Pagemaker!!!! Димитър Генчев Първоапостолите на



страница1/14
Дата23.12.2017
Размер2.09 Mb.
#37375
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


PAGEMAKER!!!!
Димитър Генчев


Първоапостолите
на


идеала

© Димитър Генчев, автор, 2006

© Симеон Кръстев, художник на корицата, 2006

© Фондация "Ново време", 2006

© Издателска къща "Христо Ботев", 2006

ISBN-10: 954-445-916-2

ISBN-13: 978-954-445-916-1
PAGEMAKER!!!
Димитър Генчев

  


Първоапостолите
на
идеала

Фондация "5555555"

Издателство "555555555555555"

София, 2006



Пред­го­вор




Имах шан­са и, не­ка до­ба­вя – ра­дост­та да при­със­т­вам при раж­да­не­то на та­зи кни­га. Ето как се слу­чи то­ва. Пре­ди де­се­ти­на-два­на­де­сет го­ди­ни, в ед­но труд­но вре­ме, след кра­ха на со­ци­а­лиз­ма в СССР, в Бъл­га­рия и в бив­ши­те ев­ро­пейс­ки со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни и раз­ра­зи­ли­те се след не­го ата­ки от­вън, как­то и идей­ни сблъ­съ­ци вът­ре в БСП, и осо­бе­но след все по-яс­но очер­та­ва­щия се све­то­вен пре­ход от ин­дус­т­ри­ал­на­та в ин­фор­ма­ци­он­на­та епо­ха ста­на яс­но, че е нуж­но да се съз­да­де но­во ля­во спи­са­ние за те­о­рия, по­ли­ти­ка и кул­ту­ра, ко­е­то да ра­бо­ти на ни­ва­та на об­нов­ле­ни­е­то и мо­дер­ни­за­ци­я­та на со­ци­а­лиз­ма в съ­от­вет­с­т­вие с но­ва­та епо­ха.

За­поч­нах да ог­леж­дам хо­ра­та, с ко­и­то бих­ме мог­ли да осъ­щес­т­вим то­ва на­чи­на­ние. Не­об­хо­ди­ми бя­ха съ­миш­ле­ни­ци – спо­соб­ни, пре­да­ни на со­ци­а­лис­ти­чес­кия иде­ал, об­ра­зо­ва­ни, с пер­спек­ти­вен те­о­ре­ти­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки по­тен­ци­ал и за­ед­но с то­ва не­зад­ръс­те­ни с дог­ми и кли­ше­та. Спрях се на Ди­ми­тър Ген­чев, с ко­го­то пре­ди вре­ме ра­бо­тих­ме за­ед­но по идей­на­та плат­фор­ма на БСП, при­е­та на ней­ния 39-и кон­г­рес през 1990 го­ди­на. Не­го за­ед­но с Па­вел Пи­са­рев и Яна­ки Сто­и­лов прив­ля­кох за за­мес­т­ник-глав­ни ре­дак­то­ри. И ето ве­че де­ве­та го­ди­на то­ва яд­ро ре­дак­ти­ра спи­са­ние „По­не­дел­ник“ и из­да­ва „Со­ци­а­лис­ти­чес­ка биб­ли­о­те­ка“.

В един от на­чал­ни­те бро­е­ве на спи­са­ни­е­то Мит­ко Ген­чев пуб­ли­ку­ва пър­вия си пор­т­рет – то­зи на Ди­ми­тър Бла­го­ев. Мно­го спо­луч­ли­ва ра­бо­та, как­то ще се убе­ди чи­та­те­лят. То­га­ва се до­го­во­рих­ме с не­го да от­во­рим руб­ри­ка „Пор­т­ре­ти“ и да нап­ра­вим „Буз­лу­д­жан­с­ка га­ле­рия“ в „По­не­дел­ник“. И той, ка­то все­ки до­бър майс­тор, на­ис­ти­на я съз­да­де за ня­кол­ко го­ди­ни. Руб­ри­ка­та „Пор­т­ре­ти“ е ед­на от най-ху­ба­ви­те в спи­са­ни­е­то.

Ав­то­рът оп­ре­де­ля жан­ра на твор­би­те си ка­то „Щри­хи към пор­т­ре­та на...“. Спо­ред мен те са зна­чи­тел­но над оп­ре­де­ле­ни­е­то „щри­хи“. Аз ги въз­п­ри­е­мам ка­то твър­де доб­ри пор­т­ре­ти на те­зи за­бе­ле­жи­тел­ни дей­ци, за­що­то из­г­раж­дат ори­ги­нал­ния об­раз на все­ки от тях. Ако ли пък по ис­то­ри­чес­ки­те ка­но­ни те не са за­вър­ше­ни пор­т­ре­ти, със си­гур­ност са ис­то­ри­чес­ки очер­ци или ис­то­ри­чес­ки есе­та за 12-те пър­вос­т­ро­и­те­ли на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия. Във все­ки слу­чай не са щри­хи. Гра­фи­ка – да, щри­хи – не. В тях са уло­ве­ни с уди­ви­тел­на точ­ност от­ли­чи­тел­ни­те чер­ти в жи­во­та, ха­рак­те­ри­те, ду­хов­на­та не­пов­то­ри­мост и от­но­ше­ни­я­та на те­зи мно­гоп­лас­то­ви лич­нос­ти. Ав­то­рът на кни­га­та е майс­тор на крат­кия ис­то­ри­чес­ки очерк и в то­зи жанр той ня­ма го­ля­ма съв­ре­мен­на кон­ку­рен­ция у нас.

Кни­га­та, ко­я­то чи­та­те­лят дър­жи в ръ­це­те си, е та­лан­т­ли­ва кни­га. Тя съ­че­та­ва по един ор­га­ни­чен на­чин ис­то­ри­чес­кия факт и раз­но­об­раз­на­та ин­фор­ма­ция с то­чен пси­хо­ло­ги­чес­ки ри­су­нък на ха­рак­те­ра и по­ве­де­ни­е­то на сво­и­те ге­рои в раз­лич­ни си­ту­а­ции и пре­жи­вя­ва­ния. И всич­ко то­ва е пре­съз­да­де­но с такт и с мно­го свеж, не­ха­рак­те­рен за ис­то­ри­ци­те об­ра­зен език. Та­ка са се по­лу­чи­ли те­зи 12 ори­ги­нал­ни пор­т­ре­та на пър­во­а­пос­то­ли­те на со­ци­а­лиз­ма в Бъл­га­рия. Те се че­тат ле­ко и пре­диз­вик­ват у чи­та­те­ля съп­ре­жи­вя­ва­не на ав­то­ро­во­то от­но­ше­ние към лич­ност­та, ко­я­то той пре­съз­да­ва.

Сред те­зи 12 пор­т­ре­та (чис­ло­то е сим­во­лич­но) ня­ма нес­по­луч­лив или сла­бо на­ри­су­ван об­раз. Има по-яр­ки, по-близ­ки до сър­це­то на ав­то­ра, но ня­ма сла­би. То­ва е го­ля­мо­то дос­тойн­с­т­во на кни­га­та. Тя има ви­со­ка емо­ци­о­нал­на тем­пе­ра­ту­ра, по­раж­да на­рас­т­ващ ин­те­рес към все­ки след­ващ очерк и ак­ти­ви­ра как­то ми­съл­та, та­ка и чув­с­т­ва­та на чи­та­те­ля. От та­зи кни­га над­зър­тат и во­дят ди­а­лог с нас как­то ис­то­ри­кът, та­ка и пи­са­те­лят. У ав­то­ра има мая и от две­те приз­ва­ния.

Да, всич­ки пор­т­ре­ти са ху­ба­ви, но ня­кои са пре­въз­ход­ни. Та­ки­ва спо­ред мо­е­то въз­п­ри­я­тие са пор­т­ре­ти­те на Ве­ла Бла­го­е­ва („Май­ка Ку­раж“), на Сла­ви Ба­ла­ба­нов („Рек­ви­ем за Сла­ви Ба­ла­ба­нов“), на Ана Май­мун­ко­ва („Ана и въл­ци­те“), на Гав­рил Ге­ор­ги­ев („Же­лез­ни­ят Гав­рил“). Тук пе­ро­то на ав­то­ра е на­ри­су­ва­ло об­ра­зи, ко­и­то не се заб­ра­вят.

Ко­га­то чо­век че­те кни­га­та на Ди­ми­тър Ген­чев, из­пит­ва гор­дост от сре­ща­та с те­зи хо­ра. Как­ви го­ле­ми умо­ве и лич­нос­ти са ту­ри­ли на­ча­ло­то на со­ци­а­лиз­ма в Бъл­га­рия през ХІХ век! Об­ра­зо­ва­ни в най-прес­тиж­ни­те ев­ро­пейс­ки уни­вер­си­те­ти, на­да­ре­ни с го­ле­ми за­лож­би, вла­де­е­щи по ня­кол­ко чуж­ди ези­ка, учас­т­ва­щи в све­тов­ни де­ба­ти по най-ос­т­ри­те въп­ро­си на сво­е­то вре­ме.

Виж­те как­во яр­ко съз­вез­дие са ос­но­ва­те­ли­те. Ди­ми­тър Бла­го­ев („Пат­ри­ар­хът“) – с раз­нос­т­ран­ни дар­би, за­вър­шил Ца­риг­рад­ска­та гим­на­зия и Пе­тер­бур­г­с­кия дър­жа­вен уни­вер­си­тет, вла­де­ещ рус­ки, нем­с­ки, тур­с­ки език. Ян­ко Са­къ­зов – ар­тис­ти­чен, учил в Йе­на, Лайп­циг, Лон­дон, Па­риж, го­во­рещ и пи­шещ на рус­ки, нем­ски, френ­с­ки и ан­г­лийс­ки. Ни­ко­ла Габ­ров­с­ки – рус­ки въз­пи­та­ник, за­вър­шил юри­ди­чес­ко­то си об­ра­зо­ва­ние в Же­не­ва, учас­т­вал в уч­ре­дя­ва­не­то на Вто­рия ин­тер­на­ци­о­нал. Ге­ор­ги Кир­ков – за­вър­шил об­ра­зо­ва­ни­е­то си във Ви­е­на, ду­хо­вит, оба­я­те­лен, с ря­дък ху­мо­рис­ти­чен та­лант (спом­не­те си не­го­ва­та реп­ли­ка към ауди­то­ри­я­та ка­то ме­ди­а­тор на про­чу­та­та дис­ку­сия меж­ду Кръс­тю Ра­ков­с­ки и Ян­ко Са­къ­зов, със­то­я­ла се в Со­фийс­кия цирк: „Гос­по­да, вие сте в цир­ка, но не сте на цирк. И не го­во­ре­те тол­ко­ва глу­пос­ти – не се на­ми­ра­те в На­род­но­то съб­ра­ние.“). Кръс­тю Ра­ков­с­ки – по­то­мъ­кът на Ге­ор­ги Ма­мар­чев и Ге­ор­ги Са­ва Ра­ков­с­ки, блес­тящ ин­те­лек­ту­а­лец, след­вал в най-ре­но­ми­ра­ни­те ев­ро­пейс­ки уни­вер­си­те­ти – Же­не­ва, Бер­лин, Мон­пе­лие, Па­риж, учас­т­вал в съз­да­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка­та и Ру­мън­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, член на Из­пъл­ни­тел­ния ко­ми­тет на Вто­рия ин­тер­на­ци­о­нал, ми­нис­тър-пред­се­да­тел на Ук­рай­на по вре­ме­то на Ле­нин. Гав­рил Ге­ор­ги­ев – прек­рас­но обра­зо­ван, пи­ше, пре­веж­да и ко­рес­пон­ди­ра на рус­ки, нем­с­ки и френ­с­ки, по­лиг­лот, пол­з­ващ мно­го дру­ги ев­ро­пейс­ки ези­ци. Щед­ро на­да­ре­ни­ят иде­о­лог и по­ли­тик на пар­ти­я­та Хрис­то Ка­бак­чи­ев, съ­що от же­нев­с­ко­то ято. Ум­ни­ят и ро­ман­ти­чен же­нев­с­ки сту­дент Сла­ви Ба­ла­ба­нов. Кни­жов­ни­кът на пар­ти­я­та, из­тък­на­ти­ят ли­те­ра­ту­рен кри­тик Ге­ор­ги Ба­ка­лов – блес­тящ по­ле­мист, след­ва ес­тес­т­ве­ни на­у­ки в Же­не­ва, при­я­тел на Ро­за Люк­сем­бург, Ге­ор­ги Пле­ха­нов, Жюл Гед. Кра­си­ва­та Ве­ла Бла­го­е­ва – за­вър­ши­ла Аме­ри­кан­ския ко­леж в Габ­ро­во, а вис­ше об­ра­зо­ва­ние – в Пе­тер­бург, с ли­те­ра­тур­ни дар­би, вла­де­е­ща ан­г­лийс­ки, рус­ки, нем­с­ки, френ­с­ки език, со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та Ра­да Гос­по­жи­на или, как­то спо­луч­ли­во я на­ри­ча Ген­чев, Май­ка Ку­раж на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм. Все­от­дай­на­та Ана Май­мун­ко­ва, след­ва­ла вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние в Брюк­сел. И най-сет­не, „яко­би­не­цът от Юч­бу­нар“ Ро­ман Ав­ра­мов – син на бо­га­таш, же­нев­с­ки сту­дент, при­я­тел на Ле­нин и Пле­ха­нов, под­дър­жащ връз­ки с Карл Ка­уц­ки, Франц Ме­ринг и Ро­за Люк­сем­бург, вла­де­ещ френ­с­ки, нем­с­ки, ан­г­лийс­ки, ита­ли­ан­с­ки и ру­мън­ски език, ви­ден вън­ш­но­тър­гов­с­ки ръ­ко­во­ди­тел в Съ­вет­с­ка Ру­сия.

Ос­но­ви­те на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия са из­зи­да­ни, как­то се виж­да, от из­к­лю­чи­тел­ни лич­нос­ти, но­се­щи про­фе­си­о­на­лиз­ма и бля­съ­ка на про­чу­ти ев­ро­пейс­ки уни­вер­си­те­ти, ви­со­ко­ин­те­ли­ген­т­ни, вла­де­е­щи по ня­кол­ко ези­ка. Со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те идеи, ко­и­то те пре­на­сят от Ев­ро­па в Бъл­га­рия, са най-мо­дер­ни­те през ХІХ век. Те­зи блес­тя­щи мла­ди бъл­га­ри са би­ли в ли­чен кон­такт с круп­ни ев­ро­пейс­ки фи­гу­ри: Ба­ка­лов се е сре­щал с Ен­гелс, же­нев­ци – с Пле­ха­нов, Ле­нин, Ак­сел­род, За­су­лич, Гед, Жо­рес, Ка­уц­ки, Ме­ринг и т.н. Учас­т­ват със са­мос­то­я­тел­но кон­цеп­ту­ал­но мис­ле­не в ев­ро­пейс­ки­те де­ба­ти по фун­да­мен­тал­ни проб­ле­ми на вре­ме­то. Ува­жа­ва­ни са от ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лис­ти­чес­ки елит, а ня­кои от тях, как­ви­то са Кръс­тю Ра­ков­с­ки и Ро­ман Ав­ра­мов, за­е­мат ви­со­ки дър­жав­ни пос­то­ве след по­бе­да­та на Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция. Те­зи хо­ра не са­мо съз­да­ват през 1891 г. Бъл­гар­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия, а и ско­ро я прев­ръ­щат в ед­на от най-сил­ни­те и ав­то­ри­тет­ни ле­ви пар­тии в Ев­ро­па. Раз­би­ра се, пъ­тят на пар­ти­я­та след ней­но­то съз­да­ва­не е осе­ян с вът­реш­ни про­ти­во­ре­чия и с бор­ба с ней­ни­те про­тив­ни­ци в то­га­ваш­но­то бъл­гар­с­ко об­щес­т­во, с труд­ни пе­ри­пе­тии и из­пи­та­ния.

Ди­ми­тър Ген­чев раз­к­ри­ва пес­те­ли­во, но из­ра­зи­тел­но слож­ни­те от­но­ше­ния, ко­и­то се съз­да­ват меж­ду те­зи ве­ли­ки по­ли­ти­чес­ки мъ­же. Ня­кои от тях вли­зат в лю­ти идей­ни бор­би или в по­ли­ти­чес­ки сблъ­съ­ци по­меж­ду си, къ­сат се ста­ри и ис­к­ре­ни при­я­тел­с­т­ва, раз­де­лят се и пак се съ­би­рат. То­ва, ко­е­то пра­ви сил­но впе­чат­ле­ние, е, че има неп­ри­ми­ри­ма бор­ба, но ни­кой от тях не си поз­во­ля­ва уда­ри под кръс­та, ня­ма под­лост и из­мя­на към об­що­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко ве­рую. Меж­ду пър­во­а­пос­то­ли­те има тра­гич­ни слу­чаи (Ба­ла­ба­нов), но ня­ма ни­то един ре­не­гат.

Та­зи слав­на ко­хор­та е би­ла със­та­ве­на не от ма­ло­мер­ни хо­ра, а от ед­ро­ма­щаб­ни и мо­рал­ни лич­нос­ти. Къ­де по дъл­гия път на ис­то­ри­я­та са се за­гу­би­ли те­зи тол­ко­ва дра­го­цен­ни и кра­си­ви тра­ди­ции – на вър­ха на пар­ти­я­та да сто­ят та­лан­т­ли­ви, вен­ча­ни за со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та идея и с ви­сок мо­рал хо­ра? За­що ле­ка-по­ле­ка из­б­лед­ня­ва яр­кост­та на со­ци­а­лис­ти­чес­кия елит? Бла­го­ев и всич­ки те­зи 12 пър­во­а­пос­то­ли на со­ци­а­лис­ти­чес­кия иде­ал у нас по­ка­за­ха, че не все­ки мо­же да ли­ди­ра со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия. Ве­ли­ки­ят иде­ал ис­ка ве­ли­ки лич­нос­ти, ис­то­ри­я­та не се пра­ви от ли­ли­пу­ти.


* * *
Ге­ро­и­те от кни­га­та на Ди­ми­тър Ген­чев изиг­ра­ха из­к­лю­чи­тел­на ро­ля в ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм и на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия. Те са в бе­зус­лов­ния сми­съл на ду­ма­та ис­то­ри­чес­ки лич­нос­ти. Те сто­ят в на­ша­та ис­то­рия ка­то ней­ни­те ти­та­ни и ней­ни­те жре­ци. Все­ки, кой­то по­ся­га на ос­но­во­по­лож­ни­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки идеи и цен­нос­ти ня­ма как да не срещ­не су­ро­вия им пог­лед. Все­ки, кой­то из­ме­ня на те­зи идеи и це­ли – тях­но­то осъж­да­не.

Но те не са са­мо в ис­то­ри­я­та. С но­ва­тор­с­кия си дух те са на­ши съв­ре­мен­ни­ци и със си­гур­ност ще бъ­дат, как­то пи­са Дя­до­то – съв­ре­мен­ни­ци на бъ­де­ще­то. И са не­об­хо­ди­ми днес на бъл­гар­ския со­ци­а­ли­зъм и на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия не по-мал­ко, от­кол­ко­то пре­ди 120 го­ди­ни, ко­га­то вли­за­ха в ис­то­ри­я­та.

Се­гаш­но­то вре­ме е вре­ме на кар­ди­нал­ни про­ме­ни и пре­о­цен­ки. Не ста­ва ду­ма за рес­тав­ра­ци­я­та на ка­пи­та­лиз­ма у нас и в бив­ши­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни. Тя е вре­мен­но ис­то­ри­чес­ко яв­ле­ние. Стре­ла­та на вре­ме­то не ле­ти на­зад, как­то до­ка­за­ха фи­зи­чес­ка­та на­у­ка „Си­нер­ге­ти­ка“ и си­нер­ге­ти­кът но­бе­лист Иля При­го­жин. Бъ­де­ще­то е пред нас, а не зад нас. Дру­ги ис­то­ри­чес­ки про­ме­ни под­ла­гат всич­ко на пре­ос­мис­ля­не.

Сто и пет­де­се­та­та го­диш­ни­на от рож­де­ни­е­то на Ди­ми­тър Бла­го­ев, във връз­ка с ко­я­то из­ли­за кни­га­та на Д. Ген­чев, пре­ми­на­ва в кон­тек­с­та на две клю­чо­ви све­тов­ни съ­би­тия, ко­и­то оп­ре­де­лят съ­щи­на­та на на­ша­та съв­ре­мен­ност.



Ед­но­то – кра­хът на съ­вет­с­кия и на из­точ­но­ев­ро­пейс­кия, вклю­чи­тел­но на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм. Ня­ма ги ве­че на све­тов­на­та сце­на СССР, ев­ро­пейс­ки­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни, све­тов­на­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка сис­те­ма. Пред съв­ре­мен­ни­те со­ци­а­лис­ти и со­ци­а­лис­ти­чес­ки пар­тии зас­та­ва въп­ро­сът: за­що се слу­чи то­ва? Кои са пред­пос­тав­ки­те в те­о­ри­я­та и кои греш­ки в ис­то­ри­чес­ка­та прак­ти­ка до­ве­до­ха до то­зи крах? И най-важ­но­то – кои са пъ­ти­ща­та за пре­о­до­ля­ва­не на кри­за­та на со­ци­а­лиз­ма, за не­го­во­то об­нов­ле­ние и мо­дер­ни­за­ция през ХХІ век.

Дру­го­то – за­поч­на­ли­ят в края на ХХ век све­то­вен пре­ход от ин­дус­т­ри­ал­на­та в сле­дин­дус­т­ри­ал­на­та епо­ха. Ако об­х­ва­нем с пог­лед пъс­т­ра­та па­но­ра­ма на съв­ре­мен­но­то све­тов­но раз­ви­тие – пред нас ще се от­к­рие не­го­ва­та цен­т­рал­на ос, ко­я­то по един или друг на­чин дви­жи всич­ки дру­ги про­це­си – пре­хо­дът в но­ва­та ин­фор­ма­ци­он­на епо­ха. То­ва е дъл­бо­чин­но­то съ­дър­жа­ние на всич­ко, ко­е­то ста­ва в съв­ре­мен­ния свят. Из­вър­ш­ват се ко­рен­ни тран­с­фор­ма­ции във всич­ки об­лас­ти: об­щес­т­во, по­ли­ти­ка, ико­но­ми­ка, ко­му­ни­ка­ции, кул­ту­ра, цен­нос­ти, нав­ся­къ­де.

В съв­ре­мен­ния свят про­ти­ча Ве­ли­ка гло­бал­на ре­во­лю­ция, ко­я­то пред­с­тав­ля­ва сис­тем­но един­с­т­во от ня­кол­ко ре­во­лю­ции – на­уч­на, тех­но­ло­ги­чес­ка, ко­му­ни­ка­ци­он­на, об­ра­зо­ва­тел­на, еко­ло­гич­на, де­мог­раф­с­ка, ме­ни­д­жър­с­ка. Та­зи Ве­ли­ка гло­бал­на ре­во­лю­ция из­ме­ня как­то про­из­во­ди­тел­ни­те си­ли на об­щес­т­во­то, не­го­ва­та со­ци­ал­на мор­фо­ло­гия и от­но­ше­ни­я­та вът­ре в со­ци­у­ма, та­ка и мис­ле­не­то на хо­ра­та, раз­ви­ти­е­то на иде­и­те и об­щес­т­ве­ни­те те­о­рии.

Та­ки­ва са две от най-важ­ни­те ко­ор­ди­на­ти на све­та, в кой­то жи­ве­ем днес и в кой­то тръг­ва по своя път кни­га­та „Пър­во­а­пос­то­ли на иде­а­ла“. Те ни зас­та­вят не са­мо да оце­ним от ви­со­чи­ни­те на съв­ре­ми­е­то жи­во­та и при­но­са на те­зи ве­ли­ки бъл­га­ри, а и да пог­лед­нем нап­ред, за да про­дъл­жим иде­и­те и де­ло­то им в но­ва­та епоха.

Те жи­вя­ха през вто­ра­та по­ло­ви­на на ХІХ и пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на ХХ век. Ние сме в на­ча­ло­то на ХХІ век. Как­во са те за нас, съв­ре­мен­ни­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки по­ко­ле­ния, и как­во ние, тех­ни­те по­том­ци, сме длъж­ни да нап­ра­вим, за да бъ­дем дос­той­ни за тях?

В на­ше вре­ме Бла­го­е­ви­ят въп­рос тряб­ва да бъ­де за­да­ден от­но­во. Ня­ко­га в края на ХІХ век, ко­га­то Бъл­га­рия още не бе­ше тръг­на­ла по пъ­тя на ин­дус­т­ри­а­лиз­ма и ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са не бе­ше се по­я­ви­ла у нас, Ди­ми­тър Бла­го­ев на­пи­са зна­ме­ни­тия си труд „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“.

Днес то­зи въп­рос тряб­ва да бъ­де за­да­ден от­но­во.

Са­мо че то­зи път ста­ва ду­ма не за ин­дус­т­ри­ал­ния со­ци­а­ли­зъм, та­ка дъл­бо­ко из­с­лед­ван от Маркс, а за со­ци­а­лиз­ма в ин­фор­ма­ци­он­на­та епо­ха.

Пред съв­ре­мен­ни­те по­ко­ле­ния зас­та­ва въп­ро­сът за дъл­бо­ка, бих ка­зал, ко­рен­на мо­дер­ни­за­ция на со­ци­а­лиз­ма.

Ние не сме на пра­га на ин­фор­ма­ци­он­на­та епо­ха, а сме в раз­га­ра на све­тов­ния пре­ход към нея. Сви­де­те­ли сме на „ста­ва­не­то“ на един нов свят, все още не­за­вър­шен, не­из­г­ра­ден във всич­ки об­лас­ти, но ка­чес­т­ве­но нов и без как­во­то и да би­ло съм­не­ние се нуж­да­ем от но­во раз­би­ра­не за из­вър­ш­ва­щи­те се ра­ди­кал­ни тран­с­фор­ма­ции в то­зи нов свят.

Всич­ко се про­ме­ня: труд, твор­чес­т­во, тех­но­ло­гии, ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния, ко­му­ни­ка­ции, струк­ту­ра на об­щес­т­во­то, раз­мен­ни по­то­ци меж­ду дър­жа­ви­те и ци­ви­ли­за­ци­и­те, ме­дии, меж­ду­на­род­на по­ли­ти­ка. Ня­ма об­ласт, не­за­сег­на­та от ин­фор­ма­ци­он­на­та тран­с­фор­ма­ция. Про­це­си­те и про­ме­ни­те в та­зи тран­с­фор­ма­ция не са ли­ней­ни, а слож­ни и про­ти­во­ре­чи­ви. Раз­дя­ла­та с прин­ци­пи­те и мо­де­ли­те на ин­дус­т­ри­ал­но­то раз­ви­тие не е лес­на, ни­то бе­зоб­лач­на и твър­де мал­ко при­ли­ча на до­се­гаш­ния ис­то­ри­чес­ки опит на чо­ве­чес­т­во­то.

Най-дъл­бо­ки са про­ме­ни­те в про­из­во­ди­тел­ни­те си­ли и в со­ци­ал­на­та струк­ту­ра на об­щес­т­во­то. В ос­но­ва­та на ин­дус­т­ри­ал­на­та епо­ха са ма­шин­ни­те тех­но­ло­гии и пре­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност. В ос­но­ва­та на ин­фор­ма­ци­он­на­та – ин­те­лек­ту­ал­ни­те тех­но­ло­гии и ус­лу­ги­те. Со­ци­ал­на­та струк­ту­ра на ин­дус­т­ри­ал­ния тип об­щес­т­ва се ха­рак­те­ри­зи­ра с ре­ши­тел­но­то ко­ли­чес­т­ве­но пре­об­ла­да­ва­не на ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са – 60–70% от за­е­ти­те. В со­ци­ал­на­та струк­ту­ра на ин­фор­ма­ци­он­но­то об­щес­т­во ре­ши­тел­но пре­об­ла­да­ват за­е­ти­те в ус­лу­ги­те – 70–80%, а ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са – 10–12 про­цен­та, при то­ва съ­вър­ше­но нов тип ра­бот­ни­чес­ка кла­са.

Во­де­щи­те съв­ре­мен­ни те­о­ре­ти­ци са еди­но­душ­ни, че ин­фор­ма­ци­он­но­то об­щес­т­во е об­щес­т­во на зна­ни­е­то. А съ­що та­ка, че то ще об­х­ва­не це­лия свят за раз­ли­ка от ин­дус­т­ри­а­лиз­ма, кой­то об­хва­на са­мо част от све­та.

Из­с­лед­ва­не­то на пос­тин­дус­т­ри­ал­но­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то, на ин­фор­ма­ци­он­но­то(ите) об­щес­т­во(а) е цен­т­рал­но по­ле на съв­ре­мен­на­та об­щес­т­ве­на те­о­рия. Съз­да­ва се те­о­ри­я­та на ин­фор­ма­ци­он­но­то об­щес­т­во. Бъл­гар­с­ка­та об­щес­т­ве­на ми­съл ня­ма пра­во да ос­та­не встра­ни от та­зи дей­ност и от то­ва глав­но рус­ло на све­тов­но­то раз­ви­тие в на­ше вре­ме. Ля­ва­та бъл­гар­с­ка об­щес­т­ве­на ми­съл – още по­ве­че.

Ако ис­ка­ме да бъ­дем дос­той­ни за па­мет­та на пър­во­а­пос­то­ли­те, тряб­ва от­но­во да пос­та­вим то­зи фун­да­мен­та­лен за вре­ме­то ни въп­рос, но в но­ва ре­дак­ция: „Що е со­ци­а­ли­зъм в ин­фор­ма­ци­он­на­та епо­ха и има ли той поч­ва у нас?“

По­же­ла­вам на до­бър час на та­зи на­пи­са­на с вдъх­но­ве­ние книга!


7 юни 2006 г. Проф. Алек­сан­дър Ли­лов

Со­фия




Димитър Благоев



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница