Пакетът за енергийната инфраструктура, изготвен от Комисията Защо се нуждаем от нови тръбопроводи и електропреносни мрежи?

Брюксел, 19 октомври 2011 г.

Енергийната инфраструктура — тръбопроводи, електропреносни мрежи — е от ключово значение за постигането на всички наши цели относно климата и енергетиката.

С оглед да увеличим дела на възобновяемите енергийни източници в нашето крайно потребление на енергия на 20 % към 2020 г., генерираната енергия от ветроенергийни паркове и централи за слънчева енергия трябва да бъде пренасяна до потребителите. За тази цел се нуждаем от по-интегрирана и по-мощна мрежа от сега съществуващата .

За спестяване по технологичен път на 20 % от нашето очаквано енергопотребление към 2020 г. са ни необходими интелигентни измервателни уреди и интелигентни електропреносни мрежи, които да дават възможност на потребителите точно да контролират своята консумация на енергия и да икономисват пари и енергия чрез промяна на своите навици.

За гарантиране на газовите доставки също и в случай на криза трябва да разнообразим нашите източници и да изградим нови тръбопроводи, пренасящи газ от нови региони пряко към Европа.

За функциониращ вътрешен пазар с конкуренция, справедливи и конкурентни цени се нуждаем от взаимосвързаност между държавите-членки, позволяваща на дружествата да предлагат своята енергия във всички държави-членки.

През следващите десет години ще бъдат необходими около 200 милиарда EUR за изграждането на газопроводи и електропреносни мрежи. По-конкретно: 140 млрд. EUR за електропреносни системи с високо напрежение, акумулиране и интелигентни мрежови приложения, 70 млрд. EUR за газопроводи, съхранение, терминали за втечнен природен газ (LNG) и инфраструктура за обратни потоци (позволяваща движение на газа в двете посоки) и 2,5 млрд. EUR за инфраструктура за пренасяне на въглероден диоксид (CO₂).

Преценява се, че необходимите инвестиции за постигане на целите за 2020 г. няма да бъдат направени или ще закъснеят главно по две причини:

В някои случаи са засегнати две държави: за една от тях остават разходите, а за другата — ползите. Това се получава, когато се инсталират компресори за осигуряване на газов поток и в двете посоки с оглед да се помогне на съседната държава в случай на газова криза, а също и когато на територията на едната държава се изграждат електропроводи за поемане на излишната електроенергия от ветрогенератори в другата държава.

Комисията предлага да подбере известен брой проекти от „общ интерес“, които са от значение за постигане на нейните цели по отношение на климата и енергията. Проектите, получили този статут, притежават две предимства:

• 
  те се възползват от специална процедура за издаване на разрешения, която е улеснена, ускорена и по-прозрачна отколкото нормалните процедури. Всяка държава-членка ще определи един единствен компетентен орган, отговарящ чрез „обслужване на едно гише“ за завършването на цялостния процес на издаване на разрешение. Времетраенето на цялата процедура за издаване на разрешение няма да превишава 3 години.
  
• 
  Те могат да получават финансиране от ЕС под формата на безвъзмездни средства, облигации за проектите или гаранции. За периода 2014—2020 г. са заделени 9,1 млрд. EUR за енергийната инфраструктура по „Механизъм за свързване на Европа“ (CEF).
  

Сега ЕС за първи път съфинансира изграждането на мащабна енергийна инфраструктура от своя редовен бюджет. През последния финансов период (2007—2013 г.) ЕС финансираше с общо 155 млн.EUR главно предварителни проучвания за осъществимост. Бяха инвестирани 3,85 млрд. EUR в енергийни проекти по Европейския енергиен план за възстановяване, изготвен в контекста на икономическата и финансовата криза. Това бяха еднократни суми.

Те следва да са приемливи от икономическа, социална и екологична гледна точка и в тях да участват поне две държави-членки. Допълнителни, специфични за сектора критерии ще гарантират, че проектите значително допринасят за повишената сигурност на доставките, създават условия за пазарна интеграция, стимулират конкуренцията, осигуряват гъвкавост на системата и позволяват преноса на енергията от възобновяеми източници към центровете на потребление и хранилищата.

Подборът се извършва на два етапа.

ЕС ще съфинансира до 50 % от разходите за проучвания и строителство, а при изключителни обстоятелства — до 80 % за проекти, които са от решаващо значение за регионалната или общосъюзната сигурност на доставките или солидарност, изискват принципно нови решения или притежават междусекторни синергии.

ЕС може да финансира:

• 
  мрежа в северните морета за пренасяне на електроенергията, произведена от разположени в морето ветрогенераторни паркове, към потребителите в големите градове;
  
• 
  иновативни проекти за акумулиране на електроенергия;
  
• 
  цялостни проекти за газопроводи, пренасящи газ от нови източници (например в каспийския регион) към ЕС;
  
• 
  компресори, които осигуряват газов поток в двете посоки. Това би позволило на държавите взаимно да се подпомагат в случай на газова криза.
  

Капиталови инструменти (например инвестиционни фондове) и инструменти за споделяне на риска (например заеми, гаранции и особено облигации за проекти), които имат по-голям мултипликационен ефект от безвъзмездните средства. Чрез комбиниране на различни форми на подкрепа ще бъде възможно финансовото съдействие да бъде съобразено с конкретните нужди на даден проект. Инструментите за споделяне на риска вероятно ще бъдат подходящи за финансиране на инвестициите в по-мащабни проекти с многобройни участници, като например големи тръбопроводи за внос на газ. Проектите с висока степен на иновативност и значителен технологичен риск, което важи особено за морския пренос, могат да се нуждаят от безвъзмездни средства за започване на работата по тях.

Завършването на проекти по енергийната инфраструктура може да отнеме повече от десет години, особено в електроенергетиката. Това се дължи главно на продължителните сложни процедури за издаване на разрешение, на които се падат около 2/3 от това време. Проектите от европейски интерес ще се възползват от ускорена процедура за издаване на разрешение, която няма да продължава повече от 3 години. Освен това на организаторите на проекти няма да се налага да се обръщат към няколко органа за получаване на разрешения, а само към един единствен национален компетентен орган, координиращ процеса на издаване на разрешения и вземащ всеобхватно решение.

Предложената процедура ще намали административните разходи по даден проект в цяла Европа със средно около 30 % за организаторите на проекта и около 45 % за органите.

Ако разрешенията се дават в срок от 3 години, означава ли това, че няма да бъде чуто мнението на гражданите?

Новите правила предоставят на гражданите по-големи възможности да вземат отношение към даден проект и техният глас да бъде чут. Съгласно регламента гражданите трябва да бъдат включени на много ранен етап в процедурата за издаване на разрешение. Това трябва да стане ПРЕДИ организаторът на проекта да представи своето официално заявление за разрешението. По този начин тревогите на гражданите могат да бъдат взети предвид в процеса на планиране по проекта. В много държави-членки сегашната практика е обществената консултация да бъде проведена, СЛЕД като на органа се представи заявлението.

Екологичните стандарти и по-специално тези, зададени от Директивата за „Натура 2000“, изцяло ще бъдат зачитани и по-конкретно нуждата от извършване на подходящи оценки на въздействието и от свеждане до минимум на въздействието върху защитени местообитания. Освен това новата система ще допринесе за подобряване на качеството на въпросните оценки, тъй като екологичните проблеми ще бъдат установявани и отчитани на по-ранен етап на процеса благодарение на по-активното участие на обществеността и на заинтересовани страни.

По отношение на опазването на биоразнообразието и на околната среда действащите стандарти ще останат в сила. За особено важни проекти, които трябва да бъдат осъществени независимо от неблагоприятното въздействие върху даден обект, ще се гарантира, че е разрешено най-безвредното трасе, че няма други алтернативни трасета и че са взети необходимите компенсационни мерки съгласно предвиденото в Директивата за „Натура 2000“.

Какъв е графикът за приемане на проекта за регламент и за съответния процес за покана за представяне на предложения?

Регламентът следва да бъде приет от Европейския парламент и от Съвета до края на 2012 г. и да влезе в сила в началото на 2013 г. Така ще остане достатъчно време за изготвянето на първия списък за целия ЕС на проекти от общ интерес предвид на евентуалното им финансиране по „Механизъм за свързване на Европа“, който ще влезе в сила през 2014 г.