Patannjalasuutrani
Изтегляне 0.67 Mb.
|
| teotl” e
името на върховното божество. Като имена на митични персонажи в “Книгата на Мормон” присъствуват фонемите: АМон, ОМнер и ОМний. Една възможна гледна точка за широкото използуване на комбинациите от звуците А, О, У, М в мантри и свещени имена е приемането, че в тях е скрит, недостъпен за разума, свещен смисъл, а друга по прозаична гледна точка е това, че в сравнение ----------------------- Page 32----------------------- с останалите гласни и звучни съгласни, произнасяне о им се
1 Taittiriya Aranyaka 8.1. 2 Kathopanishad 1.2.15 17. 3 Shyam Goswami, Laya Yoga, Routledge&Kegan Paul, Boston, 1980.
Company, New York, 1978. a Буквалният превод на санскритската дума Tat e “това, то”, но също означава и “всичкото”, обединителното изначално, общата причина за всичко съществуващо. І.28 Джара (Japa) [с мантрата “OM”] трябва да се съпътствува от съсредоточаване върху смисъла й. “tajjapas tadarthabhavanam” Джапа е непрекъснато мислено или ритуално гласно
добре е кръгът. В него е сублимирана идеята за простота, завършеност и всеобхватност. І.29 От това произтича разрушаването на духовни препятствия пред опознаването на “Аза”. “tatah pratyakcetanadhigamo 'py antarayabhavasca” І.30 Препятствия [по пътя на Йога] са болестите,
----------------------- Page 33----------------------- лекомислието, неспособността на съзнанието да се
“vyadhistyanasamsayapramadalasyaviratibhranti dassanalabdhabhumikatvanavasthitatvani citta viksepaste 'ntarayah” І.31 Препятствия са също мъката, депресията, отчаянието, немощното тяло, неритмичното дишане. “duhkhadaurmanasyangamejayatvasvasaprasvasa viksepasahabhuvah” І.32 Концентрацията върху обекти [излъчващи положителна енергия], успокоява [съзнанието]. “tatpratisedhartham ekatattvabhyusah” Ако съзнанието е неспокойно, то може да бъде успокоено в
----------------------- Page 34----------------------- обект на концентрацията на съзнанието е “безкрайна а пустота”, в
1 S. Freud, The Psychopathology of Everyday Life, 1901. І.33 Съзнанието се изчиства ако се отнасяме с
“maitrikarunamuditopeksanam sukhaduhkha punyapunyavisayanam bhavanatas cittaprasadanam” І.34 [Съзнанието се успокоява и с продължително] вдишване, и [продължително] задържане преди издишване. “pracchardanavidharanabhyam va pranasya” Това е една много лесна и полезна психо
----------------------- Page 35----------------------- І.35 [Съзнанието се] успокоява и при необикновени
“visa yavati va pravttir utpanna manasah sthiti nibandhini” В “Пир” на Платон се описва техника за достигане до екстаз, при която съзерцанието “започвайки от отделни красиви неща .....се издига постоянно като по стълба от едно красиво тяло a към две и от две към всички красиви тела, а от красиви е тела към красивите занимания, от красивите занимания към красивите знания, като от знанията да се достигне накрая до онова знание, което не е знание за красивите неща, а за Красивото само по себе си”. a Тук под тяло се разбира обект, предмет, вещ. І.36 [Съзнанието се успокоява и когато обектът на
“visoka va jyotismati” Според Филон от Александрия (І в.) божествената същност е
Подобно на представата на Филон за божия син, като посредник между Бога Отец и хората, в сутри (І.23 26) Ишвара е Логос и посредник между йогините и Пуруша Брахман. a Сангяма и медитация са сходни понятия; виж ІІІ.4. ----------------------- Page 36----------------------- І.37 Съзнанието [се успокоява и когато обект на
“vitaraga visa yam va cittam” І.38 [Съзнанието се успокоява и когато] разбираме
“svapnanidrajnanalambanam va” Според науката Психоанализа, създадена от Фройд и
на жреците, оракулите и племенните магьосниците е било да тълкуват сънищата. За тази цел в храмовете на древен Египет са се създавали и съхранявали тълкувателни “книги”. Основната част от информацията за колективното поведение на 60 те трилиона клетки, от които сме съставени, не е факт на съзнанието. В безсъзнателното психично се конструират и нашите мислите, които осъзнаваме напълно едва в последната им лингвистично завършена форма. Една от най важните цели на Йогина, в практиката му, е да се проникне в най дълбоките слоеве на съзнанието, включително и в безсъзнателното. С помощта на продължителни упражнения по медитация върху “безграничната пустотата” той осъзнава символния език на безсъзнателното и това му позволява да осъзнае смисъла на свойте сънища и фантазии. Медитирайки, Йогинът е неутрален зрител и съдник на асоциативни е картини, които се пораждат в неговото собствено съзнание. Колкото е по концентрирано неговото съзнание, толкова е по голяма дълбочината, от която под формата на врити се пораждат тези асоциации. При много висока степен на концентрираност, мисловният процес, построен върху логико понятийни средства напълно се разпада и йогинът осъзнава, че навлиза в нови неизвестни измерения на психичното, в които интуитивното и синтетичното доминират над аналитичното и логичното. Той осъзнава напълно своята карма, както тази която е придобитата в ----------------------- Page 37----------------------- настоящия си живот, така и тази, която е придобита в миналите
1 S. Freud, The Interpretation of Dreams, Die Traumdeutung, 1899, [post dated as 1900]. І.39 [Съзнанието се успокоява] и от концентрация
“yathabhimatadhyanad va” І.40 [В състояние на дълбока концентрация, съзнанието]
“paramanuparamamahattvanto 'sya vasikarah” І.41 Когато врити са под контрол, субекта и обекта се
“ksinavrtter abhijatasyeva maner grahitrgrahana grahyesu tatsthatadanjanata samapattih” І.42 В Савитарка [Самадхи], образът на обекта все още не е освободен от всичко видяно, почувствано, чуто или прочетено. “tatra sabdarthajnana vikalpaih sankirna savitarka samapattih” ----------------------- Page 38----------------------- І.43 В Нирвитарка [Самадхи, съзнанието] е освободено
“smrtiparisuddhau svarupasunyevarthamatra nirbhasa nirvitarka” В Нивитарка самадхи образът на обекта се изследва сам за себе си, като се пренебрегват връзките му с негово о обкръжение. В нивитарка, йогинът осъзнава съществуващото взаимодействие между елементите (земя, вода, огън, въздух, етер) на обекта на концентрацията. Човешкото тяло е също обект за концентрация и също се разглежда като единение на тези елементи. В него се изследва движението на течностите, източникът на топлината, енергията от вдишания въздух (прана) и т.н. При този тип концентрация най важното познание е това, което дава знание за движението на био енергиите и техните трансформации. І.44 За постигане на Савичара и Нирвичара [Самадхи] са подходящи всички видове фини обекти. “etayaiva savicara nirvicara ca suksmavisaya vyakhyata” Финият обект е изчистен от всичко несъществено, при което е останала само неговата същност. Това състояние на съзнанието е описано и от Платон 1 : “Какво действително можем да мислим, че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, несъдържащо човешка плът и телесни цветове и всякакви други телесни дивотии, да види самото божествено красиво в неговата единна същност? ..... не му ли се полага да стане любимец на боговете и ако на някой от хората се полага да стане безсмъртен, то това не се ли полага точно на него?”. 1Platonis Convivium. ----------------------- Page 39----------------------- І.45 Изключение е безсъзнателният източник на възприятия и мисли вътре в нас, който е недостижим [за разума]. “suksmavisayatvam calingaparyavasanam” І.46 Самадхи не може да бъде постигнато без
“ta eva sabijah samadhih” І.47 В Нирвичара Самадхи, [йогинът] осъзнава своето
“nirvicaravaisaradye 'dhyatmaprasadah” Надписа в Делфийския храм: “Опознай себе си” е откровение
І.48 [В Нирвичара Самадхи], разумът [на йогинът] и истината се сливат. “rtambhara tatra prajna” І.49 Осъзнатото, [в Нирвичара Самадхи], е повисша
----------------------- Page 40----------------------- получава по логически път или с достоверни
“srutanumanaprajnabhyam anyavisaya visesarthatvat” І.50 Достигнатото познание в [Нирвичара Самадхи] остава трайно в съзнанието на [йогина] “tajjah samskaro 'nyasamskarapratibandhi” І.51. Неговата [следваща и последна стъпка, по пътя му
“tasyapi nirodhe sarvanirodha nirbijah samadhih” Нирбиджа и Асампраджнията самадхи са синоними.
http://yoga meditation.us/patanjali/yoga sutri.htm Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|