може да се срещат прилагателните “биологически”, “биоактивен”, или термини-деривати като “биоценоза”, “биомембрани”, “биомаса” и пр., които също индицират принадлежност на изследването към областта на биологията, особено щом като са изведени в основните полета на библиографското описание (op. cit. стр. 74) .

Монографията, освен че е компетентно, системно, информатгивно поднесена, е и увлекателно четиво. С особен интерес разгледах раздела върху динамичните наукометрични модели и в частност – моделите за изследване на динамиката на науката, базирани на теорията на Томас Кун. Доц. Иванчева е един от Институтските изследователи, запознати и активно прилагащи теорията на сложните динамични системи в своята специфична предметна област, което води до нетривиални и продуктивни научни подходи и резултати. Напр. този, да се приложи модела на бифуркациите към критичните точки в динамичната структура на научните революции. Този подход би могъл още да се детайлизира; би могло да се отчете, че в точката на бифуркация се пораждат три нови орбити, като средната, макар и неустойчива, продължава стария динамичен тренд, както и, че възникват две нови, вече устойчиви орбити, с всички произтичащи оттук качествени проекции върху историята и теорията на дисциплинарните матрици. Според мен, същият подход е още по-релевантен и при моделирането на историята на философските концепции. Много интересен намирам, че е също и разделът върху институционализацията на научната информация.

В самооценката на основните научни приноси, доц. Иванчева ги е разпределила в четири основни групи:


  • Наукометрия и Научни комуникации – на тази група приноси вече се спрях и им давам заслужена висока оценка;

  • Развитие на отношенията наука – общество и Технонаука – тук ще отбележа, че съм запознат и с най-нови резултати на кандидатката, представени в още непубликуваните материали от състояла се наскоро юбилейна конференция;

  • Мобилност и кариерно развитие на учените;

  • Институционално развитие – това е особено значима област от информационната и социалната динамика на научното знание и на научните общности; в нея съм имал възможността за интересен и продуктивен диалог, а и дебат с доц. Иванчева. Не винаги позициите ни са съвпадали, но с голямо уважение бих споделил, че тя никога не е използвала високата си професионална компетентност за защита на пристрастни тези, интереси и позиции, и, че за нея наукометрията е над всичко теория и методология, инструментариум в научната политика, но в никакъв случай – в административната практика.

Бих могъл да продължа този диалог по теми като разискваният от кандидатката „ефект на Матей”; като необходимостта от повишаване на значимостта на “peer review” или върху необходимостта от разработването на специфичен наукометричен инструментариум за качествена оценка на научните резултати, отчитащ тяхната компетентност, критичност и иновативност и съм убеден, че тя може да постигне много и ще продължи да работи над тях и за в бъдеще.


Заключение:
Като имам предвид високата професионална компетентност, научните резултати, които обсъдих само в една тяхна ограничена част, теоретичното и стилистично равнище на монографичното ѝ изследване, както и устойчивата научна реализация на международно, институционално и преподавателско ниво, ще гласувам убедено в подкрепа на кандидатурата на доц. дсн Людмила Иванчева във връзка с конкурс за Професор по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата за нуждите на секция “Общество на знанието: наука, образование и иновации” към ИИОЗ-БАН, обявен в Държавен вестник” бр. 94 от 25.11.2016 г.
31.03.2017 г. Подпис:

София


(Асен Димитров)



Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница