Отрицанието на волята за живот и мястото на състраданието във философията на Артур Шопенхауер



страница1/6
Дата13.10.2018
Размер0.54 Mb.
#84969
  1   2   3   4   5   6




Софийски университет

“св. климент охридски”




Катедра: "История на философията"

дипломна  работа

Тема:

"Отрицанието на волята за живот и мястото на състраданието във философията на Артур Шопенхауер"


Дипломант:

Николай Иванов Иванов,

IV курс философия, фак. No 01669,
Научен ръководител: Рецензент:

доц. д-р Х. Паницидис доц. д-р Ем. Минева



София, 2002 г.

Съдържание




Съдържание 3

Въведение 4

I глава: Противоречията на Шопенхауер 8

II глава: Шопенхауер и индийската философия 20

III глава: Необходимостта от състраданието и неговата природа 28

IV глава: Аскетизъм, воля за смърт и състрадание 38

Заключение 45

Използвана литература: 49



Въведение


Във философията изискването за систематичност и за вътрешна непротиворечивост е основен критерий за истинност. По тази причина всеки философ, както и всеки автор на научна хипотеза, се стреми да спазва това изискване. В периода на немската класическа философия систематичността достига своя връх. Артур Шопенхауер е длъжен да се съобразява с изискването за систематичност вече не само защото то е най-значимия критерий за истинност, но и защото той трябва да направи философията си по академичен образец, чрез което да може да се сравнява с най-великите умове на периода - Кант и Хегел. У именития немски мислител, който оттук-нататък ще анализирам, често се срещат претенции за непротиворечивост и за новаторство. За да бъде новатор обаче, един философ винаги допуска противоречия. Той се стреми към един академичен модел, който не съвпада напълно със съдържанието на доктрината му. Тогава същият философ прави така, че по форма учението му да наподобява това на най-големите авторитети на неговото време. Не всеки философ е и велик систематизатор - Шопенхауер не успява да разбере това. Така той допуска противоречия във философията си, без да ги анализира, поради което ние трябва да търсим решението им или в изворите на неговото учение, или при неговите философски наследници. Артур Шопенхауер не рефлектира достатъчно върху противоречивостта на своята система. Аз ще се опитам да реша противоречието между отрицанието на волята за живот, за което философът говори и в метафизиката, и в етиката си и етиката на състраданието, която се съдържа по-скоро латентно в доктрината му. Затова ще използвам като водачи в "лабиринта Шопенхауер" индийската философия, Фр. Ницше, К. Г. Юнг, З. Фройд, М. Вебер. Артур Шопенхауер и сам може да се защитава в своите произведения. Позитивното, което всички изследователи могат да направят, е да се открият и анализират противоречията, недостатъците и "празните места" във философията му.

Най-общо учението на Шопенхауер се определя като панволунтаризъм. Волята е първоизточникът на битието. Тя е ирационална, първична, стихийна. На нея е присъщ постоянният стремеж към живот. Волята е обективирана на различни степени в света. Познанието я подпомага в нейното стремление да съхрани себе си. Основно за Шопенхауер е следното твърдение: волята е създала интелекта. Следователно интелектът е второстепенен спрямо нея. Немският философ изправя пред нас един абсолют, който удивлява със своята примитивност, а защо не - и жестокост. Спокойно може да се каже, че Шопенхауер е първият антиутопист в историята на философията. Той се противопоставя най-вече на Хегел, но критикува дори и философи като Платон и Кант, сам признавайки, че е повлиян от тях. Всички те, заедно с френските мислители от 18 век (Русо, Волтер, Холбах) построяват представата за човека като за разумно същество. От Платон, като преминем през Св. Августин и Св. Тома Аквински, и стигнем до Хегел, волята винаги е подчинена на разума. Кант например е впечатлен от гносеологическия скептицизъм на Хюм, но етическият скептицизъм (по отношение на разума) на английския емпирист му остава чужд. Шопенхауер заимства от Хюм положението, че разумът е "роб" на афектите. В този пункт той въобще не е оригинален, а само повтаря казаното от Хюм. На практика немският философ се противопоставя на цялата европейска традиция, спирайки се на религиозни авторитети (християнски, будистки, ведантистки). Критиците му го наричат песимист. Самият Шопенхауер заявява: "Животът не е даден, за да му се наслаждаваме, а за да го превъзмогнем, да се справим с него" (22; 140). Точно когато се очаква той да даде положителната си оценка за едно учение, то бива силно критикувано: "Защото стоическата етика е по произхода и същността си не учение за добродетел, а само напътствие за разумен живот, чиято цел и задача е щастие" (25; 345). В евдемонизъм биват обвинени стоиците и Кант! Така се изправяме пред странната ситуация, в която Шопенхауер се противопоставя на всички авторитети, дори и да се опира на тях на много места (най-вече Платон, Аристотел, Кант). Към традиционния европейски рационализъм, предпоставяха разума като основен двигател на човешкото поведение, неговото отношение е отрицателно; но такова е то и към ирационализма, изразяващ се най-значително в религията - дори и да е "народна метафизика", тя е продукт на недостатъчно знание и на много вяра. Шопенхауер се опира на едни доктрини в християнството и будизма, а други отрича. Като цяло обаче той си остава атеист, и е удивителен фактът, доколко той си служи с религиозна аргументация - дава ни за пример светци! Всяка религия въвежда своя етика въз основа на определена метафизика, като от гледна точка на някаква висша сила се обяснява причината за злото в света; така също религията осмисля и подрежда вселената. Етиката на Шопенхауер претендира да е логичен резултат от неговата метафизика. Твърди се, че това е "метафизика на състраданието". Но тя не е само, или по-точно - не е толкова такава, а е най-вече метафизика на страданието, а такава е всяка религия, както би признал и самият немски философ.1 Но след като "егоистичната" воля за живот е въведена като абсолют, то има ли начин тя да бъде укротена? Има - отговаря Шопенхауер, и той ни дава указания за нейното "укротяване". За да има възможност за това, волята трябва да се представи като биваща извън пространството и времето. Ако не беше такава, то тя би била неизкоренима. Метафизиката трябва да ни покаже, че Азът е илюзия, т.е. самата воля за живот използва илюзия, за да ни подчини на себе си. Ето затова Шопенхауер въвежда волята като един индивидуален абсолют, но с ясното намерение този абсолют да бъде снет.

Шопенхауер на моменти е не само атеист, но и материалист. Това ще разгледам в първата глава на моето изследване. Той очевидно е искрен и изразява свои убеждения. Това, че е майстор на стила, и художественият талант му помагат в построяването на системата. Немският философ познава добре европейската традиция, чете в оригинал най-славните философи; той има самочувствието на ясновидец, на човек, който дава на света една съвършено нова философия (27; 335). К. Попър твърди: "Смятам, че всеки, който е изучавал Шопенхауер, трябва да е останал впечатлен от неговата честност и правдивост" (13; 336). Именно фактът, че той смело комбинира различни възгледи, доказва неговата искреност. Това, че един философ е искрен, не означава, че той е последователен. Така ни се предоставя възможност да изберем от него това, което ни се струва най-близко до нашия собствен опит, до нашето светоусещане. О. Шпенглер в "Залезът на Запада" цитира една ценна мисъл на Дж. Б. Шоу, според когото човек може лесно да приеме философията на Шопенхауер, без да приема метафизиката му (29; 508). Шоу има предвид етиката и житейската философия, изключвайки ги от евентуален метафизически контекст. Този възглед е свързан и с въпроса, доколко Шопенхауер е песимист, и в какъв смисъл е такъв. Ако той не беше намесил състраданието в своята доктрина, то нямаше да е трудно да го определим като песимист. За щастие на изследователите обаче той допуска този нов елемент в системата си, и така те имат достатъчно основания, за да го обвинят в противоречивост, или обратното - да го защитят. Каква е причината за тази грешка? И грешка ли е въобще тя? Колко е нейното отношение към елиминирането на волята за живот? За да отговаря на тези въпроси, първо ще анализирам противоречията в системата на Шопенхауер. След това ще потърся техния източник в неправилната рецепция на индийски философско-религиозни учения; ще разгледам същността на състраданието и на отрицанието на волята за живот. Накрая ще направя паралел между тях и ще установя кое всъщност се проповядва от немския мислител. Но нека първо започна с противоречията, в процеса на отбелязване на които ще изложа цялостната концепция на Шопенхауер.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница