Пари и общество

ПАРИ И ОБЩЕСТВО

Парите са изобретени отдавна, но в Европа те се ползват със славата на “финикийски знаци”. Доколкото паричните единици на древния Картаген и сегашния Израел носят общото име шекел, може да се спори дали парите са “финикийски или еврейски знаци”.

Исторически еволюцията на парите е вървяла в посока от метални пари към книжни, от книжни пари към банкови бележки, наречени банкноти. Така те са загубили своята потребителна стойност в смисъла на определението за стока. Днес парите задоволяват само обществената потребност да изразяват стойността на всички стоки.

Първоначално книжните пари са имали златно покритие Днес такова покритие вече няма. Функцията на парите се изпълнява само от банкнотите и монетите. Това е качествено нов момент в еволюцията на парите. Банкнотите вече обслужват и международната търговия, където златото като пари е вече отдавна забравено. Функцията на международни пари днес се изпълнява от долара.

Парите са Богът на нашето време, Бог а не Цар. Като мярка за стойност и ценност те стоят над всички материални и духовни ценности. Стоят дори над Човека с голяма буква. С пари може да се купи всичко: стоки, произведения на изкуството, съвест, любов, жени, деца, политици, войници и всякакъв вид хора. С пари могат да бъдат пренебрегнати всякакъв вид морални задръжки и съмнения. Тази теза е подкрепена от сентенцията “Всичко се прави с пари. Когато не може с пари – става с много пари.” Ще добавим, че в определени случаи нещата се правят “с много много пари”.

Божествената сила на парите идва от факта, че те носят власт, а властта е върховен израз на силата. Колкото повече са парите, толкова по-голяма е властта на техния притежател, толкова той се усеща по-умен и учен.

Всъщност парите са средство за управление на човека, в това число на цели държави и народи. Властта на парите стои над всички властови структури като държава, армия, полиция, съд, прокуратура и т.н.

Структурата, която обслужва властта на парите е банковата система. Под благовидния предлог, че обслужва пазара и пазарните отношения, банковата система всъщност овладява управлението на пазара, а оттук и цялата икономика и всичко останало. Така собствениците на банковата система получават властта, правото и силата да правят каквото и както си поискат. Те могат да предизвикат инфлация чрез увеличаване паричната маса на пазара, рецесия – чрез изтегляне на парите и т.н.

Всички тези възможности, плюс лихвите и печалбата, са инструмент за кражба на национален продукт и национален доход. Те водят до натрупвана на невъобразими богатства. Например една “нормална” инфлация 3% води до присвояване (кражба) на 1,5% от националния доход. Представете си при това темпо какво ще стане след 10, 50, или 100 години. По този метод можете да пресметнете колко е обема на кражбите през времето на “прехода”. След като мъдрите се намъдруваха и крадците се “накрадуваха”, дойде валутния борд. С мерките за стабилност на лева, той можеше да донесе стагнация и рецесия, което и виждаме на практика.

Чрез парите се обезсилва един основен принцип на така наречените “демократични общества” – принципът на неприкосновеност на частната собственост. Банковите сметки, влогове и др. са частна собственост и би следвало да бъдат неприкосновени както всяка друга собственост, но при тях този принцип може да бъде нарушен по много и най-различни начини. Някой може да възрази, че това твърдение е невярно и че съществува банкова тайна. Това наистина е така поне по закон. Но съществуват хиляди начини да загубиш парите си, като инфлация, банков “грабеж”, “фалит” и т.н. Неприкосновеността на банковите влогове като особен вид частна собственост не е защитена с документи за собственост както например жилище, автомобил, или нива.

Банковата тайна е предназначена да обслужва само банковата система, докато в същото време се говори за прозрачност в цялата останала част на обществото. Това е парадокс, защото за да бъде една система прозрачна, трябва да са прозрачни всички нейни елементи. Възниква въпроса защо банковата система трябва да бъде непрозрачна и при това положение може ли да бъде прозрачно обществото като цяло. Не се ли получава така, че някой си (непознат и неизвестен) вижда всичко наоколо, а отвън никой не вижда какво върши този неидентифициран субект. Не може да има прозрачност когато дори когато само една от институциите е непрозрачна.

Парите като особен вид собственост заемат най-привилегировано положение. Днес стремежът е в притежаването на пари. Когато е необходимо парите лесно може да бъдат превърнати в материални ценности. И не случайно точно този вид собственост е най-слабо защитен.

Особено отчетливо се вижда могъществото на парите в дейността на валутните борси. Преди няколко години, поради валутни спекулации на свръх богати хора от типа на Сорос, само за една нощ малайзийците обедняха с 25%. Това беше наказателната мярка срещу опитите на тяхното правителство да провежда самостоятелна икономическа политика.

При деноминацията на лева в България се получи допълнително обедняване на населението, като последица от спекулациите в паричната система.

В Германия след въвеждането на еврото се наблюдава инфлация от порядъка на 100%, тъй като реално еврото беше приравнено към една марка вместо към две.

По същия начин стои въпроса с външните заеми. Всяко сключване на външен заем води до ситуация на заробване. Правителството на такава държава е зависимо от кредитора и не е свободно да взема самостоятелни решения. Като пример може да се посочи България, която фактически се управлява от МВФ, който всъщност е една частна организация.

Една от причините за убийството на Чаушеску е “грехът” му да изплати външните заеми на Румъния, с което той искаше да стане независим

Жан Виденов изплати два милиарда долара от външния дълг на България. За тази заявка за независимост той беше свален от власт. Хиперинфлацията по време на неговото сваляне не беше негово дело, както политиците се опитват да ни внушават, нито пък следствие на някакви обективни фактори. Това беше дело на банки и личности, които нямаха интерес от икономическа независимост на България. Курсът на долара тогава се диктуваше от София по телефони и мобифони почти през час с указанието “Вдигай, вдигай!”.

Темата за парите е необятна, но и това което вече казахме е достатъчно да се направят някои изводи и заключения:

1. 
   В съвременния свят функцията на пари изпълняват само банкнотите.
   
2. 
   Банкнотите не са пари в класическия смисъл на това понятие. Те не служат за нищо друго освен за пари.
   
3. 
   Себестойността на банкнотите е нищожна в сравнение и отпечатания на тях знак за стойност.
   
4. 
   Банкнотите са наистина знак за стойност и нищо друго. Това им свойство поражда тенденцията да бъдат заменени с електронни пари, които практически нямат материален носител. Електронните пари са нещо виртуално, което не може да се види. За тях може само да се мисли.
   
5. 
   В най общ смисъл съвременните пари са израз на обществени отношения, т.е. на отношения между хора.
   
6. 
   Съвременните пари нямат материално покритие и няма да имат. Президентът Кенеди се опита да пусне в обръщение няколко милиарда долари със златно покритие, но беше убит. Неговият указ за това дело още не е отменен, но “златните” долари са “изчезнали”.
   
7. 
   Истинското покритие на съвременните пари е власт и сила. Съвременните отношения потвърждават този извод.
   
8. 
   Чрез банковата система притежателите на парите могат да диктуват поведението на икономиката както и когато си поискат. В този смисъл науката наречена макроикономика е пседонаука, лъженаука. Тя е призвана да прикрие истинските процеси в икономиката, да ги остави в сянка извън поле зрението на обществото.
   
9. 
   Законът за определяне на цената на база търсенето и предлагането е измислен и фалшив. Главният фактор, който определя цената е трудът, но той най-малко влияе на днешните цени. Сегашното ценообразуване е подчинено на критерий, които позволяват манипулиране на цените по всевъзможни начини в полза на недобросъвестните.
   

Всъщност ние живеем в един свят, където човекът е роб на парите повече от когато и да било. Ето защо българските богомили ни учат, че адът е тук на земята и този ад е обществото на боговете, царете, господарите и робите.