Патоанатомия Хипертрофия



Дата15.01.2018
Размер51.23 Kb.
#47306
Патоанатомия

Хипертрофия (Hypertrophia) – процесът, про който става увеличаване обема на органите и тъканите. Превалират асимилационните процеси над дисимилационните. Обемът на даден орган може да се увеличи както чрез увеличаване обема на клетъчните елементи, от които е съставен, така и чрез увеличаване на техния брой. Хипертрофичните органи са с по-големи размери, но със запазена конфигурация и форма.

Видове: истинска и лъжлива

Наблюдава се при:

1. Кардиомиоцитите

2. Хепатоцити

3. Невроните на главния мозък

Различават се:

1. Работна, компенсаторна хипертрофия

2. Заместителна хипертрофия

3. Корелативна (хормонална) хипертрофия

4. Хипертрофични разраствания на тъкани в резултат на възпалителни процеси

Значението на хипертрофията за човешкия организъм е голямо. Тя е израз на компенсаторните възможности на даден орган и на организма като цяло за осъществяване на нормалните функции.

Тумори – смущения в процесите на растеж на тъканите, които не могат да бъдат контролирани и не достигат узряване. Обикновено се развиват под формата на възел в учстъка или органа, където са възникнали.

Тумор е понятие, което се използува още от древността. Буквално преведено то означава подутина. До неотдавна с него са се означавали всички подутини в организма, независимо на какво се дължат. С тази дума са наричани отоците при възпаление, подутините при травми и дори бременността.


Понастоящем названието тумор се използува за обозначаване на такъв болестен процес, при който разраства голяма група от непотребни на организма клетки, които се характеризират с някои особености. Най-съществената от тях е способността им за неограничено размножаване и безграничен растеж, което в голяма част от случаите /но не винаги/ води до смърт.
Видове

Туморите се делят на две големи, коренно различни групи - доброкачествени и злокачествени. Основния принцип, залегнал в това разделяне е най-общо казано дали туморът води до смърт или не. Ясно е, че доброкочествените са с благоприятен изход, а злокачествените обикновено след различно дълъг период от време водят до смърт на организма.

Точното определяне характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване. Това означава, че от тумора трябва да се вземе парченце, от което да се направи препарат върху стъкло, да се оцвети в специализирана лаборатория и да се гледа под микроскоп.
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Разбира се, има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, напр. ако е разположен в мозъка.
ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТ ОТ ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЕДИН ДОБРОКАЧЕСТВЕН ТУМОР В ЗЛОКАЧЕСТВЕН.
Като синоним на тумор се използува думата рак. Злокачествените туморни заболявания освен местни прояви причиняват още много и то катастрофални щети на организма. Важна тяхна особеност е способността им да дават разсейки почти навсякъде. Тези разсейки се получават поради навлизане на ракови клетки в кръвта и пренасянето им чрез нея до други органи. Попаднали на новото място, раковите клетки /както плевелите в градината/ се прихващат за новата тъкан, започват да растат и унищожават органа и организма. Почти всеки е виждал как изглежда болен от рак в напреднала фаза.

Инфаркт (Infarctus) – некротизирала тъкан вследствие на внезапно прекъсване на кръвоснабдяването. В зависимост от характера на кръвоснабдяването на органа се различават исхемични (анемични) и хеморагични инфаркти. Главна роля в развитието на инфаркта играят тромбозата и емболията.

Анемичните инфаркти се срещат по-често(бъбреци, слезка, миокард). Те са характерни за органи с единично кръвоснабдяване.

Хеморагичните инфаркти се наблюдават в органите с двойно кръвоснабдяване.Най-често се срещат в белите дробове и черния дроб. При запушване на вените в някои органи сущо настъпва невроза, придружена от кръвоизливи. Особено чести и с голямо значение за организма са инфарктите на миокарда, мозъка и бел. дробове.

Значението на инфаркта зависи от това, в кой орган се образува, от локализацията му, размерите и т.н. При поражение на жизнено важни органи инфарктът може да причини тежки функционални смущения, трайна инвалидност, смърт. Изходът от него, ако не последва бърза смърт, е различен: може да настъпи организиране с постепенно образуване на ръбец. Ако се касае за белодробен или миокарден инфаркт, могат да се развият плеврални и перикардиални сраствания.

Инфарктът преминава през 2 стадия: I-исхемичен, II-некротичен. Според размерите на инфарцирания участък различаваме:


  • тотален (целият орган) и субтотален (почти целия)

  • микроинфаркт


Кръвоизлив (Haemorрhagia)- при жизненото изтичане на кръв вън от сърцето или кръвоносните съдове при нарушаване на целостта им се нарича кръвотечение, а излялата се кръв- кръвоизлив. Различават се вътрешни и външни кръвотечения.При вътрешните, кръвоизливът е в органите и тъканите, при външните- кръвта излиза вън от организма. По-често срещаните кръвоизливи са:

  • haemothorax- кръвоизлив в плевралната кухина

  • haemopericardium-в перикардиалната кухина

  • haemascos-в перотонеалната кухина

Кръвоповръщането се нарича хематемеза (haematemesis), а съдържанието на кръв в изпражненията- мелена (melaena). Примесът на кръв в урината означава хематурия (haematuria). Физиологичният месечен кръвоизлив от матката се нарича мензис или менструация, а той е по-обилен- менорея(menorrhea), а маточният кръвоизлив извън менструалния цикъл- метрорагия (metrorrhagia). Кръвохракът се нарича хемоптое (haemoptoe), кървенето от носа- епистаксис (epistaxis). Според големината си кръвоизливите се делят:

  • петехиални- малки, точковидни кръвоизливи

  • пурпура - точковидни, но генерализирани

  • екхимози - по-големи от петехните кръвоизливи

  • суфузия - дифузен кръвоизлив в тъканите

  • хематом - колекция от кръв в създадена от самия кръвоизлив кухина сред тъканта

Изходът от кръвотечението зависи от големината на съда и кръвоизлива, скоростта на изтичане на кръвта, локализацията и др.

Кръвоизливите, при които се губят 40% от кръвта застрашават живота на болния. Острата кръвозагуба може да причини колапс поради остра следкръвоизливна анемия и анемия на мозъка. За изхода от кръвоизливите има значение кои органи са засегнати. Ако кръвоизливът е в главния мозък, има опасност за живота, докато в подкожната тъкан, даже и голямо количество излязла се кръв, не е от значение. За изхода от кръвотечението значение има и общото състояние на организма, приспособителни механизми,

Кръвотечението спира чрез тромбозиране на съда, спазъм на съда, притискането му от страна на излязлата се кръв, понижаване на кръвното налягане.

Атрофия (Atrophia) – процес, при който намалява обемът на даден орган, тъкан или отделна клетка с намаляване на функдциите им. Тя може да обхване даже и целия организъм, което се наблюдава с напредването на възрастта и при кахексия.

Атрофията е физиологична и патологична.



Физиологична е атрофията на тимуса, на тестиса, фиброзирането на яйчника и други, настъпващи с напредване на възрастта.

Патологичната атрофия се развива в резултат на недостатъчно хранене, смущение във функциите на щитовидните жлези, ЦНС и други. Атрофията бива обща и местна.

Различават се следните видове обща атрофия:

1. Алиментарна

2. Хипофизарна

3. При хронични инфекции

4. Церебрална

5. Ракова

Атрофията е свързана с нарушаване на обмяната на веществата.



Причините за местна атрофия могат да бъдат:

  • недостатъчно кръвоснабдяване

  • притискане отвън

  • нарушение на инервацията

  • смущения във функцията

  • физични фактори

Каталог: anatomia
anatomia -> Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве
anatomia -> Влизат костите, свързани помежду си чрез скелет, и скелетни мускули, обединени в едно функционално цяло. Органитев на опорно-двигателната система изпълняват главно три функции: двигателна,опорна и защитна
anatomia -> Hymen annularis пръстеновиден химен хименалният отвор е разположен почти централно
anatomia -> Храносмилателна система
anatomia -> Мускули Скелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са 35 – 40 от общата телесна маса
anatomia -> Хипофизна жлеза
anatomia -> Сърдечно – съдова система
anatomia -> Нарушение на периферното кръвообръщение хиперемии, емболия и тромбоза
anatomia -> Главен мозък краен мозък
anatomia -> Конспект по Анатомия и физиология


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница