Отпечатано в България преводач

Ако участваш в малка група, която не е изградена върху принципите на тялото, споделянето на проблемите ти може да бъде последвано от противопоставяне или някакъв вид словесна атака (ответна реакция от страна на другите участници). Но това не са начините, по които трябва да действа тялото. Откликът на тялото към изплашения или угрижения член на тялото е защита. Нашата реакция към този, който споделя, е утвърждение. Цялата структура и развитието на Христовото тяло, се съдържа в едно единствено изявление на Павел в I Коринтяни 12:7, където той заявява, че дарбите на Духа са дадени на всеки един за назидаването или изграждането на тялото, за общото добро. Най-силното изявление на Павел, за това как трябва да гледаме един на друг и как да реагираме един към друг, е във II Коринтяни 5:16-17:

"Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. Затуй, ако някой е в Христа, той е ново създание; старото премина; ето (всичко) стана ново!"

С други думи, сега трябва да гледам на тебе като на ново създание, каквото вече си. Трябва да мога да открия най-доброто. Нямам повече право да казвам: "Добър човек си, но..." и след това да се впусна да изброявам грешките ти. Твоето положение на Божие дете трябва да бъде утвърдено от мен. Понякога съм чувал да се протестира против подобно утвърждаване, като обикновено това се изразява в следната форма: "Но как ще знаят хората какво да променят в себе си, ако не им казвам къде грешат?" Отговорът е съвсем прост: Исус казва, че сърцата ни вече ни осъждат и затова Той не дойде да ни осъди, но да даде изобилен живот. Ако ви помоля да напишете на лист хартия пет неща, които не харесвате в себе си, много вероятно е да направите това за помалко от шестдесет секунди. После, ако ви помоля да обърнете листа и да напишете пет неща, които харесвате в себе си, може би ще са ви необходими няколко часа. Всички ние осъзнаваме болезнено несъвършенствата си. Една приказка (доста от тях звучат като боговдъхновени) изразява това много добре; Слънцето и Северният Вятър наблюдавали един човек, който се разхождал, облечен в дебело палто. Те решили да видят кой ще накара човека да съблече палтото си. Северният Вятър си избрал да бъде първи. Той задухал и се образувала страхотна вихрушка около човека, но колкото по-силно духал вятърът, толкова по-плътно се увивал човекът в палтото си. Тогава Слънцето казало: "Сега е мой ред." И така, то пуснало топлите си лъчи върху човека и скоро човекът сам решил да свали палтото си и закрачил щастливо под слънчевата светлина. Когато заобиколим хората с топлина, те по свой собствен избор ще решат да разкрият и премахнат ненужните тежки товари, които използват, за да се защитават. Споделяйки историите си един с друг, ние залагаме най-ценното нещо, което имаме - себе си, разкрити едни пред други. Когато в отговор на това разкриване ни е било отговорено утвърдително, тогава започва едно изключително развитие в нашите взаимоотношения. Откриваме, че сме заложили на сигурно място и че можем да продължим да рискуваме в това отношение; сега вече си имаме доверие.

Въоръжени с това ново доверие, сега ние вече сме свободни да рискуваме да се посветим - нещо, което би било болезнено или безрезултатно, ако го бяхме направили по-рано. Първото нещо, в което се чувстваме свободни поради новото си отдаване, е изповядването. В Яков 5:16 се заявява: "И тъй, изповядвайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете." Ако нямам доверие на хората около мене, ще изповядам вашите грехове, т. е. ще изповядам общоприетите често срещани грехове, като например "недостатъчно молитва или вяра". Но ако им имам доверие, мога да споделя нещата, които са истинската пречка за мен, вследствие на което мога да очаквам молитва и изцерение. Изповядването на греховете прилича на процесите на изхвърляне от организма на нежеланите неща. Чрез изповядването на греховете си ние можем да се разхождаме спокойно, без да носим в себе си излишни и ненужни товари. Но ако не се случва често да изповядваме греховете, тогава се образува една купчина боклук, чието изхвърляне в повечето случаи е травмиращо. Подобно изповядване също води и до една правилна форма на дисциплина. Чрез изповядването на греховете си давам право на другите да се молят за мен и след известно време да ме попитат дали даденият проблем се е разрешил. Този вид отчет нежен, но редовен - за съжаление липсва в църквата. В резултат на това сме станали патологично независими и заразени. Второто нещо, за което се чувстваме свободни, е лично да пристъпваме към Словото на Бога, вземайки участие в библейски уроци, свързани с приложение. Практическите библейски уроци се базират на изповядването на греховете, тъй като в тях се отговаря на два лични въпроса: Какво ми говори Библията? и Какво ще направя с това, което ми говори? Отговорите на тези въпроси са вид изповеди вследствие на изобличението от Святия Дух. Исус и Яков съвсем явно ни призовават към приложение:

"И тъй, всеки, който чуе тия мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара" (Матей 7:24). "Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си" (Яков 1:22).

Третото нещо, за което се чувстваме свободни при нашето посвещение, е да се противопоставяме. Ние рядко изчакваме да преминем през процеса на спечелване на доверието, за да се противопоставяме един на друг в някои области, които рушат взаимоотношенията ни. Но, ако не сме търпеливи и не изчакаме, тогава не можем да се радваме и на добър плод. Чрез процеса на изграждане на доверието, ние сме се сдобили с правото и необходимостта от това да се противопоставяме. Ако искате да си припомните какво сме говорили във връзка с противопоставянето, прочетете отново частите за смирението и манипулирането. Четвъртото нещо, за което се чувстваме свободни при посвещението, е интимността, която в Новия Завет се нарича койнония. Ние не сме вече пътници, пътуващи в един автобус, който наричаме църква, но сме неразривно, вечно и близко верни един на друг. Нашите мечти и видения, както и това, което притежаваме, са станали обща собственост. Ние не забравяме да се събираме заедно. На този етап слугуването стига до своя завършен вид. Любовта, която слугуването изразява, дава и получава в постоянните, често несъзнателни взаимоотношения в живота на тялото. При общуването в малка група, откриваме, че Христовото тяло, както собственото ни тяло, се променя бавно и постепенно, но сигурно, дори и при такива радикални призиви, каквито тази книга предлага. Ако работите със стар винен мех, процесът за омекване на кожата, за да е успешен, трябва да бъде бавен и внимателен. Но, във всеки случай, виното е от значение и то трябва да бъде запазено.

Група пастири, с които бях споделил принципите на слугуването и които напредваха в прилагането им в собствения си живот, ме помолиха да се върна при тях през почивните дни в края на седмицата, за да се помолим и обсъдим някои неща заедно. Единият от тях откри дискусията с въпроса: "Знаеш ли колко много болка си ни причинил?" Признах си, че не знам, извиних се за болката, която им бях причинил и настоях да продължат живота си по стария си начин. Те отговориха: "Никога!" Тяхната болка започнала да се премества от разочарованията, свързани със задоволяване на собствените им нужди, към болката на съчувствие, свързана с живота на другите хора. Въпреки че тази болка беше по-голяма, те никога не пожелаха да се върнат назад и да бъдат такива, каквито са били преди. Многото страдание, така често срещано сред всички хора, е резултат на грешната ни природа, следствие на падението - случайни наранявания, болести, разочарование. Но това страдание не винаги е страданието на изкуплението. Павел заявява във Филипяни 3:10: "... за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания..." Съвсем познато ми е желанието да позная силата на Неговото възкресение. В Евреи 5:8 се казва, че Исус се научи на послушание чрез това, от което пострада. Всички стихове, които съм открил, посочват, че страданията на Исус са били заради нас и ако не бяха заради нас, Той едва ли щеше да има други, освен обичайните, страдания. След като Исус казва, че към нас ще се отнасят така, както и към Него са се отнасяли, логично е, че следването на Исус на практика ще означава страдане заради другите.

Веднъж след като схванем природата на Исус като на състрадателен слуга и започнем да гледаме на всичко от тази гледна точка, върху тези области от Библията, които преди това са били в мрак, пада обилна светлина. Затова и предлагам тук нова система на тълкуване на Библията, която е елементарна, но и задълбочена. Ако сме съгласни, че в Библията има едно вътрешно единство, то можем да продължим по-нататък и да се съгласим с това, че писаното Слово никога няма да противоречи на живото Слово Исус. Истинската вътрешна последователност на Библията се състои в това, че тя напълно съответства на природата на Исус, Който бе пълното откровение за Бога. Следователно, не би трябвало да съществува такова тълкуване на стихове, което да се различава от Неговата природа - природата на слуга, на пример, на смирен, на дете, на по-младия, на последен, на най-малък, на отказал се от репутация човек, който никого не насилва и т. н. Всяко наше тълкуване на даден стих, което се различава от природата на Исус, трябва да се остави настрани, докато не разберем достатъчно, за да можем да го тълкуваме правилно. Този стих си остава за нас част от Библията. Но същевременно с това признаваме, че тъй като сегашното ни виждане не е в съответствие с природата на Исус, ние не разбираме достатъчно този стих, за да го прогласяваме. Но сега разбирате, че някои стихове, които редовно се използват в дадена доктрина или начин на живот, ще изпаднат в беда, ако се опитаме да ги приведем в съответствие с природата на Исус. Това просто трябва да ни покаже, че сме тълкували погрешно тези стихове. Важно е също така да не станем жертва на мисленето, че Библията е четвъртата личност на Бога. Библията е написаното откровение на Бога, но независимо от това какво вярваме или не, тя никога не трябва да нарушава образа на Този, Когото разкрива.

Съживленията през този век са били предимно петдесятни или харизматични по своята природа. Преоткриването на дарбите на Святия Дух от петдесятните християни, както и изключителната им жар, ги насочи към това да вярват и поучават, че тяхното съживление, е съживление на последното време. Те мислеха, че няма какво още да се преоткрива в Библията и следователно техните харизматични събития се явяват като последни - съживление на съживленията. Въпреки че петдесятните наистина възстановиха в църквата пренебрегвания и дори загубен принцип на силата, те не са завладели до такава степен църквата и света с единството и ефективността, които очакваме да съществуват в края. Независимо от това, че поклонението и ентусиазма им са съсредоточени около Исус, основното, на което те наблягат и с което станаха известни, не е познанието на Исус, а съюза им със Святия Дух. Явно е, че се набляга на говоренето на езици, а не на христологичната страна, въпреки че силата на общението на петдесятните и харизматиците с Христос е несъмнена. Може би се развива една грандиозна схема - Святият Дух, след като получи вниманието на един по-широк спектър от църквата и света, сега се приготвя да помете митологичните усложнения и идеята за носталгичния Исус и да изпълни основната си роля, която е предречена - да прослави Христос. В евангелието от Йоан, Исус предрича идването и действието на Святия Дух. "Святият Дух... ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал." А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя... той ще свидетелства за Мене." "... Той ще ви упътва на всяка истина." "Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява." (Йоан 14:26; 15:26; 16:13; 16:14)

Най-ясното заключение, което може да се направи е, че като своя първостепенна функция, Святият Дух ще разкрие природата на Исус на нас и ще убеди света в Неговото съществуване. Съживленията, в които се набляга на Святия Дух, не изпълняват точно този принцип, съсредоточавайки се върху Святия Дух, вместо да разрешат на Духа да говори на нас и на света за личността на Исус. Вярвам, че последното велико съживление в света ще бъде съсредоточено върху самия Исус и Неговата природа. Светът не е видял по-велика сила от тази на Исус и църквата не упражнява по-велика сила от тази, да живее според изпълнения с любов начин на живот на Исус. Ние не можем да избягаме от призива и заповедта, дадена от Исус на църквата:

"Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас" (Йоан 20:21).

Можем ли наистина да повярваме, че сме изпратени отчасти така, както Отец изпрати Исус? Със сигурност не. Ние трябва да приемем, че сме изпратени със същата природа, същите изисквания за отношение към хората, каквито бяха дадени и на Исус. Действието на дарбите в Христовото тяло е да ни дадат възможност да си служим един на друг така, че да заприличаме все повече и повече на Христос: "Докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота" (Ефесяни 4:13).

Зрелостта ни се състои в това да ставаме като Христос. Нашето служение е да помогнем на други да узреят и станат като Христос. За да бъдем като Христос, ние трябва да имаме Неговия ум и да бъдем проникнати от Неговата природа. Ако нещата, казани за природата на Христос в тази книга са истина, то Святият Дух ще ги оживи във вас и ще ви помогне да ги приложите в живота си по един уникален начин. Заключенията, изброени в предишните глави, са неща, които Святият Дух ми е разкрил и вършил в моя собствен живот. Не е задължително те да оживяват и във вас. Независимо от това дали тези заключения намират потвърждение във вашия ум или не, вие все пак трябва да откликнете по някакъв начин на призива да станете като Исус, да опитате от Неговата сила, приятелство, страдания и да станете като Него в смъртта Му. За да не стане така, че в края на книгата във вас да остане чувство на вина и безнадеждност относно това дали някога ще постигнете Неговата зрелост и пълнота, искам да споделя с вас тези насърчителни стихове от Библията.

"Защото Бог е, Който, според благоволението Си действа във вас и да желаете това и да го изработвате." (Филипяни 2:13) "Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." (Ефесяни 2:10)

Някога работех в един офис, в който колегите ми прекарваха обедните си почивки във вторник и четвъртък като играеха баскетбол в гимнастическия салон, който се намираше срещу нас от другата страна на улицата. Нека ви предупредя, че баскетболът не е любимата ми игра. Когато се разделяхме на отбори, това обикновено протичаше така: "Господа, предния път Гейл беше при нас. Сега е ваш ред да го вземете." Виждате ли, участвах там, само за да се раздвижа. Обаче имаше един човек, Дейв, висок два метра и двадесет и осем сантиметра и аз обичах да бъда в неговия отбор. Винаги печелехме. Всичко, което трябваше да направя, бе да подам топката на Дейв и той отбелязваше точка. Когато топката беше в мои ръце, аз дриблирах с нея насам-натам, за да бъда забелязан, подавах я на Дейв и той я изпращаше в коша за нови две точки. В такива случаи казвах: "Не сме ли добри, а?" Това много прилича на взаимоотношенията ни с Исус. Той е Този, който действа в нас, Който ни помага да желаем да изпълним Неговата воля и Който ни помага още повече, когато се опитваме да я изпълним. Ние сме Негово творение. Той изцяло поема отговорността за това какво представляваме ние. Нашата работа е да останем в Неговия отбор, да прехвърлим на Него грижите си и да Го оставим Той да отбелязва за нас точки, срещу сатана:

"По-велик е Оня, Който е във вас, от оногова, който е в света" (I Йоан 4:4).

"Като гледаме на Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол." (Евреи 12:2)

Така че, оставете се на Негово разположение. Разрешете на Святия Дух, Който работи в живота ви, да ви помогне да разберете мисленето на Христос. Откажете се от себе си и продължавайте да израствате!
РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗУЧАВАНЕ
Основната тема в "Стилът на Исус" е, че Отец напълно се открива в Исус и че най-ясното определение за Неговата природа се намира в поученията на Исус за "Най-големият в Царството", както и в други пасажи, в които е засегната тази тема. Основната черта, за която се говори в цялата книга, е "слугуването". Темата е доразвита с идеята за "грижата за другите" и голяма част от съдържанието, с неговите приложения, може да бъде по-добре разбрана, ако този израз се разбере или се запази в съзнанието. Написана в кратки, неномерирани глави, "Стилът на Исус" е напълно подходяща за групово изучаване или за лично размишление. Ако се използва в група, се препоръчва известна предварителна подготовка от страна на водача. За да имате пред себе си водещата тема, като минавате през всяка група въпроси, препишете списъка с четиринадесетте характерни черти, които се намират в това ръководство, под заглавието "Стилът на Исус Достъпен за нас" и дайте на всеки от учащите по един такъв списък или направете табло с изброените на него характерни черти, като го поставите в учебната стая. Въпреки че на някои места в това ръководство, е дадена само информация, по своята същност повечето въпроси са за практично прилагане и напълно подходящи за изучаване в малка група.
Собствен стил - Исус, да

1. Йоан Кръстител и апостолите като че ли бяха затворени в рамките на типичния за онова време и култура начин на мислене. От това, което сте прочели в книгата и от познанията ви върху други пасажи от Писанието, кои събития в Новия Завет ви показват, че хората очакваха Исус да отговаря на определен стил на живот и поучение? 2. Ако Исус трябваше да дойде за първи път днес, какви неща би трябвало да направи, за да бъде напълно приемлив за вас и за другите? Как смятате, че би се облякъл Той днес? Коя държава би откликнала най-много на Неговото поучение? Защо? Според вас коя държава би се опитала най-бързо да спре Неговата дейност? 3. Културата на Царството и културите на света изглежда се намират в непрекъснат конфликт. За да разберете колко лесно става това, спомнете си за онези, които са дошли от друга страна да живеят в съседство до вас. С какво са различни? Какво е трябвало да направят, за да се приспособят по отношение на храна, облекло, език и обичаи? Ако сте ходили някога в друга държава, доколко е трябвало да се приспособявате? За кои неща сте се чувствали удобно и за кои - не?

1. Помислете внимателно върху следния списък от тази глава и отбележете всеки един от тези факти, които биха накарали вас или другите да бъдете много предпазливи преди да последвате някой, описан по този начин:

1. Тази книга, и по-специално тази глава, силно наблягат, че Исус беше всичко, което Бог е и че Той е пълното и последно откровение на Бог. Направете един до друг два списъка в тетрадката си. От едната страна избройте нещата, които чувствате, че знаете за Исус, а в другия списък онези неща, за които чувствате, че наистина сте научили за Него от опит. 2. Прочетете Колосяни 1:15 - 2:10. Обърнете внимание колко пъти Павел използва думата "всичко" и други суперлативи. В кои области от живота си бихте желали да използвате думата "всичко" относно Исус? 3. Вземете списъка с чертите на Исус (подготвихте го в първия списък с въпроси), прочетете на глас Колосяни 2:8 и направете списък на всякакви "традиции и философии", за които смятате, че не подхождат на природата или принципите на Христос. 4. Често хората смятат, че е неудобно просто да се говори за Исус. Смятате ли, че това е така? С кои приятели мислите, че бихте могли да премахнете тази бариера и да говорите за Исус? 5. Кои "успешни" служения ви безпокоят, защото някои неща свързани с тях, като че ли не подхождат на природата на Исус? Спрете за малко сега и се помолете за тях.

1. В тази глава съвсем ясно се говори за необходимостта да се обичаме един друг, както е посочено в Йоан 13:34, 35. По кои белези сте могли да кажете за някой, че е християнин? По какъв начин тези критерии могат да бъдат сравнени с тази заповед? 2. Исус каза да се обичаме един друг, "както аз ви възлюбих". Вземете пред себе си чертите от характера на Исус (от първия списък с въпроси) и размишлявайте върху всяка черта с мисълта, че това е начинът, по който Исус се отнася към вас. По какъв начин това съответства на вашето определение за любовта? 3. Кои са хората, за които чувствате, че проявяват тези черти на "слуга" (или някои от тях) по отношение на вас? По какъв начин се опитвате да правите това за другите?

Основателят на стила - Всички за един

1. Тази глава прави още по-силно изявление за любовта, като твърди, въз основа на Матей 22:40, че да любите Бога и ближния си, това е същността на Библията. Съгласни ли сте, че е така или това по някакъв начин ви безпокои? Ако ви безпокои, обяснете защо или го отбележете в тетрадката си. 2. Прочетете, което и да е кредо, което можете да намерите и ако е възможно, прочетете веруюто на вашата църковна организация. Какви указания за любов, между последователите на Исус, намирате? Любовта помежду ви критерий ли е за това да бъдете член на вашата църква? По какво бихте познали, че някой обича другите? 3. В тази глава има два списъка за любовта. Напишете всеки списък на отделен лист. Ако сте в група, дайте на всеки член по един от двата списъка. Прочетете на глас (ако сте в група - всички заедно) тези два списъка, както и постоянния, с чертите на Исус, след това споделете мислите, които са се породили по време на четенето. Как единият списък може да бъде средството, което да ви помогне да изпълните другия? 4. Ще прекарате вълнуващо време и ще се насърчите , ако вземете трите списъка и ги използвате като ръководство, за да напишете кредо или теологично верую, сякаш вие сте "основоположникът" на духовна институция.

1. Тази глава е построена върху молитвата на великия "първосвещеник" Исус в Йоан 17. Части от тази забележителна молитва и най-вече фразата "за да бъдем едно"са доста смущаващи в светлината на това, което се наблюдава в нашите църкви. По какъв начин виждате, че е изпълнена тази молитва? В какво тя не е изпълнена според вас? Спрете за малко и се помолете за "неизпълнените" неща. 2. В същите тези глави, в които Исус говори за любовта ( Йоан 13-17 ), Той също така говори и за плода. Ако плодът е нашата любов и тя е резултатът, кой от плодовете в нашия живот би могъл да бъде най-лесно забелязан от нашите ближни? А от братята в нашата църква? 3. Исус свързва успешния евангелизъм с това ние "да сме едно" или да се обичаме един друг. Помолете всеки член от групата да попита между събиранията десет души как са станали християни. Сравнете бележките и вижте колко от тях са били "убедени" и колко от тях са били спечелени от някой, който ги е "обичал". Напишете собствената си история в тетрадката или разкажете пред групата как сте станали последовател на Исус. 4. Сега, след като имате три списъка с чертите на любовта и с плода, направете списък с онези черти, за които имате специална нужда от сила и помолете някой да се моли за вас.