П р о г р а м а за кандидат-докторантски изпит по научна специалност Икономика и управление

1. 
   Икономика на околната среда Отношения човек - природа. Околната среда като актив. Оценка на околната среда. Критерии за вземане на решения. Статична и динамична ефективност. Устойчивост.
   

2. 
   Права на собственост и ефективност на пазарното им разпределение. Структура на правата на собственост. Външните ефекти като източник на дефекти на пазара. Видове външни ефекти.
   

3. 
   Регулиране на пазара – информация и несигурност. Анализ разходи-ползи. Концептуални основи. Индивидуално и обществено благосъстояние. Критерии за повишаване на общественото благосъстояние.
   

4. 
   Икономика на контрола върху замърсяването. Методи за контрол върху замърсяването. Глоби и субсидии. Пазар на вредни емисии. Други подходи.
   

5. 
   Оценка на околната среда. Типология на полезностите на околната среда. Теоретични основи на оценката на околната среда. Оценка на неопределеността и благосъстоянието.
   

6. 
   Природни ресурси. Класификация на природните ресурси. Оскъдност на природните ресурси. Индикатори за оскъдност. Физически и икономически индикатори.
   

7. 
   Разпределение на природните ресурси – основни концепции. Разпределение на изтощаемите и на възобновяемите ресурси. Пазарът като институция за разпределение на природните ресурси. Дефекти на пазара.
   

8. 
   Същност и йерархичност на съвременната екологична проблематика и видове екологична политика. Подходи за изучаване на екологичната проблематика и взимане на решения за действие. Същност на екологичната политика и взаимовръзката й със секторните и регионалната политика. Видове екополитика.
   

9. 
   Институционална и правна рамка на ЕП на ЕС. Роля на Съвета на Европа и Европейския парламент по отношение на ЕП. Роля на Европейската комисия. Система на контрол по изпълнението на ЕП. Роля на Съда на Европейската общност по отношение на ЕП. Правна рамка на ЕП. Програми за действие и стратегии.
   

10. 
    Институционална и правна рамка на ЕП у нас. Хармонизиране на българското екологично законодателство с изискванията на европейското. Институционална структура и функции. Кратка характеристика на хоризонталното и вертикално екологично законодателство. Цената на хармонизацията и преходни периоди за достигане на изискванията по общото екологично законодателство.
    

11. 
    Регулаторни инструменти. Екологични разрешителни. Директива за комплексни екологични разрешителни. Екологични стандарти. Интегрирана екологична оценка.
    

12. 
    Икономически инструменти на ЕП. Фискални инструменти (ускорена амортизация на екологични инвестиции; облекчени и нулеви данъци за средства от “зелени “ фондове; преференциални ставки за ДДС при покупка на екологично оборудване и др. ). Политика за формиране на източници на финансиране и техните финансови инструменти.
    

13. 
    Екологични данъци и такси. Реформа във фискалната екологична политика на ЕС Фондове (национални, подкрепени от Световната банка и Глобалния Екологичен фонд, Структурни и Кохезионни фондове на ЕС) и кредитни линии за различни дейности по изпълнение на ЕП. Суапови сделки “дълг срещу околна среда”.
    

14. 
    Пазарни инструменти. Пазарни инструменти за разходно-ефективна екологична политика. Дефиниции. Типове инструменти. Политиката на ЕС относно търговията с разрешителни. Търговия с разрешителни за въглеродни емисии в рамките на ЕСТЕ. Търговия с квоти и кредити.
    

15. 
    Доброволни механизми на екологичната политика. Екологични критерии при публични покупки („Зелени“ обществени поръчки). Европейска схема за управление по околна среда и одит (EMAS) - фокус върху “процесния” подход и непрекъснато подобрение на околната среда. Доброволни споразумения.
    

16. 
    Стандартизация при управление на околната среда: Структура и изисквания на международните стандартите от серията ISO 14 000 за системи за управление по околна среда – ориентация към организациите и процесите. Основни принципи, изграждане и внедряване на системи за управление по околна среда, съгласно ISO 14 001: 2004. Сертификация и одит на системи по околна среда.
    

17. 
    Екологично отговорно управление през жизнения цикъл на продуктите: Международни стандарти от серията ISO 14 000, насочени към продуктите. Етикетиране, свързано с опазване на околната среда и стандартите от серията ISO 14 020 за оценка на “жизнения цикъл” на продуктите.
    

18. 
    Устойчиво развитие. Принципи на устойчивото развитие. Стратегията за устойчиво развитие в ЕС. Финансови и икономически инструменти.
    

19.Устойчиво потребление и производство. Политики и стратегии за УПП. Ключови сектори. Устойчив дизайн на продуктите.

1. 
   Найденов Н., А. Митева, С. Маджарова, З. Стоянова, Екология и устойчиво развитие, УНСС, 2009
   
2. 
   Брусарски Р., Анализ „разходи-ползи”, „Стопанство”, 2003
   
3. 
   Копева, Д. Управление на проекти. Изд. „Ракурс”, С., 2012.
   
4. 
   Копева, Д. Методи за оценка на проекти. Изд. „Ракурс”, С., 2012.
   
5. 
   Международни стандарти от серията ISO 14 000, Български институт по стандартизация
   
6. 
   Tietenberg, T., Environmental and Natural Resource Economics, harper Collins Publishers, 1992
   
7. 
   R. Quentin Grafton et al., The Economics of the Environment and Natural Resources, Blackwell Publishing, 2004
   
8. 
   Folmar H. et al, Principles of Environment
   
9. 
   Апостолов Н., Н. Найденов, Приложна екология и икономика на околната среда, УНСС,1993
   
10. 
    EEA, Using the market for cost-effective environmental policy, Market-based instruments in Europe, EEA Report № 1 / 2006
    
11. 
    Folmar H.,et.al. Principles of Environmental and Resource Economics, A Guide for Students аnd Decision-Makers, Lyme, US, 1997 г.
    

1. 
   Найденов Н.,Основни принципи на устойчивото развитие, в Актуални проблеми на екологията , под ред.на акад.Г.Близнаков, УИ”Св.Кл.Охридски”, 1999
   
2. 
   Флавин Кр. и кол., Състояние на планетата, (Поредица от издания на Института Уърлдуоч за напредъка към устойчиво общество) ,“Книжен тигър”,София,1994, 2005 г
   
3. 
   Panayotou T., The Economics of Sustainable Development, The Green Markets, San Francisko, 1993
   
4. 
   WB, Environment Matters, Annual Review at The World Bank, 2002, 3, 4, 5