П р о г р а м а за опазване на околната среда на територията на община угърчин


Гори, защитени територии и биоразнообразие



страница5/8
Дата27.02.2017
Размер1.33 Mb.
#15864
1   2   3   4   5   6   7   8

2.5. Гори, защитени територии и биоразнообразие





  • Гори – състояние, видово разнообразие, собственост, използване:

В област Ловеч горският фонд обхваща 158109 ха, което е около 40 % от територията на областта. За сравнение, в страната на горския фонд се падат 33 % от територията. Горите в областта са в териториалния обхват на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Ловеч. На територията на областта държавният горски фонд (ДГФ) се стопанисва от осем Държавни горски стопанства и едно Държавно ловно стопанство.

Съгласно горскостопанското райониране на страната територията на община Угърчин попада в териториалния район на Държавно лесничейство „Лесидрен”. Площта на горите е 22 299,4 ха. Преобладаващи за района са широколистните видове. Средно годишно се залесяват около 400 дка нови гори, а добивът на дървен материал от частни гори е 40 000 куб. м. и от държавните около 15 000 куб. м.

За община Угърчин горите имат важно значение както като източник на дървесина, така с богатото разнообразие от билки в горите. В по-големи количества се събират лечебна иглика, лазаркиня, лудо биле и лечебен ранилист. Площта на горския фонд е 21 648,5 ха, от които 21 400 ха - залесена. Разпределението на горите по собственост е следното: 56% държавна собственост, 38%-частна, 5%-общинска и 1% на други юридически лица. Горите са ресурс, който може да се използва и за развитие на туризма.

Развитието на многофункционално горско стопанство е реална перспектива, която ще има многостранно значение за общината. То предполага устойчиво стопанисване на горите, което се базира върху пълния набор от техните природни, социални и икономически функции и изисква интегриран и балансиран начин на управление за комплексното им опазване. Те са източник на допълнителни приходи за населението от събирането на горски плодове и билки. Една възможност за населението е култивираното отглеждане на билки, включително и развитието на нетрадиционни за общината дейности като бубарството и пчеларството. В горите и откритите площи в общината живеят редица животни, които имат стойност за ловния туризъм - яребици, лисици, зайци, сърни, диви прасета и други.

Горските масиви са съставени предимно от букови насаждения. Разнообразният релеф със своите форми и повърхности обуславят от своя страна голямо разнообразие в почвените и растежните условия за развитие и разпространение на горите. В типологично отношение това се изразява в разпределението на площта на лесничейство Лесидрен в два лесорастителни пояса, а именно - долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбови гори (0 - 600 м н.в.) и среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600 - 1 800м н.в.).

Решаващо значение за географското разпространение на отделните дървесни видове и насаждения имат надморската височина, изложението и наклона на дървопроизводителните площи. Горите са силно повлияни от интензивното ползване, включително и голи сечи на големи площи. Откритите пространства - пасища, са предимно обрасли с ксеротермна и мезоксеротермна растителност с преобладаване на валесийска власатка, черна садина, обикновена полевица и др.


Вековнини и забележителни дървета

с. Голец

1. ВД Зимен дъб, м. ”Йогова баладжа”; - З-д №1762/28.06.1972 г. на МГОПС; (ДВ бр.59/72г.); №

от Държавен регистър 511.

с. Лесидрен

1. Летен дъб, м. “Чирен дол” /Миров дол/; - З-д №2606/14.12.1960 г. на ГУГ; № от Държавен регистър 129.

гр. Угърчин

1. ВД.Скоруша, м. ”Дери магаре”; - З-д №44/15.01.1991г. на МОС; (ДВ бр. 16/26.02.1991 г.); № от

Държавен регистър 1833.

2. ВД.Летен дъб, в двора на поликлиниката; - З-д №44/15.01.1991г. на МОС; (ДВ бр.

16/26.02.1991 г.); № от Държавен регистър 1834.


Защитени видове растения и животни
На територията на Общината, въпреки съществуващата урбанизация и силно антропогенно въздействие върху околната среда са се запазили определен брой животински видове.

Съгласно Приложение ІІІ от Закона за биологичното разнообразие защитени животни срещани на територията на общината са :



  • Голям и малък ястреб

  • обикновен мишелов

  • ливаден дърдарец

  • кукумявка обикновенна

  • малък креслив орел

  • бухал

  • горска улулица

  • Въртошийка

  • Черен кълвач

  • Черен щъркел

  • Гарван

  • Костенурка-обикновенна блатна, шипоопашата

  • Сива чапла и др.


Защитени видове растения


  • Кокиче снежно /Galanthus nivalis/

Община Угърчин не разполага с други данни за защитени растения.
Видове, обект на ловен туризъм
Разнообразните дивечови видове - диви прасета, сърни и елени лопатари, както и фазани, са още едно условие за развитието на ловен туризъм в общината. Ловуване се извършва от организирани ловни дружинки.

В незалесените площи има добри условия за развитието на дребен дивеч - див заек, лалугер /суек/, фазан, яребица, пъдпъдък и др..

Като цяло екологическата обстановка е благоприятна за водене на целенасочена и ефективна ловностопанска дейност.
Подземни природни богатства
Разпространени са нерудните изкопаеми : червен камък ( с. Лесидрен и с. Кирчево ), сив варовик ( с. Микре ), пясъци, глини за тухли и керемиди ( с. Сопот ). Всички те нямат промишлено значение. Кариерите и находищата са от местно значение и се стопанисват от Общината.

Защитените територии на територията на Община Угърчин

На територията на общината се намира част от Природен парк ”Студенец” в землищата на селата Драгана, Каленик и Катунец , който обхваща площ от 48 186,363 дка. от общинската територия. Защитените територии в община Угърчин са 151 ха. Те включват само защитени местности с характерни или забележителни ландшафти. Няма такива, които са местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. Защитените местности са следните:



  • Шумнатица” - в землищата на с. Сопот и с. Микре. Обявена със Заповед № 924/14.10.87 г. на КОПС, ДВ бр. 85/1987 г., прекатегоризирана със Заповед № РД – 710/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 60/2003 г.;

  • Аномир” - в землището на с. Лесидрен. Обявена със Заповед № 2122/21.01.64 г. на КГГП, ДВ бр. 6/1964 г., прекатегоризирана със Заповед № РД – 739/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 60/2003 г.;

  • Криваците” - в землището на с. Кирчево. Обявена със Заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП, прекатегоризирана със Заповед № РД – 741/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 60/2003 г.;

  • Бялка” - в землището на с. Голец. Обявена със Заповед № 2122/21.01.64 г. на КГГП, ДВ бр. 6/1964 г., прекатегоризирана със Заповед № РД – 744/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 60/2003 г.;

  • Петко бунар” - в землището на с. Голец. Обявена със Заповед № 2122/21.01.64 г. на КГГП, ДВ бр. 6/1964 г., прекатегоризирана със Заповед № РД – 748/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 2003 г.

  • Корлук” - в землището на с. Голец. Обявена със Заповед № 2122/21.01.64 г. на КГГП, ДВ бр. 6/1964 г., прекатегоризирана със Заповед № РД – 749/10.06.2003 г. на МОСВ, ДВ бр. 60/2003 г.

По-известни природни забележителности са “Недини езера” и “Рударската леярна“ край Лесидрен, Римския път между с.Голец и Киркова махала, местността “Калето” край Кирчево, а също така местностите “Сярна пещера” и “Скока”с множество пещерни образувания между Угърчин и Драгана.

След обособяването на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, територията на община Угърчин включва землища от следните определени зони:


  • По директивата за птиците –„Васильовска планина” - селата Кирчево, Лесидрен, Славщица и Сопот, „Централен Балкан – буфер”, „Микре”; защитена зона „Студенец” - BG0000240 включва гр. Угърчин и селата Орляне, Катунец, Драгана и Каленик;

  • По директивата за хабитатите – „Централен Балкан –буфер” - BG0001493 – с. Сопот, с. Лесидрен, с. Кирчево, „Микре” - BG0000616 – с. Микре, с. Голец, „Български извор” - BG0001036 – с. Сопот, с. Славщица.

