P e ц е н з и я на дсертационния труд на тема: Разработване на проекти за устойчиво развитие

Рецензираният труд се състои от : увод, три глави, заключение, списък на използваната литуратура и приложение: резюме на Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие. Той е с обем 201 страници, компютърно реализиран текст. В списъкът на литературата са включени 62 публикации, от които 22 на кирилица и 40 на латиница.

Формулираната цел на труда е да се подпомогне процеса на разработването на проекти, които да допринасят за устойчиво развитие в съответната област. За нейното постигане се решават шест основни задачи: Определяне на понятието социална общност – като обект за устойчиво развитие; дефиниране на основни социономични принципи, характеризиращи връзката между икономика, социална система и околна среда; решаване на редица практически проблеми, при разработването на проекти за устойчиво развитие; създаване на концептуален – капиталов модел за използването на ресурсите (и най-вече на инвестициите) при реализирането на проектите за развитие; изготвяне на Методика за разработването на проекти за устойчиво развитие.

Темата на дисертационния труд е напълно актуална. Проектите за развитие създават основния потенциал (поизводствен и и кономически) за интензификация на икономическите системи, за нарастването на тяхната продуктивност и за повишаване на благосъстоянието на обществото. Тези проекти, разглеждани в контекста на устойчивото развитие му придават характера на безалтернативна дългострочна стратегия, базирана върху прогреса, адекватни институционално–управленски промени и промени в поведението на човека и на цялото общество.

Достатъчен аргумент за актуалността на темата е включването на устойчивото развитие в Лисабонския договор за Европейския съюз. В чл. 2 т.3 на Договора се казва: Съюзът работи за устойчиво развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж (подчертано от мен) и ценова стабилност, силна конкурентна икономика, която има за цел пълна заетост и високо равнище на защита и подобряване на околната среда. В този контекст разработването на проекти за закъсняващото усвояване на еврофондовете по седемте оперативни програми до 2013 година, ще има решаващо значение за страната, включително за преодоляване на негативите от икономическата криза.

Устойчивото развитие, като концепция, принципи, политика и управленски приоритети, доминира на световната сцена през последните 40 години. Достатъчно е да посочим в това отношение конференциите на ООН по опазването на околната среда и развитието - в Стокхолм 1972, Рио де Жанейро 1992 и Йоханесбург през 2002 г, както и тази в Копенхаген (за климата) през миналата година. Това е обяснимо, предвид жизнеутвърждаващите цели на устойчивото развитие: осигуряване на съществените нужди от работни места, енергия, вода и здравеопазване; разширяване на ресурсната база, пренасочване на технологиите и управлението на риска и обединяване на околната среда с икономиката при вземането на решения (Our common future, p.4 New York 1987) .

Докторантът е разработил своя труд на базата на обширни знания – като наука и личен опит в стопанската практика в разглежданата област. В това отношение той е успял комплексно да използва добрите практики във водещите страни и организации – като международната (и българската) асоциация по управление на проекти, Проджект – ООД и други. В тях той е разширил своята професионална квалификация, както и в разработването на проекти за развитие и в обучение на кадри.

На базата на доброто познаване на методологическите и методическите решения по устойчивото развитие и по-конкретно по разработването на проекти за неговото развитие, докторантът е дал своята конкретизация за това разработване – под формата на социономични принципи и коплексна Методика, доведена до последователно обвързани фази (стъпки) по нейното прилагане. По този начин той е изпълнил поставената цел в дисертационния труд.

Авторът демонстрира висока ерудираност по разглежданите проблеми, както в теоретичен, така и в практико-приложен аспект. Това е едно от условията за исканата научна и образовантелна степен „доктор”.

ІІ. В рамките на дадената обобщена положителна оценка на дисертационния труд, могат да се конкретизират следните научно-приложни постижения, с характер на приноси – представени в синтезиран вид:

Първо. За постигането на основната цел – повишаване на благосъстоянието на обществото чрез разработването на проекти за устойчиво развитие, е приложен адекватен методологически подход. Той е конкретизиран чрез формулирането и прилагането на логически обвързани социономични принципи – като рамка за социална справедливост и за ресурсни ограничения, в т.ч. и за минимизация на възможни рискове. На базата на тези принципи е формулирано оперативно определение на устойчивото развитие – за разработването на адекватни за него проекти.

Второ. Създадена е Методика за разработване на проекти за устойчиво развитие на социална общност. Тя е конкретизирана в последователно обвързани единадесет стъпки – по логиката от общото – към конкретното; от изготвянето на проекти за устойчиво развитие на социалната общност – до оценка на разработените проекти. Всяка стъпка съдържа три съставни части: ресурси – управленски инструменти – резултати. За всяка от тях се прилагат възможни индикатори – показатели за оценяване.

Трето. Въз основа на индивидуалните коефициенти за напредъка по отделните индикатори на развитието в икономиката, социалната сфера и околната среда е формулиран индекс за устойчивото развитие. Последният се използва като обобщена оценка на това развитие. Основното изискване при неговото определане е спазването на принципа на Парето – за идеалния оптимум. Според последния подобряване на ефекта на кой и да е от елементите на системата не може да бъде за сметка на влошаване на ефекта на друг (другите) елементи.

Чрез този индекс се правят три вида обобщени оценки: дали проектът е изгоден, за избор между конкурентни проекти и за ранжиране на проектите по реда на тяхното изпълнение.

Дисертационният труд повдига значими дискусионни въпроси от методологически и методически характер. В случая се търси нарастване на благосъстоянието на социалната общност, но това да стане в рамките на отделен единичен) проект за нейното устойчиво развитие. Такава обобщена цел може да се постигне посредством прилагането на системния подход – чрез балансиран икономически растеж. Проблемът, обаче е че в съвременната наука липсва системно-структурен методически инструментариум за разработването на балансирани стратегии, планове и програми за развитие. При това балансиране следва да участват възникващите количествени и качествени промени във вътрежноотрасловите и междуотрасловите връзки и взаимодействия-при прехода от базовата към прогнозната година.

В съвременната наука обаче приложението на системния подход следва логиката от общото към оценката на проектите на микроравнище. Тази логика обаче се реализира под формата на ограничителни условия (социономични принципи – стъпки в Методиката) без да се отчитат възникващите ефекти от посочените връзки и взаимодейтвия. В тази насока, като изход от това положение са и препоръчваните в дисертацията различни видове корективи при оценяването, като: интегриране на външни ефекти, използване на международни цени и цени в сянка, пълни разходи, допълващи качествени показатели, бални оценки и други.

Разбира се съгласно нормативните изисквания такива претенциии, особено от фундаментално научно естество към дисертация за първата докторска степен, не би трябвало да се предявяватзащото чрез нея се правят първите стъпки в науката и то главно в нейното приложение.

Авторефератът правилно отразява съдържанието на дисертацията. Тя е лично дело на автора.

АИС „Сирена” също пълно и точно отразява основното съдържание на дисертацията .

Лично не познавам докторанта.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Дисертацията е разработена в съответствие с доминиращото равнище на науката в разглежданата област. Актуалността на разработването на проекти за устойчиво развитие, в т.ч. и за усвояването на еврофондовете у нас е безспорна.

Качествата на дисертационния труд, посочени в рецензията съответстват на нормативите за получаване на исканата степен „доктор”. Трудът е публикуван през 2007 год. Приложени са и три самостоятелни научни публикации.

Моето заключение е, че са налице необходимите основания да препоръчам на уважаемите членове на СНС по Народно стопанство при ВАК да присъдят на Александър Апостолов Апостолов образователната и научна степен „Доктор” по шифър 05.02.03 Народно стоханство.