Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис



страница1/14
Дата25.11.2017
Размер2.63 Mb.
#35401
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14



ОТВЪД СТРАХА

Дон Мигел Анхел Руис


МОЛИТВА

Започвам с молитва и моля всички да се присъединят към нея. Прочетете я дума по дума, после останете за малко със затворени очи и я повторете. Всеки път, когато се по­чувствате безкрайно самотни и необичани, повтаряйте тази молитва и ще си върнете душевното спокойствие.

Съсредоточете вниманието си върху белите дробове. Усетете удоволствието от самото дишане. Дишането удов­летворява най-важната от човешките потребности. А удов­летворението на всяка от нуждите винаги носи удоволствие и радост.

Осъзнайте неразривната връзка между вашите бели дробове и въздуха. Само едно дихание е достатъчно, за да се почувстваме щастливи. Радостта от сливането на дробовете и въздуха може да се усети във всеки миг. Това единение е изпълнено с любов. Когато създава човека, архангелът из­пълва с любов предназначения за него въздух. Ако, докато дишате, осъзнавате този процес с всяка клетка на тялото си, с всяка емоция на разума, с всяка частица от сътворения за вас свят, този дар на любовта ще изпълни цялото ви същес­тво.

Днес те молим Отче/Майко Божия, ела и бъди с нас во веки. Напълно ти се предаваме, за да можем чрез нашите очи, глас и ръце да споделим с теб твоята любов, защото сме едно.

По целия път от електрона към звездите, от материята към духа, от всяка емоция към енергията на светлината, по­могни ни, Боже, като теб да обичаме без никакви условия. Помогни ни да обичаме себе си такива, каквито сме, без осъждане, защото осъждайки, ние неизменно признаваме себе си за виновни, търсим наказание и страдаме. Помогни ни, подобно на теб, да приемаме всичко както е, да обичаме така, както обичаш ти, без условия и уговорки.

Любовта преобразява целия свят. Любов е твоето ис­тинско име. Ние сме твои деца, значи и нашата същност е Любов. О, Отче/Майко Божия, помогни ни да се уподобим на теб! Амин.

ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

Аз се събуждам от сън

и всичко наоколо не е такова, както преди.

За първи път отварям очи.

Дълго време ми се струваше,

че те могат да виждат.

А днес всичко, което ми изглеждаше истина,

е само илюзия, сън.

Затова, подобно на ярка звезда,

Ангелът на Смъртта

стана Ангел на живота и превърна моя сън

от драма, пълна със страх, във весела комедия.

Изпълнен с удивление, попитах Ангела:

"Мъртъв ли съм? "

Той отговори:

"Да, вече от много години,

макар че сърцето ти е биело,

твоят разум е спял в могила от илюзии,

неосъзнавайки своята божествена природа ".

"Сега сърцето ти бие

и тялото ти диша,

но разумът ти излезе от ада.

Твоите обновени очи

се възхищават на въстаналата от съня красота,

пробужда се съзнанието

за твоята божествена природа,

цялата спяща в теб любов.

Далече са отминали страхът и ненавистта,

загинали са навеки вината и порицанието.

Твоята душа прощава,

и оживява божествена същност ".

Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.

И, усещайки пробуждането на истината,

аз се оставям на милостта на победителя

без всякакви условия.

Смирено приемам

смъртта и живота.

Измъквам се от ада на вечните претенции

и с нови очи виждам

как моята вечна любов... се отдалечава.

Мигел Анхел Руис



ПРЕДГОВОР НА АВТОРА

Имах честта в продължение на няколко години да поз­навам отблизо дон Мигел Анхел Руис и милата му съпруга Гая. Дълго разговаряхме с дон Мигел в Санта Фе и Албу-кърк, щат Ню Мексико, както и в мексиканския град Теоти-хуакан.

Всеки път, в хода на нашия разговор, имах чувството, че се пренасям в друго измерение, което носи безгранични възможности за трансформация. В това друго пространство, в което обитаваше и Гая, цареше жизнеутвърждаващ и по­зитивен възглед за света и дълбоко, цялостно усещане за свещеното в живота. На мен ми остана само да събера час­тите на учението на дон Мигел, да го запиша и да му при­дам нужната форма.

Въпреки, че не мога да се нарека нито ученичка, нито шаманка, за тази една година, в която пишех книгата, моето въображение беше изпълнено докрай от ученията на нагуала, с неговия вечен обетован рай, тук, на Земята. Безкрайно съм благодарна за всичко това.

Мери Керъл Нелсън,

Албукерк, щат Ню Мексико,

Май 1997 г.

ПРЕДГОВОР

ПЪТУВАНЕ В СЪНОВИДЕНИЯТА

Тази книга ще ви поведе към едно пътешествие в света на съновиденията чрез безкрайния простор на вашето въоб­ражение. Целта на пътешествието е да открием рая на земя­та, а наш водач е дон Мигел Анхел Руис.

Мигел е нагуал.

Нагуал или Науатл е дума, достигнала до нас през ве­ковете от древния език на аптеките. Постепенно тя проник­ва и в английския език, особено в случаите, когато става ду­ма за шаманизъм. Какво е нагуалът?

Според толтекската традиция, нагуал е всичко, което съществува. Това е единната жива същност, която се проя­вява в сътворението на всичко, независимо дали е достъпно или недостъпно за нашите сетива. Настоящото битие е само част от тази жива същност. Всичко, включително и самите ние, сме само проявление на тази удивителна необятна същност.

Тази същност управлява нашата красива планета, кон­тролирайки енергията на Слънцето, което също е форма на нейното проявление, както всички планети в слънчевата система са еманации на самото Слънце. Всичко живо на планетата Земя е резултат от взаимодействието на Слънцето и Майката Земя.

За да разберат същността на проявлението на единната същност, толтеките разделят околния свят на две категории - нагуал и тонал.



Нагуал е всичко, което е недостъпно за нашите възп­риятия. Можем да го наречем непознаваемото и неведомо­то.

Тонал е всичко, което е достъпно за възприемане от нашия разум.

Съществуването и на нагуала и на топола зависи из­цяло от намерението. Намерението е онази сила или връз­ка, благодарението на която между нагуала и топола про­тичат всички енергии, водещи до трансформация. Без наме­рението нито едно същество не може да се прояви, без на­мерението самият свят няма да съществува. Намерението е самият живот. Намерението е онова, което наричаме Бог. Намерението - това е и самият живот, и Бог и Светият дух.

Ако говорим с думите на съвременната наука, всичко във вселената е енергия. Светът е съставен от енергия и всичко, което се намира в него, по своята същност е енер­гия. Енергията има милиарди проявления, милиони разно­образни вибрации. Нагуалът е цялата енергия на звездите и междузвездното пространство, която не ни е дадено да въз­приемаме. Всичко това е "е1 паgиа1". Енергията, която мо­жем да възприемем и можем да докажем нейното съществу­ване, назоваваме "е1 tonal".

Слънчевата система е живо същество, което има своя обмяна на веществата, собствени нагуал и тонал. Тонал е самото Слънце със своите планети, луни, комети, метеори и спътници - всичко, което е видимо за нашите очи с помощ­та на оптически уреди. Нагуал е излъчването на планетарна и лунна енергия, в това число и енергията на нашата земя.

И планетата Земя е живо същество със своите нагуал и тонал. И тя има собствена обмяна на веществата. Земята,

подобно на човешкото тяло, притежава органи, които функ­ционират като добре смазан, проверен механизъм. Към тези органи принадлежи и "човечеството", което включва всички хора. Като отделен орган, човешкият род също има свои на­гуал и тонал.

Емоциите са форма на енергия, която е недостъпна за нашия ум и логика. Определяме ги като тонал, защото ги усещаме чрез нашите физически сетива. Тоналът в човека е енергията, която е достъпна за нас и която можем да опоз­наем. Нагуалът е онази енергия, която може да бъде дос­тигната чрез разума. В толтекската традиция наричат бога създател "орел", което означава дух. Всички хора по своята същност са този Орел. Всички същества са нагуал, тонал и намерение, независимо дали са живи или мъртви.

Ако наречем даден човек нагуал, това означава, че той притежава специфична енергия, чрез която осъществява връзка между нагуала и топола. Нагуалите отделят емоци­ите от своите постъпки. Нагуалът по рождение е надарен със силна воля и не познава парализиращата сила на страха, докато човекът, който не е роден нагуал, често попада в не­говата власт. Въпреки това, теоретично, всеки човек, който има достатъчно силно намерение, може да стане нагуал. Има ясновидци, които могат да различат в енергийното по­ле, обгръщащо човека, енергиите, присъщи на неговия ра­зум. Ако човекът е нагуал, енергийното му поле прилича на двойно яйце, има форма на мандала или е леко стеснено в краищата.



Нагуалът е човек, който може да учи и направлява! другите по пътя на духовното развитие и да ги убеждава, че във всеки човек е скрита могъща сила, която го свързва с бог. Обикновено нагуалът е човек, който помага на другите да опознаят истинската си същност и да открият своя дух, свобода, радост, щастие и любов.

Дон Мигел е роден нагуал. От мига, в който се е поя­вил на света, в него се проявило силно осъзнаване на духов­ното, нетипично за възрастта му. Той е роден Майстор на намерението. От ранна възраст приема учението не само от роднините си, но и сам се учи чрез своите видения.

Мигел е посветил живота си да разпространява духов­ното познание. Вече десетилетия той черпи от своите виде­ния скритата в продължение на векове древна мъдрост и щедро я раздава на своите ученици по време на лекции, се­минари и пътувания в целия свят.

Ако никога не сте се срещали с Мигел, тази книга ще ви помогне да се освободите от страха и да го замените с радостта.

Всички се боим и очакваме страха. Според дон Мигел, страхът е закономерен резултат от "опитомяването", на кое­то от ранна възраст се подлагат децата. Страхът се проявява в начина, по който възприемаме действителността. Страхът е причина за болестите, войните и отчуждението от радост­та, която ни принадлежи по рождение.

Най-големият от всички страхове е страхът от смъртта. Пътят, по който ни води дон Мигел, води към са­мото лоно на страха от смъртта. Неговата мъдрост е почер­пена от видения, идващи от толтекския духовен център, Те-отихуакан, където учители от древността са открили пътя за избавление от страха от смъртта.

В продължение на години, Мигел всеки месец посе­щавал Теотихуакан със свои ученици и ги водил по Пътя на Мъртвите. На различни етапи от това пътешествие, той ръ­ководел специални ритуали, чрез които учел учениците си да преодоляват страха и да се освобождават от него. В про­цеса на обучението в тях се раждал нов поглед към действи­телността, пълен със справедливост и щастие.

Не е нужно да пътувате до Теотихуакан, за да се до­коснете до мъдростта на дон Мигел. Достатъчно е да се от­правите на въображаемо пътешествие в дълбините на собс­твената си душа.


1

ТЕОТИХУАКАН,

МЯСТОТО, КЪДЕТО ХОРАТА

СТАВАТ БОГОВЕ

Теотихуакан - мястото, където хората стават богове -е свещен център на толтекската култура и се намира на трийсет мили северозападно от град Мексико. В продълже­ние на векове толтеките пазели и предавали от уста на уста тайно знание за изцеление и духовна трансформация и ус­пели да го съхранят в първоначалния му вид векове наред.

Мигел Анхел Руис е пряк приемник на толтекската традиция. От своите предци той е наследил вродената, сен-зитивна връзка с Теотихуакан. Някогашният лекар хирург, потърсил духовно обучение в семейството на майка си и се превърнал в нагуал - Майстор на Намерението.

Кои са били толтеките? По думите на дон Мигел, те не са отделно племе, както майте. Самата дума означава при­шълци от различни племена, които са достигнали висока степен на духовно просветление. Точно те станали известни с името толтеки. Високото ниво на съзнание, което прите­жавали, им давало право да живеят в свещения град Теоти­хуакан.

Мигел споменава историята на Теотихуакан, фрагмен­ти от която открил по време на своите астрални пътешест­вия в различни епохи и култури от миналото. Историята за­почва по време на Третото Слънце, преди повече от двайсет

хиляди години. Тогава на земята съществувала раса, която притежавала способността да поддържа в абсолютно равно­весие тялото, разума и духа. Имунната система на тези хора била толкова силна, че почти не познавали болестите. Ни­вото на тогавашната наука и техника доста превъзхождало нивото на нашата цивилизация.

Хората от тази раса - почти толкова многочислена, колкото сме днес - свободно общували помежду си, защото техният разум бил достъпен за голям обем информация. Чувството за вина и взаимно обвинение им били напълно непознати. В съзнанието на Третата раса живеела мечтата за един свят, който много прилича на земен рай. Споменът за това се е съхранил в човека до наши дни.

Хората - не само човешки същества - били надарени с могъщ разум. Съществуват и други, незрими същности, свързани тясно с човешкия род, които също обитават тялото на Земята. Те, както и хората, участват в нейния метаболизъм. Тези същности имат цял спектър от проявления - от много добри до много зли. Понякога се вселяват в тялото на отделен човек. В много традиции тези същества са добре познати. От незапомнени времена живеят рамо до рамо с хората и често споделят съдбата им. Някои народи ги нари­чат богове. Толтеките ги нарекли Съюзници.

Съюзниците нямат мозък, който е "фабрика" на емоциите, а без фината емоционална енергия Съюзни­ците не могат да живеят. Хората са много тясно свър­зани с тях, както домашните животни са свързани с хората. Ние, хората, приемаме слънчевата енергия посредством храната, която е била преработена от Други живи същества - растения или животни. Нашият мозък трансформира материалната енергия във фината енергия на емоциите. Емоционалната енергия снабдя-

ва с храна и нашия разум, и Съюзниците (или богове­те). С други думи, всички ние сме източник на храна за боговете.



Съюзниците подтикват хората да си нанасят физи­чески и душевни рани, за да изпитат страх, който им е нужен, за да се хранят. Още щом се родим, за наше нещастие, ние попадаме под контрола на тези "бого­ве", контрол, който те упражняват по време на сън. Целият ни живот е едно сънуване, рамкирано в мате­риални структури. Съновиденията ни дават усещане за реалност. Още с раждането си попадаме в един кош­марен сън, пълен с война и насилие. Това е нашето из­питание.

Какво ще се случи, ако всички заедно се пробудим от съня? Какво ще стане със Съюзниците, ако се събу­дим от кошмара и се озовем в свят, пълен с блаженст­во? На тях също ще им се наложи да се променят и да се хранят с любов, а не със страх.

Нашите души вече се уповават на любовта и вся­чески се съпротивляват на страха. За да разберете да­ли дадена мисъл идва от бог, осъзнайте дали пораж­да у вас страх Всяка мисъл, която поражда страх, не идва от бог, а най-вероятно е дело на Съюзниците. Ис­тинският бог е любов и няма нищо общо със страха.

За да се противопоставим на негативното влияние на Съюзниците, трябва да се научим да долавяме тях­ното присъствие. Всеки миг те се хранят с нашите емоции, затова бъдете внимателни в проявата на чувс­тва. Емоциите привличат близки по своята природа същности. Когато сме щастливи, привличаме към себе си повече щастие. А унинието може да привлече само униние.

Всеки народ има свой бог. Историята на човечест­вото е сбор от историите на тези богове. Някои народи имат Йехова, други - Аллах. Като личности те са тол­кова реални, колкото самите израилтяни или араби. Ако избухне война, тя не се води само между народи­те. В буквалния смисъл, това е и война на боговете. Дълго преди построяването на Теотихуакан, боговете се разтревожили, че хората могат да достигнат небеса­та. В епохата на Третото Слънце, Съюзниците започ­нали да подстрекават хората да излъчват все по-интензивно емоции, които им били нужни за храна. Водени от собствените си цели, те все повече подтик­вали хората да се противопоставят и всячески им пре­чели да се обединят.

В резултат на това пламнали раздори между раз­личните народи. Потвърждение за разрухата на све­товния мир откриваме в Библията в разказа за Вави­лонската кула.

В тези времена на земята съществували три големи центрове на човешка цивилизация - континентът Му, който днес познаваме като Индия и Китай (дон Мигел не е съгла­сен с мнението, че Му или Лемурия потънал във водите на Тихия океан), Земята на Маймуните или сегашна Северна Америка и Атлантида, островен континент, намиращ се между Европа и Америка. В продължение на много векове хората, които населявали тези земи, живеели в мир и пълна хармония.

Гибелното влияние на "боговете" накарало Му и Земя­та на Маймуните да се обединят против Атлантида и да я унищожат, потапяйки я в пламъците на грандиозна ядрена война. (И тук Мигел се разграничава от мнението на тези, които приемат за причина за гибелта на Атлантида злоупотреба с възможностите на генетиката и сблъсък на Земята с гигантска комета). Разказ за тази световна ядрена война може да се открие в свещените индийски книги - Ведите и Рамаяна.

Мигел твърди, че в планините на северна Индия са погребани много високи, внушителни хора, принадлежащи към Третата раса, които очакват своя откривател.

Народът, населяващ северната част на Атлантида, бил народ на строители на пирамиди. На нас ни е известен под имената Титани, Атланти или тъмнокожа раса. Ползвайки високо развита система от връзки, те построили Великите Пирамиди в Гиза. По думите на Мигел, Великата Пирамида е монумент в памет на Третата раса.

След гибелта на Атлантида дошли времена на упадък и разложение, когато хората не живеели по-добре от зверо­вете. Взирайки се към миналото от нашето време, ние поз­наваме само една линия на еволюция и считаме себе си за далечни потомци на човекоподобните. Мигел нарича наши­те първобитни предци Четвърта раса или деградирали потомци на отминала в небитието велика раса.

Хората от Четвъртата раса били хилави и примитивни, и техният век бил много кратък. Те живели не повече от двадесет и пет - тридесет години в толкова тежки условия, че не оставили почти никакви следи, макар и да се отлича­вали с висока плодовитост. Четвъртата раса населила отно­во опустялата след ядрената война земя.

Остатъци от Третата раса се задържали на разпръснати по целия свят изолирани острови до осмо поколение. Тези, които оцелели, съумели да съхранят не само довоенните научно-технически постижения, но и високото ниво на духов­но развитие. Те знаели, че високата радиация им е отпусна­ла малко време. Нямайки достатъчно сили, за да раждат многочислено потомство, те се опитвали да предадат от-

ломките от своето минало могъщество на хората от Четвър­тата раса. Появявали се в първобитните градове и села, ста­раейки се да не се сближават твърде с жителите, поради вилнеещи наоколо болести.

Хората от Третата раса преподавали преди всичко ос­нови на земеделието и хигиена. Хората от Четвъртата раса провъзгласили тези едри, високо развити същества, за "бо­гове". Спомени за тях могат да се намерят в различните свещени книги - познаваме ги като библейските Елохими.

Последните представители на Третата раса се опитва­ли да подобрят човешката природа с помощта на генетични експерименти. Търсили и пътища за съхранение на знанията от миналите епохи, когато хората живеели в пълна хармо­ния и съвършено равновесие.

Още тогава земята на Теотихуакан била известна като свещено място. Зърната от древната мъдрост се съхраняват тук, докато не станат достояние на идващите поколения.

Толтеките вярват, че Слънцето е източникът на разума във Вселената. Останалите живи хора от Третата раса моли­ли Слънцето да им помогне да съхранят тайната за достига­не на съвършената хармония. И Слънцето откликнало на тяхната молба, изпращайки на земята нова разновидност на енергия, под форма на Вестители. Светлината винаги е би­ла вестител на Слънцето. В даденият случай, светлината, притежаваща ново качество, се проявила в облика на ангелоподобни същности. Те се съчетали с хората, за да дадат началото на нова раса, способна да продължи спираловид­ната еволюцията на разума. Към числото на тези мутанти принадлежал и Енох.

Сред многото съвременни учители и мъдреци същест­вува мнение, че нашата раса е произлязла от същества, пре­летели на земята от глъбините на Вселената в космически кораби. Те твърдят, че пришълците провели селекционни

експерименти, кръстосвайки собствените гени с гените на човекоподобните същества.

Мигел не вярва, че нивата на човешкия род е оплодена от представителите на чуждопланетна раса. Неговият възг­лед е по-митологичен и в значителна степен клони към въз­можността за непорочно зачатие или раждане, стимулирано от ангелските същности, които били изпратени от Слънцето и не принадлежали към човешкия род.

Независимо кой от тези начини ни се струва по-правилен, и в двата присъства "магическият" елемент на мутация, която из основи променя човечеството и довежда до създаването на съвременната раса.

Настъпилата тогава промяна в качеството на слънче­вата светлина, от която зависи целият живот на земята, обозначила сама по себе си зараждането на Петата раса. Пе­тото Човечество - раса от мутанти - е нашата собствена ра­са. Ние принадлежим отчасти на небето и отчасти на земята. За довършването на тази мутация Слънцето видоизменило структурите на ДНК, обуславяйки възникването на по-съвършено човешко същество с по-развит разум.

Усилията на съвременната еволюция са насочени към възстановяване на хармоничната духовна връзка между хо­рата, която съществувала на земята, но за съжаление била загубена, както и породените от нея мир и хармония. Едва днес ние отново започваме да осъзнаваме родствената връз­ка между хората.

Започваме да откриваме за себе си забравени понятия, като мир, любов и справедливост. Създадохме нови закони, за да се опитаме да повдигнем равнището на човешкия жи­вот. Но продължаваме да страдаме от недостиг на духовна хармония и се нуждаем от приток на нова енергия, за да продължи човешката духовна еволюция.

От януари 1992 г. в структурата на слънчевата светли­на отново настъпиха промени. Нейната вибрация забележи­телно се отдалечи от предишната, клоняща към виолетовия цвят на спектъра. Днес стоим на прага на Шестото Слънце и се явяваме свидетели на зараждането на Шестата раса. Предшествениците на тази раса вече живеят сред нас. И от­ново търсят проявление на вечната мечта за рая на земята.

В целия свят започват да изплуват от миналото съхра­нилите се знания от епохата на Третото Слънце. Много на­родни традиции споделят с другите своята мъдрост, а воде­щи мислители от редиците на учените и философите откри­ват концепции, способстващи развитието на холистичното движение. Днес навсякъде по света живеят и действат висо­коразвити личности, овладели напълно майсторството на духовното общуване. Аватарите от по-ранните епохи - ка­то Христос, Буда и Кришна - са послужили като модели.

Учителите винаги живеят сред нас, но ние често се боим да приемем тяхната истина: Ние произлизаме от светлината. Ние сме божи деца. Само ако приемем в ду­шата си тази истина, ще можем да се отърсим от страха, от ненавистта към себе си, от чувството за вина, ревност и страдание.

Теотихуакан е едно от тези места, където мъдростта на древните се е съхранила до наши дни.

Посещавайки това място, Мигел Анхел Руис, в състо­яние на транс, усвоявал все повече и повече техните знания. Той предполага, че черпи своите познания от камъните, от които били издигнати храмовете на древния град. Камъните служат за своеобразни банки от данни, а благодарение на своите шамански умения, той има достъп до информация, заложена в тях от древните майстори. В един от своите трансове, той "видял" първостроителя на Теотихуакан в он­зи момент от живота му, когато пред него се открил сънят

за рая на земята. Това датира от преди времето, когато били построени храмовете.

Преди около четири хиляди години, в епохата на Пе­тото Слънце (чиято продължителност била пет хиляди го­дини), група от духовно развити пришълци от север се отп­равили в пещера, неотдавна открита под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан. Всички видели в съня си огромен змей. Един от членовете на тази група, наричан Замъглено­то Огледало, направил така, че всички други осъзнали, че сънуват.

Замъгленото Огледало открил способ да прекрати съществуващите около него страдания и да научи хо­рата да се обичат един друг такива, каквито са.

Той знаел, че в епохата на Третото Слънце, когато човечеството достигнало най-висок разцвет, духовната връзка между хората била прекъсната.

Съзнавал, че идеите за Съдии и Жертви насилстве­но били внедрени от боговете в нашето съзнание и в резултат на това вътрешните съмнения довършили за­почнатото разрушение.

Замъгленото Огледало видял, че боговете водят борба с хората, желаейки да останем вечно в ада. Бо­говете се вмъкват в човешкия разум още в процеса на домашното възпитание на всяко дете. Едно от най-тревожните убеждения, насадени ни от боговете, е: "Аз съм просто човек". Но да бъдеш човек не означава да изпитваш ограничения. Човешката душа е много повече от всички богове, а човешкия разум е също та­ка безсмъртен, както самите богове.

Боговете с всички сили се стараят да насадят у чо­века чувството, че светът е несправедлив, което като остър нож пронизва неговия ум. Несправедливостта

поражда емоционална отрова, която намира изражение в обидите, ревността и страха. Кървавата рана, нане­сена на уязвения ум, причинява силна болка. Доста­тъчна е само една рана, за да започне умът да изработ­ва все повече отрова. И когато някой "натисне болез­неното място", ние веднага усещаме болката. Опитва­ме се да я скрием, така че никой да не може да ни за­сегне по болното място, но всяко прикритие е абсо­лютно безполезно. То прилича на броня - механична система на отрицание и отбрана. Въпреки че отлично знаем, че в несправедливостта няма нищо добро, ние се стараем да ударим другия по болното място, за да не останем в дълг.

Толтеките били последователи на Замъгленото Ог­ледало. Те били духовни воини, знаещи, че водят вой­на с богове, които живеят и се хранят от човешките конфликти. Воините си поставили цел сами да станат богове, да се избавят от всички страхове и да възста­новят пълната власт над своя разум. Искали на място­то на страха да се появи любовта. С тези знания те могли да превърнат света в земен рай.

Духовните воини в онези дни осъзнавали, че водят сражение със завзелите душите им богове. Разбирали, че та­зи лудост ще завърши само когато човек заяви своето право да види собствените си сънища. Свободната воля е способ­на да освободи човека от властта на личните обиди и да го изведе към личната свобода.

Замъгленото Огледало открил първоначалната мъд­рост, оставена ни от Третата Раса: ние сме деца на Слънце­то. Той открил, че всичко съществуващо е сътворено от | светлината. Ние "се храним" със светлина и чрез нея получаваме послания от Слънцето - източникът на живота в ця­лата Слънчева система.

Следвайки получените в съновиденията указания, За­мъгленото Огледало проектирал и оглавил строителството на първите храмове в Теотихуакан. Във всеки камък от тези храмове намерила въплъщение неговата мъдрост. С години­те храмовете били разширявани, издигали и нови. Именно в тези места, където хората ставали богове, неголяма група от магове, или вълшебници, основала Школата на Мъдростта или Школата на Тайнствата.

В продължение на няколко хилядолетия наставници от Теотихуакан учели търсачите на духовното съвършенство как да преодоляват страха и да живеят така, сякаш се нами­рат в рая, а не в ада, който виждат около себе си по-голямата част от хората на земята. В доколумбовата епоха този духовен център бил обкръжен от големи градове, наб­рояващи около двеста хиляди души. Тук се намирал най-големият производствен и търговски център в централно Мексико.

Никой не можел самостоятелно да се обърне за обуче­ние към толтекските учители. Кандидат-учениците били щателно подбирани. Бродейки неузнаваеми сред хората, учителите сами усещали, кой е готов да им стане ученик. Оставайки в сянка, те подлагали избраниците на различни изпитания, за да се убедят в достойнствата на тези, чиито живот тайно наблюдавали.

Осъзнавайки, че наближава краят на епохата на могъ­ществото на Теотихуакан, те се оказали достатъчно възви­шени, за да извършат това, което, съгласно Светото Писа­ние, направил Исус. Възнесли се в небесата. Напуснали сво­ите физически тела, слели се със светлината и се възнесли към Слънцето. На земята, лишени от всякакво ръководство, останал неголям брой духовно търсещи, достигнали раз-

лична степен на ученост, но още не постигнали майсторст­вото. Когато нахлулите от север варвари потопили Теотихуакан, останалите живи ученици на Толтеките не съумели да се противопоставят. Мнозина от тях загинали.

Варварите се смесили с народа на Теотихуакан и се опитали да приспособят духовната практика на Толтеките към собствената си примитивна вяра в ревнивите богове, изискващи човешки жертви. Останките от погребения, отк­рити под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, съдържат телата на тези духовно търсещи, които открито застанали против поробителите и били подложени на ритуални жерт­воприношения.

Теотихуакан бавно загинал. Около 700 г.сл.Хр. градът престанал да съществува като духовен център. Неговите храмове умишлено били погребани под слоеве земя. Архео­лозите от XX век направили разкопки и открили следи от цивилизация от същия период, който на езотерично ниво съвпада със зараждането на Шестата Раса.

Останалите сред живите ученици на толтеките напус­нали Теотихуакан. Отправили на юг и се претопили сред народа на майте, който в същото време преживявал епоха на пълен упадък. От това сливане на толтеки и май започнала своето начало новата Империя на майте.

Други създали нова общност в Тула, където поначало се съхранявала мъдростта на толтекските учители. Дребните селски общини се опитвали да съхранят знанието под фор­мата на религия. Между селищата избухвали междуособици за власт. Върховен жрец ставал пришълец от най-могъщия град в Тула.

Върховният жрец се считал за превъплъщение на Кетцалкоатл - Пернатата Змия - един от двамата братя близна­ци. Другият близнак бил Тескатлипока, Замъгленото Огле­дало. В религията на толтеките близнаците олицетворяват

двете основни същности - нагуал и тонал - носители на двата типа енергия. Временно Замъгленото Огледало носи в себе си енергията на нагуал, а Кетцалкоатл - енергията на тонал. След това те сменят местата си.

В края на краищата, знанията на толтеките били изця­ло извратени от управителите на Тула, които се поддали на съблазънта да опазят своето могъщество от преходността. Стремейки се да избягат смъртта, те използвали с користни цели безмълвното знание на Теотихуакан.

По думите на Мигел, това място било обиталище на най-злите черни магове, които някога е познавал света. Те превърнали Кетцалкоатл в демон.

Неголямата държава на ацтеките станала най-могъщата в Мексико. Те издигнали Великия Храм в град Мексико и се опитали да усвоят науката, заимствана от Ту­ла. Така ацтеките станали новите толтеки.

В продължение на дълги пет века след испанското за­воюване, пазители на знанията на толтеките били две групи ацтекски духовни воини. Те били Рицари-Ягуари или воини-ученици и Рицари-Орли или напълно обучени нагуали.

Рицарите-Ягуари били посвещавани в изкуството на смъртта чрез тържествен ритуал на изпитания чрез вода и огън, в течение на който се отричали от страха, гнева и за­вистта. Преминавайки през учение и посвещение, те придо­бивали способност да видят света по новому - като свят на справедливостта. И тогава ставали Рицари-Орли.

Най-висш от Рицарите Орли бил Тлотоан, олицетво­ряващ Бога на земята. Тлотоан могъл да бъде всеки Рицар Орел. Семейството на Мигел принадлежало към Рицарите Орли.

Орелът олицетворява висшия бог. Всички Рицари Ор­ли, до днешни дни, пребивават в ежедневен контакт с бога създател и живеят в състояние на постоянно щастие. Практиките, чрез които достигат до състояние на блаженство, са известни още в Древна Индия, Египет и Гърция и до днес и се пазят от местните жители като живи традиции.

В зората на своето могъщество, Теотихуакан бил свър­зан с много други духовни центрове. Всички те споделяли едно и също безмълвно знание.

Начинът на живот на толтеките проповядва съвърше­но равновесие на тяло, разум и душа. В голяма част от тра­дициите някои от функциите на плътта се смятали за неже­лателни. Възвисените духовни воини, вървящи по пътя на толтеките, не били задължени да спазват безбрачие. Един от важните принципи на тяхната вяра е почитането на човеш­кото тяло като храм и осъзнаване на неговото съвършенст­во. Толтеките се стремят да се избавят от страха, осъждане­то и да живеят в състояние на любов.

Твърде често Мигел се позовава и на други традиции. С особена привързаност се ползва от Библията и историята на живота на Исус.С немалко почитание той се отнася и към паметта на Буда. В своите лекции той свързва пътя на тол­теките с житията на тези аватари. Всички пътища, казва ' той, всъщност са еднакви, но всички големи религии са из­цяло пропити с чувство на вина, осъждане и страх.



Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница