‹‹Партньорство и приятелство в общия Европейски дом››, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие”
- Обособени туристически атракции по групи: I-ва група атракции "Минен туризъм" – общо 4 на брой, а с предвидената в бъдеще възстановка в т.ч. и с анимационно оборудване на бившата Минна галерия "Горен барам", се постига пълна УНИКАЛНОСТ на туристическият продукт за страната ! Не по малко атрактивна и уникална за страната се явява 4-тата атракция от тази група атракции - феноменът Пещерата „Шаренка”, която е уникална и като комбинация – тя е едновременно „Природна и културно - историческа” атракция ! II-ра група атракции "Римски мостове" – това е група от 3 културно-исторически атракции– 3 римски моста. Те са доказано исторически строени и запазени по тези земи от времената на древната римска епоха - използваеми са и в наши дни ! IIІ-та група атракции – са 2 "индивидуални" природни атракции, а именно - Скален феномен "Конска глава" и красивият Водопад "Мечодолско дере". І. І-ва група група атракции „Минен туризъм”. 1. Кристална зала "Родопски кристал" – КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА АТРАКЦИЯ. - Значимост. Кристална зала "Родопски кристал" е една от най-големите забележителности на гр. Мадан. Създадена е през 1984 г. и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. Колекцията има научно, приложно и образователно значение. Обекта е с национално значение! - Уникалност. Кристална зала "Родопски кристал" съхранява 581 уникални минерални и кристални образци. Малко са оловно-цинковите находища в света, в които могат да бъдат открити такива чудни кристални форми! С голяма научнопознавателна стойност са галенитови кристали и кубоктаедрите на галенита.. Най-разпространеният цинков минерал е сфалеритът Тук могат да се видят кафяви, жълти и зелени клейофани, антрацитно черни марматити, халкопирити и разновидности на минерала кварц - красиви са кристалните групи от воднобистри - прозрачни разновидности на кварца - виолетовия аметист, черния морион и опушения кварц. Тук могат да се видят и представители от голямата група на ахатите, които с преливащите си ивици радват окото и се използват в ювелирната промишленост. Най-често срещаният минерал от групата на карбонатите е калцитът, и съдържащите манган, определящи розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания уникат родохрозит. Обекта е уникален в национален и световен мащаб ! - Популярност и известност. Кристална зала "Родопски кристал” е член на Международната асоциация на минераложките музеи. Тя е сред най-големите забележителности за град Мадан и е включена в световният каталог на минераложките колекции и кристални зали! Залата е доста популярна в страната и чужбина, като се популяризира чрез следните информационни и комуникационни материали, с национално и международно значение: => Брошура „Кристална зала” издадена от община Мадан през 2005 г.; Брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”; официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg - Местоположение и достъпност на обекта. Залата се намира на ул. „Явор” 1 и е разположена в част от I-ви етаж на масивна седем етажна сграда „Горубсо – Мадан” АД. Помещенията са общинска собственост. Кристална зала "Родопски кристал” се намира в центъра на град Мадан, който се пресича от Републикански път III 867 Средногорци – Мадан - Златоград – Бенковски – Подкова - /Момчилград – Маказа/. Град Мадан отстои на 110 км от Пловдив, на 42 км от Пампорово, на 30 км от Смолян и на 25 км от Златоград. - Посещаемост на обекта и бъдещ потенциал. През 2009 г. Кристална зала "Родопски кристал” е посетена от 1000 туристи в т.ч. 150 чужденци. За в бъдеще се предвижда посещаемостта да се увеличи многократно. - Взаимодействие с околни райони. Община Мадан се намира в благоприятно географско положение – тя е разположена на кръстопът между общините Рудозем, Златоград, Неделино, Баните и областният център Смолян; в близост до един от най-известните туристически курорти в страната – Пампорово и Чепеларе; Това благоприятства за включването на туристическите атракции на територията на общината в туристически пакети за комплексно предлагане на туристическия поток „Пловдив – Смолян – Кърджали - Златоград” => Трансгранично сътрудничество с общини – туристически центрове:
Названието “Мадан” е от по-късен период и е свързано с рудодобива. Днешният град тръгва от античността. Рударство тук е имало от незапомнени времена. В такива рудници, в близкото селище Бориева са намерени маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна старинност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа в същия рудник. Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките. През 2008 г. Музея по минно дело и рудодобив е вписан както културна организация в регистъра на Министерство на културата по чл.14, ал.4 от Закона за закрила и развитие на културата!
Състои се от 3 преходни зали и самостоятелна зала за минерални кристални образци. Уводната зала - представя историята на Мадан и рударството от най-древни времена, чрез снимков материал и най старите и примитивни оръдия за добиване на руда. Тук туристите могат да видят дървени инструменти – лопата, кофа, корито гребло, част от дървена стълба; изложени са лампи - като се започне от най старите - глинени, карбидни и от по-ново време – акумулаторни и лампи - прожектор; пробивни чукове и пробивни инструменти. - Популярност и известност. Музея е популяризиран, макар и не достатъчно все още, чрез различни брошури, дипляни, информационни и комуникационни материали с международно значение: => Брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”; Множество статии в интернет; Официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg; Ползва се с много добра известност, но не е разкрит неговият туристически потенциал. - Местоположение и достъпност на обекта. Музея се намира на ул. „Република” 6. Намира се в центъра на град Мадан, който се пресича от Републикански път III 867 Средногорци – Мадан - Златоград – Бенковски – Подкова - /Момчилград – Маказа/. Град Мадан отстои на 110 км от Пловдив, на 42 км от Пампорово, на 30 км от Смолян и на 25 км от Златоград. 3. Минна галерия „Горен барам” – Обектът е общинска собственост, към настоящия момент не е разработен като туристическа атракция, като бъдещите планове на община Мадан са тя да представлява КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА АТРАКЦИЯ, с възстановката на която, в т.ч. и с анимационно оборудване на бившата Минна галерия "Горен барам", се постига пълна УНИКАЛНОСТ на туристическият продукт, за територията на цялата страна - Значимост. Рудодобивът на оловно-цинкови руди в община Мадан започва своето развитие още от древността, но едва след Освобождението на Родопите през 1912 год. започва развитието на съвременния рудодобив. През първия етап на своето развитие (1912 – 1947 год.) рудодобива на оловно-цинкови руди обхваща само 4 находища, които дават 94,7% от общия добив на оловно-цинкови руди в Маданското рудно поле. През втория етап (1947 – 1989 год.) на своето развитие рудодобивът в община Мадан се извършва от създалото се I-во РУ , което е поделение към СМОК “Горубсо”. - Уникалност. Предвидено е галерията да бъде възстановена, като това ще сложи началото на нов, нетрадиционен туризъм – „минен туризъм” – един диференциран и индивидуализиран туристически продукт, единствен по рода си в Република България. А като тип на минният добив и добиваните оловно-цинкови и полиметални руди в района, атракцията е изобщо уникален обект както за България, така и за цяла Европа и света! - Популярност и известност. Идеята за развитие на «минния туризъм» и за трансформиране на спряна от експлоатация минна галерия в туристически обект е популяризирана от община Мадан още през 2004 г., когато общината реализира проект “Развитие на минен туризъм в България, прилагайки опита на Франция”, по така наречените меки мерки за обмяна на опит и без инвестиционни мероприятия ! В хода на изпълнение на проекта са посетени туристически обекти в област Nord Pas – De – Calais – Франция: Развлекателен парк Raismes, Туристическа база LOISINORD и Музей на мината, Център за история на мините LEWARDE и базата в Rieulay. Обсъдени са възможностите за обмен на добри практики и взаимопомощ и прилагане на опита на Франция при въвеждане на иновация в туризма в Република България. - Местоположение и достъпност на обекта. Обекта се намира на 4,5 км от центъра на град Мадан, хоризонт /кота/ 791 м., находище «Осиково» и на 500 м. от съществуващата пещера-музей „Шаренка”. Галерията е свързана с града посредством асфалтиран местен общински път SML 2155 /SML 2131, Мадан – Върба/. 4. Пещера „Шаренка” – Като вид на рудодобивът, атракцията е единствена, уникална и за Европа и за света !!! Значимост. Пещера „Шаренка” е своеобразен музей на рударството в Родопите И ИЗОБЩО ПО ТЕЗИ ЗЕМИ още от VІ век преди Христа ! При археологически разкопки в пещерата са открити следи и предмети, свидетелстващи както за обитаването й от праисторически хора, така и за добив и обработка на руди от VІ век преди Христа, до VІ век след Христа! В пещерата могат да се видят експонирани различни предмети, открити при разкопките, както и восъчни фигури на тракийско семейство. Това е първият доказан случай, в който освен като местообитание, пещера се използва и за рудник и за самото претопяване на рудата, предимно оловно-цинкова. - Уникалност. Пещера „Шаренка” е на практика единственият музей – пещера в България, Европа и света, в която има възстановка за добиване на руда и начин на живот от преди повече от 2600 г., на древното население и древните траки обитавали някога тези красиви родопски земи! За уникалните пещерни експозиции са използвани специално изработени манекени в естествен човешки ръст и оръдия на труда, както и 24 съда. Сбирката „връща" посетителите назад във времето до желязната епоха. Сред експонатите най-атрактивна е групата на тракийските рудари. - Популярност и известност. Пещера „Шаренка” е доста, но все още съвсем недостатъчно популярна, като туристически обект и изключителна атракция! Популяризирана е основно чрез брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”. Както и в множество статии в интернет и чрез официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg. - Местоположение и достъпност на обекта. Тя се намира на 3 км. югозападно от град Мадан на левия бряг на дълбок пролом, в родопската твърдина. Самото място е много живописно и атрактивно. Пещерата е реконструирана, консервирана и обезопасена по много успешно реализиран от община Мадан проект, финансиран от Програма ФАР ТГС България – Гърция в МРРБ между общините Мадан и Керамоти. - Посещаемост на обекта. Пещерата е туристически обект от 2008 г. До момента посещаемостта е около 1200 души в т.ч. 200 чужденци. ІІ. ІІ-ра група група атракции „Римски мостове”. В община Мадан се намират над десет римски моста, като някои от тях са почти разрушени, други са в отдалечени и недостъпни места. 5. Римски мост над река Маданска. - Значимост Мадан преди 200-300 години е било голямо селище със силно развита примитивна промишленост. Предмет на тази промишленост били различни изделия, от ковашките клинци до мелници за кафе и оръжия. Римските мостове са доказателство, че Мадан е съществувал дори от по стари времена, както и в древността. Говори се, че пътят към Беломорието минавал през тях. Най-големия от трите съхранени римски мостове в община Мадан е мостът разположен над двата бряга на р.Маданска под с.Ловци. - Уникалност. Моста е двусводест, с три по-малки отвора за оттичане на водата при пълноводие. Дълъг е - 40м., широк - 3,4м., висок - 8м – един от най- големите подобни мостове от римско време в страната! - Популярност, известност, местоположение и достъпност. Мостът се откроява и набива в очите на пътниците, пътуващи по Републикански път III 867 Средногорци – Мадан - Златоград – Бенковски – Подкова - /Момчилград – Маказа/, които неведнъж се спират и отиват от близо да се насладят на творението на древните майстори. Популяризиран е за сега, макар и недостатъчно, чрез следните информационни канали: Брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”, Официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg. 6. Римски мост над река Батанска. Римският мост е построен над река Батанска, която води началото си от връх «Бучовица». Той обслужва стария път от Мадан за връх Бучовица, където са открити археологически паметници от късножелязната епоха до късноантичната епоха. Смята се, че както пътят, така и мостът имат културно-историческо значение. - Уникалност. Римски мост над река Батанска е едносводест. Сводът е перфектно оформен. Има добре обработени камъни по двата венеца. Отворът в основата си е 9.20 м. Той е среден по размерите си спрямо другите два, а именно: 22м. дължина, 2,6 ширина, 4,5м. височина. - Популярност и известност. Популяризиран е за сега, макар и недостатъчно, чрез следните информационни канали: => Брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”; Сайт на община Мадан – http://www.madan.bg. - Местоположение и достъпност на обекта. Моста се намира в кв.Батанци на три километра и 550 м. от центъра на град Мадан. От главния път се отбива по черен път и след това се продължава по пътека. Стигайки до моста и преминавайки по него се продължава по горска пътека и се излиза на главния път точно под кв.Батанци. 7. Римски мост над река Хаджийска. - Значимост. Римският мост построен над река Хаджийска, която води началото си от местност „Бабата” и „Извора” и се намира непосредствено преди вливането на реката в река Батанска. Дължината му е 10-12 метра. - Уникалност. Моста е двусводест, граден със суха каменна зидария, запазен до ден днешен без подобрения или ремонти. Двата свода са с различни размери и са изградни от различни видове камъни. Едните са сравнително добре обработени, плоски с размер 40 см. Този мост е най-малкия от трите, но може би и най-колоритния. Размерите са: 19м. дължина, 2,2м. ширина, 2,5м. височина. - Популярност и известност. Популяризиран е за сега, макар и недостатъчно, чрез следните информационни канали: - Брошура по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на трансграничното културно и историческо наследство на общините Мадан и Керамоти”; Официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg. - Местоположение и достъпност на обекта. Тръгвайки от центъра на гр.Мадан в посока кв.Батанци, на три километра от центъра, и на 350м. от главния път, преди разклона за кв.Бориева и кв.Батанци, вдясно нагоре по р.Хаджийска, точно до мястото и на вливане в р.Батанска. ІІІ. ІІІ-та група група атракции „Индивидуални”. 8. Скален феномен «Конска глава» – Природна атракция. - Значимост. Скален феномен „Конската глава” е с еко-пътека до него с дължина 10.750 км. и започва от източния край на град Мадан, преминава през съседното село Арпаджик и завършва при скалния масив “Конската глава„. От скалите се осигуряват красиви гледки към река Арда и към накацалите амфитеатрално по стръмните околни планински хълмове къщички, на селата Лещак и Ляска. По тесен и стръмен маршрут се слиза към реката и се стига до дървено декоративно мостче с ширина 1.5 м. Величествено над реката се издига огромна скала във формата на конска глава. - Уникалност. Скален феномен „Конската глава” представлява величествено издигната над река Арда, уникална и огромна скала във формата на конска глава, която гордо е извисена над дърветата. Разположен е до огромна пропаст с дълбочина около 100 м. - Популярност и известност. Популяризиран е за сега, макар и недостатъчно, чрез следните информационни канали - Официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg. - Местоположение и достъпност на обекта. Скален феномен „Конската глава” е разположен в землището на село Митовска, по поречието на река Арда, срещу село Лещак, община Мадан. Обектът е разположен на 15 минутна достъпност до път с интензивно туристическо движение главен път Смолян – Мадан – Кърджали, както и до голям център за стационарен престой на туристите, гр. Мадан. 9. Водопад «Мечодолско дере» – Природна атракция. - Значимост. През община Мадан протичат няколко реки, като по-големите са р.Маданска, р.Черна и най-голямята и известна р.Арда. На Мечедолско дере, се намира и един прекрасен водопад, скрит сред буйна растителност, поради което не е толкова популярен за туристически цели до сега и е сравнително слабо посещаван от туристи. Но достъпа до него е относително лесен и обекта е високо потенциална туристическа атракция ! Мечодолския водопад е интересен с това, че достъпа до него е осеян с почти всички видове местна растителност, около него живеят голяма част от местната фауна, и е удобен за социализация. - Уникалност. Водопада е на две нива, като горния пад на водата е около 1,5м. а долния пад е около 4,5м. След вира в който пада водата, приличащ на кръгло езерце, тя продължава по тясно каменно корито надолу, което е не по-малко живописно от самия водопад. - Популярност и известност. Тази красива природна забележителност, поради трудният достъп до нея, за сега няма почти никаква популярност сред туристите, та дори и сред населението на община Мадан. Предстои много голяма дейност по популяризирането и рекламирането на този обект. Официален сайт на община Мадан – http://www.madan.bg . - Местоположение и достъпност на обекта. Мечодолско дере се намира на 1 км. от с.Равнища и на 12 км. от гр.Мадан, отстоящ само на около 200 м. от главния път Смолян – Мадан. Обектът е разположен на 15 минутна достъпност до път с интензивно туристическо движение, както и до голям център за стационарен престой на туристите, гр. Мадан. 10. Екомаршрути:
Това са всичките атракции, групирани в 3 групи: І. Минен туризъм – 4 бр. атракции ІІ. Римски мостове – 3 бр. атракции ІІІ. Индивидуални:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели: |