Парична политика в условията на валутен борд

2010г.

Изготвена: Лиляна Емилова, фак.номер sud -28322

Фиксалните инвестиции и парично - кредитната политика образуват гръбнака на съвременното държавно регулиране на икономиката.

Паричната политика представлява съвкупност от мерки и действия насочени към установяване на определено състояние на паричната сфера, чрез което се осигурява стабилност във финансовия сектор, ефективно развитие на реалната икономика и се гарантира общото макроикономическо равновесие. Тя се разработва и приема от ЦБ, която дефинира крайните цели и избира адекватни инструменти за тяхното постигане. Условията на провеждане на ефективна парична политика са:

1. 
   Доказана стабилност на скоростта на обръщение на парите
   

2. 
   Независимост на ЦБ
   

3. 
   Развита финансова структура
   

4. 
   Стабилна връзка между паричното предлагане и лихвен % и размера на инвестициите
   

Пред паричната политика има няколко цели, които същевременно са и цели на икономическата политика изобщо, тъй като паричната политика е нейн елемент. Това са т.нар. крайни цели на паричната политика. Централната банка не може да достигне тези цели директно, затова тя разработва своя стратегия, включваща междинни и оперативни цели, чието достигане е индикатор за движението към крайните цели.

Крайните цели на паричната политика се изразяват в достигането на висока заетост, икономически растеж, стабилност на цените, на лихвените преценти, на финансовите и валутните пазари.

Високата заетост е по – точен термин като цел на икономическата политика, отколкото пълната заетост, тъй като поради съществуването на неизбежна заетост е съвместима с известно, допустимо ниво на безработицата, каквото за развитите страни през 60-те години се считаше, че е 4%, по – късно 5%, а от края на 80-те години 6% и дори 7 %. Това ниво, макар и трудно за определяне, се нарича естествено ниво на безработицата и при него се счита, че в икономиката има пълна заетост. В този смисъл и целта е не премахване на безработицата изобщо, а достигане на максимално възможна висока заетост.

Икономическият растеж е свързан с пълната или високата заетост, тъй като при ниска безработица може да се произведе по – голям продукт. Икономическият растеж се осигурява от достатъчно инвестиции в нов физически капитал и висока производителност. Сам по себе си той е една дългосрочна цел на всяка икономика и общество, защото е крайният източник на благосъстоянието. Когато няма инвестиции, производството се свива, икономическият растеж намалява или става отрицателен, жизненото равнище спада. Икономическият растеж обаче е проблем не само на страните в преход, това е цикличен проблем и на развитите страни.

КРАЙНИ ЦЕЛИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Ценовата стабилност е важна както за текущата икономическа активност, така и за планирането на бъдещето. Нестабилните цени създават несигурност в очакванията на икономическите агенти, което затруднява техните решения. Силната инфлация и особено хиперинфлацията могат да разрушат икономиката, а също и обществената система, пораждайки социални конфликти, напрежение и хаос. Нациите, преживели силни инфлации, си дават добре сметка за това, че имат “ инфлационна памет ”, която ги предпазва от ново лекомислено навлизане в хиперинфлационния ад. Инфлацията е един от основните проблеми на преходните икономики.

Стабилността на лихвените проценти също е свързана с планирането на инвестициите, на частните и държавните разходи. От своя страна лихвените проценти зависят от общата ситуация в икономиката и в частност от новото и колебанията на ценово равнище. Централната банка може да има и свои специфични подбуди за намаляване на лихвеното равнище – това е желатението и да не настройва враждебно общественото мнение, причина за което могат да станат високите лихвени проценти.

Стабилността на финансовите пазари, включително на валутния пазар, е резултат на общата ситуация в икономиката. Тя обаче, оказва обратно влияние на икономическата активност. На финансовите пазари влияе позитивно стабилността на лихвените проценти поради връзката между лихвените проценти и цените на финансовите инструменти. У нас например стабилността на валутния курс и валутния пазар е била винаги приоритетна цел на икономическата парична политика поради влиянието на валутния курс върху външноикономическите и финансовите позиции на страната.

