Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество



страница3/3
Дата01.04.2017
Размер366.78 Kb.
#18268
1   2   3

ІІ. Мотиви

1. Чудесните топоси


Чудесните топоси, изобщо, са важни атрибути в битието на епическия герой. Огромните канари, хвърлени от Марко, са разпръснати по цялата южнославянска територия. Специални камъни (по-малки) бележат гигантските му скокове, а от тях скалите остават вдълбани. Там, където стъпва конят му, бликат извори или остават кладенци. Подобни подвизи (но никога – в същия размер) извършват Рельо Шестокрило или Дете Голомеше. (БНТ, 11 1963:104-106)

Именно тези топоси, най-често конкретно локализирани, уплътняват “истинността” на преданията, защото могат – за разлика от сабята, коня или ризницата на юнака – да бъдат показани.


Най-близо до тази юнашка традиция е цар Ясен от крепостта Урвич, който:

“Дека си рипна сас коньу,

Изврела вода студена,

Направи три кладенци.” (СбНУ,II1890:81-82)

Чудесното действие на Ясен не е съпътствано от гибел. С това той напълно се вписва в реда на “чисто” епическите персонажи с юнашките им подвизи. Историческите персонажи, както ще видим след малко, имат друг тип поведение.

В реда на епическите юнаци се нарежда и Милош, чиито чудесни скокове са отбелязани в немалко предания. Самият Вук Караджич споменава “Милошово скакалище” при Ядра, под Гнилье – “родния край” на Милош, според други предания. Вук дори лично видял четирите камъка, които отбелязвали стъпките на бягащия юнак. Това се случило, след като пробол Мурад и побягнал назад. За беда, копието, с което си помагал при скачането, се счупило и затова бил заловен. Същото се разказва и в Босна, над Дрина. (Лома 2002:226)

Юначеството на чудесните скокове не може да се обезцени от бягането или от залавянето на героя. Самото бягане чрез чудесни скокове създава внушение за юнак, а не – за жертва.

Внушението на чудесните топоси, очертаващи последните мигове на Шишман, е доста различно.

В южната част на Самоков, до левия бряг на Искъра има седем извора, наречени “Цареви кладенци”. Според един от вариантите на преданието, те се образували от седемте рани на царя - където капнала повече кръв, станал по-голям извор. В друг вариант, отсечената глава на царя подскочила седем пъти и на местата, където докоснала земята, бликнали седем извора. (БНТ,11 1963:117-118)

Епическата традиция в “обяснението” на чудесните топоси е спазена, но липсва юначество. Царят, дал името на “Царевите кладенци”, е типична жертва.

В същия семантичен ред стои и Лазар в единственото предание (записано от Бранислав Нушич след присъединяването на Косово към Сърбия), където образът му на жертва и мъченик се свързва с някакъв чудесен топос. Това е един камък в двора на Пириназ джамия в Прищина, от който избива прясна вода. Вярва се, че именно под този камък е скрита отсечената глава на сръбския княз. (Нушиh 1986:210)

И така: в типичните епически мотиви юначеството е “отредено” за епическите герои, а историческите остават в позицията на жертви. Чудесните топоси са произвеждани от епическите персонажи чрез юначно, а от историческите – чрез жертвено поведение.


Нарекох мотива за чудесните топоси епически, защото е универсален - нещата се случват с много и различни персонажи в много и различни ситуации. Сега ще проследя други два мотива, в които нещата се случват с конкретни персонажи в конкретни ситуации. Затова ще си позволя да ги нарека “исторически” – с пълното съзнание за същинската им неисторичност.

2. Закъснелия юнак

Един от най-често срещаните – и в сръбските, и в българските наративи – мотив е мотивът за закъснелия юнак. Именно неговият образ бележи различния начин, по който сърбите и българите мислят поражението/победата. Пристигането на “важния” юнак на бойното поле – чак, когато битката е свършила – може да бъде оправдание за поражението. Така е интерпретиран мотивът в сръбските наративи. Освен предателството (на Бранкович, на жената, на бабата), закъснението на поредния Лазаров зет Джордже Балшич се сочи от преданията като причина за изгубената битка.

В една от първите записани бугарщици закъснелият юнак е Бушич Степан, който се притеснява, че ще изостане от Лазар, от унгарските господа и от братята Юговичи. (Косовска… 1987:124)

В записаната от Вук десетсрична песен юнакът вече е надарен с “историческо потекло”: в Мушич Стеван трябва да бъде припознат синът на Лазаровата сестра Драгана и челника Муса. Стеван пристига на Косово, когато всичко е загубено. Но въпреки това влиза в (някаква?) битка и загива. (Deretic:3)

Всички сръбски варианти говорят за безусловно поражение.

Съвсем не е така с българските – дори, когато става дума все за боя на Косово. В песента “Васоевик Стево на Косово”, записана в началото на ХХ в. в Брезник, закъснелият юнак изживява всички перипетии на събратята си от сръбските варианти: среща Косовската девойка и Павле Орлович, вижда кървавата река, влачеща калпаци. Разказват му как Лазар кълне него и Вук Бранкович, задето закъснели за битката и станали причина тя да бъде изгубена.

Накрая среща самия Лазар (жив!), който го съветва да вземе Вук Бранкович и да отиде на Косово.

Финалът е твърде неочакван:

“Стево скочи на ноге юнашки,

Укачи се на коня крилата

И сас ньега слуга Воистина,

И сас ньега Вуковике Бранко.

На Косово коньи нагонише

И сас коньи турци нагонише.

И тогай се умири Сърбия.” (БНТ, 3 1961:185)

Песента е уникална – не само защото “предателят” Вук е описан като герой, но и защото само тук Косовската битка се интепретира като победа на “нашите”.

За разлика от събратята си в сръбските варианти, които закъсняват по някаква тяхна си (най-често е замесена жена) вина, Васоевик Стево е невинен – живее по-далеч от останалите… Невинни са също младото юначе/Луд Гидия/войводата Гедиян и в песните, описващи битката на Софийско поле. Те не само се отзовават веднага на царската заповед, но и оставят “булче под венчило”. (Качановский 1882:№ 109, СбНУ, ХХVІ 1912:73) Във всички варианти – независимо дали “закъснелият юнак” участва или не участва в битката – тя неизменно завършва с победа.

Мотивът за “закъснелия юнак” описва една категорична тенденция: оправдаване на поражението чрез закъснението на юнака – в сръбския случай – и съчиняване на победа – в българския.
3. “Кон до коня, юнак до юнака”

В същата тенденция се вписва и “количественото измерение” на юначеството: описанието на войската – нейната многобройност и сила. Метафоричен израз на това измерение е мотивът “Кон до коня, юнак до юнака”, който – в българския вариант – се отнася, разбира се, за войската на Шишман.

Интересно е да се проследи как същият мотив се изменя в сръбските наративи.

Един от най-ранните текстове – Надписът върху мраморния стълб на Косово – описва “нашата” войска така:

Юнаци храбри, юнаци добри,

Юнаци - истински - по реч и по дело,

Които блестите като сияйни звезди,

Които сте изпъстрени с всички цветове на земята,

Облечени в злато, със скъпоценни камъни украсени.

И силни коне - избрани и златоседлани,

На тях – конници предивни и красиви,

Родовити и славни. (Srednjevekovne…:33)

В Надписа “нашата” войска е “безбройно множество”. За “тяхната” не се съобщава нищо.

В един от предполагаемо ранните анонимни култови текстове – “Житие на свети княз Лазар” – се казва, че “ние” спрямо “тях” бяхме “като малка рекичка при морето”. (Srednjevekovne…20)

Нешри пък твърди обратното – че Мурад бил уплашен от огромната войска на неверниците, която два пъти надхвърляла собствената му. (Нешри 1984:108)

По повод числеността на войските Нешри описва посещението на един Лазаров пратеник при султана: Пратеникът (няма име) първоначално се изплашил от стройната турска войска, но после се оборавил и заявил: “…нашата е десет пъти колкото твоята”. Когато се върнал при Лазар, той докладвал: “…войската на турците не е такава, каквато я описват. Видях техните оръжия. Не трябва да се страхуваме. Нашата войска е три пъти колкото тяхната.” (Нешри 1984:104, 106)

Този разказ на Нешри от края на ХV в. се появява повече от два века по-късно – съвсем леко, но симптоматично преиначен - в “Боя на княз Лазар” от анонимния перастчанин и в “Сказание за боя на Косово”. В “Боя на княз Лазар” пратеникът при султана е назован – това е побратимът на Милош Милан Топлица. Когато се връща от вражеския стан и разказва колко страшна е турската сила, Милош го съветва да скрие това от княза – да не би да се уплаши. Оттук нататък “щаденето”14 на Лазар се превръща в основна грижа на двамата юнаци: в края на краищата Милан съобщава, че “царската сила е голяма на брой, но всички там са сиромаси – ни знаят да ходят, ни да се бият, всичките са аджамии, дошли са само да се наядат”. (по Пантиh 1978:43)

В “Сказанието” Милош (споменаван ту като Кобилич, ту като Обилич) съветва Милан с почти същите думи – “оная” войска трябва да бъде описана пред Лазар като “сиромаси, аджамии, будали, дошли са само с хляб да се наядат”… (по Пантиh 1978:43)

Самият Милан обаче – когато първоначално разказва колко тя е страховита – използва мотива “Кон до коня, юнак до юнака”. (по Реджеп 1990:89)

В песента, записана от Вук един век след мелодрамата и “Сказанието”, пратеникът е другият побратим на Милош – Иван Косанчич. Тя така се и нарича – “Косанчич Иван ходи при турците”. Там Иван разказва на Милош за войската на султана, която вече не е “тяхната”, а “турската” войска:

“Кон до коня, юнак да юнака,

Копията им като черна гора,

Байраците им като облаци,

Чадърите им като снегове.”

Нататък се разказва за “щаденето” на княза, който ще се уплаши, затова трябва да му се съобщи, че турската войска е само от “стари ходжи и хаджии, никога бой невиждали, тръгнали само с хляб да се нахранят…” Вуковият певец добавя още, че цялата турска войска се е поболяла – хората от сърце, а конете от “конска сакатост”. (Српске…/kosancicivan.htm)

И така: в сръбските наративи многочислената войска, описана като “кон до коня, юнак до юнака”, е “тяхната” или “турската” войска – в зависимост от времето, когато съответният наратив се появява. Очевидно е, че огромната сила на врага е задължителна – тя трябва да оправдае поражението. Естествено е и най-големите юнаци – “юнаци храбри, юнаци добри, юнаци - истински - по реч и по дело” – да се превърнат в жертви пред толкова голяма сила. Дори, ако военачалник и воини сами са избрали небесната победа и земното поражение, единствено огромната вража сила ще направи това поражение достойно.

Българската песен, която – единствена, макар и в много различни варианти – съдържа мотива “кон до коня, юнак до юнака”, описва с него “своята” войска. Очевидният предводител е Шишман, а боят е за “Христово име”.

Чрез числеността на войската (“тяхната”) - сръбските наративи оправдават земното поражение и подчертават небесната победа. Чрез числеността на войската (“нашата”) - българските загатват, оставят да се предполага някаква земна победа. Каквито и да било отношения с небесното липсват.

Чрез числеността на войската (“тяхната”) - сръбските наративи “наваксват” достойнство в поражението на една действителна битка. Чрез числеността на войската (“нашата”) - българските “наваксват” не само предполагаема победа, но и самата действителност на битката.

И двата “исторически” мотива, които разгледах, се вписват в един и същ идентификационен код.

Освен “наваксването”, в “историческите” мотиви се проявава отчетливо една друга специфика: диференцирането на персонажите като юнаци и като жертви вече не става по линията епическо/историческо, както беше при епическите мотиви, а по национална линия. Вече не законите на жанра или личните биографии на персонажите ги определят като юнаци или като жертви, а националната необходимост от един или друг тип идентификация. В случая “Сърбия” “историческите” мотиви осигуряват достойнство в поражението, в случая “България” – една несъстояла се победа.

Литература


Извори

Българско народно творчество, т. 1, Юнашки песни, С., 1961, т.3, Исторически песни, С., 1961, т.11, Народни предания и легенди, С., 1963

Герлах, С., Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград, С., 1976

Иванов, Й., Български старини из Македония, С., 1908

Иречек, К., Български дневник, т. II, Пловдив, 1932

Качановский, В.,В., Памятники болгарского народного творчества, С.-П., 1882

Косовска битка. Мит, легенда, стварност, Београд, 1987

Миладинови, Д. и К., Български народни песни, С., 1942

Начов, Н., Мара бяла българка в нашия народен епос, Сб.БАН, кн.11, С., 1920

Нешри, М., Огледало на света, С., 1984

Нушич, Б., Косово – опис землье и народа, Београд, 1986

Олесницки, А., Турски извори о косовскоj бици, Гласник СНД, ХІV, 1934

Орбин, М., Кральевство Словена, Београд, 1968

Орбини, М., Царството на славяните 1601, С., 1983

Павловиh, Д., Р. Маринковиh, Из наше книжевности феодалног доба, Сараjево, 1959

Павлович, Х., Царственик или История болгарская, Буда, 1844

Паисий Хилендарски, Славянобългарска история, С., 1989

Рилска преправка на История славянобългарская, С., 1966

Спиридон, История во кратце о болгарском народе славенском, С., 1992, Фототипно издание

Српске народне песме, UziceNET, http://deseterac.uzice.net

Kacic Miosic, A., Razgovor ugodni naroda slovinskog, Zagreb, 1946

Srednjevekovni srpski spisi o Kosovu, www.kosovo.com/sk/rastko-kosovo/istorija/spisi-o-kosovu.html


Изследвания

Ангелов, П., Българи и сърби в борбата срещу османските нашественици, В: България и Балканите (681-1981), С., 1982

Андреев, Й., История на Второто българско царство, Велико Търново, 1997

Андреев, Й., България през втората четвърт на ХIV век, С., 1993

Батаковиh, Д., Значаj косовског преданьа у одржаньу српског народа на Косово и Метохиjи у ХІХ веку, У: Косовска битка 1389 године и ньене последице, Београд, 1991

Божилов, И., Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография, С., 1994

Викърс, М., Между сърби и албанци. История на Косово., С., 2000

Димитрова, А. и М. Янакиев, Предания за исторически лица в българските народни умотворения, Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, кн. VIII-IХ за 1941-1941, С., 1948

Дуйчев, И., От Черномен до Косово поле, В: Българско средновековие, С., 1972

Дуйчев, И., Рилският светец, С., 1947

Златарски, В., Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история, С., 1899

Иванов, Й., Български народни песни, С., 1959

Казер, К., За значението на историческия капитал в сръбското общество, В: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите, Благоевград, 1998

Кийл, М., Хора и селища в България през османския период, С., 2005

Лалков, М., Споменът за владетеля - забрава или реалност. 1396-1918, В: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите, Благоевград, 1998

Лома, А., Пракосово. Словенски и индоевропски корени српске епике, Београд, 2002

Матанов, Хр., Р. Михнева, От Галиполи до Лепанто, С., 1988

Михальчиh, Р., Jунаци косовске легенде, Београд, 1989

Михальчиh, Р., Лазар Хребельанович. Историjа, култ, преданье, Београд, 1989

Ников, П., Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмановци, Българска историческа библиотека, год.I, кн.1, 1928

Новаковиh, С., Срби и турци в ХIV и ХV веке, Београд, 1893

Пантиh, М., Кнез Лазар и косовска битка у староj кньижевности Дубровника и Боке Которске, У: Из кньижевне прошлости – студиjе и огледи, Београд, 1978

Реджеп, J., Косовска легенда и Прича о боjу косовском, У: Косовска битка 1389 године и ньене последице, Београд, 1991

Deretic, J., Klasicna redakcija narodne epike, U: Kratka istorija srpske knjizevnosti, www.rastko.org

Mihaljcic, R., The Battle of Kosovo in History and Popular Tradition, Beograd, 1989

Popovic, M., Vidovdan i casni krst, Beograd, 1998



2007

1 В сръбския и в българския случай най-категорично би могло да се говори за паднала държавност. Другите “падания” в историята на нашествието са от друг смислов ред: падането на Константинопол е изпълнено повече с цивилизационен, отколкото с държавен смисъл, а в падането на разните албански феодални имения е трудно да се търси някаква загуба на държавността.

2 Изразът принадлежи на Йордан Иванов. (Иванов 1959:105)

33.Михальчич смята, че Клавио черпи информацията си от османски източници, за които е по-престижно Мурад да е бил убит от самия предводител на християнските войски. (Mihaljcic 1989:68)

44. В похвалата на Ефимия “змеят” би трябвало да се третира по-скоро алегорично – като синовете на Измаил изобщо, а не – като султан Мурад конкретно.

55. Михальчич смята, че Яня – важна част от “широкия митичен родослов на Милош” – е реликт от “Огнената Яня” – жената на слънцето. (Михальчиh 1989, Jунаци…:47)

66. Християнски мотиви, разбира се, има и в наративите за Крали Марко (вж. напр. “Крали Марко изгубва силата си” - БНТ, 1 1961:413-431), но те в повечето случаи са свързани с божие наказание над самонадеяния юнак, докато Милош е интепретиран като заслужаващ и получаващ божествената подкрепа.

77. Подобна обител описва Евлия Челеби: “Сърбите са нарекли на името на проклетника Милош, който уби падишаха, един манастир в планината, където има кандила, обкичени със скъпоценности и кадилници пълни с амбра. Имотите на този манастир са много големи и богати. А тюрбето на падишаха няма нито имот, нито тюрбедар.” (по Михальчиh 1989, Jунаци…:62)

88. На албански тя означава просто “момче”.

99. Интересно е, че във вариантите, записани в България (сбирките и на Качановски, и на Ватев), формата на името е неизменно “Кобилич”. (Качановский 1882:№ 176, 177, БНТ, 3 1961:174-177)

1010. Вж. по този повод Начов, Н., Мара бяла българка в нашия народен епос, Сб.БАН, кн.11, С., 1920. Още Успенски (1878) обръща внимание на възможността Кера Тамар да е объркана в песните с Мара Бранкович – дъщерята на Георги Бранкович, дадена за жена на Мурад ІІ. (Начов 1920:12) “Мара бяла българка” може да е и Мария Кантакузин (дъщеря на император Йоан Кантакузин - първата християнка, омъжена за човек от Османците), от чийто брак с Орхан се ражда Мурад I. (Димитрова, Янакиев 1948:431)

1111. Напълно лишен от юначество е Шишман и при Орбини (Орбини 1983:135), който дори му вменява вината, че е извикал Мурад на помощ срещу брат си Страцимир. Изобщо, пренебрегнатият първороден син е, като че ли, по-симпатичен на “историците”. По-ранните сред тях се занимават повече с враждата между братята, отколкото с “подвизите” им срещу турците.

1212. В един вариант (СбНУ, ІV 1891:64) те не са турци, а “млади делии” (делии - лудетини – тур.).

1313. Изключение прави анонимният Зографец, който категорично сочи гибелта му в София. Това би могло да се използва като косвено доказателство на хипотезата за независимостта на двата текста един от друг.

1414. В една песен за Косовския бой, записана от Качановски в Дупница, Милош направо обвинява Лазар в страхливост:


“Оти Лазар те се уплаши,

те на турци земнята предаде,



те и верата потурчи. … (Качановский 1882:№ 177)

Каталог: 580
580 -> И н и ц и а т и в е н к о м и т е т за издигане на кандидатурата на меглена кунева за президент на република българия
580 -> Публикации след придобиване на образователна и научна степен доктор
580 -> Велико Търново) политическият контекст на южнославянските кодификации
580 -> Лексикографската и книжовно-езиковата дейност на братя данчови
580 -> Новите деца Йордан Петков
580 -> Ценка Н. Иванова
580 -> Оае – обиколен тур на 7-те емирства маршрут
580 -> Ценка Н. Иванова


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница