Падат лимитите за онколекарства

Подаряваме готови медици на чуждите държави

- Още от малък исках да бъда лекар. Освен, че тази професия е свързана със спасяването на човешки живот, тя е за мен и едно голямо предизвикателство. Необятна сфера, винаги има нещо ново, което да видиш и научиш. В момента работя във Втора хирургична клиника в УМБАЛ "Св. Георги" като специализант. Асистент съм и в същата катедра при Медицински университет-Пловдив, място с добри традиции и опитни хирурзи. Харесва ми и бих искал тук да продължа обучението си. От изминалата есен имам възможност и да преподавам на англоговорящи студенти.

- Аз съм 3-то поколение лекар, и то хирург, и винаги такова е било и моето желание. Хирургията може да се каже, че е висшият пилотаж в медицината. В момента специализирам обща хирургия, а след това бих искал да продължа и с гръдна хирургия.

- За голямо мое съжаление живеем в свят, който е комерсиализиран, но принципите на един лекар не би трябвало да зависят от това. Етичното упражняване на медицината е важен принцип, а и аз съм член на Комисията по професионална етика на БЛС. На мен ми харесва изказът "Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство" и смятам да го спазвам през целия си професионален и житейски път.

- Лекарската професия се основава на много ценности като професионална компетентност и отговорност; честност, човечност, милосърдие; добросъвестност; тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; толерантност към религиозните и политическите убеждения, етническите традиции на личността; еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение. Не считам, че някой от тези принципи е по-малко или повече важен от всеки друг!

- За последните 25 години системата на здравеопазване в страната върви стремглаво надолу. С оглед на това възможностите за много добро лечение са ограничени. Но всичко е в нашите ръце и ние трябва да направим дори и невъзможното, за да променим положението. Ако не съм убеден в това, аз нямаше да практикувам медицина в България.

- В България завърших, в България започнах да работя и след години отново виждам моето бъдеще тук. Независимо от проблемите със здравеопазването, негативното отношение към докторската гилдия, което за мен е напълно неоправдано, и фактът, че заплатите на българските лекари са несравними със средните за Европа, считам, че всеки камък си тежи на мястото. Условията за развитие в нашата страна са и по-добри от тези другаде.

- Близо 80% от лекарите, които завършват университет, избират реализацията в чужбина. Основна причина са липсата на възможности за специализация, на сигурност и на достатъчно качествени условия. Водещият фактор е и изключително ниското стартово заплащане, ако изобщо се започне с такова. В най-новата Наредба за специализациите от 22 януари 2015 има също доста неясноти. Не е упомената възможността за практическо обучение на специализантите - лекари по дентална медицина и фармацевти, финансирането на обучението не е ясно. Защо специализант, приет по държавна поръчка, трябва да заплаща такса на университета, а не направо тази такса да се заплаща от МЗ? Не е разгледано заплащането на бременни жени при специализацията. Не е разгледан и въпросът за трудовия и осигурителен стаж по време на специализация. При платените специализации се заплаща такса, определена от университета, а лечебното заведение трябва да осигури месечно възнаграждение, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, което демотивира университетските болници да представят заявки за специализанти, без които обаче те не могат да се акредитират. Не е поставен изобщо и въпросът за специализиращите докторанти и асистенти, тяхното зачисляване и финансиране. За клиничните специалности те трябва да са на трудов договор както към лечебното заведение, така и към университета. Ако не са по държавна поръчка, специализацията на редовните докторанти трябва да се издържа от съответния университет по ред, определен от МЗ и МОН.

- Не може една здравна система като нашата да бъде успешна, когато средствата за здравеопазване се пренасочват в други направления.

Други основни негативни фактори са огромното количество частни здравни заведения и това, че заплащането на здравни вноски не е задължително. Всички останали неща, които се говорят от кой ли не, са прах в очите на хората. В България, за около 7 млн. души има над 400 болници, а в Германия, за 90 млн. те са около 2000. Само частните болници са над 100. В Холандия и Белгия, където населението е сходно, болниците са под 100! Средствата за здравеопазване за година, които се отделят от семейство в САЩ, са около 15 000 лв., в Европа - около 6000 лв., а тук - около 500 лв. Ние отделяме за тази система около 4% от БВП, за Европа този дял е 8%, а за САЩ -18%. Проблемът не е защо някои лекари получават големи заплати, а защо по-голямата част взимат малко. Над 2000 хирурзи са напуснали страната за последните 10 години. Основната причина е, че в другите европейски страни лекарите получават до 10 пъти повече. За изминалата година около 550 лекари са избягали в чужбина, докато преди 2 г. броят е бил около 400. През 2014 г. са напуснали около 250 лекари с по една специалност и около 50 с две и повече. Най-много са хирурзите, анестезиолозите и гинеколозите. Стигна се дотам, че хирурзите и анестезиолозите станаха поравно, а дефицитът на интернисти, педиатри и патоанатоми е висок! Средствата, които дава държавата за година обучение за един студент по медицина, са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки, а след това ние подаряваме един готов специалист на чуждите държави.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените? А на пациентите?

- Крайно време е да започнем да говорим за нещата с истинските им имена, да формираме срещи, идеи, които наистина да имат ефект. В противен случай сме обречени! Нека хората, от които зависят промените, да спрат да мислят и за личната изгода над общата, защото не след дълго, когато останем без лекари и без здравеопазване, това вече няма да има никакъв смисъл! Пациентите трябва да бъдат търпеливи, каквито сме и всички лекари, избрали да работят в родината. Ние сме положили Хипократова клетва и съм убеден, че голямата част от лекарите я спазват и дават всичко от себе си в името на пациента, въпреки проблемите.

В Токуда специализантите са равни с другите лекари

Минал съм през санитар и доктор, за да стана мениджър, разкрива директорът на Токуда д-р Явор Дренски
Д-р Явор Дренски завършва медицина в МУ-София през 1992 г., специализира "Акушерство и гинекология". 8 г., до 2000 г., работи като лекар, три от тях - в Либия. След това, до 2005 г. е международен консултанте областта на здравеопазването за компании като Bearing Point (USA), ЗМ, Deloitte Touche Tohmatsu. В периода 2002-2004 г. е началник "Болнична помощ" към НЗОК. От 2005 до 2009 г. е административен директор на "Токуда Болница"-София. През 2010-2011 г. е медицински директор, а от 2011 г. насам - и изпълнителен директор на "Токуда". През 2013 г. е избран и за председател на Националното сдружение на частните болници.

През последните 5 г. д-р Дренски въвежда много високотехнологични дейности в "Токуда" - от радиохирургия и IMRT лъчетерапия, през комплексен онкологичен център, в който се прилага таргетна терапия, до имунологична и вирусологична лаборатория. В областта на урологията, чернодробната и лапароскопската коремна хирургия, интервенционалната гастроентерология, хепатологията, инвазивна-та кардиология, кардиохирургията, неврологията и неонатологията се прилагат най-модерните и щадящи методи за лечение. А в "Токуда" се провеждат и редица клинични проучвания, свързани с въвеждането на нови медикаменти, някои от които животоспасяващи.

От общо 300 лекари на щат в болницата, 123 са под 40 г. Специализантите са 120 души. Обучението на 70 млади доктори се финансира по европрограма. В "Токуда" има и 29 лекари, които са се завърнали от чужбина.

- Защо избрахте медицината?

- Винаги съм знаел, че ще бъда лекар. Произхождам от такова семейство и винаги съм искал да имам възможност да помагам на хората. Желанието ми бе да обхвана целия комплексен процес на лечението и здравната помощ за пациента. Докато учех, в самото начало работех като санитар във Втора хирургия на Медицинска академия. След трети курс започнах като сестра. Практикувах известно време като лекар, но в крайна сметка осъзнах, че за да мога да бъда максимално полезен, трябва да имам поглед върху цялостната дейност на една болнична система. Затова поех пътя на болничния мениджмънт.

- Какво ви накара да се съгласите да станете мениджър на лечебно заведение?

- Осъзнах, че мениджърската позиция ми дава много повече възможности и инструменти, с които да въздействам върху системата на голямо лечебно заведение. По този начин имам възможността да помогна генерално на повече хора, отколкото ако работя като лекар - тесен специалист.

- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество?

- Винаги има място за принципи, които поставят пациента и грижата за него в центъра на системата за здравеопазването. В поверената ми болница всяка сутрин четем малко по-различни принципи, но отново изцяло в духа на Хипократовата клетва. Те са написани от основателя на болничната верига - д-р Торао Токуда, който е признат в Япония идеолог и философ на съвременното ориентирано към пациента здравеопазване.

- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас? А като мениджър?

- Най-важният принцип за мен и като лекар, и като мениджър е една от основните опорни точки на философията на "Токуда Болница" - да се ръководим и правим всичко в името на здравето и живота на пациентите. Работата ми като мениджър означава също да осигурявам подходяща благоприятна среда, която да способства реализирането на този основен принцип. Това включва възможности за повишаване на квалификацията на лекарите, развитие и внедряване на иновативни дейности, обгрижване на пациента по международни стандарти, безупречни хигиенни норми, спокойна среда и др.

- Какво мислите за здравната система в България?

- Здравната система в България страда от няколко основни проблема. Първо - хронично недофинансиране на истинското лечение, дължащо се до известна степен на диспропорции в системата и финансова неефективност. Доболничната помощ същевременно е неефективна, което води до късно правилно диагностициране и съответно до повече разходи за лечението. От друга страна, голям проблем са здравно неосигурените групи граждани и неадекватните действия на НЗОК, следвайки единствена цел - неплащане заради лимити и лошо планирани бюджети.

Качествено лечение в България съществува, но се насажда негативно отношение към медицинските специалисти, а ненарушеното доверие между лекар и пациент е база за ефективно лечение.

Има начини и механизми, които да накарат младите лекари да останат тук и да практикуват нормално. Възможностите са за развитие чрез постоянно повишаване на квалификацията, необременяване с тежки държавни медицински стандарти, гъвкавост при наемането на специализанти и млади лекари.

- Има ли пречки в достъпа до лечение за пациентите?

- В това отношение България е на една от най-добрите позиции в Европа. Тук може да поискаш преглед при тесен специалист и лечение и да го получиш сравнително бързо, което в редица страни е почти невъзможно, ако състоянието не е спешно. Това не означава, че проблеми няма. Те са провокирани от изкуствено създаване на лимити и ограничения за пациента на държавно и административно ниво.

За съжаление, лимитирането на пациента, което означава и ограничаване на избора му къде да се лекува, се задълбочава все повече в последните години.

- Какво е отношението ви към младите лекари като мениджър? Кои са основните пречки пред тях у нас?

- Като мениджър една от основните ми задачи е да осигуря условия за младите лекари. "Токуда Болница" работи активно да бъдем първи избор за специализация на младите лекари. Ние сме база за обучение на Медицински университет - София, горд съм да изтъкна, че сме предпочитана болница за специализации. Щастлив съм също, че наложихме практиката специализантите да бъдат поставяни на равни начала с другите лекари. При нас те участват активно в болничните процеси и получават достойно заплащане за това.

Младите лекари имат нужда от стимули, но и от свобода и поле за изява и развитие. Ако не им се осигурят в нашата страна, съвсем нормално е те да отидат там, където ще им се осигурят. Наскоро бяхме акредитирани и като научна организация, което още ще разшири хоризонта за развитие на младите специалисти в болницата. Те вече ще могат да се развиват и в посока докторантура и придобиване на научни степени.

- Какво сте направили във вашата болница, за да толерирате развитието на младите лекари?

- Споменах вече, че имаме практиката младите лекари да работят рамо до рамо с останалите. Имаме редица програми за обучения, много курсове за повишаване на професионалната квалификация. В "Токуда Болница" идват постоянно чуждестранни гост-лекари, организират се научни срещи, симпозиуми, колегиуми и дискусии. Със сигурност младите лекари има какво и от кого да научат. Също така голямо предимство, че младите лекари участват като подизследователи в клинични проучвания, което им дава достъп до последните иновации и също така ги подпомага във финансов план. Всички тези предпоставки доведоха до голям процент на задържане на придобилите специалност в болницата.

- Какво искате да се промени в здравната система?

- Бих искал всеки, който желае да се развива като медицински специалист, и всеки, който иска да развива модерна медицина, да има шансовете да го направи. Ефективните реформи в здравеопазването означават равни принципи за частни и държавни болници. Категорично се обявявам против административната груба намеса по отношение на ефективните и смислено работещи болнични структури.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените? А на пациентите?

- Пациентите в България трябва да бъдат спокойни и да имат доверие в лекарите си, защото за тях се грижат едни от най-добре образованите специалисти в Европа. Те са ценен ресурс и въпрос на национално оцеляване, затова е изключително важно да ги запазим, ценим и уважаваме. А на тези, от които зависят промените, бих казал, че всички ние в системата - от регулатор и законодател, до служител в болница, имаме един работодател и това е пациентът.

След 5 години оставаме без лекари

След пет години в България няма да има лекари, предупреди директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия д-р Цветеслава Гълъбова, цитирана от БНР. Тя обясни, че разликата в заплащането у нас и в другите държави е огромна. Един лекар в нейната болница получавал 700 лв., а в чужбина -10 пъти повече. Д-р Гълъбова коментира, че психиатрията в момента е извън медицината. Тя се обяви за връщането на психиатричните центрове към болниците. "Държим болните по села и паланки в някакви болници, които приличат на затвори - да не са ни пред очите, да не ги гледаме, да не полагаме грижа за тях", отбеляза тя.

Закриват медико-социалните домове в Разград и Ветрен

Правителството прие постановление за закриване на домовете за медикосоциални грижи за деца във Ветрен, община Септември, и в Разград, съобщи пресслужбата на кабинета. От март т. г. В дома във Ветрен няма настанени деца на резидентна грижа, а дневният център към дома се ползва почасово от 5-6 деца. Последните две деца от дома в Разград са изведени на 21 май т. г, като 11 деца от семейна среда ползват почасови услуги в дневния център. Двете общини са заявили намерение да продължат поддържането на дневните центрове, което ще осигури приемственост в грижите за децата, както и възможност за професионална реализация на персонала от закритите институции. За целта с отделен акт ще бъдат осигурени средства за социални услуги като делегирани от държавата дейности. Приемането на акта представлява конкретно действие по изпълнението на Националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", с което в още два региона на страната ще бъде преустановено предлагането на институционална грижа за деца в домове за медико-социални грижи и тя ще бъде заменена с други социални услуги.

Съдът остави лимитите на болниците

Ана Атанасова
Върховният административен съд остави в действие лимитите на болниците. Петчленен състав на ВАС отмени решението на предната инстанция - тричленен състав, с което действието на твърдите бюджети за лечебните заведения трябваше да бъде спряно.

Всяка година касата налага лимити на болниците, за да се вмести в бюджета си, и всяка година болниците ги надскачат и в крайна сметка се стига до дефицит. Всяка година неправителствени организации и лечебни заведения атакуват лимитите в съда. Често ВАС ги отменя, но късно - решението излиза чак на следващата година, когато постановлението, с което са определени бюджетите на конкретната година, вече не е в сила. Тази година НЗОК наложи лимити в размер на 90-95% от платените през миналата година пари. Лимитите бяха атакувани от центъра за защита правата в здравеопазването и сдружението на частните болници. През май тричленният състав насрочи решението по същество чак за март догодина, но за пръв път постанови, че изпълнението на атакувания акт трябва да бъде спряно до окончателното произнасяне на съда. Министерският съвет, който е издал постановлението, с което се определят лимитите, обжалва и сега петчленният състав остави лимитите в действие.

В предишното определение на тричленния състав, с което лимитите бяха спрени, се посочваше, че "оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ и е вероятно да настъпят значителни и трудно поправими вреди за пациентите". Според по-висшата инстанция обаче "липсват данни и доказателства за това, че оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ и че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за пациентите. В искането до съда са направени твърдения за настъпване на имуществени вреди за лечебните заведения и за влошаване на тяхното качество, които също не са подкрепени с доказателства."

"Публично известно е съставянето на листи на чакащи и отлагането на пациенти в почти всички болници. Може би няколко души с отложени операции трябва да умрат, за да се сдобием с необходимите за съда доказателства", коментираха от Центъра за защита правата на пациентите.

Студентите намаляват, а кабинетът одобри прием за още 744 висшисти

Във вузовете може да останат незапълнени близо 11 хиляди места

Силвия Георгиева
На фона на намаляващия брой на студентите у нас кабинетът одобри приема на още стотици кандидат-висшисти тази есен. Вчера МС утвърди приема в 4-те нови висши специализирани училища, преобразувани наскоро от самостоятелни колежи, и реши да се открие филиал на Варненския медицински университет в Шумен. В същото време доклад на образователното министерство сочи намаляване на броя на студентите, като рискът е хиляди места във вузовете да останат незаети.

Четирите нови университета - по телекомуникации и пощи в София, по икономика и мениджмънт в Пловдив, по мениджмънт във Варна и по сигурност и икономика пак в Пловдив - ще могат да приемат общо 2818 първокурсници наесен. Бройката им е завишена с общо 744 души в сравнение с утвърдения от правителството прием през май т.г. - 74 198 бройки. Повече бройки са поискали вузът по телекомуникации - там приемът е завишен от 330 на 420 души, както и Висшето училище по сигурност и икономика - от 79 на 733 човека.

Още през май т.г. стана ясно, че близо 11 хиляди места в родните университети тази есен може да се окажат незаети. Броят на зрелостниците, които завършиха тази година средно образование, е около 58 хиляди. Още 5 хил. души, неиздържали матурите си в предни години, бяха подали заявления за явяване на държавни зрелостни изпити. Дори всички те да кандидатстват сега, което е малко вероятно, броят им пак ще остане по-малък от планираните 74 хиляди студенти. През 2014/2015 г. останаха незаети около 12 000 места за първокурсници.

Ръстът в план-приема за новата учебна година е изненадващ на фона на намаляващите заради демографската криза студенти. Наскоро публикуваният годишен доклад на МОН за изпълнението на стратегията за учене през целия живот показа, че студентите през вече приключилата учебна година намаляват с 1.5%, като броят на кандидат-висшистите, включващ записаните в степен "бакалавър", "магистър" и "доктор", възлиза на 279 хил. души.

Старт

В Шумен да бъде открит филиал на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна, такъв проект за решение предложи вчера правителството на парламента. Проектът предвижда в новото звено да бъдат обучавани по 80 студенти в две специалности - "Медицинска сестра" и "Акушерка". Откриването на филиала е по искане на академичното ръководство на висшето училище и въз основа на положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Осигурени са необходимата материално-техническа база и академичен състав, съобщиха от пресслужбата на МС.

Правителството увеличи бюджета на МЗ с 56 хил. лева

Аида Паникян
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МЗ с размер на 56 хил. лв., които са предназначени за закупуване на експериментално вещество за лечение на болестта на Нийман Пик тип С. Средствата са за лечението на дете, които страда от изключително рядката болест. Лечението се провежда с експерименталното вещество, което се прилага при повече от 20 деца в САЩ, Испания и Норвегия.

Поради липсата на обща норма за прилагане на т.нар. състрадателно (милосърдно) лечение, Изпълнителната агенция по лекарствата е съгласувала по изключение вноса на веществото HPbCD от производителите му в САЩ и Швеция в България за индивидуално лечение на детето от екип от специалисти.

Лекарите пред пенсия са три пъти повече от младите в Добричко

Дана Русева
Младите лекари до 35 г. в област Добрич са едва 4,4%, а тези в предпенсионна възраст са близо 13%, сочат данните на Териториалното статистическо бюро. Най-голям е делът на докторите между 45 и 54 г. Те са над 40%. На основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в областта практикуват 498 лекари, а зъболекарите са 115.

Най-много са джипитата - 133, или 26,7%. На второ място са педиатрите - 29, следвани от гинеколозите - 22, специалистите по вътрешни болести - 21, и хирурзите - 20.

Добрич е сред областите с най-малко лекари спрямо броя на населението, но с най-добра осигуреност с общопрактикуващи медици, обобщават статистиците.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 142 Kb.

Сподели с приятели: