Овцевъдство и козевъдство

Овцевъдството и козевъдството са съсредоточени в дребни частни стопанства, в които се отглеждат от 1-9 броя (овце – 49,01 % и кози – 96,96%). Липсата на квота за овче и козе мляко е по-скоро положително, тъй като дава възможност за растеж в сектора, за разлика от квотата при суровото краве мляко, която е ограничител за производството.

В овцевъдството намалението на общия брой на овцете през 2011 г. спрямо 2007 г. е с 5 163 бр., а в сравнение с 2008 г. – с 7 407 бр.

При овцете-майки през 2011 г. се наблюдава намаление с 1 772 бр. спрямо 2007 г., а в сравнение с 2008 г. поголовието е намаляло с 2 571 бр.

От овцете-майки 49,01 % се отглеждат в стопанства с 1 до 9 броя животни, 16,90% в стопанства с 10 до 49 броя животни, 16,44% в стопанства с 50 до 99 броя животни и 17,65 % в стопанства с над 100 броя.

В козевъдството намалението на общия брой на козите през 2011 г. спрямо 2007 г. е с 6 207 бр., а в сравнение с 2008 г. – с 2 966 бр.

При козите-майки през 2011 г. се наблюдава намаление с 5 080 бр. спрямо козите-майки през 2007 г., а в сравнение с 2008 г. поголовието е намаляло с 3 219 бр.

Стопанствата, в които се отглеждат над 100 броя кози-майки в областта са 4 и представляват 0,076% от общия брой на стопанствата, в които се отглеждат кози, а в 5 077 стопанства или 96,96% от стопанствата се отглеждат от 1 до 9 кози.

Свиневъдството е един от основните сектори на животновъдния отрасъл, осигуряващ над 50% от произвежданите червени меса в страната, предназначени за консумация и за суровина в преработвателната промишленост.

Породният състав на отглежданите в областта свине е: Ландрас – 38%; кръстоски на Ландрас – 2,9%; Английска Голяма Бяла – 9,5%; Йоркшир – 2,7%; Дунавска Бяла – 1,9%; Датски кръстоски – 45%. Внесените през последните години нови породи и специализирани линии за месо, както и новосъздадената българска порода синтетична линия „Силистра„ дават възможност все повече да се подобрява качеството на свинското месо.

През 2011 г. развитието на свиневъдството се съпътства с прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС за разширяване на прилагането на европейската система за окачествяване на кланични трупове от свине (S)EUROP. Нейното прилагане стимулира производителите да инвестират за подобряване на генетичния потенциал на животните, с което ще се намали рискът от сривове на пазара на свине. В сектора трябва да се подобри и разшири селекционната дейност, както и да се подобри организацията на производството и разширят интеграционните процеси – т.е. големите свинекомплекси да се интегрират с месопреработка. Наблюдава се и значително подобрение на селекционния процес, който продължава да бъде насочен към повишаване на продуктивните и кланични качества на свинете. Наред с това се променя структурата на свиневъдните стопанства, като се увеличава делът на крупните. Осигуряват се възможности за опазване на изискванията за хуманно отношение към животните и за производството на качествена и безопасна продукция.

В сравнение с 2007 г. през 2011 г. общият брой свине е увеличен с 374 бр. или с 0,99%, а броят на свинете майки е намалял с 568 бр. или с 13,16%. Спрямо 2008 г. през 2011 г. общият брой на свинете е намалял с 817 бр. или с 2,09%, а броят на свинете-майки е намалял с 460 бр. или с 10,93%. Добивът на свинско месо, кланично тегло, през 2011 г. е 1 746 т., което е с 36% по-малко в сравнение с добива през 2007 г. и 56% по-малко от добива през 2008 година.

Птицевъдството

Птицевъдството в областта е концентрирано в следните стопанства:

• ферма за кокошки-носачки с над 100 000 бр. – „МАРВАС-90-Френкеви сие” СД, с. Киченица, общ. Разград;

• птицекомбинат за пилета – бройлери – „Пилко” ЕООД, Разград, „Авис” ЕООД, Завет. Останалите кокошки – носачки се отглеждат в дребни стопанства с около 10-15 броя птици. Данните сочат висок растеж на птицевъдството спрямо 2007 г. и 2008 г. Увеличаването на носачките в най-голямата ни промишлена птицеферма се дължи на възможностите, които дават внедрените нови технологии за отглеждането на птиците и добрия мениджмънт на фирмата.

