Старогръцки легенди и митове


ЦАРСТВОТО НА МРАЧНИЯ ХАДЕС (ПЛУТОН)



Pdf просмотр
страница6/176
Дата02.08.2022
Размер3.89 Mb.
#114879
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   176
Nikolaj Kun - Starogrytski legendi i mitove - 1492-b
Свързани:
leganda za roma
ЦАРСТВОТО НА МРАЧНИЯ ХАДЕС (ПЛУТОН)
Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс,
Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес.
Мрачни реки текат в него. Там протича и всичко вледеняващата свещена река Стикс, в чиито води се кълнат и самите богове.
Там влачат своите вълни Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове.
В подземното царство се струят и даващите забрава за всичко земно води на извора Лета. По мрачните полета на Хадесовото царство,
покрити с бледните цветове на асфодела, се носят безплътните, леки сенки на умрелите. Те оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър. Никой не може да се върне от това царство на скръбта.
Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон, който превозва душите на умрелите, няма да откара обратно през мрачните води на Ахерон нито една душа натам, дето ярко свети слънцето на живота. Душите на умрелите са обречени на вечно скръбно съществуване в мрачното царство на Хадес.
В това именно царство, докъдето не стигат нито светлината,
нито радостта, нито скърбите на земния живот, управлява Зевсовият брат Хадес. Той седи на златен престол с жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението, ериниите. Страшни, те преследват с бичове и змии престъпника; не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта; никъде не може да избяга от тях жертвата им, те ще я намерят, където и да се скрие тя. До престола на Хадес седят съдиите в царството на умрелите — Минос и
Радамант. Все тук, до престола, е и богът на смъртта Танатос с меч в ръка, с черно наметало, с грамадни черни криле. Гробна студенина вее от тези криле, когато Танатос прелита до леглото на умиращия, за да отреже с меча си кичур коса от главата му и да му вземе душата. До


22
Танатос са зловещите кери. Яростни се носят те на своите криле по бойното поле. Керите ликуват, като виждат как един след друг падат сразените герои; те впиват кървавочервени устни в раните на сразените, стръвно пият горещата им кръв и изтръгват от телата душите им.
Пак тук, до престола на Хадес, е и прекрасният млад бог на съня, Хипнос. Той нечуто се носи на своите криле над земята с главички от мак в ръце и лее от рог сънотворно питие. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок сън.
Реят се в мрачното царство на Хадес и боговете на сънищата.
Има измежду тях богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, потискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове и на лъжливи сънища; те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел.
Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасният призрак Емпуза, с магарешки крака. Той,
след като подмами в нощната тъмнина с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властвува великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди по пътища и край гробища с цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствената помощничка против магьосничеството за ония, които я почитат, и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й пренасят в жертва кучета.
Ужасно е царството на Хадес и омразно е то на хората.


23
ХЕРА
Великата богиня Хера, жената на егидоносеца Зевс,
покровителствува брака и пази светостта и ненарушимостта на брачните връзки. Тя изпраща на съпрузите многобройно потомство и благославя майката при раждане на детето.
След като победеният от Зевс Кронос върнал на бял свят великата богиня Хера и нейните братя и сестри, които той бил погълнал, майка й Рея я отнесла на края на земята при беловласия
Океан; там Хера била отгледана от Тетида. Хера дълго живяла далеч от Олимп в тишина и мир. Великият Зевс Гръмовержец я видял,
влюбил се в нея и я отвлякъл от Тетида. Боговете пищно отпразнували сватбата на Зевс и Хера. Ирида и харитите облекли Хера в разкошна премяна и тя сияела със своята младост и величава красота всред сонма богове на Олимп, седейки на златен престол до Зевс, великия цар на богове и хора. Всички богове поднесли дарове на повелителната Хера, а богиня Земя — Гея, изкарала от своите недра като дар на Хера едно чудно ябълково дърво, което раждало златни ябълки. Всичко в природата славело царица Хера и цар Зевс.
Хера царува на високия Олимп, тя заповядва, както и нейният мъж, на светкавиците и гръмотевиците; само от една нейна дума тъмни дъждовни облаци покриват небето, чрез едно махване с ръка тя вдига страшни бури.
Прекрасна е великата Хера, волооката, лилиеръката; изпод нейния венец се спускат на вълни чудни къдрици, власт и спокойно величие горят в очите й. Боговете почитат Хера, почита я и мъжът й,
облакогонецът Зевс, и често се съветва с нея. Но не са редки и караници между Зевс и Хера. На съвещанията на боговете Хера често възразява на Зевс и спори с него. Тогава Гръмовержецът се разсърдва и заплашва жена си с наказания. Хера замлъква и сдържа гнева си. Тя не е забравила как Зевс я подложил на бичуване, как я оковал в златни вериги и я оставил да виси между небето и земята, като й вързал на краката две тежки наковални.
Могъща е Хера — няма богиня, равна ней по власт.
Величествена, в дълга разкошна дреха, изтъкана от самата Атина, на


24
колесница, запрегната с два безсмъртни коня, слиза тя от Олимп. Цяла от сребро е, колесницата, от чисто злато са колелата, а медта на спиците блести. Благоухание се разлива по земята там, дето минава
Хера. Всичко живо се покланя пред нея, великата царица на Олимп.
ЙО.
Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.
Често търпи обиди Хера от мъжа си Зевс. Така станало например, когато Зевс се влюбил в прекрасната Йо и за да я скрие от жена си Хера, я превърнал в крава. Но с това Гръмовержецът не спасява Йо. Хера видяла снежнобялата крава и поискала от Зевс да й я подари. Зевс не могъл да откаже това на Хера. А тя, като станала господарка на Йо, я дала на стоокия Аргус да я пази. Нещастната Йо страдала, но никому не могла да каже за страданията си; превърната на крава, тя била лишена от дарбата да говори. Вечно будният Аргус пазел Йо, тя не можела да се скрие от него. Зевс виждал страданията й. Той повикал сина си Хермес и му заповядал да отвлече Йо.
Бързо пристигнал Хермес навръх планината, дето стоокият страж пазел Йо. С приказките си той приспал Аргус. Щом се затворили стоте му очи, Хермес грабнал извития си меч и с един замах отсякъл главата на Аргус. Йо била освободена. Но и с това Зевс не я спасил от гнева на Хера. Тя изпратила един чудовищен стършел.
С ужасното си жило стършелът гонел от страна в страна нещастната страдалка Йо, докарана до лудост от мъки. Нигде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч и по-далеч, а стършелът летял подир нея и всеки миг забивал своето жило в тялото й. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо. — Къде ли не бягала
Йо, в какви ли не страни ходила! Най-после след дълги скитания стигнала в страната на скитите, в Крайния Север, до скалата, на която бил прикован титанът Прометей. Той предсказал на нещастницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла тя, много опасности изпитала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния
Нил, Зевс й върнал предишния образ и тя родила син, Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на великото поколение герои,
към което спадал и най-големият герой на Гърция, Херакъл.


25


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   176




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница