Пасивно тютюнопушене- влияние върху здравето на непушачите пасивното пушене в помещение където се пуши е комбинация от двата потока: „основен димен поток”

• 
  „основен димен поток”- димът, който се вдишва и после издишва от пушача;
  
• 
  „страничен димен поток” – димът, който се отделя от края на димящата цигара.
  

Продуктите от страничния поток попадат директно във въздуха. Поради бавното тлеене на тютюна, непрекъснато отделящият се дим от края на цигарата е значително по-токсичен. Около 89% от дима в затвореното помещение е именно такъв. Това е димът, който непушачът вдишва. Много от токсичните вещества се съдържат в по-високи концентрации в страничния димен поток, отколкото в дима, който директно се всмуква от цигарата.

Чувствителността на детския организъм към тютюневия дим изисква особена загриженост, както от медицински, така и от етични съображения. Белите дробове на децата са по-малки, а тяхната имунна система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции на дихателната система и ушите, предизвикани от тютюневия дим. Тъй като децата дишат по-учестено от възрастните, те вдишват повече химикали на кг/тегло от възрастните за едно и също време, децата имат и по-малки възможности от възрастните да напуснат задимената среда било в дома или на друго място. Болестотворните въздействия на пасивното пушене са обикновено по-големи, когато и двамата родители пушат (обикновено по-значимо е вредното влияние на тютюневия дим от майката, която е в близък контакт с детето по-продължително време). Ето някой най-значими негативни ефекти, установени при продължителни проучвания на голям брой деца.

Още през 1992г. доклад на Кралския медицински колеж (Великобритания) показа, че всяка цигара, която бременната жена пуши, забавя скоростта на кръвния ток през плацентата, причинявайки учестена сърдечна дейност на плода. Въглеродния оксид във вдишания тютюнев дим намалява капацитета на пренасяне на кислорода с около 40%. Това води до редуциране теглото на плода средно с 200 грама преди раждането, в сравнение с плода на непушещите майки.

Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са били изложени на експозиция на тютюнев дим.

Преждевременното раждане и ниското тегло на новороденото увеличават риска от ранна смърт на детето.

Децата под шест-месечна възраст имат 3 пъти по-голяма вероятност да развият остро респираторно заболяване, включително и пневмония.

Децата на майки пушачки са с по-ниско тегло и имат по-слаба успеваемост в училище, както в ранна, така и в по-късна детска възраст.

Хроничната кашлица, храчките и хриповете са два пъти по-чести, когато родителите пушат и с 50% по-чести при деца в училищна възраст (още по-висок е рискът, ако и самите деца пушат).

Повишен е рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит.

Новите случаи на астма са с 50-100% по-чести, ако родителите пушат. Ако детето е астматик, пристъпите са по-чести и по-мъчителни. По данни от проучвания в страни от ЕС деца, отглеждани в домове, в които се пуши, са изложени на двойно по-голем риск от развиние на

астматично заболяване. Съответно детските респираторни заболявания, причинени от пасивно пушене, водят до развитие на респираторни заболявания по-нататък в зрялата възраст.

Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства като автомобили, където до голяма степен се увеличава концентрацията на опасни химически вещества от тютюневия дим.

След изпушване на една цигара в стаята замърсеността на въздуха се покачва 7 пъти, а в затворена лека кола 200 пъти.
Влияние на пасивното тютюнопушене върху възрастните непушачи

Непушачите след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почнти толкова въглероден оксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.

Рискът е свързан с дозата - колкото повече цигари пуши партньорът, толкова е по-висок рискът за непушача. Ето някои особено показателни факти:

• 
  увеличен комбиниран риск с 24% и повече от белодробен рак при непушачи, изложени на тютюнев дим в домовете си;
  
• 
  увеличен риск с около 25% от исхемична болест на сърцето и с 82% от мозъчен инсулт;
  
• 
  при хронично респираторно заболяване (главно ХОББ) 8 проучвания са показали повишени стойности до 25%;
  
• 
  при астмата доказателствата предполагат, че е налице 40-50% повишен риск от развитие на астма при възрастни, изложени на тютюнев дим в домовете си.
  

Пасивното пушене представлява опасност и на работните места. Токсичните и канцерогенните вещества се разпространяват бързо из офиси, хотели, ресторанти и други работни места в затворените помещения.