Продължава прилагането на режимите на Общата селскостопанска политика при месото и яйцата за консумация, свързани с класификация, маркировка, търговия и седмично докладване на цените.

Организацията на пазара в сектор „Месо” цели да се стабилизира пазара и да се подобри стандарта на фермерите, да се насърчат методите на производство, съобразени с опазването на околната среда, чрез обвързване на директните плащания с изискванията за опазване на околната среда.

С цел стимулиране на производителите в зависимост от качеството на месото през 2009 г. Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпусна безвъзмездна целева субсидия за класификация на кланични трупове от говеда и свине .

Пчеларство

Пчеларството е традиционно за Област Разград. Към 2012 г. пчелните семейства в областта са 28 111 бр. По Мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери” се реализират проекти за създаване на нови пчелини. В резултат на засетите големи площи с рапица през последните години се увеличава добива на мед.

Чрез приетата Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2011 – 2013 година се очаква запазване на броя на пчелните семейства и увеличаване производството на пчелен мед. Тя има за цел да подобри общите условия за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, чрез подпомагане на производителите. Програмата се прилага на територията на цялата страна като принципът на подпомагане е за възстановяване на част от направените разходи по пет вида мерки.

Научно обслужване в аграрния сектор

Научното обслужване на аграрния сектор в национален мащаб е на твърде ниско ниво. Системата от научноизследователски институти е преструктурирана и силно редуцирана. Научно-практическите изследвания са крайно ограничени, още по-ограничено е тяхното прилагане в практиката. Мрежата от агробизнесцентрове се опитва донякъде да компенсира, но тя няма съществена роля, защото често е само посредник на широко достъпна специализирана информация и не се ангажира с риска от прилагането на „добри практики” и научни разработки. Коментираният дефицит не касае специалистите, обслужващи „рутинните” дейности в сектора, а изследователската и иновативна дейност е присъща и по силите само на специализирани научни звена и лаборатории. Единственото звено в областта е ДП „Опитна станция по земеделие гр. Лозница”, но неговата дейност е ограничена.

За подготовка на аграрни специалисти в областта функционират:

- Професионална гимназия по селско стопанство и хранително-вкусови технологии, гр. Разград;

- Професионална гимназия по селско стопанство, гр. Исперих;

- Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие, гр. Лозница;

- Професионална гимназия по земеделие, гр. Завет;

- Агробизнесцентър, гр. Кубрат.

Секторът разполага и с мрежа от организации, защитаващи интересите на производителите: Областен браншови пчеларски съюз – Разград и Сдружение на зърнопроизводителите в Лудогорието.

4.3. Горско стопанство

Горските площи в Област Разград, в т.ч. и полезащитните горски пояси, заемат 590 990 ха, или 22,4% от територията на областта. Най-голяма е площта им в община Разград – 129 772 ха, най-малка в община Самуил – 5 4917 ха.

В общините, в които горските територии са с относително голям дял (Кубрат, Исперих, Разград, Самуил, Завет), са развити дървообработването и дърводобива. Горите осигуряват доход и заетост, суровини за дървопреработвателната промишленост и дърва за огрев, а заедно с това имат основни функции при защитата на околната среда като предпазването от ерозия, защитата на биологическото разнообразие, осигуряването на отдих, лов, и дивечовъдство. На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи. Има добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби.

Горският фонд на Област Разград се стопанисва от: Държавно горско стопанство „Разград”, Държавно лесничейство „Сеслав-Кубрат”, Държавно ловно стопанство „Воден-Ири Хисар” и общинско предприятие „Разград лес”.

Горите в района на областта са съставени от широколистни видове – габър, горун, сребролистна липа, цер, космат дъб, вергелиев дъб, келяв габър. Производната растителност са гори и храсталаци от келяв габър. Сравнително малко са иглолистните видове, представени от чер, бял бор и смърч. Освен посочените дървесни видове, в горите се срещат и значителна част широколистни дървета и храсти, които нямат стопанско значение.

Използвани за залесяване са главно местни устойчиви широколистни дървесни видове, като сребролистна липа, дива череша, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас - червения американски дъб, унгарска акация и различни клонове хибридни тополи.

Дивечовият състав на територията на Област Разград е разнообразен. Характерни за района са благородни елени, лопатари, сърни, диви свине, муфлони, зубри (във „Воден Ири Хисар”), лисици, чакали, зайци, различни видове птици - фазани, яребици, диви патици, пъдпъдъци и др. В областта има развъдна дейност и на други диви животни, които са в групата на нетрадиционните и имат стопанско и екологично значение. В язовирите на областта се развъждат предимно шаран, толстолоб, сом. През последните години данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на бракониерството, което е основен проблем за фауната.

Държавно ловно стопанство „Воден - Ири Хисар" със седалище в с. Острово, Община Завет е със специален статут, на пряко подчинение на Министерството на земеделието и храните. Носи наименованието на бившето Горско стопанство „Воден” и предаденият към него през 1969 г. технически участък „Ири Хисар”. Обхваща 15 000 ха горски, водни и пасищни площи в землищата на общините Разград и Завет. На север и на изток граничи с Държавно ловно стопанство „Сеслав”, а на югозапад с Горско стопанство „Разград”. В него се развива ловен туризъм с отстрелване на дивеч за трофеи от местни и чуждестранни граждани. Разполага с луксозна база за отдих сред красива природа.

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Проектите осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Най-важните лесокултурни дейности са: залесяването след сечи, реконструкция на насажденията за попълване на редини, подпомагане на естественото възобновяване и др.

Наред с лесокултурните дейности се работи и за запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча в горските територии: изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия, опазване и охрана на дивеча. Всички мероприятия в горския фонд са насочени към повишаване устойчивостта на горите, постигане на непрекъснатост и равномерност в ползванията, максимален стопанско-икономически, екологичен и рекреационен ефект.

Горското стопанство, ловът и риболовът на областта имат добра перспектива за развитие. Налице са възможности за запазване и разширяване на горския фонд, който ще подпомага не само задоволяването на потребностите от дървесина, но и поддържането на климатичните условия, поддържането и развитието му е приоритет не само от икономически интереси, но и за туристическа дейност.

5. Водностопанска характеристика на областта.

5.1. Водоснабдителни и канализационни системи.

Водоснабдяване

На територията на Област Разград са учредени три Асоциации по „В и К”. Една е с участие на държавата и общините Разград, Цар Калоян, Лозница и общините Попово и Опака от Област Търговище. Втората е между държавата и Общините Исперих, Завет и Самуил. Първата е с обхват на обособената територия на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, Разград, втората – на обособената територия на „Водоснабдяване и канализация” ООД, Исперих. Третата Асоциация В и К, Кубрат е 100% общинска собственост и с обхват на обособената територия на В и К „Меден кладенец” ЕООД, Кубрат.

Съгласно регламентацията на Закона за водите, Държавата представлявана от Областния управител на Област Разград, в първата Асоциация получава 35%, а общините разпределят останалите 65%, съобразно броя на населението, както следва: Разград – 31,28%, Попово – 19,24%, Лозница – 5,79%, Цар Калоян – 4,55% и Опака – 4,14%. Във втората Асоциация разпределението е следното: Държавата представлявана от Областния управител на Област Разград получава 35%, Община Исперих – 35,90%, Община Завет – 17,51% и Община Самуил – 11,59%.

Водоснабдяването на населените места в общините Разград, Лозница и Цар Калоян се осъществява основно от водоснабдителна система „Дунав” и от местни водоизточници. Населението, ползващо услугата водоснабдяване на територията на трите общини е 99,6%. Потреблението на вода е 90 л/ж.д. Водопроводната мрежа в населените места, обслужвани от „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, Разград, е напълно изградена, но амортизирана.

Основен проблем е остарялата водопроводна мрежа, което определя високия процент загуби на вода по нея – 72%. Над 70% от мрежата е изграждана преди 1970 г. По-голямата част от нея, особено уличните водопроводи, са от етернитови тръби, които са физически и морално остарели.

Високият процент загуби в разпределителната мрежа и спецификата на добиване и пренос на питейната вода определят една от най-високите цени на водата в страната.

Водоснабдяването на населените места в общините Исперих, Завет и Самуил се осъществява от „Водоснабдяване и канализация” ООД, Исперих. Водоизточниците в Община Исперих са общо 57 бр., в т.ч. използваеми – 34 бр. Максималният дебит на използваните източници е 568 л/сек. Средногодишен експлоатационен дебит за 2011 г. е 213,4 л/сек. Водоснабдените населени места са 44. Няма режимно или сезонно водоподаване на същите. Общо подадената вода в Община Исперих за 1999 г. е 1 560 000 куб.м. Степента на задоволеност по населени места е добро, с изключение на спиране на водоподаването при често възникващите аварии по водопроводната мрежа в цялата община. Водопроводната мрежа в Община Исперих е изградена от стоманени, чугунени и АЦ (етернитови) тръби. Вътрешната и външна водопроводна мрежа в населените места е в незадоволително състояние.

Община Завет има сравнително добре изградена водоснабдителна мрежа. Водоснабдяването се извършва от собствени водоизточници. Изградени са различни видове кладенци и каптажи, чрез които се доставя питейна вода до всички населени места. Общата вътрешна водопроводна мрежа в населените места е 125,723 км, а външната – 53,832 км.

Основна част от водопроводната мрежа е изградена през периода 1960 – 1970 г. Проблем са остарелите водопроводи, които често аварират. Големите разходи на електрическа енергия при добиването и преноса на водата, както и разходите за ремонт и поддръжка на остарялата мрежа генерират висока цена на водата. Необходимо е да се привлекат финансови средства за включване в експлоатация на проучени и вече каптирани водоизточници, изграждане на допълнителни регулиращи резервоари, както и за реконструкция и модернизация на съществуващата мрежа в цялата община.

Всички населени места на територията на Община Самуил са водоснабдени. Близо 70% от водата се ползва от населението, другите потребители са промишлеността и услугите. Водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи. Община Самуил се водоснабдява от местни водоизточници, които се намират на нейна територия.

На територията на общината има 5 дълбоки сондажа, 9 шахтови кладенци, 13 каптажа, 11 водоема с 11 помпени станции в експлоатация. В процес на изграждане са още две – дълбок сондаж „Желязковец” и дълбок сондаж „Кривица”. Външната водопроводна мрежа е 74,775 км. Общата дължина на водоснабдителната мрежа е 188,595 километра като 74,775 км е външна. Водопроводите са положени в периода 1931 – 1960 г., те са с малки диаметри и не могат да провеждат необходимите водни количества. По-голяма част са азбестоциментови и са амортизирани. Наложително е да се реконструират и изградят нови водопроводи с по-голям дебит.

В и К „Меден кладенец” ЕООД, Кубрат поддържа и експлоатира 120,950 км довеждащи водопроводи и 213,424 км вътрешна водопроводна мрежа, 3 500 метра главен канализационен колектор, 0,5 км канализационна мрежа и 15 водоизточника. Водопроводите са от етернитови тръби и са изградени преди 30 до 70 години, разхищават се големи количества вода и разходите за поддържане са високи. Само от вътрешните мрежи загубите на вода са около 50 – 60 % .

Водоснабдяването на Община Кубрат и прилежащите села се осъществява посредством 14 дълбоки сондажа и 1 шахтов кладенец. Експлоатационните ресурси на дълбоките сондажи са с общ дебит 288 л/сек, при проектна мощност 402 л/сек. Те са достатъчни за задоволяване питейните нужди на населението и обществения сектор. Град Кубрат се захранва от 5 водоизточника. Водата до населените места се доставя изцяло от помпени станции, което определя високия разход на електроенергия. Цялата водоснабдителна система, с изключение на с. Сеслав и с. Черешово (Област Русе), е отворена и дава възможност за подаване на вода до всички населени места при аварийни ситуации. Предстои поетапна подмяна на механичните водомери с ултразвукови разходомери на захранващите тръби за всяко населено място.

Канализация и отпадни води

По-долу е представена кратка характеристика на обектите, формиращи отпадъчни води, включени в Контролно-информационната система за качеството на отпадъчните води, на територията, контролирана от РИОСВ Русе.

Град Разград е с население 35805 жители. Изградена е смесена канализационна система и ГПСОВ с механично и биологично стъпало. Отпадъчните води от гр. Разград, в размер на около 62 226 хил. м³/годишно, след пречистването им, се заустват в река Бели Лом. По Оперативна програма „Околна среда” се предвижда изпълнение на проект „Реконструкция и модернизация на ПСОВ в Разград”.

Град Исперих е с население 9257 жители. Изградена е смесена канализационна система, която не обхваща целия град. Отпадъчните води от града се отвеждат до ГПСОВ, състояща се само от механично стъпало. Годишното количество на заустваните отпадъчни води от град Исперих е около 350 хил. м ³. По Оперативна програма „Околна среда” се предвижда изпълнение на проект „Интегриран проект за воден цикъл на град Исперих” за 43 млн.лв.

Град Кубрат е с население 8082 жители. Канализационната система на града е смесена, но степента й на изграденост е около 30% и не обхваща цялото население. В експлоатация е механичното стъпало на ГПСОВ в Кубрат, която се експлоатира от В и К „Меден кладенец” ЕООД, Кубрат. Годишното количество на пречистените отпадъчни води е около 400 хил. м³, които се заустват в сухо дере, водоприемник II -ра категория, в поречието на Добруджански реки. По Оперативна програма „Околна среда” е одобрен проект „Техническа помощ за подготовка на проект за строителство и реконструкция на вътрешни В и К мрежи на Кубрат и разширение на ПСОВ в Кубрат” за 3 684 хил. лв.

Град Лозница е с население 2308 жители. Изградена е смесена канализационна система, като в момента продължава изграждането на нови канализационни колектори в града. Пречиствателната станция за отпадъчни води е с механично и биологично стъпало и постига необходимата степен на пречистване на водите. Отпадъчните води от град Лозница, в размер на около 670 хил. м³/годишно се заустват в Лознишко дере, водоприемник II-ра категория от поречието на р. Камчия. По Оперативна програма „Околна среда”, са предвидени 20 мил. лв. за изпълнение на проект „Изграждане на нови клонове от съществуващата канализационна мрежа, реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация и реконструкция на ПСОВ в гр. Лозница”.

„Амилум България" АД, Разград е разположено на 5 км северно от град Разград и е с основен предмет на дейност - производство на царевично нишесте и подсладители. Разполага със съвременна пречиствателна станция за отпадъчни води, с механично и биологично стъпало и с възможност за пречистване на водите до необходимата степен. Пречистените отпадъчни води по самостоятелен колектор се заустват в река Бели Лом.

„Пилко" ЕООД, гр. Разград с основен предмет на дейност - производство и преработка на птиче месо. Отпадъчните води от площадката се пречистват в локална пречиствателна станция, състояща се от механично и биологично стъпало. Водите се заустват в сухо дере -водоприемник II-ра категория.

„Хан Аспарух" АД, гр. Исперих е с основен предмет на дейност - производство на керамични стенни и подови плочки. Производствените отпадъчни води се пречистват в локални пречиствателни съоръжения. Изградена е пречиствателна станция за битово–фекални отпадъчни води. Те се заустват в сухо дере, водоприемник II-ра категория, от поречието на Добруджанскa рекa.

5.2. Напоителни и отводнителни системи.

Напоителните системи в Област Разград не се поддържат и не се използват.

Отводнителни системи са изградени в 2 населени места от Община Лозница- с. Трапище и с. Ловско.

Хидроенергийни обекти.

На територията на Област Разград няма изградени хидроенергийни обекти.

Водните течения и водни площи са с площ 15 263 дка и относителен дял 0,63% от територията на областта (при средно за страната 1,8%).

През територията на общини Лозница и Разград протича река Бели лом. Дължината на реката от извора е 70.38 км , а от чертите на областния град е 3 км. Водосборната област на реката е 378 кв.км със средна надморска височина 327м. Коритото на реката в гр. Разград е бетонирано и е под нивото на околния терен. По протежението на реката е изградена защитна дига, която е в добро състояние.

Преминаващата през Община Кубрат река Топчийска е обезпечена със защитни диги и подпорни стени. Налага се корекция на сечението на коритото й в частта и намираща се на територията на с. Топчии, община Разград.

Река Хлебаровска, протичаща през гр. Цар Калоян, има защитна дига с дължина 6 км.

В област Разград могат да възникнат наводнения от речни разливи при обилни, продължителни валежи от дъжд и/или при интензивно топене на снеговете по поречието на реките “Бели Лом”, “Хлебаровска” и “Крапинец” В тази връзка като критични места от критичната инфраструктура се определят:

• 
  Река “Бели Лом” с притоците;
  
• 
  Река “Топчийска” в участък с. Топчии;
  
• 
  Река „Хлебаровска” с притоците;
  
• 
  Река „Крапинец”;
  
• 
  както и водосборите на упоменатите реки
  

На база оценката на риска, като критични и потенциално опасни са номинирани и определени следните водно-стопански хидротехнически съоръжения:

язовир „Бели лом”

язовир “Пчелин 1”

язовир “Пчелин 2”

язовир “Осенец”

язовир “Балкански”

язовир “Липник”

язовир „Езерче2”

язовир „Желязковец”

язовир „Звънарци”

Наличните язовири на територията на Област Разград с подробни данни за техните технически параметри, заливни зони и засегнатото при наводнение от тях население са дадени в Приложение № 4

На територията на Област Разград републиканската пътна мрежа се управлява от „Областно пътно управление”, гр. Разград, което е специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура”, а управлението на общинските пътища се осъществява съответно от кметовете на общини в областта.

През областта не преминават магистрали. Относителния дял на първокласните пътища спрямо Републиканска пътна мрежа на територията на областта е 11,2% – път I-2 „Русе–Разград–Шумен-Варна” чийто участък от км 37+300 до км 93+500 е на територията на областта. Делът на пътищата втори клас е 32,3% – път II-23 „Русе–Кубрат–Исперих–Дулово” от км 31+761 до км 94+200, път II-49 „Търговище–Разград–Кубрат–Тутракан” от км 9+800 до км 89+000 и път II-51 „Дралфа–Чудомир–Лозница” от км 75+000 до км 99+466. Пътищата трети клас представляват 56.5% от пътната мрежа на областта.

През периода 2009 – 20011 г. е извършено преасфалтиране на пътни участъци с обща дължина 83,079 км, от които 36,867 км – II-клас и 46,230 км III-клас. Извършена е реконструкция на пътен участък с дължина 3,118 км.

Основен показател за републиканската пътна мрежа е състоянието на настилките, който се определя по действащата „Методика за измерване и оценка на повредите по пътните настилки”, като се отчитат видът и количеството на съществуващите повреди, измерени и оценени спрямо общата повърхност на пътищата. Такова обследване се извършва ежегодно.

От обследванията е ясно, че голяма част от пътните участъци – 36,68% са в лошо състояние. Причината е недостига на средства за поддържане и ремонти. Недостатъчното финансиране не позволява спазване на нормативно установените срокове за ремонт, което води до мултиплициране на ефекта на стареене и съществено увеличава разходите за текущ ремонт и поддържане на настилките.

Път І-2 „Русе–Разград–Шумен–Варна”, преминаващ през територията на Област Разград, е основно направление от републиканската пътна мрежа за областта. Чрез връзката си с магистрала „Хемус” той свързва част от Североизточен район, включително гр. Варна с Дунав мост и пристанището в гр. Русе. Пътят се характеризира с голяма интензивност на движението, особено през летния сезон, когато по същия преминава основния поток от румънски туристи към Черноморието. В участъка от гр. Разград до гр. Русе пътят поема и част от товарния поток между Република Турция (при ГКПП Лесово) и Румъния при гр. Русе, което прави направлението още по-натоварено. Преобладаващата част от пътя е в добро състояние, но пропускателната способност на отделни участъци е затруднена от все по-нарастващия трафик на автомобили. В проекта на Дунавската стратегия на ЕС, която обхваща области и региони в поречието на реката се предвижда гл. път I-2 „ Русе – Варна” да се реконструира в четирилентов.

Път ІІ-23 „Русе – Кубрат – Завет – Исперих - Дулово” пресича Разградска област в посока „запад – изток”, като свързва областите Русе, Разград и Силистра. Той осигурява най-прекия и едновременно с това най-удобен достъп на цялата северна част на Област Разград и в частност общините Кубрат, Завет и Исперих с гр. Русе и Дунав мост. Участъкът от гр. Исперих до гр. Дулово представлява единствената връзка на всички пътнико- и товаропотоци на Област Разград с гр. Силистра, съответно с ферибота, осъществяващ връзка с Румъния, което го прави от особено значение за двете области. 72,4% от дължината на пътя, преминаващ през Област Разград е в добро състояние – това се дължи на изпълнената рехабилитация през периода 2005 – 2008 г.

Път II-49 „Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан” пресича територията на Област Разград в посока „север – юг”. Освен че свързва областните центрове Търговище и Разград, пътят е от особена важност, тъй като по същия се осъществява движението на товарни и леки автомобили от Република Турция (през ГКПП Лесово) за Румъния. Краят му е при път II-21 „Русе – Силистра”, по който се осъществява връзката с река Дунав при гр. Русе и гр. Силистра. В град Разград част от транспортните потоци се разделят по път I-2 „Русе – Разград” за Дунав мост и пристанище Русе и по път III-205 „Разград – Исперих”, в посока ферибот Силистра – Кълъраш и пристанище Силистра. По това направление се осъществява внос-износ на инертни материали, суровини, земеделска продукция и стоки от крупни икономически субекти като „Амилум България” ЕАД с дейност преработка на царевица, „Шишеджам България” ЕООД, гр. Търговище произвеждащо стъкло и стъклени изделия, „Каолин” АД специализирано в добив на материали за производството на керамика и стъкло. Близо 50% от пътя в територията на Област Разград е в лошо състояние, поради което участъци от същия са включени в няколко програми за рехабилитация и реконструкция. Във връзка с повишения брой пътно – транспортни произшествия в зоната на кръстовището на път II-49 „Търговище – Разград” с път II-51 „Дралфа – Лозница – І-2” ще се изпълни реконструкция на кръстовището чрез въвеждане на кръгово движение.

Път ІІ-51 "Дралфа – Лозница – І-2", от км 75+000 до км 99+500, преминава през територията на Област Разград. Половината от дължината му е в добро състояние, а другата половина в лошо, поради което е необходима рехабилитация.

Като цяло пътищата „трети клас” са в най-незадоволително състояние – 45% от настилките са в лошо състояние. Поради по-ниската им степен на значимост в сравнение с първокласната и второкласната пътна мрежа, средствата, отделяни за ремонт на третокласни пътища, са по-малко. В най-добро състояние са III-205 „І-2 – Разград – Исперих – Стефан Караджа”, ІІІ-2305 „ІІ-23 /Исперих/ – Яким Груево – Конево – Зебил” и път II-204 „І-2 – Разград – Благоево – Ломци”. В относително добро състояние е и път III-7002 „Ясенково – Голяма Вода – Хърсово – Голям Извор – ІІІ-205”, с изключение на участъка от км 22+961 до км 25+555, който е с едно платно за движение и трошенокаменна настилка.

През 2011 г. е предвидена рехабилитация на три участъка от територията на ОПУ Разград: път ІІІ-205 „Разград – Ясеновец – Исперих”, от км 4+604 до км 11+185, път ІІ-49 „Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан”, от км 50+246 до км 54+956 и от км 73+147 до км 79+891.

Направено е предложение в АПИ за включване на реконструкцията на кръстовището на път II-49 „Търговище – Разград” с път „Дралфа – Лозница – І-2”.

По инициатива на Областна администрация Разград и „Областно пътно управление” гр. Разград са предложени за включване в Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион следните проекти:

Път I-2 „Русе – Разград – Шумен”, от км 37+300 до км 93+500;

Път II-49 „Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан”, от км 9+800 до км 89+000;

Път ІІ-23 „Русе – Кубрат – Исперих – Дулово”, от км 31+761 до км 94+200;

Път III-205 „I-2 Разград – Ясеновец – Исперих – Стефан Караджа”, от км 0+000 до км 54+500.