Оупо/ май 2013 обект: техническо задание за изработване на общ устройствен план на община севлиево /оупо/ възложител: изпълнител: “архитектоника” еоод съдържание



страница1/10
Дата04.12.2017
Размер1.82 Mb.
#36015
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ

НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА

ОБЩИНА СЕВЛИЕВО

/ОУПО/

май 2013


ОБЕКТ: ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ

НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО /ОУПО/



ВЪЗЛОЖИТЕЛ:

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

“АРХИТЕКТОНИКА” ЕООД

СЪДЪРЖАНИЕ


  1. Общи положения

    1. Общи постановки

Изготвянето на планово задание за ОУП на община Севлиево се възлага от местното ръководство – общинска администрация - и е в съответствие с нормативната уредба в областта на устройственото планиране в България. Според законовата рамка изработването на задание за ОУП трябва да предхожда изготвянето на самия план.

В този смисъл заданието служи като информационна и методическа база за разработването на общ устройствен план. В този документ се посочват фази, етапи и срокове на разработка, както и основни изисквания към проектантския колектив, на който ще се възложи задачата.



    1. Мотиви за изработване на ОУПО

Устройственото планиране на общините и населените места е в пряка зависимост от промените в обществено-икономическите условия и законова уредба, настъпили в страната през последните десетилетия. Присъединяването на България към структурата на Европейския съюз, както и преминаването от централизирана планова икономика към пазарно стопанство са основните фактори, предизвикали същностни изменения, от една страна - в процеса и подхода на планиране, а от друга - в изискванията към функционирането и качествата на урбанизираната среда. Това налага необходимостта от изработване на нови устройствени планове, които да съответстват на настоящата социално-икономическа ситуация, както и да регулират и стимулират развитието на територията на базата на нейния физически и духовен потенциал. Това важи в още по-голяма степен за територии със специфична проблематика – като наличие на значими курортни ресурси и на изявено културно-историческо и природно наследство, при които се налага преосмисляне на традиционната методика за даване на оценка и прогноза за използването им като потенциал за устойчиво социално-икономическо и териториално развитие.

Градоустройственото развитие на град Севлиево се осъществява на базата на действащия застроително – регулационен план, одобрен от Общинския съвет през 1991г. За развитието на жилищните зони – комплекс Юг и за кв. Балабанца са приети документи съответно през 2003 г. и 1998 г. За селищните образувания със статут на жилищна устройствена зона в близост до града - „Крушевски баир”, „Севлиевски лозя” и „Чифлика” има одобрени планове на новообразуваните имоти, но няма изработени и одобрени подробни устройствени планове. Належащо е изработването и одобряването поне на планове за улична регулация. Територията на бившата осеменителна станция, разположена вдясно от пътя Севлиево - Троян, е включена чрез одобряване на околовръстен полигон в строителните граници на гр. Севлиево през 2000г., заедно с обособяването на горепосочените селищни образувания. За тази територия има одобрен кадастрален план, но няма изработени и одобрени подробни устройствени планове. Належащо е изработването и одобряването на план за улична регулация.

В последните години е осъществено застрояване в поземлени имоти извън установената строителна граница на гр. Севлиево въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, като е променено предназначението на земята.

През 1989 г. е бил приет ТУП на отдиха на община Севлиево, с който са били определени земеделските земи с право на застрояване, териториите за развитие на промишлени дейности, предназначени за разширение, лесопарковете и др. Този план не е съблюдаван стриктно.

Също така през 1982 г. за територията на гр. Севлиево е изработен Общ градоустройствен план, който поради настъпилите промени в социално-икономическите условия в държавата, е трудно приложим и се нуждае от ревизиране и актуализиране.

Очевидна е необходимостта от разработването на нов Общ устройствен план на община Севлиево, който да даде дългосрочна перспектива за развитието на общината и да отрази промените във функциите на отделни територии.

Подобен проблем се очертава по отношение и на град Севлиево предвид инвестиционните искания за строителство на терени извън строителните граници на града.

Съвременното развитие и утвърждаване на град Севлиево като важен икономически център в Северна България се нуждае от прилагане на интегрирана стратегия за неговото развитие, която да решава комплексно въпросите на развитието, а не на парче.

Предвид промените, настъпили във времето от приемането на посочените устройствени и градоустройствени документи, е необходимо разработването на актуална урбанистична концепция, която да отчете функциите на Севлиево като притегателен градски център, развитието на териториални центрове от по-нисък ранг и въздействието на осите София - В.Търново - Варна и ролята на тангентата към европейски коридор № 9 по направлението Ловеч – Севлиево - Габрово, в т.ч. като се отчете възможността за изграждане на тунел под Шипка.

Ситуацията с устройствените планове за селата в Общината е почти идентична с тази за гр. Севлиево. За голяма част от селищата има одобрени регулационни планове /Таблица1/, но те са приети във време, когато социално-икономическия и политически контекст е бил различен от днешния и поради тази причина се налага тяхната актуализация на базата на нов Общ устройствен план на Общината, който да определи тяхната посока и устройствени параметри на развитие.



Таблица 1 - Списък със Заповедите за одобряване на регулационни планове на селата в общ. Севлиево


Населено място

Заповед №

Дата на
заповедта


с.Агатово

874

23.7.1966

с.Батошево

756

30.5.1966

с.Бериево

481

20.7.1981

с.Боазът

1575

29.11.1988

с.Баева ливада

387

1981г.

с.Богатово

630

15.4.1975

с.Буря

271

20.2.1967

с.Валевци

1573

25.9.1964

с.Горна Росица

32

10.1.1964

с.Градище

396

12.12.1932

263

03.2.1933

с.Градница

585

1964

с.Дамяново

1593

24.11.1967

с.Добромирка

492

17.3.1975

с.Душево

522

06.5.1966

с.Енев рът

273

17.4.1970

с.Идилево

841

06.8.1970

с.Кормянско

1050

04.5.1972

за поляната

442

02.10.2000

с.Крамолин

1014

03.8.1988

с.Крушево

389

25.3.1968

с.Кръвеник

768

14.7.1970

с.Ловнидол

875

30.9.1983

с.Лъгът

350

13.5.1982

с.Малък Вършец

272

20.2.1967

с.Младен

388

26.3.1968

с.Млечево

1177

01.9.1971

с.Петко Славейков

316

16.3.1976

с.Ряховците

518

24.3.1964

с.Сенник

655

01.12.1992

с.Стоките

581

11.8.1987

с.Столът

1182

28.9.1965

с.Стар кръвеник

94

16.2.1982

с.Търхово

1353

28.12.1989

с.Хирево

504

04.7.1980

с.Шумата

613

24.7.1969

"М. Палаузов"

109

03.2.1976

Забележка: Селата, които не са упоменати в списъка, нямат одобрени регулационни планове. Строителните им граници са определени с околовръстни полигони.

Динамиката, с която се променят социално-икономическите условия през последните години, налага адаптация, ревизиране и актуализиране на устройствените схеми и планове на различни нива. Може би и това е причината поради която събитията често изпреварват планирането. За да се създаде планова основа и единна визия за развитие на само на града, но и на общината, е необходимо да се разработи общ устройствен план с такъв териториален обхват.

Изследвайки територията на цялата община – връзките между център и периферия, комуникациите между отделните селища, потенциалите на граничните територии, актуални проблеми и приоритети, тогава може да се изгради единна концепция за устройство и пространствено развитие. В по-общ контекст, по естествен път ще се достигне и до вярната посока за развитие на общинския център – гр. Севлиево.


    1. Съвременни изисквания към устройственото планиране

Методически подходи при разработване на аналитичните и прогнозни проучвания към ОУП

ОУПО Севлиево следва да обвърже всички други устройствени разработки за територията – както от по-високи териториалноустройствени нива, така и да послужи като директива за изработването на устройствени разработки от по-ниски нива (директивни план-схеми за териториална структура и обемно-пространствено изграждане; общи устройствени планове на градове и подробни устройствени планове).

Изработването на ОУПО Севлиево е необходимо да се съобрази и да е в съответствие с изискванията и разпоредбите на всички действащи нормативни актове, както с наднационално и национално значение, така и с регионално и локално действие.

Основните приложимите нормативни документи при изработването на ОУПО Севлиево са:


  • Закон за Устройство на Територията (ЗУТ), с актуалните приложения и наредби;

  • Закон за Културното Наследство (ЗКН), с актуалните приложения и наредби;

  • Закон за Водите (ЗВ), с актуалните приложения и наредби;

  • Закон за Защитените Територии (ЗЗТ), с актуалните приложения и наредби;

  • Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);

  • Закон за Опазване на Околната Среда и Водите (ЗООСВ), с актуалните приложения и наредби;

  • Национална концепция за пространствено развитие, 2013-2025 г.

  • Национален План за Регионално Развитие – НЦТРЖПС, 2007-2013г.;

  • Национална Стратегия за Регионално Развитие – НЦТРЖПС, 2007-2013г;

  • Национална Стратегия за Устойчиво Развитие на Туризма в Република България 2009-2013;

  • Регионален план за развитие на Северен централен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.

  • Областна стратегия за развитие на област Габрово за периода 2005 – 2015 година

  • Стратегия за управление на общинската собственост на община Севлиево мандат 2011 – 2015

  • Общински план за развитие 2005-2013 г. и актуализиран документ за изпълнение 2008-2013

  • Програма за опазване на околната среда на Община Севлиево

При аналитичните проучвания да се допълни базовата информация от плановото задание и да се направи по-задълбочен анализ на актуалното състояние с цел да се установят фактори, закономерности и процеси в отделните функционални системи, както и причини за наличието на определени проблеми.

За да се установят определени тенденции в развитието на социалната и икономическа сфера, на материалната среда и инфраструктура е необходимо да се изследва ретроспективен период от минимум 5 години назад.



Етапи и времеви хоризонти на прогнозите

Времевият хоризонт на един общ устройствен план е в рамките на 15-20 години. Възможно е да се възприеме и 7-годишния период при плановите и програмни документи на Европейския съюз.

Относно вариантността на прогнозите е препоръчително да се разработят три варианта, както следва:


  • Песимистичен вариант - този вариант може да се нарече още минимален, като при него се приема, че основно е влиянието на задържащите развитието фактори

  • Реалистичен вариант – при този вариант се приема, че основно влияние имат стимулиращите фактори за развитие, а това на задържащите е незначително / пренебрежимо малко

  • Оптимистичен вариант – при този вариант се приема, че социално-икономическото развитие, сферата на културата и изкуството, демографските процеси и пр. се влияят от стимулиращи фактори

Вариантния подход на работа при прогнозите се препоръчва, за да се даде по-голяма гъвкавост и да се осигури по-голям шанс за прилагане на устройствените решения и планови действия.

Плановото задание предвижда в процеса на цялостната разработка диференциране на три основни етапа:



  • Задание за изработване на ОУПО Севлиево и Опорен план

  • Двуфазно изработване на ОУПО Севлиево в съответствие с разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба №8

  1. ФАЗА Предварителен проект

  2. ФАЗА Окончателен проект

  • Правила и нормативи за прилагане на ОУПО в съответствие с Наредба №7 (във връзка с чл.104, ал.2 ЗУТ).

Предпроектните проучвания – Плановото задание и опорния план подлежат на обсъждане и приемане от ОЕСУТ.

ОУПО Севлиево да се изработи в съответствие с чл. 116а ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г). Обемът и съдържанието на ОУПО Севлиево да съответстват на наредбата по чл.117 от ЗУТ - Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове - чл. 15-19. В този смисъл с ОУПО Севлиево да се определят:



  1. Анализ на съществуващото положение (диагноза) и прогноза за периода по чл. 17, ал. 3 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове

  2. териториалното разположение и развитие на основните функционални системи – обитаване, труд /производство/, обслужване, отдих и туризъм, както и транспорт;

  3. местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;режимът на устройство на отделните видове територии, който включва параметри на застрояване и развитие, санитарно-охранителни зони, мерки за опазване и превенция опазване, както и изисквания към тяхното използване и развитие;

  4. териториите с особена териториално-устройствена защита, чл. 10, ал. 2 от ЗУТ, както и тези, за които е необходимо установяване на режим за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗУТ

  5. разположението на трасетата на транспортната инфраструктура от национално и общинско равнище;

  6. разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, вкл. съоръжения и обекти от национално значение. Също така да се отразят и съответните им сервитути;режимът и специфичните правила за опазване, възстановяване, превантивна защита и т.н за териториите, за които има специфични изисквания към тяхното устройство, функциониране и развитие.




    1. Регионална характеристика, място на общината в националното и международно пространство

Община Севлиево е разположена в Северен централен район на България и е част от област Габрово. Тя е една от четирите общини в областта и заема почти половината от нейната територия /47%/. Стратегическото разположение определя многообразието от възможности за устойчиво развитие на региона. Географската среда, физическите характеристики, климатичните особености и богатата флора и фауна са важен фактор за постигане на икономически и социален напредък.

В Национална концепция за пространствено развитие (НКПР), 2013-2025 г., при модела „изходно състояние“ за определяне на урбанистичното развитие – между „краен моноцентризъм“ и „краен полицентризъм“ е въведена система от градове-центрове, като всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива. Териториалните ареали на влияние на градовете-центрове от петте йерархични нива съвпадат съответно с границите: на община при 5-то ниво, на група общини при 4-то ниво, на област при 3-то ниво, на район при 2-ро ниво, на страната при 1-во ниво.

В модела на изходното състояние Севлиево е определен като град от 4-то ниво – малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини. Той е посочен в това ниво, но е на границата между 3-то и 4-то ниво, като има известни възможности при подходящо бъдещо развитие и евентуално стимулиране да премине в 3-то ниво, а при отсъствие на такива стимули - да остане в 4-то ниво. Значението на малките градове в селски райони е обект на особено внимание и в общоевропейските документи за балансирано териториално развитие. Шанс за преминаване в 3-то ниво Севлиево има с развитие на местната икономика чрез модернизация и подобряване на основните инфраструктурни мрежи.

Друга предпоставка за стимулиране развитието на региона е спечелването на проекта „Подкрепа за развитие на регионален интегриран туристически продукт в общините Габрово, Трявна и Севлиево", финансиран по схема BG161PO001/3.2-02/2011 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите” на Оперативна програма Регионално развитие Целта му е да подкрепи и увеличи интереса към конкурентноспособни туристически атракции в региона, диверсифициране на туристическият продукт и намаляване на сезонността в предлагането му. Предвидено е да се използват различни съвременни средства, техники и системи, осигуряващи ефективна туристическа информация и маркетинг.

Централното местоположение на област Габрово я определя като главен стратегически транспортен, икономически и културен център на страната. През Шипченски проход минава важен шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Габрово с околните общински и областни градове в Северна България. Транспортната система играе важна комуникационна роля при осъществяване на икономическите взаимоотношения между значителна част от северната и южната част на страната. Състоянието на пътната мрежа е един от съществените ограничителни фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, понижава достъпа до различни видове услуги. Инфраструктурно развитие ще спомогне за свързването на регионите и ще стимулира регионалната кохезия. Териториалното развитие на областта, приоритетното развитие на определени стопански отрасли, както и демографската структура на региона, са повлияни и в същото време до известна степен предопределени от неговия климат и релеф.

Габровска област обхваща средната част на Предбалкана и главната старопланинска верига. Около две трети от територията на областта се отнасят към Предбалкана, представляващ система от ниски и средно високи ридове, в повечето случаи почти успоредни на главната старопланинска верига, които на няколко места са прорязани от главните водни артерии – реките Видима, Росица, Янтра, Дряновска река и др. Това дава хабитус на типичен предпланински релеф, сред които имат място няколко надлъжни долинни разширения и котловини. На тези природни фактори до голяма степен се дължи и териториалното разположение на населените места в региона, както и обуславят възможностите за тяхното бъдещо пространствено развитие.

Община Севлиево е един от най-големите административни и икономически райони в областта. Нейният център - гр. Севлиево е разположен близо до географския център на страната – на 178 км източно от гр. София. Територията на общината е 964,11 кв.км., климатът е умерено-континентален, а релефът – полупланински. С Решение № 166 от 8 март 2013 г. за административно-териториални промени в община Севлиево броят на населените места е намален от 53 на 46, тъй като се закрива населеното място с. Дрянът, а към с. Млечево се присъединяват селата Баева ливада, с. Българи, с. Малиново, с. Мариновци и с. Рогулят и към с. Столът се присъединява с. Дялък. Населението на общината към февруари 2011 г. е 35 995 души.

Община Севлиево има добре развита икономика, в основата на която са формиращи се икономически клъстери, даващи перспективи и възможности за развитие както на по-големите, така и на сектора на Малки и Средни предприятия /МСП/. Традициите по отношение на индустриалното развитие и атрактивните работни места трябва да се съхранят и развиват в бъдеще. Предвижда се постигане на високо ниво на развитие на системите на техническата инфраструктура, екологичната инфраструктура и благоустрояването на населените места, за привличане на нови инвестиции и стимулиране технологичното модернизиране на предприятията и осигуряване на жизнена среда с високо качество. По-тясното обвързване на нуждите на икономиката от квалифицирана работна ръка със системата от образователни институции, функциониращи в общината, както и създаването на връзки между фирмите и университети и изследователски и научни центрове е база за развитие и внедряване на иновации, разработване на нови продукти и въвеждане на нови технологии.



    1. Цели и задачи на ОУПО

Основна цел на ОУП на община Севлиево определяне на устройствени режими и показатели, способстващи за изграждането и функционирането на една гъвкава, бързо приспособяваща се и отговаряща на съвременните изисквания среда за обитаване, труд, отдих, обслужване и комуникация, отчитаща съществуващия потенциал и благоприятни условия за развитие на бизнеса и привличане на повече инвестиции в община Севлиево

Този документ служи:



  • За регулиране на определени обществени отношения, свързани със собствеността

  • За хармонизиране на определени пространствени политики

  • За да се създаде планова основа за реализиране на различни инвестиционни намерения и инициативи

  • За прилагане на заложени в нормативните документи и утвърдени в устройствената практика принципи на планиране и устойчиво развитие на основните функционални системи в жизнената среда – обитаване, труд, отдих и обществено обслужване – като се съблюдават съвременните стандарти, норми и критерии

Методически задачи и прогнозен период на ОУП на община Севлиево

Важно е да се намерят допирните точки между задачите на общинският план за развитие и задачите на общия устройствен план. В този смисъл формулираните задачи трябва да допринесат за реализиране на визията, заложена в ОПР: "Севлиево – една просперираща европейска община в сърцето на България, с конкурентноспособна икономика, основана на знанието и новите технологии; престижно място за работа и изява на образовани млади хора; привлекателна жизнена среда, дала нов живот на вековни традиции и богато културно наследство“.

За постигането на основната цел на ОУПО Севлиево е необходимо да се решат следните методически задачи:


  • Очертаване на точните граници на защитените територии и зони за природно и културно наследство и изготвяне на специфични режими и изисквания за поддържане на екологичното равновесие и за опазване на ландшафта от неблагоприятни антропогенни въздействия;

  • Съставяне на демографска прогноза в рамките на времевия обхват на плана, с цел изчисляване на бъдещото натоварване на територията – необходимост от изграждне на нови мрежи на инженерната инфраструктура, нови обекти на социалната инфраструктура и т.н.

  • Дефиниране параметрите на устройствените зони и режими при два или три сценария (оптимистичен, песимистичен и реалистичен) за развитие на територията на община Севлиево при отчитане на собствените ресурси и регионалните взаимовръзки;

  • Организация на вътрешната структура на елементите на функционалните системи и определяне на допустими устройствени показатели;

  • Развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерните мрежи;

  • Определяне на йерархията, структурата, трасетата на елементите на главната транспортно-комуникационна мрежа; създаване на условия за оптимизиране функционирането на обществен междуселищен транспорт;

  • Създаване на правила, режими и нормативи за опазване, експониране и адаптация на ценностите на природното и културно-историческото наследство;

  • Изготвяне на правила и нормативи за приложение на ОУПО;

  • Разработване на програма от мероприятия и система за управление реализацията на ОУПО.

В съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от Наредба №8, Плановото задание изисква ОУПО Севлиево да се разработи за времеви обхват (прогнозен период 15 – 20 години) – до 2030 г. Периодът е по-дългосрочен, тъй като е обвързан с инвестиционни намерения и реализиране на определени стратегически решения и политики.

    1. Историческо развитие на населените места

В близост до съвременния гр. Севлиево през Средновековието като административен и стопански център на региона е съществувал град Хотел. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала солидна крепост още по времето на Източно римската империя – Византия. Местоположението й е било изключително важно за защита на подстъпите към проходите в централната част на планина Хемус.

По-късно през Х-ти век българите изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и предградие с четири квартала. Крепостта е разположена на площ от 15 дка и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.

Днешният град Севлиево се споменава за първи път в османски данъчен регистър от 1516 г. със старото си име Селви. По-късно, през 1580 г. село Селви става административен център на нахията (административна област) Хоталич – вече със значение на град. Той е обхващал 2 квартала, пазар и джамия и е сборен пункт на пет пътища.

Определянето на Селви за административен център на областта дава тласък на неговото развитие и разрастване. През 1580 г. населението му се състои от 49 домакинства, през 1751 г. са вече 301, а през 70-те години на XIX-ти век град Севлиево има население от около 10 000 жители.

Най-старата обществена постройка, която и до днес е част от централната градска част, е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 г., тя става символ на града. Старата църква „Св. Пророк Илия“ (XVIII в.) е изцяло обновена през 1834 г., а две години по-късно е възстановен и средновековният манастир „Успение на Пресвета Богородица“ край с. Батошево. 1844 г. е построено първото светско училище в града, където учител е бил и младият П.Р.Славейков. Майстор Кольо Фичето построява каменния мост над р. Росица през 1858 г.

През втората половина на XIX в. Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот. Севлиевският Балкан е един от центровете на масови въстанически действия през 1876 г. След потушаване на въстанието в центъра на града са обесени 8 от ръководителите и организаторите му. 16 юли 1877 г. е началото на съвременната история на Севлиево като свободен град. До провеждане на административната реформа през 1901 г. гр. Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.

През XVIII и XIX в. в града се развива динамично занаятчийство, като основен занаят е обработката на кожи. Продукция на севлиевските занаятчии се изнасяла в цялата Османска империя и Европа. В резултат на европейското влияние в града се развива фабрично производство. През 1882 г. е отворена първата кожарска фабрика, а през 1918 г. започва да работи първата машинна текстилна фабрика.

В историческото развитие на Севлиево голям принос има петъчният пазар, който са посещавали търговци от различни краища на България. През 1922 г. започва да се провежда традиционен есенен панаир.

След Освобождението в града започва строителството на нови училища. До края на XIX в. в Севлиево са построени Класното училище, Абаджийското училище, Гимназия и начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Градът е средище и родно място на редица творци – поети и поетеси, писатели, художници и певци, диригента Димитър Манолов и скулптора Асен Пейков. Севлиево има богата възрожденска история и е член на Национално сдружение на възрожденските градове в България.


    1. Културно-историческо наследство

Община Севлиево има богато културно-историческо наследство. То е представено от архитектурно-строителни, исторически, археологически и художествени ценности, някои с национално, други с местно значение, самостоятелно или в ансамбъл.

Съгласно Закона за културното наследство – ЗКН (10.04.2009 г.) според културната и научна си стойност и обществена значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: със световно, с национално, с местно и ансамблово значение, както и за сведение.

От тези категории в община Севлиево има културни ценности „с национално значение – археологически резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната“; и такива „с местно значение – свързани с културата и историята на населени места, общини или области“ (чл.50, ЗКН,).

Според научната и културна област, към която се отнасят, недвижими културни ценности са: археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени и пр. Според пространствената структура и териториалния обхват те биват единични и групови. В община Севлиево има представители и на двата типа.

В Приложение 1 е приложен подробен списък в табличен вид с недвижими културни ценности на територията на община Севлиево, предоставен от НИНКН.

Едни от най-значимите и известни обекти в списъка на културно-исторически ценности в или близо до гр. Севлиево са:


Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница