Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса

И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. А Исус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза:

- Кой е допря до дрехите ми?

Учениците Му казаха:

- Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: "Кой се допря до Мен?" Но Той се оглеждаше, за да види тая, която беше направила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. А Той й рече:

- Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си."

Марк 5:24-34, ВЕРЕН

Дъще, твоята вяра те изцели.

Марк 5:34

Часовник за Коледа не е подарък, който може да зарадва едно осем-годишно момче. Аз обаче успях да промърморя: "Благодаря!" След това го занесох в стаята си, сложих го на нощното шкафче и го включих.

Беше квадратен "Булова". Не беше с цифри, а със стрелки. Нямаше устройство за касети или дискове, а с годините започна да развива леко, приспивно бръмчене, което се чуваше, когато в стаята е тихо.

Днес можете да си купите часовници, които издават ромон на дъжд, когато е време за лягане, или гласа на майка ви, когато трябва да ставате. Но не и този часовник. Неговият звън можеше да накара кучетата да вият. Моделът бе неандерталски. Днес, във времето на електронните часовници и музикалните аларми, той не би стигнал и петдесет цента на разпродажба.

Но все пак с течение на времето аз се привързах към него. Обикновено хората не се размекват по електрически часовници, но аз се размекнах. Не защото бе кой знае колко точен - винаги изоставаше малко. Нито заради бръмченето му, към което бях свикнал. Харесвах го заради светлината.

Знаете ли, в тъмното този будилник сияеше.

Цял ден той поглъщаше светлина. Попиваше от слънцето, стрелките му бяха като малки пръчици, изплетени от тиктакане, време и слънчева светлина. И когато дойдеше нощта, часовникът бе готов. След като угасях лампата, за да си легна, малкият циферблат трепваше и започваше да свети. Не много силно, но ако светът около вас е тъмен, и малкото светлина значи много.

Нещо като светлината, която получава онази жена при срещата си с Исус.

Не знаем нейното име, но знаем състоянието й. Нейният свят е среднощен мрак. Място, където опипваш в тъмното и се надяваш на помощ. Прочетете тези четири стиха и вижте какво искам да кажа.

И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу какво се говореше за Исус, дойде между народа и изотзад и се допря до дрехата Му.

Марк 5:24-27, ВЕРЕН

Тя е една смазана тръстика: с "кръвотечение дванадесет години", "много пострадала", "изразходвала целия си имот" и "беше й станало по-зле".

Хронично менструално нарушение. Постоянна загуба на кръв. Подобно състояние би съкрушило всяка жена във всяка епоха. Но за една еврейка по-лошо от това не може да има. Няма част от живота й, която да остава незасегната.

Сексуалност... не може да се докосне до мъжа си.

Майчинство... не може да има деца.

Домакинство... Всичко, до което се докосне, се счита

за нечисто. Не може да мие чинии. Да мете.

Духовност... не й е позволено да влиза в храма.

Тя е физически изтощена и отлъчена от обществото.

Търсила е помощта на "мнозина лекари" (26 ст.). Талмудът (изучаване, от евр. - източник, който съдържа (1) законови предписания и наставления, задължителни за всички правоверни евреи, и (2) тълкувания, несвързани със закона, като: посеви, празници, жени, глоби, свещенодействия и очиствания. Виж Библейски речник НОВ ЧОВЕК, С, 1995 г., б. пр.) предписва точно единайсет лека за това състояние. Без съмнение тя е опитала всичките. Някои от тях са полезни. Други, като например носенето на пепел от щраусово яйце в парче ленен плат, са си чисти суеверия.

"Изразходвала е целия си имот..." (26 ст.) Гнетът на финансовото бреме увеличава болката неимоверно. Един приятел, който страдаше от рак, ми каза, че безмилостното преследване на кредиторите, които настояват да си плати за продължаващото медицинско лечение, е толкова болезнено, колкото и самата болка.

"А напротив, беше й станало по-зле..." (26 ст.) Тя е смазана тръстика. Всяка сутрин се събужда в тяло, което никой не желае. Наближава времето на последната й молитва. Тя се кани да я произнесе в деня, когато я срещаме. Докато стигне до Исус, Той вече е заобиколен от хората. Молят Го да помогне на дъщерята на Яир, най-важния човек в града. Какви са шансовете Той да прекъсне спешния Си ангажимент с високопоставения служител, за да помогне на човек като нея? Съвсем малки. А каква е вероятността да оцелее, ако не използва тази възможност? Още по малки. Затова жената сграбчва шанса си.

"Ако само се допра до дрехата Му, мисли тя, ще оздравея!" (28 ст.)

Рисковано решение. За да се допре до Него, трябва да се промъкне между хората. Ако някой от тях я познае, тогава... Здравей, разобличение! Сбогом, изцеление! Но има ли избор? Тя няма пари и влияние, няма приятели. Нито друг изход. Единственото, което има, е безумното предчувствие, че Исус е способен да й помогне, и огромната надежда, че ще го стори.

Навярно и на вас ви е останало само това - безумно предчувствие и огромна надежда. Нямате какво да дадете. А страдате. И единственото, което можете да Му предложите, е своята болка.

Може би това ви спира да отидете при Бога. О, да, правили сте една-две крачки в тази посока. Но след това сте видели другите около Него. Те изглеждат толкова чисти и спретнати, толкова подобаващи и достойни в своята вяра. И когато сте погледнали към тях, те са Го скрили от погледа ви. Затова сте се отдръпнали.

Ако описанието се отнася за вас, забележете следното: В този ден само един човек е похвален за своята вяра. Той не е богат дарител. Нито верен последовател. Не е прехвален учител. А една отхвърлена жена, потънала от срам, без пукната пара, стиснала здраво предчувствието си, че Той може да й помогне, и надеждата си, че ще го направи.

Това всьщност не е лошо определение за вярата: Убеждение, че Бог може да помогне, и надежда, че ще го направи. Прилича на определението, дадено в Библията. "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят." (Евр. 11:6) Не е толкова сложно, нали? Вярата е убеждение, че Бог съществува и че е добър. Не е мистично преживяване, среднощно видение или глас сред гората. Тя е решението да повярваш, че онзи, който е създал всичко, не го е изоставил. Че продължава да изпраща светлина в тъмното и да откликва на вярата ти.

Разбира се, за жената няма никаква гаранция. Тя се надява, че Той ще откликне... Копнее за това, но не знае дали ще стане. Единственото, което знае, е, че Той съществува и че е добър. Това е вярата.

Вярата не е убеденост, че Бог ще направи това, което искате. Тя е увереността, че ще направи това, което е правилно. Блажени бедните и дрипавите, нямащите какво да дадат, притиснатите в ъгъла, изоставените, болните, казва Исус, защото тяхно е Небесното царство (Мат. 5:6, моя интерпретация).

Божиите стандарти са доста странни (или по-точно, те са си наред, а нашите са наопаки!). Бог казва, че колкото по-безнадеждни са вашите обстоятелства, толкова по-вероятно е спасението ви. Колкото по-големи са вашите грижи, толкова по-истински са молитвите ви. Колкото е по-тъмна стаята, толкова по-голяма е нуждата от светлина. Което ни връща обратно към моя будилник. През деня аз изобщо не оценявам способността на малкия ми "Булова" да свети в тъмното, но вечер сенките растяха, а с тях и признанието ми.

Една здрава жена никога не би оценила силата от допира на края на Исусовата роба. Но тази жена е болна... и когато нейната дилема се среща с посвещението й, става чудо. Нейната роля в изцелението е много малка. Единственото, което тя прави, е да протегне ръка всред тълпата.

"Да можех само да Го докосна!"

Важна е не формата, а фактът на усилието. Фактът, че тя прави нещо. Че не се примирява с болестта си за още един ден, а решава да предприеме нещо.

Изцелението започва, когато сторим нещо. То започва, когато протегнем ръка, когато направим крачка.

Божията грижа е близо и винаги на наше разположение, но я получават само онези, които я потърсят. Бездействието не разрешава проблема. Най-хубавото в разказа е, че изцелението започва с нейния допир. И чрез тази малка, смела проява тя усеща нежната сила на Исус.

Сравнен с Божия дял, нашият дял е микроскопичен, но необходим. Не е нужно да правим много, трябва просто да предприемем нещо.

Да напишем писмо.

Да поискаме прошка.

Да се обадим на приятел.

Да си признаем.

Да се обадим на майка.

Да отидем на лекар.

Да се кръстим.

Да нахраним гладен.

Да се помолим.

Да кажем една дума.

Да отидем.

Да предприемем нещо, което изразява вяра, защото вярата без усилие не е никаква вяра. Бог ще откликне. Той никога не отхвърля истинските прояви на вяра. Никога.

Бог уважава сърдечната вяра, рискуващата вяра.

Когато се строят ноеви ковчези, се спасява живот. Когато започнат да маршируват войниците, Йерихон се сгромолясва. Когато се вдига жезълът, морето се разтваря. Когато се споделя обядът, хиляди са нахранени. И когато се докосва наметалото, независимо дали от ръката на анемична жена от Галилея или от молитвите на просяк от Бангладеш, Исус спира. Спира и реагира

Попитайте Марк. Когато тази жена докосва Исус, се случват две неща, които не виждаме никъде другаде в Библията. Марк записва и двете.

Първо, Исус изцелява, преди да е разбрал. Силата излиза автоматично и моментално. Сякаш Бог Отец скъсява веригата и Божествената природа на Исус е една крачка напред от човешката.

Нейната нужда призовава Неговата помощ. Без неонови светлини и силни викове. Без панаирджийски реклами. Без фанфари. Без абра-кадабра. Без сензации. Просто зов за помощ. Точно както моята тъмна стая извикваше светлината на часовника, тъмнината в нашия свят извиква светлината на Бога.

На второ място, Той нарича тази жена дъщеря. "Дъще, твоята вяра те изцели!" (34 ст.) Това е единственият път, когато Исус нарича някого по такъв начин. Представете си как се е почувствала! Кой би могъл да си спомни последното мило обръщение към нея? Кой би могъл да знае последния благ поглед към очите й?

Лев Толстой разказва как веднъж вървял по улицата и минал покрай един просяк. Толстой бръкнал в джоба си, за да му даде малко пари, но вътре нямало нищо. Писателят се обърнал към човека и казал: "Съжалявам, братко, но нямам какво да ти дам." Просякът засиял и отвърнал: "Ти ми даде повече от това, за което помолих - нарече ме брат!" За обичаните милата дума е само една хапка, но за онези, които жадуват за любов, тя е цял пир. И Исус урежда на жената пиршество.

Според преданието тя никога не забравя постъпката на Исус. Легендата разказва, че остава с Него и го следва чак до Голгота. Някои вярват, че тя е Вероника - жената, която извървяла пътя към кръста редом с Него. И избърсва челото Му, когато потта и кръвта влизат в очите Му. Той я докосва в момента на огромната й нужда, а тя Го докосва във времето на Неговото страдание. Не знаем дали легендата е вярна, но може и да е. Не знаем дали ви се е случвало същото, но знам, че може и да ви се случи.

Как да обичаме стареенето

(Как да се радваме на старостта)

Който иска да спечели живота си, ще го

изгуби; а който го изгуби, ще го запази.

Лука 17:33, ВЕРЕН

Сигурно мразите да ви напомнят неприятни неща.

Бръснарят: "Джо, темето отгоре вече оредява."

Фризьорката: "Сю, следващият път ще трябва да направим нещо за тези посивели кичури."

Поканата: "Поканени сте на сбирката по случай 30 години от завършване на гимназията."

Децата: "Татко, чувал ли си за "Ролинг Стоунс"?

Лекарят: "Не се безпокой, Бил. Твоето състояние е нормално за мъжете на средна възраст."

Настъпването на старостта. Първите страници на последните глави. По зелените листа на живота ви се появява златно зрънце и вие се изправяте пред набръчканото лице на факта, че стареете. И макар често да се шегуваме с нея ("Старостта е когато запиваш зъби в пържолата и... те остават там"), не всички се смеят. Особено онези, за които младостта е особено ценна.

А нима не я ценим всички ние? Десетилетия наред сте се тревожили за всичко друго, но не и за старостта. Сред всички неща, на които не сте можели да се облегнете, е имало едно единствено, на което сте се осланяли - вашата младост. Яли сте като слон (но без да приличате на слон). Всичките ви приятели са били по-тромави от вас. Професионалните спортисти са били на годините на по-големия ви брат. Животът е бил като открита магистрала, а смъртта - отдалечена на хиляди години. Но после са се появили едва доловимите послания на тленността:

За първи път сте си купили застраховка живот, която включва и разходи

за погребение.

Приятелите ви питат защо присвивате очи, когато гледате пътните знаци.

Момчето, което ви доставя зарзавата, ви нарича "бабче".

На първо време тези неща са като дъждавни капки, които леко опръскват акварела на убедеността ви във вечната младост. С времето обаче дъждовните капки стават все по-големи и все по-силни. Когато се събуждате сутрин, всичко ви боли. А което не боли, изобщо не работи. Вашите родители започват да се държат като децата ви. Бръчките на усмивката ви не изчезват, когато престанете да се усмихвате.

И тогава внезапно дъждът се превръща в порой. Далечният тътен - в близък гръм. Лекарства за сърцето. Опразващ се дом. Четиридесет свещи. Очила за старческо късогледство. Вече не можете да го скриете.

Понс дьо Леон (1460-1571 г., испански откривател, придружавал Христофор Колумб през 1493 г., б. пр.) не е открил извора на младостта, нито пък вие. Но как се стараем! Тупираме мустаците. Отново боядисваме посивелите коси. Изпъваме кожата на лицето. Пооправяме зъбите. Повдигаме гърдите. Но колкото и усилено да се опитваме да го прикрием, страниците на календара продължават да се прелистват. Часовниците продължават да тиктакат. Тялото - да остарява. И всяка следваща таблетка ни напомня, че стареенето е хап, който се налага да преглътнем.

Разбира се, част от проблема е огледалото ни (или поне отражението в него). Това, което някога е било стегнато, сега виси. Както казват, времето лекува, но също така и пилее красотата. За други то е житейски провал. Не сте довършили нещата, с които някога сте се захванали. Клели сте се, че никога няма да се превърнете във фирмена пионка, а целият ви гардероб е пълен със сиви костюми. Били сте твърдо решени да оставите наследство на децата си, а са ви останали единствено няколко полени и кочаните от използваните чекове. Но истинската болка е по-дълбока. За едни тя е в празнотата, която следва постигнатия успех. Животът на върха може да бъде изпълнен със самота. От махагоновото писалище вее хлад. Наградите за осъществени големи продажби са изгубили блясъка си. Дипломите са избелели или пожълтели. Може би невъзможните мечти са се сбъднали, но се оказват далеч по-незначителни, отколкото сте очаквали. Основната част от времето отива в самосъжаление. Водопроводчикът се кае, че не е учил медицина, а лекарят - че не е станал водопроводчик. Бизнесдамата съжалява за времето, което не е прекарала с децата си, а на домакинята й се иска да бе направила кариера.

Може да стане и по-лошо. Самосъжалението може да доведе до придирчивост спрямо всичко наоколо. Несъгласие с изискванията. Недоволство срещу заповяданото. Негодувание от скуката. Роптание против всичко, което те връзва - работата, правителството, колата или още по-лошо - семейството. Тези, които се бунтуват, които решават да се впуснат по тъмните алеи на неудовлетворението, са най-подходящите кандидати за една от най-старите примки на сатана. Прелюбодейството. Красива млада секретарка от долния етаж донася в кабинета ви някои документи и едно познато чувство... Мъжът в купето на влака ви казва, че не може да повярва, че имате четири деца и сте запазили фигурата си толкова стройна... Давид в нас търси Витсавее. Жената на Петефрий гледа към Йосиф. Моментна лудория в парка, която ще отвори рана.

Нека изясня мисълта си. Зрялата възраст може и да крие опасности. В нея има измамни пътеки и немалко клопки. Добре е да се приготвите. Знаете, че наближава. Бог не е оставил този процес скрит. Не сте първият, който остарява. Не вие прокарвате пътя. Огледайте се. Имате предостатъчно възможности да се подготвите и предостатъчно случаи, върху които да размислите. Ако старостта ви изненада, не обвинявайте Бога. Той ви е дал многобройни предупреждения. А също и многократни съвети. Искате ли примери? Радвам се, че поискахте. Какво ще кажете за Лука 17:33: "Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го запази."

"Има две възможности - казва Исус. - Едни хора треперят над живота си, а други търсят живота. Най-умните не са онези, които имат най-много години живот, а които имат най-много живот през годините".

Това, което казва Ани Дилард (р. 1945 г., американска писателка) в книгата си Живот в писане, се отнася и за живота: "Едно от малкото неща, които знам за писането, е следното. Излей всичко, освободи се от всичко - и сега, и всеки път, когато пишеш. Не кътай онова, което ти изглежда хубаво, за края на книгата или за следващата книга. Дай го, дай всичко, дай го сега!"

Животът е и суров, и красив. Стремете се към него. Преследвайте го. Разпродавайте, за да го получите. Не слушайте виковете на тези, които са се примирили с второто качество и искат и вие да станете като тях, за да не се чувстват виновни. Вашата цел не е да живеете дълго, а да живеете.

Исус казва, че възможностите са ясни. От една страна имаме гласа на сигурността. Може да напалите огън в огнището и да останете вкъщи на топло, сухо и безопасно. Ако никога не излизате навън, няма а се нараните, нали така? Няма да ви критикуват за нещо, в което не сте се пробвали, нали? Не можете да изгубите равновесие, ако никога не се катерите, нали така? Затова не опитвайте. Изберете безопасния маршрут. Или можете да чуете гласа на приключението - приключението с Бога. Вместо в огнището, запалете огъня в сърцето си. Следвайте небесния порив. Осиновете дете. Станете мисионер. Научете някого. Сменете професията си. Организирайте нещо. Бъдете различни. Естествено, че не е безопасно, но какво от това?

Смятате, че стоенето вътре, далеч от студа, е безопасно? Исус не мисли така. Един английски превод на Лука 17:33 казва: "Който се опитва да поддържа живота си в безопасност, ще го пропилее." (Филипс) Харесвам думите на генерал Дъглас Макартър (1880 - 1964 год., американски главнокомандващ Съюзническите войски в Тихия океан по време на Втората световна война, б. пр.), които изрича на 78 години: "Човек не остарява, когато просто изживее определен брой години. Хората остаряват, защото изоставят своите идеали. Годините може да набръчкат кожата, а душата се набръчква, когато се откажем от интересите си." Чарлз Линберг, първият пилот, прелетял над Атлантическия океан, има какво да каже за безопасния живот:

Реших, че ако преди да загина при катастрофа, успея да полета десет години, ще си е струвало повече от един обикновен живот... Кои хора оценяват живота по-високо - летците, които го отдават на любимото изкуство, или скъперниците, които броят до последната стотинка лишените от смисъл дни?

Прочетете отново думите на Исус. Който се опитва да поддържа живота си в безопасност, ще го пропилее. А който е готов да изгуби живота си, ще го запази. Спомнете си годините на детското любопитство. Това, че сега сте по-близо до върха на планината, не означава, че вече сте я изкачили. Последните глави на вашата книга може да се окажат най-добрите. Лебедовата ви песен може да е най-хубавата. Може да се окаже, че целият ви досегашен живот е бил само подготовка за големия край. За Бога най-старите хора винаги са сред най-отбраните.

Мойсей влиза в Библията, когато е над осемдесет. Старият и зрял Авраам е много по-мъдър от младия, безразсъден Аврам. И на 85 Халев все още се стреми към своята планина. Анна е 85-годишна вдовица, достатъчно силна, за да се моли за Месия, и достатъчно зряща, за да Го разпознае.

Погледнете и Йоан, остарелия апостол. Последният от апостолите. Любимият ученик на Исус. Несъмнено неговите последни години трябва да са били спокойни и отморяващи. Йоан трябва да е изпълнил призванието си. Но не. Не го казвайте на Йоан. Нито пък на Бога. Защото и двамата не са свършили. На Йоан му остава още една глава. Островът, предназначен за заточение, става място на вдъхновение и в последните си години Йоан написва последната книга от Библията. Дали през целия си живот не е вървял именно към този момент? Последните години могат да бъдат най-добрите. Попитайте Омар Аман 1879-1965 г., прочут американски строителен инженер, роден в Швейцария, проектирал много от известните мостове в САЩ, б. пр.). Излязъл "в пенсия", той конструира автострадите Кънектикът и Ню Джърси, градската арена в Питсбърг, летището Дълес, мостовете "Тронг нек" и "Верацано нероус".

Хайнрих Шлиман (1822-1890 г., немски археолог, открива Троя и Микена, след като натрупва състояние от търговия с индиго, б. пр.) също ще се съгласи. Той се оттегля от бизнеса, за да търси легендарната Троя на Омир. И я намира. След Втората световна война Уинстън Чърчил има правото да си вземе заслужена почивка. Вместо това той взема писалката и на 79 години печели Нобелова награда за литература. Едни остаряват и тръгват на риба. Други остаряват и тръгват на лов за онова, което винаги са искали. И го постигат.

Един приятел на покойния американски юрист Оливър У. Холмс (1809-1894 г., американски писател, б. пр.) го попитал защо на 94 години е започнал да изучава гръцки. Холмс отвърнал: "Е, добри ми господине, сега или никога."

Когато бил на 95, Джеймс С. Пени (1875-1971 г., прочут американски търговец на дребно, б. пр.) твърдял: "Зрението може и да отслабва, но виждането ми се засилва."

С годините виждането ни ще се подобрява. Няма да виждаме земята, а небето. При появата на небесния град хората, прекарали живота си в търсене на небето, ще подскачат. След смъртта на Микеланджело в ателието му бил намерен лист хартия с бележка до неговия ученик. "Рисувай, Антонио, рисувай и не си губи времето!" Навременно настояване, Микеланджело! Времето изтича. Дните отминават. Годините избледняват. И животът свършва. А това, за което сме дошли, трябва да бъде свършено, докато още има време.

Би било странно пътешественикът да не е подготвен за края на своето пътуване. Бихме съжалили пътника, който предварително не е разучил маршрута си. Бихме се зачудили на човека, който мисли, че целта на едно пътуване е самото пътуване.

Именно заради това говорят и едни от най-тъжните думи в Писанието: "Премина жетвата, мина се лятото, и ние не се избавихме." (Еремия 8:20)

Други пък все още очакват последната спирка. Надявам се, че не сте сред тях. Надявам се, че ще бъдете готови да пристигнете там, вкъщи. За вас възрастта не е враг. Годините само отмерват разстоянието и тихо нашепват, че домйт никога не е бил толкова близо.

Кажете го на бръснаря.

Когато са ви разочаровали

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Йерусалим. И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. И като разговаряха и разсъждаваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им бяха възпряни, за да не Го познаят. И рече им:

- Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате?

И те се спряха натъжени. И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза:

- Само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не знаеш това, което стана там тия дни?

И рече им:

- Кое?

- Това, което стана с Исус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли сутринта на гроба и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както рекоха жените, но Него не видели.