Между крайните цели на паричната политика има определена връзка, те са по принцип съвместими, но между някои от тях може да възникне и конфликт, което затруднява провеждането на парична политика. Такъв конфликт в частност може да се появи при отчитане на краткосрочните и дългосрочните последици от действията на централната банка – това се отнася например за връзката между паричната маса, лихвените проценти, инфлацията, валутния курс и др.

Със своите действия централната банка не е в състояние са повлияе пряко и незабавно на крайните цели, описани по – горе. Наистина чрез инструментите на паричната политика тя влияе индиректно на крайните цели, но това влияние се проявява едва след известно време, и тогава може да се окаже късно за корекции, ако не се е действало правилно. Затова базисната стратегия на централната банка е да избере цели или индикатори, намиращисе между нейните инструменти и крайните цели, наречени междинни цели, и преследвайки тях, да съди своевременно за движението или отклонението от крайните цели. Това предполага наличието на стабилна или предвидима връзка между междинните и крайните цели.

Междинни цели, към чието достигане ще се стреми централната банка, могат да бъдат паричните агрегати или лихвените проценти, за които се приема, че влияят пряко на някоя от избраните крайни цели, например ценово ниво, заетост и др. Но централната банка може да не е в състояние да влияе пряко дори и на тези междинни цели. Тогава тя избира други цели, наречени оперативни, разположени между нейните инструменти и междинните цели. Оперативните цели могат да бъдат банковите резерви / тяхната обща сума или само резервите създавани чрез операции на открития пазар / или краткосрочните лихвени проценти, например на междубанковия пазар или по съкровищните полици, като се предполага, че тези променливи вече реагират по – добре на инструментите, използвани от централната банка. При уточняването и избора на междинни и оперативни цели може да се появи известно двусмислие. Една и съща променлива може да бъде както междинна, така и оперативна цел, или да бъде и двете едновременно. Това се отнася например за паричната база и краткосрочните лихвени проценти.

Възприемайки горната стратегия, централната банка се стреми да '' улучи '' крайната цел, '' прицелвайки '' се в оперативните и междинни цели, а не директно в крайната цел, което дори е невъзможно / образно казано, тази крайна цел може просто да не се вижда на хоризонта – нещо подобно има при балистичната стрелба /. Така, следейки траекторията към оперативните и междинните цели, централната банка може във всеки момент да въведе корекции, ако те са необходими, без да чака реакцията на крайната цел / която при неправилни действия изобщо няма да бъде улучена /. Разбира се , информацията за поведението на крайните цели се използва текущо, за да се настройват инструментите на паричната политика съобразно променящите се условия.

Има два вида променливи, които могат да служат за междинни цели – това са паричните агрегати, респ., резервните агрегати и лихвените проценти. Главният проблем тук е, че банката не може да '' улучи '' тези две цели едновременно. Това се доказва чрез използване на анализа на търсенето и предлагането на паричния пазар.

При избора на междинна цел могат да се използват няколко критерия. Те са: изменяемост, контролируемост на междинната цел и предсказуемост на влиянието на междинна цел върху крайната цел. Според това до колко са спазени тези критерии може да се отдаде предпочитание на една от двете междинни цели – паричен агрегат или лихвен процент.

Изменяемостта е важна, защото междинната цел трябва своевременно да сигнализира дали политиката е на прав път, или се отклонява от желаната цел. Данни за паричните агрегати се събират с една или две седмици закъснение и съответно се публикуват на седмичен или месечен интервал. Тези данни обаче се ревизират впоследствие. Данни за лихвените проценти се събират почти без всякакво закъснение и почти не се ревизират. Но оттук не следва, че трябва да се отдаде предпочитание на лихвените проценти, защото данните се отнасят за номиналните лихвени проценти, а за влиянието на лихвените проценти върху производството би могло да се съди по – добре от реалните лихвени проценти, които е по – трудно да се определят заради невъзможността пряко да се измери очакваната инфлация.

По критерия контролируемост също не може да се отдаде предпочитание на някоя от междинните цели. Централната банка може да контрулира паричното предлагане / паричните агрегати /, макар този контрол да не е пълен. Чрез операциите на открития пазар, купувайки и продавайки облигации, тя може да влияе на лихвените проценти, подържайки ги на определено ниво. Но това отново са номинални, а не реални лихвени проценти. Може би най – важният критерий е доколко сигурно/ предсказуемо / е влиянието на междинната цел върху крайната цел. Дори първите два критерия да са спазени, паричната политика няма да бъде резултатна, ако е нарушен третият. Ето защо този критерий е до голяма степен решаващ. Емпиричният анализ сочи по – скоро предимство в полза на връзката между паричната маса и крайните цели на паричната политика като производство, заетост и ценова стабилност.

Казаното за критериите при избора на междинна цел се отнася изцяло и за избора на оперативна цел на паричната политика. От гледище на оперативната цел, междинната цел ще бъде крайна, или тук отново ще ни интересува главно влиянието /предсказуемостта / на оперативната цел спрямо междинната. Понятието еднородност уточнява характера на тази връзка. Ако междинната цел е парична маса, оперативната цел би трябвало да бъде паричната база или найната съставка банкови резерви. Когато междинната цел е лихвеният процент, оперативната цел би могъл да бъде също лихвеният процент, например по междубанковите операции.

При избора на междинна цел на паричната политика, но във връзка и с крайните цели, от края на 80-те и началото на 90-те години се проявява една нова тенденция, наречена таргетиране на инфлацията, която е най – силна в Нова Зенландия. Тя се проявява също в Англия, Швеция, Канада, Австралия, Финландия, Испания, Израел. Тази тенденция се изразява в това, че на централната банка се задава определена цел за инфлацията в дългосрочен, но също и в краткосрочен план, и централната банка има голяма свобода в действията си, стига да държи инфлацията в определени граници.

Основната задача на централната банка на Европейския съюз е осигуряване на ценова стабилност. Наред с това тя трябва да поддържа общата икономическа политика на общността, включително достигането на неинфлационен икономически растеж и висока заетост.

В практиката на съвременни национални стопанства паричната политика заема основно място в общата им икономическа политика. Това е естествено, тъй като става дума за пазарните стопанства. Но в зависимост от разбиранията за системата на функциониране и управление на икономиката, възприета в съответната страна, паричната политика изпълнява различна конкретна роля. В страните с неолиберално и неоконсервативно управление например, паричното обръщение прераства в главна сфера на икономиката, а паричната политика – основен елемент на общата икономическа политика. От вътрешната и синхронизация се обуславя и успехът на цялостната икономическа политика. Не е така само при страните с регулативна система на управление.

Каква следва да бъде паричната политика днес, зависи от 2 основни фактора. Първият е изборът на обща икономическа политика на функциониране и управление на националното стопанство. Вторият – собствените изисквания на паричното обещание, свързани със състоянието на парично стопанство, възникналите в него противоречия и възможните начини за тяхното решаване. Между тези два фактора и между елементите на всеки от тях е необходима синхронизация. Липсата й създава противоречия в икономиката, разнопосочност в действията и процесите, които възпрепятстват функционирането на стопанството и пречат на неговото управление. Такива явления се наблюдават днес в нашето стопанство и поставят остро въпроса за тяхното преодоляване и създаване на необходимото единство.

Някои автори оспорват антицикличните възможности на паричната политика, като водещ опонент тук е М. Фридман. Според него има няколко причини, поради които не може да се вярва на централната банка, че тя ще провежда правилната и нужна политика. Централната банка се държи раболепно пред управляващата политическа формация, тя се опитва да максимизира собсвеното си благосъстояние, а не това на обществото, решенията и са неефективни, защото, боейки се от загуба на популярност и отнемане на автономията, тя се нагажда според '' вятъра '' и накрая паричната политика не е последователна във времето. Освен М. Фридман други монетаристи като К. Брунер и А. Мелцър също считат, че опитите да стабилизира БВП чрез паричната политика е по – вероятно да се случи. Все пак повечето икономисти считат, че независимо от ограниченията, сочени от монетаристите, централната банка е в състояние да намали цикличните колебания в известна степен и трябва да се прави това. Най – стар инструмент на паричната политика е контирането. В някои страни, например Франция, сконтовата политика остава основен инструмен до неотдавна – до 70-те години. В днешно време обаче, главен инструмен са операциите на открития пазар. Те са открити случайно от централната банка на САЩ в началото на 20-те години. По това време приходите на централната банка се намалили рязко поради свиване на сконтовия крадит и тя решила да купи ценни книжа, за да оправи доходността. Тогава забелязали, че резервите в банковата система мултиплицирано нарастнали. Скоро след това операциите на открития пазар станали основен инструмент на паричната политика.

През 70-те години централните банки на повечето развити страни контролират паричната маса, като определят желани величини за изменението на паричните агрегати. Тези величини обикновенно се задават в интервал, а паричните агрегати по страни са различни. Данните обаче, често показват разминаване между зададените и фактическите цели на паричните агрегати.

Най – известна с таргетирането на паричните агрегати е Дойче Бундесбанк – централната банка на Германия. Тя го въвежда през декември 1974 г. Последват я и други централни банки, но по – късно те се отказват. Дойче Бундесбанк продължава да използва таргетирането на паричното предлагане макар, че това се оказва нелека работа.

От края на 80-те години известно предпочитание има към лихвените проценти

особено в САЩ. Причината е в това, че финансовите иновации и т. нар. дерегулиране на икономиката внасят смущения в дефинирането и измерването на паричната маса. От по – тесните парични агрегати се минава към по – широки. При избора на междинни цели и парични инструменти в някои страни важно се оказва съображението за валутния курс.

У нас цялата проблематика, отнасяща се до инструментите и междинните цели на паричната политика, е твърде нова. При провеждане на парична политика БНБ е използвала както административни инструменти в лицето на крадитните тавани, така и пазарно ориентирани инструменти с тенденции последните да останат единствени. Може да се приеме, че у нас междинната цел е била паричната маса в лицето на агрегата '' широки пари ''. За да се управлява успешно процесът на паричното предлагане, трябва също да се направи дапускането за стабилност или предсказуемост на паричния мултипликатор и на паричната скорост. Цялостното прилагане и използване на класическия инструментариум на паричната политика не може да става изолирано от общото развитие на икономическите процеси в страната. Тъкмо поради общия колапс на икономиката и финансовата система на България през 1996 г. и паричната политика също претърпя провал, което наложи нейното фактическо и законово изоставяне и въвеждане на валутен борд. Все пак за периода 1991 – 1996 г. беше натрупан значителен опит в областта на инструментите и провеждането на парична политика, който по – късно може отново да се окаже ценен.

През м. май 2006 год. правителството продължи предпазното споразумение с Международния валутен фонд до м.март 2007 год. От фонда настояват бюджетният излишък за 2007 год. да не бъде по-малък от 2%. Дефицитът по текущата сметка остава най-критичния недостатък на родната икономика. За първите три месеца на годината текущата сметка е на червено с 1.05 млрд. EUR в сравнение с 550 млн. EUR, отчетени през същия период на 2005 год. Дисбалансът се дължи на силното вътрешно потребление, като се очаква до края на годината дефицитът да слезе до 11,3% от БВП за разлика от регистрираните 11,8% през 2005 год.

В условията на валутен борд БНБ няма възможност да влияе активно на фискалната политика, което превръща кредитния риск в хроничен проблем на икономиката ни при настоящите условия.

Някои автори причисляват фиксирания валутен курс, който е главният елемент на валутния борд, към инструментите на паричната политика. Може би е по – точно да се каже, че фиксирането на курса е компонент или номинална котва за стабилизационната финансова политика. В действителност ортодоксалният валутен борд изключва суверенната парична политика. ЗБНБ от 1997 г . оставя много ограничено и до голяма степан формално поле за изолирано използване на задължителните резерви и рефинансирането на търговски банки, което не е достатъчно, за да се говори за парична политика при действието на валутен борд.

използвана литература