Patannjalasuutrani



страница1/4
Дата25.07.2016
Размер0.52 Mb.
#6677
  1   2   3   4
Й О Г А

Философия и Практика

“Patannjalasuutrani”

Превод, интерпретация и коментар

от Никола Петров

http://yoga


meditation.us/patanjali/yoga
sutri.htm

Samadhipadah

І.1 Сега започваме с изложение [на философията] на Йога (Yoga)

“Atha yoganusasanam”

Първи систематизатор на Йога е Бхагаван Шри Патанджали (Patanjali) (ІІ в.пр.н.е.). Предполага се, че произведение о му “Йога сутри” е създадено с цел да послужи за практическо Ръководство на последователите на философската система санкхя. Според нейния основоположник, мъдреца Капила Муни

(Kapila Muni) (VІІІ -VІІ в.пр.н.е.), битието на Бог не може да бъде доказано и поради това не може да се признае и неговото съществуване. Това предопределя класическата Санкхя, като атеистично философско учение.Същото се отнася и за

произведението на Патанджали, в което тя се използува като философска основа. Системата Санкхя се обосновава върху следните фундаментални начала:

І. Съществуват два независими космически принципа


Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и

безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава: първата жена, женското начало, природен субстрат, природа, материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало, осеменяващ импулс, най-съвършеното нещо, космическо съзнание и други.

ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още преди то да е прораснало.

ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което го има в космоса, го има и в човека, и всичко, кое о го има в човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът.

Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е колективен разум на около 60 трилиона клетки в човешкото тяло, така и космическият разум е колективен разум на всички живи същества.

ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и индудизма, той е познаваем, както по отношение на Природата (материята), така и по отношение на Духа. Типично за древноиндийската философска литература е

използуването на “размити”понятия, които придобива своята понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст.Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат отнесени към концепцията за причинноследствената връзка (принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо

множество свързани причинноследствени вериги, в които събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В Санкхя се приема, че всички причинноследствени вериги изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и развитието й. Древните мъдреците я нарекли – Пракрити,

“първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната картина на съществуващото се използува още един фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за
него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно. Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат.Много популярен, илюстративен пример за необходимос а им един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи Пуруша на гърбът си. Когато достигнат до целта, която и двамата преследват, те вече нямат нужда един от друг и се разделят. През времето на тяхната съвместна връзка обаче Пракрити се развива от безформен природен субстрат в

организирана и хармонична природа, а Пуруша, изучавайки нейното развитие, самоосъзнава самия себе си. От тук нататък той се отделя от нея и съществува като свободен дух. Това не означава, че природата изчерпва развитието си, защото в Санкхя, понятието Пуруша е събирателното наименование на безброй

много Пуруши. Всички те изразяват една и съща същност, но се намират в различни стадии на освобождение и на отделяне от Пракрити. При това всеки един от тях взаимодействува с Пракрити напълно независимо от останалите. Такива Пуруши са индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и абсолютният дух “Пуруша – Брахман” (Brahman б ). Атман и Брахман се различават един от друг единствено по това, че ПурушаБрахман е напълно свободен, а ПурушаАтман е в процес на освобождаване. Приема се, че веригите с които А ман е привързан към Пракрити са нещо външно за него, кое о не променя неговата същност. От тази гледна точка, “ПурушаАтман” и ПурушаБрахман, в същностен смисъл, са тъждествени. Множественоста на Пуруша в Санкхя представлява един не

затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението, съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да сътворят космоса, боговете го принасят в жертва ка о го разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало 1 .

Най съществената част във всички древни индийски философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е

доктрината за освобождението. Според тях зависимия , не свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се

в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой,безброй много прераждания, с които нищо не се променя. Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът” да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез изучаване на трите роявления на “Егото” – телесното, емоционално
чувственото и разумното, и постигане на контрол върху тях. Така в хилядолетните традиции на Йога са се обособили следните три основни практики:

Хата (Hatha) Йога, с която се постига контрол над телесни функции;


Лая (Laya) Йога, с която се контролират емоциите и чувствата;


Джнана (Jn?ana) Йога, практикуването на която позволява контрол над разума.


“Йога сутри” на Патанджали е насочена към духовното израстване на йогина, но това не би могло да стане с откъсване от изброените погоре три проекции на човешкото поведение. Поради това тя има интегрален характер и ги включва в своята практика. Според Shiwasanghita 2 , Йога се състои от Mantra Йога, Лая йога и Раджа Йога. Мантра Йога е първата исторически обособила се практика на Йога. Тя произтича от древните

ритуали, в които връзката с отвъдното се осъществява с

магически фрази и с екстазното слово на жреците. Самата дума мантра означава заклинание.
В литературата е популярна и класификацията предложена от

Еvans
Wentz 3 :

І.Хата Йога – контрол върху дишането и телесните функции;
ІІ.Лая Йога – контрол върху волята и съзнанието:
1.Бхакти (Bhakti) Йога – контрол върху енергията на
божествената любов;
2.Шакти (Shakti) Йога – контрол върху енергиите на
природата;
3.Мантра (Mantra) Йога – контрол върху звуците;
4.Янтра (Yantra) Йога – контрол върху геометричните форми;
III.Дхиана (Dhyana) Йога – контрол върху разума;
IV.Раджа (Raja) Йога – контрол върху енергията свързана с
противоположностите:
1.Джнана (Jnana) Йога – контрол върху мисълта;
2.Карма (Karma) Йога – контрол върху действието;
3.Кундалини (Kundalini) Йога – контрол върху психичните
енергии;
4.Самадхи Йога – контрол върху екстаза.
По същество Мантра и Янтра Йога са техники (І.28), а не
самостоятелни раздели, а Dhyana и Самадхи са степени (ІІ.29) на
Йога и също и не следва да се класифицират като отделни
системи Йога. В съвременната литература Раджа Йога се
използува като синоним на Йога на Патанджали, която се
основава мирозренчески върху Санкхя, а Кундалини се основава
върху култа към Шива (Shiwa) и Шакти 4 . От тази гледна точка
разглеждането на Кундалини като раздел от Раджа йога не е
удачно. При събуждането на Кундалини се използуват
медитативни техники свързани с тантрическите предс ави за
връзката на фините био
енергии с древните богове Шива, Шакти,

Рудра, Вайо, Индра и др., което не е присъщо на философската

система Сангхя. Някои автори приемат, че Кундалини Йога и Лая

Йога са синоними в . От тази гледна точка класифицирането им

като различни раздели на Йога също би било неправилно. От не

формална гледна точка обаче трябва да се признае, че в

индийските традиции са широко разпространени разнообразни

практики, основаващи се на преливащи се едни в други различни

митологични схеми и космологични принципи, което позволява и

разнообразни класификации.

1Rigvedasanghita X.

2 В Shiwasanghita V.9.

3 W.Y. Evans
Wentz, The Tibetian Book of Dead, London, Oxford

University Press, 1927.

4 Shiwasanghita.

a Съвсем естествено е коментарът към първата встъпителна

сутра да се съчетае с изложението на философската основа на

произведението.

б За разлика от Санкхя, във философската система Веданта,

Брахман означава абсолютна и единствена реалност, източник на

всичко съществуващо (KosasSheaths).

в Лая Йога = Йога, в която се използува латентната енергия на

Кундалини.

І.2 Съзнанието на йогина контролира врити.

“Yogascittavrttinirodhah”

Врити (Writti) е санскритско понятие с изключително широко

смислово съдържание, което няма аналог в българския език. В

контекста на “Йога сутри” то включва проявите на съзнанието


сетивни усещания, емоции, възприятия, чувства и мисли, както

породени от околната среда, така и спонтанно възникнали в

самото съзнание.

В Самадхи съзнанието на Йогина напълно контролира врити.

За да се постигне това, индивидуалният дух Пуруша
Атман трябва да се освободи от веригите, които го привързват към

телесното и чувственото. Изчистването на съзнанието от

“осцилации” поражда познание, което не може да се изрази с

познатите логикопонятийни средства. То се приема за повисша

форма на психическа дейност от усещанията, емоциите, чувствата

и мислите.

Схващането, че истинското познание може да се постигне

единствено и само ако душата а се освободи от всичко телесно и

чувствено се изказва и от Платон 1 (V, IV в.пр.н.е.):

“Тялото е препятствие на душата в търсене на познанието”;

“Душата мисли най
добре, когато не я тревожи нито слухът,

нито зрението, нито болка, нито удоволствие, когато е намалила

колкото се може повече общуването с тялото”;

“Неоспорими са доказателствата, че е невъзможно да се

достигне до чисто познание без да се освободим от връзката си с

тялото, съзерцавайки предметите, такива каквито те са сами по

себе си, само с душата си”;

“Очистването на душата се състои в това тя да се затваря сама

в себе си, да се съсредоточава сама в себе си и да живее

доколкото е възможно, и сега, и в бъдеще, насаме със себе си,

освободена от тялото като от окови”.
В системата Тантра Йога (Tantrika Yoga) освобождението на

индивидуалния дух, подобно на “Йога сутри” на Патанджали” се

постига с контрол над емоционално чувствената психическа

енергия. В съответствуващата космологична схема, бог Шива

представлява космическо съзнание и мъжко начало, а съпругата

му Шакти символизира женското начало, сексуалната енергия и

другите енергии в които тя може да се трансформира. Тя е и

Кундалини – латентна енергия в сензорночувствена форма.

“Кундалини е енергия” 2 , която в състояние на концентрация

може да бъде събудена. В спящо състояние Кундалини е змия,

навита върху фалуса (linga) на Шива, олицетворяващ неговата

мощ. “В триъгълника на Муладхара се намира божествената

енергия Кундалини” 3 . “Кундалини е енергия без форма”4 . “Шива

е безпомощен без енергията на Кундалини” 5. В Самадхи йогинът

се стреми да събуди змията и да я накара да пропълзи по линията

на гръбначния му стълб, от чакрата 6 (Chakra) Муладхара

(Muladhara), намираща се в облас а между гениталиите и ануса,

до обиталището на Шива – чакрата Сахасрара (Sahasrara), в

теменната част на главата. При този акт на любовно сливане на

Шакти с Шива, в тялото на йогина, се освобождава огромна био

енергия, която е под негов контрол. По продължение на

гръбначния му стълб се отделя “изгаряща” го топлина.

В християнството също съществува път за освобождаване на

индивидуалната душа чрез сливането й с Абсолютното начало

(Бог Отец). Съгласно християнските представи Бог О ец е сам в

себе си и е непознаваем. Душата, чрез съзерцание, може да

постигне прозрение само за присъствието му. Това е блаженство,

в което Бог се явява като първична светлина, но от това усещане

за присъствие не се получава представа за самия него. Отражение

на Бога Отец в душите и разума на хората е Логоса (Богът Слово,

Синъ божий). Той е роден от Бога Отец преди всички векове 7

(Йоан 1.1


4,14), управлява светът в съответствие със своята

хармонична и разумна същност, изявяваща се като принципи,

идеи и закономерности, и достига до човешката същност като Бог

Човек, въплътявайки се като Исус от Назарет. Опознаването на

Бога може да се осъществи единствено чрез опознаването на

Логоса в неговите божии творения – Природата и Човекът, или

чрез съзерцание върху образа на Бога Човек – Исус Христос. Това

практически се осъществява чрез изучаване на свещените

текстове (Словото), стриктното спазване на божиите заповеди,

разкаянието, молитвата, участие в християнските тайнства,

възхвалата и благоговеенето пред християнските символи. Така

душата става чиста от пороци и грехове, става свободна и

спокойна. Принадлежнос а към определена световна религия и

благоговеенето пред нейните символи не са пречка за

практикуването на Йога. За Йога на Патаджали е характерно

атеистично самоосъзнаване, при което боговете не се отричат, но

на тях се гледа като на метафорични персонификации на

фундаментални космическите принципи. Непреодолима пречка

пред практикуващия Йогин са безверието и отрицание о. За да се

избегнат, все пак, вътрешни конфликти е необходимо

практикуващият да осмисли същностното сходство между

принципите на собствената си традиционна религиозна или

атеистична принадлежност и тези на философията на Йога.
1Platonis Phoedo.

2 Yogakundalyupanishad 1.7.

3 Yogashikhopanishad 1.169.

4 Brihanilatantra 8.62.

5 Gayatritantra 3.131.

6 Rigwedasanghita 1.5.3, Maitrayani


sanghita 3.12.6, Taittiriya
sanghita 7.5.18.

7 Символ на Вярата, 2.

а Хегел интерпретира понятието “душа” във философията на

Платон, като временно проявление на духа, докато той е свързан с

тялото. Това оприличава душата с индивидуалният дух Пуруша
Атман в Санкхя. Докато тя е свързана с тялото всички прояви на

живото същество я изразяват – съзнателни движения, дишане,

мислене, говор, изразяване на емоции и чувства (G.W.F. Hegel,

Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band,

A.Plato).

б Чакрите са фини (нематериални) телесни центрове

източници на различни фини биологически енергии. Като

нематериални по природа, те по необходимост са проявления на духа.

І.3 Тогава [в Самадхи] “Азът” се насочва към самия себе си.

“tada drastub svarupe 'vasthanam”

В Самадхи съзнанието е спокойно и йогинът може да види

собствената си същност, своето истинско “Аз”. Както

метафорично отбелязва Vivekananda, когато вятърът спре и

вълните утихнат, е възможно да се види дъното на езерото.

І.4 [Извън Самадхи], съзнанието се контролира от врити.

“Vrttisaruppyam itaratra”

Когато съзнанието не е концентрирано, то се насочва към

външните обекти или към спонтанно изплуващите в него образи,

емоции, чувства и мисли.

І.5 Съществуват пет прояви на съзнанието, някои от

тях приятни, а други не.

“Vrttayah pancatayyah klistaklistah”

І.6 Те са познанието, заблуждението, измислицата,сънят и паметта.

“Pramanaviparyayavikalpanidrasmrtayah”

І.7 Възприятията, логичните умозаключения и достоверните свидетелства са източниците на познанието.

“pratyaksanumanagamah pramanani”

Субект на познанието в Санкхя и Йога е “Азът”. Когато един

човек каже: “Аз съм дърводелец”, то използуваното в случая “Аз”

е тъждествено на отличаващата го професия, но това не е

неговото истинско “Аз”. Тялото, възприятията, чувс вата и

разумът също не са “Аза”. Те са негови инструменти. За разлика

от античната философия на Платон, Аристотел и Плотин, и

обективния идеализъм от новото време на Хегел и Шелинг, в

Санкхя мисълта не е самостоятелна същност. Тя се приема като

продукт на разума, а разума като инструмент на “Аза”.

Крайната цел на познанието в Йога е освобождението на

индивида от Самсара, от страданията и кармичната зависимост.

Това се постига чрез изучаване на проявленията на “Егото”,

връзката му с Природата и установяването на контрол върху него.

Според Санкхя сътворението на света се осъществява по

следния космически сценарии:

В момента на Великото Начало (Mahat), една част от Пуруша


се съединява с Пракрити, като загубва своята свобода и

идентичност на чист разум и се изявява като Пуруша


Атман. В

резултат на това съединяване на противоположности се нарушава

космическото равновесие и се освобождава огромна енергия,

която превръща Пракрити в огнен хаос.

Съгласно Ригведа 1 (Rigveda): “Законите (Rita) и Природата

(Bhava) се родиха от възпламенилата се топлина (Tapas). Така се

роди нощта. Така се роди неспокойният океан. От океана се роди

времето (годината) състоящо се от дни и нощи, господар на

всичко живо. Сътвориха се последователно Слънцето, Луната,

Деня, Нощта и Земята, и въздушното пространство; след това

светлината”. В тази ведически текст се съдържат няколко велики

прозрения, които не се отричат от Санкхя:

Първото е, че самото Сътворение се предшествува от

възникването на Закони, на ред, по който се развива Природата.

Подобно и античните гърци приемали космоса като съвършено,

закономерно и подредено творение. Те вярвали, че Природата и

човешкото общество следват определени закони. Според

Хераклит те са Логоса (?????)


“ефирно тяло, семе о за зараждането на космоса и реда в установения кръговрат” 2 .

Същата идея намираме и в християнското учение: “В началото

беше Логоса а (Словото, Бога Слово, Божия син)”, “Всичко стана

чрез Него и без Него нищо не стана” (Йоан 1.13) .

Второто е, че освен закон, Rita означава и истина. Тя обаче не

може да се роди в самото начало на сътворението, защото

истината се нуждае освен от реалност и от разум (Manas), който

да я прозре, а също и от едно свободно съзнание, което да я

възприеме без да я изкриви. Според Хераклит истина а е знание

за Логоса, а неистината е нашето заблуждение. В библейския

смисъл, истината е способнос а на съзнанието да различи

доброто от злото и вярното от невярното. Единственото чисто и

свободно съзнание в момента на Сътворението на све а е

“ПурушаБрахман”, онази част от множеството индивидуални

Пуруши, която при Сътворението е запазила изначалната си

свобода. До Сътворението, истината е кухо понятие, поради

отсъствието на реалност. “Тогава не е имало нито нещо

съществуващо (Sat), нито нещо несъществуващо (Asat)...”3 .

Наблюдавайки Пракрити в нейното начално, огнено състояние и в

нейното развитие, ПурушаБрахман осъзнава как в нея се създава

хармония и ред, как постепенно безредието и хаоса отстъпват,

как постепенно се оформя разум и истина. За него Пракрити е

огледало, в което той вижда себе си, но вече не ка о абстрактен

идеал, а като своето отражение в света на материята, като истина

за едно реално материално развитие. Найвисшето творение, от връзката на Пракрити с Пуруша, е Разума. От една страна той е свързан с Пуруша
Брахман, като идеална логика, а от друга с Пракрити, като материална реалност

и развитие. Това го поставя в положението на слуга на двама

господари. С появата на Разума се ражда и различие о – доброто

и злото, истинното и неистинното. Той може да бъде използуван

както за добро,така и за зло, както за освобождение на

идивидуалния дух (ПурушаАтман) от Пракрити, така и за

обвързването му с още по-здрави вериги. Колкото и обвързан да е

разумът в тази си изначална дуалност, единствено и само той в


света на Пракрити, може да различи истината за материалното развитие, и единствено само той може да прозре, че в развитието на материята се съдържа изначално вложен абсолютен идеал. Същата идея за връзката между разума и истината се изказва и в християнскоюдейската схема за сътворението на света. В Битие

3.22, след като Адам изяжда ябълка от дървото на познанието

”Господ Бог каза: Ето, Човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото”. Това е един забележителен момент в развитието на космоса, ознаменуващ появата на човешкия разум, поставен наравно с Бога, една нова брънка в космическата верига на времето, в която връзката между причината и следствието, вече се

определя не само от еднозначните природни закономерности, но и от човешкия разум, от човешкия избор и воля. Това е моментът, в който човекът се самоосъзнава като нещо отличаващо се от природата. Този акт на отделянето на homo sapience, се изразява символично в Битие 3.23 с изгонването на Адам от Едемската

градина (Библейският рай). Там, природният човек е живял по божията благосклонност, без отговорности, освободен от терорана противоположностите, но също така и без самосъзнание, без правото на избор, без свободна воля и без свобода изобщо. С изгонването на човека от рая се пораждат отговорнос та и

свободата, онзи дискомфорт, който произтича от необходимоста да се вземат решения. Третото е раждането на Времето. Според Хераклит то е

тъждествено с огъня, който подържа развитието. Четвъртото е развитието на Природата. Според Ригведа то се осъществява по сценарий твърде близък до представи е на съвременната физика, а именно, че с гигантски взрив започва

структуриране на Природата, при което от изначално о огнено

кълбо се оформят галактични, звездни и планетарни системи,

включително и слънчевата система със Слънцето, Земята и

Луната. Появяват се различни форми на материята: земя, вода,

огън, въздух, етер. Още в Ригведа, се излага идеята, че вселената

нейните проявления, включително и живите същества са

съставени от пет елемента – земя (твърдо състояние на

материята), вода (течно състояние), огън (състояние на преход


Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване
Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница