П ра в и л н и к за организация

Глава първа

I. Общи положения

Чл.1.(1) В Техническия университет (ТУ) – Габрово се извърш­ва обуче­ние след завършено средно образование за получа­ва­не на:

1.образователно–квалификационна степен (ОКС) „бакалавър”:

1. 
   „професионален бакалавър по ...” със срок на обучение не по – малък от 3 години;
   
2. 
   „бакалавър” – със срок на обучение не по – малък от 4 години;
   

1. 
   със срок на обучение не по – малък от 2,5 години за придобилите ОКС „бакалавър” по т. 1, буква”а”;
   
2. 
   със срок на обучение не по – малък от 1 година за придобилите ОКС „бакалавър” по т. 1, буква”б”.
   

Чл.3. ТУ – Габрово провежда обучение за повишаване на квалификацията:

1. В Центъра за следдипломна квалификация (ЦСДК) се из­вър­шва обучение за специализация и повишаване на квали­фи­ка­цията. Обучението се регламентира от Правилник за устройство и дейността на ЦСДК.

2. В Центъра за професионално обучение (ЦПО) се провежда обучение за придобиване на нова професионална квалификация. Въпросите се регламентират в Правилник за устройството и дейността на ЦПО.

Чл.4.(1) Обучението в ТУ се финансира от държавата и (или) фи­зи­чески и юридически лица, като формите на обучение са ре­дов­на, задочна и дистанционна.

(2) За студенти, докторанти и специализанти се приемат бъл­гарс­ки и чуждестранни граждани, които отговарят на усло­вията за за­вършено образование.

(3) Условията и редът за приемане на студенти за обуче­ние в ТУ се определят в Правилник за приемане на студенти, който ежегодно се приема от Академичния съвет (АС) и се публикува.

Чл.5.(1) Учебната дейност се организира, ръководи и кон­тро­­ли­ра от Заместник-ректор, който се отчита ежегодно в АС.

(2) Помощен орган на АС за организиране и управле­ние на учебната дейност е Учебният съвет.

(3) Учебният съвет включва: Заместник-ректорът по учеб­на­та дейност – председател и членове: деканите на факултети и на­чалника на Сектор учебна дейност.

(4) Учебният съвет внася за утвърждаване в АС:

1. становище по графика за учебния процес;

2. нормативи за натоварване на преподавате­лите;

3. обобщени параметри при разработката на учеб­на­та до­ку­мен­тация в различните професионални направле­ния и сте­пени;

4. становище по предложените учебни планове от факултетните съвети (ФС) преди раз­глеждането им в АС;

5. други въпроси, свързани с учебната дейност.

Чл.6.(1) Учебната дейност се осъществява от академичен със­тав, ор­ганизиран в катедри.

(2) Обучаващите катедри:

1. 
   поддържат преподавателски екипи и материална ба­за за оси­гуряване на учебния процес по дисциплините, които са им въз­ло­жени с решение на АС;
   
2. 
   отговарят за качеството на учебния процес и ака­де­мич­ния състав за осигуряване на учебния процес по дис­цип­ли­ните от т. 1.
   

1. изпълняват дейностите на обучаващите катедри по ал. 2;

2. отговарят за реализирането на учебния план на специалностите, възложени им от АС;

3. организират маркетинга на специалностите, прак­ти­чес­кото обу­чение, дипломирането, оценяването и ак­ре­ди­та­ция­та на специал­нос­тите по т. 2.

II. Учебна документация
Чл.7.(1) Обучението на студентите по всяка специалност и степен се из­вършва по утвърдена учебна документация.

(2) Учебната документация включва квалификационна харак­те­ристика, учебен план, учебни програми, характеристики на изучаваните дис­цип­ли­ни и график на учебния процес. Приемането й се придружава с ре­ше­ния на катедрени съвети (КС), ФС и АС.

(3) Възлагането на разработката на учебната докумен­тация се извършва с решение на АС.

(4) Учебната документация за дадена специалност се раз­­ра­бот­ва в съот­вет­ствие с държав­ните изисквания за съответната сте­пен и основните пара­метри, приети от АС, от:

1.профилиращите катедри – квалификационна характеристика, уче­бен план и списък на обучаващите катедри по всяка спе­циал­ност;

2. обучаващи катедри – учебни програми и характеристики по отделните дис­цип­лини;

3. Сектор учебна дейност – график на учебния процес.

Чл.8.(1) Квалификационната характеристика определя съ­дър­­жа­ни­ето и структурата на учебния план. Тя включва:

1. цел на обучението;

2. знания и умения, които трябва да придо­бият обучаемите;

3. области на реализация на подго­твените спе­циалисти.

(2) Квалификационната характеристика се оформя съг­ласно Приложение 1.

Чл.9.(1) Учебният план е основен документ, който съдържа:

1. наименование на специалността;

2. обра­зователно-квалификационна степен;

3. професионална квалификация;

4. професионално направление;

5. фор­­ма на обучение;

6. срок за обучение;

7. задължителни, избираеми и факул­татив­ни дис­­циплини;

8. форми на контрол;

9. общ хорариум по вид ауди­тор­на заетост за всяка учебна дисциплина, разпределена по семестри;

10. форми за практическо обучение;

11. кредити за всяка дисциплина;

12. начин на приключване на обучението – дип­ломна работа или държавен из­пит.

(2) Учебният план се оформя съгласно Приложение 2.

Чл.10.(1) Учебните програми се изработват по образец (При­ложение 3) и съдържат:

1. титулна страница;

2. анотация;

3. хора­риум по учебен план;

4. теми за лекции, семинарни и лабораторни упражнения с кратко съдържание;

5. съдържа­ние и изисквания към курсови работи и проекти;

6. форми и процедури за оценяване на зна­нията;

7. списък на литературата за подготовка.

(2) Учебното съдържание на всяка дисциплина се орга­ни­­зира в относително обособени части (модули), които включват минимум 15 академични часа ау­ди­торна заетост.

(3) Характеристиките на учебните дисциплини се оформят по образец (Приложение 4).

Чл.11.(1) Графикът на учебния процес съдържа:

1. начало на учеб­­­ните занятия;

2. продължителност на учебните семестри;

3. ре­дов­ни, поправителни и ликвидационни сесии;

4. периоди за ваканции, практики, разработка, рецензиране и защита на дипломните работи и провеждане на държавни изпити.

(2) Графикът на учебния процес се изготвя ежегодно от Сектор учебна дейност за всяка форма и степен на обучение и се утвър­ждава от АС.

Чл.12.(1) Учебната документация на специалността се утвърждава по следния ред:

1. разработване и обсъждане в катедрите, имащи отношение към обучението;

2. обсъждане и приемане от Катедрения съвет на про­фи­ли­ращата катед­ра;

3. приемане на учебната документация във ФС заедно със списъците на обучаващите катедри и во­де­щи­те преподаватели;

4. утвърждаване на квалификационната характеристика и учеб­­­­ния план от АС.

(2) Утвърждаването на учебния план и квалифика­цион­на­та ха­рак­теристика от АС е задължително условие за прие­ма­не­то на сту­денти и провеждането на учебния процес по дадена специалност

III. Организация на учебната дейност

Чл.13.(1) Обучението по всяка специалност се организира в съот­вет­ствие с учебния план в учебни години, по семестри.

(2) Обучението за всяка учебна година се провежда в два се­мес­търа по утвърден от АС график на учебния процес.

Чл.14. (1) Обучението на студентите се провежда чрез:

1. лекции, семинарни и лабораторни упражнения, кур­­со­ви работи и курсови проекти;

2. практическа подготовка;

3. консултации и организирана извънаудиторна ра­бо­­та;

4. дипломни работи или държавни изпити.

(2) Лекциите се изнасят пред учебни потоци, включ­ващи студенти, които изучават определена дисци­плина по една и съ­ща учебна програма.

(3) Семинарните упражнения се провеждат по учебни групи, ла­бораторните упражнения – по учебни подгрупи, а курсовите работи и проек­ти – по подгрупи.

(4) Лекциите и упражненията по отделните дисциплини се про­­веждат от преподаватели, отговарящи на изискванията на ЗВО.

Чл.15. Сектор учебна дейност е административно звено, което осъществява организацията на учебната дей­ност. Неговите функции са:

1. определя броя потоци, групи и подгрупи по курсове и специалности в съответствие с нормативите, приети от АС;

2. приема заявките от катедрите, изготвени в съответствие с учебните планове, подписани от ръково­дител катедра и изготвя разписи за учебните занятия на студентите, ре­дов­но и задоч­но обучение, по семест­ри, за всеки курс и спе­циалност, които се утвърждават от ЗРУД;

3. координира връзките между факултетните канце­ла­рии, катедрите и другите административни звена в Уни­вер­­си­тета;

4. изготвя графиците за учебния процес и изпитните сесии за различните форми на обучение;

5. събира и съхранява формите за планиране и отчитане на учебното натоварване на преподавателите;

6. подготвя заповеди за:

- приключване на семестрите;

- брой групи, подгрупи и потоци; брой студенти;

- учебната натовареност на преподавателите;

7. следи за изпълнението на нормативите за учебната заетост;

8. изготвя обобщена статистическа информация за броя на обучаваните студенти в Университета и друга допъл­ни­телна информация;

9. отговаря за подготовката и провеждането на кан­ди­­­­дат­­студентския прием в ТУ;

10. поддържа база данни за учебни планове, препо­да­ватели и зали в информационната система.

Чл.16. Факултетните канцеларии са административни зве­на, непос­редствено подчинени на Декана на факултета, които:

1. обслужват учебната дейност по специалности и степени във фа­­култета;

2. осъществяват връзките със Сектор учебна дейност и ка­тедрите;

3. водят на отчет изпитното състояние на студентите;

4. записват студентите, съставят и съхраняват сту­ден­­­т­ските досиета;

5. подготвят дипломите за завършено образование и ор­га­ни­зи­рат тържественото им връчване;

6. подготвят необходимата документация за обслуж­ване на сту­дентите;

7. нанасят извинените от Декана отсъствия на студентите в студентските книжки в тридневен срок;

8. извършват и други дейности, възложени от Декана.

Чл.17.(1) Обучението по специалности се организира от катедрите.

(2) Профилиращите катедри:

1. извършват разпределение на студентите по избираеми дисциплини един месец преди края на пред­ходния семестър въз основа на писмени молби и приети от АС нормативи;

2. предоставят списъците на студентите по избираеми дисциплини на факултетните канцеларии и Сектор учебна дейност.

(3) Обучаващите катедри:

1. изготвят списъци на студентите, писмено заявили желание за изучаване на факултативни дисциплини до един месец преди края на предходния семестър съгласно нормативи, определени от АС;

2. предоставят списъци на групите за обучение по факул­та­тив­ните дисциплини на факултетна канцелария и Сектор учебна дейност.

(4) Дисциплините, записани от студентите като факул­та­тив­ни, стават за тях равнопоставени със задължителните и изби­раемите по отношение на заверки и условия за премина­ва­не в по-горен курс.

Чл.18.(1) Възлагането и контролът на извънаудиторната работа са за­дъл­жителни по всички дисциплини.

(2) Консултациите се планират в размер на 4 часа седмично, като времето за провеждането им се обявява в катедрата.

IV. Практическо обучение
Чл.19.(1) Практическото обучение включва учебна практика (УП) и учебно – производствена практика (УПП), съдържанието и продължителността на които се определя в учебните пла­нове и програми.

(2) Изпълнението на изискванията за практическото обу­че­ние е необходимо условие за преминаване в по-горен курс. Незачетената практика се приравнява към един непо­ло­жен изпит.

(3) Организацията и провеждането на практическото обуче­ние се из­вършва от профилиращата катедра за специалността.

(4) УП и УПП се провеждат по учебни групи, подгрупи, обособени гру­пи и подгрупи или индивидуално в ТУ, организации или ве­домства.

(5) От УП могат да бъдат освободени сту­ден­ти, за­вършили средни училища с необходимата практи­чес­ка под­го­тов­ка. Тя се установява с дипломата за средно образо­вание и след про­веж­дане на събеседване с ръководителя на практиката.

Чл.20.(1) Методическото ръководство на практиките се осъ­щест­вя­ва от преподаватели от ТУ и квалифицирани спе­циалисти от съот­вет­­на­та фирма, дружество или ведомство.

(2) Катедрите, които организират практическо обуче­ние, из­вършват следното:

1. определят постоянни отговорници за практ­и­че­ско­то обу­че­ни­е;

2. определят ежегодно преподаватели и помощен пер­со­­нал за провеждане на практическото обучение през теку­щата учебна година и ги внасят за утвърждаване във ФС;

3. осигуряват необходимата техника, планират, заявя­ват и доставят консумативи и материали за практиката;

4. осъществяват контакти с фирми за осигуряване на гру­по­­во практическо обучение;

5. дават обобщена информация и подготвят материа­лите за отчитане на проведената практика, посочват имената на студентите с незаверена практика, изготвят доклад до Декана за хоно­­ру­ване на помощния персонал и външни ръководители.

(3) Постоянните отговорници по практическото обуче­ние:

1. разпределят студентите, подлежащи на практи­чес­ко обу­че­ни­е;

2. изготвят списъци на студентите, разпределени по мес­та за провеждане на практиката и ги представят във факул­тет­ната канцелария;

3. провеждат инструктаж с преподавателския и помо­щ­­ния пер­­сонал, пряко ангажиран с практическо обучение през те­кущата година;

4. осъ­ществяват връзка с ръководството на факултета, организациите и ведомствата по въпросите на практическото обуче­ние;

5. планират необходимите работни места, помощен персонал, материали и консумативи и правят заявки за осигуряване на средствата.

(4) Преподавателите, отговорници за текущото провеж­дане на прак­тическото обучение през учебната година:

1. се запознават със списъците на студентите, подлежа­­щи на прак­тическо обучение и с учебната програма и пла­ни­рат ор­­га­ни­зацията и провеждането на практиката;

2. информират студентите за формите и съдър­жа­ни­ето на прак­­тическото обучение, реда за освобождаване и зачи­та­не на практиката;

3. инструктират студентите и раздават дневници за от­читане на индивидуалното и груповото практическо обуче­ние;

4. провеждат изпита и заверяват студентските книжки.

(5) Помощният персонал, ангажиран с практическо обу­чение:

1. подготвя материалната база и доставя необходи­мите материали, консумативи и апа­ра­ту­ра;

2. провежда начален инструктаж на студентите по тех­ника на безопасността;

3. провежда практическо обучение на студентите.

(6) Факултетната канцелария:

1. размножава дневниците за отчитане на практиките и ги пре­дава на отговорниците;

2. отразява проведената практика в информационната сис­те­ма;

3. осъществява кореспонденцията между катедрите и Декана по въпросите на практическото обучение;

4. представя на профилиращите катедри изпитни протоколи за зачи­та­не на практическото обучение.

V. Изпитни сесии и оценяване на знанията

Чл.21.(1) Проверката и оценката на знанията на студентите се из­върш­ват в съответствие с формите, предвидени в учебните планове и програми, като основната форма на оценяване е писменният изпит.

(2) Оценяването на студентите се извършва семестриално и се­сийно, съгласно Правилата за оценяване знанията и уменията на студентите от ТУ-Габрово.

Чл.22.(1) Изпитите се провеждат през редовни, поправителни и лик­­­­видационни сесии, определени в графика на учебния про­цес.

(2) По предложение на студентите, съгласувано с препо­да­ва­те­лите, за всяка редовна изпитна сесия от сектор Учебна дейност се изработва календарен график за изпитите по групи, който се ут­върж­дава от Ректора.

(3) Оценките от изпитите за всяка дисциплина се на­насят в сту­дентските книжки, изпитни протоколи и главни книги, които се под­готвят от факултет­ните канцеларии.

Чл.23.(1) През изпитните сесии студентите имат право на три явя­ва­ния на всеки изпит.

(2) Деканът, по изключение и по уважителни причини, може да разреши извънсесийно явяване на изпити с индиви­дуални про­то­ко­ли.

(3) С разрешение на Декана всеки студент може да се яви на изпит за повишаване на оценката по време на поправителната и лик­видационната сесии на текущата учебна година, като получената оценка е окончателна.

(4) Бременни студентки и студентки-майки с деца до 6-годиш­на възраст, студенти с над 70% инвалидност, военноинвалиди, кръгли сираци и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за деца без родителски грижи имат право на перманентна изпитна се­сия, като се явяват на изпитите с индивидуален протокол.

(5) Студентите с неположени изпити от пред­ходни години могат да се явяват с индивидуален протокол през семестъра на дати, определени за изпити на за­доч­ните студенти.

Чл.24.(1) Текущият контрол се използва при оформяне на семестриалната оценка по дисциплината.

(2) Текущият контрол се осъществява чрез контролни и домаш­ни работи върху лекционния материал, чрез работата на студентите по време на упражнения, тестове, курсови работи и др. Той трябва да мотивира ритмичност, системност и творческо усвояване на учебния материал.

(3) При резултат от текущия контрол през семестъра над Мн. до­бър (5.00), студентът може да се освободи от изпита по дис­цип­лината през сесията.

Чл.25.(1) Текущата оценка се оформя от проведения те­кущ контрол върху подготовката на студентите през семестъ­ра.

(2) Текущата оценка се оформя и нанася в изпитния протокол до започване на изпитната сесия от титуляра на дис­циплината.

Чл.26.(1) Изпитите се провеждат задължително от титуляра на дисцип­лината в присъствието на асистент.

(2) При отсъствие на титуляра на дисциплината по уважителни причини (болест и др.), ръководителят на катедрата определя пре­подавател, който да проведе изпита като ин­фор­ми­ра писмено Декана.

(3) При особени случаи и при подадена молба от студент деканът на факултета, където се обучава студента, назначава комисия от преподаватели за провеждане на изпита. В тази комисия не участва засегнатият преподавател.

(4) Писмените работи от изпитите се съхраняват за срок, не по – малък от 1 година от провеждането им.

(2) На редовна изпитна сесия имат право да се явят студентите, получили семестриална заверка.

(3) Студент, който не получи необходимите подписи по дисцип­лините за съответния семестър, не получава заверка в студент­ска­та книжка и прекъсва обучението си по незаверен семестър. Този семестър се презаписва.

(4) Деканът извинява студентските отсъствия при подадена молба от студента:

1. отсъствията по болест се извиняват в едноседмичен срок от датата на издаване на валидни медицински документи;

2. отсъствията по семейни, религиозни причини; за участие в студентски мероприятия извън града и други уважителни причини се разре­ша­ват и извиняват предварително.

3. извинените отсъствия за една учебна година са не повече от 30 дни за редовните студенти и 7 дни- за задочните студенти.

4.отсъствалите студенти допълнително извършват пропуснатите лабораторни и семинарни упражнения, и практически занятия по ред определен от съответната катедра и с разрешение на Декана.

(5) Възложеното задание за курсова работа (КР) е условие за получаване на подпис по дисциплината. КР трябва да бъде предадена преди изпита по съответната дисциплина.

(6) Студент, който е изпълнил курсовия си проект, но не го е защитил успешно, получава заверка за курсовия проект и слаба оценка, която може да поправи до края на ликвидационната сесия. При неуспешна защита през новата учебна година се получава ново задание.

(7) Деканът може да завери семестъра на студент, който по уважителни причини не е изпълнил задълженията си по една дисцип­лина. Такава заверка се допуска еднократно за целия курс на след­ване. Студентът изпълнява всички необходими задължения по тази дисциплина през следващата учебна година, след което се допус­ка до изпит по нея.

(8) Всяка катедра изготвя списък на студентите, които не получават подпис по определена дисциплина и го пред­ставя във факул­тетната канцелария в срок до приключване на учебните занятия за се­местъра.

Чл.28. (1) Студентите се явяват на изпити по групи, в съответ­ствие с утвърдения график на изпитните сесии.

(2) Студентите, които нямат възможност да се явят на изпити в определения график поради заболяване или други уважителни при­чини, могат да ги положат в срок, определен от Декана на фа­кул­тета.

(3) Студентите от редовно и задочно обучение не могат да по­лагат повече от един изпит на ден.

Чл.29.(1) На ликвидационната сесия се допускат студенти с неположе­ни изпити от текущата и минали учебни години.

(2) На студентите, неположили изпитите си на ликвидационната се­сия поради заболяване или други уважителни при­чини, удос­то­ве­рени със съответните документи, могат да се разрешат от Декана до­пълнителни дати, съобразени с графика на учеб­ния процес.

(3) Не се разрешава явяване на задочни студенти на изпити по вре­ме на очни занятия.

Чл.30.(1) Студентите прекъсват обучението си за една година със заповед на Ректора по следните причини:

1. болест;

2. майчинство;

3. слаб успех;

4. незаверен семестър;

5. не внесена семестриална такса за обучение в определения срок;

6. семейни;

7. други уважителни причини.

(2) Прекъсването поради слаб успех се разрешава само веднъж през целия курс на обучение.

(3) Чрез писмена молба и представени документи, сту­дентите могат да прекъснат обучението си по здравословни и лични причини. Общият брой на прекъсванията по време на курса на следване не може да бъде повече от два.

(4) За да продължат обучението си в по-горен курс студентите, прекъснали обучението си, са длъжни през време на пре­къс­ва­нето да изпълнят съответните задължения по дисциплините, по кои­то имат заверка и да положат невзетите изпити.

(5) При системно нарушаване на учебните задължения, студен­тът се отписва от Университета със заповед на Ректора.

(6) Отписаните студенти възстановяват студентските си пра­ва за втори и по – горен курс чрез кандидатстване по същата специалност и форма на обу­че­ние.

(7) При тежко боледуване и други крайно уважителни причини по предложение на Декана, Ректорът може да раз­реши прекъс­ване на обучението, но общо не повече от 5 години.

VII. Преминаване и записване в по-горен курс
Чл.31.(1) В по-горен курс преминават студентите, положили успешно всички изпити за годината по учебен план.

(2) Студентите от бакалавърската степен с два неположени изпита могат да преминават ус­ловно в по-горен курс.

Чл.32.(1) Записването на студентите в по-горен курс се из­вър­­шва при:

1. успешно полагане на изпитите от предходната го­ди­на или условно – с два неположени изпита, като един от тях след първи курс може да бъде от предходен курс ;

2. представен документ за платена такса;

3. декларация за здравно осигуряване, за редовно обучение.

(2) Записването се извършва индивидуално, като то се регистрира в студентската книжка с дата, подпис на Декана и печат на фа­кул­те­та.

Чл.33. На студентите напуснали Универ­ситета през семес­търа, внесе­ните такси за обучение не се въз­становяват.

Чл.34.(1) Сроковете за записване на студентите се посочват със заповед на Ректора.

(2) Незаписалите се студенти в обявените срокове пре­късват обу­чението си със заповед на Ректора за срок от една година или се отписват.

VIII. Дипломиране

Чл.35. Обучението по образователно-квалификационните степени „профвсионален бакалавър по ... ”, “бакалавър” и “магистър” завършва съгласно учебния план на специалността със защита на дипломна работа (ДР) или държавен изпит (ДИ).

Чл.36.(1) Дипломирането чрез ДР се организира от профилиращата катедра, която:

1. събира, утвърждава и обявява на студентите теми за диплом­ни работи до началото на последния семестър;

2. разпределя студентите по теми и научни ръководители;

3. изготвя заданията за дипломи работи по образец (Приложение 5) и ги представя на Декана за утвърждаване;

4. осигурява условия за работата на дипломантите;

5. подготвя заповеди за рецензиране на ДР и за включване в дипломна защита пред Държавна изпитна комисия (ДИК);

6.Подготвя информация за издаване на Европейско дипломно приложение;

7. води книги за дипломираните студенти от различните фор­­ми на обучение и съхранява дипломните работи минимум 3 години;

8. поддържа картотека на дипломантите от всеки випуск;

9. прави предложения пред Декана за награждаването на най-добрата ДР, първенците и отличниците на специал­ност­та;

10. ръководителят на профилиращата катедра:

- заверява заданието за дипломна работа;

- утвърждава предложението за назначаване на рецензенти;

- решава случаите за удължаване срока или смяна на темата на ДР.

(2) Научният ръководител:

1. консултира студентите за съдържанието на ДР, подготвя за­данието и при нужда предлага консултанти;

2. осигурява на дипломанта условия за разработване на диплом­на­та работа, оказва научна и методична помощ при раз­ра­бот­ването и контролира сроковете, обема и качеството на изпълнението й;

3. преглежда завършената ДР, удостоверява с подписа си изпълнението на заданието и предлага рецензент;

4. съдейства на дипломанта при подготовката на представянето на ДР на официалната защита;

5. заверява молбата на студента до ръководителя на катедрата за забавяне изпълнението на дипломната работа по обек­­тивни или субективни причини и предлага удължава­не на срока или смяна на темата.

(3) Научният консултант съдейства на дип­ло­ман­та при разработването на ДР.

(4) Дипломантът:

1. представя служебна бележка от факултетната канцелария за изпълнени задължения по учебен план, 2 снимки и попъл­ва личния си картон за картотеката на специалността;

2. оформя ДР във формат А4, включваща лицева корица (Приложение 6), заглавна страница (При­ло­жение 7), утвърдено задание и изложение, съдържащо:

- изясняване същността на проблема чрез литературна и па­тентна справка;

- формулиране на цел, основни задачи, методи и сред­ства за постигане на целта;

- извършените проектантски, конструкторски, тех­но­ло­гич­ни, организаторски, икономически и др. дейности, не­обходими за изпълнение на заданието;

- списък на използваната литература (Приложение 8).

3. приложенията могат да се представят подвързани към ДР или отделно и включват чертежи, снимки, графики, компю­тър­ни програми, документи с резултати от измерване, внед­ря­ване и др.

(5) Рецензентът след подробно запознаване с ДР изготвя в 7 дневен срок рецензия, съдържаща мнение относно:

1. 
   актуалност и приложимост на темата;
   
2. 
   оценка на използваните методи, средства, получените резул­тати, стила и оформлението на обяснителната записка и приложението;
   
3. 
   приносите, положителните страни, допуснатите пропуски и грешки;
   
4. 
   заключение за допускане или недопускане до дипломна за­щи­та.
   

1. провежда публична защита за всяка дипломна работа, включ­ваща презентация, прочитане и отговор на рецензията, въпроси и отговори на ДИК;

2. провежда закрито заседание за оценяване на дипломната ра­бота с две оценки – за изпълнение и за защита и ги нанася в протоколната книга;

3. съобщава публично оценките на ДР пред дипломантите и гос­­тите;

4. при незадоволителни оценки на ДР решава дипломантът да се яви на допълнителна защита с или без доработване на ДР или препоръчва на катедрата възлагане на ново дип­­­ломно задание;

5. оценките на ДИК са окончателни и не подлежат на ко­рек­ция.

(7) Дипломантите, разработващи дипломни работи в чужбина ги регистрират и защитават при условията на този Правилник.

Чл.37.(1) Удължаването на срока за предаване на ДР до 1 година се разрешава от ръководителя на катедра по молба на студента и/или доклад на научния ръководител 15 дни преди изтичане на крайния срок при:

1. продължително отсъствие на научния ръководител;

2. отсъствия на дипломанта (в хипотезата на чл.27, ал.4,т.2);

3. неосигурени условия за изпълнение на ДР.

(2) ДР, представена по неуважителни причини след опре­де­ле­ния срок се:

1. анулира и дипломантът получава ново задание;

2. отлага за защита през следващата сесия.

Чл.38.(1) Дипломирането чрез ДИ се организира от профилиращата катедра, която:

1. 
   приема на катедрен съвет въпросник за ДИ, съставен от хабилитирани лица, който се утвърждава от Декана;
   
2. 
   предоставя въпросника на студентите преди края на по­следния семестър;
   
3. 
   изготвя график за провеждане на ДИ, който се обявява не по-късно от 10 дни преди началото на изпитната сесия;
   

(2) Дипломантът представя служебна бележка от факултетна­та канцелария за изпълнени задължения по учебен план, молба, 2 снимки и попълва личния си картон за картотеката на специалността.

(3) ДИК провежда ДИ в две части – писмена и устна:

1. писмената част включва:

- изтегляне на изпитен вариант пред целия състав на ДИК;

- разработване на изпитните въпроси в про­дъл­же­ние на 4 часа;

- независима проверка от двама члена на ДИК, като при разлика в оценките от една единица работата се оценява от трети член на ДИК;

2. на устен изпит се:

- допускат дипломанти, получили на писмената част оцен­ка не по-малка от среден (3);

- провежда събеседване по въпросите от писмената част;

3. оценките от ДИ са окончателни и не подлежат на корекция.
(4) писмените работи от ДИ се съхраняват от катедрата за срок не по – малък от 1 година след провеждането му.

Чл.39. Оценките от ДР и ДИ се нанасят в Протоколната книга и се подписват от всички членове на ДИК.

Чл.40.(1) Студентите, които в едногодишен срок след семестри­ал­но­то завършване не са се дипломирали се отстраняват по слаб успех. Те могат да възстановят студентските си права чрез ново кан­ди­дат­ст­ване.

(2) На защитилите студенти, съгласно държавните изис­ква­­ния се издава диплома за съответната специалност, обра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фикационна степен и професионална квалификация и ев­ро­пейско приложение на дипломата.

Глава втора
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО
I.Предсрочно завършване на обуче­нието
Чл.41.(1) Студентите в редовна и задочна форма имат право на пред­­­срочно завършване на обучението си след II-ри курс, ако средният успех от следването им е не по-малък от мн. добър (5.00).

(2) Преминаването към предсрочно завършване се из­вършва по следния ред:

1. студентът подава молба до Декана на факултета, с приложе­на академична справка;

2. Деканът възлага на ръководителя на профили­ращата катедра изработването на индивидуален учебен план (Приложение 9);

3. индивидуалният учебен план се приема от профилиращата катедра и се утвърждава от факултетния съвет.

4.Студентът заплаща всички семестриални такси по учебен план (на специалността).

(3) Графикът за провеждането на семинар­ните, лабораторните упражнения и изпитите трябва да се съчетава с графика на учебния процес за студентите редовно или задочно обучение.

(4) Когато не са положени необходимите изпити за учебната го­дина, студентите прекратяват предсрочното завър­шване и продъл­жа­ват обучението си със съответния курс в редовна или задочна форма.

II.Преместване на студенти по време на следване
Чл.42.(1) Прехвърляне на студенти се допуска, ако в приемащата специалност има незаети (свободни) места по държавна поръчка.

(2) Не се допуска преместване на студенти от ТУ в друго висше училище, от специалност в специалност, от една форма на обу­че­ние в друга преди завършване на първата учеб­на година.

(3) Студентите от определена образователно-квалификационна степен могат да се преместват в специалност или университет само в рамките на същата степен.

Чл.43.(1) За преместване могат да кандидатстват студенти, които са за­вършили успешно предходната учебна година и ня­мат неположени изпити към датата на подаване на документите.

(2) Основания за преместване могат да бъдат:

- промени в здравословното състояние;

- встъпване или разтрогване на брак;

- бременност или майчинство;

- други съществени обстоятелства появили се по време на следва­нето.

(3) Студентите, които желаят да бъдат преместени, по­дават мол­ба във факултетната канцелария, придружена с ака­демична справ­­ка до 20-ти август.

(4) Молби за преместване, които не са придружени с необходи­мите документи, подкрепящи основанието, не се разглеждат.

(5) Преместванията се разрешават до началото на учебната година.

Чл.44.(1) Преместването на студенти в рамките на ТУ, от една специалност или фор­ма на обучението в друга, в рамките на един и същ факултет се раз­ре­шава от Де­кана, като той определя и курса на преместените сту­денти.

(2) Преместването на студентите от една специалност в друга, ко­гато те са към различни факултети се разрешава от Ректора въз ос­нова на становището на двамата декани.

Чл.45. Преместването на студенти от ТУ в друго ВУ и обратно се разрешава от Ректора със съгласието на Декана на факултета, където се извършва обучението по съответната специалност.

Чл.46.(1) Деканът утвърждава индивидуален план на студента (Приложение 9), който се премества, само за полагане на приравнителни изпити в течение на не повече от два семестъра.

(2) Броят на приравни­телните изпити (вкл. Т.О.) не могат да бъдат повече от четири.

(3) Приравнителните изпити от индивидуалния учебен план се заплащат пропорционално на утвърдената такса за обучение.

Чл.47.(1) За студентите, чиито молби за преместване са удовлетворени, се издава заповед.

(2) Проектозаповедтта се подготвя от приемащия факултет след представяне на академична справка и документ за платена такса.

Чл.48. Занятията по дисциплината “Физическо възпитание и спорт” се провеждат от студентите редовно обучение съгласно учебния план.

Чл.49.(1) Освобождаването от занятия по дисциплината на инвалиди, бре­менни и поради болест се извършва от Декана след подаване на молба и медицински документ от лекарска комисия. В инфор­ма­цион­ната система се вписва “освободен адми­нистративно”.

(2) Студентките-майки с деца до 6-годишна възраст се освобож­дават от занятия административно от Декана на фа­култета.

Чл.50.(1) Учебни занятия по дисциплината могат да бъдат провежда­ни факултативно с профилирани групи студенти от III и IV курс по избран от тях вид спорт.

(2) Групите трябва да са в състав, съответстващ на прие­тите нор­мативи от АС и провеждат занятия 2 часа седмично.

(3) Групите се формират от катедрата, посочва се воде­щия пре­подавател и списъците им се представят в Сектор учебна дей­ност до една сед­мица от началото на семестъра.

IV. Обучение на сираци,

1. по индивидуален план с ограничено посещение на лекции и упражнения и перманентна сесия;

2. с продължителни отсъствия от лекции и упражне­ния, но не повече от 50% в семестъра;

3. с присъствие на очни занятия със задочните сту­ден­­ти и из­­пъл­нение на учебните задължения съгласно плана за задочно обучение.

(2) Когато и двамата родители са студенти до навър­шване на 6-годишна възраст на детето, облекченият режим на следване може да се ползва по избор от единия от тях. За тази цел те трябва предвари­телно да съобщят избора си във факул­тетната канцелария.

Чл.52. Лицата по чл. 51, ал.1 могат да се запишат в по-горен курс с три неположени изпита.

Чл.53. Срокът на обучение на студентките майки може да се удължи до две години с прекъсване или без прекъсване за вся­ко дете, ро­де­­но до заверката на последния семестър от след­ването.

V.Обучение по втора специалност

(2) Обучението по втора специалност се извър­шва едновременно с обучението по основната специалност, по която е приет студентът.

Чл.55.(1) Студентите в редовна и задочна форма имат право за еднов­ременно обучение по втора специалност след успешно завършен I uли II курс по основната специалност и имат среден успех от следването не по-малък от добър (4.00).

(2) Молба за обучение по втора специалност се подава в приемащия факултет, придружена с академична справка или уверение от факултета в който студентът се обучава по основната специалност.

Чл.56. Обучението по втората специалност се извършва по индивидуален учебен план. Той се разработва и утвърждава във факултета, в който се провежда обучението, съгласувано с факултета, в който се обучава студентът по основната специалност.

Чл.57. Положените от студента изпити в основната му специалност се признават по установения ред. По останалите учебни дисциплини студентът изпълнява всички учебни задължения по учебния план за втората специалност.

Чл.58. Обучението по втора специалност е възможно при наличие на освободени места по държавна поръчка в специалността, като се заплаща съответната такса за обучение.

Чл.59.(1) При едновременно обучение по две специалности на студен­тите не се разрешава да се откажат от обучението си по първата и да продължат следването си само по втората спе­циалност.

(2) Когато не са положени необходимите семестриални изпити по втората специалност, студентите продължават обучението си по първата специалност, а по втората полагат невзетите изпити в рам­ките на учебната година.

(3) При неполагане на изпитите по втората специал­ност след из­тичането на учебната година, студентите се от­страняват от обучение по втората специалност, като таксата за обучение не им се въз­ста­­­­новява.

Чл.60. Когато едновременното обучение по две специалности се извършва в различни факултети, студентът е длъжен след вся­ка учебна година да представя във факултетната канцелария на първата спе­циалност уверение за изпитното си състояние по втората спе­циалност.

Чл.61.(1) Обучението по втората специалност завършва с дип­ломна работа или държавен изпит съгласно учебния план.

(2) Студентите задължително се дипломират първо по първата основна специалност, по която са приети в Универ­ситета.

(3) Студенти, недипломирали се по основната спе­циал­­ност, не се допускат до дипломиране по втората специалност.

(4) На успешно завършили обучението си по втора специалност, при условие че са се дипломирали по основната специалност, си издава диплома за висше образование.

Глава трета

(2) Правилата за приемане на студенти по магистърските програми на ТУ-Габрово за български граждани и граждани на страните членки на Европейския съюз, както и за чуждестранните граждани, се определят (регламентират) в „Правилник за приемане на студенти в ТУ-Габрово”, приет за съответната учебна година от АС.

(3) Условията за кандидатстване и продължителността на обучението се определят от основното звено (ФС), по предложение на обучаващата съответната специалност катедра.

(4) Приемът на студенти в ОКС „магистър” се обявява по специалности и форми на обучение, съобразно определеният капацитет на професионалното направление.

Чл.63.(1) В зависимост от издръжката студентите могат да се обучават по подържавна поръчка, като преди записването си в съответния семестър внасят държавна такса, утвърдена от Министерския съвет.

(2) Срещу заплащане, като преди записването си в съответния семестър внасят семестриална такса, утвърдена от Академичния съвет в съответствие със ЗВО. В този случай на обучение, студентите сключват договор с университета.

(3) Правото по ал.2 получават лица, които имат успех не по-малък от „добър (4)” от диплома за завършена степен на висшето образование (Чл.21,ал.3 от ЗВО). Това е успехът, който се формира като средноаритметичната оценка от средния успех по предметите, включени в учебния план, и от средния успех от оценките по държавните изпити или от защитата на дипломната работа (§4д,т.4 от „Допълнителни разпоредби” на ЗВО ).

Чл.64.(1) Обучението в програмите за ОКС „магистър” в ТУ-Габрово се базира на 1,5 години (3^-ри семестъра).

(2) В този срок се обучават студентите, завършили същата бакалавърска специалност.

Чл.65.(1) Обучението на магистри, завършили ОКС „професионален бакалавър по ...”, „бакалавър” или „магистър” по друга специалност, започва с подготвително обучение, съобразено с предварителната подготовка кандидатите, за изучаване на основни дисциплини, формиращи специалността и продължава по „базовата” магистърската програма ( Чл.64,ал.1).

(2) За подготвителното обучение (при преминаването от една ОКС в друга) се допуска признаване на вече изучавани дисциплини, съгласно „Правилник за натрупване и трансфер на кредити” .

Чл.66. Обучението на студентите се извършва по учебни планове, приети от ФС^-ти и утвърдени от Академичния съвет.

I.Обучение от образователно-квалификационна степен „бакалавър” в образователно-квалификационна степен „магистър” за една и съща специалност
Чл.67. Обучението се провежда в редовна , задочна и дистанционна форма, по държавна поръчка и срещу заплащане.

Чл.68.(1) Броят на обучаваните студенти, държавна поръчка, по магистърските програми на всяка специалност се определя от АС по предложение на основните звена.

(2) Броят на обучаваните студенти платено обучение се съобразява с приетите от АС нормативи за формиране на групи и подгрупи, за магистърската степен. Те образуват самостоятелни групи или допълват групите на обучаваните по държавна поръчка, като се изпълнява условието за самофинансиране.

Чл.69.(1) Кандидатите за места по държавна поръчка и платено обучение се състезават помежду си в отделни групи.

(2) Приемът по държавна поръчка е с приемен изпит, а за платено обучение - с конкурс по документи.

Чл.70.(1) Класирането за държавна поръчка се извършва по низходящ ред на състезатезателен бал, образуван като сума от:

- оценка от изпита;

- среден успех от курса на следване (по предметите включени в учебния план);

- среден успех от дипломната работа или държавния изпит.

Максималният бал е 18.

(2) Класирането за платено обучение се извършва по низходящ бал, образуван като сума от:

- среден успех от курса на следване;

- среден успех от дипломната работа или

държавния изпит;

- средно-аритметичната оценка от оценките на

три предмета, изучавани в курса на обучение,

едни и същи за всяка специалност, определени

от съответното основно звено, или оценката

от приемен изпит (ако е проведен такъв по

желание на студента).

Максималният бал е 18.

II. Обучение от образователно-квалификационна степен „бакалавър” в образователно-квалификационна степен „магистър” за различни специалности

Чл.71. Обучението се провежда в редовна, задочна и дистанционна форма, срещу заплащане.

Чл.72. Подготвителното обучение се провежда по групов учебен план, разработен по модули, съобразени с подготовката на студентите по професионални области (направления и специалности).

Чл.73. Броят, видът на дисциплините и продължителността на подготвителното обучение (по модули) се утвърждават от ФС по предложение на катедрата, отговаряща за обучението. Те са съобразени с предварителната подготовка на кандидатите и представляват неразделна част от учебния план на съответната специалност.

Чл.74. (1) Минималният срок на подготвителното обучение е един семестър.

(2) Броят на изучаваните дисциплини в един семестър е не повече от 6.

(3) Завършилите специалности от други области на висшето образование се обучават с продължителност не по-малка от 2 семестъра.

Чл.75.Записването за подготвителното обучение се извършва чрез конкурс по документи. Класирането е по низходящ бал, образуван като сума от:

- среден успех от курса на следване;

- среден успех от дипломната работа или

държавния изпит;

Максималният бал е 12.

Чл.76. След завършване на подготвителното обучение, продължаването по магистърската програма става при среден успех не по-малък от добър 4,00, формиран като средноаритметична стойност от:

- средния успех от дисциплините в

подготвителното обучение;

- среден успех от дипломната работа или

държавния изпит, по диплома за завършеното

висше образование.

III. Обучение на студенти от образователно- квалификационна степен „професионален бакалавър по …” в образователно- квалификационна степен „магистър”

Чл.78. Обучението се провежда в редовна, задочна и дистанционна форма, срещу заплащане.

Чл.79. Броят, видът на дисциплините и продължителността на подготвителното обучение се утвърждават от ФС по предложение на катедрата, отговаряща за обучението. Те са съобразени с предварителната подготовка на кандидатите и представляват неразделна част от учебния план на съответната специалност.

Чл.80.(1) Минималният срок на подготвителното обучение е два семестъра.

(2) Броят на изучаваните дисциплини в един семестър е не повече от 6.

Чл.81.Записването за подготвителното обучение се извършва чрез конкурс по документи. Класирането е по низходящ бал, образуван като сума от:

- среден успех от курса на следване;

- среден успех от дипломната работа или

държавния изпит;

Максималният бал е 12.

Чл.82. След завършване на подготвителното обучение, продължаването по магистърската програма става при среден успех не по-малък от добър 4,00, формиран като средноаритметична стойност от:

- средния успех от дисциплините в

подготвителното обучение;

- среден успех от дипломната работа или

държавния изпит, по диплома за завършеното

висше образование.

ПРИЕМАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ

Чл.83.(1) В ТУ-Габрово могат да кандидатстват чуждестранни граждани, които при­­тежават документ за завършено средно образование, оси­гу­ря­ва­що им достъп до обучение във висшите училища на страната, в коят­о е придобито средното образование.

(2) Чуждестранните граждани могат да кандидатстват:

1. в изпълнение на междуправителствени спогодби за образо­вателен, научен и културен обмен;

2. съгласно актове на Министерския съвет;

3. при условията на чл.95, ал. 6 и 7 от ЗВО.

(3) Чуждестранните граждани могат да кандидатстват за обучение и при ус­ло­вия­та и по реда за приемане на българските граждани, ако:

1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;

2. имат статут на бежанци;

3. са от българска народност, удостоверена по реда на действащи нормативни документи за осъ­щест­­вяване на образователна дейност сред българите в чуж­би­на;

4. кандидатите да са от държави – членки на Европейския съюз.

Чл.84.(1) Кандидат-студентите по чл.58, ал.2, т.3 и 4 подават документи в Министерството на образованието и науката.

(2) Кандидат-студентите по чл.58, ал.2, т.3 в срок до 1 октомври в годината на кандидатстването подават в ТУ-Габрово следните документи:

1. формуляр или молба, съдържаща кратки биографични данни, както и специалностите, в които желаят да се обучават;

2. копие от документ за средно образование, издаден от компе­тентен орган, с който се удостоверява правото на кан­ди­дата да продължи обучението си във висшите училища на страната, в която е придобито средното образова­ние. Ми­ни­мал­ният среден успех от учебните предмети от дип­ло­ма­та, които са балообразуващи за специалността, за коя­то кан­ди­датства лицето, не може да бъде по-нисък от 62 % от мак­си­малната стойност на всички оценки в дип­ло­ма­та;

3. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок пре­ди датата на кандидатстването и заверено от съответни­те органи в страната, от която лицето кандидатства;

4. 
   четири снимки;
   

6. академична справка за студенти, кандидатстващи за частичен срок на обучение;

7. копие от документите за гражданство, за кандидатите с двойно гражданство, едно от които е българско.

(3) Документите по ал.2, т. 2 , 3 и 4 трябва да бъдат легализира­ни, преведени и заверени в съответствие с общия ред за легали­за­ци­и­те, преводите и заверките на документи и други книжа.

(4) ТУ-Габрово взема решение за одобряване на канди­да­ти­те до 1 ноември в годината на кандидатстване.

Чл.85.(1) ТУ-Габрово осигурява езикова и специализирана подготов­ка на приетите за студенти чуждестранни граждани в департамент по учебен план и учебни програми, утвърдени от Академичния съвет. Обуче­ние­то е с продължителност не по-малка от 9 месеца и се извършва в учебни групи с численост, не повече от 10 души. Минималният хо­ра­риум на задължителните учебни дисциплини е 650 учебни часа по български език и 350 часа по специализираните учебни дисциплини.

(2) Обучението по български език завършва с писмен и устен изпит, който се полага пред комисия. Специализираната подготовка завършва с изпити по всички учебни дисциплини, предвидени в учеб­ния план, които се полагат пред комисия.

(3) Чуждестранните граждани се записват за обучение по желаната спе­циал­­ност след успешно завършена езикова и специализирана под­го­тов­ка.

(4) Чуждестранните студенти могат да се обучават по учебния план на дадената специалност или по ин­ди­ви­дуален план на английски език.

Чл.86.(1) Чуждестранните студенти заплащат такси за обучението си, чиито годишен размер се определя ежегодно от Министерския съвет. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(2) Лица с двойно гражданство, едното от което е българско, за­плащат половината от размера на определената за чужденци такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, опреде­ле­ни за чуждестранни граждани.

(3) Таксите по ал. 1 не се заплащат от чуждестранни студенти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(4) Граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

Чл.87. При напускане на чуждестранните студенти на Уни­вер­­ситета през семестъра внесените такси за обучение не се възстановяват.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПО­РЕДБИ
§1.(1) Правилникът за организация на учебната дейност е разработен на основание на ЗВО, Правилника за дейността на ТУ и Наредбата за Държавни изисквания за придо­биване на висше образование.

(2) Правилникът урежда организацията на учебната дей­ност и на ин­тегрираните звена към ТУ.

§2. Учебният съвет дава указания за прилагането на този Правилник.

§3. В срок до 6 месеца от приемането на този правилник КС^-ти и ФС^-ти привеждат в съответствие с него необходимата учебна документация.

§4. Правилникът е приет на заседание на Академичния съвет с Протокол № … от 04.11.2008 г.

Приложение 1

ФАКУЛТЕТ.................................…........................

Протокол № ......... от ………г. Ректор:…………..

/…………../

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

Специалност …………………………………………………………….

Образователно-квалификационнастепен …………………..………...

Област на висше образование:…………………………………………

Професионално направление ...................………………...…………...

Професионална квалификация .................…………………..…………