Съгласно Заповедите за обявяване на защитените зони се наложи ограничителен режим, относно традиционните практики на ползване на ливадите и пасищата, а също и горите, както и употребата на пестициди и химикали в околните обработваеми земи в района на горепосочените землища.

Наличието на защитени природни обекти има и важно стопанско значение. За ефективно използване на този ресурс е необходимо разработването на програми за развитие на дейности като отглеждане на билки, гъби и горски плодове, както и развитието на ловен и екотуризъм.

ИЗВОДИ:

- Потенциали



  • Благоприятен природо-географски потенциал за развитие на овощарство и лозарство;

  • Потенциал за развитие на рибовъдство и спортен риболов, ловен и екотуризъм.;

  • Разработване на програми за развитие на билкарство, гъбарство и бране на горски плодове.


Билки с търговско значение, находища, използване на територията на Община Угърчин.

Релефът и почвено-климатичните условия в района са създали условия за естественото развитие на почти целия набор лечебни растения, срещащи се в земеделски земи, гори и около водни басейни .



Естествените местонахождения са се обособили от почвено-климатичните условия и биологичните изисквания на лечебните растения. В земи, гори и около водни басейни – Общинска собственост се срещат следните видове лечебни растения :


  • Бударица /обикновенна, петниста/ - Galeopsis ladanum,G. tetrachit, намира се частично по ливади и основно в изоставени и обработваеми ниви – максимална изпозваемост;

  • Бял трън – Silibum marianum, нехарактерен за района, саморазселен вследствие засяване в отделни площи, среща се в засяваните ниви и единично около тях;

  • Великденче /лечебно, полско, крайпътно/ - Veronica officinalis, V. arvensis, V. decabunda намира се по ливади и ниви – неограничена използваемост;

  • Ветрогон полски – Eryngium campestre, среща се по слабопродуктивни ливади и пасища – неограничена използваемост;

  • Глухарче обикновенно – Taraxacum officinalis, среща се основно по ливади, до и в близост до водни течения и частично в земеделски площи - неограничена използваемост;

  • Глушина птича – Vicia cracca, намира се основно в изоставени земеделски площи /ниви, стърнища и др./ - неограничена използваемост;

  • Еньовче същинско – Galium verum, разпространено е по ливади, пасища и изоставени ниви – с неограничена използваемост;

  • Живовлек /ланцетовиден, перестолистен, голям/ - Plantago lanceolata, P.coronopus,P. major), среща се основно по естествени ливади с влажана почва и частично в земеделски площи /ниви/ - с неограничина използваемост;

  • Зайча сянка - лечебна – Asparagus officinalis, намира се единично в гористи местности – с неограничена използваемост;

  • Звездан обикновен – Lotus corniculatus, среща се по ливади и пасища – с неограничена използваемост;

  • Звъника лечебна – Hypericum perforatum, намира се по ливади, пасища и горски сечища – с неограничена използваемост;

  • Кадънка – Papaver rhoeas – среща се по ливади и изоставени ниви – с неограничено ползване;

  • Какула бяла - Salvia aethiopis, намира се по ливадии пасища – с максимална използваемост;

  • Киселец – Rumex acetosa, намира се по ливадите и пасищата – с неограничена използваемост;

  • Козя брада – Rumex acetosella, среща се по ливади с по влажна и хумосно бедна почва – неограничена използваемост;

  • Комунита лечебна – Melilotus officinalis, среща се по ливади и пасища – максимална използваемост;

  • Куча лобода бяла – Chenopodium album, , среща се в нивите с околни култури и зеленчуковите градини – максимална използваемост;

  • Къклица – Agrostemma githago, намира се в слабоплодородни ливади и житни посеви – с максимална използваемост;

  • Лапад /къдрав, тъполистен/-Rumex crispus, R.obtusifolius, среща се предимно в люцернови посеви, в ливади и ниви с окопни кулнури и по дерета – с максимална използваемост;

** - Бял оман- Inula helenium, намира се из влажни, мочорливи места – с неограничена използваемост;

** - Момина сълза – Convallaria majalis, намира се на отделни влажни места и частни градини - не използваема;



  • Лютиче /пълзящо, езичесто/ - Ranunculus repens, R.linguna, намира се по влажни и сенчести места – максимално използваемост;

  • Сапунче лечебно – Saponaria officinalis, среща се по влажни места – с ограничено ползване;

  • Съсънка /бяла, лютиковидна/ - Anemone nemorrosa, A.ranunculoides, среща се по влажни горски места – ограничено ползване;

  • Мента /блатна, водна, дълголистна, кръглолистна, полска/ - Mentha pulegium, M.aguatilica, M.longifolia, M.suaveolens, M.arvensis), среща се по поречия, влажни ливади и пасища – максимална използваемост;

  • Медуница лечебна – Pulmonaria officinalis – намира се по влажни места край реки и пасища – с ограничена използаемост;

  • Перуника /блатна, дребна, треволистна/ - Irispseudacorus pumila, I.graminea, разпространена по мочурливи места – с ограничена използваемост;

  • Хвощ блатен – Equisetum palustris – расте покрай водоеми и мучурливи места – с ограничено ползване;

  • Хвощ полски – Equisetum arvense - разпространен е при почви с алкално PH – с неограничено използуване;

  • Татул – Datura stramonium – расте върху влажни почви – с ограничено използване;

  • Вълча ябълка – Aristolochia clematitis разпространена е по поречията и мочурливи места – с ограничено използваемост;

  • Казашки бодлив бодил – Xanthium spinosum – среща се по влажни почви – с ограничено използуване;

  • Мъжка папрат - Driopteris filix-mas – разпространена е по сенчести и влажни полски поляни – максимална използваемост;

  • Женска папрат обикновена – Athyrium filix-femina – среща се по сенчести и влажни горски поляни– максимална използваемост;

  • Лютиче пълзящо – Ranunculus repens – среща се по поречията на реките и по мочурливи ниви- с неограничена използваемост;

** - Дилянка – Valeriana officinalis – среща се единично по влажни места – с ограничено използуване;

* - Иглика лечебна – Primula veris - среща се частично по сенчести и влажни горски места – с ограничено използуване;



  • Синчец обикновен – Scilla bifolia –терени – среща се по влажни горски места – с ограничена използваемост;

  • Лепка – Galium aparine- среща се по слабо продуктивни ливади, в дерета и ниви с житни посеви – максимална използваемост;

  • Лопен гъстоцветен - Verbascum phlomoides - среща се покрай пътища, мери и пасища – с ограничена използваемост;

  • Здравец горски - Geranium sylvaticum – среща се по влажните горски скатове – с максимална използваемост;

  • Здравец обикновен – Geranium macrorrhizumсреща се по планинските пасища и възвишения - с максимална използваемост;

  • Магарешки бодил – Carduus acanthoidesразпространен е по поречията и по влажни почви – с максимална използваемост;

  • Папур теснополистен – Typha angustifolia - расте по блатистите места - с максимална използваемост;

  • Подбел – Tussilago farfara- среща се по влажни и мучурливи места и по поречията на реките – с ограничено ползване;

  • Колендро – Bifora radians – среща се по влажни и покрай речни места- с ограничена използваемост;

*** - Кокиче снежно Galanthus nivalis среща се по влажни места – неизползваемо;

  • Камшик лечебен - Agrimonia eupatoria - расте по влажни ливади и покрай речните корита – с максимална използваемост;

  • Бъз /червен, черен/ - Sambus racemosa, S.nigraрасте по поречията на реките, във влажните падини и поляни – неограничено използваем;

  • Кучешко грозде /черно, червено/ - Solanum nigrum, S.dulcamaraсреща се предимно по поречиятя и влажните падини – неограничено използваем;

  • Лук мечи – Allium ursinumсреща се по влажни горски местности – с ограничена използваемост;


  • Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница