Й О Г А
Философия и Практика
“Patannjalasuutrani”
Превод, интерпретация и коментар
от Никола Петров
http://yoga
meditation.us/patanjali/yoga
sutri.htm
Samadhipadah
І.1 Сега започваме с изложение [на философията] на Йога (Yoga)
“Atha yoganusasanam”
Първи систематизатор на Йога е Бхагаван Шри Патанджали (Patanjali) (ІІ в.пр.н.е.). Предполага се, че произведение о му “Йога сутри” е създадено с цел да послужи за практическо Ръководство на последователите на философската система санкхя. Според нейния основоположник, мъдреца Капила Муни
(Kapila Muni) (VІІІ -VІІ в.пр.н.е.), битието на Бог не може да бъде доказано и поради това не може да се признае и неговото съществуване. Това предопределя класическата Санкхя, като атеистично философско учение.Същото се отнася и за
произведението на Патанджали, в което тя се използува като философска основа. Системата Санкхя се обосновава върху следните фундаментални начала:
І. Съществуват два независими космически принципа
Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и
безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава: първата жена, женското начало, природен субстрат, природа, материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало, осеменяващ импулс, най-съвършеното нещо, космическо съзнание и други.
ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още преди то да е прораснало.
ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което го има в космоса, го има и в човека, и всичко, кое о го има в човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът.
Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е колективен разум на около 60 трилиона клетки в човешкото тяло, така и космическият разум е колективен разум на всички живи същества.
ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и индудизма, той е познаваем, както по отношение на Природата (материята), така и по отношение на Духа. Типично за древноиндийската философска литература е
използуването на “размити”понятия, които придобива своята понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст.Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат отнесени към концепцията за причинноследствената връзка (принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо
множество свързани причинноследствени вериги, в които събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В Санкхя се приема, че всички причинноследствени вериги изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и развитието й. Древните мъдреците я нарекли – Пракрити,
“първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната картина на съществуващото се използува още един фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за
него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно. Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат.Много популярен, илюстративен пример за необходимос а им един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи Пуруша на гърбът си. Когато достигнат до целта, която и двамата преследват, те вече нямат нужда един от друг и се разделят. През времето на тяхната съвместна връзка обаче Пракрити се развива от безформен природен субстрат в
организирана и хармонична природа, а Пуруша, изучавайки нейното развитие, самоосъзнава самия себе си. От тук нататък той се отделя от нея и съществува като свободен дух. Това не означава, че природата изчерпва развитието си, защото в Санкхя, понятието Пуруша е събирателното наименование на безброй
много Пуруши. Всички те изразяват една и съща същност, но се намират в различни стадии на освобождение и на отделяне от Пракрити. При това всеки един от тях взаимодействува с Пракрити напълно независимо от останалите. Такива Пуруши са индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и абсолютният дух “Пуруша – Брахман” (Brahman б ). Атман и Брахман се различават един от друг единствено по това, че ПурушаБрахман е напълно свободен, а ПурушаАтман е в процес на освобождаване. Приема се, че веригите с които А ман е привързан към Пракрити са нещо външно за него, кое о не променя неговата същност. От тази гледна точка, “ПурушаАтман” и ПурушаБрахман, в същностен смисъл, са тъждествени. Множественоста на Пуруша в Санкхя представлява един не
затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението, съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да сътворят космоса, боговете го принасят в жертва ка о го разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало 1 .
Най съществената част във всички древни индийски философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е
доктрината за освобождението. Според тях зависимия , не свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се
в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой,безброй много прераждания, с които нищо не се променя. Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът” да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез изучаване на трите роявления на “Егото” – телесното, емоционално
чувственото и разумното, и постигане на контрол върху тях. Така в хилядолетните традиции на Йога са се обособили следните три основни практики:
Хата (Hatha) Йога, с която се постига контрол над телесни функции;
Лая (Laya) Йога, с която се контролират емоциите и чувствата;
Джнана (Jn?ana) Йога, практикуването на която позволява контрол над разума.
“Йога сутри” на Патанджали е насочена към духовното израстване на йогина, но това не би могло да стане с откъсване от изброените погоре три проекции на човешкото поведение. Поради това тя има интегрален характер и ги включва в своята практика. Според Shiwasanghita 2 , Йога се състои от Mantra Йога, Лая йога и Раджа Йога. Мантра Йога е първата исторически обособила се практика на Йога. Тя произтича от древните
ритуали, в които връзката с отвъдното се осъществява с
магически фрази и с екстазното слово на жреците. Самата дума мантра означава заклинание.
В литературата е популярна и класификацията предложена от
Еvans
Wentz 3 :
І.Хата Йога – контрол върху дишането и телесните функции;
ІІ.Лая Йога – контрол върху волята и съзнанието:
1.Бхакти (Bhakti) Йога – контрол върху енергията на
божествената любов;
2.Шакти (Shakti) Йога – контрол върху енергиите на
природата;
3.Мантра (Mantra) Йога – контрол върху звуците;
4.Янтра (Yantra) Йога – контрол върху геометричните форми;
III.Дхиана (Dhyana) Йога – контрол върху разума;
IV.Раджа (Raja) Йога – контрол върху енергията свързана с
противоположностите:
1.Джнана (Jnana) Йога – контрол върху мисълта;
2.Карма (Karma) Йога – контрол върху действието;
3.Кундалини (Kundalini) Йога – контрол върху психичните
енергии;
4.Самадхи Йога – контрол върху екстаза.
По същество Мантра и Янтра Йога са техники (І.28), а не
самостоятелни раздели, а Dhyana и Самадхи са степени (ІІ.29) на
Йога и също и не следва да се класифицират като отделни
системи Йога. В съвременната литература Раджа Йога се
използува като синоним на Йога на Патанджали, която се
основава мирозренчески върху Санкхя, а Кундалини се основава
върху култа към Шива (Shiwa) и Шакти 4 . От тази гледна точка
разглеждането на Кундалини като раздел от Раджа йога не е
удачно. При събуждането на Кундалини се използуват
медитативни техники свързани с тантрическите предс ави за
връзката на фините био
енергии с древните богове Шива, Шакти,
Рудра, Вайо, Индра и др., което не е присъщо на философската
система Сангхя. Някои автори приемат, че Кундалини Йога и Лая
Йога са синоними в . От тази гледна точка класифицирането им
като различни раздели на Йога също би било неправилно. От не
формална гледна точка обаче трябва да се признае, че в
индийските традиции са широко разпространени разнообразни
практики, основаващи се на преливащи се едни в други различни
митологични схеми и космологични принципи, което позволява и
разнообразни класификации.
1Rigvedasanghita X.
2 В Shiwasanghita V.9.
3 W.Y. Evans
Wentz, The Tibetian Book of Dead, London, Oxford
University Press, 1927.
4 Shiwasanghita.
a Съвсем естествено е коментарът към първата встъпителна
сутра да се съчетае с изложението на философската основа на
произведението.
б За разлика от Санкхя, във философската система Веданта,
Брахман означава абсолютна и единствена реалност, източник на
всичко съществуващо (KosasSheaths).
в Лая Йога = Йога, в която се използува латентната енергия на
Кундалини.
І.2 Съзнанието на йогина контролира врити.
“Yogascittavrttinirodhah”
Врити (Writti) е санскритско понятие с изключително широко
смислово съдържание, което няма аналог в българския език. В
контекста на “Йога сутри” то включва проявите на съзнанието
сетивни усещания, емоции, възприятия, чувства и мисли, както
породени от околната среда, така и спонтанно възникнали в
самото съзнание.
В Самадхи съзнанието на Йогина напълно контролира врити.
За да се постигне това, индивидуалният дух Пуруша
Атман трябва да се освободи от веригите, които го привързват към
телесното и чувственото. Изчистването на съзнанието от
“осцилации” поражда познание, което не може да се изрази с
познатите логикопонятийни средства. То се приема за повисша
форма на психическа дейност от усещанията, емоциите, чувствата
и мислите.
Схващането, че истинското познание може да се постигне
единствено и само ако душата а се освободи от всичко телесно и
чувствено се изказва и от Платон 1 (V, IV в.пр.н.е.):
“Тялото е препятствие на душата в търсене на познанието”;
“Душата мисли най
добре, когато не я тревожи нито слухът,
нито зрението, нито болка, нито удоволствие, когато е намалила
колкото се може повече общуването с тялото”;
“Неоспорими са доказателствата, че е невъзможно да се
достигне до чисто познание без да се освободим от връзката си с
тялото, съзерцавайки предметите, такива каквито те са сами по
себе си, само с душата си”;
“Очистването на душата се състои в това тя да се затваря сама
в себе си, да се съсредоточава сама в себе си и да живее
доколкото е възможно, и сега, и в бъдеще, насаме със себе си,
освободена от тялото като от окови”.
В системата Тантра Йога (Tantrika Yoga) освобождението на
индивидуалния дух, подобно на “Йога сутри” на Патанджали” се
постига с контрол над емоционално чувствената психическа
енергия. В съответствуващата космологична схема, бог Шива
представлява космическо съзнание и мъжко начало, а съпругата
му Шакти символизира женското начало, сексуалната енергия и
другите енергии в които тя може да се трансформира. Тя е и
Кундалини – латентна енергия в сензорночувствена форма.
“Кундалини е енергия” 2 , която в състояние на концентрация
може да бъде събудена. В спящо състояние Кундалини е змия,
навита върху фалуса (linga) на Шива, олицетворяващ неговата
мощ. “В триъгълника на Муладхара се намира божествената
енергия Кундалини” 3 . “Кундалини е енергия без форма”4 . “Шива
е безпомощен без енергията на Кундалини” 5. В Самадхи йогинът
се стреми да събуди змията и да я накара да пропълзи по линията
на гръбначния му стълб, от чакрата 6 (Chakra) Муладхара
(Muladhara), намираща се в облас а между гениталиите и ануса,
до обиталището на Шива – чакрата Сахасрара (Sahasrara), в
теменната част на главата. При този акт на любовно сливане на
Шакти с Шива, в тялото на йогина, се освобождава огромна био
енергия, която е под негов контрол. По продължение на
гръбначния му стълб се отделя “изгаряща” го топлина.
В християнството също съществува път за освобождаване на
индивидуалната душа чрез сливането й с Абсолютното начало
(Бог Отец). Съгласно християнските представи Бог О ец е сам в
себе си и е непознаваем. Душата, чрез съзерцание, може да
постигне прозрение само за присъствието му. Това е блаженство,
в което Бог се явява като първична светлина, но от това усещане
за присъствие не се получава представа за самия него. Отражение
на Бога Отец в душите и разума на хората е Логоса (Богът Слово,
Синъ божий). Той е роден от Бога Отец преди всички векове 7
(Йоан 1.1
4,14), управлява светът в съответствие със своята
хармонична и разумна същност, изявяваща се като принципи,
идеи и закономерности, и достига до човешката същност като Бог
Човек, въплътявайки се като Исус от Назарет. Опознаването на
Бога може да се осъществи единствено чрез опознаването на
Логоса в неговите божии творения – Природата и Човекът, или
чрез съзерцание върху образа на Бога Човек – Исус Христос. Това
практически се осъществява чрез изучаване на свещените
текстове (Словото), стриктното спазване на божиите заповеди,
разкаянието, молитвата, участие в християнските тайнства,
възхвалата и благоговеенето пред християнските символи. Така
душата става чиста от пороци и грехове, става свободна и
спокойна. Принадлежнос а към определена световна религия и
благоговеенето пред нейните символи не са пречка за
практикуването на Йога. За Йога на Патаджали е характерно
атеистично самоосъзнаване, при което боговете не се отричат, но
на тях се гледа като на метафорични персонификации на
фундаментални космическите принципи. Непреодолима пречка
пред практикуващия Йогин са безверието и отрицание о. За да се
избегнат, все пак, вътрешни конфликти е необходимо
практикуващият да осмисли същностното сходство между
принципите на собствената си традиционна религиозна или
атеистична принадлежност и тези на философията на Йога.
1Platonis Phoedo.
2 Yogakundalyupanishad 1.7.
3 Yogashikhopanishad 1.169.
4 Brihanilatantra 8.62.
5 Gayatritantra 3.131.
6 Rigwedasanghita 1.5.3, Maitrayani
sanghita 3.12.6, Taittiriya
sanghita 7.5.18.
7 Символ на Вярата, 2.
а Хегел интерпретира понятието “душа” във философията на
Платон, като временно проявление на духа, докато той е свързан с
тялото. Това оприличава душата с индивидуалният дух Пуруша
Атман в Санкхя. Докато тя е свързана с тялото всички прояви на
живото същество я изразяват – съзнателни движения, дишане,
мислене, говор, изразяване на емоции и чувства (G.W.F. Hegel,
Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band,
A.Plato).
б Чакрите са фини (нематериални) телесни центрове
източници на различни фини биологически енергии. Като
нематериални по природа, те по необходимост са проявления на духа.
І.3 Тогава [в Самадхи] “Азът” се насочва към самия себе си.
“tada drastub svarupe 'vasthanam”
В Самадхи съзнанието е спокойно и йогинът може да види
собствената си същност, своето истинско “Аз”. Както
метафорично отбелязва Vivekananda, когато вятърът спре и
вълните утихнат, е възможно да се види дъното на езерото.
І.4 [Извън Самадхи], съзнанието се контролира от врити.
“Vrttisaruppyam itaratra”
Когато съзнанието не е концентрирано, то се насочва към
външните обекти или към спонтанно изплуващите в него образи,
емоции, чувства и мисли.
І.5 Съществуват пет прояви на съзнанието, някои от
тях приятни, а други не.
“Vrttayah pancatayyah klistaklistah”
І.6 Те са познанието, заблуждението, измислицата,сънят и паметта.
“Pramanaviparyayavikalpanidrasmrtayah”
І.7 Възприятията, логичните умозаключения и достоверните свидетелства са източниците на познанието.
“pratyaksanumanagamah pramanani”
Субект на познанието в Санкхя и Йога е “Азът”. Когато един
човек каже: “Аз съм дърводелец”, то използуваното в случая “Аз”
е тъждествено на отличаващата го професия, но това не е
неговото истинско “Аз”. Тялото, възприятията, чувс вата и
разумът също не са “Аза”. Те са негови инструменти. За разлика
от античната философия на Платон, Аристотел и Плотин, и
обективния идеализъм от новото време на Хегел и Шелинг, в
Санкхя мисълта не е самостоятелна същност. Тя се приема като
продукт на разума, а разума като инструмент на “Аза”.
Крайната цел на познанието в Йога е освобождението на
индивида от Самсара, от страданията и кармичната зависимост.
Това се постига чрез изучаване на проявленията на “Егото”,
връзката му с Природата и установяването на контрол върху него.
Според Санкхя сътворението на света се осъществява по
следния космически сценарии:
В момента на Великото Начало (Mahat), една част от Пуруша
се съединява с Пракрити, като загубва своята свобода и
идентичност на чист разум и се изявява като Пуруша
Атман. В
резултат на това съединяване на противоположности се нарушава
космическото равновесие и се освобождава огромна енергия,
която превръща Пракрити в огнен хаос.
Съгласно Ригведа 1 (Rigveda): “Законите (Rita) и Природата
(Bhava) се родиха от възпламенилата се топлина (Tapas). Така се
роди нощта. Така се роди неспокойният океан. От океана се роди
времето (годината) състоящо се от дни и нощи, господар на
всичко живо. Сътвориха се последователно Слънцето, Луната,
Деня, Нощта и Земята, и въздушното пространство; след това
светлината”. В тази ведически текст се съдържат няколко велики
прозрения, които не се отричат от Санкхя:
Първото е, че самото Сътворение се предшествува от
възникването на Закони, на ред, по който се развива Природата.
Подобно и античните гърци приемали космоса като съвършено,
закономерно и подредено творение. Те вярвали, че Природата и
човешкото общество следват определени закони. Според
Хераклит те са Логоса (?????)
“ефирно тяло, семе о за зараждането на космоса и реда в установения кръговрат” 2 .
Същата идея намираме и в християнското учение: “В началото
беше Логоса а (Словото, Бога Слово, Божия син)”, “Всичко стана
чрез Него и без Него нищо не стана” (Йоан 1.13) .
Второто е, че освен закон, Rita означава и истина. Тя обаче не
може да се роди в самото начало на сътворението, защото
истината се нуждае освен от реалност и от разум (Manas), който
да я прозре, а също и от едно свободно съзнание, което да я
възприеме без да я изкриви. Според Хераклит истина а е знание
за Логоса, а неистината е нашето заблуждение. В библейския
смисъл, истината е способнос а на съзнанието да различи
доброто от злото и вярното от невярното. Единственото чисто и
свободно съзнание в момента на Сътворението на све а е
“ПурушаБрахман”, онази част от множеството индивидуални
Пуруши, която при Сътворението е запазила изначалната си
свобода. До Сътворението, истината е кухо понятие, поради
отсъствието на реалност. “Тогава не е имало нито нещо
съществуващо (Sat), нито нещо несъществуващо (Asat)...”3 .
Наблюдавайки Пракрити в нейното начално, огнено състояние и в
нейното развитие, ПурушаБрахман осъзнава как в нея се създава
хармония и ред, как постепенно безредието и хаоса отстъпват,
как постепенно се оформя разум и истина. За него Пракрити е
огледало, в което той вижда себе си, но вече не ка о абстрактен
идеал, а като своето отражение в света на материята, като истина
за едно реално материално развитие. Найвисшето творение, от връзката на Пракрити с Пуруша, е Разума. От една страна той е свързан с Пуруша
Брахман, като идеална логика, а от друга с Пракрити, като материална реалност
и развитие. Това го поставя в положението на слуга на двама
господари. С появата на Разума се ражда и различие о – доброто
и злото, истинното и неистинното. Той може да бъде използуван
както за добро,така и за зло, както за освобождение на
идивидуалния дух (ПурушаАтман) от Пракрити, така и за
обвързването му с още по-здрави вериги. Колкото и обвързан да е
разумът в тази си изначална дуалност, единствено и само той в
света на Пракрити, може да различи истината за материалното развитие, и единствено само той може да прозре, че в развитието на материята се съдържа изначално вложен абсолютен идеал. Същата идея за връзката между разума и истината се изказва и в християнскоюдейската схема за сътворението на света. В Битие
3.22, след като Адам изяжда ябълка от дървото на познанието
”Господ Бог каза: Ето, Човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото”. Това е един забележителен момент в развитието на космоса, ознаменуващ появата на човешкия разум, поставен наравно с Бога, една нова брънка в космическата верига на времето, в която връзката между причината и следствието, вече се
определя не само от еднозначните природни закономерности, но и от човешкия разум, от човешкия избор и воля. Това е моментът, в който човекът се самоосъзнава като нещо отличаващо се от природата. Този акт на отделянето на homo sapience, се изразява символично в Битие 3.23 с изгонването на Адам от Едемската
градина (Библейският рай). Там, природният човек е живял по божията благосклонност, без отговорности, освободен от терорана противоположностите, но също така и без самосъзнание, без правото на избор, без свободна воля и без свобода изобщо. С изгонването на човека от рая се пораждат отговорнос та и
свободата, онзи дискомфорт, който произтича от необходимоста да се вземат решения. Третото е раждането на Времето. Според Хераклит то е
тъждествено с огъня, който подържа развитието. Четвъртото е развитието на Природата. Според Ригведа то се осъществява по сценарий твърде близък до представи е на съвременната физика, а именно, че с гигантски взрив започва
структуриране на Природата, при което от изначално о огнено
кълбо се оформят галактични, звездни и планетарни системи,
включително и слънчевата система със Слънцето, Земята и
Луната. Появяват се различни форми на материята: земя, вода,
огън, въздух, етер. Още в Ригведа, се излага идеята, че вселената
нейните проявления, включително и живите същества са
съставени от пет елемента – земя (твърдо състояние на
материята), вода (течно състояние), огън (състояние на преход
Сподели с приятели: |