Отново в института и в ЦК на бкп



Дата17.03.2017
Размер174.73 Kb.
#17170
Отново в института и в ЦК на БКП

От работата ми като началник отдел в Министерството на вътрешната търговия добих усещането, че има голяма разлика между работа във ВУЗ и в едно чиновническо учреждение както министерството. Във ВУЗ функциите са строго определени според йерархията, напр. асистентът е задължен да води упражненията по съответна дисциплина и не може да претендира за доцентско място докато не защити дисертация и не се хабилитира. В чиновническото общество няма йерархия. Целта е покрай работата чиновникът да се държи и в орбитата на началствата. В това се изразява конкуренцията между тях. Този процес носи сугубо икономически характер и понякога е свързан с подкуп и рекет.

През 1955 г. направихме годишна инвентаризация в министерството. Това влизаше в задълженията на финансово счетоводните отдели. По време на инвентаризацията трябвало да се бракуват писалките, с които пишели зам. министрите. Димитър Костов, работник в отдела, който работеше по методологията на отчетността, донесе 2 от тези писалки и каза, че са хубави и може да се използват, а материално отговорно лице иска да се бракуват и счупят. Отговорих му, че щом счита, че може да се ползват, то всички които ще вземат от тези писалки да подпишат разписки и да ми ги дадат. Така и стана хората взеха писалките, а аз прибрах разписките и ги заключих в сейфа, където държах разни поверителни материали. Инвентаризацията мина и замина, а инвентаризационните описи бяха утвърдени и подписани от някой от зам. министрите. След месец два при мен дойде следовател от прокуратурата и ми казва, че срещу мен има обвинение за злоупотреба – присвояване на бракуваните писалките на зам. министрите. Отговорих му, че не са присвоени, а продължават да ги ползват дама другари от отдела и му показах подписаните разписки.

Човекът се хвана за главата и вика “брей каква клевета”. Попита искам ли да знам от кого е писано донесението. Отговорих му, че не любопитствам. Той ми каза, че е писано от човек от моя отдел на пишещата машина зачислена на Захариев1, а и изразите били негови. Захариев имаше претенции да стане началник на ревизионния сектор, но имаше по-добър и утвърден работник когото назначих. Разликата в заплатите беше само 15 лв., но и за тази малка сума се беше осмелил до отиде към тази долна мърсотия.

В друг подобен клеветнически пасквил някой беше написал че съм трайчскостовист и съм бил секретар на Петко Кунин, които беше в затвора по същият процес. Извикаха ме да ме разпитат и по това донесение. Казах им, че Петко Кунин съм го видял от разстояние през 1948 г. когато откри новата пещ в циментовия завод "Вулкан" в Димитровград, но не съм имал и честта дори да се ръкувам с него. Доносникът беше дал някакво име и адрес на ул. “Бачо Киро” № 12. Провериха и се оказа, че на този адрес въобще не живее такова лице. Всички тези неща все се правеха в духа на злепоставянето и завистта, че съм се издигнал в служебната йерархия до началник отдел в министерство, а бях само на 28 години.

Фактическото сливане на двете министерства стана от 1.01.1957 г., а за министър на общото министерства беше назначен Райко Дамянов. Негов първи заместник по линия на вътрешната търговия стана Пеко Таков, с когото се познавахме, докато Б. Благоев, който беше първи зам. министър при Пеловски и който непрекъснато парадираше с познанството си с Райко Дамянов беше изпратен за директор на стъкларския завод "Стинд" в София.

Като началник на финансово счетоводен отдел трябваше да направя годишното счетоводно приключване и да се приеме баланса и отчета от съществуващите тогава балансови комисии. Успешно реших тези задачи през март 1957 г. в законно установените срокове и от 30.04.57 г. отново бях назначен като редовен преподавател в института.

Сега вече наред с преподавателската си работа трябваше да положа остатъка от изпитите свързани с кандидатския минимум. Мисля, че изпита по политическа икономия и специалността вече бях взел. Оставаше изпитът по френски език. С него се затрудних. Включих се в един курс и редовно го посещавах. Поставих си задача ежедневно да усвоявам по 20 думи. Курсът ни водеше др. Драгиев, които беше висококвалифициран и способен преподавател. Посветих много време на подготовката си. По време на изпита ми дадоха да преведа 10 стр. от френска политическа икономия написана от Жан Баби. Текстът се оказа много труден понеже изобилстваше с гализми2, които ги нямаше и в речниците. Поисках помощ, която ми беше дадена. Оказа се обаче, че даже и членовете на комисията се затрудниха от някои от гализми. Накрая ме оцениха за отличен.

1958/59 г. Част от преподавателския състав на ВИИ “Карл Маркс” Гр. Ваклиев е на първия ред трети от ляво.

С голямо напрежение написах дисертацията. Тя излезе 210 стр. и беше приета от катедрата - така ми се даде зелена светлина за защитата. На 17.06.58 г. се явих на защитата. Рецензенти бяха проф. д-р Д. Йорданов и доц. Г. Дечев.

Обикновено защитите се провеждаха в 32 аудитория. Тя имаше над 200 места. Намираше се на II етаж и входът за нея беше от към ул. “Ст. Караджа”, макар, че официално институтът се водеше на ул. “Раковски” 114. Това ново крило беше строено около 1944 г. с доброволните вноски (от 500 или 800 лв.) на учещите тогава в свободния университет студенти. В студентските им книжки са слагали печат "доброволна вноска от.......лв. за строеж на нова сграда на института”.

По време на моята защита, както и при други такива, имаше много хора, в това число и едно постоянно присъствие от зяпачи и изказващи се. Имаше известен брой студенти от горните курсове, офицери съкратени от армията по Женевската конвенция от 1956 г. за намаляване числеността на армиите и др. До колкото си спомням, по дисертацията ми се изказаха главните счетоводителки на "Стройматметиз", на ЦУМ и директорът на търговията в Хасково - Манол Хърсев. Те дадоха положителна оценка на дисертацията и подчертаха, че проучването им е от полза защото до сега не са наблюдавали обращаемостта на оборотните средства. Другите изказвания съвсем бледо си спомням и не ги отбелязвам. Рецензиите бяха положителни и гласуването премина добре. От 17 имащи право на глас 16 гладуваха ЗА и един се бе въздържал. Висшата атестационна комисия с протокол № 10 от 6.Х.1958 г. ме е утвърди за кандидат на икономическите науки. ВАК уведоми института за решението си, от където ми дадоха надбавка от 20 лв. за придобита научна степен. По-късно тази надбавка. стана 30 лв.

1959 г. Николина и Григор на екскурзия с приятелите си Нонка и Борис Радославови

От преумората на другия ден се разболях и лежах един месец във втора градска болница. Заболяването ми беше “Морбус миниера” - силен световъртеж, повръщане и губене на равновесие при ходенето. По заключение на лекарите се дължеше на силна умствена преумора и преживявания. По време на лечението ми те се грижеха добре за мен. В същата болница като млад лекар-специалист работеше и шуреят ми д-р Ефтим Сотиров. При изписването ми препоръчаха разходки и умствено и емоционално освобождаване чрез майната му на всичко. Така или иначе укрепнах и нормално започнах занятията през учебната 1959/1960 г.

През май 1960 г. кадровикът на института Д. Янев ме уведоми, че другари от ЦК са взели личното ми дело. Отново преживявания! Мислех, че пак ще се заяждат с мен за изказването ми по време на априлският пленум. Реших – “Да става каквото ще” и през лятото заминахме със съпругата и малките ни деца на почивка в Обзор. Там наехме частна квартира. Хазаите ни бяха младо и симпатично семейство и ние останахме много доволни от почивката.

Когато се завърнахме от почивката съседът ни Иван Станков, които работеше в ЦК ме уведоми, че от Планово- финансово- търговския отдел ме търсят под дърво и камък, за да постъпя на работа там. По това време ръководител на отдела беше Станка Цекова, а заместници й бяха Гриша Филипов и Димитър Русинов. Не ми се напускаше Института. Разбрах се с Иван да казва, че ме няма, че съм на почивка . Мислех, ще се размине това ново изпитание. Разчитах, че когато този въпрос се гледа в Секретариата или в Политбюро все някой ще спомене, че съм единият от разобличаваните по време на априлския пленум и така ще се размине. Но уви излъгах се. След като открили моето полицейско досие складирано в някакво училище в Габровско, а не във В. Търново, Секретариатът взел решение да постъпя на работа в ЦК, като инструктор т.е. политически работник със заплата 180 лв., но и да си остана хоноруван преподавател в Института. Принудих се да се легализирам и постъпих на работа в отдела на ЦК на 27.08. 1960 г.

Беше ми ясно, или поне така си мислех, че моето поведение и работа там ще бъдат гледани под лупа и трябва да внимавам. Отговарях за Министерството на вътрешната търговия. За ЦКС отговаряше др. Л. Начев. Димитър Русинов, симпатичен и разбран човек, отговаряше за вътрешната търговия като заместник началник на Отдела. Другарят Боян Българанов, човек който се отнасяше към мен с внимание и симпатии, отговаряше за търговията като секретар на ЦК. Той, още на една от първите ни срещи ми каза: - “Е пак се събрах с Трънчани”. По това време министър на вътрешната търговия беше Руси Христозов, пак познат човек. Не се страхувах от работа и си мислех, че с всеотдайност трябва да оправдая доверието.

През тези години 1960/1961 имаше сериозни затруднения в снабдяването. Организирах подаването на информация за какво негодуват хората по опашките в търговските обекти и подавах тази сводка ежеседмично на Боян Българанов. Една сутрин през зимата на 1961 г. току що бях дошъл на работа, когато един гражданин звъна по телефона от ул. “Шипка” и ми каза елате да видите хората се бият пред месарският магазин поради неуредици в снабдяването. Бях си купил кола Москвич и веднага заминах на там. При пристигането ми всичко вече беше утихнело, но хората негодуваха от недоимъка на месо в магазините. Като се върнах, при паркирането пред ЦК закачих малко колата на един другар от външният отдел и трябваше да го уведомя. На влизане в сградата на ЦК се засякох с Гриша Филипов. На въпроса му от къде идвам му отговорих, че съм ходил по сигнал на ул. “Шипка” и му разказах подробностите. На 3-тия етаж слязох от асансьора и се отбих при колегата от външния отдел, с когото отидохме до колите. Той огледа своята и ми каза, да не се безпокоя. Тъкмо влизах в кабинета си, когато звънна секретарката на Българанов и ми каза веднага да сляза при него. Когато влязох при него той си подсвиркваше, което показваше, че е ядосан. Запита ме: - “Ваклиев. кой трябва да ме информира какво става по търговската мрежа, ти или някой друг?” Отговорих му – “Разбира се, че аз.” Стана ми ясно, че междувременно, докато бях при колегата от външния отдел, Гриша Филипов го е информирал за сигнала. Разказах подробно за случая, срещата с Гр. Филипов и отклоняването ми до външния отдел. Като изслуша всичко, Българанов се усмихна и ме освободи. Така, Гриша Филипов, заместник завеждащ на отдела, беше избързал с информацията и ме беше злепоставил.

Забягвайки напред ще посоча още два случая, които напластиха негативното отношение на Гриша Филипов към мен. В края на 1961 или 1962 г. са проведоха избори за народни представители. Българанов ни взе - него и мен и отидехме в Шуменски окръг където се беше кандидатирал за народен представител. После посетихме и Варна. Там, Боян Българанов насрочи среща с търговските работници. Въз основа на извършени предварителни проверки ме натовари да изляза с доклад пред тях. Трябваше да направя анализ на допусканите слабости и да посоча пътища за мобилизация на актива за преодоляването им. Два дена правех срещи с ръководствата и проверки в търговската мрежа. Когато приготвих доклада го прочетох пред Българанов и Филипов. На другия ден го изнесох пред търговските работници и станаха оживени разисквания. И Боян Българанов дръпна реч. За докладчик в Шумен беше определен Гриша Филипов. Вечерта се събрахме при Българанов, където Филипов прочете доклада. След като го изслушахме Българанов се разсърди и отсече: - “Не Гришата, а Ваклиев ще е докладчик.“ Аз възразих, мислех че не ще мога да се подготвя. Отговорът беше – “Ще можеш!” и нареди на Гришата да ми предаде материалите от проверките, като добави “Няма да се излагаме Гришата да говори на българо-руски език.” Повече не можеше да се възразява, а още повече да се отлага събранието, тъй като беше предварително оповестено. Подчинихме се и двамата и изпълних нареждането. Мисля, че събранието мина добре, но Гриша Филипов не остана доволен от това.

Другият случай беше през втората половина на 60-те години, когато Гриша Филипов, току що беше избран за секретар на ЦК на БКП. По това време Георги Караманев ми беше колега - заместник министър Аз щях да заминавам по работа в СССР и тъй като имах приятели и връзки в СССР и по специално в Москва, Караманев ме помоли, другарите да окажат съдействие на тъста му за телефон, за да може съпругата му да държи връзка с него. Даде ми адреса и ми каза, че той е бивш военен. С приятелите си уредихме бързо този въпрос, пък и беше излязло и постановление бившите военнослужещи да се ползват е известни предимства. При завръщането си аз го уведомих, че съм решил въпроса с телефона, когато Караманев ме попита как реагират нашите състуденти на избирането на Гришата Филипов за секретар. Аз тъкмо да си отворя устата да отговоря, когато той добави – “Не се ли учудват?”. Пъхна ми своите думи в устата, а аз отговорих, че има такова учудване. По-късно беше използвал този отговор и го съобщил на Гр. Филипов, който окончателно и сериозно измени отношението си към мен. При освобождаване то ми от министерството през 1974 г. като зам. министър отново беше цитирал този отговор в контекста, че аз имам неправилно отношение към ръководните кадри в ЦК и беше свързал този въпрос и с изказването ми от времето на Априлския пленум..

При престоя си в ЦК обмислях какво значимо и полезно нещо мога да направя за страната. Изникна въпросът да се осигурят средства за увеличение на пенсиите за селскостопанските работници. Това беше през 1961 година, когато се проведе известна ценова реформа. Тогава потреблението на тютюневи изделия в България беше около 13,000 тона годишно. Изчислих, че ако се увеличи цената на кутия цигари с 0,10 лв. ще се съберат необходимите средства за осигуряване на пенсии на селяните в размер на около 50-60 лв. Направих предложение, което се реши положително от ЦК и Министерският Съвет излезе с постановление по този въпрос.

По същото време започна и строителството на курорта “Златни пясъци” край Варна. Със Станка Цекова посетихме обекта. Там обаче гъмжеше от змии. Скептиците говореха – “Че кой ще ти дойде на почивка в тоя змиярник?” - Замисълът беше, на първо време, да станем курортна страна за социалистическия лагера и постепенно да разширим туристическата дейност. Трябваше да се търси лек против змиите. Пак там, в разговори с хората, те ми подсказаха, че може да се отървем от тези влечуги единствено чрез развъждането на техните врагове- таралежите. Да се разчита на тяхното естествено развъждане беше загубена работа. Заинтересувах се дали може да се закупят от някъде. Оказа се, че може да се внесат от Италия. Цената им беше около 2-3 долара на таралеж. Внесохме молба в Министерския Съвет и излезе разпореждане да се внесат 2,000 бройки. Това стана с 3-4 специално оборудвани с мрежи тирове и за един сезон змиите бяха изтребени от Златни пясъци, на североизток по крайбрежната ивица.

Все във връзка с развитието на международният туризъм и голямото количество, преминаващи през България, турски работници от Германия, митницата в “Капитан Андреево” се превърна в тясно место и затормозяваше пътнико-потока. Митницата се намираше в старо казармено помещение с наблюдателница отгоре. Посетих я и с войничето дежурещо в наблюдателницата се качих и направих груба скица на турската митница в Капъкуле. Турците имаха наблюдателница и наблюдаваха нашата граница така, че скицирането трябваше да стане съвсем незабележимо. Беше абсолютно забранено, под страх, че турците ще стрелят ако с фотоапарат се правят снимки на тяхната територия. По това време Лъчезар Аврамов беше станал секретар на ЦК и отговаряше за нашият отдел. Запознах го с всичко, което бях проучил и той разпореди, с цел изготвяне на проект за постановление за изграждането на нова митница със Станка Цекова да отидем и да проучим още веднъж въпроса. С другарката Це­кова внесохме проект за постановление в Министерския Съвет, който от своя страна излезе с решение за проектиране и поетапно изграждане на нова митница и разширяване на подстъпите към нея, което изискваше изменение и на трасето на шосето

Пак през тези години, по решение на Политбюро, големите областни градове и столицата трябваше да се освободят от част от производства, предимно тези които не бяха пряко свързани с техните нужди. Малките градове от бившата Софийска област поеха много от закритите производства от София. Аз търсех нещо подходящо за Брезник. Видях, че щяха да закриват производството на спирачни системи и съединители в един Русенски промкомбинат, мисля че се наричаше Чампоев. Без да съм запознат много с тази технология, уредих да се запише в Плановата комисия въпросното производство да се премести в Брезник. Първоначално то беше съсредоточено в бившите складове на РКС в средата на града, но след това се построи голям завод на името на “Борис Антов” извън града. Когато се разви заводът за феродо осигури 400 работни места за града.

По инициатива на Живко Живков, които в онези времена на централизирана планова икономика беше стопански ръководител с изострено чувство към новото и всячески даващ му път, излезе постановление на Министерския Съвет, с което се разрешаваше на БНБ да дава до 150 хил. лв. кредит за бързо-ефективни производства и за търговски цели със срок за възвращаемост 1-1,5 години. По това време директор на “Винпром” в Брезник беше Иван Михайлов (Вандата). С него бяхме приятели, като ловци. Предложих му да направи мотивирано искане за такъв кредит и да го представи в БНБ. Той беше свършил тази работа, но му бяха отказали. Тези средства се отпускаха с разрешението на др. Терзиев заместник председател на БНБ. Поисках от Иван Михаилов да ми донесе изложението-молба, която е депозирал в Банката. Уредих си среща с Терзиев в ЦК и го помолих да разреши такъв заем за Винпром -Брезник. Опъна се, че не е дал такъв заем на Самоков, а той е по-голям град от Брезник. Упрекнах го, че лошо е направил като не е отпуснал заем за Самоков и че ще подкокоросам самоковчани да не го пускат в града. Поговорихме и омекна. Съгласи се и отпусна 100 хил. лв за Брезник със срок за връщане една годна. Така се направи новата сграда на Винпром Брезник, а заемът Вандита върна след 10 месеца вместо след една година. При един разговор с него го питах как е успял да стори това, а той ми отговори, че му е помогнала и водата благодарение на това че е безцветна и може да се налива по малко и в ракията и във виното.

През ноември 1962 г. се проведе Осмият конгрес на БКП. От отдела и организационния комитет при ЦК, създаден за организация на подготовката и превеждането на конгреса, ме натовариха да организирам и отговарям за изхранването на делегатите по време на конгреса3. Много деликатен и отговорен въпрос, при който можеше да се очакват всякакви провали. Изхранването следваше да продължава не повече от 30 минути - сутрин за закуска, обед и вечеря. Менюто предварително бяхме уточнили и цената, по която щеше да се заплаща от ЦК. По това време бях напрегнат като струна. Всичко мина благополучно без какъвто и да е провал. ЦК отпусна определена сума, която да разпределя за да се наградят готвачите, сервитьорите и отговорниците в съответните ресторанти имащи принос за доброто и своевременно изхранване на делегатите на конгреса. Свърших и тази работа като направих своего рода ведомост и срещу подпис раздадох парите. Това не се изискваше но парен каша духа, да се застраховам срещу всякакви анонимки за злоупотреба.

1962 г. Гр. Ваклиев е втори от дясно.

След конгреса в отдела привлякохме Никола Чамов. Това стана по мое предложение, тъй като му бях рецензирал някои работи като научен сътрудник във института по винарство.

1962 г. Гр. Ваклиев е трети от ляво.

Мисля, че беше през 1962 г. когато Българанов пожела да посетим Пловдивския панаир. Аз трябваше да се погрижих за обяда. Реших да бъде в един ресторанта край Пловдив - “На 3-ти (или 5-ти) километър”, забравил съм точно името му. Предадох за ресторанта на шофьора и сътрудника на Българанов, тъй като по линия на УБО4 те си имаха свои задължения относно храната. След приключване на работата, както се бяхме договорили спряхме да обядваме. Аз и Боян Българанов седнахме на масата, а сътрудниците му си вършеха своята робота. Най-напред сервираха супата и по едно време Българанов ме смуши и вика – “Гледай, гледай!” Погледнах и що да видя една хлебарка плува в чинията със супата и се мъчи да излезе. Нареди ми да извикам главния готвач и аз се отправих към кухнята. Там бяха и сътрудниците му. Дойде готвачът и той му показа плаващата хлебарка. Готвачът грабна чинията и лъжицата и нагълта хлебарката и вика няма никаква хлебарка това беше прегорял лук от запръжката. Сътрудникът му, след като беше видял всичко това, зашлеви един шамар на готвача. Донесоха нова супа, сервираха ни и второто блюдо и десерт. Разплатихме се и тръгнахме за София. По пътя Българанов ме взе на подбив – “Ваклиев щом на нас сервират така, след като знаят кои сме, представям си какво сервират твоите търговци на обикновените хора.” Нямаше място за оправдание.

По-късно вече, за отдела отговаряше Лъчезар Аврамов, които беше избран за секретар на ЦК. С него се познавахме от младежките години в ЦК на РМС, а и по-късно в СНМ отговаряше за физкултурата сред младежта. След 9 IX в ЦК на РМС бяха закъсали за пари и той и Коста Янков бяха изпратени в Австрия да продадат определено количество цигари и така да се оправят финансите на ЦК на РМС. Полицията обаче ги арестувала за спекула с цигари и ги прехвърлили в затвор в Чехословакия. Там, от затвора Лъчезар Аврамов написал бележа до дъщерята на Клемент Готвалд, които беше президент или Министър председател на ЧССР. Лъчезар Аврамов, като политемигрант е бил съученик с дъщерята на Готвалд. По-късно, през 1943 г. като парашутист е прехвърлен в Българи, заловен от полицията и е хвърлен в затвора където дочаква 9 IX 44 г. Заради продажбата на цигарите той отново станал затворник този път ЧССР. След като получила бележката, дъщерята на Готвалд чрез баща си се намесва и ги пускат от затвора и така след тази Одисея те се прибират в България. Тази история знаехме ограничен кръг от организационните работници на РМС. Та мисълта ми беше, че с него се познавахме, но за разлика от Българанов той беше самонадеян, горделив и много по-необщителен.

Информацията която давах ежеседмично за приказките по опашките стана банална и започна да се повтаря. Реших, че няма особено полза от нея и без да се посъветвам с Л. Аврамов две седмици не му я предавах. Един ден той ме извика и се обърна към мен – “Ваклиев, ти ли си секретар на ЦК или аз?” Аз му отговорих разбира се, че Вие сте секретар на ЦК. Тогава той добави, е защо тогава, ти си решил дали да даваш или не информацията. Обясних, че става вече банална и се повтаря. Той не прие обясненията ми и така аз продължих да подавам тази безсмислена информация като размествах местата на различните приказки който се долавях, тези които предната седмица са били по-напред ги слагах назад и т.н.

След осмият или девети конгрес Станка Цекова беше пенсионирана. Преди да стане завеждащ Планово- финансово- търговския отдел при ЦК на БКП тя беше министър на леката промишленост на България. Историята и биографията на тази жена са богати. Целият им род Цекови вземат активно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. За участието й в него тя е принудена да емигрира в СССР. По време на войната е била председател на колхоз в Сибир. След 9.IX.1944 г. се завръща в България и активно се включва в строителството на социализма. Честна и всеотдайна жена. След нейното пенсиониране, завеждащ на отдела стана Добри Алексиев, стар РМС и партиен деятел. Той беше участник в съпротивата като партизанин от Трънския отряд. Там е бил командир на специалната охранителна чета, която се е занимавала с охраната на членовете на политбюро - партизани в отряда. След победата, работи известно време в Областния комитет и ЦК на РМС а след това в отдел кадри на ЦК, а много по късно като стопански деятел, заместник министър на Външната търговия, като генерален директор на Хранекспорт и т.н. Много пъти са се кръстосвали пътищата ни. Много честен и скромен човек. Когато стана завеждащ на отдела аз се чувствах като при свой човек, който няма да ме подведе никога. Започнах да го моля да внесе докладна в секретариата, за да се освободя от отдела и да премина на научна работа и да се готвя за професурата си. Имах известно основание за това защото от 5 март 1962 г. вече бях доцент, а и бях натрупал съответния опит от работата ми в ЦК. Той не споделяше това мое желание и често ми натякваше, че не искам съвместно да работим. Въпреки всичко аз настоятелно го молех за освобождаването ми.

Към средата на май или малко по-късно ми се обади секретарката на Тодор Живков и поръча веднага да сляза при него. Когато се явих, той ме попита дали знам за какво ме вика. Отговорих, че предполагам че е по молбата ми за освобождаване от отдела във връзка с подготовката на професурата ми, тъй като за това бях помолил Добри Алексиев. Тогава той повика секретарката да му даде решението на Политбюро, защото има недоразумение и да донесе по чашка коняк .Аз изпаднах в недоумение за какво ли ще става дума в това решение на Политбюро, та отгоре на всичко е необходимо и по чаша коняк. Аз знаех, че той не употребява спиртни напитки, но за парлама и симулация му поднасят оцветена като коняк вода. Секретарката му даде решението и постави чашките на масичката до която аз бях седнал. Прочете ми решението, че ме назначават за зам. министър на Вътрешната търговия. Министър вече беше Пеко Таков, а Руси Христозов ,май че беше председател на Плановата комисия. След като прочете решението, ми честити каза “На здраве” и се чукнахме с чашките. В моята имаше коняк, а в неговата - не зная какво. Аз допрях до устни до чашката и я оставих на масата. Тогава започнаха указанията, че веднага трябва да отида и да заема мястото на Атанас Кълбов когото по-късно изпратиха като посланик в Куба. Изказа неудовлетворението си от работата на Кълбов, и че с изпращането ми там иска да внеса нова съвременна струя в работата. Пак повтори – “Веднага да отидеш на работа там.” Като излязох от Живков отидох при Добри Алексиев и му казах, че не съм доволен, и че аз го молех да бъда освободен, а ме праща на по-голям огън да се пека. Той ми отговори – “Ще се печеш, ще се печеш както ние се печем.” Стори ми се Трънска, но приятелска философия.

Казах на Алексиев, че Живков е поръчал веднага да заема длъжността , но аз не мога да направя това, защото още няма указ за освобождаването на Кълбов. Тогава Бай Добри ми каза - “Какво искаш от мен щом ти е поръчал веднага да я заемеш, ще я заемеш”. Честити ми и напуснах кабинета му. На колегите в стаята разказах цялата история и ги помолих никому да не казват, докато не бъдат публикувани указите за освобождаването на А. Кълбов и за назначаването ми. Някои от приятелите ми се обадиха и казаха, че указите били подписани и са изпратени на пресата и ще бъдат публикувани на 31 май 1963 г.

По това време съпругата ми, която страдаше от дискова херния, беше на лечение в санаториум в Павел баня , а децата ни май бяха на село при баба си. Заминах да я прибера от санаториума с нашия Москвич. На 31 май мисля, че беше събота или неделя, минахме през Габрово и там купих вестници и прочетох указа за назначаването ми. И така от Габрово се прибрахме вкъщи.

С това приключи работата ми в ЦК на БКП в планово финансово търговският отдел. Отново се отзовах в министерствата на вътрешната търговия.



Март, 2005 г.

1 Предложих на Захариев да се разделим по живо по здраво. Изразих готовност да му съдействам за нова работа, но той си намери сам работа в търговската организация “Здрава храна”. (бел. Гр. Ваклиев)

2стари френски думи излезли от употреба (бел. Гр. Ваклиев)

3 Конгресът се проведе на 8-14 ноември 1962 г. На него присъстват 1002 делегати. За изхранването на по-голямата част от българските делегати, около 750 човека отговарях аз. (бел. Гр. Ваклиев)

4 Управление за безопасност и охрана. И сега има такава служба само, че наименованието и е НСО (Национална служба по охрана). (бел. Гр. Ваклиев)


1



Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 1 -> Lekcii Course 1 -> BTU -> BOOK -> BOOK NEW
BOOK NEW -> На работа в науката и администрацията
BOOK NEW -> На отговорна работа в Министерство на вътрешната търговия
BOOK NEW -> Студентството в страната на съветите – СССР
BOOK NEW -> Това се случи в моите детски години
BOOK NEW -> Бригадирското движение и участието ми
BTU -> Определяне на множеството от максималните по размер производствени кампании
BTU -> 1. Многоасортиментни периодични химико-технологични системи. Моделиране. Оптимални производствени разписания (оперативно оптимално управление). Оптимален синтез


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница