П р о г р а м а по бежанско право правна уредба и практика в р българия по въпросите на търсещите убежище лица Уводни бележки



Дата12.03.2018
Размер41.67 Kb.

П Р О Г Р А М А


ПО БЕЖАНСКО ПРАВО
Правна уредба и практика в Р България по въпросите на търсещите убежище лица

Уводни бележки


Поради безспорната актуалност и значимост на този въпрос за РБългария през последните няколко години той е предмет на политика, законодателно уреждане и практика.

Вече няколко години с любезното съдействие на Държавната агенция за бежанците при МС и на Представителството на Службата на Върховния комисар за бежанците при ООН се преподава дисциплината Бежанско право в няколко университета в Р България.

Предложената програма цели по-добро изясняване на същността на бежанските въпроси, правилното им възприемане, като специфична част от общата миграционна картина с аспект права на човека и националната сигурност, и може би за най-важното – формиране на необходимата нагласа при работа с бежанци.

Представена е реалната фактическа ситуация по отношение на търсещите убежище бежанци, систематичното място на тези въпроси в международен и във вътрешен план, правната уредба и технико организационните аспекти на работата с бежанци.



Хорариум


30 часа лекции;

Изпит по приложен тест.


Схема на лекционния курс - основни въпроси
І. Миграционна обстановка в Европа и в България

    1. Общ преглед на миграционните процеси и явления. Проблемите на убежището като специфична част от тази обстановка.

    2. Систематично място на проблемите на търсещите убежище бежанци в аспект на международноправната защита правата на човека.

    3. Гражданската регистрация на български граждани и чужденци – необходимо условие за усъвършенстване на идентификационните процеси и за подобряване на миграционния контрол в страната.

ІІ. Понятията убежище, бежанец, хуманитарен статут на бежанец,

временна закрила.

2.1. Понятието убежище. Историкоправни аспекти – религиозно, териториално, дипломатическо.

2.2. Съвременни международноправни и вътрешноправни аспекти на убежището.

2.3. Международноправни актове и документи определящи понятието “бежанец”.

2.4. Понятието “бежанец” според Конвенцията от 1951г. и Протокола от 1967г. За статута на бежанците.

2.5. Разширяване на понятието бежанец.

2.6. Нови тенденции в правото на ЕС по въпросите на убежището.
ІІІ. Международни правителствени и неправителствени организации работещи с бежанци.

3.1. Система. Структура и компетенции.

3.2. Взаимоотношения и взаимодействие.
ІV. Национални актове, регламентиращи въпросите с търсещите убежище бежанци.

4.1. Национални актове имащи за основен предмет на регламентация бежански въпроси.

4.2. Национални актове, които по принцип регламентират други обществени отношения, но съдържат и разпоредби за бежанците.

4.3. Понятието “бежанец” според националното законодателство на Р България.

4.4. Разграничение на понятието “бежанец” от други близки понятия.
V. Статут на получилия убежише от Президента, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила в Р България.

5.1. Права на човека, на гражданина, на личността. Място на правата на бежанеца сред тях. Бележки относно понятията гражданско състояние, статут, статус, гражданска регистрация.

5.2. Статут на търсещите убежище.

5.3. Статут на вече получилите различни форми на убежище.

VІ. Компетентни държавни органи и неправителствени организации по въпросите на бежанците.

6.1. Структура и компетенции на държавните органи работещи с бежанци.

6.2. Неправителствени организации работещи с бежанци.

6.3. Взаимодействие и взаимоотношения



VІІ. Производствоза определяне статус на бежанец

7.1. Понятие и систематично място.

7.2. Необходимост от въвеждане на производства по общия ред и на ускорени производства. Критерии за въвеждането им.

7.3. Хармонизация на производствата в страните от ЕС. Особености при приложението им в Р България в качеството и на асоцииран член на ЕС.
VІІІ. Правни възможности за защита на бежанеца

8.1. Специфични особености на защитата при:



  • достъп до производство;

  • в хода на производството за предоставяне съответния статут;

  • след приключването му.

8.2. Особености след приключване на производството и постановяване на окончателен отказ.

8.3. Използуване в някои страни на ЕС на “търпимост без легален правен статус”. Проблеми и особености на настоящия етап.

8.4. Обжалване по административен и по съдебен ред. Представяне на на някои интересни и дискусионни от правна гледна точка съдебни решения и анализ на съдебната практика.
ІХ. Сравнителноправен преглед на практиката по убежището в страните от ЕС. Тенденции.

9.1. Систематично място на институцията работеща с бежанци сред останалите държавни органи.

9.2. Видове производства и особености. Степен на сближаване и хармонизация.

9.3. Възможности за обжалване. Преглед на практиката и на тенденциите в нея.


20.09.2004г. доц. д-р по право Веселин Хр. Цанков

Препоръчителна литература:





  1. Сборник нормативни актове по убежището и бежанците, авторски колектив Марков, Захариева, Цанков, С., 2000

  2. Конституция на Р България

  3. Закон за чужденците в Р България

  4. Закон за убежището и бежанците, 2002

  5. Закрила на бежанците, Ръководство по международно бежанско право, С., 2001

  6. Сборник материали от ІV кръгла маса, С., 2002

  7. Цанков, В., Право на убежище и статут на бежанец в Р България

  8. Цанков, В. , Хармонизация на производствата за предоставяне статут на бежанец., сп. Правна мисъл 1997г. кн. 4

  9. Цанков, В., Ред за обжалване на отказите за предоставяне статут на бежанец, сп. Правна мисъл 2002г., кн. 3

  10. Закрила на бежанците – наръчник на парламентариста, № 1 и № 2 от 2001г., Представителство на СВКБ на ООН за Р България.

11. Всички материали, предоставени от Представителството на СВКБ при ООН за Р България и от Агенцията за бежанците.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница