Отраслов ко­лек­ТИ­вен тру­дов до­ГО­вор (октд)



Дата20.08.2018
Размер184.5 Kb.
#81839


КАМА­РА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ФЕ­ДЕ­РА­ЦИЯ “СТРО­И­ТЕЛ­С­Т­ВО, ИН­ДУС­Т­РИЯ И ВО­ДОС­НАБ­ДЯ­ВА­НЕ” - “ПОД­К­РЕ­ПА”

ФЕ­ДЕ­РА­ЦИЯ НА НЕ­ЗА­ВИ­СИ­МИ­ТЕ СТРО­И­ТЕЛ­НИ СИН­ДИ­КА­ТИ КЪМ КНСБ

ОТРАСЛОВ КО­ЛЕК­ТИ­ВЕН ТРУ­ДОВ ДО­ГО­ВОР (ОКТД)

Днес,18 декември 2008 го­ди­на, на ос­но­ва­ние чл.51б от Ко­дек­са на тру­да (КТ), и в съответствие с принципа за доброволно провеждане на преговори между страните съгласно чл. 4 от Конвенция № 98 на МОТ, ратифицирана от Република България (Д.В. бр. 35 от 02. 05. 1997 год.) и чл. 6 от Европейската социална харта (Д.В. бр. 43 от 04. 05. 2000 год.), в град Со­фия, за тър­гов­с­ки­те дру­жес­т­ва, фир­ми и пред­п­ри­я­тия в дей­нос­ти­те на: стро­и­тел­с­т­во­то, стро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия, бла­го­ус­т­ройс­т­во­то, про­ек­ти­ра­не­то и ин­вес­ти­ра­не­то, на­ри­ча­ни по-до­лу “ОТ­РА­СЪЛ” меж­ду:

- Камара на строителите в България, пред­с­тав­ля­ва­на от Пред­се­да­те­ля й - инж.Симеон Пешов; на­ри­ча­н по-до­лу “РА­БО­ТО­ДА­ТЕ­Л” от една страна,

и

- Фе­де­ра­ция “Стро­и­тел­с­т­во, ин­дус­т­рия и во­дос­наб­дя­ва­не” - “Под­к­ре­па”, пред­с­тав­ля­ва­на от Пред­се­да­те­ля й - инж.Иоанис Пар­те­ни­о­тис,



- Фе­де­ра­ция на не­за­ви­си­ми­те стро­и­тел­ни син­ди­ка­ти към КНСБ, пред­с­тав­ля­ва­на от Пред­се­да­те­ля й - г-н Йордан Никленов, на­ри­ча­ни по-до­лу “СИН­ДИ­КА­ТИ”, от друга страна, се склю­чи нас­то­я­щия Отраслов ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор (ОКТД).
ОКТД е юри­ди­чес­ки акт, кой­то фик­си­ра рам­ки­те на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду стра­ни­те и га­ран­ти­ра съб­лю­да­ва­не­то на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки­те пра­ва и ин­те­ре­си на чле­но­ве­те на ор­га­ни­за­ци­и­те, стра­ни по не­го.
Чл.1. (1) Работодателят признава правото на син­ди­ка­тите да пред­с­тав­ля­ват и за­щи­та­ват ин­те­ре­си­те на работниците и служителите в пред­п­ри­я­ти­я­та от отрасъла.

(2). Синдикатите признават правото на ра­бо­то­да­те­ля да пред­с­тав­ля­ва и защитава ин­те­ре­си­те на соб­с­т­ве­ни­ци­те и ръ­ко­во­ди­те­ли­те на пред­п­ри­я­ти­я­та в отрасъла.

Чл.2. Стра­ни­те приз­на­ват ле­ги­тим­ност­та и пра­во­то на сво­и­те чле­но­ве да сключ­ват колективен трудов договор (КТД) в пред­п­ри­я­ти­я­та, ка­то пред­с­та­ви­тел­ни ор­га­ни­за­ции в отрасъла.


  1. ПРЕД­МЕТ НА ОКТД

Чл.3. (1) ОКТД уреж­да въп­ро­си­те на тру­до­ви­те от­но­ше­ния, до­хо­ди­те, тру­до­ва­та за­е­тост, со­ци­ал­но­то об­с­луж­ва­не, ра­бот­но­то вре­ме, оси­гу­ри­тел­ни­те от­но­ше­ния, со­ци­ал­но­то пар­т­ньор­с­т­во и ус­ло­ви­я­та на труд за ра­бо­те­щи­те в отрасъла, чле­но­ве на син­ди­ка­тите.

(2). До­го­во­ре­нос­ти­те в ОКТД са ми­ни­мал­ни и за­дъл­жи­тел­ни за пред­п­ри­я­ти­я­та от отрасъла, където има организирани представители на страните, не­за­ви­си­мо от фор­ма­та на соб­с­т­ве­ност.

(3). ОКТД представлява основа за сключване на КТД в предприятията от отрасъла между организираните представители на работодателя и синдикатите, страни по него.

Чл.4. С ОКТД се це­ли стра­ни­те вза­им­но да си съ­дейс­т­ват за съз­да­ва­не на въз­мож­но по-ви­со­ко ефек­тив­на про­из­вод­с­т­ве­но-сто­пан­с­ка дей­ност в пред­п­ри­я­ти­я­та.


  1. ОБ­Х­ВАТ, ДЕЙС­Т­ВИЯ И СРОЧ­НОСТ НА ОТРАСЛОВИЯ КО­ЛЕК­ТИ­ВЕН ТРУ­ДОВ ДО­ГО­ВОР

Чл.5. ОКТД е ва­ли­ден за пред­п­ри­я­ти­я­та от отрасъла.

Чл.6. (1) Дейс­т­ви­е­то на ОКТД се прос­ти­ра вър­ху:

  • ра­бо­то­да­те­ли­те от отрасъла;

  • син­ди­кал­ни­те секции и синдикалните организации в пред­п­ри­я­ти­я­та, ре­дов­ни чле­но­ве на Фе­де­ра­ция “Стро­и­тел­с­т­во, ин­дус­т­рия и во­дос­наб­дя­ва­не” - “Под­к­ре­па” или Фе­де­ра­ция на не­за­ви­си­ми­те стро­и­тел­ни син­ди­ка­ти към КНСБ.

(2). В предприятията от отрасъла, където няма сключени КТД се прилага настоящият ОКТД.

Чл.7. Дейс­т­ви­е­то на то­зи ОКТД, както и на КТД на ниво предприятие про­дъл­жа­ва и след про­мя­на­та на су­бек­ти­те, из­пъл­ня­ва­щи фун­к­ци­и­те на ра­бо­то­да­те­л, съгласно чл. 55, ал.2 от КТ.

Чл.8. До­го­во­ре­нос­ти­те в ОКТД са в сила без записването им в КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та.

Чл.9. Раз­по­ред­би и до­го­во­ре­нос­ти, включени в КТД на предприятията от отрасъла, ко­и­то са по-неблагоприятни за работниците и служителите в тях, от посочените в нас­то­я­щия ОКТД са недействителни.

Чл.10. Всич­ки до­го­во­ре­нос­ти, пос­тиг­на­ти на на­ци­о­нал­но ни­во, са в си­ла без из­рич­но за­пис­ва­не в нас­то­я­щия ОКТД.

Чл.11. (1) ОКТД влиза в си­ла от да­та­та на под­пис­ва­не и ва­жи за срок от 2 (две) го­ди­ни.

(2). Стра­ни­те се за­дъл­жа­ват до из­ти­ча­не на сро­ка на дейс­т­вие на ОКТД да под­пи­шат нов. В случай на неподписване на такъв настоящият ОКТД се преподписва за нов срок, но не по-дълъг от 3 (три) месеца.

(3). Този ОКТД под­ле­жи на пре­раз­г­леж­да­не в съ­от­вет­с­т­вие с промените в законодателството и до­го­во­ре­но­то на на­ци­о­нал­но ни­во.


  1. ТРУ­ДО­ВИ ВЪЗ­НАГ­РАЖ­ДЕ­НИЯ

ОСНОВНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл.12. Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­ни по то­зи ОКТД, се спо­ра­зу­мя­ха, че минималното месечно основно трудово възнаграждение за отрасъла се определя на база минималната работна заплата за страната, завишена с коефициент К=1.25

Чл.13. (1) Работодателят и синдикатите на ниво предприятие не могат да договарят по-ниски трудови възнаграждения по категории персонал от определените в Приложение № 1 към този ОКТД.

(2). В КТД на предприятията могат да се договарят по-високи стойности на минималното месечно трудово възнаграждения, както и по-високи коефициенти, различни от посочените в Приложение № 1 на ОКТД.

Чл.14. Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­ни по то­зи ОКТД, договарят ежегодно минимална цена за един час труд при извършване на строително-монтажни работи (СМР) и съвместно предлагат чрез Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МРРБ на Министъра на МРРБ да я внесе в Министерски съвет за утвърждаване в съответствие с Конвенция № 94 на МОТ (в сила за Република България от 06 май 1997г. - обнародвана в ДВ бр. 36 от 06.05.1997 г.)

Чл.15. Ра­бо­то­да­те­лят е длъж­ен да оси­гу­ри ра­бо­та и всич­ки дру­ги ус­ло­вия на работниците и служителите за за­ра­бот­ва­не на трудовото възнаграждение по ин­ди­ви­ду­а­лен тру­дов до­го­вор, как­то и неговото из­п­ла­ща­не.

Чл.16. До­го­во­ре­но­то ин­ди­ви­ду­ал­но трудово възнаграждение е га­ран­ти­ра­на при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния от стра­на на ра­бот­ни­ка или служителя.

Чл.17. При ви­нов­но не­из­пъл­не­ние от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на за­да­де­ния обем ра­бо­та трудовото му възнаграждение мо­же да се на­ма­ля­ва пропорционално на неизпълнения обем работа, но до минималното основно трудово възнаграждение за съответната категория персонал,

Чл.18. (1) При финансови затруднения на работодателя и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, ежемесечно се гарантира изплащането на не по-малко от 60 % от договореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя, но не по-малко от минималното основно трудово възнаграждение за съответната категория персонал,

(2). Разликата до пълния размер на договореното индивидуално трудово възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително в рамките на 3 (три) месеца.

Чл.19. Трудовото възнаграждение се изплаща месечно, съгласно договореностите в КТД на предприятието.

Чл.20. (1) На ниво предприятие ра­бо­то­да­те­ля­т ор­га­ни­зи­ра с учас­ти­е­то на син­ди­ка­тите из­ра­бот­ва­не­то на всички правилници и наредби, отнасящи се до трудовите правоотношения, като Правилникът за вътрешния трудов ред, Вътрешните правила за работна заплата и други, които са неразделна част от КТД на предприятието и се утвърждават от работодателя.

(2). Работодателят из­би­ра и при­ла­га по своя пре­цен­ка сред­с­т­ва­та, ме­то­ди­те и системите на нор­ми­ра­не, съ­че­та­вайки сво­и­те ин­те­ре­си с те­зи на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

(3). Когато системата на заплащане на труда е според изработеното в съответствие с чл.247, ал.2 от КТ в КТД на предприятието задължително се договаря трудово възнаграждение за единица изработка.

Чл.21. При вся­ко из­ме­не­ние раз­ме­рът на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та в стра­на­та, ра­бо­то­да­те­ля­т се за­дъл­жа­ва да пре­ве­де от съ­щия ме­сец до­го­во­ре­ни­те трудови възнаграждения в съ­от­вет­с­т­вие с ре­ше­ни­е­то на на­ци­о­нал­но ни­во и при ус­ло­ви­я­та на чл. 12 и чл.13 от ОКТД.

ДО­ПЪЛ­НИ­ТЕЛ­НИ ТРУ­ДО­ВИ ВЪЗ­НАГ­РАЖ­ДЕ­НИЯ

Чл.22. За все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или част от не­го ра­бо­то­да­те­ля­т зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в раз­мер не по-ма­лък от 50 % (пет­де­сет процента) от ми­ни­мал­на­та ча­со­ва ра­бот­на зап­ла­та за отрасъла.

Чл.23. За вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е на раз­по­ло­же­ние на пред­п­ри­я­ти­е­то, из­вън не­го­ва­та те­ри­то­рия, освен в случаите, когато естеството на работата предполага изпълнение на задълженията извън територията на предприятието, ра­бо­то­да­те­лят му зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за все­ки час или част от не­го в раз­мер не по-ма­лък от 25 % (два­де­сет и пет процента) от оп­ре­де­ле­но­то с индивидуалния тру­до­в до­го­вор основно трудово възнаграждение, а в официалните праз­ни­ци - 50 % (пет­де­сет процента).

Чл.24. При ра­бо­та през офи­ци­ал­ни праз­нич­ни дни, ко­и­то са в гра­фи­ка на ра­бот­но­то вре­ме, ра­бо­то­да­те­ля­т зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в раз­мер не по-ма­лък от 100 % (сто процента) от оп­ре­де­ле­но­то с тру­до­вия до­го­вор ча­со­во зап­ла­ща­не.

Чл. 25. (1). За придобит трудов стаж и професионален опит, на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в процент върху основната работна заплата определена с индивидуален трудов договор.

(2). Минималният размер на допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е по 1 % (един процент) за всяка година трудов стаж и професионален опит.

(3). Размерът на допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се изменя за период от 1 (една) година.

(4). За новопостъпили по трудово правоотношение работници и служители без трудов стаж и професионален опит, правото за получаване на допълнително трудово възнаграждение, съгласно предходната алинея, възниква при начален трудов стаж от 1(една) година.

(5). За новопостъпили по трудово правоотношение работници и служители, придобили трудов стаж и професионален опит в други предприятия от отрасъла, новият работодател отчита пълния размер на този стаж и професионален опит, независимо от заеманата в тези предприятия работа, длъжност или професия.

(6). За новопостъпили по трудово правоотношение работници и служители, придобили трудов стаж и професионален опит в други предприятия извън отрасъла, новият работодател отчита пълния размер на този стаж и професионален опит, придобит до 01 юли 2007г. независимо от работа, длъжност или професия която са изпълнявали до тогава.

(7). За новопостъпили по трудово правоотношение работници и служители, придобили трудов стаж и професионален опит в предприятия извън отрасъла, след 01 юли 2007г., новият работодател отчита и признава пълния размер на този стаж и професионален опит, придобит на същата работа, длъжност или професия.

(8). За новопостъпили по трудово правоотношение работници и служители, придобили трудов стаж и професионален опит в предприятия извън отрасъла след 01 юли 2007г., новият работодател отчита и признава пълния размер на този стаж и професионален опит при зачитане на следните условия за сходен характер на работата, длъжността или професията:

1. сходен характер на работата

- режим на работа;

- рискови фактори и вид на работното място;

- използвани инструменти, машини и съоръжения;

- използване на средства за колективна защита и специално работно облекло.

2. сходен характер на длъжността или професията

- съвпадение на кодове по квалификационни групи професии от НКИД

- образование – степен и вид;

- квалификация ;

- придобити знания и умения;

- материална и финансова отговорност.



(9). Работодателите определят с Вътрешните правила за организация на работната заплата система за оценка на условията по ал.8.

Чл.26. Безплатната храна и / или добавките към нея за работниците и служителите, които работят в производства със специфичен характер и организация на труд, съгласно чл.285 от КТ са за сметка на работодателя и не се ползват от СБКО.

Чл.27. (1) На основа оценката на риска, работодателят след споразумение със синдикатите и комитета по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и / или добавки към нея.

(2). Стойността на безплатната храна и / или добавките към нея, които се получават от работниците и служителите, са в размер не по-малък от 4.00 лв (четири лева) за всеки отработен ден.

(3). Стойността на тонизиращите и ободряващи напитки, които се получават от работниците и служителите, са в размер на 1.00 (един лев) на смяна.

(4). Безплатната храна и / или добавките към нея се получават от работниците и служителите само за дните, когато работят при условията, даващи им право на това.

Чл.28. (1) Работодателят осигурява на работниците и служителите, когато работят при специфични условия и рискове за живота и здравето им, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени независимо от предприетите мерки специфично допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малко от 5% от основното им трудово възнаграждение на основание чл.13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

(2). Възнаграждението по ал.1 се изплаща пропорционално на отработеното в тези условия време.

Чл.29. В КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та мо­же да се пред­ви­ди до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­ал­но сти­му­ли­ра­не на пер­со­на­ла ос­вен в па­ри и в на­ту­ра, съг­лас­но дейс­т­ва­щи­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве.

Чл.30. При на­ли­чие на сред­с­т­ва ра­бо­то­да­те­ля­т, съг­ла­су­ва­но със син­ди­ка­тите, оси­гу­ря­ва из­вън­ред­но възнаграждение за ра­бо­те­щи­те в пред­п­ри­я­ти­е­то в рам­ки­те на ка­лен­дар­на­та го­ди­на.

Чл.31. Работодателят е длъжен да заплати трудово възнаграждение на работника или служителя, ползващ отпуск съгласно чл. 54 от ОКТД в размер по чл.177 от КТ.


  1. ОБЕЗ­ЩЕ­ТЕ­НИЯ

Чл.32. Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, член на син­ди­катите, стра­на по то­зи ОКТД, увол­нен при ус­ло­ви­я­та на чл. 328, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ по­лу­ча­ва до­пъл­ни­тел­но обез­ще­те­ние в раз­мер на 75 % (седемдесет и пет процента) от ми­ни­мал­ното ме­сеч­но основно трудово възнаграждение за съответната категория персонал за ли­ца с тру­дов стаж до 10 (десет) го­ди­ни и на 150 % (сто и петдесет про­цен­та) от минималното месечно трудово възнаграждение за съответната категория персонал за ли­ца­та с тру­дов стаж над 10 (десет) го­ди­ни. Кон­к­рет­ни­ят раз­мер се до­го­ва­ря с КТД в пред­п­ри­я­ти­е­то, като трудовият стаж трябва да е положен в предприятието, в което се прекратява трудовото правоотношение.

Чл.33. (1) При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор на ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, чле­но­ве на син­ди­ка­тите, стра­на по този ОКТД, на ос­но­ва­ние чл. 331 от КТ, ра­бо­то­да­те­лят дъл­жи обез­ще­те­ние в раз­мер на не по-мал­ко от петкратния раз­мер на пос­лед­но­то по­лу­че­но ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

(2). Размерът на обез­ще­те­ни­е­то по пред­ход­на­та али­нея се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, получено за последния пълен отработен месец.

(3). В КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та мо­гат да се до­го­ва­рят по-ви­со­ки обез­ще­те­ния от те­зи по ал. 1.

Чл.34. Ра­бо­то­да­те­ля­т дъл­жи обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то не из­пъл­ня­ват за­дъл­же­ни­я­та си по­ра­ди на­ру­ше­ние на пра­ви­ла­та за бе­зо­пас­на ра­бо­та не по тях­на ви­на, за вре­ме­то до от­с­т­ра­ня­ва­не на при­чи­ни­те.

Чл.35. Работодателят дължи обезщетение на работниците и служителите до размера на договореното по индивидуалните им трудови договори при промяна на мястото или характера на работа за определено време, съгласно чл. 120 КТ в случаите на намаляване на възнаграждението.

Чл.36. Ко­га­то работодателят е взел със своите ра­бот­ници или слу­жи­те­ли учас­тие в спа­си­тел­ни ра­бо­ти при при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия, фи­нан­си­ра­ни от фонд “Сти­хий­ни бед­с­т­вия”, работниците и служителите по­лу­ча­ват за то­ва вре­ме брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, в съ­от­вет­с­т­вие с чл. 218, ал. 2 от КТ, със 30% (тридесет процента) уве­ли­че­ние.

Чл.37. Ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел, тру­до­ус­т­ро­ен за оп­ре­де­лен срок с трайно намалена работоспособност до 50 на сто по­лу­ча­ва на но­ва­та длъжност по-нис­ко тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в срав­не­ние с въз­наг­раж­де­ни­е­то, ко­е­то е по­лу­ча­вал на пре­диш­на­та си длъж­ност, то той по­лу­ча­ва еже­ме­сеч­но обез­ще­те­ние рав­но на та­зи раз­ли­ка след из­ти­ча­не на сро­ка за обез­ще­те­ние, съг­лас­но чл.7 от На­ред­ба­та за тру­до­ус­т­ро­я­ва­не и чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). но за не по­ве­че от 6 (шест) ме­се­ца.

Чл.38. Ра­бо­то­да­те­ля­т мо­же да пред­ло­жи на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и дру­ги обез­ще­те­ния свър­за­ни със слу­жеб­ни­те ко­ман­ди­ров­ки, про­ме­ни на мес­то­ра­бо­та­та и при­е­ма­не­то на дру­га до­пъл­ни­тел­на ра­бо­та, по-ви­со­ки от пред­ви­де­ни­те със за­кон, ако то­ва е до­го­во­ре­но в КТД в пред­п­ри­я­ти­е­то.

Чл.39. При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­от­но­ше­ние по­ра­ди бо­лест (чл.325, т.9, и чл.327, т.1 от КТ) ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние от работодателя в раз­мер на брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 2 (два) месеца, уве­ли­че­но с 50% (петдесет процента), когато има над 5 (пет) го­ди­ни тру­дов стаж и през пос­лед­ни­те 5 (пет) го­ди­ни не е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние на съ­що­то ос­но­ва­ние, съг­лас­но чл.222, ал.2 от КТ.

Чл.40. (1) Жените, членове на синдикатите, страна по този ОКТД, ползващи допълнителен платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, съгласно чл.164 от КТ, имат право на парично обезщетение след изтичане на срока, определен в чл.163, ал.1 от КТ и чл.50, ал.1 от КСО в размер на минималното основно трудово възнаграждение за отрасъла, корегирано с коефициент 1,6.

(2). Разликата между определеното парично обезщетение в предишната алинея и размера на паричното обезщетение, съгласно чл.164, ал.4 от КТ и чл.53, ал.1 от КСО е от фонд СБКО, при наличие на средства.

Чл.41. (1) Работодателят подсигурява еднократна финансова помощ на семейството на всеки починал свой работник или служител в размер на не по-малко от последното брутно трудово възнаграждение на починалия работник.

(2). Работодателят подсигурява еднократна финансова помощ на децата, до 18-годишна възраст, на всеки свой починал ра­бот­ник или слу­жи­тел в размер на не по-малко от последното брутно трудово възнаграждение на починалия родител.

(3). Конкретните размери по ал. 1 и 2 се договарят в КТД на предприятието.


  1. РА­БОТ­НО ВРЕ­МЕ И ПО­ЧИВ­КИ

Чл.42. (1) Раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ра­бот­но­то вре­ме, гра­фи­ци­те за ра­бо­та на сме­ни­те и по­чив­ки­те, ус­ло­ви­я­та и ре­да за по­ла­га­не на но­щен и из­вън­ре­ден труд, как­то и от­чи­та­не­то и из­чис­ля­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме се уреж­да с Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ния тру­дов ред.

(2). Ра­бо­то­да­те­ля­т ут­вър­ж­да­ва спи­сък на длъж­нос­ти­те, ре­да и на­чи­на на от­чи­та­не на тру­да на ка­те­го­ри­и­те пер­со­нал, за ко­и­то пред­вид ха­рак­те­ра на ра­бо­та се на­ла­га да де­жу­рят или да бъ­дат на раз­по­ло­же­ние през оп­ре­де­ле­но вре­ме на де­но­но­щи­е­то.

(3). Спи­съ­кът на про­фе­си­и­те и длъж­нос­ти­те по про­из­вод­с­т­ва и дей­нос­ти, за ко­и­то е ус­та­но­ве­но на­ма­ле­но или удъл­же­но ра­бот­но вре­ме, как­то и дей­нос­ти­те с вре­ме­нен и се­зо­нен ха­рак­тер е не­раз­дел­на част от Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ния тру­дов ред.

(4). На ниво предприятие работодателят може след предварително съгласуване със синдикатите страна по настоящия договор да въведат непълно работно време за определен срок в цялото предприятие или отделни звена, в съответствие с чл.138, ал.2 от КТ.

(5). Работодателят може да предприеме процедура по удължаване на работното време съгласно чл. 136 а от КТ само при спазване на чл. 7, ал 2 от КТ след подписване на споразумение със синдикатите страна по договора.

Чл.43. (1) Работодателят установява намалено работно време за бременни, след 6-тия месец, работнички и служителки до излизането им в платен отпуск по майчинство, в размер не по-малко от 1 час на ден.

(2). При намаляване на работното време по ал.1 не се намалява трудовото възнаграждение и другите права на работничките и служителките по трудово правоотношение.

Чл.44. (1) При явя­ва­не на ра­бот­ник или слу­жи­тел на ра­бо­та в със­то­я­ние, ко­е­то не му поз­во­ля­ва да из­пъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния (след упот­ре­ба на ал­ко­хол и/или опи­а­ти, влошено здравословно състояние), съ­щи­ят не се до­пус­ка на ра­бо­та. То­ва вре­ме се счи­та за не­я­вя­ва­не на ра­бо­та.

(2). Ра­бот­ник или слу­жи­тел, за кой­то е кон­с­та­ти­ра­но нес­паз­ва­не пра­ви­ла­та за здра­вос­лов­ни и бе­зо­пас­ни ус­ло­вия на труд и не­из­пол­з­ва­не на спе­ци­ал­но­то ра­бот­но об­лек­ло и лич­ни­те пред­паз­ни сред­с­т­ва, се от­с­т­ра­ня­ва от ра­бот­но­то мяс­то до из­пъл­не­ние на изис­к­ва­ни­я­та. През вре­ме­то до­ка­то трае от­с­т­ра­ня­ва­не­то, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.


  1. ИЗ­ВЪН­РЕ­ДЕН ТРУД

Чл.45. (1) Из­вън­ред­ни­ят труд, по­ло­жен от ра­бот­ник или слу­жи­тел, съгласно закона, се офор­мя с раз­по­реж­да­не на ра­бо­то­да­те­ля за все­ки от­де­лен слу­чай.

(2). Син­ди­катите в пред­п­ри­я­ти­е­то имат пра­во на ин­фор­ма­ция по от­чет­ност­та и при­чи­ни­те за по­ла­га­не на из­вън­ре­ден труд.

Чл.46. По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние, до­го­во­ре­но с КТД на предприятието, но не по-мал­ко от:

  • 60 % (шестдесет процента) за ра­бо­та през ра­бот­ни дни;

  • 85 % (осемдесет и пет процента) за ра­бо­та през по­чив­ни дни;

  • 110 % (сто процента) за ра­бо­та през офи­ци­ал­ни праз­ни­ци;

  • 60 % (шестдесет процента) за из­вън­ред­на ра­бо­та при су­мар­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме в ме­се­чен раз­рез.


VII. ОТПУСКИ. ВИДОВЕ ОТПУСКИ.

ОСНОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл.47. Раз­ме­рът на ос­нов­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, чле­но­ве на синдикатите, стра­на по то­зи ОКТД, се оп­ре­де­ля на не по-мал­ко от 23 (двадесет и три) ра­бот­ни дни.
ДО­ПЪЛ­НИ­ТЕ­ЛЕН ПЛА­ТЕН ГО­ДИ­ШЕН ОТ­ПУСК

Чл.48. (1) Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­на по нас­то­я­щия ОКТД, се спо­ра­зу­мя­ха раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск при ус­ло­ви­я­та на чл.156, т.1 и т.2 от КТ да бъ­де как­то след­ва:

  1. За работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, по­лу­ча­ват до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск не по-мал­ко от 9 (девет) дни. Кон­к­рет­ни­ят раз­мер на то­зи от­пуск се до­го­ва­ря с КТД на пред­п­ри­я­ти­е­то.

  2. За ра­бо­та при ус­ло­ви­я­та на не­нор­ми­ра­но ра­бот­но вре­ме се оп­ре­де­ля до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск в раз­мер не по-мал­ко от 6 (шест) ра­бот­ни дни.

(2). Работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск, съгласно ал.1, се определят с писмена заповед на работодателя, след съгласуване със синдикатите в предприятието, страни по този ОКТД.

(3). Спи­съ­кът на длъж­нос­ти­те по ал. 2 е неразделна част от КТД на предприятието.

Чл.49. (1) За же­ни­те-май­ки, чле­но­ве на син­ди­катите, стра­на по то­зи ОКТД, се по­ла­га до­пъл­ни­те­лен пла­тен от­пуск, из­вън оп­ре­де­ле­ния с чл.168 от КТ, как­то след­ва:

1. На май­ки с до две де­ца под 18 го­ди­ни - 2 (два) дни;

2. На май­ки с три и по­ве­че де­ца - 4 (четири) дни;

(2). Със същите права се ползва баща – вдовец и несемеен баща с присъдени родителски права.

(3). От­пус­ки­те по пред­ход­на­та али­нея се пол­з­ват вклю­чи­тел­но и за ка­лен­дар­на­та го­ди­на, в ко­я­то ня­кое или всич­ки де­ца на­вър­ш­ват 18 го­диш­на въз­раст.

(4). Пол­з­ва­не­то на от­пус­ки­те по то­зи член мо­же да се от­ла­га по ре­да на чл.176 от КТ.

Чл.50. За жените, необхванати от чл.49 от този ОКТД, се полага допълнителен платен отпуск в размер на 1 (един) ден годишно.

Чл.51. Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва на май­ка-вдовица или несемейна майка, с присъдени родителски права, както и на баща-вдовец или несемеен ба­ща, с присъдени родителски права, ко­и­то се гри­жат за де­ца до 14 (четиринадесет) го­ди­ни 1 (един) ден все­ки ме­сец пла­тен от­пуск, без нат­руп­ва­не.

Чл.52. Ра­бо­то­да­те­ля­т из­гот­вя списък на длъжностите и професиите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по размери, договорени със съответните КТД в предприятията, след консултации със синдикатите.

Чл.53. При пред­с­та­вя­не на оп­рав­да­те­лен до­ку­мент ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те имат пра­во на до­пъл­ни­те­лен пла­тен от­пуск в след­ни­те слу­чаи и раз­ме­ри:

1. при встъпване в брак - 3 (три) дни;

2. при раж­да­не на де­те - 1 (един) ден;

3. при смърт на ро­ди­те­ли, съп­руг, съп­ру­га или де­те, баба, дядо, сес­т­ра, брат, родител на съпруг/а или други роднини по права линия - 3 (три) дни.

Чл.54. За не­щат­ни­те син­ди­кал­ни ръ­ко­во­дства ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва пла­тен от­пуск не по-мал­ко от 60 (шестдесет) ча­са го­диш­но за син­ди­кал­на дей­ност в предприятието. Този отпуск не може да се ползва за минали години.
VІІІ. БЕ­ЗО­ПАС­НИ И ЗДРА­ВОС­ЛОВ­НИ УС­ЛО­ВИЯ НА ТРУД

Чл. 55.(1) Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва бе­зо­пас­ни и здра­вос­лов­ни ус­ло­вия на труд на всич­ки до­го­во­ри­ра­ни обек­ти, така че опасностите за живота и здравето на работниците и служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като предприемат мерки, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), в зависимост от спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологично оборудване. Произтича­щи­те от то­ва за­дъл­же­ния и пра­ва се впис­ват в КТД на пред­п­ри­я­ти­е­то.

(2). Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва бе­зо­пас­ни и здра­вос­лов­ни ус­ло­вия на труд на работещите, като прилага, всички необходими мерки, включително:

а/ превенция на професионалните рискове;

б/ предоставяне на информация и обучение;

в/ осигуряване на необходимата организация и средства.

(3). При осъществяване на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използваните химически вещества и препарати и организацията на работа.

(4). Работодателят въвежда нови, реконструирани или модернизирани обекти след доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(5). Работодателят е длъжен да се консултира с представителите на синдикатите, страна по настоящия ОКТД, като създава възможност те да участват при:

а/ обсъждане и приемане на всички мерки, които се отнасят до здравето и безопасността;

б/ определяне на работещите, които извършват дейности по осигуряване на първа помощ, борба с пожари и евакуация на работещите;

в/ планиране и организация на обучения, касаещи здравето и безопасността.

Чл.56. (1) На основание чл.4, ал.2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “Трудова злополука“, работодателят след консултации със службата по трудова медицина, със синдикатите в предприятието, страна по този ОКТД, и комитета (групата) по условия на труд определя с писмена заповед работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска “Трудова злополука“.

(2). Застрахователната сума по застраховката “Трудова злополука“ не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител за 12-те месеца предхождащи момента на сключване на застрахователния договор.

(3). Работодателят сключва застрахователния договор за риска “Трудова злополука“ за срок от 3 (три) до 12 (дванадесет) месеца, като конкретния срок се договаря в КТД на предприятието.

(4). Работодателят сключва за всички работни места и друг вид застраховки, като застраховка “Живот” и “Здравна застраховка”, в размер, ред и начин определен в КТД на предприятието.

Чл.57. На ниво предприятие ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва дос­тъп на син­ди­ка­тите до ин­фор­ма­ция за про­ек­ти­те за ре­кон­с­т­рук­ция, въ­веж­да­не на но­ва тех­ни­ка или тех­но­ло­гия в раз­де­ла “Бе­зо­пас­ност, хи­ги­е­на на тру­да и про­ти­во­по­жар­на бе­зо­пас­ност”.

Чл.58.(1) На основание на КТ, ЗЗБУТ и произтичащите от тях наредби за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при строително-монтажни дейности, страните по ОКТД се споразумяха съвместно да разработят кодекси за добра практика и ръководства за конкретизиране и допълване изискванията за осигуряване на ЗБУТ.

(2). С оглед изпълнението на ангажиментите по ал.1 работодателят и синдикатите, страни по този ОКТД, се ангажират да създадат на паритетен принцип работна група, която да разработи правилник и график за своята дейност.

Чл.59. Ра­бо­то­да­те­ля­т раз­ра­бот­ва в съ­от­вет­с­т­вие с изис­к­ва­ни­я­та на нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве Пра­ви­ла и Ин­с­т­рук­ции за бе­зо­пас­на ра­бо­та на спе­ци­фич­ни про­из­вод­с­т­ва, ин­с­та­ла­ции и ма­ши­ни и ги обя­вя­ват на ра­бот­ни­те мес­та.

Чл.60. Ра­бо­то­да­те­л­ят наз­на­ча­ва или въз­ла­га на съ­от­вет­но длъж­нос­т­но ли­це да от­го­ва­ря по проб­ле­ми­те на здравословните и бе­зо­пас­ни ус­ло­вия на труд. Съв­мес­т­но със син­ди­ка­тите фор­ми­рат в пред­п­ри­я­тие­то ко­ми­тет по ус­ло­вия на труд.

Чл.61. Въз основа на съответните медицински прегледи и болничните листове ра­бо­то­да­те­ля­т ежегодно въз­ла­га на службата за трудова медицина из­гот­вя­не­то на ана­ли­зи за здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на ра­бо­те­щи­те в за­ви­си­мост от рисковите или спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на ра­бот­ни­те мес­та.

Чл.62. Ра­бо­то­да­те­ля­т ежегодно ана­ли­зи­ра със­то­я­ни­е­то на про­из­вод­с­т­ве­ния трав­ма­ти­зъм и про­фе­си­о­нал­ни­те за­бо­ля­ва­ния.

Чл.63. Въз ос­но­ва на ана­ли­зи­те от пред­ход­ни­те два чле­на ра­бо­то­да­те­ля­т, съв­мес­т­но със син­ди­ка­та в пред­п­ри­я­ти­е­то, из­гот­вя инвестиционна прог­ра­ма с конкретни мерки за по­доб­ря­ва­не на ус­ло­ви­я­та на труд е премахване или намаляване до граничните стойности на рисковете за здравето на работниците и служителите, в ко­я­то се оп­ре­де­лят обек­ти (ра­бот­ни мес­та), на ко­и­то при­о­ри­тет­но ще се по­доб­ря­ват фак­то­ри­те на ра­бот­на­та сре­да и ра­бот­ния про­цес. Прог­ра­ма­та се об­съж­да и при­е­ма от ко­ми­те­та по ус­ло­вия на труд в пред­п­ри­я­ти­е­то, ка­то обез­пе­ча­ва­не­то й със сред­с­т­ва е за смет­ка на ра­бо­то­да­те­ля.

Чл.64. Работодателят осигурява ежегодно, за своя сметка, на всеки работник или служител подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на работното място.

Чл.65. При въз­ник­ва­не на проб­ле­ми от здра­вен ха­рак­тер от съ­щес­т­ву­ва­ща­та тех­ни­ка или след въ­веж­да­не в ек­с­п­ло­а­та­ция на но­ва тех­но­ло­гия с но­ви ма­ши­ни и съ­о­ръ­же­ния ра­бо­то­да­те­ля­т въз­ла­га спе­ци­а­ли­зи­ра­но ме­ди­цин­с­ко из­с­лед­ва­не на вред­но­то вли­я­ние на фак­то­ри­те на ра­бот­на­та сре­да вър­ху здра­ве­то на ра­бо­те­щи­те. Ин­фор­ма­ция за ре­зул­та­ти­те от ме­ди­цин­с­ки­те из­с­лед­ва­ния се пре­дос­та­вя на комитета по условия на труд в предприятието.

Чл.66. Дан­ни­те и ана­ли­зи­те от ме­ди­цин­с­ки­те из­с­лед­ва­ния се раз­г­леж­дат в ко­ми­те­та по ус­ло­вия на труд в пред­п­ри­я­ти­е­то в срок от 10 (десет) дни след прик­люч­ва­не­то им. В за­ви­си­мост от ре­зул­та­ти­те от из­с­лед­ва­ни­я­та ра­бо­то­да­те­ля­т при­е­ма мер­ки за:

1. По­доб­ря­ва­не ус­ло­ви­я­та на труд чрез съв­ре­мен­ни тех­ни­чес­ки и тех­но­ло­гич­ни ре­ше­ния;

2. 3а­дъл­жи­тел­на здрав­на про­фи­лак­ти­ка на ра­бо­те­щи­те;

3. Компенсиране рисковото влияние на факторите на работната среда.

Чл.67. Ко­ми­те­та по ус­ло­вия на труд в пред­п­ри­я­ти­е­то при­е­ма прог­ра­ма за оси­гу­ря­ва­не на за­щи­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца, съх­ра­ня­ва­щи или пре­воз­ва­щи па­рич­ни сред­с­т­ва.

Чл.68.(1) Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва пе­ри­о­дич­ни про­фи­лак­тич­ни прег­ле­ди на всички ра­бо­те­щи в пред­п­ри­я­ти­е­то, в зависимост от оценката на риска на работното място.

(2). При за­бо­ля­ва­не на ра­бот­ник или слу­жи­тел вслед­с­т­вие на тру­до­ва зло­по­лу­ка или про­фе­си­о­нал­но за­бо­ля­ва­не, при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния, ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­рява без­п­лат­но ме­ди­цин­с­ки­те и ле­кар­с­т­ве­ни­те сред­с­т­ва, от ко­и­то се нуж­дае пос­т­ра­да­лия за срок до 1 (ед­на) го­ди­на, след ус­та­но­вя­ва­не на за­бо­ля­ва­не­то. В КТД на предприятието се договарят размера, реда и начина на получаване на тези средства.

Чл.69.(1) Ра­бо­то­да­те­ля­т изготвя след консултации със синдикатите, и ут­вър­ж­да­ват спи­съ­ка на про­фе­си­и­те, длъж­нос­ти­те и ра­бот­ни­те мес­та, при ко­и­то се изис­к­ва от ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те да пол­з­ват ра­бот­но об­лек­ло и/или лич­ни пред­паз­ни сред­с­т­ва с вид, ма­те­ри­ал и срок на из­нос­ва­не в зависимост от оценката на риска на работното място. Списъкът е неразделна част от КТД.

(2). Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва ус­ло­вия за съх­ра­не­ние, изпиране, почистване и поддържане на ра­бот­ното об­лек­ло и/или лич­ни­те пред­паз­ни сред­с­т­ва на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

(3). Забранява се замяната на работното облекло и/или личните предпазни средства с тяхната парична равностойност.

Чл.70. При ава­рия ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва ева­ку­а­ция на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ка­то съв­мес­т­но със син­ди­ка­тите в предприятието раз­ра­бо­тват ева­ку­а­ци­о­нен план. Реда и начина за запознаване на работниците и служителите с евакуационния план се определя в КТД на предприятието.

Чл.71. Ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, нес­паз­ва­щи пра­ви­ла­та за здра­вос­лов­ни и бе­зо­пас­ни ус­ло­вия на труд, как­то и не­из­пол­з­ва­щи спе­ци­ал­но­то ра­бот­но об­лек­ло и лич­ни­те пред­паз­ни сред­с­т­ва по пред­наз­на­че­ни­е­то им се на­каз­ват съг­лас­но Гла­ва ІХ, раз­дел III от КТ и/или Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
IХ. ТРУ­ДО­ВА ЗА­Е­ТОСТ

Чл.72. Дейностите на предприятията, свързани със сезонен характер, се договарят с КТД на същите.

Чл.73. При преструктуриране на предприятието, работодателят се задължава да информират ръководството на синдикатите в предприятието, страна по този ОКТД, за своите намерения и действия, свързани с трудовите и осигурителни отношения.

Чл.74. При изменение характеристиките на работните места в резултат на промени в управленческата или производствена структура на предприятието, работодателят е длъжен да изготви нови длъжностни характеристики и изискванията за заемането на работните места като ги предостави на работниците и служителите не по-късно от 1 /един/ месец след уточняване на всички детайли по предстоящите промени, които са задължителни за работниците или служителите.

Чл.75. При необходимост от масово прекратяване на трудови договори (по-вече от 10% от средно списъчния състав) в КТД на предприятията задължително се договарят критериите за оценка на работниците и служителите, процедура за реда и начина за прекратяване на тяхните индивидуални трудови договори, при спазване на следните приоритети:

1. първо се прекратяват договорите на работниците и служителите, които са пенсионери или са придобили право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж, както и тези, които са участници в управителни, надзорни и/или контролни органи на търговски дружества или развиват дейност по Търговския закон;

2. при равна квалификация предимство за оставане на работа имат работниците и служителите, които сами издържат своите семейства;

Чл.76. В КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та за­дъл­жи­тел­но се до­го­ва­ря про­це­ду­ра за ре­да и на­чи­на за прекратяване на индивидуалните трудови договори на работниците и служителите.

Чл.77. Ра­бо­то­да­те­ля­т мо­же да прек­ра­ти тру­до­во­то пра­во­от­но­ше­ние с ра­бот­ник или слу­жи­тел, член на син­ди­ка­тите, стра­на по то­зи ОКТД, при сък­ра­ще­ние в ща­та и на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та, след пред­ва­ри­тел­но пис­ме­но съг­ла­сие на ръ­ко­вод­с­т­во­то на съответния син­ди­кат в пред­п­ри­я­ти­е­то. Син­ди­кал­но­то ръ­ко­вод­с­т­во в срок до 10 (десет) дни от пис­ме­но­то по­ис­к­ва­не, получено от председателя на синдикалното ръководство или упълномощени от него лица, взе­ма ре­ше­ние за да­ва­не на съг­ла­сие или от­каз.

Чл.78. С пре­дим­с­т­во на ра­бо­та при рав­ни дру­ги ус­ло­вия се приемат бив­ши ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли на пред­п­ри­я­ти­е­то, на ко­и­то ед­нос­т­ран­но са прек­ра­те­ни до­го­во­ри­те не по тях­на ви­на. Съ­щи­те не гу­бят пра­во­то си по чл. 222, ал. 3 от КТ при след­ни­те ус­ло­вия:

- би­ли са ре­гис­т­ри­ра­ни в Бю­ра­та по тру­да;

- не са ра­бо­ти­ли при друг ра­бо­то­да­тел;

- вър­на­ли са се в съ­що­то пред­п­ри­я­тие на ра­бо­та.



Чл.79. Ра­бо­то­да­те­ля­т след­ва да пред­ла­га дру­га съ­от­вет­с­т­ва­ща на ква­ли­фи­ка­ци­я­та им ра­бо­та на чле­но­ве­те на син­ди­кал­ното ръ­ко­вод­с­т­во, при на­ла­га­щи се прекратявания на индивидуалните трудови договори по сми­съ­ла на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

Чл.80. Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ня­ма пра­во без съг­ла­си­е­то на ра­бо­то­да­те­ля да из­вър­ш­ва за своя или чуж­да смет­ка сто­пан­с­ка дей­ност в пре­де­ли­те на осъ­щес­т­вя­ва­ния пред­мет на дей­ност на пред­п­ри­я­ти­е­то.

Х. ПРО­ФЕ­СИ­О­НАЛ­НА КВА­ЛИ­ФИ­КА­ЦИЯ И ПРЕК­ВА­ЛИ­ФИ­КА­ЦИЯ

Чл.81. (1) Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ми­те ма­те­ри­а­ли, тех­ни­чес­ки и фи­нан­со­ви ус­ло­вия за про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция и прек­ва­ли­фи­ка­ция на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

(2). Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва ус­ло­вия за под­го­тов­ка, про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция и прек­ва­ли­фи­ка­ция на но­во­пос­тъ­пи­ли и пре­на­со­че­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, как­то и в слу­ча­и­те на раз­к­ри­ва­не или зак­ри­ва­не на от­дел­ни ра­бот­ни мес­та, про­из­вод­с­т­ва и дей­нос­ти и на вре­мен­но пре­ус­та­но­вя­ва­не на ра­бо­та, с цел за­паз­ва­не на про­фе­си­о­нал­ния по­тен­ци­ал в пред­п­ри­я­ти­е­то и под­дър­жа­не на ква­ли­фи­ка­ци­он­но­то рав­ни­ще на за­е­ти­те.

(3). Ра­бо­то­да­те­ля­т мо­же да из­п­ра­ща ра­бот­ни­ка на обу­че­ние за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та или за прек­ва­ли­фи­ка­ция за срок до 3 (три) ме­се­ца без не­го­во съг­ла­сие, ако обу­че­ни­е­то е в на­се­ле­но­то мяс­то, оп­ре­де­ле­но в ин­ди­ви­ду­ал­ния тру­дов до­го­вор. За по-го­лям срок или в дру­го на­се­ле­но мяс­то е не­об­хо­ди­мо съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка, из­ра­зе­но пис­ме­но. Стра­ни­те по ин­ди­ви­ду­ал­ния тру­дов до­го­вор в пред­п­ри­я­ти­е­то мо­гат да уго­ва­рят и дру­ги за­дъл­же­ния по вре­ме и след за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то.

(4). Работодателят осигурява условия за участието на работниците и служителите в курсове и обучения, свързани с трудовата им дейност в предприятието.

(5). Кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия се до­го­ва­рят с КТД на пред­п­ри­я­ти­е­то.

Чл.82.(1). За изпълнение ангажиментите по предходния член, Работодателят учредява специализиран фонд за професионално обучение и квалификация.

(2). Работодателят и синдикатите, страна по настоящия ОКТД, се задължават да изработят Правилник за набиране и разходване средствата в този фонд най – късно 30 (тридесет) дни след подписване на договора.
ХI. СО­ЦИ­АЛ­НО-БИ­ТО­ВО И КУЛ­ТУР­НО ОБ­С­ЛУЖ­ВА­НЕ (СБКО)

Чл.83. (1) Работодателят осигурява сред­с­т­ва, пред­наз­на­че­ни за за­до­во­ля­ва­не на пот­реб­нос­ти­те от со­ци­а­лен ха­рак­тер на ра­бо­те­щи­те в отрасъла.

(2). Конкретният размер на средствата за СБКО се договарят с КТД на предприятието.

(3). Начинът на изпол­з­ва­не на сред­с­т­ва­та за СБКО се оп­ре­де­ля в КТД на пред­п­ри­я­ти­е­то на ба­за ре­ше­ние на об­що­то (де­ле­гат­с­ко) съб­ра­ние на ко­лек­ти­ва съгласно чл. 293 от КТ.

Чл.84. Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва здрав­но об­с­луж­ва­не по до­го­вор чрез здрав­ни за­ве­де­ния или с от­дел­ни ме­ди­цин­с­ки ра­бот­ни­ци.

Чл.85. (1) Про­фе­си­о­нал­ният праз­ник на ра­бо­те­щи­те в отрасъла е на 26 ок­том­в­ри (Ди­мит­ров­ден).

(2). С КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та мо­же да се до­го­во­ри и оп­ре­де­ли, ка­то про­фе­си­о­на­лен праз­ник и ден на предприятието.

Чл.86. Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите отбелязват 28 ап­рил - Меж­ду­на­ро­ден ден на за­ги­на­ли­те на ра­бот­ни­те мес­та и пос­т­ра­да­ли­те от тру­до­ва зло­по­лу­ка, по ред и начин до­го­во­рен в КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та.
ХІ. ЗА РАБОТЕЩИТЕ В ЧУЖБИНА

Чл.87. В слу­чай, че ра­бо­то­да­те­лят из­п­раща ра­бот­ници или слу­жи­те­ли на ра­бо­та в чуж­би­на, в КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та за­дъл­жи­тел­но се включ­ва раз­дел, рег­ла­мен­ти­ращ тру­до­во-прав­но­то по­ло­же­ние, со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не, зап­ла­ща­не­то на тру­да и дру­ги за ра­бо­те­щи­те в чуж­би­на.

Чл.88. В КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та се ди­фе­рен­ци­рат ми­ни­мал­ни­те основни трудови възнаграждения във ва­лу­та по дър­жа­ви, длъж­нос­ти, об­ра­зо­ва­ние и др.

Чл.89. Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­катите в пред­п­ри­я­ти­я­та мо­гат да до­го­во­ри­рат и дру­ги до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния, ос­вен по­со­че­ни­те в чл.9, ал.1 от ПМС № 162/1992 г. в рам­ки­те на до­го­во­ри­ра­на­та за обек­та це­на.

Чл.90. В КТД на пред­п­ри­я­ти­е­то за­дъл­жи­тел­но се оп­ре­де­лят дни­те, с ко­и­то се удъл­жа­ва пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по чл.16, ал.3 от ПМС № 162/1992 г. кон­к­рет­но за вся­ка държава.

Чл.91. За от­дел­ни обек­ти, в за­ви­си­мост от кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия, за ра­бо­те­щи­те мо­же да се при­ла­га су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме или вах­тов ре­жим на ра­бо­та.
ХІІІ. ОСИГУРИТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ
Чл.92. Работодателят може да подпомага работниците и служителите, членове на синдикатите, страна по този ОКТД, в доброволното им пенсионно и здравно осигуряване. Конкретният размер на вноските се договаря в КТД на предприятието.

ХIV. ВЗА­И­МО­ОТ­НО­ЩЕ­НИЯ МЕЖ­ДУ СТРА­НИ­ТЕ УС­ЛО­ВИЯ ЗА СИН­ДИ­КАЛ­НА ДЕЙ­НОСТ

Чл.93. (1) Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­ни по то­зи ОКТД, съз­да­ват Отраслов доб­ро­во­лен тру­дов ар­бит­раж, чий­то фун­к­ции са раз­г­леж­да­не на въз­ник­на­ли спо­ро­ве при из­пъл­не­ние на ко­лек­тив­ни тру­до­ви до­го­во­ри между страни ангажирани с този ОКТД.

(2). Отрасловият доброволен трудов арбитраж действа съгласно статут подписан от страните по ОКТД.

Чл.94. Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва на син­ди­катите, стра­на по то­зи ОКТД, без­въз­мез­д­но съ­о­ръ­же­ния и по­ме­ще­ния за пол­з­ва­не и съ­дейс­т­ва за осъ­щес­т­вя­ва­не на тях­на­та дей­ност - осигуряване на транспорт или покриване на транспортните разходи на ръководствата на синдикалните секции и оранизации при осъществяване на синдикална дейност, учас­тие в обу­че­ние по тру­до­во-прав­ни и оси­гу­ри­тел­ни въп­ро­си, про­веж­да­не на син­ди­кал­ни съб­ра­ния. На син­ди­кал­ни­те ръ­ко­вод­с­т­ва се оси­гу­ря­ва не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция по въп­ро­си­те на тру­до­ви­те и оси­гу­ри­тел­ни от­но­ше­ния и дру­ги, не­об­хо­ди­ми при во­де­не на пре­го­во­ри­те за сключ­ва­не на КТД в пред­п­ри­я­ти­е­то.

Чл.95. (1) Ра­бо­то­да­те­ля­т е длъже­н да командирова ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, оп­ре­де­лен да учас­т­ва в национални съвещания, конференции и конгреси, организирани от синдикатите, страна по този ОКТД, след пред­с­та­вя­не на пис­мен до­ку­мент подписан от представител на съответното син­ди­кал­ното ръ­ко­вод­с­т­во в предприятието.

(2). За про­веж­да­не на се­ми­на­ри и обу­че­ние по тру­до­во-прав­ни­те и оси­гу­ри­тел­ни от­но­ше­ния и по бе­зо­пас­ни и здра­вос­лов­ни ус­ло­вия на труд, ра­бо­то­да­те­ля­т е длъже­н да ко­ман­ди­ро­ва оп­ре­де­ле­ни­те ли­ца и да зап­ла­ти съ­от­вет­ни­те раз­хо­ди за учас­тие, след пред­с­та­вя­не на пис­мен до­ку­мент от синдиката, страна по този ОКТД, провеждащ мероприятието.

Чл.96. Ра­бо­то­да­те­ля­т може, при на­ли­чие на над 150 (сто и петдесет) син­ди­кал­ни чле­но­ве и до­го­во­ре­ност със син­ди­кал­но­то ръ­ко­вод­с­т­во, да оси­гу­ри щат и тру­до­во въз­наг­раж­де­ние не по-мал­ко от сред­ното трудово възнаграждение в пред­п­ри­я­ти­е­то за пред­се­да­те­ля на син­ди­кал­на­та секция.

Чл.97. Ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва без­въз­мез­д­но съ­би­ра­не­то на син­ди­кал­ния член­с­ки внос по ве­до­мост при от­п­ра­ве­но ис­ка­не до не­го от всеки работник или служител член на един от синдикатите, страна по настоящия договор, съгласно чл. 272 от КТ и на ос­но­ва­ние ре­ше­ние на Об­що­то (де­ле­гат­с­ко) съб­ра­ние на син­ди­кал­на­та секция или организация и съ­щи­ят еже­ме­сеч­но се пре­дос­та­вя на син­ди­калната секция или организация в пред­п­ри­я­ти­е­то по банков път или по начин, определен с КТД на предприятието.

Чл.98. (1) Ра­бо­то­да­те­ля­т ня­ма пра­во да увол­ня­ва чле­но­ве­те на син­ди­калното ръ­ко­вод­с­т­во в пред­п­ри­я­ти­я­та без съг­ла­си­е­то на националното ръководство съответния синдикат, стра­на по нас­то­я­щия ОКТД, съгласно чл.333, ал.3 от КТ. Пос­лед­ното ня­ма пра­во да от­ка­же раз­г­леж­да­не­то на то­ва мо­ти­ви­ра­но ис­ка­не, ка­то в ед­но­ме­се­чен срок се за­дъл­жа­ва да се про­из­не­се пис­ме­но.

(2). Кореспонденцията по предходната алинея се доказва с обратна разписка до съответния синдикат, подписана от председателя или от упълномощени от него лица.

Чл.99. Син­ди­ка­тите по­е­мат за­дъл­же­нието да ра­зяс­нят пред ра­бо­те­щи­те до­го­во­ре­нос­ти­те на ни­во отрасъл и пред­п­ри­я­тие.

Чл.100.(1) Син­ди­ка­тите се за­дъл­жа­ват да не пред­п­ри­е­мат стач­ни дейс­т­вия по въп­ро­си, рег­ла­мен­ти­ра­ни с ОКТД или КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та при тях­но­то спаз­ва­не. На­ру­ше­ни­я­та на до­го­во­ре­нос­ти­те в ОКТД или КТД в пред­п­ри­я­ти­я­та се уреж­дат чрез Отрасловия доб­ро­во­лен трудов ар­бит­раж, съг­лас­но чл.93 от то­зи ОКТД, чрез про­це­ду­ра­та на ЗУКТС или по съ­де­бен ред.

(2). При възникване на колективен трудов спор, работодателят се уведомява за исканията на работниците и служителите, за поименно упълномощените тяхни представители за преговорите, както и за датата, мястото и часът за започване на преговорите.

(3). Преговорите започват след подписване на процедурно споразумение, което съдържа : график и времетраене на преговорите; брой представители; ангажименти за предоставяне на информация; форма на контрол; процедура за водене на дискусия и др.

(4). Преговорите по предходната алинея не могат да продължат повече от 7 (седем) работни дни.

(5). Писменото уведомление по чл.11, ал. 3 от ЗУКТС съдържа : дата и час на началото на стачката; продължителност; координати на избрания стачен комитет.

(6). Писменото споразумение по чл. 14 от ЗУКТС съдържа :

- участъци и структурни звена в предприятието където няма да се допускат стачни действия, за да се гарантират изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1,2,3, и 4 от ЗУКТС ;

- мерки и условия, гарантиращи изпълнението на изискванията на чл.12, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15 от ЗУКТС.

(7). Преговорите по предходната алинея не могат да продължат повече от 7 (седем) работни дни.

Чл.101. Син­ди­ка­тите ня­ма да се на­мес­ват в дей­ност­та на ра­бо­то­да­те­ля­ при из­пъл­не­ние на сто­пан­с­ката прог­ра­ма, ос­вен в слу­ча­и­те на на­ру­ша­ва­не на со­ци­ал­ни­те ин­те­ре­си.

Чл.102. Син­ди­ка­тите учас­т­ват в об­съж­да­не­то на про­ек­ти­те и раз­ра­бот­ки­те за вът­реш­ни нор­ма­тив­ни ак­то­ве на пред­п­ри­я­ти­е­то, засягащи трудовите и осигурителните отношения.

Чл.103. За ор­га­ни­зи­ра­не и про­веж­да­не на син­ди­кал­ни съб­ра­ния ра­бо­то­да­те­ля­т оси­гу­ря­ва най-мал­ко 12 (дванадесет) ча­са за 1 (ед­на) ка­лен­дар­на го­ди­на за чле­но­ве­те на син­ди­ка­тите, стра­на по то­зи ОКТД.

Чл.104. Ра­бо­то­да­те­ля­т не мо­же с дейс­т­вия да ог­ра­ни­ча­ва син­ди­кал­на­та дей­ност или да оказ­ва на­тиск вър­ху син­ди­кал­ни чле­но­ве в ре­а­ли­за­ци­я­та на тех­ни­те пра­ва.

Чл.105. При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние с ща­тен син­ди­ка­лен де­ец (въз­ник­на­ло от из­бор), при не­въз­мож­ност за въз­с­та­но­вя­ва­не на за­е­ма­на от не­го пре­ди то­ва длъж­ност, ра­бо­то­да­те­лят му пред­ла­га дру­га под­хо­дя­ща.

Чл.106. Работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който за определен период от време е бил платен синдикален деец, има право на обезщетенията съгласно чл.222, ал.3 от КТ.

Чл.107. Работодателят е за­дъл­же­н да ин­фор­ми­ра за със­то­я­ни­е­то на предприятието по тру­до­ви­те и оси­гу­ри­тел­ни­те от­но­ше­ния и ус­ло­ви­я­та на труд 1 (един) път годишно ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те и 1 (един) път на 6 (шест) месеца ръководството на синдикатите в предприятието, членове на синдикатите, страна по този ОКТД.

Чл.108. По въпросите на трудовите и осигурителните отношения, съгласно чл.52 от КТ във връзка с колективното трудово договаряне на ниво предприятие, синдикатите имат право на пълна и обективна информация в писмена форма за икономическото състояние на работодателя, която съдържа:

- Баланс;

- Отчет на приходите и разходите;

- Структура;

- Щатно разписание на длъжностите;

- Длъжностните характеристики;

- Средно трудово възнаграждение по категории персонал.
ХV. ПРЕХОДНИ И ЗАК­ЛЮ­ЧИ­ТЕЛ­НИ РАЗ­ПО­РЕД­БИ

§ 1. Настоящият ОКТД има приложение спрямо дейностите от отрасъл „Строителство”.

§ 2. Вся­ка от стра­ни­те по нас­то­я­щият ОКТД се за­дъл­жа­ва да за­поз­нае чле­но­ве­те си с до­го­во­ра не по-къс­но от 14 (четиринадесет) дни след под­пис­ва­не­то му.

§ 3. (1) В КТД на пред­п­ри­я­ти­я­та мо­гат да се включ­ват и дру­ги до­го­во­ре­нос­ти, неп­ро­ти­во­ре­ча­щи на нас­то­я­щия ОКТД.

(2). Работници и служители, необхванати от КТД на предприятията имат право съгласно чл.57, ал.2 от КТ, да се присъединят към този КТД, като депозират заявления до страните по договора и да внесат в касата или по сметка на предприятието еднократна възмездна годишна вноска за ”Социално – битово и културно обслужване” (СБКО) в размер на не по-малко от 80 (осемдесет) лева за целия период на действие на КТД на предприятието. Конкретния размер се договаря с КТД на предприятието. При подписване на анекс към КТД на предприятието, отново следва да се подаде заявление за присъединяване без да се внася допълнителна възмездна вноска.

§ 4. Ра­бо­то­да­те­ля­т приз­на­ва вся­ка син­ди­кал­на секция в пред­п­ри­я­ти­е­то след ле­ги­ти­ми­ра­не­то й от син­ди­ка­т, стра­на по то­зи ОКТД.

§ 5. Тъл­ку­ва­ния по тек­с­то­ве­те на нас­то­я­щия ОКТД се да­ват съг­ла­су­ва­но от ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­ни по то­зи ОКТД, в пис­мен вид.

§ 6. Ра­бо­то­да­те­ля­т и син­ди­ка­тите, стра­ни­ по то­зи ОКТД, се до­го­ва­рят 6 (шест) ме­се­ца след под­пис­ва­не на нас­то­я­щия ОКТД да раз­г­ле­дат ре­зул­та­та от дейс­т­ви­е­то му.

§ 7. При нас­тъ­пи­ли из­ме­не­ния на ико­но­ми­чес­ки­те и со­ци­ал­ни­те ус­ло­вия в на­ци­о­нал­на­та ико­но­ми­ка и в отрасъла, вся­ка от стра­ни­те има пра­во да по­ис­ка из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на ОКТД, ка­то от­п­ра­ви пис­ме­но из­вес­тие до дру­гата стра­на. В то­зи слу­чай от­вет­на­та стра­на е за­дъл­же­на в 15 (пет­на­де­сет) дне­вен срок да за­поч­не пре­го­во­ри.

§ 8. Кон­т­рол по спаз­ва­не­то на нас­то­я­щият ОКТД се из­вър­ш­ва от стра­ни­те по не­го, съг­лас­но изис­к­ва­ни­я­та на КТ.

§ 9. Нас­то­я­щи­ят ОКТД се из­гот­вя в 4 (четири) ед­но­об­раз­ни ек­зем­п­ля­ра по един за вся­ка от стра­ни­те и за Изпълнителна агенция “Глав­на ин­с­пек­ция по тру­да" към МТСП за ре­гис­т­ра­ция.

РА­БО­ТО­ДА­ТЕ­Л:
Камара на строителите в България
Пред­се­да­тел:

/инж. С. Пешов/

СИН­ДИ­КА­ТИ:

Федерация “Строителство, индустрия и водоснабдяване” - “Под­к­ре­па”


Пред­се­да­тел:

/инж. И. Пар­те­ни­о­тис/

ФНСС към КНСБ


Пред­се­да­тел:

/Й. Никленов/

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ОКТД


Минимално месечно основно трудово възнаграждение по квалификационни групи професии, коригирано с коефициент (К=) към минималното месечно основно трудово възнаграждение (МОТВ) за отрасъла



МОТВ за отрасъла = МРЗ за страната х К=1.25



Квалификационни групи професии

Коефициент за корекция спрямо минималното основно трудово възнаграждение за отрасъла



1. Ръководители

К = 2.5

2. Аналитични специалисти

К = 2.1

3. Техници и други приложни специалисти

К = 2.0

4. Административен персонал

К = 1.4

5. Персонал, зает с услуги на населението, търговията и охраната

К = 1.0

6. Квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство

К = 1.0

7. Квалифицирани производствени работници и сродни на тях занаятчии

К = 1.9

8. Оператори на машини и съоръжения, и работници по монтаж на изделия


К = 1.9

9. Професии, неизискващи специална квалификация


К = 1.2



Каталог: images -> stories -> Novini
Novini -> Съдържание – 3/2014 мениджър човешки ресурси
Novini -> На гражданите 2 Интервю с Генчо Генчев, кмет на община Свищов
Novini -> Атрактивен работодател, новатор и лидер на пазара 2 Франк Марковиц, управител на Шенкер България
Novini -> Интервю с Цветанка Йотина, кмет на община Мирково Знание и бизнес
Novini -> Нтс по строителство в България Камара на инженерите в инвестиционното проектиране Българска строителна камара
Novini -> Пенчо Славейков-1919
Novini -> Съдържание – 4/2016 лидерът лидери и лидерство 2 Проф дфн., д-р ист. Нако Стефанов
Novini -> Интервю с Мая Янева, Сайт Директор на Сайтел София, носител на Национален златен приз „Човешки ресурси” Кръгла маса


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница