Patannjalasuutrani
Изтегляне 0.67 Mb.
|
| ----------------------- Page 1-----------------------
Й О Г А
Философия и Практика “Patannjalasuutrani” Превод, интерпретация и коментар
София 2007, ISBN 9789544202613 http://yoga meditation.us/patanjali/yoga sutri.htm ----------------------- Page 2----------------------- Samadhipadah a
Йога (Yoga) “Atha yoganusasanam” Първи систематизатор на Йога е Бхагаван Шри Патанджали
Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава: първата жена, женското начало, природен субстрат, природа, материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало, осеменяващ импулс, най съвършеното нещо, космическо съзнание и други. ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още преди то да е прораснало. ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което го има в космоса, го има и в човека, и всичко, кое о го има в човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът. Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а ----------------------- Page 3----------------------- обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е
----------------------- Page 4----------------------- индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и
Брахман се различават един от друг единствено по това, че Пуруша Брахман е напълно свободен, а Пуруша Атман е в процес на освобождаване. Приема се, че веригите с които А ман е привързан към Пракрити са нещо външно за него, кое о не променя неговата същност. От тази гледна точка, “Пуруша Атман” и Пуруша Брахман, в същностен смисъл, са тъждествени. Множественос а на Пуруша в Санкхя представлява един не затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението, съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да сътворят космоса, боговете го принасят в жертва ка о го разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало 1 . Най
философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е доктрината за освобождението. Според тях зависимия , не свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой, безброй много прераждания, с които нищо не се променя. Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът” да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез изучаване на трите проявления на “Егото” – телесно о, емоционално чувственото и разумното, и постигане на контрол върху тях. Така в хилядолетните традиции на Йога са се обособили следните три основни практики: Хата (Hatha) Йога, с която се постига контрол над телесни функции; Лая (Laya) Йога, с която се контролират емоциите и чувствата; Джнана (Jn?ana) Йога, практикуването на която позволява контрол над разума. “Йога сутри” на Патанджали е насочена към духовното израстване на йогина, но това не би могло да стане с откъсване от изброените по горе три проекции на човешкото поведение. Поради това тя има интегрален характер и ги включва в своята практика. Според Shiwasanghita 2 , Йога се състои от Mantra Йога, Лая Йога и Раджа Йога. Мантра Йога е първата исторически обособила се практика на Йога. Тя произтича от древните ----------------------- Page 5----------------------- ритуали, в които връзката с отвъдното се осъществява с
І.Хата Йога – контрол върху дишането и телесните функции; ІІ.Лая Йога – контрол върху волята и съзнанието: 1.Бхакти (Bhakti) Йога – контрол върху енергията на божествената любов; 2.Шакти (Shakti) Йога – контрол върху енергиите на природата; 3.Мантра (Mantra) Йога – контрол върху звуците; 4.Янтра (Yantra) Йога – контрол върху геометричните форми; III.Дхиана (Dhyana) Йога – контрол върху разума; IV.Раджа (Raja) Йога – контрол върху енергията свързана с противоположностите: 1.Джнана (Jnana) Йога – контрол върху мисълта; 2.Карма (Karma) Йога – контрол върху действието; 3.Кундалини (Kundalini) Йога – контрол върху психичните енергии; 4.Самадхи Йога – контрол върху екстаза. По същество Мантра и Янтра Йога са техники (І.28), а не самостоятелни раздели, а Dhyana и Самадхи са степени (ІІ.29) на Йога и също и не следва да се класифицират като отделни системи Йога. В съвременната литература Раджа Йога се използува като синоним на Йога на Патанджали, която се основава мирозренчески върху Санкхя, а Кундалини се основава върху култа към Шива (Shiwa) и Шакти 4 . От тази гледна точка разглеждането на Кундалини като раздел от Раджа йога не е удачно. При събуждането на Кундалини се използуват медитативни техники свързани с тантрическите предс ави за връзката на фините био енергии с древните богове Шива, Шакти, Рудра, Вайо, Индра и др., което не е присъщо на философската система Сангхя. Някои автори приемат, че Кундалини Йога и Лая Йога са синоними в . От тази гледна точка класифицирането им като различни раздели на Йога също би било неправилно. От не формална гледна точка обаче трябва да се признае, че в индийските традиции са широко разпространени разнообразни практики, основаващи се на преливащи се едни в други различни митологични схеми и космологични принципи, което позволява и разнообразни класификации. 1Rigvedasanghita X. ----------------------- Page 6----------------------- 2 В Shiwasanghita V.9. 3 W.Y. Evans Wentz, The Tibetian Book of Dead, London, Oxford University Press, 1927. 4 Shiwasanghita. a Съвсем естествено е коментарът към първата встъпителна сутра да се съчетае с изложението на философската основа на произведението. б За разлика от Санкхя, във философската система Веданта, Брахман означава абсолютна и единствена реалност, източник на всичко съществуващо (Kosas Sheaths). в Лая Йога = Йога, в която се използува латентната енергия на Кундалини. І.2 Съзнанието на йогина контролира врити. “Yogascittavrttinirodhah” Врити (Writti) е санскритско понятие с изключително широко
сетивни усещания, емоции, възприятия, чувства и мисли, както породени от околната среда, така и спонтанно възникнали в самото съзнание. В Самадхи съзнанието на Йогина напълно контролира врити. За да се постигне това, индивидуалният дух Пуруша Атман трябва да се освободи от веригите, които го привързват към телесното и чувственото. Изчистването на съзнанието от “осцилации” поражда познание, което не може да се изрази с познатите логико понятийни средства. То се приема за по висша форма на психическа дейност от усещанията, емоциите, чувствата и мислите. Схващането, че истинското познание може да се пос игне единствено и само ако душата а се освободи от всичко телесно и чувствено се изказва и от Платон 1 (V, IV в.пр.н.е.): “Тялото е препятствие на душата в търсене на познанието”; “Душата мисли най добре, когато не я тревожи нито слухът, нито зрението, нито болка, нито удоволствие, когато е намалила колкото се може повече общуването с тялото”; “Неоспорими са доказателствата, че е невъзможно да се достигне до чисто познание без да се освободим от връзката си с ----------------------- Page 7----------------------- тялото, съзерцавайки предметите, такива каквито те са сами по
може да бъде събудена. В спящо състояние Кундалини е змия, навита върху фалуса (linga) на Шива, олицетворяващ неговата мощ. “В триъгълника на Муладхара се намира божествената енергия Кундалини” 3 . “Кундалини е енергия без форма”4 . “Шива е безпомощен без енергията на Кундалини” 5 . В Самадхи йогинът се стреми да събуди змията и да я накара да пропълзи по линията на гръбначния му стълб, от чакрата 6 (Chakra) Муладхара (Muladhara), намираща се в облас а между гениталиите и ануса, до обиталището на Шива – чакрата Сахасрара (Sahasrara), в теменната част на главата. При този акт на любовно сливане на Шакти с Шива, в тялото на йогина, се освобождава огромна био енергия, която е под негов контрол. По продължение на гръбначния му стълб се отделя “изгаряща” го топлина. В християнството също съществува път за освобождаване на индивидуалната душа чрез сливането й с Абсолютното начало (Бог Отец). Съгласно християнските представи Бог О ец е сам в себе си и е непознаваем. Душата, чрез съзерцание, може да постигне прозрение само за присъствието му. Това е блаженство, в което Бог се явява като първична светлина, но от това усещане за присъствие не се получава представа за самия него. Отражение на Бога Отец в душите и разума на хората е Логоса (Богът Слово, Синъ божий). Той е роден от Бога Отец преди всички векове 7 (Йоан 1.1 4,14), управлява светът в съответствие със своята хармонична и разумна същност, изявяваща се като принципи, идеи и закономерности, и достига до човешката същност като Бог Човек, въплътявайки се като Исус от Назарет. Опознаването на Бога може да се осъществи единствено чрез опознаването на Логоса в неговите божии творения – Природата и Човекът, или ----------------------- Page 8----------------------- чрез съзерцание върху образа на Бога Човек – Исус Христос. Това
1Platonis Phoedo. 2 Yogakundalyupanishad 1.7. 3 Yogashikhopanishad 1.169. 4 Brihanilatantra 8.62. 5 Gayatritantra 3.131. 6 Rigwedasanghita 1.5.3, Maitrayani sanghita 3.12.6, Taittiriya sanghita 7.5.18. 7 Символ на Вярата, 2. а Хегел интерпретира понятието “душа” във философията на Платон, като временно проявление на духа, докато той е свързан с тялото. Това оприличава душата с индивидуалният дух Пуруша Атман в Санкхя. Докато тя е свързана с тялото всички прояви на живото същество я изразяват – съзнателни движения, дишане, мислене, говор, изразяване на емоции и чувства (G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band, A.Plato). б Чакрите са фини (нематериални) телесни центрове източници на различни фини биологически енергии. Като нематериални по природа, те по необходимост са проявления на духа. ----------------------- Page 9----------------------- І.3 Тогава [в Самадхи] “Азът” се насочва към самия
“tada drastub svarupe 'vasthanam” В Самадхи съзнанието е спокойно и йогинът може да види
І.4 [Извън Самадхи], съзнанието се контролира от врити. “Vrttisaruppyam itaratra” Когато съзнанието не е концентрирано, то се насочва към
І.5 Съществуват пет прояви на съзнанието, някои от тях приятни, а други не. “Vrttayah pancatayyah klistaklistah” І.6 Те са познанието, заблуждението, измислицата,
“Pramanaviparyayavikalpanidrasmrtayah” І.7 Възприятията, логичните умозаключения и
“pratyaksanumanagamah pramanani” Субект на познанието в Санкхя и Йога е “Азът”. Когато един
----------------------- Page 10----------------------- е тъждествено на отличаващата го професия, но това не е
(Bhava) се родиха от възпламенилата се топлина (Tapas). Така се роди нощта. Така се роди неспокойният океан. От океана се роди времето (годината) състоящо се от дни и нощи, господар на всичко живо. Сътвориха се последователно Слънцето, Луната, Деня, Нощта и Земята, и въздушното пространство; след това светлината”. В тази ведически текст се съдържат няколко велики прозрения, които не се отричат от Санкхя: Първото е, че самото Сътворение се предшествува от възникването на Закони, на ред, по който се развива Природата. Подобно и античните гърци приемали космоса като съвършено, закономерно и подредено творение. Те вярвали, че Природата и човешкото общество следват определени закони. Според Хераклит те са Логоса (?????) “ефирно тяло, семе о за зараждането на космоса и реда в установения кръговрат” 2 . Същата идея намираме и в християнското учение: “В началото беше Логоса а (Словото, Бога Слово, Божия син)”, “Всичко стана чрез Него и без Него нищо не стана” (Йоан 1.1 3) . Второто е, че освен закон, Rita означава и истина. Тя обаче не може да се роди в самото начало на сътворението, защото истината се нуждае освен от реалност и от разум (Manas), който да я прозре, а също и от едно свободно съзнание, което да я възприеме без да я изкриви. Според Хераклит истина а е знание за Логоса, а неистината е нашето заблуждение. В библейския ----------------------- Page 11----------------------- смисъл, истината е способнос а на съзнанието да различи
Наблюдавайки Пракрити в нейното начално, огнено състояние и в нейното развитие, Пуруша Брахман осъзнава как в нея се създава хармония и ред, как постепенно безредието и хаоса отстъпват, как постепенно се оформя разум и истина. За него Пракрити е огледало, в което той вижда себе си, но вече не ка о абстрактен идеал, а като своето отражение в света на материята, като истина за едно реално материално развитие. Най висшето творение, от връзката на Пракрити с Пуруша, е Разума. От една страна той е свързан с Пуруша Брахман, като идеална логика, а от друга с Пракрити, като материална реалност и развитие. Това го поставя в положението на слуга на двама господари. С появата на Разума се ражда и различие о – доброто и злото, истинното и неистинното. Той може да бъде използуван както за добро, така и за зло, както за освобождение на индивидуалния дух (Пуруша Атман) от Пракрити, така и за обвързването му с още по здрави вериги. Колкото и обвързан да е разумът в тази си изначална дуалност, единствено и само той в света на Пракрити, може да различи истината за материалното развитие, и единствено само той може да прозре, че в развитието на материята се съдържа изначално вложен абсолютен идеал. Същата идея за връзката между разума и истината се изказва и в християнско юдейската схема за сътворението на света. В Битие 3.22, след като Адам изяжда ябълка от дървото на познанието ”Господ Бог каза: Ето, Човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото”. Това е един забележителен момент в развитието на космоса, ознаменуващ появата на човешкия разум, поставен наравно с Бога, една нова брънка в космическата верига на времето, в която връзката между причината и следствието, вече се Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|