Отворено общество
Изтегляне 95.99 Kb.
|
|
Методи за разрешаване на проблеми на местната сигурност Мартин Граматиков, Институт “Отворено общество” – София mgramatikov@osf.bg Решаването на проблеми на местната сигурност може да стане по много начини. Традиционният подход е всяка една заинтересована институция и група да прави онова, което e задължена от действащите правни норми. За онези проблеми, които не са в тясната и компетентност, обикновено се препраща към други институции или се оставят потърпевшите от проблема да се справят сами.
проактивно отношение към проблемите на местния ред и сигурност; разрешаване на проблемите на гражданите в партньорство с всички заинтересовани. Накратко проактивността означава, че целта на полицията е да направи живота на хората по-сигурен като не допусне или ограничи максимално явленията, които водят до чувство за несигурност сред местните общности. Крайната цел на полицията трябва да бъде не повишаване на разкриваемостта, увеличаване броя на арестите или намаляване времето за пристигане до местопроизшествието. Мисия на полицията съгласно модела «Полиция в близост» е да направи гражданите по-сигурни, като предотврати причините за настъпване на нежеланите произшествия. Проактивността е свързана с ориентацията за решаване на проблеми. Ако при традиционния полицейски модел се счита, че полицията е изпълнила дълга си към обществото, когато регистрира престъплението и евентуално разкрие извършителя, то при модела «Полиция в близост» нещата стоят по различен начин. Съгласно философията на модела полицията ще може да отчете успешен резултат, когато не просто регистрира, а разреши проблема. Например, ако на дадена улица има чести сигнали за взломни кражби от къщи и магазини, при традиционната полиция работата ще се ограничи до регистриране на престъпленията и търсене на извършителите. При «Полиция в близост» полицейските служители ще потърсят партньорство със заинтересованите институции и групи, за да решат трайно проблема. Решението може да бъде осъществено с чисто полицейски методи – разследване, работа с криминалния контингент и пр. Може да се направи, обаче и като се включат усилията и на други части от обществото – гражданите, неправителствените организации, местното самоуправление, асоциации на търговци, читалища и пр. Именно в съвместното решаване на проблемите се състои вторият стълб на модела «Полиция в близост». Идеята е, че полицията е част от обществото и обществото е част от полицията. Проблемите на полицията са проблеми и на обществото. Решаването им в партньорство обаче може да направи работата на полицията по-ефективна, да повиши взаимното доверие между полиция и граждани и в крайна сметка да доведе до по-сигурни места за живеене. Съвместното решаване на проблеми може да се осъществи по различни начини. В различни страни се прилагат структурирани методи за решаване на проблеми на местната сигурност. Два от моделите се наричат SARA и CAPRA, като първия се използва в САЩ, а втория в Канада. Двата модела за разрешаване на местни проблеми са почти аналогични, като разликите са в детайлите. В последните месеци на 2004 и началото на 2005 г. в България бяха проведени няколко обучения за полицейски служители и представители на НПО по модела CAPRA. Много от участниците в обученията споделиха задоволството си от модела и от структурирания начин на идентифициране, приоритизиране и решаване на местните проблеми на сигурността. Моделът CAPRA на първо място е приложим там, където има добре оформени местни общности с относително единни интереси. Например трудно е да се каже глобално в градове като София, Варна и Пловдив, които са проблемите на местната сигурност поради многото комплексни и преплитащи се причини. В подобни градове обаче сигурно могат да се идентифицират местни общности като хората живеещи на една улица, в един квартал или дори в един блок, които се познават и споделят общи интереси, притеснения за сигурността си, възможни решения за подобрение. В по-малки населени места може целият град или село да представлява местна общност. Идентифицирането на общността е от критично значение за модела CAPRA. За да бъде приложен подобен модел за решаване на проблеми на сигурността трябва да се установи именно местна общност, в която членовете на общността имат интерес и желание за активно участие в решаване на проблемите си. CAPRA моделът представлява няколко стъпки, които отговарят на буквите на акронима: C – Clients – Клиенти А – Analysis – Анализ P – Partnerships – Партньорства R – Response – Действия за елиминиране на проблема A – Assessment – Оценка на резултатите от действията Инициатор на решаване на проблеми на сигурността може да бъдат представители на полицията, местното самоуправление, НПО, други държавни органи, органи на съдебната власт, активни граждани, въобще всеки един член на местната общност. В какво се състои практически прилагането на модела? Първата стъпка Клиенти, цели установяването на клиентите или потребителите на по-добра сигурност. Оригинално моделът се прилага от полицейски структури и в тази стъпка полицията си задава въпроса: В конкретната местна общност кои са клиентите на дейността ни? Ако инициатор е друг субект тази стъпка донякъде съвпада със стъпката Партньорства. На този етап обаче според мен е повече от силно препоръчително да се направи