Когато сте в клопката на законничеството

Когато сте в клопката на законничеството

Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исуса нощем и Му рече:

- Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

Исус в отговор му рече:

- Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от горе, не може да види Божието царство.

Никодим Му казва:

- Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори:

- Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от вода и от Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох "Трябва да се родите от горе." Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш от где идва и къде отива. Така е и с всеки, който се е родил от Духа.
Никодим в отговор Му рече:

- Как може да бъде това?

Исус в отговор му каза:

- Ти си Израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам. Това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видел, но не приемате свидетелството ни. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? Никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението. Светлината дойде на света, а човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му. Но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога."

Йоан 3:1-21
Исус отговори: "Истина, истина ти казвам.                                 

Ако се не роди някой от вода и от Дух,                                       

не може да влезе в Божието царство."                                         

Йоан 3:5                    

Фарисеите учат, че вярата се занимава с външното. Какво обличаш, как се държиш, какво звание имаш, как звучат молитвите ти, колко са даренията ти - всичко това е фарисейската мярка за духовност. Ако бяха земеделци, щяха да имат най-впечатляващия участък в околността - боядисани силози и лъснати до блясък машини. С прясно варосани чисти огради. Почвата - изорана и напоена. Ако бяха земеделци, щяха да прекарват в кафенето часове наред в обсъждане на земеделски теории. Кога е най-добре да се тори - преди или след валеж? Как се оставя поле на угар - през една или през две години? Дали фермерът трябва да носи гащеризон или дънки? Каква трябва да е шапката му - каубойска или бейзболна?

Фарисеите имат само един проблем. След всичките им разисквания върху правилните техники, реколтата, която прибират, е слаба. Един необразован галилеянин за няколко месеца дава повече плод, отколкото всички фарисеи за цяло поколение. Това събужда ревността им. Гнева им. Високомерието им. И те Го отстраняват, като пренебрегват постиженията Му и презират подхода Му. Искам да кажа, всички фарисеи без Никодим. Той е заинтригуван. Не, не само това. Развълнуван е. Озадачен е от начина, по който хората слушат Исус. Сякаш единствено Той знае истината. Сякаш е пророк.

Никодим е озадачен от делата на Исус. Например когато Той влиза с гръм и трясък в храма и преобръща масите на сарафите. Някога и Никодим е познавал тази ревност, но от тогава е изминало много време. Това бе преди званията, преди специалните дрехи, преди правилата. Никодим е привлечен от дърводелеца, но няма да го видите около Него. Фарисеят е от висшестоящите. Не може да се доближи до Исус посред бял ден. Затова се среща с Него през нощта. По тъмно. Правилно. Защото законничеството не предлага нищо светло.

Никодим започва с хвалебствия: "Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него." (2 ст.). Исус не обръща внимание на комплимента. "Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от горе, не може да види Божието царство." (3 ст.).

Без празнословия. Без безполезни приказки. Право в целта. Право към сърцето. Исус знае, че сърцето на законника е твърдо. Ако го галите с перцето на насърчението, няма да го разчупите. Трябва ви длето. Така че Исус започва да удря.

Никодиме, като запалиш лампата, няма да помогнеш на слепия.

Никодиме, като усилиш музиката, няма да помогнеш на глухия.

Никодиме, като украсяваш отвън, няма да промениш вътрешността.

Никодиме, без семена няма да получиш добиви.

Трябва да се родиш от горе. Дан! Дан! Дан!

Срещата между Исус и Никодим е повече от разговор между две религиозни лица. Тя е сблъсък на две философии. Две противоположни виждания за спасението. Никодим е убеден, че работата се върши от човека. Исус казва, че я извършва Бог. Никодим мисли, че е покупка. Исус казва, че е подарък. Никодим мисли, че задачата на човека е да го постигне. Исус казва, че задачата на човека е да го приеме.

Тези две гледни точки обобщават всички останали. Целият религиозен свят застава в един от двата лагера - при закона или при благодатта. Заслугата е или на човечеството, или на Бога. Спасение като награда за извършените дела или спасение като дар въз основа на смъртта на Христос.

Законникът вярва, че решаващият фактор за спасението ви сте вие. Ако изглеждаш правилно, говориш правилно и принадлежиш към правилното крило на правилното вероизповедание, ще бъдеш спасен. Тежестта на отговорността не лежи на Божиите плещи, а на вашите.

Какъв е резултатът? Отвън всичко е излъскано.Разговорите са добри и стъпките - верни. Но погледнете отблизо. Вслушайте се внимателно. Липсва нещо. Какво? Радост. А какво има на нейно място? Страх. (Че няма да постигнете всичко.) Високомерие. (Че сте постигнали всичко.) Провал. (Понеже сте сбъркали.)

Законничеството е един тъмен свят. Навярно до сега не сте го знаели. Сигурно с учудено изражение четете всичко това и питате: "Макс, какво търси този разказ в тази книга? Мислех, че това е книга за Исус, който среща хората с тяхното страдание. Никодим не страда. Той има власт. Има приятели. Изучава Библията. Нали не е наранен?" Ако не зададете такъв въпрос, бъдете благодарни. Бъдете признателни, че не сте изпитали опустошението на законничеството. Били сте пощадени. За разлика от много други. Други, които биха могли да отговорят на въпроса по-добре от мен. Законничеството е бавна смърт, задушаване на духа, отрязване на човешките мечти. Легализмът е достатъчен, за да те поддържа жив, но не и да те нахрани. Така че умирате от глад. Вашите учители не знаят къде да потърсят храна, затова гладувате заедно. Храните се само с изисквания и правила. Без витамини. Без вкус. Без подправки. Посредствена и предсказуема религия.

Напомня ми за една група, в която членувах като малък. На осем години участвах в момчешки хор. Събирахме се два пъти седмично за по два часа. Обличахме блейзери и пеехме по бангети. Понякога даже и по улиците. Любопитното бе, че нашият ръководител беше бивш сержант, обучавал новобранци. Преди момчешкият хор, той бе ръководил военен лагер. И част от миналото му се изливаше върху настоящето. Всяка вечер по време на репетициите правехме почивка с маршировка. Излизахме навън и марширувахме в строй. Той командваше, а ние изпълнявахме. "Раз, два, три, четири. Раз, два, три, четири."

В началото не възразявах. Не ми стискаше. Човекът ме плашеше. Накрая събрах достатъчно кураж и поисках обяснение от момчето до мен.

- Защо правим всичко това?

- Не знам.

- Каква е целта?

- Не знам.

Никой не знаеше. Марширувахме два пъти седмично в продължение на две години. Никой не беше наясно каква е целта и защо го правим. Просто знаехме, че ако искаме да пеем, трябва да вървим в крак.

Това е законничеството. То е непреклонно. Униформено. Автоматизирано. И не е от Бога.

Да ви кажа ли кое е най-долното и най-мръсното в него?

Законничеството не се нуждае от Бога. То се стреми към непорочност, но не говори за простителност. То е системен процес, при който легалистът защитава себе си, обяснява поведението си, превъзнася се и се самооправдава. Законниците са обзети от мисълта за себе си, а не за Бога. Законничеството:

Превръща моето мнение в твоя тежест. В лодката има място само за едно мнение.

Познайте кое ще изхвръкне зад борда!

Превръща моето мнение в твое огорчение. Твоето противоположно мнение поставя под съмнение не само правото ти да общуваш с мен, а и дори твоето спасение.
Превръща моето мнение в твое задължение. Християните трябва неотклонно да се
придържат към правилата. Твоята задача е не да мислиш, а да маршируваш.
Ако искате да сте част от групата, марширувайте в крачка и не задавайте въпроси.

Никодим знае как да марширува, но копнее да пее. Той съзнава, че това, с което разполага, не е всичко, но не знае къде да търси. И затова отива при Исус. Отива нощем, защото се страхува да не предизвика недоволството на своите съмишленици. Законничеството залага у вас страха от хората. Прави ви гладни за одобрение. Страшно добре осъзнавате какво ще кажат и ще си помислят другите, така че правите онова, което им харесва. Съобразяването с околните не е приятно, но е безопасно. Униформата ви стяга, но всички я одобряват и продължавате да я носите. Не знаете защо марширувате, нито каква е целта. Но кой сте вие, че да питате? Затова оставате в строя и се носите по течението на най-малкото съпротивление.

А ако се осмелите да изпробвате друга пътека, трябва да го сторите през нощта, като Никодим. Той се привежда под сенките, промъква се през абаносово тъмните улици и застава в присъствието на Христос. В разговора Никодим, признатият преподавател по право, има само три реплики. Веднъж, за да отправи комплимента, и два пъти, за да пита. След като цял живот е претеглял Писанията на везните на логиката, изведнъж ученият онемява, защото Исус отваря портата и в подземието нахлува светлината на благодатта.

От самото начало Исус разкрива източника на духовността: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." (6 ст.). Духовният живот не е човешко усилие. Той се основава и направлява от Святия Дух. Всяко духовно постижение се създава и оживотворява от Бога. Духовността, казва Исус, не идва от посещението на църква, от добрите дела или от правилните доктрини, а от самите небеса. Подобни думи трябва да накарат Никодим да си плюе на петите. Но Исус тъкмо започва.

"Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш от где идва и къде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа." (8 ст.). Да е търсил някога поривът на вятъра помощта ви? Да сте виждали как бурният вятър си поема въздух встрани от пътя? Не, не сте. Вятърът не търси помощта ни. Дори не разкрива посоката си. Той е тих и невидим. Такъв е и Духът.

Никодим вече се изнервя. Тази светлина е прекалено силна за очите му. Ние, религиозните водачи, обичаме да държим контрола и да ръководим. Обичаме да определяме и управляваме. Структурата и яснотата са първи приятели на проповедника. Но не винаги влизат в Божия протокол. Спасението е работа на Бога. Благодатта е Негова идея, Негово дело и на Негови разноски. Той я предлага на когото Сам пожелае и когато пожелае. В този процес нашата роля е да съобщим на хората, а не да ги следим.

Вероятно въпросът е бил изписан на лицето на Никодим. Защо? Какво кара Бог да даде такъв дар? Той никога не си е представял, че Исус ще му отговори по този начин. Какво е причината Бог да подарява на хората ново рождение? Любовта. "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (16 ст.).

Никодим никога не е чувал подобни думи. Никога. Много пъти е разисквал по въпроса за спасението. Но за първи път не се дават никакви правила. Не се предлага никаква система. Никакъв правилник и обред. Исус му казва: "Всеки, който вярва в Него, има вечен живот." Възможно ли е Бог да е толкова щедър? Удивлението по лицето на Никодим се забелязва дори в тъмнината на нощта. Всеки, който вярва в Него, има вечен живот. Не "който напредне", нито "който успее", нито "който е съгласен". А "всеки, който повярва".

Вижте как Бог освобождава законника.Наблюдавайте нежната твърдост на докосването Му. Като умел земеделец, Той разкопава втвърдената почва, за да стигне до влагата. Намира плодородно място и посява семе, семето на благодатта. Дали по-късно то дава плод? Прочетете следните редове и се уверете сами.

Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алое. И тъй, взеха Исусовото тяло и го обвиха в плащаницата с ароматите, според юдейския обичай на погребване. А на мястото, гдето бе разпънат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой на бе полаган. Там, прочее, положиха Исус поради юдейския Приготовителен ден, защото гробът беше наблизо.

Йоан 19:39-42

Чудно как в Божието царство човек може да се обърне на сто и осемдесет градуса. Човекът, който преди идва през нощта, сега идва през деня. Човекът, който преди пълзи сред дърветата, за да се срещне с Исус, сега отива при кръста, за да Му послужи. Човекът, който получи семето на благодатта, сега полага в земята най-великото семе на света - семето на вечния живот.