Пациенти искат да спре износът на инсулин

Човечност в реанимация

Близо три хиляди души изпращат Спешна помощ за зелен хайвер, правят си майтапи и викат линейка, защото са се хванали на бас след колко време ще пристигне. Междувременно всяко трето обаждане до 112 не се касае за наистина неотложен случай (виж стр. 4-5).

Веднъж прекарах 12 часа в линейка заедно с екипите на столичната спешна помощ. Возих се със съпруг и съпруга, които от години работят заедно - той лекар, тя сестра. Запознах се с друг медик, който се е върнал у нас, след като е обличал бялата престилка в няколко държави. С рускиня, която е част от родната система. В тяхно лице видях хора, които наистина са отдадени на професията си не "заради", а въпреки всичко. Те вярват в смисъла на това да си спешен лекар и всеки ден ходят на работа с убеждението, че си заслужава. Не заплатата, рискът или лошото отношение, а възможността да спасиш човешки живот.

Това е другата страна на монетата. Отвъд закъсненията, злоупотребите, неморалното отношение и злите диспечери. Там се намира човекът, седящ на предната седалка в линейката. Той невинаги е мил и любезен. Понякога е директен, друг път рязък. Той обикаля по няколкостотин адреса. Викат го за изкълчен крак и паднала от терасата котка. Подиграват се на дипломата му и се обзалагат за колко ли време ще пристигне. После го сочат с пръст и го посрещат с ритници, защото е закъснял. И това закъснение може да бъде фатално. Зад него обаче понякога седи липсата на възпитание и чувството за безнаказаност. Колите, които правят път на линейката, все още са в пъти по-малко от онези, които се възползват от сирените, за да карат зад спешния автомобил и да избягат от задръстването. Пациентите, които се нуждаят от неотложна помощ, все още са в пъти по-малко от онези, които я търсят. А наказаните са нула.

В същото време обаче, когато се сблъскаш със системата в лицето на пациент или близък на нуждаещ се от помощ, картинката е далеч по-различна. В този момент всяка секунда е час. Емоциите преливат, ушите бучат, човек се чувства безсилен. Тогава идва някой лекар, изнервен от ежедневието, забравил колко трудно е да си от другата страна. Рутинно изпълняващ задълженията си без намек за съчувствие или съпричастност. И тук въпросът е щом той не може да се постави на наше място, защо ние да се поставяме на негово? Това е порочният кръговрат на егоизма и неспособността ни да влезем в чуждите обувки. Защото ако лекарите за миг си представят, че тяхното дете, е на адреса, който обслужват, сърцето им ще заработи по различен начин. Ако пък ние облечем бялата престилка и ден след ден се сблъскваме с неуважение и агресия, то може би също ще загубим част от своята човечност.

В крайна сметка обаче именно тя е движещата сила, която (трябва да) свързва лекар и пациент. За жалост се нуждае спешно от реанимация.

Ваксинират бебета за стомашни вируси

Националната програма за имунизация срещу стомашни инфекции вече започна.

Де дни всички джипита ще бъдат заредени с ротавирусни серуми. Те се дават безплатно на бебета, но не са част от задължителния имунизационен календар. Това се случва по желание на родителите, като ваксината е под формата на капки и се приема през устата. Въвеждането й в календара е по препоръка на педиатрите и на инфекционистите. тъй като според статистиката ротазирусните инфекции засягат 95% от децата до 5-годишна възраст. Проучванията у нас сочат, че 1 от всеки 3 хлапета. които влизат в болница заради стомашни проблеми, са именно с такава диагноза. Симптомите са диария, повръщане, отпадналост, температура.

3-годишните ядат с вилица и нож

Хлапетата на 3 годинки трябва да се хранят самостоятелно и да могат да ползват вилица и нож.

Това е записано в наредба за стандартите за ранно детско развитие на здравното министерство. Проектът с препоръки за отглеждането на малчуганите от 10 месеца до 3 години е отворен за обществено обсъждане до април.

Памперсът

На годинка детето изпълнява символни действия - дава целувка, боц, прави здрасти, пишат експертите в наредбата. Те препоръчват в този период да започне ученето на хлапетата да сядат на гърне. Шест месеца по-късно бебето вече ще дава знак, че му се пишка. Здравното министерство препоръчва на възпитатели и родители активно да предприемат действия за преустановяване използването на еднократни пелени, когато детето навърши 24 месеца. Тогава децата трябва да участват в домакинството заедно с родителите си, като приготвят храна, подреждат и почистват дома. До три годинки пък ще карат велосипед на три колела. Сред очакванията за фини двигателни умения към малчуганите на годинка е да използват дребни предмети, да усъвършенстват "пръстовото хващане в опозиция на палеца“, както и "боравене с шише и чашка".

Умения