анализ и даде отговор на въпроса: Коя е местната общност, в която искаме да приложим модела, кои са хората, чиито проблеми искаме да решим, кои са географските граници на мястото, в което искаме да работим? Задълбоченото премисляне на тези въпроси ще направи инициативата успешна и ще я предпази от изпадане в мащабни и трудни за управление дейности. Междинната цел на прилагането на модела за решаване на проблеми в партньорство е да се реши даден проблем със сигурност. По-добре един решен малък проблем и създадено партньорство, отколкото идентифициран голям брой проблеми, но никакъв резултат. Втората стъпка Анализ е изключително важна за прилагането на CAPRA модела. На тази стъпка представители на полицията, НПО, местното самоуправление и пр. се събират и анализират проблемите в местната общност. Възможен вариант е brainstorming на проблемите – изреждането на всички проблеми, които групата може да се изброи. След това отново съвместно групата трябва да приоритизира проблемите като критерият тук е сериозността на проблема за съответната местна общност. Така в една местна общност може тъмните улици да са по-голям проблем от разпространението на наркотици например. След като интересите на хората от общността са важни, значи и при приоритизирането на проблемите трябва групата да се интересува само от нуждите на гражданите. Следваща стъпка след приоритизирането е вземането на съвместно решение от групата за възможността сериозните проблеми да бъдат решени на местно ниво. Може да има такива явления, които се поддават на решения само чрез прилането на национални политики. Например бедността и ниските доходи водят до увеличаване на престъпността. В никоя местна общност обаче една такава група от партньори не би могла да реши проблема с бедността. Поради това групата трябва да избере за решаване онзи проблем, който може реалистично да бъде атакуван. Не забравяйте – CAPRA е процес – важното е да се създаде партньорство, след това ще бъде решен втори, трети и пр. проблеми, а в резултат животът в местната общност ще става по-сигурен. След идентифицирането на един проблем, върху който да се съсредоточи работата на групата, идва същината на стъпката Анализ. В тази фаза групата трябва да събере максимално много информация за причините и проявленията на проблема, връзките му с други феномени и пр. Източниците на информация могат да бъдат най-разнообразни – важното е да се получи максимално много информация и знание за проблема, за да може да бъде решен впоследствие. Да си представим, че проблемът е със зачестили грабежи в определена част от града, което кара гражданите да го отбягват и да се чувстват несигурни. Местната полиция – РПУ или полицейски участък може да предостави информация за подадените жалби от пострадали в региона, информация за времето на извършване на престъпленията, данни за възможни сходни инциденти в други части от населеното място, наблюдения на патрулно-постовата служба или на районните инспектори и пр. Граждани от съседните блокове или къщи и собственици на търговски обекти могат да бъдат изследвани от НПО за информация, която те могат да знаят. Общината и местните органи на държавната власт могат да допринесат с информация, която е в техния обсег. В крайна сметка целта на Анализа е да се събере максимално много информация, която да доведе до формулиране на възможни алтернативи за решаване на проблема. Алтернативите от своя страна трябва да са насочени към премахване на причините, които пораждат проблема. Както доктора не лекува симптомите на болестта, а търси причините и, така и партньорите за подобряване на местната сигурност трябва да се концентрират върху онези фактори, които засилват чувството за несигурност сред гражданите. Стъпката Анализ въз основа на наличната информация групата трябва да формулира алтернативи за решаване на проблема. Наличните алтернативи могат да предлагат различни варианти за справяне с проблема. Колкото по-креативни са участниците, толкова повече и по-жизнеспособни алтернативи могат да имат. Изборът на вариант за решаване на проблема обаче е въпрос на преценка на необходимите средства и желания резултат. Ако например, искаме да подобрим местната сигурност като осигурим безопасно преминаване на ученици през интензивен път покрай училището може да имаме три алтернативи: построяване на мост, поставяне на светофар и поставяне на “спящ полицай”. Очевидно алтернативата за моста е скъпа и поради това нереална. Участниците ще трябва да изберат измежду някоя от оставащите две алтернативи. Третата стъпка от модела CAPRA е наречена Партньорства. В тази стъпка се прави избор на партньори, които са заинтересовани за решаването на местния проблем. Партньорите може вече да са включени в процеса, но може да има нужда от допълнителни институции, групи и хора, които с авторитета, усилията или средствата си да могат да спомогнат за решаване на проблема. Както и в предишната стъпка тук може да се даде само един съвет – бъдете креативни! Четвъртата стъпка от прилагането на модела CAPRA са реалните действия по решаването на проблема. След като сме: уточнили местната общност; установили кои са заинтересовани от сигурността в тази местна общност; поставили сме проблеми на сигурността; приоритезирали сме ги; избрали сме проблем за разрешаване; събрали сме информация за него; начертали сме варианти за решаването му; избрали сме онзи вариант, който е най-удачен; идентифицирали сме и сме поканили партньорите; идва ред на реалните действия! Под реални действия се има предвид действия в партньорство. В духа на модела “Полиция в близост” проблемите на сигурността не са само отговорност на полицията – те са отговорността на цялата местната общност, а полицията е само част от нея. Поради това в решаването на проблема трябва да участват всички партньори. Как ще стане това зависи от самия проблем. Някой действия могат да представляват рутинни за съответната организация ежедневни дейност, но други може да са непривични или да се изпълняват заедно с други организации или групи. За да бъде управляем процеса на Действието по решаване на местните проблеми, е препоръчително да изготвим План за действие. В Плана за действие е трябва да бъдат описани проблема, причините за наличието му, заинтересованите страни, партньорите, които ще се включат в решаването на проблема, решението и конкретните ангажименти на всеки от партньорите. Основната част от Плана за действие са именно ангажиментите, които всеки от партньорите поема и времевия график за осъществяването им. Примерен План за действие ще бъде публикуван на www.communitypolicing.osf.bg Планът за действие по съществото си представлява конкретизиран и операционализира вариант на работните карти от Местните договори за сигурност. За разлика от тях обаче Планът за действие се създава в процес на партньорско взаимодействия и не съдържа формализма на работните карти. Планът за действие може да се разглежда като обществен договор между полицията, местното самоуправление, НПО и всички други заинтересовани, при който задължение поемат всички, а резултатите се пораждат в полза на местната общност. Последният етап на прилагането на модела за решаване на проблеми на сигурността CAPRA е Оценката на постигнатите резултати на предходната стъпка. Планът за действие сам по себе си е значително постижение, но ако никой от партньорите не изпълни поетите ангажименти, проектът би бил неуспешен и едва ли би поставил началото на ползотворно партньорство. Оценката може да се осъществи групово като на периодични срещи се отчитат и обсъждат постигнатите резултати. По този начин всеки от партньорите ще бъде както контролиран, така и контролиращ по отношение на останалите. При всеки подобен проект е нормално да се очаква, че някой от участниците ще бъде по-активен от останалите. Една от целите на Оценката е да се установят лидерите и да се мотивират и останалите участници към по-отговорно и агресивно постигане на общите цели. Друга цел на Оценката на постигнатите резултати е търсенето на постоянно усъвършенстване на процеса и на резултатите от него. Всяка една от заинтересованите организации или групи може чрез оценката на дейността на Плана за действие да преоцени и оптимизира собствената си дейност или способностите си за участие в партньорства на ниво местна общност. С оценката на изпълнението на Плана за действие завършва един цикъл от практическото прилагане на модела “Полиция в близост”. Може решеният проблем да не е премахнат изцяло или окончателно. Важният резултат би бил създаденото партньорство и повишеното доверие между полицията и обществото. Най-сигурния критерий пък за искреността на положените усилия би било последващото стартиране на цикъла CAPRA. Идентифициране на следващ проблем и заинтересованите страни, събиране на информация, анализ на причините ....... С оглед на обявения конкурс за прилагане на модела “Полиция в близост” е препоръчително кандидатите в проектите си да демонстрират, че имат отношение към проблемите на сигурността в съответната местна общност. Използването на структуриран подход от типа на CAPRA или SARA може да бъде от изключително удобство както за тях, така и за техните партньори. Практически при разработването на проекти структурираните подходи за решаване на проблеми могат да се използват като проекта се развие около първите 3 стъпки. Идентифицирането на проблемите, събирането на информация и анализа и както и установяването на партньори може да бъде убедителна мотивация на проекта. След установяването на възможни алтернативи за действие и избора на подход за разрешаване на проблема лесно могат да се разработят и проектните дейности. По този начин проектът ще наподобява на План за действие за решаване на проблема. Изпълнението на дейностите на практика би представлявало и самото изпълнение на проект. Каталог: competitions competitions -> 2. Колко са правоъгълниците на чертежа вдясно? (На чертежа няма квадрати.) (1+2+3). (1+2+3) = 36. 3 competitions -> 1. Стойността на израза 20 – 0 : 9 + 2009 : (9 – 0 – 2) е: 20 + 2009 : 7 = 20 + 287 = 307. 2 competitions -> 1. Кое е най-голямото естествено число, което е делител на 2009 и има нечетен брой естествени делители? 2009 = 41. Числото е точен квадрат и значи е 7 = 49. 2 competitions -> Решение на всяка от двете задачи носи по 50 точки. Въпроси 1 competitions -> На Проф дбн Георги Марков competitions -> Научни трудове на д-р николай борисов спасов competitions -> Цитирания на публикациите на Николай Симов competitions -> Научни публикации н. Симов Публикации по дисертационния труд competitions -> Кратка справка за приносите на кандидата таксономични номенклатурни приноси Изтегляне 95.99 Kb. Сподели с приятели:
|