П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г

Министърът, ресорен по лова утвърждава списъка на департаментите, в които ще се създадат общински дружества по лова (те нямат нищо общо с нашата представа за ловно дружество) по предложение на представителите на държавата в департаментите, съгласувано с общинските съвети, селскостопанските камари и след консултации с асоциациите на ловците. Дружествата се създават по искане, потвърдено с приет договор със срок на действие за не по-малко от 6 години, на не по-малко от 60% от собствениците на земи в департамента, притежаващи не по-малко от 60% от площта на департамента. В общините, където ще се създава общинско дружество по лова се извършва проучване от представител на държавата и се определят ловните територии, които ще се предоставят на дружеството по лова, като се вземат предвид апортните вноски на собствениците и на разпоредителите с правото на лов. На територията на една община се създава само едно ловно дружество. Правото на становища и възражения по ловностопански въпроси имат само собствениците, притежаващи повече от 20 ха, а в планинските територии - повече от 100 ха. Тези минимални площи са още по-малки при някои специфични територии – блата (3 ха), изолирани водоеми и езера (1 ха), водоеми, в които до 01.09.1963 г. са изградени гюмета и хижи (50 ара). С отделни Наредби на департаментите тези минимални изисквания могат да се завишат, но не повече от 2 пъти.

Законът определя площите, извън които дружеството може да се разполага, а именно:

• 
  отстоящи на 150 м., от която и да било жилищна сграда;
  
• 
  заградени с огради, които не позволяват преминаване на дивеч в едната или другата посока;
  
• 
  имат висящи дела по възражения от собственици;
  
• 
  публични владения на държавата, на департаментите, на общините и на железопътната компания.
  

Изпитът се състои от две части – теоретичен и практически. На практически изпит се явяват само успешно положилите теоритическия изпит. Неуспешно положилите единия изпит имат право на повторно явяване през следващата година. Ако отново не успеят губят правата. Изпити се провеждат само един път в годината.

Темите за теоретичния изпит са разписани в Закона. Те се покриват с нашите въпроси за изпита, като допълнително в провинция Залцбург, която е с планински характер са включени – основи на лесовъдството и горското стопанство (в провинция Долна Австрия темата отсъства); приложна природозащита; хигиена на дивеча и соколарство. Соколарството полагат само желаещите да упражняват този вид лов. От теоретичен изпит се освобождават учащите положили изпит по ловно стопанство в специализираните училища.

За явяване на изпит се заплаща изпитна такса. Тя е съобразена с реалните разноски за изпита. Заповед за състава на изпитните комисии в някои провинции се издава от ловните организации, а в други от държавната ловна администрация.

В провинция Залцбург след успешно полагане на изпитите се плаща членския внос в Ловната организация и се получава годишна ловна карта (ловен билет). В Австрия ловните билети са за календарната година. Ако притежателят желае да го поднови за следваща година заплаща членския внос в Ловната организация. В провинция Залцбург ловните билети се издават от ловната организация. В някои провинции ловни билети се издават от ловните администрации към провинцията срещу квитанции за платена ловна такса ( в Долна Австрия таксата се събира от ловната организация, като 4% остават в нея, а останалата сума превеждат на провинцията) и членски внос в ловната организация. Ловните организации са длъжни да предоставят до 1 юли на правителството имената, рождените дати и адресите на ловците подменили ловните си билети, както и евентуалните промени през годината.

Освен годишната ловна карта в Австрия се издават и ловни карти за гости. Те се издават само на притежатели на годишна ловна карта (ловен билет) независимо от къде е издадена-друга провинция или чужбина. Картите са с валидност един ден или две седмици. Предоставят се от областните ловни организации на ловните организации, които ги предоставят на притежателите на ловни права за техните ловни райони срещу предоставени квитанции за платена застрахователна премия. Техният брой е без ограничение. Ловната карта за гости е валидна с документ за самоличност (те са без снимки). Картите с двуседмичен срок могат да се ползват от различни ловци. За всяка издадена ловна карта ловният собственик съставя списък по специален образец. Всеки ловен собственик е длъжен да отчете, там откъдето са му издадени картите (ловната организация или провинциалната ловна администрация), със съответния списък до 15 януари не използваните карти, а до 30 януари използваните. Гостът ловува само с придружител - притежателя на ловното право или от упълномощено от него лице, притежаващо годишна ловна карта.

Във федералния закон на Германия е записано, че правото на ловуване (ловен билет) за първи път се издава след успешно положен изпит, които се състои от писмен, устен и практически изпит, който включва и стрелба. Успехите от единия изпит не компенсира неуспеха по друг. От кандидатите се изискват задълбочени познания за дивеча, за начина му на живот, за стопанисването, изхранването и опазването му, да има познания по селско и горско стопанство, да е запознат със закона за оръжието, устройството на оръжието, техниката на стрелба, използването на ловните кучета, хигиенните норми за използването на дивечовото месо, както и да докаже познанията си за опазване на околната среда и дивеча. Кандидатите преминават през задължителни курсове на обучение за подготовката им за изпита за ловец.

Във всяка провинция се разписват конкретните изисквания за ловния изпит от Министерството на селското стопанство, което назначава комисията, определя методиката на провеждане на изпита и оценката на резултатите. Ловният билет се издава от ловната администрация по местоживеене (основно жилище) или по заявеното желание, където ще се ловува. Ловните билети се издават за един ден, за календарната година или за три години.

Във Франция правото на ловуване (ловен билет) се придобива след полагане на изпит. В Закона няма предписания за изискванията за самия изпит. Това се определя от самите департаменти. В Закона обаче има обширна регламентация за лицата, които не се допускат до изпит, т.е. нямат право да са ловци. Освен логичните ограничения, които познаваме тук са разписани и ограничения за осъдени за скитничество, просия, кражби, мошеничество, злоупотреба с доверие, за осъдени на повече от 6 месеца за проявено насилие спрямо общински и държавни служители, алкохолици и т.н.

Ловният билет се издава и заверява ежегодно от държавната администрация на департамента. Ловен билет се издава и заверява със задължително представена застраховка гражданска отговорност с неограничен лимит и с неограничен срок, до издаване на присъда за получаване на определената от съда сума за злополуки свързани с лова, а така също и причинени от кучето на ловеца. Ловният билет става невалиден, ако по някаква причина застрахователният договор е анулиран или е с изтекъл срок.

Никой не може да получи ловен билет и да го завери, ако не членува във Федерация на ловците и ако не е заплатил определения от нея членски внос. Федерациите на ловците не могат да отхвърлят членство на притежател на ловен билет (разрешително за лов).

Членството в ловната федерация дава право на ловеца да ловува на цялата ловна територия на федерацията в съответствие с нейния регламент. Законът задължава Федерацията чрез Устава си да регламентира минималния брой на членовете си и минималния процент за прием на ловци, които не влизат по право. По право влизат жителите на общината и ловците, които не са жители на общината, но имат непрекъсната адресна регистрация на едно място в друга община, както и собствениците на селскостопански имоти, платили апортната си вноска на своето право на лов. Собствениците, които не са ловци са по право и безплатно членове на федерацията, без да имат задължението да покриват евентуални загуби на федерацията.

В Австрия, поради липсата на федерален закон във всяка провинция са разработени подробни закони с разбити задължения на стопанисващите дивеча. Втората особеност е, че ловните организации имат много подробно разписан законов статут, като по този начин те участват пряко в управлението на ловностопанската дейност и спазват изискванията на законите на лова в съответните провинции.

В провинции Баден-Вюртен-Берг,. и Хесен законът определя за най-висше ловно учреждение Президиума на провинцията. То е надзорен орган на задачите произтичащи от закона и съответните наредби. За висше ловно учреждение се определя Министерството на селското стопанство. То организира и контролира цялостната ловностопанска дейност. Първична ловна служба е околийската ловна служба, която се изгражда към службите на околийските съвети.

Към Висшето ловно учреждение се създава Ловен съвет като консултативен и съвещателен орган. Негов председател е министъра или определен от него заместник и осемнадесет члена, а именно: по четирима представители на селското стопанство, на горското стопанство и на ловците, по двама представители на ловните кооперативи и на общините и по един представител на Провинциалния съюз за защита на природата и на съюза за защита на животните. Представителите на ловците не могат да са горски служители, но най-малко един от тях трябва да има собствен ловен район. Мандатът на членовете на Съвета е шест години.

Компетентност по всички въпроси на местно ниво има Първичната ловна служба. Председател е председателя на околийския съвет, а в общинските – кмета. Съветници са един държавен горски служител и по един представител на селското стопанство, на ловните кооперативи и на ловците. Те са компетентни по всички въпроси от местен характер. Когато ловния район се разпростира на територията на няколко ловни служби компетентност има тази, върху която е най-голяма площта от ловния район.

За по ефективно стопанисване на дивеча върху по-големи територии за съседни ловни области по искане на общините се създават ловни сдружения. Те са юридически лица с частен характер. Независимо от тях, собствениците и наемателите могат да създават и те такива дружества особено, когато първите по искане на общината все още не са създадени. По същество това е един опит дивеча да се стопанисва на по-големи площи, условно казано- на популационен принцип.

Във Франция на национално ниво се създава Национален съвет по лова и дивата фауна, като консултативен орган на ресорния министър по лова. Неговият състав е :

- двама представители на ресорния министър, като единият по право е директора по опазване на околната среда;

- представител на пазителя на печата, министърът на правосъдието;

- представител на министъра на правосъдието, по право;

- директорът на бюджета, представляващ министъра на икономиката, финансите и бюджета;

- директорът ресорен по горите, представляващ министъра на земеделието;

- седем представители от общите ловни райони на обединените департаменти;

- четири представители на ловни сдружения представляващи различни видове лов;

- шест квалифицирани лица по ловно стопанство, определени от ресорния министър по лова;

- двама представители на местни общности, определени от ресорния министър по лова;

- четирима представители на професионалните организации по земеделието и земеделските производители и на горите;

- четирима представители на научни институции, специализирани по проблемите на лова и дивата фауна;

- директорът на морския риболов.

Съставът на Съвета се утвърждава с Министерско постановление. Мандатът е 6 години. На всеки три години се обновява половината от състава на Съвета по предложение на ресорния министър по лова. Съветът заседава най-малко два пъти годишно. Всички работят на обществени начала.

Националният съвет по лова консултира министъра за средствата и действията за:

- опазване на дивеча и дивата фауна;

- развитие на запасите на дивеча и защита на биологичното разнообразие;

- подобряване на условията за упражняване на ловния спорт и законодателни мерки за осигуряване на тези цели.

Националният съвет по лова има Секретариат, осигурен от министъра и Постоянна комисия.

Законът учредява още една важна обществена структура -. Национална служба по лова.

Националната служба по лова има за основна задача да съхранява и опазва генетичния фонд на страната, да участва и развива управлението на ловното стопанство, да координира и контролира дейността на федерациите на ловците в департаментите, да използва фондовете, с които разполага за научни изследвания и проучвания, за образователно методически дейности, да работи за реализиране на стратегическите направления на ловното стопанство и опазване на дивата фауна.

Националната служба по лова има административен съвет от 20 члена, като представителството е почти както на Националния съвет по лова. Мандатът им е 6 години, като всяка трета година се подменя част от състава. По право влизат седем човека - двама представители на ресорния министър, директора на обществените дела и държавния печат, главния директор на Министерството на вътрешните работи, директора на горите, като представител на министъра на земеделието и директора на Националната служба по горите. Президента на Националната служба се назначава с декрет за три години след избор от административния съвет, но не може да бъде от квотата на влизащите по право. Административния Съвет избира и двама заместници. Всички членове на административния съвет работят на обществени начала без заплащане (изключвайки административните разходи-командировки и други). Административния съвет заседава най-малко два пъти през годината.

На Националната служба по лова с декрет се назначава Директор. Той управлява цялостната дейност на службата, ръководи личния състав, като им определя задълженията и отговорностите, води финансите, подготвя заседанията на Административния съвет и се отчита пред него на всяко заседание.

Националната служба по лова, както и федерациите на ловците подлежат на държавен финансов контрол.

Законът залага недвусмислено позицията на държавата по отношение на дивеча като национално богатство и определя системата на стопанисването му в бъдеще, а именно - под контрола на държавата. Ръководството и надзорът по лова се възлагат на Министерството на търговията и земеделието и на Отделението на горите, като негово поделение.

По същество законът от 1897 година е първия природозащитен закон у нас. С него се въвежда забрани за ловуване на някои женски птици-фазанки и глухарки, на женски сърни и кошути, на прилепи и таралежи. Въвеждат се ловни сезони и територии, в които не се ловува, като с това се залага идеята за ловните развъдници. Забранява се унищожаването на гнездата и събирането на яйца на ловни и не ловни птици. Въвеждат се премии и се разрешава целогодишно отстрела на хищници. Отчита се негативното влияние на бракониерството и се въвеждат глоби и санкции за нарушителите на закона.

Този закон урежда и защитава организираното ловно движение и статута на ловната организация, като за организираните ловци определя по ниска такса на ловните им билети. Това стимулира ловците и още следващата година всички създадени до момента ловни дружества се обединяват и създават Националната ловна организация, която като национална структура на ловците е една от първите в Европа.

• 
  създава се фонд за развъждане на полезен дивеч ;
  
• 
  въвежда се изискването за водене на ловна статистика;
  
• 
  създава се държавна щатна охрана по лова;
  
• 
  въвежда се категорията ловци-професионалисти, които плащат по-голяма такса за ловния си билет;
  
• 
  признава се законовия статут на ловната организация, като е записано: “позволява учредяването на Централно ловно дружество “Сокол” със седалище в София и клонове в страната”(чл.18).
  

Събитията, които държавата ни преживява по време на действието на Третия Закон за лова за съжаление не позволяват да се развият заложените в него прогресивни идеи. Държавата ни участва в две войни – Балканската и Първата световна война, изпада в тежка икономическа криза, избухва Септемврийското въстание. Всичко това не може да не се отрази неблагоприятно на ловностопанската дейност. Дивечовите запаси намаляват драстично. Едрият дивеч е почти напълно унищожен. Причините са липсата на грижи за дивеча и развихрилото се бракониерство. Затова се бърза със следващият Закон за лова, който да отчете тези негативи и възстанови прогресивните идеи на законите от 1887 и 1904 години.

Кои са основните изводи, които можем да направим въз основа на прегледа на Четвъртия Закон за лова:

1. Дивечът е обявен за държавна собственост и държавата поема изцяло всичко свързано с неговото развитие и опазване, като основните записи са “да се осигурят благоприятни условия за неговото размножаване”.

2. Ловуването става само с ловен билет, който “е държавна привилегия” и се издава от околийския началник.

3. Управлението на ловната дейност се възлага на горското ведомство. Това е изключително важно решение. Условията, по онова време са позволявали да се търсят и други решения. Страната ни е била изключително аграрна, с разпокъсано и дребно площтно земеделие и основен е дребният дивеч, който обитава аграрните площи. Можело е да се мисли и за друго министерство, но е взето правилно решение и с работата ни в горските местообитания в последствие се възстановяват и запасите на едрия дивеч.

4. Стопанисването, контролът и всичко свързано с дивеча се организира и контролира в съответствие с административното устройство на страната. На национално ниво, в министерството на земеделието и държавните имоти се формира Ловен съвет. Създават се окръжни ловни съвети. Те функционират да 1986 година. Въвежда се понятието „Окръжно ловно стопанство“. В следващите десетилетия тази структура е изключително ефективна и играе важна роля за развитието на ловностопанската дейност.

5. Признава се и се толерира Ловната организация. Тя получава законов статут и функции разписани в закона, като основната й задача е да разпространява сред населението познания за лова и дивеча. Членовете на организацията ползват значителни привилегии – 20 пъти по-ниска такса за ловния билет, право да ползват и продават отстреляния дивеч. Държавата обаче, запазва правото си да контролира, включително и финансовата дейност на организацията и да закрива при лоша работа ловни дружества.

6. Добила законов статут, организацията на ловците укрепва и играе важна роля в развитието на ловното дело в България. Със собствени средства и труд изгражда ловни домове, стрелбища, първото голямо производствено стопанство за изкуствено развъждане на дивеч – фазанарията “Тунджа” край Ямбол. Участва в първото международно изложение в Лайпциг (1930 г.), в първото Световно ловно изложение в Берлин (1937 г.). Организира първата Национална ловна изложба в София през 1930 г. През 1931 година е приета за член на Световната ловна организация ( ЦИЦ ) и получава значимо признание от нея. Президента на ЦИЦ граф Адикс посещава България и учредява купа по ловна стрелба, която се връчва ежегодно на най-добре представилия се млад ловец.

7. Законът не само задължава структурите на ловците да съдействат на държавните при изпълнението на закона, но и задължава лесовъдите и ловците да работят съвместно и в добро взаимодействие. По закон те участват равно поставено в колективните органи на управление.

8. От изключително значение за възстановяване на запасите на някои видове дивеч е създаването на ловни развъдници. В тях е забранен лова, но грижите за дивеча продължават.

9. Законът създава Централна дивечоразвъдна база. Това е отличен и заразителен пример. След Шерба се създава дивечоразвъдна база Паламара, едродивечова база Буковец, построява се фазанарията Тунджа - Ямбол и т.н. Дивечоразвъдните станции имат важна роля за възстановяване на едрия дивеч у нас.

10. Създава се държавна ловна охрана и се задължават ловните дружества да назначат по един или няколко ловни пазачи.

11. Създава се сметка “ Развъдъ (развъждане) на полезен дивеч и унищожение на вреден”. Особеното е, че както вече отбелязахме тя се формира с 100% от таксите за ловните билети, с 20% от продадения дивеч и със всички приходи от глобите и конфискацията на иззетото оръжие.

12. Законът вменява отговорност на всички държавни длъжностни лица “да преследват нарушителите на този закон”. За тях се въвеждат глоби не само за неизпълнение на задълженията им, но и за не оказване на съдействие на длъжностните лица по лова. Нямат право на лов и да притежават ловни билети държавни лица натоварени с контрола по лова – горски, полицай, митничари, акцизни и др. На длъжностните лица по лова се разрешава да ловуват и без ловни билети на вреден дивеч. Тези принципи са особено важни. Те не допускат конфликт на интереси и възможността контролният орган да ползва това което контролира, както и да има общ интерес с този, когото контролира (ловувайки съвместно).

13. Законът утвърждава принципа - дивечът принадлежи на ловеца, който го е отстрелял. Това е важен европейски принцип, защото осигурява отговорността на ловеца към стопанисването и наличността на дивеча. Възприемането на това начало по онова време, при държавна собственост на дивеча е почти парадоксално, но доказва далновидността на принципите заложени в този закон.

14. Със закона от 1926 година България излиза на международната сцена и става разпознаваема в ловностопанско отношение. На Генералната Асамблея на ЦИЦ в Берлин през 1937 година доклада на главния секретар на Ловно-стрелческа организация “Сокол” Иван Сокачев за демократичните основи на българското ловно дело е приет с особен интерес.