Отпечатано в България преводач
Изтегляне 1.52 Mb.
|
|
"Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи до колко пъти като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти, но до седемдесет пъти по седем". (Матей 18:21-22) Обикновено успявам да простя до три пъти, въпреки че след като съм простил веднъж, съм доста предпазлив. Но Исус иска да се отъждествя с брата, който се бори със себе си, защото иска да се промени, но не винаги успява да го направи. Исус иска да го науча как да прощава като аз самият му простя, точно както Той научи учениците си, казвайки: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Сякаш Исус, независимо от ужасните, дълбоки рани, които ние му нанесохме, моли Отец да се помири с нас и Му казва: "Нека да ги научим на един добър урок - да им простим." Боже, помогни ми да обичам грешника в греха му, а на него помогни да разбере, че го обичам! Грехът е изкривяване на природата, с която сме създадени. Простителността има удивителната сила да поправи това изкривяване. Простителността също е начин за премахване на дистанцията между хората, помага ни да стоим близо един до друг и да се прегръщаме - действия, абсолютно съответстващи на слугуването. Любов, обвита в човешка плът Малко са нещата, които изразяват толкова силно топлина и приемане, както докосването. Дори детето оценява докосването. По време на буря през нощта, една майка отишла в спалнята на малкото си момиченце, за да го успокои. Тя му казала: "Не се безпокой, Исус е тук и Той ще те пази". Дъщерята отговорила: "Добре, ти спи тук при Исус, а аз ще отида да спя при татко!" Това дете се нуждаело от докосване. Изглежда толкова нормално, че чрез въплъщението при нас идва Царят-слуга, Който ни докосва и Когото ние можем да докосваме. Библията е изпълнена със стихове, в които се говори за това как Исус докосва хората. Тъй като любовта Му към хората е толкова съвършена, дори прокажените, тези, до които никой не се докосвал, чувствали топлината на ръцете Му. Децата, животните, земята, създадена от Него, са усетили Неговото докосване. Не е чудно, че толкова много от фразите "един друг" в Новия Завет изразяват интимност, която изисква докосване. Не е чудно, че докосването при миенето на краката е било изисквано, за да има общение между Исус и Петър. Не е чудно, че докосването (дори и само до края на дрехата), носи изцерение. Не е чудно, че встъпването в служение изисква също "полагането на ръце". Не е чудно, че дарби и правото за унаследяване се предават от човек на човек чрез полагането на ръце. Не е чудно, че авторът на Посланието към евреите смята полагането на ръце за едно от първоначалните учения на християнството. Исус е бил дори уязвим за докосването. В градината след Възкресението, Той казва на Мария Магдалена да не Го докосва, защото все още не се е възнесъл при Отца Си. Явно нейните женски ласки са били твърде силно въздействащи за Него, тъй като Той все още бил в плът. Докато беше на земята, Исус бе любов, обвита в човешка плът! И дори и сега сагата за въплъщението продължава с това, че Исус ходатайства за нас пред Отец. Книгата Евреи (4:15) ни напомня, че Той все още ни състрадава в нашите немощи. Като баща и син Смири Себе Си и стана послушен Винаги съм имал изопачено разбиране за подчинението. За мен то е било свързано с неприятния работодател, с изисквания да правиш това, което не искаш да правиш и което смяташ, че не е правилно, но си заставен да направиш от някой по-голям и посилен от теб. Но изглежда не това е смисълът на подчинението в живота на Исус. Каква е разликата? За Него е било радост да се подчинява, защото това е означавало да бъде верен на истинската Си природа, природата на създадените по образа на Бога Адам и Ева, която те са омърсили по собствен избор. Най-характерният белег за живота на Исус бе Неговото пълно подчинение на Неговия Отец: Тъй като Исус разкрива природата на Бога, би трябвало да приемем, че всички черти, обсъдени на тези страници, описват Бога на цялото творение. Бог и Неговият Син са слуги, примери за подражание, смирени като деца, като най-младия, като последния, като най-малкия, не използват насилие, отдали са всичко от Себе Си. Тези качества, израз на любовта, бяха ръководните принципи и бяха дори задължителни за живота на Исус. Той абсолютно винаги ги спазваше. Исус бе послушен на тази любов към човека, дори и когато бе в Гетсимания, където цената, която трябваше да плати, астрономически нарасна. В най-критичния момент, Той избра да извърши това, което най-пълно разкрива любовта на Отец към нас. Поради егоизма си, аз най-често не успявам да изпълня точно това - да избера да върша тези неща, които са израз на любовта ми към хората. Но Исус знаеше тайната на подчинението, което носи радост. В Матей Той дава на учениците Си по най-сбит начин тайната на Бога, атомът, от който всичко останало се изгражда: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери." (Матей 16:24-25) "Истина, истина ви казвам, че не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец, понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам..." (Йоан 5:19-20). Ако успея напълно да приложа този принцип в живота си, всички останали, които обсъждахме тук, ще си дойдат на мястото от само себе си. Това е същността на начина на действие на Бога, същността на това, което държи вселената в едно цяло, на това, което поддържа тялото ми живо, на това, което поддържа Христовото тяло в действие, така че, ако аз активизирам този принцип в живота си, той повече от всичко друго ще отприщи силата на Бога в живота ми. Това не е нещо мистично или тайнствено. Но и не носи в себе си драмата, която други стихове носят и затова лесно го пренебрегвам. Работата ми върху принципа да се отдавам напълно, доведе до много по-големи резултати в съветването ми, отколкото кой да е друг принцип. Той драстично промени собствения ми живот. Всички егоистични сили, които създават в живота страданията и всички останали неправилни неща, се отстраняват от пътя ми, когато вляза във връзка с Божия живот, атомът, който ме кара да действам с любов към хората. Харизматичните дарби, които толкова силно вълнуват хората, също са подчинени на този принцип. Никоя от тях не трябва да бъде използвана за егоистични цели, а само за назидаване на тялото. Дарбите на служенията трябва да бъдат използвани за изграждане на другите. Всяко действие, което не е от полза за другите, е неподчинение и е разрушително за тялото. Нашето благочестие е омърсено от многобройните ни изисквания за святост, които са станали чисто лични и нямат почти никакво отношение към това как трябва да се отнасяме с другите. На един християнски фестивал разговарях с две двойки, едната от които бяха будисти, във връзка със семинара, който бях изнесъл там същия следобед. Някъде по средата на разговора, мъжът от двойката християни запали цигара, като се извини, казвайки че иска да ги откаже, защото пречат на свидетелстването му. Жената от двойката будисти каза нещо, което и до сега ме разтърсва: "Когато някой от нас стане християнин, ние, нехристияните не гледаме на това доколко той живее според някакви самоналожени стандарти за благочестие, а искаме да видим по какъв начин ще се промени отношението му към хората." Почувствах се така, сякаш бях чул Божие слово от нея. Фарисеите можеха да обвинят Исус, че е чревоугодник и винопиец, но не можеха да Го обвинят, че не обича хората. Той беше успял. Той бе послушен на Отец.
Сила за подчинение на Отец дойде у Исус чрез помазанието на Святия Дух, което също идва от Отец. Но помазанието не винаги се разбира правилно. В миналото съм чувал да се използва като някакъв странен лозунг. Когато някой служител почувства, че помазанието е върху него, тогава физическите резултати са незабавни. Силата на гласа се покачва и ударите по амвона зачестяват. По същия начин, когато хората от събранието говорят, че някой проповедник е бил помазан, това няма нищо общо с казаното от него, а с начина - стила, по който той е проповядвал. Но нека видим какво влияние оказва помазанието върху Исус. Първо, Той е бил заведен от Духа в пустинята, където, докато постеше, бе сериозно изкушаван от дявола. Там Той вижда колко са силни нещата, които ни събарят. Там усеща през какво преминаваме ние и открива колко сме земни. После, след като спечелва битката, той отива в синагогата, където Му подават един свитък от Исайя, който Исус прочита: "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, Да проглася благоприятната господна година". (Лука 4:18-19) По такъв начин действа помазанието върху Исус. Помазанието подтиква Исус да действа според природата Си - да бъде послушен. Свещеното помазание, за разлика от социалното и медицинското помазание, си има специфично значение - да се посветиш на Бога, да се отделиш, да ти се даде сила да изпълниш конкретна цел. Думата Месия или Христос означава "помазаникът". С други думи, Исус беше напълно посветен, отделен, дадена Му е в пълнота необходимата власт, не за да стане гласът Му по-висок или начинът Му на говорене по-красноречив, а за да направи нещо - да благовества, да прогласи освобождение на пленниците и прогледване на слепите и да пусне на свобода угнетените. Това е, което помазанието трябва да произведе в мен, ако следвам Исус. Наред с нещата, които помазанието Го кара да върши, обърнете внимание и на клиентелата, при която Го изпрати - бедните, затворниците, слепите, угнетените - едва ли това бяха най-привлекателните хора за компания. Никой от тези хора не беше в състояние да заплати по подходящ начин за услугите Му. Те можеха само да получават. Послушанието "мисли" повече за това как да даде, а не как да получи. Нека сега да видим при какъв вид хора ще ни изпрати помазанието и какво трябва да им кажем. На чия страна е Бог? Да благовестваме на бедните. Мисля, че бих предпочел да благовествам на богатите. Това, което дават в замяна е по-добро. Но бедните хора едва ли знаят какво да правят с Благата вест, а и тя рядко достига до тях. Те са склонни да прекаляват, когато им попадне нещо добро и да се възползват от него. Мисля си, че не можеш да помогнеш на бедните, докато не разберат какво да правят, когато им се помага. Но, независимо от това, първият резултат от помазанието върху Исус бе да благовества на бедните. Освобождение на затворниците. Кога за последен път сте посетили някого в затвора? Може би ще се засрамите, че дори не познавате някой, който е в затвора. Ако като мен сте склонни да кажете: "Защо трябва да посещавам някого в затвора? Те са там поради закона за справедливостта като част от наказанието им и реабилитирането им се състои в това да бъдат лишени от взаимоотношения с хора като мен", тогава тази част от помазанието има за вас значение, което е силно обезпокоително. Не на всички хора по затворите им е дадена или им се дава справедливост. За много от тях, тъй като нямат богатство, за да платят за продължаване на законните процеси, отдавна е минало времето, когато е трябвало да бъдат освободени, ако справедливостта се разпределяше за всеки по равно, и сега чезнат в килиите си. Затворите са едни от най-удобните места за хората да бъдат забравени. Това със сигурност не действа добре на виждането на затворника за живота. И така, Исус намира забравените и си спомня за тях. Независимо от това, че са се провалили в обществото и сега си плащат дълговете, фактът си остава, че в затворите лежат хора, а Исус дойде за хората. След като бе затворен поради ролята, която изигра в Уотъргейт, Чък Колсън, като законен експерт, видя несправедливото положение на много от хората по затворите. Това разкритие така промени отношението му, че той от съветник на президента стана служител по затворите в името на Исус. Не е добре да живееш в съседство със затворници, ако искаш да развиеш силна личност или високо чувство за достойнство; но независимо от това тази е нашата цел за хората, ако ги обичаме. Исус ги обичаше и затова Той дойде да прогласи освобождение на затворниците. Ако се чувствате неудобно от това, че наблягам повече на физическите затвори, а вие предпочитате да разгледаме нещата откъм страната на духовните затвори, аналогията е подобна. Голяма част от хората по света са пленници на някаква страст - наркотици, алкохол, тютюн, комарджийство, перверзии - или са затворени в неправилни емоционални реакции. Често изолираме тези затворници така, сякаш са затворени зад решетки. Ние им викаме през решетките от разстояние, че са свободни, но не показваме по никакъв начин, че вярваме, че наистина са свободни като ги дарим с присъствието си. Затворниците на греха и затворниците зад стените, веднъж освободени, често страдат от това, че са белязани, че на тях се гледа с подозрение и че човек рядко може да им се довери. Започнем ли да им служим, ще открием, че трябва да им отдадем голяма част от времето и енергията си. Смятам, че трябва да обичаме хората и да сме помазани преди да започнем да прогласяваме освобождение на затворниците. Възстановяване зрението на слепите. Често се опитвам да убедя Бога, че броят на хората, които биват изцерени, не е достатъчен. А това, което Той през цялото време иска да ме убеди е, че в повечето случаи не се моля достатъчно за тях и че не съм до тях да им помагам, когато те се възстановяват. Изцерението е нещо, което не разбирам. Виждал съм достатъчно изцерения, за да вярвам, че то съществува и че не винаги може психологически да се обясни. Но също така съм видял достатъчно, за да знам, че модерните теологии, които кастрят овцете за това, че нямат достатъчно вяра, са неправилни. Когато Исус ходеше по земята, Той безплатно изцеряваше болните. На някои места Той изцеряваше всички болни. Съмнявам се, че вярата на онези тълпи е превишавала вярата на днешните. Рядко Исус поощряваше изключителната вяра на някой човек, но въпреки това продължаваше да изцерява. Единствените места, където не извърши много изцерения бяха местата, където най-често срещаното отношение бе неверие. Когато наранени хора идват днес при Исус и молят хората да се молят за тях, те не идват от неверие. Някои биват изцерени, но не всички. Да изпратиш неизцерените, дошли с вяра, с осъдителна проповед за липсата им на вяра, чиито думи да кънтят в ушите им, ми се струва, че не е това, което Исус би направил. Не разбирам защо някои биват изцерени, а други - не, но аз съм на разположение да изпълнявам заповедите на Господаря-слуга, така че ще се моля за болните (и слепите), а за самото изцерение ще оставя Бог да се погрижи. Междувременно, какво е служението ми към слепите (физически или духовно), докато те се възстановят? Мога да вървя до тях, да ги държа в правия път, далече от наранявания, да им говоря, за да се възстанови личността в тях и да ги държа в непрекъсната връзка с Изцерителя. Ако ми простите егоизма ще ви кажа, че се радвам да бъда първият човек, когото духовно или физически слепият вижда. "Да пусна на свобода угнетените". Угнетените хора са загадка за нас. Искаме да им помогнем, а те продължават да правят неща, които ни плашат и дори често ни хвърлят обратно в лицето помощта ни. И в края на краищата започваме да си мислим, че те са угнетени, защото заслужават да бъдат угнетени. Независимо от това дали го заслужават или не, сърцето на църквата трябва винаги да бие в съзвучие със сърцата на угнетените. А много често това не става. Дори нещо по-лошо - едни от най-ужасните ситуации са, когато църквата става източник на угнетяване. Да изключиш някой от църквата поради цвета на кожата му или социалното му положение, или да поддържаш като църква институции, които правят това, е абсолютно несъвместимо с природата на Исус. Това е все едно да не слушаш Отец. Това е грях, който спира действието на Святия Дух върху нас. Единственото, което се надявам, е посрамяването на Исус да не е сред греховете, които попадат в категорията на непростимите грехове. Много от нас в църквата, пропуснахме златната възможност през шестдесетте години, когато радикалите поеха в ръцете си каузата на угнетените. Не ме интересува дали радикалите са имали някакви скрити планове или са използвали погрешни методи. Трябваше да бъдем на тяхна страна в желанието си да освободим потиснатите. Ние трябваше да сме първи в това дело. Но вместо това, тъй като не харесвахме радикалите, ги използвахме като повод да не освободим потиснатите. Тогава решихме, че всеки, който се опитва да освободи потиснатите, вероятно прилича на тези радикали и несъмнено е вдъхновен от идеите на комунизма. Исус не се интересуваше кой друг беше на страната на угнетените. Единственото, което знаеше бе, че Той е на тяхна страна. Смятам, че прекалено много се опитвам да защитавам репутацията си. Може би и аз ще трябва да отдам всичко от себе си така, както и Той направи. Другата страна на монетата е да освободим тези, които са наранени и угнетени от хора. Когато някой ни удари, обикновено се появява синина. Поради страха от евентуално повтаряне на същата болка, ние се опитваме да предпазим тези наранени места. Ако продължават да ни удрят, ние продължаваме да вземаме предпазни мерки, докато накрая не се превърнем в изкривени, тромави хора, чийто живот е обвит в непрекъснати опити да прикриват раните си. След като веднъж бях разочарован от мое влюбване, аз си казах, че никога няма да допусна някой отново толкова близо до себе си. Дори заплашвах, че никога повече няма да обичам. Така нашите вътрешни рани се превръщат в изходни точки на страненето ни от уязвимия, любящия, насочен към другите хора стил на живот и започваме вместо това да съсредоточаваме живота си около собствената си защита. А това означава да ходим в смърт и депресия. Исус ни призова чрез същото помазание, което бе и върху Него, внимателно да открием и изцерим вътрешните рани на хората така, че те да бъдат свободни и да живеят, без да се опитват да се защитават. Исус ни казва в евангелието от Матей 7:3-5 да не вадим съчицата от окото на някой друг човек, докато не сме извадили гредата от собственото си око. Това може да ни послужи за пример как да помагаме на наранените. Никога не трябва да подхождам към другите като ловец на съчици. Това само би ги накарало да се свият от страх. Но, ако съм извадил греда от собственото си око, можете да бъдете сигурни, че ще си спомня болката от това и ще гледам много внимателно да се отнасям към тези със съчиците. Пък и аз не бих отишъл на лекар, от чиито очи стърчат две огромни греди. " Да проглася благоприятната Господна година". Какво ли е това в мен, което ме кара да кажа на света, че е във вражда с Бога? Ако бях в групата на тези, които бяха хванали жената в момента на прелюбодейството, вероятно щях да я смъмря и да гласувам за убиването й с камъни. Като млад евангелист обикалях из света и единственото, което му говорех, бе колко лош е той. Разбира се, светът вече знаеше това. Хората вече бяха изобличавани в сърцата си. Мислех си, че го казвам по-красноречиво и по-силно въздействащо. След това чух, че Исус казва, че помазанието ще ме накара да прогласявам в света, че Бог е на негова страна. Бог е благосклонно настроен към нас. Колко се различава това от посланието, което съм прогласявал и същевременно колко много светът копнее да го чуе. И така, делото на Святия Дух - помазването на Исус - бе в пълно съответствие с природата на Исус и Неговия Отец. Резултатите бяха посвещение и послушание, пълно отдаване на Себе Си на другите хора и живот на слугуване. Нима помазанието ще направи по-малко за мен? Пастирите не бягат Смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст "Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си" (Йоан 15:13).
Способност за случайни открития на ценни неща Затова и Бог Го превъзвиши Моето природно естество започва да се страхува след като разгледахме природата на Исус. Нито едно от тези качества на човека Исус не е полезно за завладяването на света, но въпреки това Исус ни остави заповедта да направим ученици от всички народи. Как можем да направим името Му известно без да използваме сила, власт и пари? Как може една система, която не служи на себе си, да свърши тази работа? Тук, в тези стихове, Бог разкрива какво лежи в основата на този списък от качества на Исус. Той ни показва от какво се интересува. В откъса от 2 гл. на Филипяните Павел ни дава резултатите от това, да живеем според природата на Исус, в послушание спрямо Отец: "Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца." (Филипяни 2:9-11) Сега разбирам. Ако живеем по Божия начин, ще получим Божиите резултати. Не можем да спечелим света със собствени сили, така че трябва да подхождаме към него по начин, който дава свобода на Бога да използва силата Си в наша полза. Виждал съм хора, които са успявали в определени религиозни кръгове без да използват много стила на Исус. Това ме безпокоеше, докато не погледнах на нещата в перспектива. Техният успех беше най-минималният в сравнение с това, което можеше да бъде. Ние можем и със собствени сили да успеем, но успехът ни ще бъде ограничен до човешките ни възможности и никога няма да изпълним напълно задачата, която ни е поверена. Но когато живеем според стилът на Исус, успехът ни е ограничен единствено от Божиите възможности. Това никога няма да съответства на светската ни логика, но ще съответства на вярата ни и несъмнено ще изисква от нас да се доверим на Бога, а Той е верен и обещава, че ще изпълни това, което е казал. Той ни казва: "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си" (Йоан 15:15). Това е един величествен резултат. Сега вече знаем как да се молим. Сега знаем как да обичаме. Сега знаем кой е източникът на сила. Знаем как да използваме силата. Посредникът на сила Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му Гледах по телевизията една програма, в която интервюираха кандидатите за някаква титла по културизъм. Разхождайки се по сцената, мускулите под намазаната им с масло кожа се движеха подобно на голям брой животинчета, които се надбягваха едно с друго. Това шоу на сила бе величествено. Когато водещият ги запита какво правят със силата, която имат, те отговориха като заеха отново подходящи пози, за да покажат формата на мускулите си. Колкото повече той настояваше да научи как използват силата си, толкова повече те заемаха такива пози, в които да проличи силата им. Какво правиш, когато имаш всичката тази сила? През последните двадесетина години Супермен стана част от американската култура. В началото като книга с комикси, после като сериал по телевизията, сега неговите приключения са събрани в серия от скъпо струващи филми. Ние сме запленени от мисълта да бъдем по-бързи от куршум, по-мощни от локомотив, от това да можем с един скок да прескачаме високи сгради. Ние обичаме силата и Супермен напълно съответства на най-съкровените ни фантазии. Но какво правиш, когато имаш всичката тази сила? Какво направи Исус? Исус знаеше (в Йоан 13), "че е настъпил часът Му". Той се подготви да покаже на учениците пълната сила на Своята любов. Исус осъзнаваше, че е дошъл от Бога и че се връща при Него и знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му. Какво трябва да очакваме сега? Фойерверки? Величествена демонстрация на груба сила? Представете си Исус с издути бицепси под робата, с надиплена пелерина, как се е излегнал на вечерята с учениците Си. Силите на злото са се подготвяли месеци наред и само след малко ще Го убият, но не се тревожете, в Неговото тяло тече всичката сила, съществуваща от самото създаване на земята. Той се изправя, заобиколен от изумителен брой зли сили, отива при учениците Си и какво започва да прави с тази невероятна сила? "...Стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците..." Това е, което Той направи със силата, която имаше. Уми краката на учениците Си. Ние нямаме обичай, който може да се сравни с измиването на крака. То е било израз на гостоприемство и е било извършвано винаги от слугата или от главата на дома, ако той е бил твърде беден, за да си позволи да има слуга. Миенето на крака е било нещо унизително и никога не се е извършвало от важни хора, за които то би представлявало понижаване в социалното им положение. Това е все едно президентът на Съединените Щати да чисти тоалетните на Белия Дом или някой цар да мете улиците. Човек не би вършил такава унизителна работа и да рискува да загуби положението си в обществото, освен ако не осъзнава и не цени собствената си идентичност. Исус знаеше кой е и следователно не трябваше нищо да доказва. Той можеше да извърши най-унизителната работа. Ако бях аз на Негово място, щях да се попривдигна леко, така че всички ученици да ме виждат и като покашлям нервно да им намекна, че нещо важно е останало неизвършено. Щеше да бъде под моето достойнство да върша такава работа. Петър разбра, че подобно поведение е под достойнството на Исус. Той не можеше да приеме такъв скъпоценен подарък и затова каза на Исус, че няма да Му разреши да му умие краката. Отговорът на Исус ни говори много за нашите отношения с Него, за отношенията помежду ни и за Неговата природа: "Ако не те умия, нямаш дял с Мене". Докато не разберем истинската природа на Исус и не Му разрешим да бъде с нас такъв, какъвто трябва да бъде, не можем напълно да Го разберем и да имаме нещо общо с Него. Можем да бъдем членове на Неговия клуб или да говорим изискано, но докато не Му разрешим да ни послужи, ние нямаме дял или общение с Него. Реакцията на Петър е типична за начина, по който реагираме един към друг. " Преди всичко, ти не трябва да видиш истинското ми лице", разсъждаваме ние. "Аз ще си измия краката, а ти можеш да ги изплакнеш, за да изпълниш ритуала." Може би точно това, че не разрешаваме на Исус да ни умие краката, ни пречи на общението с Него, а като не изпълняваме заповедта на Исус да си мием краката един на друг, пречи на взаимоотношенията помежду ни. Ние трябва да се грижим един за друг да бъдем чисти, да почистваме праха от ежедневните си пътувания, за да се подготвим и да седнем на трапезата на Господа. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|