П р о г р а м а за опазване на околната среда на територията на община угърчин


Маточина – Melissa officinalis – разпространена е по поречия из храсти и тревисти места- с максимална използваемост



страница6/8
Дата27.02.2017
Размер1.33 Mb.
#15864
1   2   3   4   5   6   7   8

МаточинаMelissa officinalis – разпространена е по поречия из храсти и тревисти места- с максимална използваемост;


  • Метличина – Centaurea cyanus разпространена е из посеви по тревисти места край пътища – с максимална използваемост;

  • Овчарска торбичка – Capsella bursapastoris – разпространена е по ливади, пасища, пустеещи места край пътища – с максимална използваемост;

  • Пелин див обикновен – Artemisia vulgaris, A.alsinthiunразпространен е край населените места и из храсталаците- с не ограничена използваемост;

  • Пипериче – Persicaria ydropiperразпространено е из мочурливи ливади и край води – с максимална използваемост;

  • Пирей – Agropyrun repensразпространен е по ливади и пасища – с ограничена използваемост;

  • Повет – Clematis vitalba разпространен е из храсталаци в поречия и гори – с не ограничена използваемост;

  • Бабини зъби – Tribulus terrestrisсреща се еденично по песъчливи и каменисти места – с неограничена използваемост;

  • Брей – Tamus communis - среща се из храсталаците на влажните и по топли падини - с не ограничена използваемост;

  • Бучиниш – Conium maculatumсреща се по бунища, край селски места и полски пътища - с неограничена използваемост;

  • Гръмотрън - Ononis spinosaразпространен е в обрасли храсти и в сухи тревисти места;

  • Гингер –Omopordon acanthiumразпространен е по сухи и каменисти места, край пътища и стопански сгради - с не ограничена използваемост;

  • Детелина червена – Trifolium pratenseразпространена из влажните тревисти места в храсталаци и изоставени канали – с не ограничена използваемост;

  • Динка – Sanguisorba officinalisс не ограничена използваемост;

  • Кърпи кожух – Colhium automnaleразпространен е по сухи тревисти места, ливади и пасища – с не ограничена използваемост;

  • Кантарион червен – Centaurium erythraea – разпространен е по всички тревисти места – с максимална използваемост;

  • Кукувича прежда – Cuscuta europaea разпространена е в зеленчуковите градини и люцернови посеви – с максимална използваемост;

  • Къпина /пълзяща храстовидна/– Rubus caesius разпространена е по хълмове, храсталаци и открити полски места – с максимална използваемост;

  • Трънка - Prunus spinosa- разпространена е из храсталаци и край пътищата - с неограничена използваемост;

    * - Кисел трън – Berberis vulgarisразпространена е край гори, пасища и из храсталаци – с неограничена използваемост;

    • Бял равнец – Achillea millefolium – разпространен е по ливади, пасища и изоставени ниви – с максимална използваемост;

    • Репей – Arctium lappaразпространен е по изоставени влажни места, храсталаци и гори – с максимална използваемост;

    • Слез Malva silvestris – разпространен е по тревни места и край пътища – с максимална използваемост;

    • Синя жлъчка – Cichorium intibus- разпространена е по сухи тревни места – с максимална използваемост;

    • Теменуга /миризлива, трицветна/ - Viola odarata, V.tricolor - разпространена е из храсти и из сухи тревни места – с ограничена използваемост;

    • Хмел – Humulus lupulusразпространен е по влажни места предимно по край реките – с не ограничена използваемост;

    • Горска ягода - Fragaria viscaразпространена е из храсталаците, поляните и сипеите – с максимална използваемост.

    - Бор бял - Pinus sylvestrisрасте по планинските склонове, създаден е чрез залесяване – ограничено използуване;

    • Бреза обикновена – Betula pendulaсрещат се еденично в ниските планински скатове, създадена е чрез залесяване – неизползваема;

    • Бряст полски Ulmus minor- среща се единично по поречията - неизползваем;

    • Бъз – Conium maculatusmрасте по поречията на реките, във влажните падини и поляни – с неограничена използваемост;

    • Върба бяла - Salix alba - расте по поречията на реките, около мочурищата и водните басейни – максимална използваемост;

    • Габър обикновен – Carpinus betulus – расте на отделни места по планинските скатове – ограничено използваем;

    • Глог /червен, черен/ - Crataegus monogyna, C.pentagynaрасте около горските масиви и по планинските пасища – максимално използваем;

    • Дрян обикновен – Cornus masрасте единично в предпланинските места – неограничено използваем;

    • Ела бяла – Albies albaразпространена е на отделни места по планинските скатове – ограничено използуване;

    • Елша черна – Alnus glutinosaсреща се по поречията на реките – с ограничена използваемост;

    • Киселица – Malus sylvestrisрасте единично по горските поляни и в горските масиви– ограничена използваемост;

    • Смърч обикновен – Picea abies расте по планинските скатове на отделни места, създаден е чрез залесяване – неизползваем;

    • Трепетлика –Populus tremulaсреща се по поречията на реките и по влажните падини – с ограничена използваемост;

    • Топола черна – Populus nigra - – среща се по поречията на реките и по влажните падини – с ограничена използваемост;

    • Чинар източен – Platanus orientalis - среща се единично в парковете – неизползваем;

    • Ясен полски – Fraxinus oxycarpa- среща се единично в парковете – неизползваем;

    • Бук обикновен – Fagus sylvatica среща се в средните скатове на планинския район – ограничено използваем;

    • Върба срещуположнолистна – Salix purpureaсреща се по единично във влажни падини – с ограничена използваемост;

    • Конски кестен – Aesculus hippocastanumсреща се покрай уличните платна и в парковете – максимална използваемост;

    • Липа /едролистна, дребнолистна, сребролистна/ - Tilia phatyphillos, T.cordata, T.tomentosa среща се в населените места, единично в земеделските земи и в смесени гори. Създадена е чрез залесяване – голяма използваемост;

    • Смрадлика – Cotinus coggygria- расте в усойни горски местности и покрай пътищата – ограничена използваемост;

    • Шипка храсталачна – Rosa corymbiferaсреща се покрай земеделските земи и пред горските масиви - пълна използваемост;

    • Леска обикновена – Corylus avellanaсреща се в падините и по речните течения в непосредствена близост до горските масиви – с ограничена използваемост.

    Легенда:


    * - с квота;

    ** - забранен за събиране;

    *** - защитен –забранен за събиране по Закона за биологично разнообразие
    2.6. Зелени площи

    Нормативно озеленяването на урбанизираните територии се определя в Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда, Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Наредба №1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на бившето Министерство на териториалното развитие и строителството. На местно ниво е изработена Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Утърчин.

    Озеленените площи се обединяват в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и лесопаркове, представляващи публична собственост. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение – гробищни паркове и защитни насаждения.

    Системата на зелените площи в населеното място представлява взаимно съгласувано разполагане на различните видове зелени и свободни площи с цел

    да се осигурят най-благоприятни хигиенни условия, декоративни ефекти и създаване на условия за отдих на населението.

    Зелената система включва следните структурни елементи: тревни площи, декоративна растителност, алеи, площадки и архитектурни декоративни елементи и съоръжения.

    Озеленяването влияе на температурата, относителната влажност, скоростта на движение на въздуха. Също така влияе върху подобряване на химичния състав на въздуха, намаляване на праха в него, както и на намаляването на шума в градската среда.

    През 2012г. е обновен централния площад на града с обща площ около 5 546дка. Ежегодно се засаждат декоративни дървета, храсти, цветя и тревни площи. Зелените площи на територията на общината са 176 дка.


    2.7. Шум

    Съгласно нормативната уредба за шума контролната функция на общинската администрация е върху шума от битови и занаятчийски дейности. Производствения шум и шума от транспортния трафик се контролира от регионалните органи на МОСВ, МЗ и МВР.

    В последния наличен доклад на РИОСВ-Плевен липсват данни за промишлени или източници на шум на територията на общината, както и за установено шумово замърсяване.

    Малко са предпоставките които влияят върху шумовото замърсяване в Община Угърчин.

    Поради твърде ограниченото развитие на промишлеността, ниската плътност на застрояване на жилища и сгради, ниската интензивност на движение определено влияе върху шумовото замърсяване в Общината, което е благоприятен фактор от гледна точка на шума.

    Източници на шум

    В градската среда основен източник на шум са транспортните средства. Някои човешки дейности в сферата на услугите също са източник на шум и създават дискомфорт у живущите около източника.



    Предприети мерки

    Със възстановените и асфалтирани централни улици в гр. Угърчин се намали значително шумовото натоварване.


    2.8 Радиационна обстановка и влияние на нейонизиращите фактори.

    Радиационната обстановка и влияние на нейонизиращите фактори е в границите на нормите за цялата община.

    На територията на града радиационната обстановка се следи от оперативен дежурен при община Угърчин. Три пъти дневно с рентгенометър-радиометър РР-51М се измерва бета и гама лъчение, отчитани в Р/час. Нормалният гама-фон за България е около 0,030 мР/ч. За гр.Угърчин показанията варират 0,020 – 0,025 мР/ч.

    Няма данни за нейонизиращи лъчения и влияние върху хората и околната среда.


    3. икономически фактори
    3.1. Промишленост
    По големи предприятия на територията на общината са: -ЕТ ”Веси-Петър Цачев”, ЕТ ”Цеци - Иванка Вълчева”, ”Петрови” ООД, ЗП ”Пенко Лисичков” - зърнопроизводство; Кооперация ”Доверие” и “Кооптърговия” - с. Лесидрен, животновъдство, производство на колбаси и търговия; “Сюприим инвест” ЕООД - животновъдство; “Технолескомерс” ЕООД, “Мичев” ЕООД, “Цвети мир” ООД, ЕТ ”Биляна - Дочо Шахънски”, “Паралди” ЕООД, “Алдекс”- дърводобив и дървообработване; “Булскал - Иво Манов”- добив на каменни плочи; “Корнел” ООД, “Истар Еко консулт” ООД и “Герада” - опаковане на ядки, малини, зеленчуци и производство на екологично чист мед; “Дипантекс”-шивашка дейност.

    Много слаба е конкурентноспособността и възможностите за присъствие на външни пазари. Недостатъчен е притокът на чуждестранни инвестиции в община Угърчин. За периода 2009-2011 г. са привлечени 72,8 хил. евро.3 С белгийски чуждестранни инвестиции е създадена „Дипантекс” - шивашко производство за Угърчин и региона на съседните общини.

    В следващите години основен приоритет на общинската е създаването на условия за привличане на местни и чуждестранни инвестиции, за да се и разкрият нови работни места и да се подобри жизнения стандарт на населението.

    Предприятията са с неефективно производство, с висока себестойност и цена на продукцията. Материалната база е остаряла. Няма инвестиции в нови производства и технологии. За да се развиват повечето отрасли на промишлеността е необходима техническа инфраструктура, квалифицирана работна сила, суровини, подходящи природно-климатични условия и предприемчивост.



    През 2011 г. в община Угърчин 30 % от наетите лица по служебно и трудово правоотношение са в отрасъл „Преработваща промишленост”. За отрасловата структура на промишленото производство може да се съди по обема на произведената промишлена продукция, нетните приходи от продажби и броя на наетите лица. През 2007 г. на територията на общината функционират 13 предприятия от отрасъл „Промишленост”. Техният брой нараства на 17 през 2011 г. (таблица 9.).


    Години__Предприятия__(бр.)__Нетни_приходи_от_продажби_(хил._лв.)'>Години

    Предприятия

    (бр.)

    Нетни приходи от продажби (хил. лв.)

    Заети лица

    (бр.)

    ДМА

    (хил. лв.)

    2007

    13

    5977

    195

    4149

    2008

    19

    7712

    270

    4586

    2009

    18

    7584

    280

    6053

    2010

    19

    8405

    264

    6872

    2011

    17

    7459

    265

    2113


    Таблица 9: Основни показатели за предприятията от отрасъл „Промишленост” за община Угърчин за периода 2007-2011 г.
    Броят на заетите лица в отрасъл „Промишленост” в община Угърчин се увеличава от 195 души през 2007 г. до 265 души през 2011 г. (фиг. 3.). За периода 2007-2011 г. средногодишният брой на заетите лица нараства с 18 души. Средногодишният темп на прираста показва, че заетите лица в промишлеността се увеличават с 8%. На един процент от прираста съответства увеличаване на заетите лица с 3 души.


    Фиг. 3. Динамика на заетите лица в отрасъл „Промишленост” на територията на община Угърчин за периода 2007-2011 г.
    Нетните приходи от продажби на фирмите от отрасъл „Промишленост” в общината са 5977 хил. лв. през 2007 г. и се увеличават до 7459 хил. лв. през 2011 г. (фиг. 4.). Средногодишното увеличаване на нетните приходи от продажби на промишлените фирми е с 370,5 хил. лв., а средногодишният темп на прираст показва нарастване на приходите от продажби с 5,7%. На един процент от прираста се падат 74,2 хил. лв. нарастване на нетните приходи от продажби. Проследяването на динамиката на нетните приходи от продажби показва устойчива тенденция към нарастване, която ако се запази в следващите години, ще е предпоставка за стабилизиране на местната икономика, за намаляване на безработицата и за увеличаване на заетостта.


    Фиг.4. Динамика на нетните приходи от продажби в отрасъл „Промишленост” на територията на община Угърчин за периода 2007-2011 г.
    Дълготрайните материални активи на фирмите от отрасъл „Промишленост” в общината са за 4149 хил. лв. през 2007 г. и намаляват до 2113 хил.лв. през 2011 г. За периода 2007-2011 г. ДМА на фирмите намаляват средно с 509 хил. лв. Средногодишният темп на прираст на ДМА във фирмите е 15,6% като на 1% съответства намаляване на активите с 54,15 хил. лв.

    На промишлените предприятия от община Угърчин се падат около 2,2 % от всички промишлени предприятия на територията на областта (таблица 10). Относителният дял на нетните приходи от продажби на промишлените фирми в община Угърчин за целия период са под 1%, от което следва, че промишлеността не е доминиращ отрасъл на местната икономика.





    Години


    Предприятия

    Нетни приходи от продажби

    Заети лица

    ДМА

    2007

    1.6

    0.6

    1.0

    0.8

    2008

    2.2

    0.8

    1.4

    0.8

    2009

    2.2

    1.0

    1.8

    1.0

    2010

    2.4

    1.0

    1.8

    1.1

    2011

    2.2

    0.8

    1.8

    0.3

    Таблица 10: Относителен дял на основните показатели за промишлеността на община Угърчин спрямо показателите за промишлеността в област Ловеч за периода 2007-2011 г.

    За периода 2007-2011 г. броят на заетите в подотрасъл „Производство на хранителни продукти, спиртни напитки и тютюневи изделия” е намалял. През 2010 г. работещите предприятия са 5, а през 2011 г. са 4. Тези фирми се занимават с производството на хляб и хлебни изделия, на месо и месни произведения, на мляко и млечни продукти.

    Броят на заетите лица в производството на хранителни продукти намалява от 175 души през 2009 г. на 136 души през 2010 г. Намаляването на броя на заетите лица в тези фирми, особено през 2009 г. е повлияно от икономическата криза, в резултат на която се свива потреблението и се намалява производството. Нетните приходи от продажби на фирмите намаляват от 6179 хил. лв. през 2009 г. на 6063 хил. лв. 2010 г. ДМА на фирмите от този подотрасъл нарастват от 5059 хил. лв. на 5874 хил. лв.

    За развитието на промишлеността в община Угърчин могат да се направят следните ИЗВОДИ:



    • В промишлените предприятия в общината работят около 30% от заетите лица от общината;

    • Нетните приходи от продажби на фирмите от отрасъл „Промишленост” в общината са 5977 хил. лв. през 2007 г. и се увеличават до 7459 хил. лв. през 2011 г.

    • Дълготрайните материални активи на фирмите от отрасъл „Промишленост” в общината се намаляват наполовина.

    • Ниска конкурентоспособност на фирмите и на произвежданата продукция.

    • На промишлените предприятия от община Угърчин се падат около 2,2 % от всички промишлени предприятия на територията на областта.

    • Относителният дял на нетните приходи от продажби на промишлените фирми в община Угърчин за целия период са под 1%, от което следва, че промишлеността не е доминиращ отрасъл на местната икономика.

    Местната администрация трябва да съдейства на бизнеса, като направи всичко необходимо за повишаване на инвеститорския интерес към общината. За успешното развитие на промишлеността в община Угърчин могат да се използват възможностите за финансиране, които се предоставят по различни европейски програми. По оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.” се предоставят средства за технологична модернизация на производството, за внедряване на иновативни продукти, процеси и технологии; за въвеждане на международно признати стандарти за качество и системи за управление в предприятията, намаляване на енергийната консумация и др. За повишаване квалификацията на персонала, за преквалификация и за усвояване на нови професии може да се използват възможностите, които предоставя ОП „Развитие на човешките ресурси”.

    По-важните проблеми, на които трябва да се обърне внимание, са следните:



    • повишаване конкурентоспособността на произвежданата продукция;

    • недостатъчно успешно въвеждане на иновации и модернизация на производствата;

    • високата енергоемкост на производството;

    • занижена инвестиционна активност;

    • ниска квалификация на работната сила;

    • ниско заплащане и липса на мотивация на персонала;

    • недостатъчна популярност на произвежданите продукти.



    3.2. Селско стопанство

    Селското стопанство е важен отрасъл на българската икономика, тъй като осигурява продоволствената сигурност на населението, необходима за неговото изхранване, създава заетост и допринася за балансирано териториално развитие. Структурата на селското стопанство зависи от природо-климатичните условия, почвите и релефа на територията на общината.

    Екологично-чистият район на община Угърчин благоприятства развитие на органично животновъдство и земеделие. Благоприятните климатични условия в общината са добра предпоставка за обособяване на района като преработвателна и хранително-вкусова промишленост за сливи, ябълки и други.

    Промените, които настъпиха в икономиката на общината в резултат на прехода към пазарно стопанство дадоха отражение и върху развитието на земеделието. Извърши се поземлена реформа и собствениците получиха нивите и горите си.



    Използваната земеделска площ в общината по данни от преброяването през 2012г. е 273 608 дка. В периода 2007-2012 г. структурата на земеделската земя се запазва като площта като се забелязва тенденция на годишно увеличение на заетата от ниви земеделска земя, която увеличава с 1 % дела си и през 2012 г. заема 52 % от заетата земеделска земя. Тенденцията при ливадите,пасищата и мерите е положителна за развитието на земеделието в общината като делът им намалява с бавни годишни темпове. Заетите земи с трайни насаждения запазват своя относителен дял.


    Година

    Земеделска земя (дка)




    Ниви

    Ливади, пасища, мери

    Трайни насаждения

    Общо

    2007

    138244

    123938

    10057

    272239

    2008

    138244

    123938

    10057

    272239

    2009

    141734

    120525

    9650

    271909

    2010

    141734

    120525

    9650

    271909

    2011

    141734

    120525

    9650

    271909

    2012

    142359

    121176

    10073

    273608


    Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4   5   6   7   8




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница